РЕШЕНИЕ

гр. Елхово, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря Н.Д.З. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100365 по описа за 2023 година Настоящото гражданско производство е образувано по реда на §19 ал.1 от ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ бр.39 от 20.05.2011г./ и чл.37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и разпоредбата на чл.145 и следв. от глава 10 на АПК.

Инициирано е въз основа на жалба депозирана от З. Х. Н., с ЕГН ••••••••••, от гр.Болярово, действащ чрез пълномощниците си по делото – адв.М. В. С. от АК-Ямбол и адв.С. А. П. от АК-София, с посочен съдебен адрес в гр.София, против Протокол № 1 от 17.07.2023г., постановен на основание чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ, в изпълнение на Заповед №РД-04-35 от 08.06.2023г. на Директора на ОД “Земеделие“ и утвърден от същия, с който на жалбоподателя не му се разпределят пасища от ДПФ поради „достигане на нормата с разпределените му от ОПФ имоти“.

В жалбата се навяват доводи, че атакуваният адм.акт е незаконосъобразен, поради противоречие с материално-правните разпоредби на закона, съществено нарушение на административно производствените правила, както и поради несъотвествието му с фактите и целта на закона. Изтъкват се и съображения за необоснованост и немотивираност на обжалвания Протокол. При обосноваване на оплакванията си, жалбоподателят се позовава на възприетото заключение за допустимостта на заявителите до участие, обективирано в т.1.2 от приложения Протокол от 12.05.2023г. на общинската комисия в разпределението по реда на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл.100, ал.5 от ППЗСПЗЗ за допълнителното разпределение на ползването на пасища, мери и ливади в съседно землище oт ОПФ, на собственици на животновъдни обекти подали заявление до Кмета на община Болярово в срок до 10 март, съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ за стопанската 2023/2024 година, в който посочената комисия е установила, че жалбоподателят е правоимащо лице по смисъла па чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като ползваните от него пасища за животинските му единици не съответстват на полагащите му се площи за пасища по нормите на ЗСПЗЗ и съобразно направените в т.II от същия Протокол изчисления за необходимите площи за настаняване на заявителите, като в т.9 от таблицата е определено, че жалб.З. Х. Н. има 145, 60 животински единици /ЖЕ/, на които съответства нужда от 2719 дка., а собствените и наетите от него площи са едва 2260, 195 дка. Или с Протокола на общинската комисия по ал.6 на чл.37и от ЗСПЗЗ, на жалбоподателя са разпределени 131, 200 дка от общински поземлен фонд /ОПФ/, при което остава остатък за разпределение за 25, 73 ЖЕ, или за достигане на нормата следва да му се разпределят още 514.600 дка.

В същото време в пряко нарушение на констатациите на общинската комисия, в т.IV от обжалвания Протокол № 1 от 17.07.2023г. на държавната комисия, е променен кръгът на правоимащите за настаняване в общински и държавен поземлен фонд /ДПФ/, като се сочи, че жалбоподателят е изключен от тази категория, като това е станало чрез ревизиране на изчисленията на необходимата площ за настаняване на заявителите в ОПФ и ДПФ, като е прието, че Х. Х. Н. има 97 ЖЕ в с. Малко Шарково и 31 ЖЕ в гр.Болярово, за които му се полагат 2379 дка пасища. Въз основа на тези погрешни преизчисления, които напълно противоречат на изчисленията на общинската комисия, в т.V-т.4 от обжалвания Протокол на държавната комисия, се отказва на жалбоподателя качеството правоимащ и не му се разпределят пасища от ДПФ поради „достигната норма с разпределените му от ОПФ имоти".

Според атакуващия Протокола на държавната комисия, така постановеният отказ е в нарушение на Закона и е необоснован. Твърдението за достигната норма и загуба на качество на правоимащ за жалбоподателя от една страна е невярно, а от друга страна е направено от орган без материална компетентност. В тази насока се изтъква, че съгласно чл.37и, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ именно Кметът и комисията, назначена от Кмета на съответната община, е компетентна да определи кръга на правоимащите лица. Според жалбоподателя в компетентността на Комисията, назначена от Директора на областните служби „Земеделие", е единствено да разпредели пасищата от ДПФ към правоимащите, определени от общинската комисията, но не и да променя определените от общинската комисия правоимащи лица. В този смисъл издаденият според жалбоподателя атакуван от него Протокол е нищожен в частта, с която Комисията, назначена от Директора на ОД“З“гр.Ямбол, е изменил решението на комисията по чл.37и т.6 от 3CПЗЗ, в което е прието, че Х. Х. Н. е правоимащо лице да получи още 514, 600 дка за 25, 73 ЖЕ. Като е навлязъл в правомощията на друг орган, Директорът на ОД „Земеделие"гр.Ямбол и назначената с негова Заповед комисия, са издали отказ, който е незаконосъобразен до степен нищожност. Предвид на тези си съображения, жалбоподателят прави искане за отмяна на отказа, респ. за обявявяване за нищожен обжалвания Протокол в оспорените му части, като преписката бъде върната на Областна дирекция „Земеделие" гр.Ямбол с указания за прилагане на Закона и съобразяване с решенията на компетентния орган - назначената от Кмета на общ.Болярово комисия по чл. 37и, ал.5 и ал.6 от ЗСПЗЗ, като бъде съобразено, че жалбоподателят е заварен наемател, който до датата на разпределението е ползвал съответните имоти по договори с изтекъл срок. С жалбата са приложени писмени доказателства и е заявена и претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, се явява процесуалният му представител – адв.С. П. от АК-София, ред. упълномощен, който от името на доверителя си заявява, че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане. В хода на съдебните прения адв.П. позовавайки се на доводите и аргументите, изложени и развити в жалбата, прави искане за постановяване на решение в полза на доверителя му. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Позовавайки се на съдебната практика - Определение от 10.10.2016г. по ч.гр.д. № 10937/2016г. по описа на Софийски градски съд, 2- ри гр. Възивен състав, релевира възражение за недължимост на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, като изтъква, че юрисконсулта не е самостоятелен стопански обект, а е лице, което е назначено на трудова заетост при ответника и по делото лисват доказателства той да е получил някакво допълнително възнаграждение за явяването му в съда, за изготвянето на жалбата, освен това, което получава по основния си трудов договор.

Ответната страна по жалбата – Комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД «Земеделие» - Ямбол, се е възползвала от предоставената й процесуална възможност и в дадения й срок е депозирала с вх.№4246 от 26.09.2023г. писмен отговор -„становище“ по жалбата чрез пълномощника си – Е. К.а – гл. юрисконсулт в Д АПФСДЧР при ОД „Земеделие"гр.Ямбол, с който оспорва всички изложени твърдения и възражения в жалбата срещу процесния Протокол. Макар и жалбата срещу атакувания Протокол да е допустима, то според ответника същата се явява неоснователна. Изтъкват се съображения, че оплакванията, изложени в жалбата, относно това, че комисията по чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, опредЕ. със Заповед №РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие"-Ямбол не е компетентна да преразглежда, определените от комисията, назначена със Заповед №РД-5-175/01.03.2023г. на Кмета на община Болярово, правоимащи лица, са неоснователни, тъй като не са съобразени със закона. Акцентирано е на това, че със сочения от жалбоподателя в жалбата му Протокол на общинската комисия действително жалб.Х. Хр.Н. е определен като правоимащ по смисъла на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е допуснат до участие в разпределението на ползването на пасища, мери и ливади в землището на с. Малко Шарково, но извън нейната компетентност комисията за землището на с.Малко Шарково е разгледала и животновъдните обекти, регистрирани в землището на гр.Болярово, както и Пасището, в което е регистриран временен обект в с.Попово. Всъщност законосъобразно разпределение е извършено с други актове - протоколите за разпределение на пасища, мери и ливади от ОПФ за ЖО, регистрирани в землището на с.Попово /Протокол от 24.04.2023/ и в землището на гр.Болярово /Протокол от 11.04. 2023г./, като с тях жалбоподателят не е допуснат от съответните комисии, като правоимащо лице по смисъла на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ и по този начин въпросът дали жалбоподателят е правоимащ за землищата на с.Попово и гр.Болярово е окончателно решен. В писменото си становище ответната страна по жалбата, позовавайки се на приложимите законови норми изтъква, че в случая правилно и в съответствие с фактите, е атакуваното й решение с процесния Протокол №1 от 17.07.2023г., че за ЖО в с. Малко Шарково, в който жалбоподателя има регистрирани общо 109 бр. животни, приравнени на 97 бр. животински единици /ЖЕ/, на правоимащия Н. не следва да се разпределят пасища, мери и ливади от ДПФ, поради достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти. В тази насока се сочи, че за 97 бр. ЖЕ жалбоподателят, следвайки нормата в чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, следва да разполага с до 20 дка. на брой ЖЕ за имоти от 1-7 категория, или общо 1940 дка. за имоти от 1-7 категория, като по опис, приложен към Заявление №94-00-219/09.03.2023г., жалбоподателят е декларирал общо разполагаема площ, от имоти с НТП пасища, мери и ливади в размер на 2265 дка. приравнени в категория от 1-7, разположени предимно в с. Малко Шарково и съседните му -с. Воден и с.Ситово. Предвид на тези си съображения, ответната по жалбата страна чрез процесуалния си представител счита, че оплакванията в жалбата са напълно неоснователни, а оспореният акт е законосъобразен, поради което се прави искане за отхвърляне на жалбата срещу Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, опредЕ. със Заповед №РД-04-35/ 08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие"гр.Ямбол.

В хода на съдебните заседания, ответната Комисия по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-0435/08.06.2023г. на Директора на ОД «Земеделие» - Ямбол, редовно призована се представлява от процесуалния си представител – гл.юрисконсулт Е. К.а, която в хода на съдебното дирене заявява, че оспорва жалбата на основанията и с доводите, изложени в писмения отговор и прави искане за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски в полза на ответната по жалбата Комисия. В хода на съдебните прения и в представена писмена защита гл.юриск.К.а допълва аргументите, изложени в отговора на жалбата като цели постановяване на решение, с което съдът да отхвърли жалбата и остави в сила атакувания Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, като законосъобразно издаден в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Законът не допуска за първи път да бъде допуснат като правоимащ лице, което не е било допуснато от съответните общински комисии по реда на чл.37и, ал.6 и ал.7. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, представляващи дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Конституираните от съда с Определение № 358/26.10.2023г. заинтересовани лица - Н. Х. Д. от гр.Болярово, С. Х. С. от гр.Болярово, Й. Т. Т. от гр.Болярово, И. Т. К. от гр.Елхово, „КИТ“ЕООД, представлявано от И.П.Б. и Н. Р. Г., не са се възползвали от предоставената им процесуална възможност и не са депозирали в предоставения им срок писмен отговор по депозираната от жалбоподателя жалба.

Явилите се в съдебно заседание заинтересовани лица - Н. Х. Д., С. Х. С. и Й. Т. Т., изразяват становище, че не оспорват жалбата, но желаят да бъде потвърден атакувания Протокол на Комисията по чл.37и, ал.10 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД- 0435/08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие“гр.Ямбол Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената от ответната страна по жалбата административна преписка, се установява, че със Заявление №94-00-219/09.03.2023г. по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ и чл. 99, ал.1 от ППЗСПЗЗ, жалбоподателят З. Х. Н., действащ чрез пълномощника си Х. С.ов Н. с пълномощно с нотар.заверка рег.№9358 от 28.12.2016г. на Нотариус К.Костадинов с рег. №451 на НК с район на действие – съдебния район на РС-Елхово, е заявил, че е собственик на 3 бр. животновъдни обекти /ЖО/, както следва: ЖО №8751-0059 в землището на с. Малко Шарково; ЖО №8720-0360 в землището на гр.Болярово и ЖО №8735-0164 - пасище в землището на с. Попово. Към заявлението е попълнено и Приложение №2, в което са посочени собствени и ползвани на правно основание имоти с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади и 2 бр.Удостоверение за регистрация на ЖО.

Видно от Протокол от 12.04.2023г., утвърден от Кмета на общ. Болярово на 24.04.2023г., на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ, в изпълнение на Заповед №РД-5-175/01.03.2023г. на Кмета на общ.Болярово, комисията, опредЕ. да извърши разпределението на пасища, мери и ливади от ОПФ за землището на с.Малко Шарково за стопанската 2023-2024г., е допуснала като правоимащи лица по смисъла на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ, тримата заявители, подали заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ като собственици на животновъдни обекти, регистрирани в ИИС на БАБХ в землището на с.Малко Шарково, с приложени към заявленията необходими документи по чл.99, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а именно: - „АЛЕКС ЗОО-АГРО“ЕООД, ЗП Цвета Х.а Н.а и жалбоподателя З. Х. Н. като правоимащ само за ЖО №8751-0059, находящ се в землището на с.Малко Шарково. От тези трима заявители, само жалбоподателят е страна по настоящото производство. С горепосоченият протокол на общинската комисия жалбоподателят е определен като правоимащ по смисъла на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е допуснат до участие в разпределението на ползването на пасища, мери и ливади в землището на с.Малко Шарково с обща площ 262, 400 дка, /приравнени към 1-7 кат. са 131, 200 дка/, отговарящи на 6, 56 ЖЕ. Като в заключение в т.3 от раздел II от същия Протокол Комисията е посочила, че съгласно чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ жалбоподателят има право да кандидатства за пасища от съседни землища за останалите 25, 72 ЖЕ /19, 57 ЖЕ от землище с.Малко Шарково и 6, 15 ЖЕ от землище с.Попово/. Комисията за землището на с.Малко Шарково действително е разгледала и животновъдните обекти, регистрирани от жалбоподателя в землището на гр.Болярово, както и Пасището в с. Попово, като е посочила, че отглежданите говеда на територията на общ.Болярово с предназначение за производство на месо се равняват на 145, 60 ЖЕ, а ЗП Н. ползва на територията на общ.Болярово общо 3415, 846 дка пасища, мери и ливади отговарящи на 113, 31 ЖЕ за месо. Или оставащи за разпределение 32, 28 ЖЕ, за които се полагат до 645, 600 дка за имоти приравнени към 1-7 категория. В ЖО на територията на община Болярово – с.Попово и гр.Болярово общо отглежда животни с предназначение за месо, равняващи се на 45, 00 ЖЕ и ползва 788, 660 дка, отговарящи на 38, 85 ЖЕ за месо. Оставащи за разпределение 6, 15 ЖЕ, за които се полагат до 123, 000 дка за имоти приравнени към 1-7 категория. В ЖО в с.Малко Шарково жалб.Н. отглежда животни с предназначение за месо, равняващи се на 100, 60 ЖЕ и ползва 756, 296 дка в землището на с.Малко Шарково, отговарящи на 23, 68 ЖЕ. В землища на селата Воден, Странджа и Шарково не отглежда животни към датата на кандидатстване за разпределение на ПМЛ, но ползва 1870, 893 дка пасища, отговарящи на 50, 79 ЖЕ. Оставащи за разпределение 26, 13 ЖЕ, за които се полагат 522, 600 дка за имоти приравнени към 1-7 категория.

От приложените по делото, представени от ответната страна, Протоколи на комисиите, назначени със Заповед №РД-5-175/01.03.2023г. на Кмета на общ.Болярово, за разпределение по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд за животновъдни обекти, регистрирани в землището на с.Попово - Протокол от 24.04.2023г. и в землището на гр.Болярово - Протокол от 11.04.2023г., утвърдени от Кмета на общ. Болярово на 24.04.2023г., се установява, че жалбоподателят Н. не е подавал заявление и с оглед на това не е допуснат като правоимащо лице по смисъла на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Със Заявление №94-00-378/28.04.2023г. жалбоподателят като собственик на ЖО в с.Малко Шарково и на ЖО в с.Попово и гр.Болярово, макар че не е подавал заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ за последните два ЖО за разпределение от ОПФ по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, е заявил желание да участва в допълнително разпределение за площи от общинския поземлен фонд в съседни землища, като с Протокол от 12.05.2023г. за разпределение по реда на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл.100, ал.5 от ППЗСПЗЗ за допълнително разпределение на пасища, мери и ливади в съседни землища от общинския поземлен фонд на собственици на животновъдни обекти подали заявление до Кмета на община Болярово в срок до 10 март, съгласно разпоредбата на чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ за стопанската година 2023/2024 г., утвърден от Кмета на община Болярово на 16.05.2023г. комисията отново изрично е посочила в т.3 от раздел I.1 „Констативна част. Подадени заявления“, че Н., е правоимащ само за животновъдния обект в землището на с. Малко Шарково. Разпределени са ПМЛ от ОПФ по реда на чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ в съответното землище и има оставащи ЖЕ за допълнително разпределение, поради недостиг в землището на с.Малко Шарково, като след изчисляванията в раздел II.1 на необходимата площ за настаняване, в т.9 е посочено, че жалб.Н. има 145.60 ЖЕ на които съответстват 2912.000 дка ПМЛ за ползване 1-7 кат., а собствените и наети площи са 2266.195 дка, разпределени му са с Протокол по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ 131.200 дка от ОПФ, които съответстват на 6.56 ЖЕ или остатъкът за разпределение е за 25.73 ЖЕ, с оглед на което за достигане на нормата следва да му се разпределят 514.600 дка. Със същия Протокол комисията допълнително е разпределила от ОПФ площи по реда на чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ на жалб.Н. в съседно землище - това на с.Камен връх, с обща площ от 108.867 дка, които приравнени към 1-7 кат. са 54.434 дка, съответстващи на 2.72 ЖЕ. Комисията е изразила становище, че З. Н. може да подаде заявление за допълнително разпределение на имоти от ДПФ за оставащите 23.01 ЖЕ.

Със Заявление №94-00-438/23.05.2023г. жалбоподателят, действащ чрез пълномощника си Х. С.ов Н. с пълномощно с нотар.заверка рег.№9358 от 28.12.2016г. на Нотариус К.Костадинов с рег.№451 на НК с район на действие – съдебния район на РС- Елхово, е заявил желание да участва в допълнително разпределение на ПЛМ от ДПФ по чл.37и, ал.9 от ЗСПЗЗ като е посочил, че е собственик на ЖО с пасищни селскостотпански животни №8751-0059, регистриран в ИИС в землището на с.Малко Шарково, както и е собственик на ЖО – пасище с пасищни селскостопански животни, регистриран в ИИС в землището на с.Попово и на гр.Болярово.

Със Заповед №РД-04-35/08.06.2023г. Директорът на ОД “Земеделие“гр. Ямбол, на основание чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ, е определил нарочна комисия със задача да разпредели допълнително необходимата за всеки кандидат площ от ДПФ по реда на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ, по постъпили заявления, подадени в срок, в състав: Председател – Пенка Михайлова - Т.а - гл.директор на ГД“АР“ в ОД“Земеделие“гр. Ямбол, и

членове: 1. Г.К. – Началник ОСЗ-гр.Болярово; 2. В.Ж. – Началник ОСЗ-гр.Елхово; 3. Е. К.а – гл.юрисконсулт в ОД“Земеделие“гр.Ямбол и 4. Д.Ч. - М. – гл.експерт в ОД“Земеделие“гр.Ямбол. Със същата Заповед са определени и 5-ма поименно посочени резервни членове.

Видно от Протокол №1 от 17.07.2023г., приложен към административната преписка, назначената комисия в сградата на ОД “Земеделие“гр.Ямбол, е провела заседание, на което е разгледала постъпилите заявления от общините Болярово, Стралджа и Тунджа с цел разпределяне допълнително необходимата за всеки кандидат площ от ДПФ по реда на чл.37и, ал.10 вр.с чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ. Констатирала е, че в законоустановения по смисъла на чл.37и, ал.9 от ЗСПЗЗ срок, в ОД“Земеделие“ са постъпили общо 16 заявления, изпратени по посочените общини, като конкретно за община Болярово е посочено, че с писмо изх.№24- 00-82/31.05.2023г. община Болярово е изпратила 7 заявления на кандидати ПМЛ от ДПФ, между които е заявлението и на жалбоподателя Х. Х. Н., посочено по-горе. Със Заповеди на министъра на земеделието №РД 46-51 от 28.02.2023г. и № РД 46-126 от 02.06.2023г., които са публикувани на интернет страницата на Дирекцията, в област Ямбол и конкретно за община Болярово, са разрешени за предоставяне под наем и аренда 93 имота с обща площ от 8896.631 дка. Комисията е разгледала получените, постъпили от община Болярово заявления, приложените към тях изискуеми документи, като конкретно за жалбоподателя Н. са били изпратени следните документи: - Заявление по чл.37и, ал.9 от ЗСПЗЗ чрез пълномощник Х. С.ов Н.; Копие на пълномощно рег.№ 9358/28.12.2016 г. на нотариус № 451 К.К. с район на действие PC гр.Елхово; Копие на заявление по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ; Копие на декларация по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ; Копие на Приложение 1 - 3 бр.; Копие на Приложение 2; Копие на Справка за наличните животни в ОЕЗ; Копие на удостоверение за регистрация на животновъден обект - 2 бр.; Копие на удостоверение за регистрация на ЖО за временно отглеждане на животни в периода от 15 март до 15 ноември; Копие на заявление по чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ; Копие на документ за липса на задължения към НАП; Копие на удостоверение за липса на задължения към МДТ при община Болярово и Копие от регистрационна карта на земеделски производител. Комисията се е запознала и е взела предвид и следните документи, отнасящи се за всички кандидати, а именно: - Справки от общ.Болярово, ОДЗ Ямбол и ДФЗ за липса на задължения; Копие от протокол от 11.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в землището на гр.Болярово; Копие от протокол от 20.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в с.Воден; Копие от протокол от 13.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в землището на с.Г. поляна; Копие от протокол от 12.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в с.М. Шарково; Копие от протокол от 24.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в землището на с.Попово; Копие от протокол от 13.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в с.Ситово; Копие от протокол от 13.04.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ в с.Шарково и Копие от протокол от 12.05.2023 г. за разпределение на ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.7 от ЗСПЗЗ.

Въз основа на извършени изчисления на необходимата площ за настаняване на заявителите, обективирани в табличен вид в раздел IV от съдържанието на обжалвания Протокол, конкретно за жалбоподателя Н. е посочено, че за ЖО в землището на с.Малко Шарково с 97.00 бр.ЖЕ се полагат 1940.000 дка ПМЛ за разпределение 1-7 категория. Макар и жалбоподателя с оглед произнасяне на комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед на Кмета на общ.Болярово с Протокола от 11.04.2023г. да не е правоимащо лице за ЖО в землището на гр.Болярово, в процесният оспорен Протокол комисията при изчисленията си е посочила и ЖО в землището на гр.Болярово с 31.00 бр. ЖЕ, за който се полагат 620.000 дка ПМЛ за разпределение 1-7 категория или общо за двата ЖО се полагат 2 560.000 дка ПМЛ за разпределение 1-7 категория, а наетите и собствени ПМЛ 1-7 категория са 2379.996 дка, като е отразено, че са му разпределени ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ общо 185.634 дка, или по направените изчисления за необходимата площ за допълнително разпределение от ДПФ 1-7 категория на Н. не са му разпределени такива дка, като е изчислено, че той е получил с 5.630 дка повече ПМЛ от ОПФ. Предвид на това изрично в раздел V т.4 от съдържанието на обжалвания Протокол за жалбоподателя Н. с ЖО в гр.Болярово, с.М.Шарково и с.Шарково, е посочено, че не се разпределят пасища, поради достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти.

В случая от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, представена от Комисията по чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ /л.38 и л.39 от делото/, се установява, че оспореният Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, е публикуван на интернет страницата на ОД“Земеделие“гр.Ямбол на 10.08.2023г. /четвъртък/. От представените от община Болярово документи, се установява, че обжалваният Протокол е публикуван на интернет страницата на общ.Болярово на 11.08.2023г. /петък/ и е обявен в Кметството гр.Болярово чрез поставянето му на информационното табло на същата дата – 11.08.2023г. Протоколът е обявен и на информационните табла в Кметствата на селата Воден, Ситово, Горска поляна, Шарково, Попово и Мамарчево на 14.08.2023г. По делото е налице справка изх. №РД-12-02-651-1/16.10.2023г. от Общинска служба „Земеделие“- гр.Болярово, от която е видно, че обжалваният Протокол №1 от 17.07.2023г. на комисията по чл.37и ал.10 от ЗСПЗЗ не е бил обявен в сградата на ОС“З“гр.Болярово, поради причината, че същият не е възложен за оповестяване, макар и такова изискване да е налице по смисъла на чл.37и, ал.11 от ЗСПЗЗ.

Жалбата на жалбоподателя Н., с която същият атакува Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, е входирана в РС-Елхово на 23.08.2023г.

При така установената фактическа обстановка и с оглед становищата на страните, съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

На основание Закона за изменение и допълнение на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г.), § 19 ал.1 индивидуалните административни актове /ИАА/ по ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и отказите за издаването им, с изключение на тези, издадени от Министъра на земеделието и храните, могат да се обжалват пред районния съд по местонахождение на имота по реда на АПК в изрично визираните срокове. Съгласно разпоредба на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона (чл. 146, т.1- 5, вкл. от АПК). При своята преценка съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в административния акт.

Съгласно чл.21 от АПК „Индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.“ В конкретният случай се обжалва като незаконосъобразно обективираното в Протокол №1 от 17.07.2023 г., в раздел V т.4 Решение на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, с което на жалб.Х. Н. „с ЖО в гр.Болярово и с.М.Шарково и с.Шарково не се разпределят пасища, поради достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти“.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Основанието за нищожност се преценява към момента на издаване на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия- административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, като съдът единствено следва да прогласи неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове за всеки отделен случай, следва да се преценя кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

По допустимостта на жалбата: Съгласно чл. 37и, ал. 11 от ЗСПЗЗ, протоколът по ал.10, какъвто е процесният се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие", и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Текстът на нормата не посочва изрично кой е началния момент, от който започва да тече 14- дневния срок за обжалване. Предвид последното следва да се приложи общото правило по чл.149 ал.1 от АПК, според което срокът за обжалване тече от съобщаването на акта. В случая въпросното съобщаване, по силата на специалната норма на чл. 37и, ал.11 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез обявяване на Протокола в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция "Земеделие". По смисъла на посочената норма тези действия следва да са извършени кумулативно, за да е осъществено правнозначимо, валидно съобщаване на административния акт на неговите адресати. В случая от доказателствата, съдържащи се в административната преписка, представена от Комисията по чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ /л.38 и л.39 от делото/, се установява, че процесния Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, е публикуван на интернет страницата на ОД“Земеделие“гр.Ямбол на 10.08.2023г. /четвъртък/. От представените от община Болярово документи, се установява, че Протоколът е публикуван на интернет страницата на общ.Болярово на 11.08.2023г. /петък/ и е обявен в Кметството гр.Болярово чрез поставянето му на информационното табло на същата дата – 11.08.2023г. Протоколът е обявен и на информационните табла в Кметствата на селата Воден, Ситово, Горска поляна, Шарков, Попово и Мамарчево на 14.08.2023г. По делото е налице справка изх.№РД-12-02-651- 1/16.10.2023г. от Общинска служба „Земеделие“-гр.Болярово, от която е видно, че процесния Протокол №1 от 17.07.2023г. на комисията по чл.37и ал.10 от ЗСПЗЗ не е бил обявен в сградата на ОС“З“гр.Болярово, поради причината, че същият не е възложен за оповестяване, макар и такова изискване да е налице по смисъла на чл.37и, ал.11 от ЗСПЗЗ. Като констатира и това, съдът приема, че с оглед датата на подаване на жалбата в РС-Елхово /23.08.2023г./ същата е депозирана в срока по чл.37и, ал.11 от ЗСПЗЗ.

Жалбоподателят е едно от лицата участвали в административното производство, по което е съставен процесния протокол /посочен е в т. 9 от същия/ и счита, че с атакуваното Решение, обективирано в протокола по чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, неговите права са нарушени, поради което следва, че има правен интерес от обжалването. С атакуваното Решение на комисията по чл.37и, ал.10, обективиран в процесния Протокол №1 от 17.07.2023г. всъщност е отказано да се извърши разпределение на пасища от ДПФ на жалбоподателя с довода „достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти“. На жалбоподателя са разпределени 0 дка пасища от ДПФ, поради което настоящият съдебен състав счита, че същият има правен интерес от обжалването на процесния протокол в посочената му част, обективирана в раздел V т.4, в който е съдържим оспорения отказ. Правният интерес на жалбоподателя се извежда и от обстоятелството, че той няма друг път за защита. Предвид на това жалбата е подадена в срок от лице при наличие на правен интерес и право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 предлож.1-во от АПК, поради което съдът счита, че е допустима за разглеждане.

Жалбата е подадена и срещу подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган – Комисия, назначена със Заповед на Директора на ОД“Земеделие“, чийто състав е надлежно конституиран, с оглед изискванията на чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал.7 от ППЗСПЗЗ, а дали същата има материалната компетентност да измени решението на комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, в което е прието, че жалбоподателят е правоимащо лице да получи още 514.600 дка за 25.73 ЖЕ, е въпрос на произнасяне по основателността доколко е правилно разбирането, че по този начин т.нар. от жалбоподателя в жалбата му държавна комисия е навлязла в правомощията на друг орган – на общинската комисия.

Предвид на това, че с жалбата си жалбоподателят атакува и законосъобрадността и обосноваността на оспорения Протокол, съдът дължи произнасяне. Всъщност проверката за законосъобразност на оспорения административен акт включва инвокираните в жалбата, както и останалите основания по чл.146 от АПК, доколкото такава обвързаност съществува при действието на цитирания по-горе чл. 168, ал. 1 от АПК. Съгласно последната от цитираните разпоредби съдът всъщност не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като съгласно ал.2 на чл.168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Основанието за нищожност се преценява към момента на издаване на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия- административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, като съдът единствено следва да прогласи неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове за всеки отделен случай, следва да се преценя кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

При извършената служебна проверка, според настоящия съдебен състав не са налице основания за прогласяване нищожност на оспореното Решение, обективирано в процесния Протокол №1 от 17.07.2023г. на Комисията по чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД“Земеделие“гр.Ямбол за разпределението на пасища, мери и ливади от ДПФ за стопанската 2023/2024 г. Атакуваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, правомощията на който следват директно от законовата разпоредба на чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ.

Спазена е предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - писмен вид и съдържа реквизитите, указани в тази процесуална норма. Не се констатират съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на волеизявление или липса на ясно изразена воля, доколкото разпределението на имотите е осъществено вследствие на единодушно взето решение на комисията съгласно чл. 100, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и съмнения в изразената воля относно извършеното разпределение. В разглеждания случай органът е приел решение за разпределение на имотите, с което се постига целта, опредЕ. от основанието за приемането му. Ясна и недвусмислена е и волята на комисията и в оспорената част на процесния Протокол, като в предходния раздел IV „Изчисляване на необходимата площ за настаняване на заявителите“ е съдържима в табличен вид по какъв начин и въз основа на какви изчисления и данни извлечени, от посочените в предходния раздел документи, са формулирани изводите за извършеното допълнително разпределение на ПМЛ от ДПФ, в случая до отказ на такова за жалбоподателя.

По отношение законосъобразността на оспореното Решение, обективирано в раздел V т.4 от процесния Протокол, издаден от Комисията по чл. 37и ал.10 от ЗСПЗЗ, настоящият съдебен състав намира следното:

В изпълнение на задълженията, вменени с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално-правните и материално- правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При своята преценка съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в административния акт. Оспореното Решение, обективирано в процесния протокол, е взето въз основа на проведена процедура по чл.37и от ЗСПЗЗ. Нормата на чл.37и ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл.98-100 от ППЗСПЗЗ, регламентира специална процедура по предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, без търг или конкурс на правоимащите лица. Правоимащи лица по смисъла на чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ са собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, опредЕ. по пазарен механизъм.

Съгласно чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите от ДПФ и от ОПФ се отдават под наем или аренда по реда на чл.24а, ал.2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, опредЕ. по пазарен механизъм. В следващите алинеи на чл. 37и от ЗСПЗЗ е регламентирана процедурата, която следва опредЕ. от законодателя формална последователност на заложените в нея етапи. Така, след обявяване в срок до 01.март, на съответната година на списъците със свободните пасища, мери и ливади от ДПФ, съответно ОПФ, утвърдени със заповед на министъра на земеделието, храните и горите, респ. с решение на общинския съвет на съответната община, се пристъпва към процедура по подаване на заявления за участие в разпределението на описаните в чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ имоти в срок по смисъла на ал.5 на чл.37и от ЗСПЗЗ до 10.март на същата година до кмета на съответната община. Това е първата стъпка, която следва да предприемат лицата, за да се включат в провежданата процедура, описана в чл. 37и от ЗСПЗЗ. В конкретния казус, както се посочи по-горе, първоначални заявления за участие в процедурата са подали в законния срок само седем от лицата, посочени в процесния протокол и те са освен жалбоподателя – Х. Х. Н., още шест лица: Н. Хрристов Д., С. Х. С., Й. Т. Т., И. Т. К., „КИТ“ ЕООД – София и Н. Р. Г.. След приемането на заявленията, в срок до 01.Май назначената със заповед на Кмета на общината комисия извършва разпределение на имотите от ОПФ при спазване на реда и условията по чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ. Следващата, ал.7 от чл. 37и на ЗСПЗЗ урежда хипотезата на недостиг на пасища, мери и ливади от ОПФ в землището, като дава правомощие на съответната комисия към разпределените по реда на ал.6 имоти, да извърши допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област, за което да състави протокол за окончателно разпределение на имотите в срок до 1.Юни. Законодателят е дал възможност за прилагане на този ред до изчерпване на имотите от ОПФ или до достигане на нормата по ал.4 от чл. 37и ЗСПЗЗ, като разпределението се извършва последователно: в съседно землище, община и област. Съставените за разпределението по чл. 37и, ал. 6 и, ал. 7 от ЗСПЗЗ протоколи на комисията, всъщност Решенията взети от комисията, обективирани в тези протоколи, подлежат на самостоятелно обжалване по отношение на площта на разпределените имоти, а това показва само участващите в процедурата лица чрез подадените от тях заявления имат право да обжалват решенията на комисията, отразени в съставените протоколи. Съгласно чл.37и, ал. 9 от ЗСПЗЗ, при недостиг на пасища, мери и ливади от ОПФ след разпределението по, ал. 7 в съответното и съседни землища, по заявление от правоимащото лице в срок до 10 юни, комисията по ал.6 предоставя служебно на министъра на земеделието, храните и горите или оправомощено от него лице протоколите по, ал. 6 и 8 или ал. 7 и копие от заявлението за допълнително разпределение на имоти от ОПФ. Именно след наличието на посочените предпоставки се стартира процедурата по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ, изразяваща се в назначаване на комисия от Директора на ОД“Земеделие“, която разпределя допълнително необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 и съответно и/или съседните землища и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите от ДПФ в срок до 1.Юли.

Процедурата, регламентирана в чл. 37и от ЗСПЗЗ се характеризира със строга формална последователност. Тази характеристика проличава от заложените последователни етапи с последователно протичащи срокове, което показва, че процедурата по разпределение на имоти от ДПФ следва извършването на процедурата по разпределение на имоти от ОПФ, а не протича независимо и паралелно с последната. Систематичното място на разпоредбата на чл. 37и, ал. 9 от ЗСПЗЗЗ и по-точно - след уреждането на процедурата по разпределение на имоти от ОПФ, налага извода за последователната връзка на процедурата за разпределение на имоти от ДПФ с процедурата за разпределение на имоти от ОПФ. За тази последователност говорят и заложените в чл.37и, ал.9 от ЗСПЗЗ предпоставки за пристъпване към процедурата за разпределение на имоти от ДПФ: установен недостиг на пасища, мери и ливади от ОПФ /1/, след разпределението по ал. 7 в съответното и съседни землища /2/. Наред с това употребеният израз "по заявление от правоимащото лице" показва, че заявление до 10 юни може да подаде не всяко лице, а правоимащото, т.е. това, което е започнало вече своето участие в процедурата по разпределение на имоти по чл. 37и от ЗСПЗЗ чрез подаване на заявление в срока до 10 март. При така направено тълкуване на процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, включваща два последователно протичащи етапа, в първия, в който се разпределят имотите от ОПФ, а във втория при наличието на законовите й предпоставки се разпределят имоти от ДПФ, съдът счита, че е законосъобразно допускането до участие във втория етап на жалбоподателя, но само като правоимащ за ЖО в землището на с.Малко Шарково /за ЖО в землището на гр.Болярово и на с.Попово той не е подавал заявление по чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ/, както и на конституираните като заинтересовани лица по делото други шест правоимащи лица. Но в същото време и при двата етапа на разпределение на ПМЛ от ОПФ и от ДПФ законодателят е визирал като условие извършването на разпределението съгласно изискванията на ал.4 на чл.37и, която регламентира независима преценка във всеки един от етапите на възведените в тази разпоредба изисквания, които следва да се преценят от двете комисии, извършващи поетапното разпределение.

Съдът изхождайки от това и от визираното в разпоредбата на чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, намира, че назначената в случая със Заповед №РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД „Земеделие" Ямбол комисия действително няма правомощие отново да определя дали кандидатът-заявител е правоимащ, нито да отменя предходно постановените от комисията, назначена със Заповед на Кмета на община Болярово актове, постановени по този въпрос. Тя трябва да се съобрази с приетото в предходния етап от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ относно това за кое землище кандидата има качеството на правоимащ, което в случая е направено. Но в същото време комисията, чието решение се атакува няма задължението да е обвързана и да се съобрази с изчисленията, които е направила предходната комисия назначена от Кмета на община Болярово, след като изрично законодателят в разпоредбата на ал.10 от чл.37и от ЗСПЗЗ указва като нейно задължение да извърши за всеки кандидат допълнителното разпределение с площите от ДПФ по реда на ал. 4 в съответното и/или съседни землища и д а състави протокол за окончателното разпределение на имотите от държавния поземлен фонд в срок до 1 юли. Така в случая е подходила комисията, назначена със Заповед №РД-04-35/08.06.2023г. на Директора на ОД “Земеделие“гр.Ямбол. Оплакванията, изложени в жалбата, относно това, че Комисията по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ, не е компетентна да преразглежда, определените от комисията, назначена със Заповед №РД- 5-175/01.03.2023г. на Кмета на община Болярово, площи за разпределение на правоимащи лица, са неоснователни, тъй като не са съобразени със закона, който предвижда разпределението на пасища, мери и ливади от ДПФ да става по реда на чл. 37и, ал. 4 от закона, както Комисията е процедирала. При изчисляване на необходимата площ за настаняване на заявителя Н., комисията по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ е взела предвид, че наетите и собствени имоти с начин на трайно ползване - пасища, мери и ливади, които са на разположение на жалбоподателя за стопанската 2023-2024г. са в размер на 2379.996 дка. приравнени в категория от 1-7, като от общата площ, посочена в Приложение №2, е извадена площта по договори с краен срок 30.09.2023г.

В случая правилно комисията по чл. 37и, ал. 10 от ЗСПЗЗ е решила, че за животновъдния обект в с. Малко Шарково, в който има регистрирани общо 109 бр. животни, приравнени на 97 бр. животински единици /ЖЕ/, на правоимащия Н. не следва да се разпределят пасища, мери и ливади от ДПФ, поради достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти. Като за 97 бр. ЖЕ жалбоподателят, следвайки нормата в чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, следва да разполага с до 20дка. на брой ЖЕ за имоти от 1 -7 категория, или общо 1940 дка, при наети и собствени ПМЛ от 1-7 категория общо 2379.996 дка и при разпределени ПМЛ от ОПФ по чл.37и, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ общо 185.634 дка. Предвид на това атакуваното Решение на комисията по чл. 37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, обективирано в раздел V т.4, че на жалбоподателя Х. Н. с ЖО в с.Малко Шарково не следва да се разпределят пасища, мери и ливади от ДПФ, поради достигане на нормата с разпределените от ОПФ имоти, е правилно, надлежно обосновано и заносъобразно постановено при спазване на процедурата, указана в чл.37и ал.10 от ЗСПЗЗ и чл.100, ал.7 от ППЗСПЗЗ.

Предвид изложеното съдът счита, че оспореният акт е валиден, правилен и законосъобразен, не противоречи на разпоредбите на закона и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, налагащи отмяната му. С оглед на гореизложеното оспорения административен акт, се явява издаден от териториално и материално компетентен орган, в рамките на правомощията му, визирани в чл.37и, ал.10 от ЗСПЗЗ, който препраща към приложението на ал.4 от чл.37и на ЗСПЗЗ. Предвид на това жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По разноските: В производството по делото и двете страни претендират присъждане на направени разноски по производството и доказват сторени такива.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК искането на ответната страна по жалбата за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно и като такова следва да се уважи като се осъди жалбоподателят да заплати н а ОД „Земеделие”гр.Ямбол, тъй като Комисията назначена със Заповед на Директора на ОД“Земеделие“гр.Ямбол има само административна правосубектност, да заплати юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.143 ал.3 от АПК вр.с чл.37 от ЗПП вр.с чл.24 от НЗПП /възнаграждението за защита в производства по административни дела е от 100 до 240 лева/. Размерът на възнаграждението на юрисконсулта, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, участие на проц. представител на страната в проведеното едно с.заседание и потвърждаване на оспорения адм.акт, следва да бъде определено в минималния размер от 100.00 лева. Съдът не възприе за основателно релевираното от жалбоподателя възражение за недължимост на претендираното от ответната страна по жалбата юрисконсултско възнаграждение, по възведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, тъй като същото противоречи на приложимата в случая разпоредба на чл.143 ал.3 от АПК, в която законодателят изрично е предвидил присъждане на юрисконсултско възнаграждение в случай когато ответната по жалбата страна се представлява от юрисконсулт и в случай като настоящия – при отхвърляне на оспорването на административния акт.

Искането на жалбоподателя, направено чрез пълномощника му по делото – адв.С. П. от АК-София, за присъждане на направени по делото разноски съобразно представен списък на същите, в т.ч. заплатена държ.такса за образуване на делото в размер на 10 лв и адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съгласно чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, предвид изхода от делото - прието е, че атакувания Протокол №1 от 17.07.2023г. е законосъобразен и правилно издаден, а жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне, се явява неоснователно и поради това не следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Елховският районен