РЕШЕНИЕ

№ 1070

гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20221100900279 по описа за 2022 година Предявени ни са обективно съединени искове с правно основание чл. 323 ТЗ, вр. с чл. 88, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК •••• срещу „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ••••.

Ищецът твърди, че на 02.01.2021г., в качеството си на купувач, е сключил с ответника, в качеството си на доставчик, договор за доставка на стоки. Посочва се от ищеца, че видът и количеството на всяка конкретна доставка се определя въз основа на поръчка от страна на купувача, изпратена на доставчика по електронен адрес, като последният е следвало да потвърди поръчката по електронна поща в рамките на 1 ден. Стоката се заплаща по цената определена съгласно офертата на доставчика.

На 19.04.2021г. ищецът е направил запитване към ответната страна за актуална оферта за продажба на 20 тона суроватъчен протеин концентрат WPS 80% Koliba, произход Словакия с период на доставка юни-август 2021 година. Ищецът твърди, че на 21 април 2021г. П.К., в качеството си на представител на ответника, е изпратила оферта, с която „К.Б.“ ЕООД е предложило продажбата на 20 тона Суроватъчен протеин концентрат WPS 80% Koliba, произход Словакия, опаковка: 15кг, чувал, на цена от 9, 13лв. на килограм без включен ДДС. Ищецът потвърждава приемане на тази оферта на 22.04.22г., но с период на доставка май-август 22г., с което ответника чрез своя представител се съгласява. Ищецът счита, че с приемането на офертата между двете страни е постигната договореност, съгласно която ответното дружество се е задължило в периода май-август 2021г. да достави на няколко пъти 20 тона WPS 80% Koliba, на цена от 9, 13лв. за килограм без ДДС, а „Х.Б.“ ЕООД се е задължило да закупи тази стока.

Твърди, че въз основа на тази оферта през месеците май, юни и юли 2021г. ищецът е изпращал поръчки за доставка на WPS 80% Koliba, а ответникът „К.Б.“ ЕООД е изпълнявал тези поръчки. Твърди, че с писмо от 23.07.2021г. е направена поръчка за доставки на стоки за август 2021г., а ответникът е потвърдил само част от тези поръчки на 26 юли същата година, като е уведомил ищеца, че няма да извършват повече доставки на продукта при цена от 9, 13лв.. Ищецът счита, че ответникът изрично е отказал изпълнение на задължението си, поето с офертата от април 2021г., в следствие на което е изпратил покана до ответника за доброволно изпълнение, като е даден краен срок до 31.08.2021г. Твърди, че на 10.08.2021г. е извършена доставка от ответното дружество на 1005кг., а на 17.08.2021г. стока в количество от 702кг, като е трябвало да достави още 4205кг., за което на 17.08.2021г. му е била изпратена покана. Ответното дружество е отговорило, че поръчката ще може да бъде доставена през ноември 2021г., с което обстоятелство „Х.Б.“ ЕООД се съгласява. На 30.09.2021г. е направена нова поръчка за доставка на стоки на 13.10.2021г., която е останала непотвърдена, а впоследствие ответникът се е отказал от ангажиране със срок. Ищецът посочва, че на 01.11.2021г.писмено е предоставен срок на „К.Б.“ ЕООД да предостави оставащото количество от 4205кг. до 30.11.2021г. Ответното дружество не изпълнява доставката на стоката, в резултат на което на 13.12.2021г. ищецът е изпратил уведомление, с което е развалил сключения между страните договор за доставка на стоки от 02.01.2021г.

Твърди, че в резултат на неизпълнението от страна на ответника да достави оставащото количество продукт суроватъчен протеин WPS 80% Koliba е възникнала необходимост да се закупи заместваща суровина от трето лице. На 17.12.2021г. „Х.Б.“ ЕООД отправя поръчка към друг доставчик - „П.К.“ АД за доставка на остатъчното количество от 4205кг. суроватъчен протеин концентрат 80% WPS Koliba при цена 21, 35лв. без ДДС за килограм, за доставката на което е издадена фактура за сумата от 107 604лв. с ДДС. На 28.01.2022г. ищецът е извършил плащане по издадената фактура. Твърди, че разликата от 12, 22лв./кг, равняваща се в абсолютна стойност на 61 588, 80 лв. с ДДС представлява вреда за „Х.Б.“ ЕООД, възникнала в резултат на неизпълнението от страна на ответника по сключения между тях договор. Предвид на това намира, че му се следва обезщетение за компенсиране на така претърпяната вреда.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 61 588, 80лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за доставка на стоки/суровини, както и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендира направените разноски в хода на делото.

Ответникът „К.Б.“ ЕООД оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Оспорва действителността на търговската сделка, сключена по имейл, като индивидуално направена поръчка по рамков договор. Оспорва, че изявленията на страните е следвало да се отправят единствено по електронната поща. Оспорва страните по сделката да са постигнали съгласие относно цената. Оспорва договорът да е сключен от надлежно лице от страна на доставчика. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответното дружество и твърди, че ищецът е бил уведомен, че доставчикът няма да е в състояние да изпълни доставката, поради очаквано завишение на цената на продукта. Оспорва основанието за разваляне на сделката, както и че ищецът разполага с такава възможност. Твърди неизпълнение на договорни задължения и от страна на ищеца. Оспорва ищецът да е претърпял вреди, както и техния размер. Посочва, че е налице изтичане на погасителната давност за вземането. Моли исковата молба да бъде отхвърлена и претендира направените в производството разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира следното:

По делото е представен писмен договор за доставка на стоки/суровини за срок от една година, сключен на 02.01.21г.. Същият е подписан за доставчика, ответник по спора от П.К., а за ищеца, купувач от законния представител на ищеца, неговия управител. Видно от съдържанието на договора същият е рамков такъв, тъй като в него не са посочени конкретните стоки на доставка, както и няма конкретно посочени цени. В чл.18 на договора е предвидено отделните видове стоки, които се поръчват да се индивидуализират с отделна поръчка по е-мейл, по конкретно посочени електронни адреси. Договора е със срок от 1 година, но се продължава за всяка следваща ако няма изрично изявление, че не се желае продължаването му. Ответната страна оспорва неговата действителност предвид, че не е подписан от неговия законен представител.

От изслушания по делото свидетел г-н Тритас, на страната на ответника, бившия управител на това дружество се установява, че само той като управител е имал право да подписва писмени договори на дружеството и такива клиенти са били само около 4 – 5 за това дружество. Г-жа П.К., подписала този договор е била старши продавач и не е била с права да подписва писмени договори. Останалите клиенти са се делели на две групи, като ищцовото дружество е било такова с прогнозни заявки и в последствие конкретни заявки за различни видове стоки. Заявките са се правили както по телефон, и по е-мейл. Ответника е вносител, а не производител на доставяните стоки и е бил обвързан и от поведението на неговите доставчици.

Свидетеля на ищеца г-жа Бонджева работила към процесния период на длъжност „специалист доставки“ при ищцовата страна установява, че са заявявали в началото на годината общото им необходимо количество протеинов концентрат за тази година, а в последствие са го заявявали на части и на съответните дати са го получавали. Комуникацията им с ответната страна е била само чрез г-жа П.К.. Заявките са правени по е-мейл, като конкретните поръчки са генерирани чрез компютърна програма и не е било необходимо да бъдат подписвани.

По делото е представена кореспонденция между страните разменяна по електронен път във връзка със заявеното общо прогнозно количество от процесната стока – суровтъчен протеин концентрат WPS 80 % Koliba. През м.април 2021г. е заявено и потвърдено общо количество от 20 тона, за цена от 9.13лв. за кг.. През последващите месеци май – август са се заявявали конкретни количества на конкретни дати. От 20 т. за 2021г. ответникът не е доставил заявеното за края на юли и м.август количество протеинов концентрат, като е останало неиздължено 4 205кг. След двукратни заявки и изрична покана за доброволно изпълнение ответника по е-мейл е посочил, че техния доставчик не им осигурява количествата и, че вероятно цената ще е завишена, като се сочи цена от 9-9.50 евро на кг.. Ищецът се е съгласил да получи забавеното количество най-късно до м.11.21г.

Ответника не ангажира доказателства да е осигурил недоставеното количество протеинов концентрат през м.11.21г. дори и при новата цена.

С изрично изявление – уведомление за прекратяване на договора ищеца прекратява договора на 13.12.21г. поради неизпълнение на доставката от 4 205 кг., а на 17.12.21г. закупува това количество от трети доставчик ПИК- КО АД на стойност 21.35 лв. за килограм без ДДС, за което е представена фактура 1474 от 17.12.21г. на обща стойност от 107 732.10 лева с ДДС. От приетата по делото неоспорена съдебно- счетоводна експертиза се установява също, че тази доставка е осчетоводена като реализирана и при двете фирми. Разликата между стойността на стоката по цената договорена с ответника и цената по която е закупено недоставеното количество възлиза на исковата претенция от 61 588.80 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От събраните и обсъдени по-горе доказателства се установява по безспорен начин, че страните по делото са били в трайни търговски отношения през 2021г. Представения между тях писмен договор не е подписан от законния представител на ответната страна, но съдът намира, че ответника не може да се позовава на неговата нищожност в частта на търговските уговорки предвид разпоредбите на чл.293, ал.3 от ТЗ и чл.301 от ТЗ. Писмената форма не е била задължителна за да се осъществяват сделките между двете страни, а наред с това ответната такава не се е противопоставила на заявките, а напротив е изпълнявала доставките към ищеца. Ответната страна не е изпълнила процесната доставка от 4 205 кг. протеинов концентрат не защото се е противопоставила на тази доставка, а защото не е могла да я изпълни, както е посочила в разменената кореспонденция. С оглед на това съдът намира, че между страните е било договорена доставката на 20 т. протеинов концентрат за 2021г., като ответника не е изпълнил задължението си за доставката на част от стоката или 4 205 кг.

Съдът намира обаче, че в частта на уговорката за арбитражна клауза договора е нищожен именно поради липса на представителна власт на лицето подписало от името на ответника. За да се уговори отнасяне спора пред арбитраж е необходимо наличие на действителна писмена уговорка от представляващите страните, каквато в случая не е налице, поради което и съдът приема, че е компетентен да разгледа спора.

Ответника оспорва доказателствената стойност на разменената електронна кореспонденция, което съдът намира за неоснователно.

Съдът намира, че електронното заявление има доказателствена стойност и може да се използва като писмено доказателство, като според Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги всяко словесно изявление, представено в електронна форма, каквото представлява и имейлът се счита за електронен документ. Съдът се позовава и на утвърдената съдебна практика, според която доказателствената сила на електронния документ е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ и тези електронни изявления могат да служат като доказателство за вида и параметрите на сключената между страните сделка. Следователно, предвид предоставената по делото имейл кореспонденция, водена между страните, може да се направи извод, че „К.Б.“ ЕООД е приемало и изпълнявало поръчки за доставка на Суроватъчен протеин концентрат 80% WPS Koliba.

Ответното дружество е изпълнило част от договорените поръчки на договорената цена, като в последствие уведомява ищеца, че има повишение на цената на продукта и не е доставило остатъка от договореното количество продукт – 4205кг. Не се спори, че 17.12.2021г. ищецът прави поръчка към дружеството „П.К.“ АД за доставка на необходимото количество от 4205кг. Суроватъчен протеин концентрат 80% WPS Koliba при цена от 21, 35лв. Установи се, че на 28.01.2022 година „Х.Б.“ ЕООД е заплатило сумата от 107 604лв., по фактура №0200300193/13.01.2022г. за доставените 4205кг.. С неизпълнение на задълженията от страна на ответната страна да достави заявеното и договорено оставащо количество от 4 205 лв., веднъж заявено като прогнозно в рамките на 20 т. и веднъж изрично договорено за доставяне по конкретна поръчка до края на август 2021г. ищецът е претърпял вреда, тъй като за нуждите на своето производство той се е нуждаел от това количество протеинов концентрат и е следвало да си го достави. Предвид на това и го е закупил от трето лице, но на по-висока цена. В резултат на това същият е претърпял вреда в посока на загуба, като разлика между договорената с ответника и по- високата покупна цена. Загубата възлиза в размер на исковата сума от 61 588 лева.

Ответникът след като не е изпълнил поетото задължение да достави остатъчните количества от Суроватъчен протеин концентрат 80% WPS Koliba от 4205кг., ищецът съответно законосъобразно е прекратил договора и няколко дена след това, в подходящ срок е закупил заместваща стока. Законът изрично в нормата на чл.323 ТЗ му предоставя правото да получи разликата между стойността на недоставената и заместващата стока. С тази норма изрично се посочва размера на вредата, която разлика по същество се явява равна на претърпяната загуба, пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължението на ответника. На основание чл. 88, ал.1, изр.2 ЗЗД, вр. с чл. 323 ТЗ ответникът дължи обезщетение за вреди от неизпълнение на Договора за доставка на стоки и което обезщетение ищецът има право да получи. Предвид на изложеното ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 61 588 лв.. На осн.чл.86 от ЗЗД предвид присъдената главница следва да се уважи и акцесорната претенция, като върху главницата се следва законната лихва от предявяване на исковата молба и до окончателното заплащане на сумата.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените в производството разноски съобразно представен списък и приложените доказателства за ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за в.л. и разноски обезпечително производство или общо сумата от 7 289.95 лв.

Водим от горното съдът