Решение № 1465 от 12.2.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 13/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „Медикус Варна 2“ ЕООД, чрез адв. И. К. – ВАК, против Решение № 1543/02.11.2023г. по АНД № 3975/2023г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № РД-И-047/16.09.2022г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, с което на основание чл.294 вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на решението като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Сочи, че не е установена компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган. Твърди, че АУАН и НП са съставени извън срока по чл.34 от ЗАНН и административнонаказателното производство не е следвало да се образува, респективно – следвало е да се прекрати. Излага подробни съображения, поради които счита, че е налице маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Касаторът намира, че е неправилна привръзката на чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. с чл.294 и чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, като обосновава тезата си със систематично тълкуване на посочените разпоредби. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и издаденото НП, а в условията на евентуалност – за изменение на размера на наложената имуществена санкция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Допълнително излага, че в приложения Констативен протокол от 23.08.2022г. се сочи, че проверката се извършва на основание издадена заповед № ЗКС-0121/19.08.2022г. на изп. директор на ИАЛ. Тъй като заповедта не е част от административната преписка, касаторът не е запознат с нея. Счита, че тази заповед следва да е приобщена към административната преписка и да бъде ценена като доказателство, както пред административния орган, така и пред съдебната инстанция. Сочи изложеното като допълнителен довод за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Ответникът – изп. директор на ИАЛ, не се явява, не се представлява. В депозирана писмена молба оспорва изцяло касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското такова. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, счита касационната жалба за неоснователна, и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Производството пред районния съд е образувано по жалба на „Медикус Варна 2“ ЕООД срещу НП № РД-И-047/16.09.2022г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, с което на основание чл.294 вр. чл.291, ал.1 от ЗЛПХМ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. Районният съд е приел от фактическа страна, че на 23.08.2022г. служители на ИАЛ - София, съвместно със служители на ОДМВР – Варна, извършили проверка по спазване на законодателството от страна на „Медикус Варна 2“ ЕООД. Проверката извършили в обект - аптека, находяща се в гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Астория“. В хода на проверката била установена самоличността на лицето, което работело там, което било и управител на дружеството. Изискани били документи – разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти за аптеката, копия от документите за правоспособност, както и от трудовите договори на работещите в аптеката лица, съответно и уведомленията по чл.62 ал.3 от КТ. Документи на проверяващите не били предоставени, като единствено им била показана от телефон снимка на разрешителното, като им било обяснено, че исканите документи не се съхраняват там. До приключване на проверката документи не били предоставени на проверяващите. За констатираното нарушение на 23.08.2022 год. срещу дружеството бил съставен АУАН, в който били описани установените при проверката обстоятелства. Посочена била правна квалификация на нарушението по Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти вр. със ЗЛПХМ. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили по преписката и впоследствие. На 16.09.2022год., АНО издал атакуваното НП, като приел фактическите констатации изложени в акта, а именно - че дружеството, като работодател, е нарушило разпоредбата на чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, и наложил административно наказание имуществена санкция, на осн. чл.291 ал.1 вр. чл.294 от ЗЛПХМ, в размер на 3 000 лева. За да потвърди издаденото НП, въззивният съд е приел от правна страна, че НП е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечният срок за съставянето му. Спазен е и срокът за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, посредством личните си възприятия и събраните писмени доказателства, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Административнонаказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба №28 от 09.12.2008г. вр. ЗЛПХМ и е издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на ЗЛПХМ, която следва да намери приложение. Първостепенният съд е намерил, че наложеното наказание в минимален размер се явява адекватно на тежестта на нарушението. И в АУАН, и в НП се съдържат всички обстоятелства на извършване на нарушението – посочено е конкретното лице, извършило нарушението, бездействието, осъществяващо състава на нарушението, конкретния търговски обект, където е извършено нарушението, както и датата, часа и мястото на извършване, т.е. в обстоятелствените части на акта и на постановлението са описани всички елементи от състава на нарушението. Посочени са конкретни доказателства, установяващи нарушението /АУАН/. При правилна цифрова квалификация на нарушението, правилно е била преценена приложимата санкционна разпоредба. Според чл. 291 от ЗЛПХМ, когато нарушението по чл. 294 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби т. е. не по - малък от 3000 лева и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на съответните глоби т. е. не по – голям от 9000 лв. ВРС е анализирал приложимите санкционни разпоредби поотделно и в тяхната взаимовръзка, като е достигнал извод за правилна квалификация на деянието и следващото се административно наказание. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящият касационен състав намира за правилни и законосъобразни изводите в оспореното решението, че НП е издадено в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно въззивният съд е намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно и същото е правилно квалифицирано. Направил е обоснован извод, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е разгледал оплакванията във въззивната жалба, релевирани повторно и пред настоящата инстанция, включително за компетентността на актосъставителя и АНО, сроковете по чл.34 от ЗАНН и правната квалификация на нарушението, като мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на районния съд в тази насока, които не намира за нужно да преповтаря и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Правилно първостепенният съд е заключил, че посочените като нарушени норми съответстват напълно на фактите, описани в АУАН и НП. Касационният състав споделя изцяло изводите на ВРС, както по отношение на установените факти, послужили като основание за ангажиране на отговорността на дружеството, така и по приложението на закона. Несъстоятелни и изведени при превратно тълкуване на приложимите санкционни норми са изложените в касационната жалба аргументи относно начина на определяне на минималния размер на предвиденото наказание. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.291, ал.1 и чл.294 от ЗЛПХМ налага единствено възможен извод за определено от законодателя минимално административно наказание в размер на 3000 лева, когато се касае за „имуществена санкция“, налагана на юридическо лице, каквото е санкционираното дружество. Разпоредбите на чл. 294 и чл. 291, ал. 1 от ЗЛПХМ са бланкетни и препращащи, доколкото в тях не се съдържа конкретно правило за поведение, но такова се явява именно разписаното в чл.32, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. задължение. В своята взаимовръзка нормите изцяло кореспондират с безспорно установеното съставомерно неизпълнение на посочения императив от страна на дружеството. Правилно въззивният съд е намерил, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим за конкретното нарушение. Касае се за обект, в който се продават лекарствени продукти, т.е. за обществени отношения, засягащи здравето на човека, поради което контролът за спазване на действащата нормативна уредба следва да е засилен. Предвид броя и вида на непредставените документи, пряко свързани с дейността по продажба на лекарствени продукти, правилно ВРС е приел, че не са налице предпоставки за определяне на нарушението, като маловажно. Неоснователни, а и несвоевременно заявени, са наведените в хода на съдебното заседание пред настоящата инстанция възражения на касатора, относно липсата на цитираната в КП от 23.08.2022г. заповед № ЗКС-0121/19.08.2022г. на изп. директор на ИАЛ. Посочената заповед очертава единствено параметрите и насоките на възложената проверка и има за свои адресати проверяващите органи. Същата няма касателство с фактическите установявания в хода на производството, които са намерили отражение в надлежно съставените КП и АУАН, или с компетентността на актосъставителя, която е безспорно установена предвид приложената Заповед № 30А-0741/16.09.2020г. Въпросната заповед не би могла нито да разшири, нито да ограничи законово разписаната и делегираната компетентност на проверяващите, като има значение единствено във вътрешнослужебните отношения на контролните органи. Ирелевантно за законосъобразността на административнонаказателното производство е обстоятелството по какъв повод е започнала проверката, при безспорно установена компетентност на проверяващите, респективно – безспорна установеност на нарушенията. Наред с това, следва да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение. Т.е. констатираната от касатора липса на заповед № ЗКС-0121/19.08.2022г., сама по себе си, не рефлектира върху законосъобразността на проведеното производство. Предвид гореизложеното, съдът намира, че нарушението е безспорно установено, а релевираните от касатора възражения са неоснователни. Като е потвърдил издаденото НП, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При този изход на правния спор, предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция по лекарствата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и правната сложност на делото. Водим от горното, и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд-Варна,