Решение № 764 от 23.6.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 898/2022 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Образувано е по жалба на „Амбулатория за групова практика за извънболнична първична медицинска помощ по Д.на медицина-ПТБ Д.“ ООД срещу отказ № 20220503151718-4/10.05.2022 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания, с който е отказано вписване на заявени обстоятелства. В жалбата е наведен довод, че Агенция по вписванията е в състояние да заличи вписаните в дружествения договор лични данни по своя инициатива, а не следва да изисква представяне на препис със заличени данни. Застъпен е и довод, че изискването за представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ, съставена към датата на подаване на заявлението не произтича от закона и е почти невъзможно за изпълнение. Иска се отказът да бъде отменен. В отговор по жалбата Агенция по вписванията, представявана от юрк. Д.М. поддържа довод за законосъобразност на постановения отказ без да се обсъждат наведените в жалбата съображенияа. Претендира се 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок. По силата на чл. 12 ал. 3 държавна такса в регистърното производство за заявеното обявяване не се дължи, поради което и с оглед установения механизъм за формиране на съдебната такса такава не се дължи. По основателността на частната жалба съдът намира следното: Регистърното производство е инициирано със Заявление образец А4 с искане за вписване на промяна в дяловете на съдружниците, управителя и начина на представителство. На 04.05.2022 г. длъжностното лице по регистрацията е дало указание за представяне на заверен препис от дружествения договор със заличени лични данни, освен тези, които се изискват по закон. На 07.05.2022 г. е указано на молителя да представи актуален учредителен акт/дружествен договор със заличени данни като е констатирано, че представеният не е подписан от съдружниците, а е заверен електронно от упълномощения адвокат. На 10.05.2022 г. е поискано представяне на декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ с указание да е актуална към заявлението. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията се позовава на неизпълнени указания – не са представени в срок изискани документи. При тези обстоятелства съдът приема жалбата за основателна. Преценката за съответствие на представения за обявяване акт с изискванията на закона по чл. 21 ал. 1 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ е относима към нормативно предписаното съдържание на необходимата информация. Затова и меродавно в тази насока е указаното в чл. 115 вр. чл. 119 ал. 2 ТЗ. Нормата на чл. 2 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ ангажира регистърната администрация да осигури защита на личните данни чрез забрана да разпространява такива. В тази насока и с оглед принципа на бързина и процесуална икономия нормата на чл. 13 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ ангажира заявителя да съдейства на регистърния орган като представи подлежащия на обявяване документ със заличени лични данни извън изрично предписаните от закона като подлежащи на огласяване. Затова и в съответствие със закона длъжностното лице по регистрацията е потърсило това съдействие от заявителя. Нормата на чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ третира като основание за отказ несъответствие на искането на изрично предвидени в чл. 21 изисквания. Според чл. 21 т. 4 ЗТРРЮЛНЦ към заявлението следва да са приложени всички изискуеми от закона документи. С оглед правилото, че ръководния орган в охранителното производство дължи служебно да изследва обстоятелствата, от значение да осигуряване на търсеното съдействие (чл. 533 вр. чл. 540 ГПК) нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице да съдейства на заявителя като му укаже липсващия документ и да осигури възможност за представянето му в предписан от закона срок. Нормата не предписва дължимо съдействие от заявителя досежно съдържанието на документа, което длъжностното лице дължи дължи да обсъди по същество в контекста на чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ. При все, че законът ангажира заявителя да представи подлежащ на обявяване акт, какъвто е и дружественият договор (чл. 119 ал. 4 ТЗ), а с оглед чл. 13 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ ведно с препис със заличени лични данни извън имената на съдружниците, изрично е посочена последицата от неоказаното съдействие. Съгласно чл. 13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ неположената грижа за защита на личните данни обосновава презумпция за съгласие за оповестяването им. Следователно, неизпълнението на даденото указание за пълно заличаване на личните данни не препятства огласяване на предписания от закона акт. С оглед принципа на бързина и процесуална икономия на регистърната дейност – чл. 2а ЗТРРЮЛНЦ изисквано съдействие към заявителя е оправдано само ако и доколкото без него изискуемия от закона резултат е непостижим. Такава пречка в случая не е налице, поради което посоченото основание за отказ не намира опора в закона. Не намира опора в закона и изисканата декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ. Считано от 15.02.2018 г. нормата на чл. 129 ал. 2 ТЗ обуславя вписването на прехвърляне на дружествен дял от представена декларация от управителя на дружеството и от праводателя, че няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и при прекратени трудови правоотношения до три години преди прехвърляне на дружествения дял. Това нормативно установено изискване е въведено с § 37 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за пазара на финансовите инструменти по предложение на народен представител, внесено под № 854-04-3 на 12.01.2018 г. между първо и второ четене на законопроекта. Вносителят не излага мотиви към предложението си, а такива не са формулирани и в пленарна зала на 01.02.2018 г. при гласуване на нормативния текст. При тези обстоятелства смисълът на правилото следва да бъде извлечен при съобразяване съдържанието на промяната в неговата цялост. Наложително според е и систематичното тълкуване на нововъведеното задължение включително и с оглед изричното препращане към предходната алинея. В чл. 129 ал. 1 ТЗ обаче значение на липсата на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски еднозначно се отдава при прехвърляне на дялове на трети лица. В случая прехвърлянето е между съдружници в дружество с ограничена отговорност, която хипотеза в предходната алинея изрично е разграничена като еднозначно е предписано, че дяловете се прехвърлят свободно. Връзката между двата текста позволява еднозначен извод, че първата алинея регламентира подлежащото на изследване обстоятелство, а втората – средството за неговото доказване. Доколкото в случая прехвърлянето на дялове е между съдружници налага се извод, че допълнителното задължение за деклариране не е възникнало. След като представяне на декларацията не е било необходимо, незаконосъобразен е и отказът, основан на неизпълнение на вмененото задължение. В случая се установява, че в изискуемата от закона форма е изразено съгласие за прехвърляне на дялове между съдружници (чл. 129 ал. 2 ТЗ), в изискуемата форма е удостоверено и решение за избор на управител (чл. 137 ал. 4 ТЗ). Представен е дружествен договор, отразяващ заявените за вписване промени (чл. 119 ал. 4) с предписаното като минимално необходимо съдържание, налице са изискуемите документи, съпътстващи избор на нов управител. Представено е и копие, което макар и при частично заличени лични данни по силата на чл. 13 ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ позволява обявяването като.регистърната администрация не дължи да следи за интересите на съдружниците, чиито лични данни не са надлежно заличени. По изложените съображения обжалваният отказ следва да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъде указано вписване на заявените обстоятелства. По искането за разноски Агенция по вписванията няма качеството страна в регистърното производство, а участието й в рамките на съдебното производство не обосновава спор за материално право, обуславящ и предписаният от чл. 78 ал. 1 ГПК механизъм за разпределение на отговорността за разноски. Доколкото обаче съдът е сезиран с такова искане, настоящият състав приема за необходимо изрично да го отрече. Жалбоподателят не прави искане за разноски, което по аргумент от чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 81 ГПК е предпоставка, за да бъде обсъждано дали такива му се дължат. Мотивиран от изложеното съдът