Решение № 97 от 4.6.2025 г. на Районен съд - Разлог по дело № 714/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на И.И.Ч., ЕГН•, с/у НП №•/19.11.2024 г., издадено от н-ка на о.л "КРПМ" към Д"АРОК" при А"ПИ", с което на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от ЗП, на жалбоподателя е наложено адм. наказание "глоба" от 3`000.00 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б."а", пр.2 от ЗП, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б."в" и чл.8, ал.1, вр чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба №11/03.07.2001 г., Наредбата/. В жалбата се твърди, че са допуснати съществени нарушения в хода на адм. нак. производство, като не били спазени императивно материалноправни и процесуалноправни норми, които са довели до незаконосъобразност на атакуваното НП. На първо място се изтъква, че неправилно е приложен материалният закон, тъй като в НП деянието е неправилно квалифицирано. Твърди се, че е допуснато противоречие в НП относно факта, дали АНО твърди да е налице специално ползване на пътя. Счита се, че в случая не се касае за специалното ползване на пътищата, поради което приложима e разпоредбата на чл.177, ал.3, вр. чл.139, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, а не тази по чл.53, ал.1, т.2, вр. чл.26, ал.2, т.1, б.а“ от ЗП. Сочи се, че водачът на тежко ППС, управляващ такова ПС, без съответното разрешение, не може да е адм. нак. отговорно лице, а такава отговорност следва да носи единствено лицето, лицензирано да извършва превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително за превоз на тежки или извънгабаритни товари по пътищата. Оспорва се, че измерването е направено с ролетка DFW-KR №• /5 м./, както и изправността на използваните ТС и начина на извършеното замерване. Не била предоставена и възможност на жалбоподателя за сключване на споразумение с АНО. Жалбоподателят счита, че наложеното наказание е прекомерно и несправедливо. В заключение моли съда да отмени НП като незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да намали наложеното наказание до минималния, предвиден в закона размер. В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява. За него се явява адв. З., която в СЗ и в писмено становище, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва се, че неправилно е описано ППС като извънгабаритно, тъй като същото било тежко такова. Иска се от съда да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, алтернативно - наложеното адм. наказание да бъде намалено до минималното предвидено в закона. Прилага списък с претендирани разноски от 420.00 лв.

Въззиваемата страна - редовно призована, изпраща процесуален представител – С.П.. В СЗ и в писмена защита се навеждат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. От съда се иска да потвърди НП. Направено е искане за присъждане на юрк. възнаграждение и възражение за прекомерност на адв. такова. Съдът след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 21.10.2024 г. в 13: 26 часа на път II-19 в посока г.С.-г.Б., свидетелят Р.Й.Г. и колегата му С.Д.С. спрели са проверка МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка „М.“, модел „•“ с рег. №•. В хода на проверката било установено, че водачът на МПС е жалбоподателят И.И.Ч. и че същият извършвал превоз на асфалт без надлежно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/. Било извършено измерване с ТС - надлежно калибровани ел. мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС модел DFW-KR №•, преминала последваща метрологична проверка на техн. изправност на 25.04.2024 г. и ролетка №1311/18/ (5 м), при което било констатирано, че при измерено разстояние м/у осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 30.790 тона, при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б."в" от Наредба №11 от 03.07.2001 г., като превишаването било с 11.790 тона. С оглед извършеното измерване и съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл.7, то ППС се явявало "тежко". Предвид това и съгласно чл.26, ал.2, т.1, б."а", пр.2 от ЗП, във. вр. с чл.7, ал.1, т.5, б."В", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата, посоченото ППС можело да се движи единствено с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, каквото жалбоподателят не притежавал. С оглед изложено на същата дата – 21.10.2024 г. свидетелят Р.Й.Г. съставил с/у жалбоподателя АУАН №•/21.10.2024 г. за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б."б" от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б."в", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел при установяване на нарушението, след което бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН, са постъпили писмени възражения от жалбоподателя, който е оспорил достоверността и правилността на обстоятелствата, отразени като адм. нарушение. Въз основа на съставения АУАН на 21.10.2024 г., н-к о-л "КРПМ" към Д"АРОК" при А"ПИ" издала обжалваното НП, с което на И.Ч. било наложено адм. наказание "глоба" от 3`000.00 лева за описаното по-горе нарушение. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 02.12.2024 г., а на 16.12.2024 г. била депозирана жалба с/у него. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля Р.Й.Г. и свидетеля С.Д.С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно: заповед №•/15.10.2024 г. издадена от председателя на ЕС на А"ПИ", заповед №•/15.10.2024 г. издадена от председателя на УС на А"ПИ., експедиционна бележка №•/21.10.2024 г., пътен лист серия №•/21.10.2024 г. и маршрут към него, СУ на МПС - част II №•, разписка за връчване на АУАН от 21.10.2024 г., известие за доставяне на НП №896/19.11.2024 г., заповед №•/29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН, заповед №•/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, кантарна бележка №•.21.10.2024 г. на АПИ, ЕС декларация за съответствие в превод, сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка №•/18 /5 м. – в превод, заявление №•/25.04.2024 г. за проверка на ел. везна тип DFW-KR №• и Приложение 1 към заявлението, удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603, с-ма за измерване на оси на ПС тип DFW-KR, протокол за проведено обучение от 06.06.2024 г., трудов догово𠹕/14.11.2022 г. При изграждане на релевантната фактология съдът се довери изцяло и на свидетеля Г. и на свидетеля С., отчитайки факта, че същите са извършили проверката и измерването на ППС и на товара, и заявеното от тях представлява източник на преки доказателства за релевантните факти, относно датата и мястото на извършване на проверката, резултатите от извършеното измерване на поосовото натоварване на управляваното от жалбоподателя ППС, както и липсата на разрешително. Показанията на свидетелите са еднопосочни, кореспондиращи с останалия доказателствен материал – кантарна бележка и експедиционна бележка и без вътрешни противоречия. Не може да не бъде отчетен изключително добре запазения спомен, относно обстоятелствата, за които разказват свидетелите Г. и С.. Показанията им са детайлни, информативни, обективни и добросъвестно депозирани, поради което съдът ги кредитира в цялост. Съдът кредитира и представените по делото удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603 от БИМ, заявление №•/25.04.2024 г. за проверка на ел. везна тип -KR №• и Приложение 1 към заявлението и заповед •/11.09.2018 г. председателя на ДАМТН. От тях се установява, че везна тип DFW, е одобрено средство за измерване. Видно е също така, че към 21.10.2024 г., когато е била извършена проверката от органите на АПИ на управляваното от жалбоподателя ППС, ел. везна, с която е било извършено измерването на ППС и товара, е преминала периодична проверка на техн. изправност на 25.04.2024 г., като периодичността на проверката е за срок от 1 г., т.е до 25.04.2025 г. Измервателният уред – ролетка, с който е извършено измерването на процесното ППС, е средство за измерване съгласно пар.1, т.27 от ДР на ЗИ. В актуалната заповед №•/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, регламентираща периодичността на проверките на средствата за измерване, не е посочен период на проверките на материалните мерки за дължина, т.е същите не подлежат на проверка. Представени са и ЕС декларации за съответствие – в превод и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка №•/18 /5 м. – в превод, относно използваната ролетка. Предвид това ТС – ел. мобилна везна и ролетка са били технически изправни, поради което възраженията в този аспект на жалбоподателя са неоснователни и за съда не съществува съмнение относно верността и точността на отчетените при измерването с тях данни. Видно от приложения по делото протокол, съставен от инж. Ц.П., управител на „Л.И.“ООД /л.74/ е, че на 06.06.2024 г. е било проведено обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване, като служителят на мобилна група към А„ПИ“ – Р.Й.Г. е преминал курсът на това обучение. В протокола е отразено, че обучаемият е показал необходимите знания и умения за самостоятелна практическа работа – поддържане на везната, измерване и спазване на мерките за безопасност. От експедиционна бележка №•/21.10.2024 г., пътен лист серия №•/21.10.2024 г. и свидетелство за регистрация на МПС - част II №•, категорично се установява, че на 21.10.2024 г. именно жалбоподателят е управлявал МПС марка „МАН“, модел „ТГС“ с рег. №•, като е превозвал асфалт. Представените по делото заповед №•/15.10.2024 г. и заповед №•/15.10.2024 г., двете издадени от председателя на УС на А"ПИ", послужиха на съда за установяване компетентността на актосъставителя и АНО. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и е насочена с/у акт, който подлежи на съд. контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна. В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали издадените от адм. АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващ компетентността им. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН - АУАН е съставен в деня на извършване и установяване на нарушението - на 21.10.2024 г., а НП е издадено на 19.11.2024 г. На следващо място, съдът намира че както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, точно и конкретно дата, място и начин на извършването му в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като фактическото описание на нарушението съответства на дадената правна квалификация. Обстоятелствата относно това какво МПС е управлявал жалбоподателят - марка, модел, рег. №, каква е била максимално допустимото натоварване са надлежно отразени в НП, като е посочено и с колко точно е било превишено максималното допустимо натоварване. Не може да се приеме, че е допуснато противоречие в НП относно факта, дали АНО твърди да е налице специално ползване на пътя. Жалбоподателят неправилно цитира посоченото в НП на стр.2, абзац 8, като счита, че АНО е посочил, че не е налице специално ползване на пътя. В случая АНО е посочил че "не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата" тоест АНО не твърди, че не е налице специално ползване на пътищата, а не е налице такова, което е разрешено, при определени обстоятелства - когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт респ. разглобяване на товара на части. Съдът приема, че уведомяването на жалбоподателя за правото му в 14-дневен срок да направи предложение на НО за сключване на споразумение, отразено в разписката от 21.10.2024 г. за връчване на препис от АУАН /на л.17/ е достатъчно, за да се счете, че възможност за споразумение е предоставена. Следователно, оплакването на жалбоподателя че не е бил запознат с тази негова възможност, тъй като липсвало отразяване в самия АУАН, се явява лишено от основание. Предвид горното, съдът намира че в производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са предпоставка за отмяната на обжалваното НП като незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б."а", пр.2 от ЗП гласи, че "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки ППС". В чл.7, ал.1, т.5, б."в" от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че: "Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение №2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на МПС, когато разстоянието м/у осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t)". Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при МВР, движението на извънгабаритното или тежкото ППС, като съгласуването се извършва в/у разрешителното". Във вр. с оплакването на жалбоподателя относно описанието на процесното ППС следва да се има предвид, че според §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3". С оглед цитираната до тук нормативна уредба съдът намира, че от обективна страна по делото несъмнено се установи, че управляваното от жалбоподателя И.И.Ч. ППС към момента на проверката е било "тежко" по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при разстояние м/у осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 30.790 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Превишаването е било с 11.790 тона. В случая безспорно е установено с годни ТС - посочените ролетка и ел. мобилна везна, че разстоянието м/у осите на ППС е било 1.40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 30.790 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Ясно и недвусмислено АНО е посочил, как е определил стойностите и кои стойности кредитира, и как е било извършено замерването, като съдът посочи по-горе тези обстоятелства и не намира за нужно да си преповтаря. Следва да се посочи само, че във вр. и с допълнително представени писмени доказателства от страна на АНО, се установява че замерването е било извършено със сертифициран уред. Същевременно забраната за движение на извънгабаритни и тежки ППС не е абсолютна - то е допустимо в случай, че е налице разрешение. Редът за издаване на такова е разписан в раздел IV на Наредба №11/2001 г. на МРРБ - след издаване на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ или след заплащане на дължима пътна такса, което е допустимо за извънгабаритните и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай, водачът на ПС не е разполагал към момента на проверката с разрешително по приложение №3 към чл.14, ал.1 от Наредбата, а видно от констатациите в акта и в НП, съотнесени към останалия събран по делото писмени и гласен доказателствен материал, се установява безспорно, че на 21.10.2024 г. в 13: 26 часа на път II-19, км 30+350 в посока г.С.-г.Б., И.И.Ч. е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка М., модел •, с per. №•, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на асфалт, видно от експедиционна бележка №•/21.10.2024 г., без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Необходимостта от Разрешително е доказана от направеното измерване с ел. мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №• и ролетка №•/18/5 м. В случая несъмнено се касае за хипотеза на "специално ползване на пътищата". Съгласно §1, т.8 от ДР на ЗП: "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица". Не е установено осъществяване на превоз в рамките на специалното ползване на пътищата, разрешено в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Това е така, тъй като става въпрос за превоз на асфалт, който не е "неделим товар" по смисъла на §1, т.14 от ДР на Наредбата, защото "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата". В случая асфалта е могло да бъде разделен на 2 или повече части и така да бъде превозена на няколко пъти, без да се стига до претоварване на осите на ПС, но това не е било сторено, явно за да се спестят разходи по транспорта (гориво и други) и вместо два или повече курса да се направи само един такъв. Видно от чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и А"ПИ" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земед. стопанство, регистрирана за работа съгласно ЗРКЗГТ, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3. Следователно задължение да следи за надвишаването на максимално допустимото натоварване на ППС е вменено именно на водача на ППС, в случая на И.Ч. В посочената разпоредба изрично е посочено, че АУАН се съставя на водача на ППС, тоест същият носи отговорност, ако тежкото ППС се движи без разрешително. От доказателствата по делото се установи, че именно жалбоподателят И.Ч. е управлявал ПС към момента на проверката и именно той, като водач на същото, следва да бъде санкциониран. От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението по непредпазливост - същият не се е уверил преди да предприеме движение по маршрута си на 21.10.2024 г. с повереното му ППС, дали разполага с разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, предвид сумата от максимално допустимите нaтовaрвaния на ос нa една двойнa ос при разстояние м/у осите от измерения порядък от 1, 40 м. Именно в качеството си на професионален водач на ППС жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да извърши преценка дали му е нужно такова разрешение, още повече, когато той е разполагал с документи, указващи и теглото на превозвания товар и на управлявания автомобил, а оттук да предвиди, че при извършване на движението ще наруши забраната на чл.26, ал.2, т.1, б."а" ЗП. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е следвало да му бъде наложено наказание по чл.177, ал.3 ЗДвП, а не да се ангажира отговорността му по чл.53, ал.1 от ЗП. В случая приложими са специалните разпоредби на ЗП, съобразно специфичния предмет на засегнатите обществени отношения. По реда на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП се наказва водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ. В тази разпоредба от ЗДвП обаче са регламентирани правила за безопасност на движението по пътищата, докато в ЗП, включително в чл.53, ал.1, във вр. с чл.26, ал.2 от ЗП, са уредени правила за ползването на пътната инфраструктура с оглед превенция на нейното бързо амортизиране. Деянието на жалбоподателя нарушава изискванията за ползване на пътищата, поради което законосъобразно е привлечен към адм. нак. отговорност именно по реда на чл.53, ал.1 от ЗП. (в този смисъл са и Решение №7268/01.12.2022 г., VII к. с. АССГ, по к. а. н. д. №5868/2022 г., Решение №6038 от 16.10.2023 г. на АдмС-С. по адм. д. №6851/2023 г., Решение №4048 от 19.06.2023 г. на АдмС- С. по адм. д. №3829/2023 г., Решение №2264 от 5.04.2023 г. на АдмС-С. по адм. д.

№1175/2023 г., Решение №7430/29.11.2023 г. на АдмС-С. по адм. д. №9353/2023 г.). С оглед на изложеното, инарушението се доказва както обективна, така и от субективна страна, като правилно в случая е бил определен и субекът, който да носи отговорност за същото. Според съд. състав не се касае за нарушение, което може да бъде определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените случаи на адм. нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри, надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени условия и за всеки отделен случай, с определен срок, за определен маршрут, след заплащане на пътна такса. По отношение вида и размера на наложеното адм. наказание: Санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от ЗП, предвижда глоба от 1000.00 до 5000.00 лева. В конкретния случай на И.И.Ч. е наложена глоба значително над минималния размер, а именно 3000.00 лв., което е близо до предвидения максимум в закона. Това решение АНО е мотивирал с това, че водачът е създал потенциална опасност за сигурността на участниците в движението по пътищата, както и за целостта на пътната инфраструктура, като едновременно с това е посочил, че нарушението е за първи път. Тоест водачът не е системен нарушител, което е следвало да се отчете при индивидуализацията на наказанието и АНО да му наложи глоба в минимален размер, като обвинителната теза, не може да почива за индивидуализацията на наказанието на естеството на обществените отношения, които охранява съответната норма, които са безспорно важни такива, като в този смисъл само алтернативно наведените в жалбата възражения, съдът намира за основателни, като размерът на определената санкция, в случая съдът намира че следва да бъде определена в законовия минимум - сумата от 1000.00 лева, което е минимума на наказанието, предвид обстоятелството, че и че е първо нарушение за водача. Ето защо НП следва да бъде изменено като наложената на жалбоподателя санкция бъде намалена от 3000.00, на 1000.00 лева, по гореизложените съображения. Съд. състав намира, че глоба в този размер ще бъде съответна на характера и тежестта на нарушението и в най-висока степен би допринесла за реализиране на целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред. При този изход на делото доколкото НП е изменено, а не отменено право на присъждане на разноски има въззиваемата страна. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е проведено едно СЗ, съдът намери, че юрк. възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на АНО за процесуално представителство, следва да се определи в минималния размер, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80.00 лева. Мотивиран от изложеното, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 от ЗАНН, съдът