Решение № 6380 от 21.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12679/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК С решение №20017522 от 28.02.2022г., постановено по гр.дело №32260/2019г. по описа на СРС, I Г.О., 151-ви състав, е признато за установено по отношение на ответника - Събирателно дружество „К. – Й.И С.“, с ЕИК ••••••••••, по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че „С.Б. за Р.-Б.“АД, с ЕИК •••••••••, е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Банкя, ул.“Хисаря“, с площ от 347 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 и поземлен имот с идентификатор 02659.2195.128. С решението е осъдено Събирателно дружество „К. – Й.И С.“, с ЕИК ••••••••••, да заплати „С.Б. за Р.-Б.“АД, с ЕИК •••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2070 лв., представляваща направени по делото разноски. Постъпила е въззивна жалба от ответника - Събирателно дружество /СД/ „К. – Й.И С.“, с ЕИК ••••••••••, чрез процесуален представител адв.М. Д., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №20017522 от 28.02.2022г., постановено по гр.дело №32260/2019г. по описа на СРС, I Г.О., 151-ви състав, с което е уважен предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че обжалваното решение е немотивирано, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Излага се още, че съдът е преценил неправилно събраните по делото доказателства и е обосновал погрешни правни изводи. Твърди се, че не са ангажирани по делото доказателства, че е започнало реализирането на мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с който да отхвърли предявения положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК. Претендира присъждане на разноски. В депозирана молба от 18.04.2024г. е обективирано възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Въззиваемата страна - „С.Б. за Р.-Б.“АД, с ЕИК •••••••••, чрез процесуален представител адв.Д. Д., депозира писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Посочва се, че обжалваното решение е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при анализиране на релевантните по делото факти и обстоятелства и при правилно прилагане на материалния закон, като в производството не са допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че първостепенният съд е съобразил трайната съдебна практика, в т.ч. и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №6/10.06.2006г. по тълк.дело №6/2005г. на ОСГК на ВКС и в съответствие с приетите по делото доказателства правилно е приел, че в случая са налице предпоставките за упражняване на косвен съдебен контрол по отношение на заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО. Сочи се, че противно на доводите, изложени във въззивната жалба от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот – теренът е отреден за Балнеоложки комплекс, е реализирано към 25.02.1992г., който факт води до извода, че е била нарушена разпоредбата на чл.2 от ЗВСВНОИ, съответно не са били налице материалноправните предпоставки за реституция по отношение на спорния имот с идентификатор 02659.2195.1836 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-65/08.11.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, който имот с част от държавен терен, включен в баланса на ЛОЗ „Ясен“, за който е издаден АДС №820/1990г. и същият е станал собственост на „С.Б. за Р.-Б.“АД, на основание договор за приватизационна продажба и съставения въз основа на него нотариален акт №120, том I, рег.№2225, дело №116/11.05.2009г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на действие СРС. Твърди се още, че правилен се явява изводът на първостепенния съд, че след като издадената заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО се явява незаконосъобразна и не би могла да породи целения с нея вещно-транслантивен ефект, а именно да легитимира П.И.К. като собственик на имота. Поддържа се още, че правилен се явява и обоснования извод на първоинстанционния съд, че нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №17, том I, рег.№1044, дело №17/18.03.2010г. на нотариус Д.Ж., с рег.№101 на НК, с район на действие СРС, не може да легитимира ответното дружество - СД „К. – Й.И С.“, като собственик на спорния имот, тъй като неговите праводатели - Ц.И.С. и С.А.С. в качеството на купувачи черпят правата си от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125, том I, рег.№1034, дело №107/29.04.2004г. на нотариус А.Л., с рег.№386 на НК, с район на действие СРС, сключен с П.И.К. като продавач, който именно се легитимира като собственик с нотариален акт за продажба на недвижим имот №159, том XIX, регистър 3756, дело №3569/1947г. на нотариус при Софийски областен съд, заповед за отчуждаване на недвижим имот №РД-40-929/12.08.1985г. на СГНС и заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО, която е незаконосъобразен административен акт и като такъв има вещно-транслантивен ефект. Излага се, че след като П.И.К. не се легитимира като собственик на процесния имот, съответно и неговите приобретатели –също не са придобили правото на собственост върху имота, поради което и ответното дружество не е придобило правото на собственост. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Предявен е от „С.Б. за Р.-Б.“АД, с ЕИК •••••••••, срещу СД „К. – Й.И С.“, с ЕИК ••••••••••, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Банкя, ул.“Хисаря“, с площ от 347 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 и поземлен имот с идентификатор 02659.2195.128, който имот е част и попада в терена, в който е изграден бившия „Почивен комплекс - Дом №3“ на АБПФК, сега експлоатиращ се като Болнично-рехабилитационен център /БРЦ/ „Ясен“ /последният е създаден със заповед №РД-09-512/16.07.1990г. на министъра на здравеопазването, считано от 01.06.1990г./ и представляващ държавен терен, в кв.80 по регулационния план на гр.Банкя, находящ се в град Банкя, ул.“•••••••••, който терен е отчужден и отреден за улица, Балнеоложки комплекс и почивен комплекс на ЦК на БКП, актуван е като държавен с АДС №820/1990г. на ОбНС - Банкя, след което на основание заповед №РД-18-01/22.03.2000г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед №Рд-09-326/04.04.2000г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.103, ал.1 във вр. с чл.104, ал.1 и чл.38, ал.2 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ - лечебно оздравително заведение “Ясен“-гр.Банкя, и санитарно- курортен комплекс - Сапарева баня, санитарно-курортен комплекс - Баня, Пазарджишко и лечебно оздравително заведение - Несебър са преобразувани в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „С.Б. за рехабилитация /СБР/– Банкя“ ЕАД, което се явява универсален правоприемник на активите и пасивите и други задължения на посочените санитарно-курортни комплекси и лечебно оздравителни заведения по баланса им към 31.12.1999г., след което на основание договор №РД-16-294/21.12.2000г. за приватизационна продажба на акции от капитала на „СБР– Банкя“ ЕАД по реда на ЗППДОбП е включен в баланса на дружеството-ищец. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ОСГТК на ВКС). Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения о т „СБР-БАНКЯ“АД, с ЕИК •••••••••, срещу СД „К. – Й.И С.“, с ЕИК ••••••••••, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК като е признато за установено по отношение на страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 по КККР, одобрени със за п о в е д №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Банкя, ул.“Хисаря“, с площ от 347 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 и поземлен имот с идентификатор 02659.2195.128, който имот се намира в североизточната част на оградения терен на „СБР-БАНКЯ“АД, находящ се в град Банкя, ул.“•••••••••• При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът е доказал, че е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на посоченото в исковата молба основание - договор за приватизационна продажба и съставения въз основа на него нотариален акт №120, том I, рег.№2225, дело №116/11.05.2009г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на действие СРС. На следващо място правилни и кореспондиращи на събраните по делото доказателства са изводите на първостепенния съд, че досежно издадената заповед за отчуждаване на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО са налице предпоставките за упражняване на косвен съдебен контрол, при който се установява от събраните по делото доказателства, че мероприятието, за което е бил отчужден процесния имот - Балнеоложки комплекс, е реализирано като комплексно – изградени са сгради, така и е изпълнено озеленяване и облагородяване на околното пространство, включително и върху процесния имот, върху който е реализиран парк – по продължението на оградата има засадени широколистни дървета, тревни площи и алеи, както и е изградена беседка с метална конструкция, която попада върху процесния имот. Въз основа на доказаните по делото релевантни за спора факти и обстоятелства е обоснован краен извод, че е реализирано мероприятието по отреждането към момента на влизане в сила н а реституционния закон - 25.02.1992г., което е основание да се приеме, че е била нарушена материалноправната разпоредба на чл.2 от ЗВСВНОИ и е налице пречка за отмяната на отчуждаването на процесния имот, респективно налице е основание за незаконосъобразност на издадената заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО и същата не би могла да породи целения с нея вещно-транслантивен ефект и да легитимира П.И.К., праводател на ответника, като собственик по процесния имот. Първостепенният съд е обосновал краен извод, че след като праводателят на ответното дружество не се легитимира като собственик на спорния имот, то и ответникът не би могъл да придобие правото на собственост върху имота, тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са законосъобразни, постановени при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон в съответствие с доказателствата по делото, поради което на основание чл.272 ГПК въззивният съд изцяло препраща към тях. Така направените изводи са послужили като основание на първостепенния съд да уважи предявеният положителен установителен иск за собственост. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да бъде успешно проведен така предявеният установителен иск за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, ищецът трябва да изложи фактическия състав, от който произтича правото му, и да иска съответните доказателства за установяване на тия факти, образуващи основанието на установителия иск, т.е. при условията на пълното и главно доказване да установи правото си на собственост. Ответникът следва да направи своите възражения по иска и да поиска съответните доказателства. В конкретната хипотеза и с оглед наведените от ищеца факти и обстоятелства и заявен петитум на исковата молба съдът приема, че е сезиран с предявен положителен установителен иск за установяване правото на собственост, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Уважаването на така предявения иск за собственост предпоставя необходимост ищецът да установи при условието на пълно и главно доказване правото си на собственост по отношение на процесния имот на твърдяното от него придобивно основание. В случая ищецът - „СБР-БАНКЯ“АД твърди, че е собственик на процесния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Банкя, ул.“Хисаря“, с площ от 347 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 и поземлен имот с идентификатор 02659.2195.128, който имот се намира в североизточната част на оградения терен на „СБР-БАНКЯ“АД, находящ се в град Банкя, ул.“•••••••••, по силата на договор №РД-16-294/21.12.2000г. за приватизационна продажба на акции от капитала на „СБР– Банкя“ ЕАД по реда на ЗППДОбП и съставения въз основа на него нотариален акт №120, том I, рег.№2225, дело №116/11.05.2009г. на нотариус З.Т., с рег.№438 на НК, с район на действие СРС. Евентуално е направил твърдения за придобиване правото на собственост на оригинерно основание /давност/. Ответникът - СД „К. – Й.И С.“ оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, като заявява собствени права върху имота, придобити на основание продажба и съответно на основание реституция от праводателя му на основание ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., съгласно заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО, която се отнася за имот пл.282 от кв.80 в местност „Банкя“, досежно който няма спор, а и от доказателства се установява, че е идентичен с имот, за който ищецът твърди, е придобил правото на собственост на посоченото от него правно основание. Спорно пред настоящата инстанция, както и пред първоинстанционния съд е въпросът дали издадената заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО, с която П.И.К., праводател на ответното дружество, се легитимира като собственик на процесния имот, е валиден административен акт, породил целените с него правни последици. Настоящият въззивен състав счита, че правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е извършил косвен съдебен контрол върху стабилен административен акт – заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД- 43-367/1994г. на Кмета на СГО, влязла в сила, на основание на която П.И.К., праводател на ответното дружество, се легитимира като собственик на процесния имот. Възстановяването на собствеността върху отчуждени имоти се извършва с решение на административен орган, като според установената практика на ВС и ВКС, тези решения имат конститутивно действие - т.е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето естество решенията представляват индивидуални административни актове, постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя и административния орган – в случая Кмета на Столична община, в което се преценява дали е налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за собственост. С оглед факта, че положителните решения за реституция по административен ред не подлежат на обжалване по съдебен ред и имат легитимиращ ефект за правото на собственост върху възстановените имоти, то третите лица, които държат тези имоти могат да оспорват качеството на правоимащ на реституирания собственик, като правят възражение, че административният акт не е валиден, съгласно разясненията, дадени с ТР №1/1992г., или че не са налице материалноправните предпоставки за реституция. Тези разяснения са дадени в т.4 от ТР №6/10.05.2006г. по тълк.дело №6/2005г. на ОСГК на ВКС. Те са мотивирани с това, че третото лице не е участвало в административното производство и по отношение на него административния акт, включително и съдебното решение по административния спор не го обвързва. Затова е призната възможността третите лица да се защитят, като оспорят и материалната законосъобразност на административния акт, издаден в административно производство, в който не са участвали. Това разбиране е залегнало в нормата на чл.17, ал.2 ГПК, която задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Така се определя и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му. В конкретната хипотеза и доколкото по делото е безспорно установено, че ищецът не е страна в административното производство, то постановеният в това производство административен акт не би могъл да му се противопостави и съответно праводателят на ответника да черпи права от него дори и същият да е влязъл в сила. В тази връзка във висящото исково производство при оспорване на факта, че ответникът е придобил процесния имот на валидно правно основание съдът е длъжен да провери по пътя на косвения съдебен контрол законосъобразността на реституционната процедура, инициирана от праводателя на ответника и приключила с издаването на административен акт, легитимиращ го като собственик. Допълнително следва да се отбележи, че при предявен положителен установителен иск за собственост ищецът, който претендира собствени вещни права върху имота, които са в пряка зависимост от обстоятелството дали ще бъде зачетен вещно-правният ефект на основанието, на което праводателят на ответното дружество претендира, че притежава собствеността, има правото да поддържа незаконосъобразност на това основание, включително поради липса на предпоставките за осъществяването му, упражнявайки по този начин правоизключващото си възражение. По тези аргументи въззивният съд счита, че правилно и в съответствие със закона и трайно установената съдебна практика първоинстанционният съд е извърши косвен съдебен контрол върху адинистративния акт, легитимиращ праводателят на ответното дружество като собственик на процесния имот. За да възникне реституционното право за възстановяване на собственост върху имота по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, е необходимо да се установят при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1./право на собственост върху недвижим имот, отчужден по нормативните актове, посочени в чл.1 на закона; 2./ към датата на влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992г., върху имота да не е било започнато фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или не е било изпълнено друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение, т.е. по реда на чл.2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС подлежат на възстановяване отчуждени имоти, които не са засегнати пряко от извършеното строително мероприятие; 3./да има искане за възстановяване на собствеността от бившия собственик или неговите наследници в съответния преклузивен срок; 4./връщане на полученото обезщетение при отчуждаването. В разглеждания случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че имот пл.№282 по регулационния план от 1977г. извън улицата попада в кв.80 с отреждане за Балнеоложки комплекс, като отчуждаването на имота е извършено със заповед за отчуждаване на недвижим имот №РД-40- 929/12.08.1985г. на СГНС, като мероприятието е реализирано комплексно преди влизането в сила на реституционния закон през 1992г., били са изградени сгради, извършено е озеленяване и облагородяване на околното пространство, включително върху процесния имот е реализиран парк. Вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, неоспорена от страните в хода на исковото производство, е обосновало категоричен извод относно това, че процесният имот попада в оградения терен на „СБР- БАНКЯ“АД към 1984г., 1992г. и към момента на исковата молба. Вещото лице отговаря на поставения въпрос, дали за оградения терен на ищеца и в процесния имот е имало започнало или реализирано строителство, включително съоръжения на техническата инфраструктура и парково строителство към 24.02.1992г. и дали имотът е бил част от реализирания почивен комплекс, посочено е че е изградена ограда, като е разработено и залесяването на терена, при оглед е установено, че има и засадени широколистни дървета; изградени са тревни площи, алеи и беседка с метална конструкция, която попада в процесния имот. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели – П. и К., които имат преки и непосредствени впечатления от състоянието на имота и тъй като показанията им са логично последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, съдът ги кредитира. Следователно противно на доводите, изложени във въззивната жалба, се налага извода, че благоустройственото мероприятие, за което е бил отчужден процесния имот, е било реализирано към датата на влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992г., и съответно не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяване на правото на собственост на правоимащото лице по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Издадената заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО се явява незаконосъобразна, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за отмяна на отчуждаването, респективно същата не е породила конститутивния си вещно-правен ефект и не легитимира П.И.К., праводател на ответното дружество, като собственик на процесния имот. С оглед на изложеното настоящият въззивен състав счита, че правилно и в съответствие със закона първостепенният съд е приел, че нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №17, том I, рег.№1044, дело №17/18.03.2010г. на нотариус Д.Ж., с рег.№101 на НК, с район на действие СРС, не може да легитимира ответното дружество - СД „К.-Й. и СИЕ“, като собственик на спорния имот, тъй като неговите праводатели - Ц.И.С. и С.А.С. в качеството на купувачи черпят правата си на собственост от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125, том I, рег.№1034, дело №107/29.04.2004г. на нотариус А.Л., с рег.№386 на НК, с район на действие СРС, сключен с П.И.К. като продавач, който именно се легитимира като собственик с нотариален акт за продажба на недвижим имот №159, том XIX, регистър 3756, дело №3569/1947г. на нотариус при Софийски областен съд, заповед за отчуждаване на недвижим имот №РД-40-929/12.08.1985г. на СГНС и заповед за отмяна на отчуждаването на недвижим имот №РД-43-367/1994г. на Кмета на СГО, последната именно е незаконосъобразна по изложените по-горе мотиви и като такава не поражда целения с нея вещно-правен ефект. Следователно се налага извода, че ответното дружество - СД „К.-Й. и СИЕ“, съответно предходните приобретатели на имота – в случая Ц.И.С. и С.А.С., са придобили вещта от несобственик. Продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но не поражда вещно-транслативно действие. При такава сделка продавачът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, поради което сделката подлежи на разваляне с възможност за реализиране на правата при евикция. Същата е действителна и поражда облигационни права и задължения между страните по нея, но няма вещен ефект и е непротивопоставима спрямо собственика на вещта, в случая ищецът по делото. Следователно се налага извода, че ответното дружество - СД „К.-Й. и СИЕ“ със сключения договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №17, том I, рег.№1044, дело №17/18.03.2010г. на нотариус Д.Ж., с рег.№101 на НК, с район на действие СРС, е придобил спорния имот от несобственик, което от своя страна не може да го легитимира като собственик. На следващо място доколкото във въззивната жалба няма релевирани доводи, с които да се оспорва начина на придобиване на правото на собственост от ищеца въззивният съд приема по така предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, които не са били оспорени от ответника в хода на производство, е установено по несъмнен начин, че ищецът - „СБР-БАНКЯ“АД е собственик на спорния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1836 по КККР, одобрени със заповед №РД-18- 13/17.01.2012г. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес: град Банкя, ул.“Хисаря“, с площ от 347 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 02659.2195.1914 и поземлен имот с идентификатор 02659.2195.128, който имот е част и попада в терена, в който е изграден бившия „Почивен комплекс - Дом №3“ на АБПФК, сега експлоатиращ се като БРЦ „Ясен“ /последният е създаден със заповед №РД-09- 512/16.07.1990г. на министъра на здравеопазването, считано от 01.06.1990г./ и представляващ държавен терен, в кв.80 по регулационния план на гр.Банкя, находящ се в град Банкя, ул.“•••••••••, който е актуван като държавен с АДС №820/1990г. на ОбНС - Банкя, след което на основание заповед №РД-18-01/22.03.2000г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед №Рд-09-326/04.04.2000г. на министъра на здравеопазването, на основание чл.103, ал.1 във вр. с чл.104, ал.1 и чл.38, ал.2 от ЗЛЗ - лечебно оздравително заведение “Ясен“-гр.Банкя, и санитарно-курортен комплекс - Сапарева баня, санитарно-курортен комплекс - Баня, Пазарджишко и лечебно оздравително заведение – Несебър, са преобразувани в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с фирма „СБР– Банкя“ ЕАД, което се явява универсален правоприемник на активите и пасивите и други задължения на посочените санитарно-курортни комплекси и лечебно оздравителни заведения по баланса им към 31.12.1999г., след което на основание договор №РД-16-294/21.12.2000г. за приватизационна продажба на акции от капитала на „СБР– Банкя“ ЕАД по реда на ЗППДОбП е включен в баланса на дружеството-ищец. На следващо място по делото е установено по категоричен начин и факта, ч е ответното дружество не притежават противопоставими на ищеца права, произтичащи от продажба и реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. Следователно дружеството-ищец, въззиваема страна в настоящото производство, с допустимите в закона доказателствени средства е установил активната си легитимация по предявения от него положителен установителен иск за собственост срещу ответното дружество относно процесния имот. При така обоснованият краен извод на въззивният съд за доказаност правото на собственост на ищеца по отношение на спорния имот на посоченото от него главно придобивно основание - приватизационна сделка, не следва да се разглежда поддържаното при условията на евентуалност възражение за придобиване на имота по давност. Предявеният положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответника относно процесния имот е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и в частта за разноските, който с оглед изхода на спора са възложени в тежест на ответното дружество, като постановено при правилно приложение на закона се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК. По разноските във въззивното производство: С оглед изхода на спора на въззивника-ответник не се дължат разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК на въззиваемата страна – ищец - „СБР-БАНКЯ“АД следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото в хода на настоящото производството своевременно е направено от въззивника-ответник в молба от 18.04.2024г. възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна – ищец - „СБР- БАНКЯ“АД разноски за адвокатско възнаграждение, съдът дължи произнасяне. Нормата на чл.78, ал.5 от ГПК регламентира, че в случаите, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв.. Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР №6 от 06.11.2013г. по т.д. №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая претендираното и платено от въззиваемата страна - ищец - „СБР-БАНКЯ“АД адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1800.00 лв. за въззивната инстанция съответства на нормативно определените размери, предвидени в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред. след изм.ДВ, бр. №88 от 04.11.2022г./. Съдът отчитайки фактическа и правна сложност на спора, материалният интерес и при съобразяване с вида на извършените процесуални действия от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна - ищец - „СБР-БАНКЯ“АД, изразяващи се в подаден писмен отговор и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, намира, че размерът на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от въззиваемата страна - ищец - „СБР-БАНКЯ“АД, за които по делото са налице доказателства за реално плащане, не са прекомерни и не следва да се редуцират. Следователно въззивника – ответник - СД „К. – Й.И С.“ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна - ищец - „СБР- БАНКЯ“АД, на основание чл.273 от ГПК във вр.с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1800 лв., представляваща реално сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав