Решение № 1462 от 8.5.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 255/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Делото е образувано по жалба, подадена от К. Г. Т. от ••• против мълчаливия отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена по негово Заявление с вх. № 0403-94К-00-0142/25.02.2025 г. за предоставяне на достъп до обществена информация.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно, тъй като счита, че сезираният орган е задължен да предостави търсената със заявлението информация, тъй като попада в обхвата на чл. 3 от ЗДОИ, а и търсената информация е обществена – свързана с обществения живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължения субект. С тези мотиви се претендира отмяна на оспорвания отказ и връщане на преписката с указания по прилагането на закона в подходящ срок.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена оспорва жалбата по същество с мотива, че заявлението, с което е сезиран не е по образец, утвърден със заповед на директора на АСП, а и единствено последният е органът, компетентен да предоставя търсена обществена информация по силата на Вътрешните правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация от АСП, утвърдени със Заповед № РД 01-2719 от 08.12.2023 г. на изпълнителния директор на АСП.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление с вх. № 0403-94К-00-0142/25.02.2025 г. за предоставяне на достъп до обществена информация К. Г. Т. от ••• поискал от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена отговор на следните въпроси, които определя като обществена информация:

В заявлението е посочено, че заявителят желае информацията да му бъде предоставена писмено или електронно в ССЕВ.

Не е спорно, че по това заявление няма отговор и изобщо по същото не са предприемани никакви действия то страна на сезирания орган.

Ето защо недоволен от липсата на произнасяне, с жалба подадена до съда на 24.03.2025 г. Т. е оспорил същото като мълчалив отказ по неговото заявление и въз основа на тази жалба е образувано настоящето дело. В хода на същото като доказателства за приети преписката, включваща самото заявление и цитираните от ответника Вътрешни правила.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Жалбата е допустима, но неоснователна в по-голямата си част по следните мотиви:

В конкретния случай Директорът на ДСП – Елена безспорно би могъл да е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. В цитираната разпоредба е регламентирано изрично задължението на държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България да осигурят достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от тях. В този смисъл никакви Вътрешни или други правила, особено закрепени в акт с по-ниска степен от закон могат за ограничат обхвата на цитираната норма и да изключват от категорията на задължените лица конкретни териториални звена на държавна административна структура. Ето защо принципно сезираният орган - Директорът на ДСП – Елена, е надлежен адресат и задължен субект по заявление за достъп до обществена информация, но такава с която той създава и/илиразполага.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Тази обществена информация може да бъде обективирана върху хартиен, електронен или друг носител /като звукозапис или видеозапис; чл. 2, ал. 2 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗДОИ /, т. е. носители, съхранени, получавани или създадени от организация от обществения сектор /задължените по ЗДОИ субекти - чл. 3, ал. 4 от с.з./. От своя страна обществената информация е официална или служебна. Съгласно чл. 10 от ЗДОИ "официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия". Служебната информация е такава събирана, създавана и съхранявана по повод дейността на задължения субект по ЗДОИ. Достъпът до служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничен в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези.

Правопораждащ факт за задължителното произнасяне по реда на чл. 28 от ЗДОИ на сезирания Директор на ДСП е характерът на исканата информация на първо място и на второ – наличието на тази информация при него. Ако исканата от заявителя информация е обществена по своя характер, органът е длъжен да се произнесе по направеното искане, като предостави или откаже предоставянето на исканата информация с оглед на ограниченията по чл. 37, ал. 1 ЗДОИ. Ако исканата информация не е обществена по своя характер, за сезирания орган няма да е налице задължение за произнасяне, тъй като компетентността му не би имала обект, по отношение на който да бъде упражнена. Ако ли пък информацията е обществена, но не е налична при него, е длъжен да я препреати на органа при който се намира, но в този последен случай непроизнасянето, както и непрепращането нямат значение на мълчалив отказ.

В случая се констатира безпротиворечиво, че по-голямата част от търсената информация със Заявлението на Т. изобщо не попада в обхвата на чл. 2, чл. 9 - чл. 11 от ЗДОИ, поради което и не обуславя осигуряване на достъп до нея, което от своя страна означава, че липсва мълчалив отказ такава да се предостави.

На първо място, една част от въпросите изобщо не от компетентността на териториалното звено, а на АСП. Съгласно чл. 6 от ЗСП, не териториалните звена, а Агенцията за социално подпомагане:

1. изпълнява държавната политика за социално подпомагане;

2. осъществява дейност по предоставяне на социални помощи;

3. разработва единна система за оценка и контрол на дейностите на дирекциите "Социално подпомагане" и осъществява специализиран контрол върху тях чрез инспектората на Агенцията за социално подпомагане;

4. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.);

5. (изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г.) събира, обработва, систематизира, съхранява и използва информация в сферата на функционалната си компетентност по закон в интегрирана информационна система;

6. (доп. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., отм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.);

7. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.);

8. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.) изготвя обобщени годишни отчети и анализи за дейността в областта на социалните помощи, които представя на министъра на труда и социалната политика;

9. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.07.2020 г. - изм., бр. 101 от 2019 г.) участва при изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на социалните помощи;

10. (изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2025 г.) поддържа регистри на утвърдените приемни семейства чрез регионалните дирекции за социално подпомагане (а не чрез ДСП, бел. моя);

11. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., доп., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) усъвършенства критериите и индикаторите за извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания по Закона за хората с увреждания;

12. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., доп., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) организира дейността по извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания по реда на Закона за хората с увреждания;

13. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 24 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.) предоставя анализ и обобщени данни от индивидуалните оценки на потребностите на хората с увреждания по Закона за хората с увреждания и резултатите от тях на министъра на труда и социалната политика за определен период, в определен регион или за страната;

14. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) публикува на официалната си интернет страница информация за насоките и достъпа за реализиране на правата за хората с увреждания;

15. (нова – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) участва и задължително дава становища при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания;

Ето защо всички въпроси от № 1 до № 12 не са от компетентността на териториалното звено, а на АСП и не могат да произведат задължение за отговор от страна на директора на ДСП - Елена.

Друг е въпросът, че част от така поставените въпроси (които всъщност буквално възпроизвеждат нормативните текстове за правомощията на АСП) не касаят обществена информация, тъй като с отговора им се иска мнение, предложение, становище, позиция по определени въпроси. А и в допълнение, в тази връзка следва да се държи сметка, че дори и задълженият субект по ЗДОИ (АСП) не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително налична при него информация само и единствено за целите на ЗДОИ (така и Решение № 13837/17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14964/2018 г.).

Сходно е положението и с отговора на въпрос № 14 от Заявлението. Това е така, защото конкретната стойност на представителното работно облекло се определя от органа по назначаването за всяка календарна година, според чл. 28, ал. 2 от Наредба за служебното положение на държавните служители, а такъв според чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на АСП е изпълнителният директор. Т.е. компетентен и по тази въпрос е друг държавен орган отново.

Фактът, че сезираният орган не е компетентен и не разполага с търсената информация, голяма част от която не е и обществена изобщо, означава, че същият не дължи произнасяне по искането и при липса на такова задължение непроизнасянето му не представлява незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението в тези му части (въпроси от № 1 до № 14 вкл.).

Единствено отговорите на въпрос № 15 и 16 са от компетентността на сезираната администрация и представляват служебна информация – създадена от същата и намираща се в издадените от нея актове. Това е така, защото социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Съответно социалните помощи също се изменят, спират, възобновяват и прекратяват отново със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице. От друга страна, съгласно чл. 30 от ППДЗСП Дирекцията "Социално подпомагане" може да предоставя обобщена информация за лицата и семействата, придобили право на социално подпомагане, при отправено искане за достъп до такава информация по реда на Закона за достъп до обществената информация. И след като това е така, същата служба е дължала отговор на въпросите под № 15 и 16 от Заявлението на жалбоподателя, като дали същото е подадено по образец или не е без правно значение, защото ЗДОИ не поставя такова формално изискване.

Ето защо като не се е произнесла по искането само в тази му част, ДСП – Елена е постановила незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени и преписката да се върне за произнасяне на директора на ДСП – Елена за предоставяне на информацията посочена само във въпрос № 15 и 16 от заявлението на Т. – предоставяне на списък на упълномощените лица да отпускат социални помощи от Директора на ДСП – Елена, актуален към датата на произнасяне и обобщена справка за броя на лицата, лишени от правото да получават помощ за отопление за следващия отоплителен сезон (2025-2026 г.), поради използване не по предназначение на вече отпусната такава, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за влязлото в сила решение на съда.

Предвид изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът