Решение № 2545 от 6.8.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 176/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба, подадена от адв. Н. К. от ВТАК, като пълномощник на „Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски“ ЕООД с ЕИК 104512579, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Решение № 1012-04-7#4/ 29.02.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – [населено място]. С обжалваното решение е отхвърлена жалба от 02.02.2024 г., подадена от „МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, срещу разпореждане [номер]-04-30/ 22.05.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60 от КСО, с искане за обявяване на неговата нищожност. С потвърденото по административен ред разпореждане е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, злополуката, настъпила с М. П. С. – санитар в „МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД – [населено място], на дата 30.03.2023 г., около 6: 30 часа в [населено място], на [улица]. От жалбоподателя се твърди незаконосъобразност на оспореното решение поради противоречие с материалноправните разпоредби на закона и нищожност на потвърденото с него разпореждане на длъжностно лице по чл. 60 от КСО. Като основание за нищожността на разпореждането се твърди издаването му от лице без съответната материална компетентност, доколкото не е доказано че И. Ч. на длъжност „гл. инспектор по осигуряването“ в ТП на НОИ – Велико Търново, е бил надлежно оправомощен да издава разпореждания по чл. 60, ал. 1 от КСО. На второ място, като основание за твърдяната нищожност се сочи издаването на административния акт при допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изтъква се, че разследването по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ е извършено от комисия, в която е имало само един служител в Д. „Инспекция по труда“. Оспорващото дружество счита, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НУРРОТЗ, която изисква в комисията по разследването да участват представители /т.е. според жалботодателя най-малко двама/ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, съответно разследването е извършено от комисия, чийто персонален състав не отговаря на законовите изисквания. Намира, че това е обусловило невалидност на протокола, обективиращ резултатите от разследването, а поради централната доказателствена стойност на този документ - и невалидност на приключващия производството административен акт. С тези доводи от съда се иска да отмени оспореното решение и да прогласи нищожността на потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – гр. В. Търново. В жалбата няма заявена претенция за присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание оспорването се поддържа жалбоподателя, по изложените в жалбата съображения. Относно представената от ответната страна заповед, касаеща заеманата от гл. инспектор по приходите И. Ч., заема становище че същата не обосновава материалноправната компетентност на органа, издал процесното разпореждане, тъй като датира отпреди изменението на чл. 60 от КСО. Моли за присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса. Ответникът, директорът на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ст. юрисконсулт М., оспорва жалбата като недоказана и неоснователна. Намира за несъстоятелна тезата на жалбоподателя за нищожност на разпореждането поради липсата на материална компетентност на издателя му. Подробни съображения по съществото на спора развива в представена писмена защита. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Заинтересованата страна – М. М. К. със законен представител М. П. К., чрез адв. С. И. от ВТАК и адв. Й. М. от ВТАК, моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не се установява твърдяната нищожност на издадения административен акт, вкл. липса на материална компетентност на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, както и нарушения във връзка със сформиране на състава на комисията, провела разследването за обявяване на злополуката за трудова. Развива доводи, че изменението на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КСО не влияе върху материалната компетентност на длъжностното лице. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представяне на писмени бележки. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По силата на Трудов договор № 430/ 10.12.2021 г. М. П. С. е работила като общ санитар в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - [населено място]. Видно от График за работното време за м. март 2023 г. на 30.03.2023 г., С. е имала дежурство от 07: 30 ч. до 12: 30 часа. Съгласно писмените обяснения на медицинска сестра П. Г. двете са имали уговорка да пътуват заедно с автомобила на Г. за работа на тази дата от [населено място]. За разлика от обикновената си точност, С. не отишла на срещата пред дома на Г. и не отговаряла на позвъняванията на мобилния си телефон. Уговорката била за 6: 45 ч. Г. е чакала до 07: 05 ч. Според Съобщение за смърт № 31/ 31.03.2023 г. на МОБАЛ „Д. Ст. Ч.“ - [населено място], М. С. е починала на 30.03.2023 г. в 06: 30 ч. от остра обемна кръвозагуба, предизвикана от множество разкъсни рани от ухапвания от кучета по цялото тяло. Въз основа на съобщението е издаден Акт за смърт № 6/ 01.04.2023 година. От комисия при осигурителя МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - [населено място] е съставен Протокол за трудова злополука № 1/ 03.04.2023 г., в който се съдържа констатация, че придвижвайки се към работното си място, С. е нападната от кучета. В ТП на НОИ – Велико Търново от осигурителя е подадена Декларация за трудова злополука вх. № 5101-04-26/ 06.04.2023 година. Със Заповед № 1015-04-58/ 07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново е наредено разследване на злополуката, за което са определени срокове и комисия с председател инж. И. Ч. – главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. За резултатите от разследването е изготвен Протокол № 5103-04-4/ 05.05.2023 г., който е изпратен на сина на починалата чрез законния му представител с Писмо изх. № 5101-04-26#7/ 09.05.2023 г., получено на 11.05.2023 г., видно от известие за доставяне. В указания срок не са постъпили възражения и от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено разпореждане [номер]-04-30/ 22.05.2023 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО злополуката е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО. Изложени са фактически констатации и е направен извод, че е налице внезапно уреждане на здравето, станало по обичайния маршрут при отиване към работното място от основното място за живеене. Разпореждането е връчено по пощата на осигурителя и на наследника на починалата съответно на дати 26.05.2023 г. и 30.05.2023 година. Същото е оспорено пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново с жалба вх. № 1012-04-7/ 02.02.2024 г. от болничното заведение, с претенция за неговата нищожност, поради извършване на разследването от комисия с нелегитимен състав и издаване на акта при липса на материална компетентност на издателя. Решаващият орган се е произнесъл с Решение № 1012-04-7#4/ 29.02.2024 г., с което е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Същото е връчено на оспорващото лице по пощата, на 05.03.2024 г., видно от известие за доставяне. В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка, изпратена с Писмо вх. № 1208/ 15.03.2024 г. от ТП на НОИ – Велико Търново, допълнена с писмени доказателства относно компетентността на издателя, депозирани с Писмо № 1209/ 15.03.2024 година. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [населено място] е издадено от оправомощено за това лице в пределите на материалната му компетентност, определена с чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е изготвено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Не се установява при издаването на Решение № 1012-04-7#4/ 29.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, да са допуснати нарушения на установените в КСО процесуални разпоредби. Обжалваното решение не разкрива и противоречия с материалния закон. Приоритетното съображение на жалбоподателя е, че решението е материално незаконосъобразно, като спорът по делото се свежда до това валидно ли е потвърденото с него разпореждане за приемане на трудовата злополука. В процесуалните закони, уреждащи административното и съдебно-административното производства, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В доктрината е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. В съдебната практика принципно са приети развитите от доктрината критерии, като липсата на компетентност на издателя всякога се приема за обуславяща нищожността на акта. Липсата на форма се разглежда като такова само ако в акта фактически липсва волеизявление. Възприемането на нарушения на материалния закон като основание за нищожност на административен акт е по-скоро изключение, обусловено от изключително тежък порок на акта – цялостна липса на законова опора, явно невъзможен предмет на акта или разпореждане със същия за извършване на явно престъпление. В съдебната практика възприемането на процесуални нарушения като основание за нищожност на административен акт, също е по-скоро изключение. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, не се установява соченият порок на разпореждането за приемането на злополуката за трудова - липса на компетентност на неговия издател, на длъжностно лице по чл. 60 от КСО. Според цитираната норма в относимата й редакция /обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г./, длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. В този смисъл е и чл. 12, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ – длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО въз основа на данните в досието за трудовата злополука и данните в информационната система по чл. 33, ал. 5, т. 7 от КСО в 14-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Преди посоченото законодателно изменение разпоредбата е гласяла, че длъжностното лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова. Прилагайки правилата на историческото тълкуване, се налага изводът, че целта на закона е да идентифицира органа, компетентен да квалифицира злополуката като трудова. И преди, и след изменението това е все длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като в исторически и хронологичен план няма спор и неяснота за това каква е правната идея, от която е изходил законодателят, когато е формулирал правната норма. Изменението не касае нито начина за формиране на правомощията за определяне на злополуката, нито статутът на компетентния орган. То засяга единствено срока за произнасяне, който е удължен в полза на органа, както и доказателствената база, въз основа на която се структурира произнасянето и извеждането на правните изводи, като органът е оправомощен освен на документите в досието да се позовава и на данните от информационната система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести. Тоест чисто технически е прецизирана процедурата по квалифициране на злополуката по отношение на времето за произнасяне, удължавайки инструктивния срок за това, и по отношение на доказателствения материал, без да се засягат конституирането и правомощията на органа, издаващ акта. В случая автор на разпореждането е инж. И. Ч. – длъжностно лице при ТП на НОИ – Велико Търново. Видно от Заповед № 950/ 23.07.2012 г. на управителя на НОИ - [населено място] е назначен на длъжност старши инспектор по осигуряването в Отдел „Краткосрочни плащания и контрол“, Сектор „Контрол по разходите на ДОО“ в ТП на НОИ – Велико Търново. Във връзка с преназначаване на служителя от длъжност старши инспектор на главен инспектор, със Заповед № Ц1015-04-38/ 29.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, са изменени всички заповеди, в които като отговорно лице е определен И. Ч.. Това изменение касае и Заповед № З-192/ 12.12.2012 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с която И. Ч. е определен да издава и подписва разпореждания за приемане или неприемане на злополуката за трудова. При това положение процесното разпореждане е издадено от И. Ч. – главен инспектор по приходите при ТП на НОИ – Велико Търново, надлежно определен за длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО от ръководителя на ТП на НОИ – Велико Търново, по силата на Заповед № З-192/ 12.12.2012 г., изменена със Заповед № Ц1015-04-38/ 29.04.2020 година. Заповедта за изменение е издадена след изменението в редакцията на чл. 60, ал. 1 от КСО, обнародвано в ДВ, бр. 98 от 2016 г., което е допълнително основание да не бъде споделено становището на жалбоподателя за липса на надлежно оправомощаване на издателя на разпореждането, доколкото според него Заповед № З-192/ 12.12.2012 г. е с отпаднало действие поради промяната на чл. 60, ал. 1 от КСО. В тази връзка следва да се отчете и Длъжностната характеристика на главен инспектор по осигуряването в Отдел „КПК“, Сектор „КРД“ в ТП на НОИ – Велико Търново, утвърдена на 19.05.2023 г., според която основна цел на длъжността е да издава разпореждане за приемане/неприемане на злополуката за трудова. Настоящият състав намира, че оправомощаването на органа е валидно при законово предвидена възможност за това – чл. 29, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ и чл. 60, ал. 1 от КСО, и квалифицирането на злополуката като трудова изхожда от лице със съответната материална компетентност по правилата на чл. 60, ал. 1 от КСО, в приложимата редакция. Неоснователен е и вторият аргумент за нищожност на разпореждането, заявен от жалбоподателя. Според него при издаването на административния акт е допуснато особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради нарушение в персоналния състав на комисията, разследвала злополуката. Според чл. 58, ал. 1 от КСО териториалното поделение на Националния осигурителен институт съвместно с Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая разследват всяка смъртна трудова злополука, всяка злополука, причинила увреждане на повече от 3-ма работещи, както и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Тоест КСО регламентира, че длъжностно лице от съответното ТП на НОИ е разследващият орган, като предвид необходимостта от специални знания, обективност и безпристрастност, и защита на интересите както на пострадалия, така и на осигурителя, разследването се води съвместно с неизчерпателно изброени органи. Съгласно чл. 57, ал. 33 от КСО редът за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки се определя с акт на Министерския съвет. В тази връзка и предвид чл. 7, ал. 1, изр. посл. от НУРРОТЗ за откриване на производството по разследване на злополуката се издава заповед от ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а по аргумент от чл. 7, ал. 2, изр. посл. от НУРРОТЗ в случай на смърт разследването е задължително и се открива незабавно, независимо дали е декларирано от осигурителя. Според чл. 8, ал. 1 от НУРРИОТЗ в заповедта за откриване на производството се определят членовете на комисията за разследване на злополуката. Същевременно чл. 8, ал. 2 от НУРРИОТЗ регламентира, че в случаите на разследване по чл. 7, ал. 2 като членове на комисията се включват: представители на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, по един представител на работодателя и на работещите от комитета или от групата по условия на труд, както и на други компетентни органи в зависимост от конкретния случай. Налага се извод, че персоналният състав на разследващата комисия се определя със заповедта за откриване на производството по преценка на ръководителя на ТП на НОИ, като няма императивни изисквания нито за числения му състав, нито за длъжността и принадлежността на членовете му, нито други ограничения. В приложимата нормативна уредба се съдържа неизчерпателно изброяване относно представители на кои органи следва да вземат участие, като крайната преценка съобразно конкретния случай е възложена на ръководителя. Предвид използваното множествено число в чл. 8, ал. 2 от НУРРИОТЗ – „представители“, и следвайки буквално граматическите правила, в комисията следва да бъдат включени повече от един представител на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, но не такъв е смисълът на закона. В КСО законодателят неизчерпателно изброява компетентните органи, чиито представители следва да вземат участие в разследването – „Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд и други компетентни органи в зависимост от случая“, като именно за целите на всеки отделен случай следва да се определи съставът на комисията, при задължителното участие на представител на Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд. При несъответстие на граматическото и логическото тълкуване на нормата, а и при противоречие с нормативен акт от по-висока степен по смисъла на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да се съобрази смисълът и целта на закона и да се приложи по-високият по степен акт. Целта на закона е разследването да бъде обективно, пълно и всеобхватно, с оглед на което то се извършва не само от длъжвостното лице в ТП на НОИ, а съвместно с представители на други компетентни органи, сред които Инспекцията по труда, комитетите и групите по условия на труд. В прерогативите на комисията по чл. 58 от КСО е и да събира и изисква сведения, които ще подпомогнат компетентнияя орган да се произнесе за характера на злополуката /арг. от чл. 58, ал. 3, т. 3 от КСО/. Комисията е помощен орган, който може да мотивира чрез съставения протокол крайното заключение на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. В случая със Заповед № 1015-04-58/ 07.04.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е открито производството по разследването на злополуката с М. С. и са определени членовете на комисията за разследване. Съставът на комисията е съобразен с изискването на чл. 8, ал. 2 от НУРРОТЗ – неин председател е инж. И. Ч., а членове са съответно Г. П. – представител на ДИТ – Велико Търново, Р. Х. – представител на осигурителя, и Н. К. – представител на работещите и служителите в МБАЛ „Св. Иван Рилски“. Безспорно е, че член на комисията е и служител на ИА „Главна инспекция по труда“. При това положение, разследването е извършено от комисия, сформирана съобразно чл. 58, ал. 1 от НУРРОТЗ и съставът й отговаря на законовите изисквания. Всички, включително представителят на болничното заведение и този на Инспекцията по труда, са подписали протокола без възражения, в това число и по отношение на персоналния състав на комисията. Резултатите от разследването са единодушно установени. Нещо повече, по смисъла на чл. 5 от НУРРОТЗ независимо от подаването на декларацията по чл. 3 осигурителят е длъжен да уведоми незабавно териториалното поделение на НОИ, териториалната администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и другите компетентни органи, както и прокуратурата за всяка злополука, довела до смърт. Тоест самият осигурител следва да сезира определени органи, като в конкретния случай се установяват данни за уведомяване единствено на ТП на НОИ – Велико Търново, но не и на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ чрез нейното териториално поделение. Сам осигурителят не е сигнализирал институцията, за която претендира, че не е взела участие чрез свой представител в разследването, поради което е недопустимо понастоящем жалбоподателят да се възползва от своето недобросъвестно поведение. Накрая, следва да се подчертае, че предвид чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ агенцията е организирана в обща и специализирана администрация, структурирана в Централно управление и 28 териториални дирекции „Инспекция по труда“. КСО посочва общо изискване за участие на Инспекцията по труда в комисията по разследване, а НУРРОТЗ – представители на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. От така зададената правна рамка следва, че законодателят не влага специфично разграничаване дали участникът да е от централното управление, или от териториалната дирекция, но логично и по аргумент от чл. 5 от НУРРОТЗ е, това да е съответната териториална администрация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, както е сторено в случая. По тези съображения, неоснователна е и претенцията на жалбоподателя, че в комисията няма служител на централното управление на ИА „ГИТ“. Не се намира основание да се приеме, че е налице допуснато нарушение с оглед състава на конкретната комисия, което от своя страна да е обусловило невалидност на протокола, обективиращ резултатите от разследването, а оттам и евентуалната невалидност на приключващия производството административен акт. Резултатите от разследването са оформени съгласно чл. 58, ал. 6, изр. 1 от КСО с Протокол №5103-04-4/ 05.05.2023 г. в съответната типизирана форма с изложение на задължителните реквизити по чл. 10, ал. 1 от НУРРОТЗ и той обхваща съгласно чл. 7 във вр. с чл. 35 от АПК всички факти от значение за случая и ги изяснява в степен, която позволява обосновано произнасяне по характера на злополуката. Фактите са непротиворечиво установени. Дори да се приеме /което не е така/, че протоколът е изготвен от нелегитимна комисия поради участието само на един представител на Инспекцията по труда, това не представлява съществено нарушение, тъй като протоколът е част от процедурата, но крайното решение по чл. 60, ал. 1 от КСО се основава на документите в досието и данните в информационната система на НОИ и зависи от преценката на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО. Съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност, не са допуснати нито в производството по разследване и установяване на трудовата злополука, в което е издадено разпореждане [номер]-04-30/ 22.05.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, нито при неговото административно обжалване по чл. 117, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, приключило с Решение № 1012-04-7#4/ 29.02.2024 година. Предвид така изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата против разпореждането по чл. 60 от КСО, с което злополуката е приета за трудова, за законосъобразно, а самото разпореждане – за валидно. Оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. При своевременно заявеното искане за това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателя следва да заплати на администратцията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Следва да се уважи и направеното от заинтересованата страна искане за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 от Закона за адвокатурата. В приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2024 г. е вписана уговорка за освобождаване от възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на цитираното основание. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. и на адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, определено по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/ 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът