Решение № 133 от 20.4.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 81/2023 г.

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, чрез адв.М.Г., срещу решение №87/06.12.2022г., постановено по т.дело №180/2021г. на ОС –Силистра, в частта, с която е уважена претенцията на Г. В. Н., ЕГН ••••••••••, с правно основание чл.432 КЗ и чл.497 КЗ вр.чл.86 ЗЗД, за осъждане на застрахователя да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на брата на ищеца – Н. Н., до размера от 50 000 лева както и в частта на присъдената законна лихва върху обезщетението, в размер на 2 194 лева, за периода от 17.06.2021г. до предявяване на иска на 16.11.2021г. В отхвърлителната част решението не е предмет на обжалване. Въззивникът излага, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на иска ведно с последиците от това по отношение на сторените разноски. В жалбата се излага, че съдът е игнорирал възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалото лице, което е довело до постановяване на неправилно решение. Допуснато е процесуално нарушение на съда, който не е разгледал правопогасяващото възражение за съпричиняване, съответно не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е стигнал до неправилни изводи по същество. Прави се довод, че съдът неправилно е приложил материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД и критериите за определяне справедлив размер на обезщетение. Твърди се, че по делото не е установена трайна и дълбока емоционална връзка на ищеца с починалия му брат и претърпените от това продължителни болки и страдания. Постановеното решение е в противоречие с пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, където е предвидено ограничение в размера на обезщетението до 5 000 лева за по-широкия кръг родственици. Въззивникът счита, че поради недължимост на главното вземане, на ищеца не се дължат и обусловените от това лихви и разноски. Претендира сторените във въззивното производство разноски. В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на насрещната страна Г. В. Н., чрез адв.Десислава Борисова, за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се възражението на застрахователя, че съдът не е отчел при определяне размера на обезщетението релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Напротив, твърди се, че съдът е коментирал изслушаната в тази насока техническа експертиза като правилно е приел, че не се установява основание по чл.51, ал.2 ЗЗД. Сочи, че съдът е обсъдил в съвкупност събраните гласни доказателства и психологическа експертиза, за да достигне до извод за наличието на трайна дълбока и емоционална връзка между починалия и неговия брат в контекста на постановките в ТР №1/2018г. на ОСГНТК на ВКС. По отношение възражението за неприлагане на пар.96 от ДР на ЗИД на КЗ, страната сочи, че доколкото вредите са настъпили на 21.07.2020г., то на основание пар.22 от ДР на КЗ, по отношение на същите е неприложим цитирания в жалбата лимит на отговорност на застрахователя. Твърди се, че принципът за справедливост е спазен при определяне размера на обезщетението. Поради това се претендира потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част ведно с присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание въззивникът ЗД БУЛ ИНС АД, София, не се явява, но депозира молба, с която поддържа въззивната жалба на изложените основания. Въззиваемата страна, представлявана от адв.Борисова и адв.Н., поддържа отговора на въззивната жалба и нейната неоснователност. За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Г. В. Н., ЕГН••••••••••, с.А., общ.Силистра, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, за осъждане на ответното дружество, в качеството му на застраховател на Гражданската отговорност на виновния за ПТП на 16.09.2020г., водач на л.а.Ауди А3 с ДК №СС 2951 АТ, П. П. Е., който при управление на собствения си автомобил причинил по непредпазливост смъртта на Н. В. Н., ЕГН ••••••••••, от с.Б., обл.Силистра, да заплати на ищеца сумата от 80 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговия брат Н.Н., ведно със законната лихва от датата на деликта до предявяване на иска на 16.11.2021г. и законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението. В исковата молба се твърди, че ищецът претърпял от смъртта на брат си Н. Н., настъпила при ПТП на 16.09.20г., виновно причинена от П. Е. при управление на л.а.Ауди А3, силно страдание и мъка, които са основание за обезщетяването му от застрахователя на ГО на виновния водач, действаща към момента на настъпване на ПТП, в размер на 80 000 лева ведно с лихвите от момента на деликта до предявяване на иска както и този момент до окончателното изпълнение на задължението от застрахователя. Твърди се, че вината на водача на л.а. Е. е установена с влязла в сила присъда по НОХД №109/2021г. на ОС-Силистра. Твърди се предявяване на застрахователна претенция пред застрахователя на ГО на водача и получен отказ от м.март 2021г., което обуславя интерес от предявения пряк иск по чл.432 КЗ. Претендират се и лихви за забавено изпълнение както и лихвите, дължими от деликвента, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението. В срока за отговор е постъпило становище на ответното дружество ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г. от САК, с което се оспорва основателността на иска. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение на ГО на водача на Ауди А3 както и валидността на застраховката към датата на ПТП. Твърди, че за настъпване смъртта на Н. Н., последният е допринесъл и сам, тъй като е управлявал л.а. Волво с рег.№СС7576 АР без поставен обезопасителен колан. Поддържа се възражение и срещу размера на претендираното с исковата молба обезщетение като завишено и неотговарящо на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД. Оспорва наличието на действително претърпени от ищеца вреди от смъртта на пострадалия Н., тъй като отношенията между братята било обичайно и не се характеризира с изключителността по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Претендира отхвърляне на иска, а евентуално уважаването му до по-малък размер ведно с присъждане на разноските. Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Съдът намира, че с оглед направените с жалбата оплаквания и становището в отговора на жалбата не са налице основания за служебно събиране на доказателства и даване указания на страните да ангажират такива във връзка с приложението на императивни правни норми. Страните не правят доказателствени искания. Решението на СОС се обжалва изцяло в осъдителната част, т.е. до присъдения на ищеца размер на обезщетение от 50 000 лева ведно с лихвите и разноските. Тъй като страните не са оспорили конкретните събрани пред първата инстанция доказателства и не са искали събиране на нови такива, въззивният състав въз основа на приобщените доказателства, намира че от същите се установяват релевантните за спора факти. От изслушаната и кредитирана от съда Съдебно-психологическа експертиза /на л.64/ се установява, че след смъртта на Н. Н., неговият брат Г. Н., проявил депресивни симптоми с лека към умерена тежест с изразена соматизация, изразяваща се в неспокоен сън с чести пробуждания, рязко вдигане на кръвно и начален стадий на диабет. В резултат от преживения стрес, симптомите на протрахирано депресивно разстройство са достигнали до тези прояви на психосоматизация /т.е. изразени на телесно ниво/. Характеризират се и с отслабени съпротивителни сили на организма. Налице е симптоматиката на посттравматично стресово разстройство – тежко нарушен сън, страх от пресичане, ангажиране на мислите със смъртта на починалия брат, страх от смъртта, връщане към спомени от миналото, тревожност за бъдещето, загуба на кураж и увереност. Преди смъртта на Н., ищецът бил в добър житейски баланс – подреден и хармоничен вътрешен свят, увереност поради вземане на решения за себе си и за семейството. След трагичното събитие интензивността на претърпените тревожност и напрежение са достигнали своя максимум като са приели клинична характеристика на остра стресова реакция с преживявания в зоната на несправедливост и остра тъга. Реакцията на скръб при освидетелствания е в рамките на нормалното, но с елементи на атипичност. В тази връзка вещото лице сочи, че ищецът е станал затворен в себе си, с повишена ранимост, с мрачно и потиснато настроение, с висока интензивност на тревожност, невъзможност да изпита радост, усеща празнота в душата, затруднения да се справи със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране при решаване на ежедневните задачи. Ищецът е претърпял и разстройство в адаптацията – страда, изолира се социално, въпреки подкрепящата среда на семейството си. Налице са данни за чести кошмарни сънища. Всичко това вещото лице определя като смесена тревожно депресивна реакция. Ищецът е дестабилизиран емоционално. Установените преживявания от загубата показват, че същите са се капсулирали и ищецът не може адекватно да ги преработи. В устните си обяснения вещото лице потвърждава констатацията, че това състояние на ищеца се дължи именно на преживения шок от смъртта на по-малкия му брат. От Комплексната съдебнотехническа и медицинска експертиза се установява, че ПТП, при което загинал брата на ищеца настъпило на пътя Силистра –Алфатар, когато при предприемане на изпреварване на няколко движещи се пред него автомобили/в колона/, водачът на л.а.Ауди А3, П. Е. не могъл да намали скоростта и да се включи вдясно в колоната автомобили и почти челно се сблъскал с насрещно движещия се в насрещна лента, в обратна посока Алфатар –Силистра, л.а. Волво V40, управляван от Н. Н. като в резултат от сблъсъка настъпила на място смъртта на последния. Според експертизата, Н. се движел в своята лента за движение като катастрофата настъпила поради действията на насрещно движещия се автомобил, управляван от П. Е.. Последният се движел със скорост от поне 163 км./ч., а другият водач – около 90 км./ч. Към момента на удара скоростта на л.а.Ауди А3 била 140 км./ч. Непосредствена причина за настъпване на ПТП на 16.09.2020г. е извършената от водача на л.а.Ауди с рег.№СС 2951 АТ маневра за изпреварване в участък, където това е забранено с хоризонтална маркировка както и много високата за участъка скорост на движение, невъзможността за владеене и отклоняване на автомобила вдясно. Същевременно е направена констатация, че в насрещно движещия се автомобил водачът не е бил с поставен обезопасителен колан. Според заключението, П. Е. е имал възможност да предотврати катастрофата ако е управлявал автомобила с максималната за този участък скорост около 90 км./ч. и като не предприема маневра изпреварване. Насрещният водач не е могъл да предотврати настъпването на катастрофата, не е имал нужното време да отклони автомобила - при конкретните условия и двамата водачи не са могли да избегнат удара. Автомобилите, управлявани от тях са били изправни. Пострадалият Н. Н. е починал в резултат от съчетана травма гърди –корем. Причинени са: контузия на гръден кош, многофрагментно счупване на гръдна кост и ребра двустранно с дислокация и разкъсване на междуребрените мускули, контузия на белите дробове с множество дупчести дефекти, хемоторакс, разкъсване на перикардната торбичка, контузия на корема с разкъсване на черния дроб, дислоцирано счупване на лява предмишница, счупване на ДТС, множество механични увреждания на лицето, гърдите, корема, горните и долните крайници. Непосредствената причина за смъртта е тежката гръдна травма с несъвместимо увреждане на гръдния кош и белите дробове с обилен кръвоизлив, разкъсването на перикарда и руптурата на черния дроб. Лицето няма характерните белези по тялото от поставен предпазен колан, поради което вещото лице констатира, че вероятно не е бил поставен такъв. Страните не спорят относно останалите релевантни към прекия иск по чл.432 КЗ факти – наличие на валидна застраховка на ГО на виновния водач, влязла в сила присъда по отношение на деликвента съгласно чл.300 ГПК, настъпването на деликта, представляващ застрахователно събитие, ангажиращо отговорността на застрахователя на отговорността на виновния водач. Не се спори относно качеството на ищеца – брат на починалото при ПТП лице. Спорът във въззивна инстанция се концентрира относно легитимацията на ищеца за обезщетение за неимуществени вреди съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и размера на това обезщетение съгл.чл.52 ЗЗД, съответно при отчитане на основанията за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД /за принос на пострадалия/. Прекият иск е допустим, надлежно предявен след подадено заявление пред застрахователя преди 17.03.2021г., което обстоятелство макар формално оспорено в отговора на исковата молба, не е опровергано и се установява от приложеното писмо на застрахователя до заявителя на претенцията с изх. №НЩ-1978/17.03.2021г. /л.25 по т.дело №785/2021г. на ВОС, приложение/. При допустимо упражнено право от увреденото лице по чл.432 вр.чл.380 и чл.498 КЗ, съдът следва да прецени основателността на иска съобразно предпоставките към материалната легитимация на ищеца. Съгласно т.1 от ТР №1/2018г. по ТД №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №6/1961г. и №5/1969г. и п о изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановленията както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Тълкувателният акт е основан на Директива 2012/29/ЕС, като в мотивите му е разяснено, че наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание следва да се предполагат оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. Съгласно постановена по сходни случаи съдебна практика /решение по т.дело №2088/2020г. на Второ т.о., ВКС/, право на роднини и близки от по- далечен кръг на обезщетение, се признава по изключение, в частност на баби/дядовци и внуци, на братя/сестри, когато поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите в българските семейства връзки между баби/дядовци и внуци, респ. между братя и сестри, и интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и страдания по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е нормално да се понасят в случай на смърт на родственик от тази степен. Във всички случаи присъждането на обезщетение з а неимуществени вреди предпоставя категоричен извод на съда, че установените по делото факти от значение за активната материалноправна легитимация на претендиращия обезщетение изпълват съдържанието на критериите, възприети в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС като предпоставка за изключение от правилото, че кръгът на правоимащите се определя съобразно цитираните по-горе две постановления на ППВС. Допълнително и в условие на евентуалност, по отношение на присъдения размер, въззивникът се позовава на пар.96 от ПЗР на ЗИД на КЗ, като твърди, че решението противоречи на приетия в разпоредбата максимален размер на обезщетяване вреди на определена категория увредени лица в по-широк кръг. Възраженията на застрахователя, основани на приложимостта на пар.96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ съдът намира за неоснователни. Посочената разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност". В чл.9, ал.1 са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди —1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С–277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5. Според постановения съдебен акт не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в страните членки, в т. ч. - РБ съгласно чл.633 от ГПК. Въз основа на обсъдените по-горе фактически изводи и правни постановки, въззивният състав намира, че са установени материалните предпоставки на деликта както и предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента – ответното дружество, съгласно чл.436 КЗ. С оглед принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, при твърдения за настъпили такива, съдът следва да извърши преценка освен за легитимация на претендиращия и за паричния еквивалент на вредите. По отношение легитимацията на ищеца като правоимащо лице по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС: При съвкупен анализ на събраните доказателства – психологическа експертиза и свидетелски показания, се установява, че ищецът Г. В. Н. е понесъл тежко смъртта на своя по-малък брат. Свидетелите Н.а и И.а сочат, че след като узнал за смъртта на Н. ищецът изпаднал в шок, просълзил се и не можел да повярва, че брат му го няма; започнал да вдига кръвно, развил диабет, не можел да спи спокойно; месеци след смъртта на брат си ищецът бил мълчалив, споделял, че сънува кошмари, често посещавал гроба на Н.. Двете свидетелки споделят, че двамата братя често се чували и се допитвали един до друг – и двамата упражнявали обща професия като професионални шофьори. Имали чисто братски близки и топли отношения, каквито били и отношенията в семействата им. Сочат, че последно си гостували на Гергьовден. Свидетелките сочат, че ищецът развил диабет и по-често от преди вдигал кръвно. Констатациите за тежко възприемане смъртта на неговия брат, шока и тревожността на ищеца непосредствено след смъртта и погребението както и проявените съгласно Психологическата експертиза депресивни симптоми с лека към умерена тежест, с изразена соматизация, изразяваща се в неспокоен сън с чести пробуждания, рязко вдигане на кръвно и начален стадий на диабет, не могат сами по себе си да обусловят извод за интензитет и продължителност на търпените от ищеца болки и страдания по повод загубата на брат му, които надвишават тези, които е нормално да се понесат в случай на смърт на родственик. Експлицираните негативни преживявания не надхвърлят обичайните за травматично събитие от този характер. Наличната симптоматика на посттравматично стресово разстройство – тежко нарушен сън, страх от пресичане, ангажиране на мислите със смъртта на починалия брат, страх от смъртта, връщане към спомени от миналото, тревожност за бъдещето, загуба на кураж и увереност – представляват типична реакция на скръб като при освидетелствания ищец е в рамките на нормалното, с елементи на атипичност. /СПхЕ/ Вещото лице сочи, че ищецът е станал по- затворен в себе си, с повишена ранимост, с мрачно и потиснато настроение, с висока интензивност на тревожност, невъзможност да изпита радост, усеща празнота в душата, затруднения да се справи със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране при решаване на ежедневните задачи. Всичко това вещото лице определя като смесена тревожно депресивна реакция. Ищецът е дестабилизиран емоционално. Установените преживявания от загубата показват, че същите са се капсулирали и ищецът не може адекватно да ги преработи. В устните си обяснения вещото лице потвърждава констатацията, че това състояние се дължи именно на преживения шок от смъртта на по- малкия брат. То се характеризира като типична реакция на скръб, а атипичността му се свързва с проявените физически/телесни симптоми – безсъние, страхове и т.н. Пак в съдебно заседание вещото лице изрично сочи, че тази остра реакция е вече в стадий на овладяване поради изминалите две години от събитието. Чувството на загуба и безвъзвратност се трансформира в скръб, която ще е по-притъпена във времето. Посочената от психолога начална форма на диабет при ищеца, сочена и от изслушаните свидетели, не се установява от/чрез медицинска експертиза; не се установява и връзка на евентуално заболяване с конкретното събитие. Аналогично не се установява връзка на хипертонията на ищеца с описаните по-горе негативни преживявания на ищеца. Поради изложеното, макар да отчита тежката и дълбока стресова реакция на ищеца от смъртта на по-малкия му брат, съдът не може да квалифицира същата като изключителна и чрезмерна, надвишаваща типичната проява на скръб при загуба на брат/сестра. От друга страна, в съвместния живот на двамата братя не се открояват събития и обстоятелства, които да бележат връзката помежду им като изключително дълбока и емоционална. В мотивите на цитирания по-горе тълкувателен акт изрично е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две Постановления, следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е още, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно баби/дядовци и внуци, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В този контекст съдът сочи, че право на обезщетение за неимуществени вреди на преживял родственик е справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Тези обстоятелства не се презюмират и подлежат на пълно и главно доказване от ищеца, указания за което са дадени с изготвения от първата инстанция доклад на спора в определение от 15.07.2022г. При съвкупния анализ на събраните доказателства въззивният съд достига до различни от сторените от първата инстанция правни изводи. Действително, по делото се установява, че ищецът е преживял тежко загубата на своя брат като страданието му не е преработено до момента. Установява се, че двамата са били силно емоционално привързани през целия си съвместен живот, а и след това са поддържали постоянен контакт. Независимо от това, отношенията им не надхвърлят характерните и типични за обществото при тази родствена връзка. Липсват онези обективни житейски събития/обстоятелства/, които биха свидетелствали за чрезмерна, изключителна привързаност между братята, съответно за интензитет на понесената болка и страдание от смъртта на единия, които надхвърлят обичайното. Типичната за обществото ни връзка се проявява именно в загриженост, взаимопомощ, обич, разбирателство и уважение. Именно за такива отношения свидетелстват събраните гласни доказателства. Тези взаимоотношения не са достатъчни да оправдаят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, каквото се следва съгласно постановките на цитираните две постановления на ВКС само на най-близките. Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД и ТР №1/2018г. на ОСНГТК не допуска обезвреда на морални вреди, понесени от родственик, които не надхвърлят предполагаемите такива, лимитиращи отговорността на застрахователя. Тълкувателният акт допуска покритие само на онези болка и страдание, които могат да се характеризират с продължителност и интензитет повече от обичайното. В случая не се установява застрахователното събитие да е накърнило по такъв начин емоционалната сфера на ищеца, че това да съответства обективно на претърпени от него силни болки и страдания надхвърлящи нормално присъщите при подобни събития, да е нарушило цялостното му функциониране като личност. Установената родствена връзка сама по себе си не е достатъчна за присъждане на обезщетението както и установената характерна привързаност и обич между братя. Тези отношения между двамата приживе не надхвърлят нормално присъщите за съответната връзка. Описаните от психолога депресивни находки и протрахирано стресово разстройство са в процес на овладяване и преработка. Свидетелите също сочат, че е налице развитие на скръбта по брата в посока на приемането. Двамата са били близки, но не са били зависими един от друг, не са споделяли общо ежедневие, не са живели заедно /живеят в различни населени места/, всеки от тях има свое семейство и близки, свой живот. По тези съображения въззивният съд намира, че в настоящия случай няма основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления №№4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, съотв. да се признае на ищеца легитимация по иска. За да е обществено оправдано задължителното застраховане е необходимо отговорността, покрита от застрахователя да бъде съобразена не с всички, а само с обществено значимите социални последици от засягането на една семейна общност при отчитане на националните особености и традиции. Поради тази причина нормиране обема на отговорността или изчерпателното посочване кръга на правоимащи лица, не може да отговори на изискването за справедливост както и на изискването за предвидимост и все пак лимитирана отговорност на застрахователя. (Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019 г., II т. о., Решение № 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). За да е налице легитимация на близки, извън предвидимия семеен кръг на родствениците, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969г., следва да се установят допълнителните предпоставки: създадена особено близка "заместваща" връзка между починалия и претендиращия обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието, надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба (решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от 6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение № 17/16.03.2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случая и двете допълнителни предпоставки не са категорично доказани и затова не е възникнала отговорност на застрахователя да покрие вредите, които несъмнено брата на починалото лице е претърпял. Изложеното сочи, че искът е неоснователен. Поради това съдът не излага съображения относно релевираното възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД като част от предмета и на жалбата. Поради неоснователност на иска, такъв се явява и предявения обусловен иск по чл.429, ал.2, т.2 и чл.497 КЗ. С оглед различните правни изводи, решението на ОС-Силистра следва да бъде отменено и искът отхвърлен ведно с последиците от това за лихви и разноски. Съобразно изхода от спора, разноски се следват на въззивника в установения по делото размер съгласно Договори за правна защита и съдействие, с характер на разписка за авансово получено плащане в брой на общо 6 360 лева с ДДС. Поради отмяната на първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в полза на процесуалния представител на ищеца както и в частта, в която застрахователят е осъден да заплати държавни такси за първоинстанционното производство съгласно чл.78 ГПК. Воден от изложеното, съдът