Решение № 5682 от 8.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7132/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по жалба, вх. № 2986 от 25.05.2023 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, подадена от взискателя Ц. А. Т., ЕГН ••••••••••, чрез пълномощника й – адвокат Й.Ц.-Т., съдебен адрес град София, ул. ••••••• срещу Разпореждане от 10.05.2023 г. по изпълнително дело № 20168480401223 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което се оставя без уважение искане на взискателя Ц. Т. по посоченото изпълнително дело, като съдебният изпълнител отказва извършване на разпределение по реда на чл. 495 ГПК и изготвяне на съответното Постановление за възлагане на недвижим имот, предмет на публична продан, проведена от 04.08.2017 г. до 04.09.2017 г. В жалбата се излагат твърдения, че Ц. А. Т., в качеството й на взискател, е поискала чрез пълномощника й адвокат Ц.-Т., с молба вх. № 2574/28.04.2023 г., довършване на публичната продан от етапа, на който изпълнителното дело е било спряно, респективно извършване на разпределение и на всички останали действия до приключване на проданта с Постановление за възлагане на имота, предмет на проданта, на определената за купувач взискателка Ц. А. Т.. С обжалваното Разпореждане ЧСИ оставил без уважение нейното искане, поради следните причини: взискателят, обявен за купувач, не е внесъл цената, надминаваща неговото вземане; по делото е постъпило плащане от трето лице “Ф.Р.К.“ЕООД в размер на 69 200.00 лева на дата 09.02.2021 г, което подлежи на разпределение по реда на чл. 460 ГПК. Сочи, че за да остави искането без уважение ЧСИ Р.А. е взела предвид и становище на длъжниците И.З. и Г.З., с вх. № 2708/09.05.2023 г., според които искането на взискателя е неоснователно и не следва да бъде уважено, защото: а) имотът, предмет на проданта, вече не е собственост на длъжниците, тъй като е придобит от “Ф.Р.К.“ЕООД с нотариален акт за замяна на недвижим имот от 05.02.2021 г., вписан в службата по вписванията, с вх. № 5725, акт 135, том ХIII, б) “Ф.Р.К.“ЕООД е заплатило дълга на И.З. и Г.З. по изпълнителното делото, въпреки че делото е било спряно с Обезпечителна заповед от 10.10.2017 г. по гр. дело № 42475/2017 г. по описа на СРС, 48 -ми състав, в) ако публичната продан продължи, правата на дружеството - заменител като собственик на имота ще бъдат накърнени и нарушени, г) за взискателя липсва правен интерес от продължаване на проданта, тъй като дългът спрямо него е платен, а присъединяването на кредитори по време на спирането не означава, че проданта трябва да тръгне отново, д) изпълнителното производство следва да приключи с внасяне на дълга от “Ф.Р.К.“ЕООД спрямо първоначалния кредитор. В жалбата се излага, че изразените в Разпореждането на ЧСИ мотиви са незаконосъобразни, защото: 1) на първо място - отказът да се довърши проданта, след като вече взискателката е определена за купувач по реда на чл. 492 ГПК, накърнява нейното право да придобие имота, 2) на второ място – заплащането на задължението на длъжниците към първоначалния кредитор от трето лице, в случая “Ф.Р.К.“ЕООД, не е и не може да бъде основание за недовършване на публичната продан и възлагане на имота в лицето на определения купувач, тъй като плащането е извършено след определяне на купувач; внесената от “Ф.Р.К.“ЕООД сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички присъединили се кредитори, тя не следва да бъде разпределяна по реда на чл. 460 ГПК, защото от довършване на публичната продан би постъпила доста по - голяма сума, достатъчна за удовлетворяване на всички кредитори, 3) на трето място – да се приеме като единствен начин на удовлетворяване на вземанията по настоящо изпълнително дело плащането от трето лице дерогира правото на взискателя на избор на начин на изпълнение, 4) на четвърто място – не са налице основания за прекратяване или приключване на изпълнителното производство, 5) на пето място – сумата, внесена от “Ф.Р.К.“ЕООД не следва да бъде разпределяна поради възможността върху нея да бъде наложен обезпечителен запор от това дружество срещу И. и Г.З.и, спрямо които то е завело дело за разваляне на нотариалния акт за замяна – гр. дело № 12310/2022 г., по описа на СГС, 1-2 състав, 6) на шесто място – в процесната хипотеза е налице сливане в лицето Ц. Т. на две качества – на взискател и на купувача на публичната продан, като тези две качества съчетават два различни правни интереса – интереса на взискателя да бъде удовлетворено вземането му и интереса на купувача да се довърши проданта и да се придобие имота; 7) на седмо място – нормите, с които се урежда изпълнителния процес по начало са такива от публичен порядък, тъй като представляват силова намеса на държавата в чужда правна сфера и след като законодателят не е уредил възможност публичната продан да бъде осуетена поради плащането на задължението, освен при условията на чл. 491 ГПК, каквито в случая не са налице, то плащането от “Ф.Р.К.“ЕООД не е пречка за довършване на проданта по правилата на ГПК – разпределение, внасяне на цената на взискателя - купувач и издаване на съответното Постановление за възлагане. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, като незаконосъобразно. Длъжниците И. Х. З.а, ЕГН ••••••••••, от град София, ул.••••••••, и Г.Н. З., ЕГН ••••••••••, с адрес: град София, ул.••••••••, чрез пълномощника им адвокат М.М., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са подали отговор (становище) по така подадената от взискателя жалба, като считат същата за недопустима, тъй като е подадена извън процесуалнопреклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Отделно, считат жалбата и за неоснователна. Излагат, че жалбата трябва да се основава на нарушения във връзка с разпределението, изразяващо се в нарушаване правилата на чл. 136 ЗЗД, чл. 458 и чл. 459 ГПК, но не и да се правят оплаквания, които нямат връзка с разпределението. Сочат, че Ц. Т. е взискател, изпълнителното делото е образувано по нейна молба и тя търси да получи парична сума за да си удовлетвори вземането от Г.З. и И.З. и, че изпълнителното дело не е начин взискателят да получи на ниска цена техните идеални части от недвижим имот, тъй като това би било злоупотреба с право. Отделно излагат, че имотът – предмет на публичната продан, от м. февруари 2021 г. не е собственост на длъжниците Г. и И. З.и и, че е налице пречка за издаване на Постановление за възлагане на този имот на купувача на публичната продан. Сочат, че дългът по изпълнителното дело е платен и, че няма пречка изпълнителното дело да бъде прекратено, на основание чл. 433 ГПК, поради представяне на доказателства за плащане по отношение на взискателя Ц. Т. и, че присъединяването на нови кредитори през м. април 2023 г. цели да забави прекратяването на делото и да се намери начин имотът да бъде възложен на взискателя на ниска цена вследствие на няколко нестанали публични продани на продажба на идеални части – собствени на длъжниците. Претендират присъждане на разноски в настоящото производство. ЧСИ Р.А. е депозирала мотиви по обжалваните действия по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че когато недвижим имот се възлага на взискател вместо изпълнение, се извършва особен вид сделка, която наподобява даване вместо изпълнение – купувачът е кредитор, който има определено вземане и се съгласява да получи правото на собственост върху имота, като в замяна на това неговото вземане се погасява и кредиторът се съгласява, че възложеният имот удовлетворява неговия интерес и по този начин Постановлението за възлагане става освен правнопридобивен способ – относно правото на собственост върху недвижимия имот, и правопогасителен способ – относно вземането му към длъжника. Излага, че Постановлението за възлагане има двойно правно действие, като тези два ефекта са неразривно свързани – ако кредиторът не може да стане собственик, няма да настъпи и погасителният ефект върху вземането му, както и обратното – ако кредиторът няма вземане и правопогасителният ефект не настъпва поради липсата на предмет на погасяване – изпълняемо право, той няма да стане и собственик на недвижимия имот – не настъпва и вещноправният ефект, тъй като в настоящия случай вземането на Ц. А. Т. е погасено с постъплението на сумата от 69 200.00 лева по делото. Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени материалите по изпълнителното дело, приема от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна – взискателят по изпълнението, насочена е срещу подлежащо на обжалване изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК. Разпореждането от 10.05.2023 г. по изпълнително дело № 20168480401223 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, с район на действие СГС, с което се отказва искане за извършване на разпределение и издаване на Постановление за възлагане на недвижим имот, е връчено на пълномощника на взискателя Ц. А. Т. – адвокат Й.Ц.-Т., на 17.05.2023 г. (л. 474 от изпълнителното дело). Срокът за обжалване, съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, е двуседмичен от деня на съобщението, като за такъв се счита денят, следващ датата на връчването, а именно 18.05.2023 г. Жалбата е депозирана на 25.05.2023 г. и е с вх. № 2986 по описа на ЧСИ Р.А., поради което е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Изпълнително дело № 20168480401223 по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № 848 на КЧСИ, е образувано на 08.08.2016 г. по молба на взискателя Ц. А. Т., ЕГН ••••••••••, от град София, жк “•••••••, ап. 20, чрез пълномощника й адвокат Й.Г.Ц.-Т., срещу И. Х. З.а, ЕГН ••••••••••, от град София, ул. •••••••• и Г.Н. З., ЕГН ••••••••••, с адрес град София, ул. ••••••••, ••••••• на основание изпълнителен лист издаден на 02.08.2016 г. въз основа на решение от 12.07.2016 г. по гр. дело № 5844/2015 г. по описа на ВКС, решение от 01.06.2015 г. по гр. дело № 481/2015 г. на САС и решение от 04.04.2014 г. по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС, с които И.З. и Г.З. са осъдени да заплатят, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС, на В.И. Х., ЕГН ••••••••••, Й.Ж.Х., ЕГН ••••••••••, С.Г.И. ЕГН •••••••••• и на Л.И. И., ЕГН ••••••••••, по 5 192.50 лева на всеки, представляващи получени наеми за собствен имот за времето от 01.12.2006 г. до 01.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009 г. до окончателното плащане, сумата от по 1 000.00 лева на всеки – мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД за периода от 01.12.2006 г. до 31.07.2009 г., както и сумата от 2 567.00 лева, представляващи разноски по делото за всички съдебни инстанции, както и на основание изпълнителен лист, издаден на 02.08.2016 г., въз основа на решение от 12.07.2016 г. по гр. дело № 5844/2015 г. по описа на ВКС, решение от 01.06.2015 г. по гр. дело № 481/2015 г. на САС и решение от 04.04.2014 г. по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС, с които И. и Г.З.и са осъдени да заплатят на В.И. Х., ЕГН ••••••••••, Й.Ж.Х., ЕГН ••••••••••, С.Г.И. ЕГН •••••••••• и на Л.И. И., ЕГН ••••••••••, общо сумата от 3 305.00 лева разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. С договор за цесия от 12.04.2013 г. взискателите С.Г.И. и Л.И. И. са прехвърлили всичките им вземания, претендирани по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС към длъжниците Г.Н. З. и И. Х. З.а, на Ц. А. Т.. С договор за цесия от 14.06.2013 г. взискателите В.И. Х. и Й.Ж.Х. са прехвърлили всичките им вземания, претендирани по гр. дело № 12443/2009 г. по описа на СГС към длъжниците Г.Н. З. и И. Х. З.а, на Ц. А. Т.. Длъжниците са уведомени за извършените цесии с нотариални покани, получени лично от тях. Въз основа на описаните по - горе изпълнителни листове, договори за цесии, покани и уведомления Ц. Т. се легитимира като взискател по изпълнително дело № 1223/2016 г. по описа на ЧСИ Р.А.. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагане на възбрана върху собствената на длъжниците 1/3 идеална част от недвижим имот, находящ се в град София, Район “Илинден“, жк“Захарна фабрика“, бул.“•••••••, с обща застроена и незастроена площ от 8 500 кв. м., съставляващ поземлен имот с планоснимачен № 66, с отреждане за ОЖС и КОО, в кв. 2, по плана на град София, местността “НПЗ-Захарна фабрика“. Претендирано е и адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 3 000.00 лева, представляващо направени в изпълнителното производство разноски. На 17.08.2016 г. в кантората на ЧСИ Р.А. е връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на длъжниците И.З. и Г.З. за сумите общо главници 20 770.00 лева, ведно със законната лихва от 31.07.2009 г. до окончателно плащане, присъдена мораторна лихва общо в размер на 4 000.00 лева, присъдени съдебни разноски 2 567.00 лева и 1 652.50 лева, адвокатско възнаграждение 3 000.00 лева, както и такси по изпълнението и разноски в размер на 111.60 лева и 3 650.68 лева такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ (л. 39 и 40 от изпълнителното дело). По изпълнителното дело е извършен опис на посочения от взискателя недвижим имот, описан по - горе (1/3 от който е собственост на длъжниците) и е назначена СТЕ със задача да се определи неговата справедлива пазарна стойност. Според заключение експертиза, с вх. рег. № 3188/26.04.2017 г. на вещото лице инж. Д.М. (л. 151 - 190 от изпълнителното дело), към датата на изготвяне на СТЕ - 19.04.2017 г., пазарната стойност на 1/3 идеална част от процесния имот възлиза на 562 110.00 лева. Обявени са публични продани, както следва – на 30.06.2017 г. - за сумата от 421 582.50 лева (нестанала) и на 05.09.2017 г. - за сумата от 337 226.00 лева, като при последната е взел участие взискателят Ц. Т. и тя е обявена за купувач по предложената от нея цена от 337 301.00 лева, с Постановление от същата дата. В постановлението е посочено, че купувачът следва да внесе предложената от него цена след разпределението, съгласно чл. 495 ГПК (л. 285 – 289 от изпълнителното дело). С Обезпечителна заповед от 10.10.2017 г. по гр. дело № 42746/2017 г. на СРС, 48 -ми състав, изпълнителното дело е спряно - като обезпечителна мярка по предявените от Г.З. и И.З. искове по чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване на недължимост на сумите по изпълнителните листове, въз основа на които е образувано изп. дело № 1223/2016 г. (л. 318 и 319 от изпълнителното дело). На 15.01.2021 г. (л. 372 от изпълнителното дело) по молба на длъжниците Г. и И. З.и е издадено Удостоверение от ЧСИ А., с което са определени дължимите суми по изпълнителното дело към 15.01.2021 г. към взискателя Ц. А. Т. и към присъединения взискател по делото – “Ц.••••“ЕООД. С молба, вх. рег. № 887/12.02.2021 г. (л. 374 - 383 от изпълнителното дело) е депозирано платежно нареждане за сумата от 69 200.00 лева (съобразена с размера на дълга от 15.01.2021 г.) от трето лице – “Ф.Р.К.“ЕООД, което е поискало вдигане на възбраната върху имота и е изразило готовност за доплащане на евентуална разлика към взискателя за погасяване на дълга към него в пълен размер при възобновяване на изпълнителното дело. С молба, вх. рег. № 1296/05.03.2021 г. (л. 384 – 385 от изпълнителното дело) взискателят е възразил срещу искането за вдигане на възбраната, като е отправено искане след възобновяване на изпълнителното дело за извършване на разпределение и предприемане на всички необходими действия за окончателно извършване на проданта на имота до Постановление за възлагане на имота. С молба, вх. № 3470/08.06.2022 г., (л. 405 - 416 от изпълнителното дело) от длъжника Г.З. е представено Решение № 555650/06.12.2018 г. на СРС по гр. дело № 42746/2017 г. по описа на СРС, 48-ми състав и Решение № 260467/09.10.2020 г. по гр. дело № 5920/2019 г. по описа на СГС, с които предявените искове, по които е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителното дело, са отхвърлени. С последваща молба, вх. рег. № 2558/20.04.2023 г. (л. 430 от изпълнителното дело) е представено от Г.З. Определение за отмяна на обезпечението, чрез спиране на изпълнителното дело, като с Разпореждане от същата дата ЧСИ А. е възобновила изпълнителното производство и е насрочила разпределение за 31.05.2023 г. На 09.05.2023 г. по делото е постъпило становище от длъжниците И.З. и Г.З., с вх. № 2708/09.05.2023 г. (л. 457 – 463 от изпълнителното дело) с приложен към него нотариален акт от 05.02.2021 г. на нотариус А.Ш., вписан в Службата по вписванията, с вх. № 5725, акт 135, том ХIII, със страни длъжниците и “Ф.Р.К.“ЕООД, за замяна на имота – предмет на публичната продан по силата на който този имот е собственост на посоченото дружество. Изложено е, че “Ф.Р.К.“ЕООД е заплатило изцяло дълга на И. и Г.З.и по изпълнителното дело и е направено искане за прекратяване и приключването му, на основание чл. 433, ал. 1 ГПК. С Разпореждане от 10.05.2023 г. (в което са инкорпорирани обжалваните действия) ЧСИ е оставил без уважение искане, вх. № 2574/28.04.2023 г. на взискателя Ц. А. Т., и отказал извършване на разпределение по реда на чл. 495 ГПК и изготвяне на съответното Постановление за възлагане на недвижим имот, предмет на публичната продан, проведена на 04.08.2017 г. до 04.09.2017 г. предвид обстоятелството, че по делото е постъпила сума от 69 200.00 лева за погасяване задължението на длъжниците, която подлежи на разпределение по реда на чл. 460 ГПК. Този акт е предмет на жалбата, въз основа на която е образувано и настоящото дело. С оглед на изложената фактическа обстановка, съдът намира за неоснователно искането на взискателя Ц. А. Т. за продължаване на публичната продан до окончателното й завършване с Постановление за възлагане на недвижим имот. Според правната теория, изпълнителният процес е предназначен да даде защита и да наложи санкция по повод липса на доброволно изпълнение като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена спрямо длъжника по предписания от закона ред. Макар и да се различава основно от доброволното изпълнение по фактически състав, изпълнителният процес цели и поражда същия материалноправен ефект като доброволното изпълнение, т.е. представлява сурогат на липсващото доброволно изпълнение. В качеството си на такъв сурогат, изпълнителният процес има за предмет и брани не всички видове права, а само тези от тях, при което е нужно доброволно изпълнение. Взискателят може да насочи изпълнението не само върху всяко, но и върху всички имуществени права на длъжника, но с тази възможност той не може да злоупотребява. Тя се съразмерява с нуждата да се удовлетвори взискателят. (Българско гражданско процесуално право, проф. Живко Сталев, осмо издание). Разпоредбата на чл. 3 ГПК изрично посочва, че участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Забраната за злоупотреба с процесуални права цели да пресече аморалната борба за изгоден резултат от гражданските права, постигнат на всяка цена. Задължението за добросъвестно упражняване на процесуалните права има свои адресати и участващите в изпълнителното производство лица. В конкретния казус сумата, необходима за покриването задължението на длъжниците И.З. и Г.З. към взискателя Ц. Т. е внесена по делото и тя подлежи на разпределение по реда на чл. 460 ГПК. Изпълнителният процес е предназначен да осъществява неудовлетворени притезания, като доставя на правоимащия принудително облагата, към която е насочено притезанието му. Доколкото в случая се касае за парично притезание и сумата за погасяването му е налична по изпълнителното дело, не е необходимо да се пристъпва към повторното й събиране, чрез извършване разпределение по реда на чл. 495 ГПК и плащане на разликата от взискателя - купувач. Приемайки обратното, като се има предвид и изложеното от жалбоподателя, че взискателят има двойно качество – на кредитор и на купувач на публична продан, би се стигнало до превратно прилагане на разпоредбите на изпълнителния процес не за получаване на дължима сума, а за придобиване на имот на цена, определена към 19.04.2017 г., което с оглед на значителния период от време, през което е било спряно изпълнителното производство и динамиката на цените на пазара на недвижими имоти води до извод за действия от страна на взискателя, насочени към неоснователното му обогатяване за сметка на длъжника, което е в противоречие с добросъвестността и добрите нрави. По изложените аргументи настоящият състав приема, че обжалваното Разпореждане от 10.05.2023 г., в което са инкорпорирани обжалваните действия – отказ да се извърши разпределение по реда на чл. 495 ГПК и изготвяне на съответното Постановление за възлагане на недвижим имот, предмет на публична продан, проведена от 04.0-8.2017 г. до 04.09.2017 г., е правилно. Жалбата на взискателя се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. По разноските в настоящото производство. Ответниците по жалбата са релевирали искане за присъждане на сторените в това производство разноски. Те са представили със становището им по жалбата доказателство за разноски в настоящото производство, представляващи уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 1 900.00 лева, платена сума в брой при подписване на договор за правна защита и съдействие от 02.06.2023 г., които разноски с оглед изхода на делото следва да им се присъдят. Искането на взискателя за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Софийският градски съд