Решение № 17 от 10.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 455/2024 г.

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба вх.№22141/26.06.2024г. от "С.А." ЕООД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление: гр. Б.“ № 19, представлявано от управителя - Н.И.Н. против Решение № 670 от 23.05.2024 г. по Гражданско дело № 20205300101870 по описа на Окръжен съд - Пловдив, I- ви граждански състав, в частта му, с която се:

ОСЪЖДА „С.А.“ ЕООД с ЕИК....., със седалище- гр. Б. и адрес на управление- ул. „И.“ № 19, да заплати на П. И. И., с ЕГН •••••••••• и с настоящ адрес: гр. К.“ № 7, сумата от 31 500 /тридесет и една хиляди и петстотин/ лв., представляваща заплатената от ищеца действителна пазарна цена по сключен между страните на 05.07.2018г. договор за покупко- продажба на МПС- лек автомобил марка „М....“, модел „...., рама..., развален, поради това че продадената вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99, 48 /деветдесет и девет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса по сключване на договора от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане.

В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част, за което се излагат конкретни и подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да отхвърли предявения иск за осъждане на „С.А.“ ЕООД да заплати на П. И. И. сумата от 31 500 лв., представляваща заплатената от ищеца действителна пазарна цена по сключен между страните на 05.07.2018г. договор за покупко- продажба на МПС- лек автомобил марка „М....“, модел „...“, рег. №...., развален, поради това че продадената вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99, 48 /деветдесет и девет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса по сключване на договора от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане. С жалбата не са направени доказателствени искания.

В законния срок, от ищеца П. И. И. е подаден отговор на жалбата с вх.

№25181/23.07.2024г., с който се оспорва същата като неоснователна, за което се излагат подробни и конкретни съображения. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се разносните пред настоящата инстанция. С отговора не са направени доказателствени искания.

От П. Н. Б. – трето лице помагач на страната на ответника „С.А.“ЕООД не е подаден отговор по въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото и в аспекта на чл.269 ГПК, при следното:

Първоинстанционното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част.

Ищецът П. И. И. е предявил иск с правна квалификация чл. 189, ал.1, вр. чл. 87, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД за осъждане на „С.А.“ ЕООД с ЕИК....., със седалище- гр. Б. и адрес на управление- ул. „И.“ № 19, да му заплати сумата от 31 500 /тридесет и една хиляди и петстотин/ лв., представляваща заплатената от ищеца действителна пазарна цена по сключен между страните на 05.07.2018г. договор за покупко-продажба на МПС - лек автомобил марка „..., развален, поради това че продадената вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99, 48 /деветдесет и девет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса по сключване на договора от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в останалите части, с които се:

• отхвърля като неоснователен предявения от П. И. И., с ЕГН •••••••••• против „С.А.“ ЕООД, с ЕИК....., иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП за осъждане на ответника да заплати сумата от 31 500 лв., представляваща продажна цена на закупения лек автомобил марка „М....“, модел „...., поради несъответствието на потребителската стока с договореното в сключения между страните на 05.07.2018г. договор за покупко- продажба на МПС;

• отхвърля като неоснователен предявения от ищеца против „С.А.“ ЕООД иск за унищожаване, поради грешка в предмета, на сключения между страните на 05.07.2018г. договор за покупко- продажба на МПС- лек автомобил марка „...;

• отхвърля предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени от ищеца, в резултат на неизпълнението на договора от страна на ответника, имуществени вреди, представляващи направени разходи за закупен и монтиран в лекия автомобил имобилайзер на стойност 280 лв, за закупен модул за прибиране на огледала на стойност 144, 02 лв, за закупен теглич, ведно с оригинален кабелен сноп- на стойност 795, 07 лв., както и обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи в размер на 864 лв. за ползване на лек автомобил под наем, в периода 28.06.2020г.- 28.08.2020г.

• отхвърля като неоснователно предявеното от „С.А.“ ЕООД, с ЕИК....., със седалище- гр. Б. и адрес на управление ул. „И.“ № 19, възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника за сумата от 40 939, 77 лв., представляваща дължимо от ищеца обезщетение за ползване на лек автомобил марка „М....“, модел „...., рама....., за периода от 05.07.2018г. /датата на предаване на фактическата власт върху автомобила на П. И./ до 26.12.2019 г. /датата на задържане на МПС от органите на разследването/.

• осъжда П. Н. Б., ЕГН ••••••••••, с настоящ адрес- с. Ц., Община Д., да заплати на „С.А.“ ЕООД, с ЕИК....., със седалище гр. Б. и адрес на управление ул. „И.“ № 19, сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лв., представляваща заплатена от дружеството продажна цена по развален договор за покупко- продажба на моторно- превозно средство- лек автомобил „М....“, модел „...“, с рама, №......, рег. №...., сключен между страните на 03.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на обратния иск- 17.11.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 199, 80 лв./сто деветдесет и девет лв. и осемдесет ст./, представляваща направени разноски по договора от 03.08.2017г., като от тях 105 лв.- платен местен данък по сметка на Община Б. и 94, 80 лв.- заплатена нотариална такса.

Ето защо, предмет на въззивното производство е само предявеният от ищеца иск с правна квалификация чл. 189, ал.1, вр. чл. 87, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД.

Съдът, на основание чл.269, изр.2 ГПК съобрази, че въззивникът не оспорва правилността на първоинстанционното решение относно установените следните релевантни по делото факти, а именно:

С договор за покупко-продажба на МПС от 05.07.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №.... на нотариус В.Д., ответникът „С.А.” ЕООД е продал на купувача П. И. лек автомобил марка „.... Действително заплатената цена от купувача на продавача е 31 500 лв. След придобИ.нето на автомобила, ищецът го пререгистрирал на свое име и го ползвал безпроблемно на територията на Република България. На 20.12.2019 г., ищецът заминал за Австрия, като напуснал пределите на страната през КПП К.. На връщане в България, на 26.12.2019г., около 00: 10 часа, при преминаване през същия пункт, П. И. бил задържан от Гранична полиция с обяснение, че автомобил със същата рама като неговия е бил откраднат в Украйна и е обявен за издирване в Интерпол. След обстоен преглед, граничният полицай заявил, че този автомобил е бил откраднат през 2016 г. и е произведен 2012 г., а не 2014 г. И. пренощувал в килия в управлението на Гранична полиция с. К., където бил разпитан и освободен в 08: 10 сутринта, но колата останала задържана. По случая било образувано досъдебно производство № 131 / 2019 г. по описа на РД „Гранична полиция“ - Д. и прокурорска преписка № 1465 / 2019 г. по описа на РП – Сливница за престъпление по чл.345а, ал.1 от НК, с предмет - лек автомобил „М........, с видим номер на рама...., който е иззет от собственика П. И. и приобщен с протокол за доброволно предаване като веществено доказателство по ДП. По образуваното ДП е постъпила информация от Интерпол К., че автомобил „М.......“, с посочения номер на рама, е издирван във връзка с разследване, водено за присвояване от 23.12.2019г. Относно лекия автомобил с рама...., по ДП са събрани данни, че същият е регистриран за първи път в Р България от П. Б. на 24.02.2017г. в ОД на МВР- Б., като превозното средство е декларирано като употребявано, внос от Финландия с дата на първоначална регистрация- 15.04.2014г. От Интерпол Финландия е предоставена информация, според която, автомобил с такава рама не е бил регистриран във Финландия. Съгласно изготвена документално- техническа експертиза, двата финландски регистрационни талона- част I и част II за лек автомобил „М....“ с рег. №.... представляват неистински бланки с вписани в тях неверни данни. В хода на разследването, посредством извършена трасологична експертиза, е установена извършена интервенция на рамата на автомобила и е установен действителният номер на рамата -..... Относно превозно средство с тази рама, по ДП са събрани доказателства, въз основа на които е установено, че същото е регистрирано в ОД на МВР- С.З. с рег.№.... на 30.01.2013г. със собственик „У.“АД, че е обявено за откраднато на 11.12.2016г. В тази връзка, ЗК „У.“ АД е заплатило застрахователно обезщетение на „У.“АД по договор за застраховка Каско на автомобил М.... СХ 5 с рег.№...., а регистрацията на автомобила е прекратена. С договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите, сключен на 03.08.2017г. между П. Н. Б., като продавач и „С.А.” ЕООД, като купувач, дружеството закупува от П. Б. МПС - лек автомобил марка „М....“, модел „...“, рег. №...., рама...., за цена от 3 500 лв., за която сума продавачът е заявил, че е получил напълно по банков път от купувача. В приетото заявление за първоначална регистрация на превозното средство, подадено на 24.02.2017г. от П. Б. за лек автомобил марка „М.... СХ 5“ с рама...., е отразено, че автомобилът е с първа регистрация от 15.04.2014г. и е внос от Финландия. От същата дата е протокол за извършен преглед за техническа изправност на ППС, съгласно който, МПС е технически изправно. При първата регистрация при СДВР С. са представени два броя свидетелства за регистрация на лек автомобил марка и модел „М.......“ с рег. №.... - Част I и Част II с баркод....., издадени от Пътна администрация на Финландия на 15.04.2014г. и документ за прехвърляне собствеността на превозното средство от 10.02.2017г. Съгласно Постановление за връщане на веществено доказателство от 12.12.2023г. на РП-Костинброд, ТО-Сливница, издадено по досъдебно производство №131/2019г., по делото няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. В хода на производството, чрез изготвяне на трасологични изследвания, диагностика в официалното представителство на „М....” в България, както и чрез изискване на информация от завода- производител в Япония, е установена извършена интервенция на рамата на автомобила „М.... СХ 5“, с видима рама.... и е установен действителният й номер -..... С постановлението е разрешено връщането на процесното МПС на ЗК ”У.”АД, което е изплатило застрахователно обезщетение на предходния собственик на автомобила „У.“ЕАД. Съгласно заключението на съдебно-трасологична и химическа експертиза, назначена и приета пред първата инстанция, с вещо лице Л.А., при процесния автомобил, закупен от ищеца, е налице интервенция в номера на рамата и двигателя. Констатирано е, че автомобилът е с оригинален номер на рамата №.... и на двигател -..... Според заключението, идентификационните номера нямат отношение към техническото състояние и функционирането на МПС.

С депозираната искова молба, ищецът е заявил, че разваля сключения с ответника договор за покупко-продажба на МПС от 05.07.2018г., с нотариална заверка на подписите на страните с рег. №.... на нотариус В.Д., с който ответникът „С.А.” ЕООД е продал на купувача П. И. лек автомобил марка „..., тъй като продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, като ищецът е отстранен от вещта по силата на разпореждане на държаване орган.

Предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК и доколкото гореизложената фактология се потвърждава от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, същата не следва да преразглежда от настоящата инстанция.

Възраженията, които са наведени във въззивната жалба, които следва да се обсъдят, са в следните насоки:

На първо място, в жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд не е приложил императивната разпоредба на чл. 78, ал. 2 от ЗС и не е съобразил решението си с формираната константна и непротиворечИ. практика на Върховния касационен съд по приложението на цитираната законова разпоредба. Според цитираната съдебна практика, с чл. 78, ал. 2 ЗС е регламентирана възможност за предявяването на ревандикационен иск срещу лице, установило фактическа власт при условията на чл. 78, ал. 1 ЗС върху крадена или изгубена вещ, която може да бъде упражнена до изтичане на три години от кражбата или изгубването, а с изтичането на посочения срок правото на действителния собственик се преклудира, което го лишава от право на иск за собствеността върху вещта, което следва да бъде съобразено служебно от съда. Предвид това, жалбоподателят поддържа, че още преди приобретателят и ищец в първоинстанционното производство - П. И. да отправи възражението си, че трето лице е собственик на вещта и поради това разваля договора, е било обективно невъзможно третото лице, от което е била открадната вещта да иска връщането и. Това, според жалбоподателя, е довело до напълно неправилен извод на първата съдебна инстанция, че купувачът ищец П. И. има интерес от развалянето на договора, тъй като трето лице е собственик на вещта и същото може да я ревандикира. Възразява, че по делото няма данни за това кое е било лицето, от което вещта е била открадната, но и дори и да били налице такИ. данни, то 3-годишния срок от кражбата е изтекъл още преди подаване на исковата молба и изявлението на купувача И. за разваляне на договора. В допълнение към това, жалбоподателят твърди, че е безспорно, че и към момента няма трето лице, което да заявява претенции относно собствеността върху автомобила.

Вторият акцент в жалбата се изразява във възражението, че първоинстанционния съд напълно е игнорирал разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за собствеността, при преценката си дали през 2017 г. лицето П. Б. е придобило собствеността върху автомобила. Поддържа се, че делото са налице доказателства, че процесното МПС е придобито от П. Б. възмездно, за сумата от 4 500 евро, че е придобито на годно правно основание (покупко-продажба) и че дори и да е придобито от несобственик - финладския гражданин...., то няма данни или дори индиции П. Б. да е знаел това. Тъй като от материалите по делото било видно, че прехвърлителният акт за доказване на прехвърлянето на собствеността в полза на Б. не е в нотариална форма или с нотариална заверка на подписите, то Окръжен съд - Пловдив следвало да приложи последиците, уредени в чл. 78, ал. 1 от ЗС, като счете, че П. Б. е придобил собствеността върху автомобила през 2017 г. По така направените във въззивната жалба възражения, съдът намира следното:

Фактическият състав на иска по чл.189, ал.1, пр.1, вр. чл.87 ЗЗД предвижда възможност купувачът да развали договора за покупко-продажба, ако продадената вещ принадлежи изцяло на друго лице. Ето защо следва да се прецени дали придобитото от ищеца МПС принадлежи изцяло на друго лице, респ. бил ли е продавачът „С.А.“ собственик на същото към сключването на сделката или при същата е продадена чужда вещ.

Съгласно нормата на чл.78, ал.1 ЗС, който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобИ. собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите.

В съдебната практика, вкл. в цитираното от жалбоподателя Решение № 66/18.07.2016г. по гр. дело № 5967/2015 г. на ВКС, 2-ро г. о., се приема, че с нормата на чл. 78, ал. 1 ЗС е уреден оригинерен придобивен способ по отношение на собствеността върху движимите вещи и ценните книги на приносител, като този придобивен способ не включва в своя фактически състав изтичането на период от време като срок на упражняване на добросъвестно владение върху вещта – т.е. собствеността се придобИ. едновременно с получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка. Изключения от това разрешение са предвидени в чл.78, ал.2 ЗС, както и в самия чл.78, ал.1, посредством изменението му с ДВ, бр. 100 от 1997 г. Съгласно чл.78, ал.2 ЗС, собственикът на открадната или загубена вещ може да я иска от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването, като това правило не се прилага, когато владелецът е придобил вещта от държавно или общинско предприятие. В съдебната практика, вкл. в цитираното от жалбоподателя решение на ВКС, се приема, че с чл. 78, ал. 2 ЗС е уредена възможността собственикът да потърси защита на правото си при хипотези на кражба или изгубване на движима вещ, която в значителна степен е обусловена от обстоятелства, стоящи извън неговата воля и възможности, доколкото предполага намирането на откраднатата или загубена вещ. Срещу неговия е поставен интереса на лицето, което при условията на незнание, че договаря с несобственик, е направило разход за придобИ.нето на вещ, която е принципно възможно да придобие с установяването на фактическа власт върху нея. Търсейки баланс между тези два интереса, с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗС, Законодателят е създал привилегия за действителния собственик, позволявайки му да ревандикира вещта си посредством предявяването на иск за собственост в определения от закона 3-годишен срок от кражбата или изгубването. С неговото изтичане, тази възможност се прекратява. От гледна точка позицията на собственика се прекратява, както неговото право на собственост, така и възможността да търси съдебна защита на същото. Следователно, уреденият с чл. 78, ал. 2 ЗС срок е преклузивен с произтичащите от това последици: срокът изтича по отношение на всички -без възможност за спиране или прекъсване, като изтичането му следва да бъде съобразено служебно от съда.

Както вече се посочи, освен това по чл. 78, ал. 2 ЗС, правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС търпи и още едно изключение, предвидено в самия чл. 78, ал. 1 ЗС след изменението в ДВ, бр. 100/97 г. – установяването на добросъвестно владение на възмездно правно основание не поражда право на собственост в патримониума на владелеца, когато обект на сделката е движима вещ, за прехвърлянето на собствеността върху която се изисква квалифицирана форма - нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 254 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., изключенията по чл. 78, ал. 1 ЗС и по чл. 78, ал. 2 ЗС са самостоятелни и отделни. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 430/12 г. от 12.07.2013 г. по гр. д. № 643/2009 г. на ВКС, І г. о., се приема, че независимо от това дали вещ с утежнена форма за прехвърляне е била обект на кражба или не, нейният добросъвестен и придобил фактическата власт на възмездно и годно правно основание владелец не придобИ. собствеността върху нея от момента на получаване на владението на основание чл. 78, ал. 1 ЗС. Това е така, тъй като предвиденият с чл. 78, ал. 2 ЗС срок не е такъв на придобивна давност - такъв е срокът по чл. 80, ал. 1 ЗС.

По тази причина, като не придобИ. собствеността върху вещта с квалифицирана форма за прехвърлянето по правилото на чл. 78, ал. 1 ЗС, за добросъвестния владелец на такава вещ остава открита единствено възможността да я придобие с непрекъснато владение в продължение на 5- годишния давностен срок по чл. 80, ал. 1 ЗС. За придобИ.не на правото на собственост по давност върху движими вещи, обстоятелството, че вещта е била предмет на кражба е без значение, освен когато самият владелец е придобил владението чрез престъпление - чл. 80, ал. 2 ЗС.

В конкретния казус по делото, тъй като процесният лек автомобил е придобит от ищеца възмездно с договор с нотариална заверка на подписите, то той не е могъл да придобие собствеността върху същия чрез оригинерния способ по чл.78, ал.1 ЗС, дори и да не е знаел, че продавачът „С.А.“ не е собственик. Тъй като се касае за движима вещ, за която законът изисква специална форма на договора за придобИ.не, за която оригинерния способ по чл.78, ал.1 ЗС е неприложим, единственият начин за ищеца да придобие собствеността върху нея, ако е получил фактическата власт върху нея по валидна сделка, но от продавач – несобственик, е по давност, с непрекъснато владение в продължение на 5 години, на основание чл.80, ал.1 ЗС.

Според настоящата инстанция, тъй като хипотезите по чл.78, ал.1 и ал.2 ЗС съставляват отделни, самостоятелни изключение от общото правило по чл.78, ал.1 ЗС, следва да се приеме, че когато се касае за движими вещи, за които законът предвижда прехвърлянето на собствеността да става с нотариален акт или нотариална заверка на подписите, хипотезата на чл.78, ал.2 ЗС не намира приложение, тъй като, както се посочва в цитираната по- горе съдебна практика, 3-годишния срок по същата не е такъв на придобивна или погасителна давност, а преклузивен, при което с изтичането му собственикът губи както правото си да поиска от добросъвестния владелец връщане на вещта, така и самото право на собственост върху същата. Тази хипотеза обаче е осъществима само по отношение на движими вещи, за които не се предвижда утежнена форма на придобИ.не, в която хипотеза законът (чл.78, ал.2 ЗС) предвижда, че правата на собственика се запазват за срок от 3г., считано кражбата или загубването им (съответно, тези права се погасяват с изтичането на срока). За да се придобие обаче от добросъвестния купувач собствеността върху движима веща, за придобИ.не на която законът изисква нотариална форма на договор или нот. заверка на подписите на страните по договора, ако продавачът по сделката е несобственик, трябва да изтече 5г. давностен срок в полза на добросъвестния владелец в резултат на непрекъснато владение в продължение на 5 години, без значение дали вещта е била открадната или загубена. Това означава, че в този случай, собственикът на тази вещ не губи правото си на собственост с изтичане на 3-годишен срок от кражбата или изгубването й.

Горните изводи са в съответствие и с нормата на чл.99 ЗС, съгласно която правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. В случая, не се установява нито ищецът, нито праводателят му „С.А.“ да са придобили собствеността върху процесния автомобил, което в случая би могло да стане само на основание изтекла 5г. давност по чл.80, ал.1 ЗС, нито пък собственикът му „У.“ЕАД да се е отказал от правата си по законоустановения ред.

В заключение, съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че поради изтичане на 3г. от датата на кражбата на процесния автомобил, собственикът му, от когото е бил противозаконно отнет, е загубил собствеността върху същия, както и правото да иска ревандикацията й от добросъвестния й купувач. Съответно, неоснователно е възражението, че купувачът ищец П. И. няма интерес от развалянето на договора, поради това, че трето лице е собственик на вещта и може да я ревандикира от него, както и пора ди това, че 3-годишния срок от кражбата е изтекъл още преди подаване на исковата молба и изявлението на купувача И. за разваляне на договора.

Неоснователно е и възражението на въззивника, че по делото няма данни за това кое е било лицето, от което вещта е била открадната. От доказателствата по делото категорично се установява, че при процесния лек автомобил марка „М....“, модел „...., с рама...., закупен от ищеца, е налице интервенция в посочения номер на рамата и двигателя и че в действителност автомобилът е с оригинален номер на рамата №.... и на двигател -..... Установява се също, че автомобил с така посочените като действителни номера на рама и двигател е регистриран в ОД на МВР- С.З. с рег.№.... на 30.01.2013г., със собственик „У.“АД, както и че е обявено за откраднат на 11.12.2016г. По делото са представени договорът за покупко-продажба на МПС „М....“, модел „...“, с номер на рамата №.... и на двигател -...., сключен на 28.01.2013г. който „У.“АД е придобило собствеността върху въпросното МПС, което „У.“АД се е задължило да придобие и да предостави за ползване по договор за финансов лизинг от 17.01.2013г. на „К-С.“АД.

Опровергава се от доказателствата по делото и възражението на въззивника, определен като неоспорим факт, че и към момента няма трето лице, което да заявява претенции, относно собствеността върху автомобила. Напротив, от доказателствата по делото е видно, че такИ. претенции са волеизявени от „У.“АД в писмо до ГД „Гранична полиция“ с вх.№ДП №131/2019 от 30.08.2021г. (л.385 от първоинстанционното дело), в което ясно се посочва, че дружеството е заплатило на „У.“ЕАД - собственик на откраднатото МПС „М....“, модел „...“ с рег.№.... и рама №...., застрахователно обезщетение в размер на 35465 лв, поради което и предвид дадените на „У.“АД пълномощия да се разпоржда с въпросното МПС, се иска същото да бъде предадено на дружеството, както и че се прилагат документи, удостоверяващи собствеността на „У.“АД върху същото. Освен това, по делото са представени доказателства (л.616-620), че с постановление на прокурор при РП-Сливница от 12.12.2023г., е разрешено процесното МПС да бъде върнато на „У.“АД, легитимиращо се като негов собственик пред органите на разследването. Следва да се посочи, че в случая по делото липсват доказателства, че „У.“АД е придобило собствеността върху процесното МПС след открИ.нето му, доколкото това не става автоматично с изплащането на застрахователното обезщетение. Конкретно, съгласно чл.405, ал.3 КЗ, ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда. Това обстоятелство обаче не променя факта, че процесното МПС е собственост на 3-то лице (У. ЕАД) както към датата на сключване на договора за покупко-продажба между страните, така и към подаване на ИМ по делото, с която е направено изявление за развалянето му, на основание, че вещта принадлежи на трето лице, както и че е предадено от органите на разследването на друго 3-то лице, което претендира да е негов собственик („У.“АД) и разполага с правомощия да си прехвърли собствеността във всеки един момент по силата на дадените му от собственика пълномощия за това (л.617 от първоинстанционното дело).

По отношение възражението на жалбоподателя, че през 2017 г., третото лице помагач П. Б., от който ответникът е придобил впоследствие процесното МПС, е придобил собствеността върху последното, на основание чл.78, ал.1 ЗС:

В жалбата се поддържа, че процесното МПС е придобито от Б. възмездно, за сумата от 4 500 евро и на годно правно основание (покупко- продажба), макар и от несобственик - финладския гражданин...., както и че няма данни или дори индиции П. Б. да е знаел това. Също така, от материалите по делото било видно, че прехвърлителният акт за доказване на прехвърлянето на собствеността от финладския гражданин в полза на Б. не е в нотариална форма или с нотариална заверка на подписите, поради което, според въззивника, следвало да се приложат последиците, уредени в чл. 78, ал. 1 от ЗС, като се счете, че П. Б. е придобил собствеността върху автомобила през 2017 г. Така направените възражения не могат да бъдат споделени, по следните съображения:

На първо място, видно от представения пред първата инстанция, в заверен препис и с превод на български, документ – акт за продажба, удостоверяващ прехвърляне на право на собственост, с който се твърди третото лице помагач П. Б. да е закупило процесния автомобил от финладския гражданин...., в същия П. Б. фигурира като продавач, а финладският гражданин.... – като купувач. Дори ако се приеме, че финландското законодателство не предвижда специална форма за сключване на договор за продажба на МПС и писмената е достатъчна, за което впрочем няма доказателства, въпросният документ не обективира твърдяното договорно правоотношение, по което П. Б. да се явява купувач на описаното в същия МПС, тъй като, както вече се посочи, фигурира като продавач и в което качество е подписал въпросният документ, удостоверяващ прехвърляне на правото на собственост върху автомобил.

На второ място, от събраните по делото доказателства се установява категорично, че индивидуализираният в този документ автомобил М.... СХ 5, с номер на рама (VIN): .... никога не е бил регистриран във Финландия, вкл. че бланката на финландския регистрационен талон на същия не съответства на оригиналните финландски бланки за регистрация на МПС, респ. не е издадена от съответните органи на посочената държава и се явява неистинска. Също така, се установи безспорно, че VIN на процесния автомобил, закупен от ищеца, e бил обект на въздействие, като действителния VIN на превозното средство, не е...., а друг -...., който отговаря на МПС „М....“, модел „...“ с рег. №.... и рама №...., собственост на У. ЕАД, обявено за откраднато през 2016г. От доказателствата по делото се установи и че автомобил от посочената марка и модел, с VIN.... е бил произведен за Европа, доставен за Швейцария, където е първата му регистрация, както и че не обявяван за издирване в тази държава. С други думи, дори да се приеме хипотетично, че представения по делото документ на финладски, в превод на български, наименован акт за продажба, удостоверяващ прехвърляне на право на собственост, с който се твърди, че третото лице помагач П. Б. е закупило процесния автомобил от финладския гражданин...., действително обективира такава сделка и че е в изискуемата от финладския закон форма, то предмет на договора очевидно не е собствеността върху МПС „М....“, модел „...“ с рег.№.... и рама №...., собственост на У. ЕАД, обявено за откраднато през 2016г., което се установява от събраните доказателства, че е автомобилът, получен от ищеца по сключения с ответника договор за покупко-продажба от 05.07.2018г., поради което и третото лице помагач П. Б. не е могъл да придобие собствеността върху същото, на основание чл.78, ал.1 ЗС.

В обобщение, от събраните по делото доказателства категорично се установява, че продаденият на ищеца автомобил марка „М....“, модел „...., с видима рама...., на основание сключения с ответника на 05.07.2018г. договор за покупко-продажба на МПС, в действителност представлява МПС „М....“, модел „...“ с рег.№.... и рама №...., собственост на „У.“ ЕАД, обявено за откраднато през 2016г. и се явява собственост на трето лице.

Ето защо, на основание чл.189 ЗЗД, тъй като продадената от ответника на ищеца вещ принадлежи изцяло на трето лице, ищецът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД, като продавачът е длъжен да му върне платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. В случая, развалянето на договора е осъществено с направеното от ищеца в ИМ изявление за това, достигнало до ответника с получаването на ИМ и е допустимо в хипотезата на чл.78, ал.2 ЗЗД, без да се дава срок на насрещната страна, тъй като в случая изпълнението на задължението на ответника, като продавач, за прехвърляне собствеността на процесното МПС на ищеца, не само е станало невъзможно, а е било изначално невъзможно.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният от П. И. И., с ЕГН •••••••••• и с настоящ адрес: гр. К.“ № 7 за осъждане на „С.А.“ ЕООД с ЕИК....., със седалище- гр. Б. и адрес на управление- ул. „И.“ № 19, да му заплати сумата от 31 500 /тридесет и една хиляди и петстотин/ лв., представляваща заплатената от ищеца действителна пазарна цена по сключен между страните на 05.07.2018г. договор за покупко- продажба на МПС- лек автомобил марка „М....“, модел „...., рама, №...., развален, поради това че продадената вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99, 48 /деветдесет и девет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса по сключване на договора от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане, се явява основателен.

Тъй като първоинстанционният съд е стигнал до същия извод, Решение № 670 от 23.05.2024 г. по Гражданско дело № 20205300101870 по описа на Окръжен съд - Пловдив, I-ви граждански състав, в обжалваната му част, с която се осъжда „С.А.“ ЕООД с ЕИК....., със седалище- гр. Б. и адрес на управление- ул. „И.“ № 19, да заплати на П. И. И., с ЕГН •••••••••• и с настоящ адрес: гр. К.“ № 7, сумата от 31 500 /тридесет и една хиляди и петстотин/ лв., представляваща заплатената от ищеца действителна пазарна цена по сключен между страните на 05.07.2018г. договор за покупко- продажба на МПС- лек автомобил марка „..., развален, поради това че продадената вещ принадлежи на трето лице, както и сумата 99, 48 /деветдесет и девет лв. и четиридесет и осем ст./ лв., представляваща заплатена от ищеца нотариална такса по сключване на договора от 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.08.2020г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното им изплащане, ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

Тъй като решението на окръжния съд не е обжалвано от ответника в частта, с която е отхвърлено като неоснователно, предявеното от „С.А.“ ЕООД, с ЕИК....., възражение за прихващане на вземането на ищеца по предявения иск чл. 189, ал.1, вр. чл. 87, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД, с насрещно вземане на ответника за сумата от 40 939, 77 лв., представляваща дължимо от ищеца обезщетение за ползване на лек автомобил марка „М....“, модел „...., рама.^...., за периода от 05.07.2018г. /датата на предаване на фактическата власт върху автомобила на П. И./ до 26.12.2019 г. /датата на задържане на МПС от органите на разследването, то е влязло в сила в тази част, поради което и възражението за прихващане на ответника не е предмет на разглеждане във възззивното производство и съдът не дължи произнасяне по същото.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сторените във въззивното производство разноски от 3170 лв за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът