Решение № 334 от 6.7.2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 321/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК Образувано е по въззивна жалба на В. С. У. от с. С. против решение № 241/13.02.2023г. по гр.д. № 947/2022г. на ВТРС, с което е прието за установено спрямо жалбоподателят, че дължи на ищеца ДФ „З.“ по договор за кредит в лева 31 – НПП от 11.04.2019г. сумата от 7658, 88 лв. – главница, сумата от 822, 83 лв. –договорна лихва и сумата от 38, 29 лв. – такси по целеви кредит Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Възразява се, че предоставения на жалбоподателя кредит за целеви средства /закупуване на пчелни отводи и пчели майки/ не е форма на пряко кредитиране по ЗПК или ЗЗД, а се подчинява на специалния закон – Закон за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и е обвързан с договора от 20.03.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Допълва се, че съгласно договора за кредит пълното или частично погасяване на отпуснатия целеви заем ще се извърши чрез прихващане с предоставената безвъзмездна помощ и че само ако размера на помощта е по – малък от размера на кредита, връщането на последния следва да стане със собствени на кредитополучателя средства. Акцентира се, че жалбоподателят не е неизправна страна по договора за кредит, тъй като неизпълнението на неговото задължение се дължи на обстоятелства, за които отговаря ответник жалбата. В тази връзка се сочи, че последният е не само кредитор по договора за кредит, но и орган по предоставяне на безвъзмездната помощ и след като той е предвидил конкретен начин за погасяване на отпуснатия кредит, който не се е осъществил, тъй като е отказал предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, сам е отговорен за неизпълнението на кредитополучателя. Възразява се срещу извода на районния съд, че уведомителното писмо за отказ да се плати помощта съставлява ИАА, тъй като отношенията между страните по делото са частноправни, но дори да се разгледа като такъв съдът е следвало да провери неговата валидност и законосъобразност, тъй като е узнат от жалбоподателя едва с връчване на съдебните книжа. Уточнява се, че съдържащото се в писмото волеизявление на кредитора не би могло да породи правно действие, тъй като е отправено след настъпване на падежа на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По изложените съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В срока по чл. 263 ал.1 изр.1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата, като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са формирани правилни, логически и обосновани правни изводи. След подробно излагане на фактите по делото, които според ответник жалбата сочат на основателност на исковата претенция, се иска от ВТОС да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение на районния съд с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. При проверка за неговата правилност въззивният съд приема за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба подадена от ДФ „З.“ срещу В. С. У., която е предявен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. с вр. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 12 ал. 7 ЗПЗП за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7658, 88 лв. – главница по договор за инвестиционен кредит № 31- НПП от 11.04.2019г., сумата от 822, 83 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г., сумата от 38, 29 лв. за такси за обработка и управление на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -26.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са изложени твърдения, че след подадено заявление от ответника с УИН 04/161118/80970 и извършени административни проверки от ищеца между тях е сключен договор № 4368/20.03.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за периода от 2017 – 2019 година” /НПП/ за закупуване 50 бр. пчелни отводки и 99 бр. пчелни майки. Посочва се, че във връзка с придобиването на последните ответникът е кандидатствал по утвърдена схема за кредитиране със средства на ДФ „З.”, като лице с одобрен проект по горепосочената програма, и в резултат на получено одобрение, на 11.04.2019г. между страните е сключен договор за кредит в лева № 31 – НПП. Изтъква се, че съгласно договора за кредит на ответника е предоставен заем в размер на 7658, 88 лв., представляващ 80 % от одобрените за финансиране разходи, който е следвало да се върне, ведно с 3 % възнаградителна лихва, в срок до 25.07.2020г., чрез прихващане изцяло или частично с предоставената безвъзмездна финансова помощ по мерките по НПП. Допълва се, че след извършване на административни проверки и проверки в стопанството на ответника са констатирани несъответствия с условията за отпускане на безвъзмездната помощ като с уведомително писмо от 21.04.2020г., представляващо индивидуален административен акт /ИАА/ е отказано плащането й. Сочи се, че същият е връчен на ответника по реда на чл. 18а ал. 10 АПК и влязъл в сила на 11.08.2020г. Твърди се, че при настъпване на крайния срок на договора за кредита ответникът е останал задължен за връщане на сумата от 7658, 88 лв. - главница, сумата от 822, 83 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г. и сумата от 38, 29 лв. - такси за обработка и управление на кредита, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №671/2021г., по описа на Великотърновския районен съд. Акцентира се, че срещу нея в срок е постъпило възражение от длъжника, поради което се иска от съда да приеме за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноски за исковото и заповедното производство. С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че е страна по процесното кредитно правоотношение, но смята, че спрямо него са важими особените правила за кредитиране по чл. 12 и сл. ЗПЗП и в частност относно начина на погасяване на дадената му в заем сума. В тази връзка се изтъква, че изрично в договора за кредит е уговорено между страните погасяването му да се извърши чрез прихващане с безвъзмездната финансова помощ по мерките от НПП и ако тя е недостатъчна, тогава връщането на кредита да е с негови собствени средства. Възразява се, че ищецът като е отказал да му предостави горепосочена финансова помощ, сам се е лишил от възможност да получи изпълнение по процесния договор за кредит, предвид единствения уговорен начин за връщането му, поради което неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. Отделно от това се оспорва правния характер на уведомителното писмо като ИАА, доколкото отношенията между страните са частноправни. Възразява се, че същото не може да породи правно действие, тъй като е от датата следваща падежа на договора за безвъзмездна финансова помощ и че липсват основания за издадения отказ от финансиране. По тези съображения моли за отхвърляне на иска. При тези твърдения на страните и въз основа на събраните в хода на процеса доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации, поради което препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. В тази връзка по делото е безспорно, че страните са сключили договор № 4368/20.03.2019г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Национална програма по пчеларство за периода от 2017 – 2019 година”, съгласно който ищецът се задължил да предостави на ответника безвъзмездна финансова помощ в размер на 9276, 24 лв. за закупуване на 298 бр. препарати за борба срещу вароатозата, 50 бр. отводки и 99 бр. пчелни майки /приложение № 1 към договора/. Финансовата помощ следвало да се изплати до 15.10.2019г., /чл. 4.9./, след като ответникът извърши дейностите по одобреното заявление за подпомагане и приложи всички необходими документи, доказващи направената инвестиция. При установени изкуствено създадени условия за подпомагане, даващи предимство за получаването на помощта, както и при наличие на предпоставки по чл. 38 ал. 2 от Наредба №15 от 31.10.2016г. за условията и реда за прилагане на мерките от Националната програма по пчеларство за периода 2017 – 2019г. ищецът има право да откаже изплащането й изцяло или отчасти, за което е длъжен да уведоми ползвателя /чл. 4.11/. С договори за продажба от 21.03.2019г. ответникът закупил от трето за делото лице 50 бр. пчелни отводки при цена от 1392 лв. и 50 бр. пчелни майка при цена от 522, 72 лв. Като лице с одобрен проект по НПП ответникът кандидатствал по утвърдена схема за кредитиране пред Държавен фонд „З.” и между страните по делото бил сключен договор за кредит в лева № 31- НПП/11.04.2019г. Съгласно т. 1 от него ищецът е предоставил на ответника инвестиционен кредит в размер на 7658, 88 лв. за закупуване на 50 бр. пчелни отводки и 99 бр. пчелни майки по договора от 20.03.2019г. за предоставяне на безплатна финансова помощ. Заетата сума е следвало да бъде върната до 25.07.2020г., заедно с годишна лихва от 3 % и такса за обработка и управление от 0, 5 % от размера на кредита. По уговорка между страните безвъзмездната финансова помощ предоставена на ответника по договора от 20.03.2019г. следва да послужи за цялостно или частично погасяване на задълженията му по договора за кредит при уговорена поредност – такси, лихва, главница /т. 8 и т. 29/. Ако след извършване на прихващането остане непогасено задължение по кредита, ответникът се задължава да погаси разликата за собствена сметка, на равни месечни вноски, включващи главница и лихва по погасителен план /т.10-т.12 от договора/. При неплащане на част или на целите вноски по лихвата и главницата в полза на фонда възниква вземане за наказателна лихва върху просрочието в размер на удвоената редовна лихва т.е. 6 % - т. 15 от договора. Съгласно т. 16 от него ползваният кредит може да се погасява предсрочно със собствени на кредитополучателя средства. По делото не е спорно, а и от представеното с исковата молба нареждане за усвояване на кредит е видно, че отпуснатата в заем сума в размер на 7 658, 88 лв. е преведена на ответника по посочена от него банкова сметка. От уведомително писмо с изх. № 01-6500/1376 от 21.04.2020г. се установява, че ищецът на основание чл. 37 ал. 1 т. 3, вр. чл. 10 ал. 1. т. 3 и чл. 38 ал. 2 т. 5 от Наредба № 15 от 31.10.2016г. е отказал да предостави да ответника безвъзмездната финансово помощ, тъй като при извършени административни проверки и проверки на място е констатиран случай на изкуствено създадени условия за получаване на предимство при получаване на помощта в противоречие с целите на НПП за периода 2017 – 2019г. Последните се изразявали в разделянето на едно земеделско стопанство на три, между свързани лица /ответникът, фактическият му съжител и неговия син/, с цел получаване на парични средства три пъти тавана на допустимата помощ по НПП и получаване на подпомагане за едни и същи дейности по отношение на едни и същи пчелни семейства. Уведомителното писмо е връчено на ответника по реда на чл. 18а ал. 10 АПК, чрез поставянето му на таблото за обявления на териториалното поделение на ищеца за срок от 7 дни и е влязло в сила, поради необжалването му в указния 14 – дневен срок. Поради неиздължаване на кредита, с оглед постановения отказ от плащане на безвъзмездната финансова помощ, кредиторът първоначално е изпратил на посочения в договора от 11.04.2019г. адрес на длъжника писмо за размера на дълга и погасителен план, по който да се извърши погасяването, а след настъпване на крайния падеж - и нотариална покана за доброволно изпълнение. От приложеното ч.гр.д. № 671/2021г. на ВТРС е видно, че за вземанията по процесния договор за кредит за главница в размер на 7658, 88 лв., за такси за обработка в размер на 38, 29 лв. и за договорна лихва в размер на 822, 83 лв. за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г. ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. с вр. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 12 ал. 7 ЗПЗП е допустим, тъй като е подаден в указания от съда едномесечен срок, от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вземанията по която са оспорени от длъжника. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. Според чл. 12 ал. 2 ЗПЗП ищецът за постигане на целите по ал. 1 предоставя на подпомаганите лица парични средства под формата на целеви кредити, като съгласно действащата към датата на сключване на процесния договор редакция на чл. 12 ал. 7 ЗПЗП /ДВ, бр. 2 – 2018г./ отношенията по кредитирането между тях се уреждат с договори, с административни договори по ЗУСЕСИФ или с административни актове. В случая не сме изправени пред последните две хипотези, поради което договора за кредит в лева № 31-НПП/11.04.2019г. има гражданскоправен характер. Същият съдържа съществените елементи на договор за заем по чл. 240 ЗЗД и се подчинява на общите правила на заема за потребление. Процесният договор разкрива и особености, но единствено с оглед на субектите на заемното правоотношение и предназначението, за което следва да се разходва отпуснатата сума. В тази връзка възражението на жалбоподателят, че договора от 11.04.2019г. не представлява форма на пряко кредитиране е напълно неоснователно. С него ищецът като заемодател е предоставил в заем на ответника като заемополучател сумата от 7658, 88 лв., която последният е следвало да върне в срок до 25.07.2020г., заедно с предвидената лихва. Постигната между страните уговорка, че погасяването на отпуснатата в заем сума ще се извърши чрез прихващане с безвъзмездната финансова помощ предоставена на ответника по договора от 20.03.2019г., касае изпълнението на поетите задължения по договора за кредит, но не променя характера му на договор за заем по чл. 240 ЗЗД. Този договор е реален такъв и за да породи действия отпуснатата в заем сума следва да е получена от ответника. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и от представените доказателства се установява, че заетата сумата в размер на 7658, 88 лв. е преведена по банковата сметка на ответника, поради което същата се намира в разпоредителната му власт. В тази връзка противно на оплакванията във въззивната жалба ищецът е изправна страна по заемното правоотношение, тъй като е изпълнил основното си задължение по него да предаде на ответника отпуснатия му кредит. Това от своя страна е породило насрещното задължение на кредитополучателя да върне дадената му в заем сума. Постигната между страните изрична договорка за погасяване на задълженията по договора за кредит чрез прихващането им с предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора от 20.03.2019г. не води до извод, че това е единствения възможен начин за изпълнение на паричното задължение на жалбоподателя. От една страна, от клаузите на т. 10 – т. 16 от договора е видно, че другите уредени в закона способи за погасяване на задължения, включително плащане не са изключени. От друга страна невъзможността да се извърши прихващане с финансовата помощ няма за последица освобождаване на длъжника от задължението му да върне кредита, а и подобна уговорка е несъвместима с характера на заемния договор. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ е предмет на друго правоотношение, което има самостоятелен характер и неизпълнението на задълженията по него от страна на фонда не може да се разглежда като обстоятелство по см. на чл. 83 ал. 1 ЗЗД по процесното кредитно правоотношение, в каквато насока са оплакванията в жалбата. Дори да се приеме противното, отказа да се предостави финансовата помощ по договора от 20.03.2019г. се дължи на поведението на ответника, а не на ищеца, поради което последиците на чл. 83 ал. 1 ЗЗД са неприложими в случая. Съгласно горепосочения договор заплащането на одобрения размер на помощта зависи от изпълнение на предвидените дейности от ответника и от липсата на изкуствено създадени условия за подпомагане. Обстоятелство, което следва както от договора, така и от разпоредбата на чл. 34 ал. 2 от Наредба № 15 от 31.10.2016г. С представения по делото ИАА – уведомително писмо от 21.04.2020г. се установяват именно такива обстоятелства, тъй като едно земеделско стопанство е разделено на три между свързани лица с цел получаване на парични средства три пъти тавана на допустимата помощ по НПП и получаване на подпомагане за едни и същи дейности по отношение на едни и същи пчелни семейства. Както правилно е отбелязал районният съд този административен акт е влязъл в сила, поради необжалването му и доколкото ответникът е участник в производството по издаването му, по арг. от чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, въпроса за неговата законосъобразност не може да се повдига и разглежда от гражданския съд по пътя на инцидентния контрол за законосъобразност. Въпросният ИАА не страда от пороци, които засягат неговата валидност, тъй като е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия /арг. чл. 38 ал. 2 т. 5 и т. 8 от Наредба № 15 от 31.10.2016г./. Оплакването, че ответникът е узнал за ИАА едва с получаване на книжата по настоящото делото не прави допустим контрола по чл. 17 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е негов пряк адресат, а и не държи сметка за уредения в АПК начин за фингирано връчване на актовете на административните органи. Оплакването на жалбоподателя, че ищецът няма качеството на административен орган и не може да издава ИАА не е съобразено с факта, че ДФ „З.“ е държавно учреждение /чл. 11 ал. 4 ЗПЗП/ и че в отношенията му с получателите на безвъзмездна финансова помощ може да издава административни актове /арг. чл. 12 ал. 7 от с.з./. Издаването на този ИАА на 21.04.2020г., което е след крайната датата /15.10.2019г./, до която е следвало да се изплати безвъзмездната финансова помощ, по никакъв начин не препятства неговото действие и последици, както смята ответника. Настъпването на крайния срок по договора от 20.03.2019г., при липсата на изплащане на помощта, не ограничава възможността на административния орган да извършва проверки за съответствие респ. да издава ИАА за отказ да се получи финансиране, когато се установяват нарушения. Непредоставянето на финансовата помощ води до липсата на насрещно вземане, с което да се извърши прихващането, поради което заемополучателя следва да върне кредита за собствена сметка на равни месечни вноски от 25.07.2020г. съгласно погасителния план изпратен му с писмо от 21.10.2019г. По делото не е спорно, че ответникът не е погасил нито една от вноските на падежа, поради което в полза на ищеца е възникнало и вземане за наказателна лихва по т. 15 от договора. В тази връзка същият е останал задължен за връщане на сумата от 7658, 88 лв. - главница, сумата от 38, 29 лв. - такса за обработка и сумата от 822, 23 лв. - договорна лихва за периода от 17.04.2019г. до 25.02.2021г. Размера на тези вземания изобщо не е оспорен от длъжника, поради което следва да се приеме за установено по предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. с вр. 415 ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 12 ал. 7 ЗПЗП, че горните суми, за които има издадена заповед за изпълнение са дължими от него на ищеца. До същите правни изводи и краен резултат по спора е достигнал Районен съд- Велико Т. с обжалваното решение, което като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. При този изхода на делото претенцията на въззивника за разноски за двете инстанции се явява неоснователна. Право на разноски пред настоящата инстанция, с оглед резултата от въззивното обжалване, има въззиваемата страна. Доколкото в процеса същата е представлявана от юрисконсулт, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК в нейна полза следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. в съответствние с чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 ал. 1 НЗПрП. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд