Решение № 5870 от 4.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Образувано е по жалби на длъжника Д.Д.И. и на взискателя Д. И. И. срещу определянето на трето лице за пазач по изп. дело № 20238440403188/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, които действия са обективирани в Протокол за опис на недвижим имот от 11.07.2024 г. Жалбоподателите поддържат, че в изпълнителното производство не се установява да са налице предвидените в чл. 486, ал. 2 ГПК предпоставки, при които съдебният изпълнител може да предаде управлението на имота на трето лице. Установява се, че имотът се управлява с грижата на добър стопанин от длъжника Д.И., както и няма данни същата да пречи на изпълнението. Следователно по делото няма събрани доказателства, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 486, ал. 2 ГПК, само при наличие на които съдебният изпълнител може да предаде управлението на недвижимия имот на трето лице, както е направил ЧСИ. Това обуславяло действието на ЧСИ по определянето на третото за делото лице за пазач на имота за незаконосъобразно, поради което същото подлежи на отмяна. Жалбоподателят Д. И. сочи, че отказът на съдебния изпълнител да изпълни точно поисканото от взискателя изпълнително действие като извърши опис на имота и определи за пазач единствено длъжника по изпълнението, се явява незаконосъобразен. В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител С.Б.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, сочи, че жалбите са неоснователни. В тази връзка излага съображения, че процесният недвижим имот е оставен във владение на длъжника Д.Д.И. и на съсобственика на имота - П.А.А., който притежава една втора идеална част от него. От протокола за опис от 11.07.2024 г. се установява, че лицето П.А. е заварено в имота, както и че негови вещи са намерени в него, поради което същият упражнява владение върху него. Той е дал съгласието си длъжникът да бъде назначен за управител на имота и е заявил съгласието си притежаваната от него една втора идеална част от имота да бъде изнесена на публична продан, заедно с едно втора идеална част, собственост на длъжника. Съсобственикът не пречи на изпълнението, а е готов да съдейства при провеждане на процедурата по опис, оценка и публична продан. В заключение се сочи, че с протокола за опис от 11.07.2024 г. не е променено лицето, което осъществява управлението на имота – това е длъжника Д.Д.И., което съответства на изискването на чл. 486, ал. 1 ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл. 486, ал. 2 ГПК. Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното: Изпълнително дело № 20238440403188/2023 г. по описа на ЧСИ С.Б.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, е образувано по молба с вх. № 66615/12.10.2023 г. на Д. И. И. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.10.2023 г. от СРС, 35 състав по гр. д. № 53794/2023 г. в ползва на взискателя Д. И. И. срещу неговата дъщеря Д.Д.И. – длъжник по изпълнението. В изпълнителния лист е посочено, че вземанията в размер на 1 981 874, 62 лв. – главница и в размер на 490 393, 95 лв. – мораторна лихва за периода от 13.06.2021 г. до 28.09.2023 г. произтичат от запис на заповед, изд. на 13.06.2021 г. С молба от 01.07.2024 г. взискателят е поискал да бъде насрочен и проведен опис на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, район Оборище, находящ се в сградата на ул. „Московска“ № 39, с вход на сградата откъм ул. „Московска“, етаж 5, обозначен в кадастралната схема като апартамент № 11, с площ от 141 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.405.88.2.11. Взискателят е поискал да бъде назначен за пазач на имота длъжника Д.Д.И. и имотът да й бъде предаден в деня на описа. По делото се установява, че процесният апартамент е съсобствен на длъжника Д.Д.И. и П. А. А. при равни права. Съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху посочения от взискателя недвижим имот, като е насрочил дата на опис за 11.07.2024 г. Съсобственикът е бил уведомен за датата на насрочения опис, както и за правата, които има по чл. 500, ал. 2 ГПК. С молба до ЧСИ от 05.07.2024 г. съсобственика П.А.А. е заявил, че в жилището живее с малолетните си деца, и че длъжника Д.Д.И. е негова бивша партньорка в живота и майка на неговите деца, както и че с оглед създадените обстоятелства от длъжника и нейния баща – взискателя по делото, той като съсобственик изразява съгласието си да бъде изнесена на публична продан неговата ½ ид. част от имота, като имотът бъде продаден изцяло, заедно с ½ ид. част, собственост на длъжника. С Протокол за опис и оценка на недвижим имот от 11.07.2024 г. е извършен по реда на чл. 483 ГПК опис на процесния апартамент, като с това изпълнително действие е подготвено удовлетворяването на паричните притезания, удостоверени в издадения от СРС, 35 състав изпълнителен лист. При съставянето на описа са присъствали длъжника, представители на взискателя и на съсобственика, както и вещо лице. В протокола е посочено, че описаният имот се оставя за управление на Д.И.- длъжник по изпълнението, като съсобственика е съгласен тя да бъде пазач на същия. След подписване на протокола за опис от всички присъстващи са вписани възраженията на съсобственика П.А., че той стопанисва и живее в имота повече от година и половина и иска да бъде определен за пазач. След този текст в протокола е отразено с ръкописен текст от ЧСИ, че описът приключва в 12.20 часа, като за пазач на описания имот се назначават Д.И. – длъжник и П.А. – съсобственик. В протокола за опис са поставени подписи на лицата, назначени за пазачи на имота и приели същия за пазене. Жалбите са подадени от процесуално легитимирани лица, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което са допустими. Разгледани по същество жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Според нормата на чл. 486, ал. 1 ГПК имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта, който трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел. Съгласно чл. 486, ал. 2 ГПК ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. При тълкуване на тези две разпоредби във връзката им една с друга е видно, че принципът е, че когато се продава един недвижим имот на публична продан, от момента на извършване на описа до приключване на проданта, той се оставя във владение на неговия собственик, който има качеството на длъжник в изпълнителното производство /правило, важимо и за ипотекарния длъжник/, като само ако той не изпълнява задължението си, предвидено в закона, да го управлява с грижата на добър стопанин или пречи имотът да бъде огледан от трети лица, съдебният изпълнител иззема имота от неговата фактическа власт и го предава за управление на трето лице. Принципът, който е заложен от законодателя е, че длъжникът отговаря за съхраняването на вещите, обект на принудителните способи за удовлетворяване на парични изпълняеми права, като след описа, на него се възлага задължението за пазене на тези вещи. По този начин, от една страна, не се достига до увеличаване на разноски по изпълнението, а от друга, се цели длъжникът да продължи да се ползва от вещта до момента на нейното осребряване и предаването й на наддавача, обявен за купувач по публичната продан – след влизане на Постановлението за възлагане /арг. чл. 498, ал. 1 ГПК/, т.е. до прехвърляне на правото на собственост длъжникът като собственик на вещта може да упражнява вещните правомощия, включени в сложното право на собственост, вкл. да получава получените от нея естествени и граждански плодове /арг. чл. 93 ЗС/. Установено е по делото, че принудителното изпълнение е образувано за дълг на единия съсобственик – длъжника Д.Д.И., поради което изпълнението е насочено върху идеалната част от имота на съсобственика длъжник, поради което следва да намерят приложение правилата за изпълнение върху идеална част от съсобствен недвижим имот, предвидени в чл.500 ГПК. Когато индивидуалното принудително изпълнение за лично парично задължение на единия от носителите на правото на собственост е насочено върху вещ, която е в режим на съсобственост, какъвто е настоящия случай, законодателят в разпоредбата на чл. 500, ал. 1 ГПК, е предвидил, че се описва целият имот, но на публична продан се изнася само идеалната част на длъжника от съсобствения имот. Същевременно другият съсобственик може да използва публичната продан, за да ликвидира съсобствеността върху имота, като поиска писмено от съдебния изпълнител да продаде целия имот, в който случай ЧСИ може да продаде целият имот / арг. чл. 500, ал. 2 ГПК/. При съгласие на другия съсобственик по реда на чл. 500, ал. 2 ГПК, каквото съгласие в случая е изразил съсобственика на имота П.А., изпълнението продължава да бъде насочено върху идеалната част от имота, притежавана от съсобственика длъжник, като в този случай публичната продан ще функционира като способ за изпълнение спрямо съсобственика длъжник и едновременно като способ за делба между всички съсобственици на недвижимия имот. Както бе посочено, при изпълнение върху недвижим имот той се предава във владение на неговия собственик – длъжник по изпълнението, който в качеството си на собственик има право да владее и да ползва имота. Ето защо и с оглед особеностите на изпълнението върху съсобствен недвижим имот ЧСИ законосъобразно с извършения опис на 11.07.2024 г. е постановил, че имотът се оставя за управление от една страна на длъжника Д.И. като собственик на идеалната част, върху която е насочено принудителното изпълнение съгласно изискването на чл. 486, ал. 1 ГПК, и от друга страна на съсобственика П.А., който е заварен в имота и който притежава законното правомощие да владее притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху съсобствения имот, да се ползва от него съвместно с другия съсобственик, вкл. да получава съответна на неговия дял част от естествените и граждански плодове от вещта. В този смисъл оплакванията, изложени в жалбите на страните по изпълнението, не могат да бъдат споделени, тъй като имотът не е предоставен за пазене на трето лице в хипотезата на чл. 486, ал. 2 ГПК. По изложените съображения СГС приема, че извършените от ЧСИ действия съответстват на закона, поради което жалбите срещу действията, обективирани в Протокол за опис на недвижим имот от 11.07.2024 г. се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от изложеното, Софийски градски съд