Решение № 1972 от 30.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 16938/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. С наказателно постановление (НП) № 189 от 23.10.2024г., издадено от предС.еля на Патентно ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на жалбоподателя „Б. 2005“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4200 (четири хиляди и двеста) лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на чл. 40, ал. 2 и чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Излага, че нарушението на чл. 40, ал. 2 е от категорията на съществените и това опорочило административнонаказателното производство до степен, налагаща отмяната на наказателното постановление. Сочи, че не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не е получавана покана за явяване в Патентно ведомство за съставяне на АУАН и по този начин се нарушавало правото на защита на дружеството жалбоподател. Навежда още, че АУАН е съставен на 29.07.2024 г., което според жалбоподателя е след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. В отговор на депозираната жалба, въззиваемата страна навежда, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Излага обстоятелства от фактическа страна, отнасящи се до изпращане на покана до жалбоподателя, съставянето на АУАН и неговото връчване. Излага съображения за неоснователност по отношение на възражението на жалбоподателя отнасящо се до съставянето и връчването на АУАН, както и по отношение на възражението за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване в цялост на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв. М., с пълномощно по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа съображенията, изложени в депозираната жалба и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира разноски, а в случай, че жалбата бъде отхвърлена, моли присъденото юрисконсултско възнаграждение да бъде в минимален размер. Въззиваемата страна - предС.елят на Патентно ведомство на Република България, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Д.. Същата моли за потвърждаване в цялост на обжалваното наказателно постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от жалбоподателя. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството „Б. 2005“ ЕООД, с ЕИК •••, с управител А. С. С. от гр. П. стопанисвало магазин, който се помещавал в гр. П., ул. „Бузлуджа“ № 226. В магазина се предлагали за продажба златни изделия. На 01.08.2023 г. в ОД на МВР П. постъпила оперативна информация от директора на ТД „ДАНС“ гр. П., че А. С. С. от гр. П., в качеството му на управител на фирма „Б. 2005“ ЕООД, използва в търговската си дейност златни накити от различни марки, без съгласието на притежателите на изключителното им право. При извършено на 01.08.2023 г. претърсване и изземване на стопанисвания от „Б. 2005“ ЕООД магазин били открити и иззети следните вещи, а именно: 1 бр. мъжка гривна от жълт метал с емблема на „Мерцедес“, означена със знак, идентичен на марка на ЕС с рег. № •••, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“ със срок на действие до 02.06.2030 г. с притежател Mercedes-Benz Grоup AG, Германия; 1 бр. гривна от жълт метал и черен конец с емблема на „Ауди“, означена със знак, идентичен на марка на ЕС с рег.№ •••, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 01.04.2026г., с притежател AUDI AG, Германия; 1 бр. гривна от жълт метал и черен конец с емблема на „CELANEL“, означена със знак, идентичен на международна марка с рег.№ •••, фигуративна, с действие на територията на Република България, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 10.02.2030г., с притежател Chanel SARL, Швейцария; 3 бр. пръстена от жълт метал с емблема на „БМВ“, означени със знак, идентичен на марка на ЕС с рег.№ •••, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 01.04.2026г., с притежател Bayerische Motoren Werke Aktiengesellschaft, Германия; 2 бр. пръстена от жълт метал с лого на „Мерцедес“, означено със знак, идентичен на марка на ЕС с рег.№ •••, — фигуративна, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 02.06.2030г., с притежател Mercedes-Benz Group AG, Германия; 1 бр. пръстен от жълт метал с лого на „VERSACE”, означен със знак, идентичен на международна марка с рег.№ •••, фигуративна, с действие на територията на Република България, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 05.06.2033г., с притежател GIANNI VERSACE S.R.L., Италия; 1 чифт обеци от жълт метал с лого на „CHANEL“; , означени със знак, идентичен на идентичен на международна марка с рег.№ •••, фигуративна, с действие на територията на Република България, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 10.02.2030г., с притежател Chanel SARL, Швейцария; 1 бр. златна гривна (синджир) жълт метал със знак „LOUIS VUITTON“, означена със знак, идентичен на марка на ЕС с рег.№ •••, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 14 на МКСУ „бижутерия“, със срок на действие до 11.05.2029г., с притежател LOUIS VUITTON MALLETIER, Франция. Не са били представени документи, удостоверяващи връзката между откритите в търговския обект стоки и притежателят на горепосочените регистрирани марки. Стоките са били иззети с Протокол за претърсване и изземване от 01.08.2023 г., одобрен с Определение № 513/02.08.2023 г. по ЧНД № 1114/2023 г. по описа на РС-П., IX наказателен състав. С извършеното претърсване и изземване било образувано досъдебно производство № 613/2023 г. по описа на РУ П., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК. В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени комплексна маркова и оценъчна експертиза, както и ювелирна експертиза. Съдебно-марковата експертиза прави заключение, че поради идентичност на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните марки, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в клас 14 на МКСУ, за които са регистрирани марките, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се изразява в погрешната представа, която може да възникне у тях относно действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагат за продажба и съхраняват с цел продажба от или със знанието и под контрола на притежателите на марките. Според заключението на ювелирната експертиза теглото на предоставените за изследване изделия било общо 64, 60 грама. Изделията били изработени от злато 14 карата, проба 585 и общата им пазарна стойност възлизала на 5814, 00 лева към 01.08.2023г. Образуваното досъдебно производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 18.06.2024 г., който преценил, че деянието представлявало административно нарушение и изпратил преписката на предС.еля на Патентното ведомство по компетентност за произнасяне. На 02.07.2024 г. в Патентното ведомство е постъпило горепосоченото прокурорско постановление, като същото е деловодно заведено в ПВ с вх. № ВХ-3383/02.07.2024 г. На 04.07.2024 г. е изготвена покана до г-н А. С., в качеството му на управител на „Б. 2005“ ЕООД, която е изпратена до адреса на управление на дружеството на 05.07.2024 г. Писмото е върнато обратно в Патентното ведомство с пощенски щемпел от 29.07.2024 г. с отбелязване на писмото (съдържащо поканата за съставяне на АУАН) като „непотърсено“. На 29.07.2024 г., в отсъствие на нарушителя, С., на длъжност главен експерт в Патентно ведомство на Република България, в изпълнение на Заповед № 3-439- (1)/04.07.2024 г. на предС.еля на Патентно ведомство на Република България, след извършена проверка и въз основа на материалите по пр. пр. № 4062/2024 г. по описа на Районна прокуратура - П., в присъствието на Ф.Е.М., на основание чл. 129, ал. 1 от ЗМГО съставил АУАН с № 84, с което установил нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО. На 02.08.2024 г., на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН от Патентното ведомство са изпратени до кмета на Община П. за предявяване по месторегистрация на „Б. 2005“ ЕООД два екземпляра от съставения АУАН. На 08.08.2024 г. служители на Община П. – С.А. и А.З. съставили протокол, от който се установява, че на 08.08.2024 г., в 11: 45 ч. на посетения адрес (гр. П., ул. „Витоша“ № 32) не било открито лицето, неговия представител или пълномощник. Поради невръчване на АУАН, 03.09.2024 г. бил изготвен протокол № 52/03.09.2024 г. по Заповед № 424/29.05.2020 г. на предС.еля на Патентното ведомство, с който се извършило обявление по невръчения АУАН № 84/29.07.2024 г., като протоколът е публикуван на интернет страницата на Патентното ведомство и е поставен на таблото за обявления. Съгласно съставения Протокол № 52А/11.09.202 г., на 11.09.2024 г., от интернет страницата на ведомството и от таблото за обявления е свален Протокол № 52.03.09.2024 г. Така, въз основа на АУАН, на 23.10.2024 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 189/2024 г. от предС.еля на Патентното ведомство на Република България, с което на „Б. 2005“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4200 (четири хиляди и двеста) лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО във вр с чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. На основание чл. 127, ал.5 от ЗМГО стоките, обект на НП били отнети в полза на държавата и се предали за унищожаване на органите на МВР, като притежателите на регистрираните марки или надлежно упълномощено от тях лице, са имали възможност да присъстват при унищожаването. Същото било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 05.11.2024г. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. С.Б., от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда и от приложената по делото марково оценителна експертиза. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Б., като намира същите за обективни, логични и подкрепени от останалите събрани по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Макар този свидетел да няма детайлен спомен за всички обстоятелства, то неговите твърдения намират опора в събраните доказателства по досъдебната преписка. Съдът кредитира с доверие приложените по делото писмени доказателства, които потвърждават приетата за установена от съда фактическа обстановка. Настоящият съдебен състав се довери и на изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, като намира, че същите са изготвени от специалисти вещи лица, разполагащи с необходимата компетентност, които са отговорили изчерпателно на постановените им въпроси. В тази връзка заключенията на вещите лица се явяват обективни, всестранни и пълни и съдът го кредитира с доверие. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че оспорваното НП отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, издадено е от надлежен орган, при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, както постановлението за прекратяване на досъдебно производство, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са връчени на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че не бил спазен давностния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН. Съгласно разпоредбата “Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.” По отношение на тримесечния срок за съставянето на АУАН в случая не може да се приеме, че извършителят е бил известен на контролните органи на Патентно ведомство до момента на изпращане на преписката там, тъй като проверката на 01.08.2023 г. е била извършена не от служители на това ведомство, а от служители при РУ – МВР П.. За контролните органи на Патентното ведомство нарушението е станало известно при получаването на постановлението на прокурора – 02.07.2024 г. и от тази дата до съставянето на акта на 29.07.2024 г., тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е изтекъл. Не е изтекъл и давностният срок - 1 година от извършване на нарушението, визиран в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Според Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г. на ОСНК на ВС възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 от ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство (по актуалния НПК досъдебно производство – бел. с.) за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, която забранява на АНО да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното (досъдебно – бел. с.) или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставянето на акт, установяващ нарушението, не тече. (в този смисъл и Решение № 22933 от 11.11.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5588/2024 г.) С оглед изложеното съдът намира, че разпоредбата на чл. 34 ЗАНН не е нарушена, респ. възражението на жалбоподателя се явява неоснователно. Въпреки това обаче, и въпреки обективното установяване на факта на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО, настоящият съдебен състав прецени, че атакуваното НП подлежи на отмяна, тъй е допуснато съществено процесуално нарушение по съставяне и връчване на АУАН, което е довело го ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав счита за основателно възражението на жалбоподателя, че в хода на производството е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Настоящият състав намира, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на юридическото лице-нарушител, без да са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. От текста на разпоредбата следва, че съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя се допуска в два алтернативно посочени случая – 1) ако същият не се яви след надлежно връчена покана, или 2) ако не може да бъде намерен. Видно от представените по делото доказателства, поканата за съставяне на АУАН е била оформена като „непотърсена“, т.е. същата не е връчена. Според трайната съдебна практика само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. (така Решение № 9940 от 21.03.2025 г. на Адм. съд - София по адм. д. № 6473/2024 г.) Видно от представените доказателства, поканата не е била надлежно връчена, което е прието от актосъставителя като обстоятелство, че същият не може да бъде намерен. Отбелязването от страна на приемащото пощенско дружество, че пратката е „непотърсена“ от получателя обаче не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето не е намерено на адреса. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите или куриерски фирми по причина „непотърсена“, не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя. (Решение № 1443 от 8.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1902/2020 г.) Съдът намира, че от изложеното не следва категоричният извод, че жалбоподателят не е можело да бъде намерен. За да бъде направен такъв извод следва да са налице доказателства, че са положени повече усилия за установяване на нарушителя, а това означава същият да е търсен няколко пъти в различни дни и различно време. (така Решение № 8085 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 11516/2019 г.) В случая такива доказателства не са налице. Съдът намира, че в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства, свидетелстващи за отсъствието на трайна връзка между лицето, чиято отговорност ще се ангажира, и конкретен административен адрес, каквито доказателства са изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и трайната съдебна практика. Тъкмо обратното, видно от наказателното постановление и съпроводителното писмо от Кмета на Община П., нарушителят е открит за връчване на наказателното постановление още на 05.11.2024 г. (четири работни дни, считано от датата, на която НП е било получено в община П. за връчване), което само по себе си е индикация, че адресът е ефективно използван от жалбоподателя и че не е било невъзможно същият да бъде открит за връчване на покана за съставяне на АУАН и за връчване на самия АУАН. След като актосъставителят неправилно е приел, че нарушителят не е бил намерен, е преминал към съставяне на АУАН, който бил изпратен за връчване на нарушителя по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН до общинската администрация на Община П. за връчването му на нарушителя. Видно от изготвения на 08.08.2024 г. протокол от служители на общинската администрация, на посетения адрес на управление на дружеството не бил открит негов представител. Поради това са предприети действия по обявяване (съобщаване) на АУАН по реда на чл. 129, ал. 3 от ЗМГО – чрез съобщение, публикувано на интернет страницата на Патентното ведомство и чрез обявяването му на таблото за обявления, за което били съставени необходимите заповеди и протоколи. Съобщението било свалено от таблото и интернет страницата на 11.09.2022 г. (след изтичане на срок от 7 дни, считано от разгласяването му, съобразно чл. 129, ал. 3, изр. 1 ЗМГО). Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 ЗМГО „Ако в 14-дневен срок от свалянето на съобщението лицето по ал. 1 не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това се отбелязва в акта и той се счита за връчен в деня на отбелязването.“. В случая такова отбелязване в АУАН обаче не е извършено и поради това процедурата по т. нар. „фингирано връчване“ не следва да се счита за довършена, респ. АУАН не следва да се счита връчен на нарушителя. Съдът намира, че след като Наказателното постановление е съставено без да са налице обстоятелствата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и без на жалбоподателя да е връчен надлежно АУАН, то в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е незаконосъобразно издаден, а и не е изпълнено изискването за връчване на АУАН преди издаване на Наказателното постановление, доколкото именно този пропуск води до драстично ограничение на правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, обуславящи самостоятелно основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без съдът да дължи разглеждане по същество. Същевременно, независимо от извода в насока отмяна на наказателното постановление, доколкото с процесуално валидни способи беше установено, че процесните стоки, които знаци са идентични на горепосочените регистрирани марки, са били съхранявани с цел продажба без съгласието на техните притежатели, то същите следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени. Правомощието за това произтича от разпоредбата на чл. 127, ал. 5 ЗМГО, която предвижда стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, а направеното от юрк. Д. възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, се неявява, доколкото съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, съдът намира, че същият не е прекомерен с оглед размера на наложената имуществена санкция, а и съгласно представения договор за правна помощ възнаграждението е било заплатено в брой от жалбоподателя. Поради това искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено за пълния претендиран размер - сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лв. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд