Решение № 4745 от 18.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 7009/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД срещу постановление 03.02.2025г., постановено по изпълнително дело № 20198440400308 по описа на ЧСИ С.Я., с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на акта, доколкото същият е постановен въз основа на уведомление от ЧСИ У.Д.. Счита, че същата не е легитимирана да прави искане за прекратяване на производство въз основа на издаден акт от съда по реда на чл. 402 от ГПК. Поддържа съображения, че такова искане може да се направи само от лице с доказан правен интерес. В условията на евентуалност са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че по делото не е представен заверен препис от акта на съда, постановен в производството по чл. 402 от ГПК, с отбелязване със син щемпел и синьо мастило на датата, когато е влязло в законна сила определението и съответно - подписването и подпечатването му, за да може същото да се ползва с обвързваща доказателствена сила и да се породят съответните последици, свързани с отмяната иа обезпечителните мерки. По тези съображения е направено искане за отмяна на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК насрещната страна - М инистерство иа земеделието и селското развитие на Румъния, чрез представителя Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че с влязло в сила определение № 266900 от 06.11.2024г. по гр.д. № 2123/2014г. на СГС, 1-4 състав, е отменено изцяло наложеното обезпечение и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. В тази връзка Агенцията е направила пред съдебния изпълнител искане за прекратяване на изпълнителното дело и за отмяна на наложените запори, като към молбата е представен заверен препис от цитираното определение на СГС. Счита, че постановеният акт е валиден и законосъобразен. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Излага, че отмяната на определението за допускане на обезпечение и обезсилването на издадената обезпечителна заповед води до прекратяване на изпълнителния процес по силата на закона. Сочи, че с молба с вх. № 02809/09.01.2025г. ЧСИ У.Д. е уведомила органът по принудително изпълнение по настоящото изпълнително производство за наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който се отменя наложеното обезпечение и се обезсилва обезпечителната заповед. Счита, че всяко заинтересовано лице е легитимирано да иска отмяна на наложеното обезпечение по реда на чл. 402 от ГПК. Поддържа, че определението, с което се отменя обезпечителната заповед, съществува в правния мир, независимо дали съдебният изпълнител е уведомен за него или не, поради което не е правно релевантно кое лице е извършило уведомяването. Излага, че приложеният към уведомлението от ЧСИ Димоларова препис от определението на съда има характер на официално заверен препис, поради което счита наведените от жалбоподателя възражения в този смисъл за неоснователни. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 20147860400268 по описа на ЧСИ М.М., per. 786 на КЧСИ е образувано по молба на „Първа инвестиционна банка“ АД и въз основа на обезпечителна заповед от 17.02.2014г., издадена по гр.д. № 2123/2014г. по описа на СГС, с която е допуснато обезпечение на предявените о т „Първа инвестиционна банка“ АД срещу „ВИ ЕМ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД и Агенция за плащания и интервенции в земеделието на Република Румъния, искове, чрез налагане на следните обезпечителни мерки: ЗАПОР върху всички вземания на Румънската агенция за плащания и интервенции в земеделието, фискален код 1651787 срещу „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393, произтичащи от банкова гаранция № 000LG- L003436/31.07.2012г., издадена за сумата от 22 033 854, 39 евро и от банкова гаранция № 000LG-L-003277/01.06.2012г. за сумата от 9 472 916, 10 евро и от банкова гаранция № 000LG-L-003539/24.09.2012г., издадена за сумата от 278 192, 60 евро. Запорираните вземания са предмет на образувани срещу „ПИБ“ изпълнителни производства, едно от които е изпълнително дело № 20218580401229 по описа на ЧСИ У.Д.. Впоследствие и въз основа на молба от „ПИБ“ АД от 31.01.2019г. изпълнителното дело е продължено пред ЧСИ С.Я. под № 20198440400308. Със съобщение от 09.01.2025г. ЧСИ У.Д. е уведомила ЧСИ С.Я., че с определение от 06.11.2024г. по гр.д. № 2123/2014г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 13.12.2024г., е отменено обезпечението, допуснато по същото дело, и е обезсилена издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Към съобщението е представен препис от съдебния акт, удостоверен за вярност с оригинала чрез поставянето на надпис /щемпел/ и подпис на ЧСИ У.Д.. С разпореждане от 15.01.2025г. ЧСИ С.Я. е разпоредил изпращане на копие от уведомлението до взискателя „ПИБ“ АД за становище. Взискателят е изразил становище за неоснователност. С постановление от 03.02.2025г. органът по принудително изпълнение е прекратил на основание чл. 433 от ГПК, вр. чл. 402 от ГПК производството по процесното изпълнително дело. С молба от 20.02.2025г. Министерството иа земеделието и селското развитие на Румъния, чрез представителя Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), е представило препис от постановеното определение от 06.11.2024г. по гр.д. № 2124/2014г. по описа на СГС, с което по реда на чл. 402 от ГПК е отменено допуснатото по същото дело обезпечение, което е предмет на процесното изпълнително производство. Направено е искане за вдигане на наложените запори и за прекратяване на производството. С постановление от 24.02.2025г. ЧСИ С.Я. е оставил молбата без уважение в частта относно вдигането на наложените обезпечителни мерки. Посочено е, че същите ще бъдат служебно вдигнати след влизане в сила на постановлението за прекратяване от 03.02.2025г. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице – взискател в изпълнителния процес, и срещу подлежащо на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ГПК действие на съдебния изпълнител - прекратяване на принудителното изпълнение, поради което се явява процесуално допустима. Според чл. 426, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Такъв друг акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на цитираната разпоредба, представлява обезпечителната заповед на съда, с която е допуснато обезпечение на иск чрез налагане на запор на движими вещи или вземания на длъжника - арг. от чл. 400, ал. 1 от ГПК, според която норма налагането на обезпечителния запор се извършва от съдебния изпълнител. В разпоредбата на чл. 402 от ГПК е предвидена възможност за отмяна на допуснатото от съда обезпечение по искане на заинтересованата страна. Според чл. 402, ал. 3 от ГПК вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. Настоящият съдебен състав счита, че както образуването на изпълнителното производство /включително и в хипотези за налагане на допусната обезпечителна мярка/, така и прекратяването на същото в хипотеза на отменено обезпечение и обезсилена обезпечителна заповед, по правило е обусловено от надлежно волеизявление от легитимирано лице, т.е. от надлежно сезиране. Производството се образува по молба на лицето, в чиято полза е допуснато обезпечението. В хипотези на отмяна на обезпечителна мярка /чл. 402 от ГПК/ легитимирана страна да поиска прекратяване на производството по налагане на обезпечителната мярка е както молителят /взискателят/, така и длъжника, а и всяко заинтересовано лице, т.е. лице, чиято имуществена сфера е засегната от наложената обезпечителна мярка. Безспорно прекратяването на изпълнителното дело в този случай – след проведено производство по реда на чл. 402, ал. 2 от ГПК, не може да бъде предприето служебно от съдебния изпълнител, преди същият да установи наличието на такъв влязъл в законна сила съдебен акт. Съдебната практика приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист, респективно - на обезпечителната заповед, настъпва по силата на закона. В този случай съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, като установи осъществяването на съответния правнорелевантен факт. Посочените правни последици при обезсилването на обезпечителната заповед не дерогират задължението на съдебния изпълнител да установи наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който допуснатото обезпечение е отменено и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. В случая по делото не са налице данни органът по принудително изпълнение да е изискал служебно заверен препис от определението от 06.11.2024г. по гр.д. № 2123/2014г. по описа на СГС, преди постановяване на обжалваното постановление. Изпратеният от ЧСИ У.Д. препис от съдебния акт не представлява официално заверен препис. По тези съображения се налага извод, че обжалваното постановление следва да се отмени. След връщане на делото съдебният изпълнител следва да се произнесе по депозираната от Министерството иа земеделието и селското развитие на Румъния, чрез представителя Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) молба от 20.02.2025г. за прекратяване на производството. На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото р ешение не подлежи на обжалване. Така мотивиран, Софийският градски съд,