Решение № 4342 от 6.8.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 2588/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на А. К. Т. чрез адв. В.К. по изпълнителното дело № 20228440402071 срещу действията на ЧСИ С.Я. от 02.11.2022 г., с които е отказал спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание чл. 454 ГПК, оставил е без уважение искането за намаляване на разноски и отписване на присъединени вземания. Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че са налице основания за спиране на изпълнението съгласно разпоредбата на чл. 454 ГПК. Счита приетите по изпълнителното дело разноски за прекомерни, а приетите такси недължими. Претендира направените по делото разноски. Взискателят по изпълнителното дело подава становище, с което оспорва подадената жалба като неоснователна. Съдебният изпълнител по изп. д. №20228440402071 е изложил подробни мотиви по обжалваните действия, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за недопустима и неоснователна. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изпълнително дело № 20228440402071 е образувано въз основа на депозирана молба за образуване с вх. № 49134/29.09.2022 г. от „Първа инвестиционна банка“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.07.2022 г., на основание чл. 416 във вр. с чл. 417 ГПК от Софийски районен съд, 43 състав, по ч. г. д. № 20221110138255/2022 година. Длъжникът А. К. Т. е осъден да заплати на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД, сумата в общ размер на 4 055, 57 лева. С молбата за образуване на делото на ЧСИ С.Я. са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника чрез адвокат В.К. на 09.11.2022 г., в кантората на ЧСИ С.Я.. За изпълнителните действия са приети по делото разноски в размер на 150 лева- юрисконсултско възнаграждение и 809.54 лева такси по ТТРЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 1 433.11 лева. На 06.10.2022 г. по изпълнителното дело, вследствие изпратено съобщение до НАП, е постъпило удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по чл. 191 ДОПК, с което съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът има задължение в размер на 1 443.11 лева. На 11.10.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Медико-диагностична лаборатория- Цибалаб“ ЕООД, като същото е получено от представител на работодателя на 14.10.2022 г., в резултат на което по изп. дело № 20228440402071, за периода от 30.11.2022г. до 31.01.2023г. включително, регулярно са постъпвали суми по запор от трудовото възнаграждение на длъжника в един и същ размер, а именно 940, 00 лева. Наложен е запор върху банковата сметка на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД. За обезпечаване на вземането на взискателя по изпълнителното дело е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника. Със запорно съобщение от 11.10.2022 г. е наложен запор върху банковата смета на длъжника в „Обединена българска банка“ АД. С отговор „Обединена българска банка“ АД, като трето задължено лице, във връзка с изпратено запорно съобщение уведомява, че дължимите суми по наложения запор са преведени частично- в размер на 1285, 00 лева. На 02.11.2022 г., длъжникът депозира молба по делото на основание чл. 454 ал. 1 ГПК, с която моли спиране на изпълнителното производство. В молбата са направени твърдения, че длъжникът е внесъл 1285, 00 лева по сметка на ЧСИ С.Я. и се задължава да плаща 10% от остатъчния размер на дълга до пълното му погасяване. Отправено е искане да бъдат вдигнати всички наложени до момента запори, а нови такива да не бъдат налагани. Счита, че разноските по изпълнителното дело са незаконосъобразно определени, моли публичните му задължения да отпаднат. С разпореждане от същата дата 02.11.2022 г. съдебният изпълнител оставя без уважение както искането за спиране на изпълнителното дело на основание чл. 454 ГПК, тъй като постъпилата сума в размер на 1285, 00 лева е постъпила по запор, а не е внесена от длъжника доброволно, както и на основание това, че същата е в размер по-малък от 20% от задължението, така и искането относно намаляването на разноските, както и отписването на присъединения по право кредитор- НАП, по смисъла на чл. 458 ГПК. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: На първо място настоящият съдебен състав намира, че жалбата послужила за образуване на настоящото производство за допустима. Безспорно се установява, че жалбоподателят е депозирал 2 жалби с идентично съдържание, една пред съдебния изпълнител и една пред съда. В случая се установява, че са налице предпоставките за разглеждане на жалбата, същата е подадена в срок, заплатени са и дължимите държавни такси пред ЧСИ и по сметка на СГС. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 454 от ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях. Правото на длъжника да иска спиране на изпълнението е законово регламентирана възможност, предвидена с разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК, като същата има за цел да стимулира доброволно плащане на задължението. В конкретния случай длъжникът действително се е възползвал от тази възможност като е подал до ЧСИ молба, но постъпилата по сметка на ЧСИ сума не е заплатена доброволно, а същата е постъпила по наложен от ЧСИ запор. Настоящият съдебен състав на съда счита, че е необходимо длъжникът доброволно да внесе част от вземанията по изпълнителния лист за да бъде приложима разпоредбата на чл. 454 ГПК. В случая не се установява доброволно заплащането на процесната сума от 1280 лева, поради което искането на жалбоподателя за спиране на производството на основание чл. 454 ГПК се явява неоснователно, поради което правилно съдебният изпълнител е отказал спиране на изпълнителното производство. По отношение оспорените разноски: Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Произнасянето на съдебния изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Предвид горното в изпълнителното производство съдебният изпълнител има право да определи дължимата от длъжника сума за юрисконсултско възнаграждение на взискателя по чл. 78, ал. 8 от ГПК, която също следва да бъде събрана. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК предвижда, че в полза на юридическите лица се присъжда и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 27 от НЗПП за защита в изпълнително производство възнаграждението може да е в рамките от 50 до 150 лева. В случая определеното на взискателя възнаграждение е в рамките на предвиденото в закона, то не излиза нито извън предвидения в закона максимум, а е определено на 150 лева. Възнаграждението не е определено над регламентирания по Наредбата максимум, а в рамките на предвиденото. С оглед горното и като съобрази, че приетата като юрисконсултско възнаграждение сума от 150 лева е в рамките на законоустановената - от 50 до 150 лева, съдът намира, че не може да се приеме, че обжалваният акт на съдебния изпълнител е незаконосъобразен в тази част. Не се споделя и от настоящия състав аргумента, изложен в жалбата, че длъжникът е бил допълнително обременен с такси и разноски с оглед факта, че му е отказано приложението на чл. 454 ГПК. Съдът намира, че доводите в жалбата, с които се аргументира приложеното на чл. 454 ГПК в настоящата хипотеза, свеждащи се до възможността длъжникът да не понася разноски, изразяващи се в такси и възнаграждение за процесуално представителство на взискателя, са неоснователни. Тези разходи са резултат на първо място от поведението на длъжника, което се изразява в липса на доброволно удовлетворяване на кредиторовото право и второ законна последица от предприетите от съдебния изпълнител легитимни действия, насочени към принудителното изпълнение на засегнатото притезателно право. Право на взискателя, съответно на съдебния изпълнител в предвидените от закона случаи, е възможността да избират способите за изпълнение и мерките, които следва да се предприемат спрямо длъжника. В този смисъл приетите по делото разноски, включително за начислени такси са правилно определение, поради което обжалваният акт на съдебния изпълнител в тази част е законосъобразен. За пълнота следва да бъде посочено, че по делото не са представени доказателства съдебният изпълнител да е насочил изпълнение към несеквестируем доход на длъжника. Не се установява наложения запор на трудовото възнаграждение на длъжника да е в противоречие с разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК. Не се установява и наложените запори на вземанията на длъжника по банковите му сметки да са в противоречие с разпоредбата на чл. 446а ГПК. Длъжникът също така не е представил доказателства, които да оборват приетото от съдебния изпълнител въз основа на постъпилото удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки по чл. 191 ДОПК, с което съдебният изпълнител е уведомен, че длъжникът има публично задължение в размер на 1 443.11 лева. След като не се установи да са допуснати твърдените нарушения от страна на съдебния изпълнител на процесуалните правила по изпълнителното дело, то подадената от длъжника жалба следва да се остави без уважение. Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване действията и актовете му, поради което общият ред за присъждане на разноски предвиден в чл. 78 ГПК е неприложим. Така мотивиран, Съдът