Решение № 543 от 24.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1969/2022 г.

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ, образувано по молба на Национална агенция за приходите. Молителят твърди, че ответникът има изискуеми публични задължения в размер на 35 419.41 лева с вкл. главница и лихви, установени въз основа подадените декларация по ЗДДФЛ и ЗДДС. Твърди се, че длъжникът е в затруднено финансово състояние, което не е временно и не би могъл да погаси публичните си задължения. Наред с това се твърди, че последният публикуван ГФО на дружеството е от 2018 година и след това няма публикуван такъв, поради което е налице установената от закона презумпция за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 ГПК. Претендира се прогласяване на неплатежоспособността му / съответно неговата свръхзадлъжнялост/ и се иска откриване на производство по несъстоятелност със съответните последици от това. Ответната страна в о.с.з. проведено на 01.03.2023 година, чрез процесуалния му представител адв. Я., признава исковата молба. Твърди, че няма имущество, не осъществява дейност, а имуществото, което се води като мотори няма информация къде се намира. Моли съда да постанови решение, като се открие производство по несъстоятелност спрямо дружеството и същото се обяви в несъстоятелност, като на основание чл. 632 ТЗ производството да бъде спряно. Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното: Видно от приетите по делото писмени доказателства, представени от ищеца и неоспорени от ответната страна, се установяват фактите, твърдени в исковата молба. По делото са представени общо 29 на брой справка- декларация за периода от м. 04.2013 година до м. 11.2015 година, както и общо 5 на брой декларация образец №6 за периода м. 03.2013 година до 07.08.2013 година. Установява се, че общо публичните вземания за данъци на ответното дружество са в общ размер от 35 349.78 лева, а тези за задължително осигурително вноски 69.63 лева. Ответника не оспорва, че не е заплатил тези свои задължения и не ангажира доказателства за противното. От служебно извършена справка в Агенция по вписванията – регистър НИ се установява, че ответното дружество се е разпоредило с притежаваните от него НИ чрез апорт в трето дружество, което обстоятелство не се оспорва от молителя НАП.. По делото е приложена справка издадена от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от която се установява, че в базата данни на АИС на КАТ по отношение на ответното дружество има записани общо 10 МПС, които са бивша собственост на дружеството и 5 МПС- мотопеди, които се водят като собственост на дружеството. Последните обаче не се оспорва от молителя, че не са във владение или ползване на ответника. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Неплатежоспособността по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуеми парични задължения чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. По делото безспорно може да се направи извод, от събраните доказателства и служебно установените, че дружеството не притежава материални и финансови средства за продължаване на своята дейност. Същият не притежава достатъчно налично имущество – краткотрайно и дълготрайно, с което да покрие задълженията си. Дружеството не е подавало ГФО повече от 3 години преди подаване на искането по чл.625 ГПК, което показва, че дружеството реално е преустановило упражняване на търговска дейност и покрива установената от закона презумпция за неплатежоспособност. Същата не се е обори в настоящото производство. Продължаващото съществуване на дружеството само би увеличило неговите задължения и съответно би създало затруднения за неговите търговски контрагенти. Водим от горното съдът намира, че молбата с искане за обявяване неплатежоспособността на ответника и за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него се явява основателна и като такава подлежи на уважаване. Като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 1.01.2016г., тъй като след тази дата същият не погасява по никакъв начин установените му в пълен размер публични задължения, съответно следва да се направи извод на дружеството реално е изпаднало в невъзможност да изпълнява финансовите задължения към държавата. По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност: Не се установи дружеството да притежава финансови средства, нито пък се установи налично имущество към настоящия момент. Не се установява кредиторът да има решение да предвнесе разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. В този смисъл следва да се приеме, че имуществото се явява недостатъчно по смисълът на чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Поради това съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ - т. е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност, като се определи началната й дата, да се открие производството по несъстоятелност, да се допуснат общи обезпечителни мерки, да се постанови прекратяване дейността на предприятието му, да се обяви длъжникът в несъстоятелност и да се спре производството по настоящото дело. В рамките на едногодишния срок и при откриване на достатъчно имущество или предвнасяне на средства за разноските от страна на кредиторите производството по несъстоятелност може да бъде възобновено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ за производството в размер на 250 лв. см.СГС, доколкото молителя като бюджетно учреждение не я внася. Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ Софийски градски