Решение № 11681 от 12.11.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1922/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.251 ЗОВСРБ. Постъпила е жалба от Л. П. Я. с постоянен адрес- [населено място], [улица], подадена чрез адв.К., адрес за получаване на съобщения и призовки- [населено място], [улица], ••• против заповед на Командира на военно формирование •••• №ЛС-01-24/09.08.2024г., с която й е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3 ЗОВСРБ „строго мъмрене“. Жалбоподателката твърди в жалбата си, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че заповедта не отговаря на изискванията за мотивираност. Съгласно чл.148 ал.2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени и настъпилите вредни последици. Твърди, че дисциплинарно наказващият орган при определяне на дисциплинарното наказание е следвало да съобрази тежестта на нарушението и да изложи самостоятелни мотиви, каквито в случая в заповедта не се съдържат. Твърди, че не са спазени изискванията на закона за провеждането на служебната проверка, като в хода на проверката не са събрани достатъчно данни и доказателства, в това число и не са изискани писмени обяснения от нарушителя, както и не е проведена беседа, което е нарушение на разпоредбата на чл.144 ал.1 от ППЗОВСРБ. Моли издадената заповед да бъде отменена и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответната страна - Командира на военно формирование ••••, чрез процесуалния си представител ю.к.С., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалва се заповед на Командира на военно формирование •••• №ЛС-01-24/09.08.2024г., с която на Л. П. Я. е наложено дисциплинарно наказание по чл.244, т.3 ЗОВСРБ „строго мъмрене“. Със заповед № РД-13-155 от 05.08.2024 год. на Командира на военно формирование ••• е назначена комисия във връзка с извършване на служебна проверка на неправомерно паркиране на МПС в района на военно формирование •••. От протокол от работата на комисията, назначена за извършване на проверка се установява, че мичман Л. П. Я. заема длъжност началник на пост в пост радиопеленгация – ••, а от събраните сведения е установено следното: на 05.08.2024 год., около 7.50ч. мичман Л. Я. е паркирала личния си автомобил до радиопеленгаторния пост на военното формирование. Комисията е констатирала, че мичман Я. е дежурна на РПП-Каменар за времето от 08: 00 ч. на 04.08.2024 год. до 08: 00ч. на 05.08.2024 год., като отивайки с личния си автомобил на радиопеленгаторния пост за пореден път нарушава заповед на командира на военно формирование ••• да не влиза с личния си автомобил до радиопеленгаторния пост с цел недопускане на смущения на работата на станцията в поста, както и ограничаване на възможността за възникване на пожари през летния сезон и затрудняване на последващото гасене. Комисията е установила, че на мичман Я. е била направена устна забележка при проверка на предходно нейно дежурство при провеждане на тактическо учение на 10.07.2024 год. от командира на формированието. На 31.07.2024год. отново е паркирала автомобила си на радиопеленгаторния пост. В протокола е констатирано, че след назначаване на служебна проверка и взискване от мичман Я. да представи писмени обяснения за поредното извършено от нея нарушение, същата е отказала да представи такова. Комисията е установила, че два пъти на мичман Я. й е правена забележка да не паркира автомобила си на радиопеленгаторния пост. Комисията е установила, че жалбоподателката е нарушила разпоредбите на чл.7, чл.8, ал.2, чл.110, т.4 и чл.152, ал.1, т.26 от УВС на ВС, както и създадената организация за противопожарна защита. Комисията е установила, че има извършено нарушение от мичман Я., тъй като нарушава заповед на командира и неглижира две последващи забележки като продължава със същото нарушение, а за основна причина за допуснатото нарушение е приела понижената дисциплина и чувство за безнаказаност. Във връзка с констатираното комисията е дала заключение на мичман Л. П. Я. да бъде наложено дисциплинарно наказание “строго мъмрене“. От заповед № РД-01- от.12.2023 год. на Командира на военно формирование ••• се установява, че са назначени нещатни противопожарни ядра на сградите и прилежащите тревни площи: РПП/сграда ••/ на военно формирование ••• и РПП на военно формирование ••• „И“ и прилежащите тревни площи, като в противопожарно ядро №1/РПП-сграда •• и прилежащите тревни площи/ в състава е включена и мичман Л. П. Я.. Със същата заповед е установен и противопожарен режим. Със заповед № ЛС-01-24 от 09.08.2024 год. на Командира на военно формирование •••, същият, въз основа на констатираното от комисията и възприемайки го изцяло като фактическа обстановка в издадената заповед, на основание чл.137 ал.1 от Правилника за прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл.241 и чл.242, т.1 и т.2 от ЗОВСРБ, е наложил на мичман Л. П. Я. - началник пост в пост за радиопеленгация - Каменар във военно формирование ••• дисциплинарно наказание “строго мъмрене“ на основание чл.244 т.3 от ЗОВСРБ. Заповедта е връчена на 19.08.24г. По делото е представена и скица на поземлен имот с [идентификатор], с вписан собственик- Държавата – МО. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. При извършване на задължителната проверка по реда на чл.168 АПК, вр.чл.146 от АПК, съдът констатира следното: С обжалваната заповед на Я. е наложено дисциплинарно наказание “строго мъмрене“ на основание чл.244 т.3 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.137 ал.1 ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание „забележка“, „мъмрене“ и „строго мъмрене“ се налага от преките командири /началници/. В случая заповедта е издадена от командира на военното формирование, т.е. от компетентен орган. На основание чл. 142, ал.1 от ППЗОВСРБ е назначена служебна проверка от командира на военно формирование •••. За дейността на комисията е изготвен протокол, който съдържа данните по чл.143 ал.1 ППЗОВСРБ. Към него не са приложени събрани доказателства, нито писмени обяснения. Процесуалният представител на ответната страна изрично заяви, че за констатациите от протокола не е запозната жалбоподателката, нито са изисквани писмените й обяснения, не е извършвана и беседа по чл.144 ППЗОВСРБ. При издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяната й. Преди налагане на дисциплинарното наказание не са изпълнени изискванията на разпоредбите на чл. 246, ал. 4 ЗОВСРБ и на чл. 144 от ППЗОВСРБ. Съгласно ал.1 на чл.144 от ППЗОВСРБ, в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. Съгласно чл.246 ал.4 ЗОВСРБ командирът или началникът е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша военнослужещия или да приеме писмените му обяснения, освен когато по вина на военнослужещия той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В случая жалбоподателката не е запозната със събраните доказателства при извършената служебна проверка и не е изслушана, нито са поискани и приети писмените й обяснения. Законът въвежда императивни правила за провеждане на дисциплинарното производство, като писмените обяснения и изслушването на тази беседа гарантират правото на защита на военнослужещия, правото му да узнае за извършване на какво дисциплинарно нарушение е образувано дисциплинарно производство срещу него и правото му да даде обяснения по случая. Не се събраха доказателства, че преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е изслушал военнослужещия или е приел писмените му обяснения, нито че е била проведена беседа по чл.144 от Правилника. Не е съставян протокол за провеждана беседа или отказ на жалбоподателката да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата. Не е удостоверен отказ на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата с подписите на двама военнослужещи, съобразно изискването на чл.144 ал.3 ППЗОВСРБ. Съгласно чл. 148, ал.1 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът на обжалване на заповедта. Заповедта е издадена в писмена форма и формално отговаря на изискванията на чл.148 ал.1 от ППЗОВСРБ. При издаване на заповедта е допуснато нарушение и на чл.247 ЗОВСРБ, визиращ критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, а именно - тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. В случая не е извършена преценка на обстоятелствата при които е извършено нарушението. Изобщо не е обсъдено цялостното служебно поведение на военнослужещия, като това нарушение води до невъзможност да се прецени дали вида на наложеното наказание е в съответствие с тежестта на нарушението. Предвид изискването за мотивиране на акта и с оглед цитираната норма, визираща критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание, то в заповедта е необходимо да бъде обоснован вида и размера на наложеното наказание, което дисциплинарно наказващият орган не е сторил в конкретния случай. С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер [рег. номер]., от които 10лв.- ДТ [рег. номер].- за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Варненският административен съд, VІ-ти състав