Решение № 383 от 12.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1476/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по повод постъпила жалба от Ж. Г. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], против Решение №40 от 16.06.2023 г., издадено от директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърден Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-02000223028555-91-001/07.04.2023г. (АУЗД), с който са установени задължения за довнасяне на осигурителни вноски за ДОО в размер на главница 358, 41 лв. и лихва в размер на 59, 24 лв. за данъчен период 2020г. В жалбата са развити доводи, че описаната фактическа обстановка е частично непълна, като се посочват предходни проверки и издадени актове от приходната администрация. Твърди се, на жалбоподателя е отпусната пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 16.07.2020г., поради което е отпаднало задължението за внасяне на ДОО. Сочи се, че в законоустановения срок са подадени коригиращи декларации Образец 1 и 6, с които е направен избор за неосигуряване за периода от датата на пенсионирането 16.07.2020г. По същество се иска отмяна на обжалвания акт. В съдебното жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представена е административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата, като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното: С искане за прихващане или възстановяване вх.№ 94-Ж-106/23.12.2020г. (л. 73) Ж. И. е поискала възстановяване на недължимо платени суми в общ размер от 358, 41лв. за осигурителни вноски за ДОО за м.07, м.08 и м.09.2020г. Към искането е било представено и Разпореждане за отпускане на пенсия №5901160453/09.10.2020г.(л. 75). По искането е издаден Акт за прихващане или възстановяване №ПО- 02000220086708-004-001/29.01.2021г. (л. 71), с който е възстановена сумата в размер на 173, 44 лв. и е отказано възстановяването на сума до размера на 351.41лв. АПВ е обжалван пред директора на дирекция „ОДОП“ Бургас, който с Решение №75/23.04.2021г.(л. 67) го е отменил в частта на постановения отказ и е върнал преписката на органа по приходите при ТД на НАП Бургас за ново произнасяне по искането. С резолюция №ПО-02000221065399-0РП-001/30.08.2021г. (л. 66) е възложена повторна проверка, в която са събрани доказателства до коя дата е заверен осигурителния стаж и доход на Иванова и подлежи ли на възстановяване сумата за внесени осигуровки за ДОО за периода от 16.07.2020г. до 30.07.2020г. В писмо изх. №1030-02-3147#2/07.10.2021 г. (л. 63) е посочено, че осигурителният стаж и доход на Иванова в качеството й на самоосигуряващо се лице е зачетен до 15.07.2020г. вкл. при отпускане на пенсията. Осигурителният стаж за периода от 16.07.2020г. до 31.07.2020г. ще бъде зачетен на основание чл.102, ал.1, т.1 от КСО, с оглед на което няма основание за възстановяване на внесените суми за ДОО за горепосочения период. Издаден е Акт за прихващане или възстановяване №ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г. (л. 59), с който е постановен отказ за възстановяване на внесените осигурителни вноски за фонд ДОО за периода 16.07.2020г.- 30.09.2020г. в размер на 358.41лв. АПВ №ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021 г. е обжалван с искане за неговата отмяна. На основание чл.15б, ал.7 от ДОПК между жалбоподателката и директора на дирекция „ОДОП“ е сключено споразумение от 14.12.2021 г. за продължаване на срока за произнасяне с един месец, считано от датата на изтичане на законоустановения срок по чл.155, ал.1 от ДОПК, в което е отбелязано е, че при непроизнасяне в този срок съгласно чл.156, ал.7 изречение второ ще се прилагат разпоредбите на чл.156, ал.5 и ал.6 от ДОПК. В законовия срок, вкл. и след изтичане на договореното му продължение, директорът на дирекция „ОДОП“ Бургас не се е произнесъл по жалбата. С писмо №04-Ж-Ж-130-6/28.02.2022г. (л. 52) директорът на дирекция „ОДОП“ уведомил директора на ТД на НАП Бургас, че АПВ № ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021 г. е мълчаливо потвърден и в законовия срок не е постъпила жалба, поради което е влязъл в сила на 21.02.2022г. С Резолюция №ПО-02000221070912-0РП-001/29.09.2021г. (л. 58) е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства за корекция на осигурителни декларации на Ж. И.. Проверката е приключила с издаване на Протокол №ПО-02000221070912- 073-001/29.10.2021г.(л. 59), според който, подадената от Иванова годишна декларация образец 6 за м.13 2020г. е с некоректно определена дължима сума за фонд ДОО. Изложени са доводи за дължимост на процесните осигурителни вноски за фонд ДОО. На лицето е изпратена покана по чл.103, ал.1 от ДОПК изх.№ПО-02000221070912-177-001/29.10.2021г.(л. 57) с указание, че следва да подаде редовна годишна декларация образец 6 за м.13 2020г. с посочена дължима сума за фонд ДОО за период 01.01.2020г.-31.12.2020г. в размер на 358.41лв. С искане за прихващане или възстановяване с вх.№ 94-Ж-31/24.03.2022г. Иванова е подала повторно искане за възстановяване на недължимо платени суми в общ размер на 358, 41лв. за осигурителни вноски за ДОО за м.07, м.08 и м.09.2020г., като с резолюция от 29.03.2022г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас е възложена нова проверка (л. 49). Издаден е Акт за прихващане или възстановяване №ПО- 02000222037712-004-001/20.04.2022г. (л. 47), в който е посочено, че не са налице предпоставките за допустимост на искането, тъй като органите по приходите вече са разгледали искане със същия предмет и постановения в производството акт е влязъл в сила. Иванова е обжалвала АПВ по административен ред, с жалба с вх. №94-Ж-61/09.06.2022г. (л. 45). С Решение № 98/14.07.2022г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас (л. 43) е потвърден АПВ №ПО-02000222037712-004-001/20.04.2022г., с който е отказано разглеждане на искането за възстановяване на сумата от 358, 41лв. Решение 98/14.07.2022г. на директора на дирекция „ОДОП" Бургас е обжалвано по административен ред пред Административен съд Бургас, който с Решение №1423 от 01.12.2022г., постановено по административно дело №1371/2022г. е отхвърлил жалбата. В ТД на НАП Бургас е постъпило уведомително писмо с вх. №94-Ж-23/08.03.2023г., в което Иванова уведомява органите по приходите, че няма да се съобрази с изпратената покана за подаване на годишна декларация образец 6 за м.13 2020г. с посочена дължима сума за фонд ДОО за период 01.01.2020г.-31.12.2020г. в размер на 358.41лв. С Резолюция за извършване на проверка №Г10-02000223028555-ОПР- 001/13.03.2023г., е възложено да се извърши проверка на Ж. И. по отношение на вноски ДОО за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., с краен срок за приключване на проверката - 07.04.2023г. С АУЗД №ПО-02000223028555-91-001/07.04.2023г. (л.17), издаден в срока, определен от органа по възлагането на проверката, са установени задължения за довнасяне в размер общо на 358, 41 лв. и лихви към тях 59, 24 лв. Според направените констатации, в хода на проверката е установено, че Ж. И. има подадена декларация за регистрация за извършване на дейност като самоосигуряващо се лице /Окд-5/, считано от 01.12.2006г. за всички осигурителни рискове като съдружник в „Галант 2006“ ООД, с [ЕИК]. Посочени са подадените декларации от Иванова за проверявания период /01.01.2020г.-31.12.2020г./, касаещи спорното осигуряване на Иванова. За периоди от 01.07.2020г. до 30.09.2020г. са подадени декларации с месечен осигурителен доход по 610.00лв. и ДОО - 23.3% /пълни месеци в осигуряването/. За периоди от 01.10.2020г. до 31.12.2020г. са подадени декларации върху месечен осигурителен доход 610.00лв. само с процент за ЗО - 8% /пълни месеци в здравно осигуряване/. На 22.10.2020г. са подадени коригиращи декларации: за периоди 01.07.2020г. до 15.07.2020г. с месечен осигурителен доход 291.74лв., ДОО-23.3% в т.16, 1 -11 дни, последен ден в осигуряване 15.07.2020г. в кл.15; за периода от 16.07.2020г. до 31.07.2020г. месечен осигурителен доход 318.26лв. и начало на осигуряване 16.07.2020г. само с процент за ЗО -8%; за периода от 01.08.2020г. до 30.09.2020г. месечен осигурителен доход 610.00лв. само с процент за ЗО -8%. В подадената годишна декларация обр.6 м.13 2020г. с вх. №020022103934431/26.04.2021 г. са декларирани дължими вноски за ДОО в размер на 886.58лв. и дължими вноски за ЗО в размер на 580.90лв. За оспорвания период за самоосигуряващото се лице- Ж. И. са подавани данни с Д1 от м. 07.2020г. до м.09.2020г. включително с процент за ДОО от „Талант 2006“ ООД върху месечен осигурителен доход 610.00лв., с пълни месеци на осигуряване, като са внасяни дължими суми за фонд ДОО по 142, 13лв. съответно на 13.08.2020г., на 23.09.2020г. и на 15.10.2020г. Подадените данни за м.07.2020г., м.08.2020г. и м.09.2020г. са коригирани на 22.12.2020г., като се анулира процента на осигуряване за ДОО, и се декларира месечен осигурителен доход и осигуряване от 16.07.2020г. само с процент за здравни осигуровки -8%. Органът по приходите е направил заключение, че за периода м.07.2020г., м.08.2020г. и м.09.2020г. самоосигуряващото се лице първоначално правилно е подавало данни с декларация обр.1 и е внасяло осигурителни вноски за ДОО в периода от възникване на основанието за получаване на пенсия-16.07.2020г. до същинското отпускане на пенсия и не е следвало да ги коригира, тъй като за периода от 16.07.2020г. до 30.09.2020г. правото на пенсия на лицето не е било обективирано в надлежен документ и за този период лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка. АУЗД е връчен на лицето на 13.04.2023г. (л. 21) и е оспорено по административен ред с жалба с вх. №94-Ж-48/27.04.2023г. (л. 15). С решение №40/15.06.2023г. (л. 8) директорът на ТД на НАП Бургас потвърждава АУЗД, като излага мотиви, че съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4-6, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. За да се приложи тази разпоредба и да отпадне задължителността на осигуряването е необходимо лицето да е от посочения кръг от чл.4, ал.3 от КСО и да му е отпусната пенсия и едва след този момент то може да изрази своето желание или нежелание за осигуряването. В мотивите на решението е посочено, че според действащата до 11.08.2020г. разпоредба на чл.1, ал.6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морски лица /НООСЛБГРЧМЛ/, желанието за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се изразява в подаване на декларация по чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, като осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. С разпоредбата на § 4, ал.1 от ПЗР на ПМС№199/07.08.2020г. са уредени заварените случаи, при които самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО не са подавали декларация образец ОКд-5 и на които до 11.08.2020г. е отпусната пенсия и са подавали данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО, се считат, че са изразили желанието си за осигуряване с подаване на декларации обр.№1 или декларации обр.№5 по Наредба №Н-8/2005г./отм./ и Наредба № Н-13/07.12.2019г. С влизане в сила на промяната на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, лицата които не са прекъснали или прекратили трудовата си дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия, изразяват желанието си да се осигуряват за фондове на ДОО с продължаване подаването на данни по чл.5, ал.4. т.1 от КСО. Установено е, че Декларации обр.№1 е подадени от Иванова на 22.08.2020г., 24.09.2020г. и 23.10.2020г. са с данни за фондове ДОО и ЗО, м.07.2020г., за м.08.2020г. и за м.09.2020г. След издаване на Разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст изх.№5901160453/09.10.2020г. за периода м.10.2020г. до м.12.2020г. са подадени декларации обр.№1 с процент само за здравно осигуряване, с което според решаващия орган лицето показва, че не желае да се осигурява за фондовете ДОО, след като е придобило качеството „пенсионер“. Наред с това в решението се сочи, че правото на осигуряване "по желание", възниква от датата на придобиване на качеството "пенсионер”, т.е. когато правото на пенсия е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред - издадено е разпореждане за отпускане на пенсия. От датата на възникване на основанието за получаване на пенсия /в случая 16.07.2020г./ до датата на отпускане на пенсията с разпореждане на длъжностното лице на НОИ /09.10.2020г./, тече един период от време, през който правото на пенсия на осигурения не е обективирано с надлежен документ по законоустановения ред, поради което лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. В тази връзка според адм. орган е логичен изводът, че внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускане на пенсията до датата на получаване на разпореждането са направени правомерно и на законово основание, като в тези случай времето, за което те са внесени се зачита за осигурителен стаж придобит след пенсионирането. Решението е получено от жалбоподателя на 03.07.2023г. (л. 12), а жалбата срещу него е изпратена на 17.07.2023г. (л. 6). По делото е била допусната и ССЕ, която е установила в обстоятелствената си част хронологията и размера на публичните задължения на самоосигуряващото се лице. Установено от експерта е обстоятелството, че сумата от 358, 41 лева се явява отразена като дължима за осигуритрелни вноски за ДОО за месеците Август, Септември и Октомври. Уточнено е това, че с АПВ № ПО-02000221065399-004-001/27.09.2021г. е постановен влязъл в сила отказ за възстановяване на сума в размер 358, 41 лева представляваща внесени осигурителни вноски, тъй като самият АПВ е бил оспорен по административен ред и Директора на ОДОП е потвърдил същия мълчаливо и поради липса на постъпила жалба за оспорване на мълчаливото потвърждение е влязъл в сила на 21.02.2022г. При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на фазата на административния контрол и е процесуално допустима. Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-02000223028555-91-001/07.04.2023г. е издаден от компетентен орган, определен с резолюция за извършване на проверка. Съгласно нормата на чл. 4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс. По делото не се спори, че Ж. И. е самоосигуряващо се лице. Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност е уредено в НООСЛБГРЧМЛ. Според чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. В чл. 1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, е уредено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4. От данните по делото безспорно се установява, че на Иванова по силата на Разпореждане за отпускане на пенсия №5901160453/09.10.2020г. е отпусната пожизнена лична пенсия, считано от 16.07.2022г. Т.е. на осн. чл.94, ал.1 КСО това е датата, от която тя е придобила правото на пенсия. Съгласно нормата на чл. 6, ал.8 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 (КСО) са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В периода от 16.07.2022г. до получаването на разпореждането за отпускане на пенсия Иванова напълно е отговаряла на условията за самоосигуряващо се лице, което не е прекратило дейността си и за това дължи осигурителни вноски, но под условие що се отнася до периода, следващ заявената начална дата за пенсиониране, до постановяване с влязъл в сила адм. акт на момента на придобиване правото на пенсия, който момент е й начален за обективиране правото й на избор дали да се осигурява доброволно или не. Според съдебния състав в настоящия случай правото за осигуряване по избор на жалбоподателя, възниква от датата на придобиване и отпускане на лична пенсия. Отпускането на пенсията на Иванова е станало с постановения на 12.10.2020г. административен акт, като след този период лицето е подало декларация, че ще внася само здравни осигуровки. Отпускането на пенсията представлява правнорелевантен момент, който разпоредбата на чл.94, ал.1 КСО обвързва с датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Т.е. придобиването, съответно отпускането на пенсия в конкретния случай не съвпада с момента на постановяване на решението за пенсиониране. Правилно е възражението на жалбоподателя, че правото на избор не може да бъде упражнено преди да е влязло в сила решението за отпускане на пенсия, а то има ретроактивно действие и позволява на страната този избор да бъде упражнен след влизането му в сила, но считано от тази по-ранна дата на придобиване на правото на пенсия. Всеки по-ранен момент спрямо датата на влизане в сила на решението за отпускане на пенсия е лишен от доброволност, тъй като отказът за внасяне на дължимите ДОО осигуровки, без обективирано в съответен адм. акт пенсионно решение би се явил основание за иницииране на санкционно производство спрямо задълженото лице. В този смисъл Иванова е внесла осигурителни вноски за периода м.07- м.09.2020г., не доброволно, въз основа на избор, а заради липсата на акт, определящ началния момент на придобиване правото на пенсия, като в първия възможен момент след влизането му в сила тя е обективирала своя избор да не внася осигуровки за ДОО, считано от момента на придобиване на това право на пенсия – 16.07.2022г. Възприемане на противоположното становище би значело, че не може да съществува както теоретично така и практически самоосигуряващо се лице – пенсионер, който да се е освободил от задължението за внасяне на осигуровки за ДОО от самото начало на придобиване правото на пенсиониране, т.е. от първия ден в който се счита пенсионер. Тази хипотеза е твърде несигурна и дори опасна, тъй като обвързва освобождаването на пенсионера от задължението да заплаща осигуровки по ДОО с волята на трети лица и с бързината на разглеждане на заявлението за пенсиониране. Не това е смисълът вложен в КСО, а друг – всеки пенсионер да има право на избор да се откаже от задължителното осигуряване по ДОО от първия ден на своето пенсиониране. По тази причина внесените осигурителни вноски принципно се явяват недължимо платени, те не формират осигурителен стаж за периода след пенсионирането и подлежат на възстановяване, тъй като са внасяни под условие, че се дължат в случай че бъде отказано правото на пенсия за заявения период. Според чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Погледнато през призмата на разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО отпускането на пенсията и придобиване на качеството „пенсионер“, става едва след признаването на това право и узнаването му лицето, но със задна дата. Както бе посочено по-рано преди това лицето следва да продължи да се осигурява под условие, тъй като липсва адм. акт, който ще определи до кога самоосигуряващия се подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал.3, т.1 от КСО като упражняващ свободна професия и от кога това задължение се трансформира във възможност с право на избор поради придобиване на качеството „пенсионер“. Изложените по-горе правни изводи обаче са без значение за настоящият спор. Същият следва да бъде решен на друга плоскост. Доколкото в констативно-съобразителната част съдът е възприел като надлежно доказано обстоятелството, че с А. П.-02000221065399-004-001/27.09.2021г., влязло в сила на 21.02.2022г. приходната администрация се е произнесла с влязъл в сила адм. акт, макар и в обратен смисъл, но касателнои вземане със същия предмет и между същите страни, в същия размер и на същото основание, то за органът е в действие ограничението за повторно произнасяне по въпрос, по който е постановен влязъл в сила адм. акт. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2, т.1 АПК, подобно искане е недопустимо и обосновава незаконосъобразност на оспорения адм. акт, поради наличието на абсолютна процесуална пречка за неговото издаване. С оглед на изхода от делото без правно значение за крайния резултат, само с оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че влязлото в сила А. П.-02000221065399-004-001/27.09.2021г. е стабилен индивидуален административен акт. Като влязъл в сила административен акт то се ползва със задължителна и изпълнителна сила. Задължителната сила на влезлия в сила административен акт значи способността му да породи установените в него правни последици по начин, който обвързва всички лица и органи. Всички са длъжни да зачетат установеното в него до доказване по надлежния ред на неговата незаконосъобразност, което ще доведе до отпадане на задължителната му сила. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че неправилно е и посоченото от страна на органа правно основание за издаване на оспорения АУЗД. Същото не попада в хипотезата на чл.106, ал.1 ДОПК. Съгласно чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ДОПК, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато АПВ е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Следователно единствено възможния начин за корекция на влязъл в сила АПВ е чрез извършване на ревизия и издаване на ревизионен акт. В настоящото административно производство нито органът, нито съдът могат да не зачетат задължителната сила на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който са създадени права или задължения на съответния правен субект. В съдебното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс съдът не може да извършва косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт, с който на данъчно-задълженото лице са създадени права или задължения. Той е бил мълчаливо потвърден, против което мълчаливо потвърждение не е постъпила жалба, влязъл е в сила и неговото действие следва да бъде зачетено. Предвид изложеното, съдът заключава, че оспореният Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-02000223028555-91-001/07.04.2023г. е незаконосъобразен административен акт, като противоречащ на императивни процесуални норми и като такъв подлежи на отмяна. В този случай основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски в размер на 10, 00 лева д.т. и 400, 00 лева за изготвяне на ССЕ. Мотивиран от изложеното, съдът