Решение № 2807 от 31.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 5351/2023 г.

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2 т.7 от ГПК. Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 851 – М.П. на Камарата на ЧСИ по изп. д. № 552/2023, изразяващо се в постановяване на отказ да отмени, възложени в тежест на длъжника разноски по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв., за допълнителна такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 12 лв., такса в размер на 10, 91 лв. – за издаване на изпълнителен лист и банкова комисионна. В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило възражение от взискателя, в което са наведени твърдения за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски в настоящото производство. Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които жалбата е неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Изпълнително дело № 552/2023 г. по описа на ЧСИ рег. № 851 – М.П. е образувано по молба на „Г.С.М.П.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист от 24.02.2020 г. на СРС, 52 състав по гр.д. 7314/2018 г., по който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сумата от 352 лв. – адвокатско възнаграждение. В молбата по чл. 426 от ГПК, с която е инициирано изпълнителното производство е поискано от ЧСИ да събере и сумата от 5, 91 лв. – ДТ за издаване на изпълнителен лист и банкова комисионна. Приложена към молбата е и разписка за сумата от 5, 91 лв., установяваща заплащане в полза на СРС на ДТ за издаване на изпълнителен лист. На 16.02.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение. На същата дата е изпратено и запорно съобщение до „ОББ“ АД за сумата по изпълнителния лист и приетите по делото разноски. Длъжникът е сезирал ЧСИ с оспорване на приета сума за разноски в размер на 24 лв. респ. оспорил е разноските за банков превод. С постановление от 10.03.2023 г. ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за ДТ за издаване на изпълнителен лист и такса банков превод, таксата по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и е приел за събиране по т. 4 от ТТРЗЧСИ сума в размер на 12 лв. с ДДС. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 от ГПК, съгласно която разноските от изпълнението са за сметка на длъжника. В сочената разпоредба са посочени изключенията от това общо правило: когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, когато касая изпълнителни способи, които не са приложени. Настоящата хипотеза не попада в нито едно от посочените изключения. Фактът на реално изготвяне на съобщенията до страните, посочени в обжалваното разпореждане на ЧСИ е обективно установен от наличните в изпълнителното производство материали респ. по-горе в настоящото съдебно решение. Съобразно т. 4 от ТТР към ЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса в размер на 10 лв. Съобразно текста на постановлението за разноски от 10.03.2023 г. процесната такса с включен ДДС / общо 12 лв./ съставлява именно таксата по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ по повод изпратен препис от горното постановление с придружително писмо. Това се установява и от текста на писмото на ЧСИ, изпратено на жалбоподателя на електронна поща. Настоящият съдебен състав намира, че изразът „по пощата“ касае изпращане на книжа чрез пощенски оператор по ЗПУ респ. такива изпратени на електронен адрес /електронна поща/ с оглед нормите на чл. 38 ал.2 от ГПК, чл. 38а от ГПК, чл. 44 ал.3 от ГПК, доколкото и двата начина са допустими такива за валидното уведомяване на страната. Самата такса се събира от ЧСИ за извършени от него действия по повод движение на изпълнителното дело, а не съставлява такса за куриерски или пощенски услуги, за да се възприеме тезата на жалбоподателя. Аргумент в тази насока е и т. 31к от ТТР към ЗЧСИ, където куриерските или пощенските услуги са включени като допълнителни разноски, за сметка на длъжника. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79 ал.1 от ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист /определение 617/16.12.2013 г. на Първо ГО на ВКС/. Поради което дължими от длъжника са таксата за издаване на изпълнителен лист ведно с банковата комисионна в общ размер на 5, 91 лв. Основания за горницата до посочения размер в постановлението от 10, 91 лв. не се сочат от ЧСИ. Такива не могат да бъдат обосновани и с оглед приложените по изпълнителното дело материали. Основателна е и жалбата в частта, досежно таксата от 24 лв., посочена като такава по т. 31 – допълнителни разноски. Какво е естеството на същите, предвид, че сочената разпоредба сочи девет категории допълнителни разноски, не се установява. Не е изпълнено и процесуалното условие за тяхното възлагане на длъжника, съобразно забележката към сочената разпоредба, а именно съставяне на документ по ЗСч. Поради което в тази част жалбата е основателна. Разноски в настоящото производство не се следват доколкото същото е с оглед дължимост и размер на разноските в друго производство. Не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което нормата на чл. 81 от ГПК е неприложима. В този смисъл определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о. ВКС. Така мотивиран, съдът