Решение № 1722 от 28.5.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 777/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Р. Д., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу Заповед № АБ-69/ 15.06.2023г. издадена от Кмета на [община], с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 вр. чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, Решение № 249/ 27.10.2022г. на Общински съвет /ОбС/ - [населено място] вр. чл. 21 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ и Решение № ПО-10-16, т. 2 от 08.12.2022г. на Комисията за земеделски земи при Областна дирекция “Земеделие“ – [населено място], във връзка с Заявление вх. № 94-С-21/ 04.01.2023г. подадено от И. Г. Н., е одобрен Подробен устройствен план – План за застрояване /ПУП-ПЗ/ за Поземлен имот /ПИ/ с [идентификатор] в местността “Нишан Таши“ по КККР на [населено място], [община], обл. Благоевград, според приложената графична част, като ПИ е отреден за застрояване в зона Жс за “Жилищно строителство“ по Решение № ПО-10-16, т. 2 от 08.12.2022г. на Комисията за земеделски земи при Областна дирекция “Земеделие“ – [населено място], при предвидено средно свободно застрояване при Пл. - до 60 % и Кинт – 2.0. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като се твърди се, че същата е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Сочи се, че при липсата на одобрен и действащ Общ устройствен план /ОУП/ на [населено място] или [община], е недопустимо одобряването на ПЗ за ПИ, който се намира в извън границите на урбанизираните територии. Иска се отмяната на атакуваната заповед. В съдебно заседание оспорващият, чрез проц. си представител – адв. Я., поддържа жалбата, като доразвива доводите си и в представени писмени бележки. Претендира се присъждане на направените разноски по делото, съобразно представен списък. Ответникът - Кметът на [община], чрез проц. си представител – юрисконсулт М., в съдебно заседание, и в писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и желае същата да бъде отхвърлена. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна И. Г. Н., чрез упълномощения си проц. представител – адв. К., в съдебно заседание, и в писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и желае същата да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни – Д. В. Г. и Б. В. З., не се явяват в съдебно заседание, и не изразяват становище по оспорването. Заинтересованата страна - [община], не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по оспорването. А. съд - Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна: Производството по издаване на оспорената заповед е започнало с подаването на Заявление вх. № 94-С-21/ 04.01.2023г. от И. Г. Н., в качеството й на собственик на процесния ПИ с [идентификатор], м. “Нишан Таши“ по КККР на [населено място], [община], обл. Благоевград, съобразно Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим [имот номер], том II, рег. № 3462, дело № 241/ 2022г., вписан в Службата по вписванията /СВ/ с вх. рег. № 1455, Акт № 92, том 5 от 26.05.2022г. Към заявлението са приложени: документът за собственост; Решение № 249/ 27.10.2022г. на ОбС – [населено място], с което на основание чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 и чл. 124б от ЗУТ, е дадено разрешение за изработване на ПУП- ПЗ за ПИ с [идентификатор], м. “Нишан Таши“ по КККР на [населено място], във връзка с промяна предназначението на земеделска земя, с отреждане - за “Жилищно строителство“, като в т. 2 от същото е посочено, че инвестиционното намерение е допустимо спрямо предвижданията на заданието за изработване на ОУП на [община]; Скица на ПИ, издадена от СГКК – [населено място]; Решение № ПО-10-16/ 08.12.2022г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция “Земеделие“ – [населено място], с която се утвърждава площадка за проектиране в процесния ПИ; част “Архитектура“ към ПУП-ПЗ; Обяснителна записка; Здравно заключение за съгласуване на проект за ПУП /устройствена схема/; Становище за съответствие на инвестиционен проект с правилата и нормите за пожарна безопасност; Становища от “У.“ ЕООД относно присъединяване на ПИ към водоснабдителната и канализационна мрежа; Становище от “Електроразпределителни мрежи Запад“ Е.; Писмо от РИОСВ – [населено място] изх. № 4483/2/ от 08.12.2022г. и Решение № 16/ 2022г. от 08.12.2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка в същото; Удостоверение № АБ-03-670/ 23.11.2022г., издадено от Общинска администрация – Сандански за това, че предвиждането за промяна предназначението на земеделска земя, представляваща ПИ с идентификатор [ПИ] по КККР на [населено място], е допустимо спрямо предвижданията на предварителния проект на ОУП на [община]; Удостоверение за неполивни земеделски земи изх. № 410/ 24.10.2022г. издадено от “Напоителни системи“ Е. – клон С. – Места /л. 14- 35 от делото/. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК за образуваното производство по Заявление вх. № 94-С-21/ 04.01.2023г. са уведомени заинтересованите лица с Писмо изх. № 9200-18/ 10.01.2023г. като им е дадена възможност в 14- дневен срок от получаването му, да депозират писмени възражения, предложения и искания по проекта за одобрения на ПУП-ПЗ /л. 36 и 37 от делото/. Видно от Констативен акт за постъпили възражения от 07.02.2023г., в предоставения 14- дневен срок от получаването на Писмо изх. № 9200-18/ 10.01.2023г., е постъпило Възражение вх. № 94-00-320/ 02.02.2023г. от Б. В. З. и Д. В. Г., като насл. на И. И. Г., собственик на съседния ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], като към същото са приложени и писмени доказателства /л. 38- 54 от делото/. Възражението е разгледано от Общинския експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ при О. С. и е прието за неоснователно, поради легитимния документ за собственост, представен от възложителя на ПУП- ПЗ. С Решение № 16 по Протокол № 6/ 08.06.2023г., ОЕСУТ е приел предложения план за застрояване /л. 57 и 58 от делото/. С оспорената Заповед № АБ-69/ 15.06.2023г. издадена от Кмета на [община], на основание чл. 110, ал. 1, т. 3 вр. чл. 59, ал. 1 вр. чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ, Решение № 249/ 27.10.2022г. на ОбС - [населено място] вр. чл. 21 от ЗОЗЗ и Решение № ПО-10-16, т. 2 от 08.12.2022г. на Комисията за земеделски земи при Областна дирекция “Земеделие“ – [населено място], във връзка с Заявление вх. № 94-С-21/ 04.01.2023г. подадено от И. Г. Н., е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ с [идентификатор] в местността “Нишан Таши“ по КККР на [населено място], [община], обл. Благоевград, според приложената графична част, като ПИ е отреден за застрояване в зона Жс за “Жилищно строителство“ по Решение № ПО-10-16, т. 2 от 08.12.2022г. на Комисията за земеделски земи при Областна дирекция “Земеделие“ – [населено място], при предвидено средно свободно застрояване при Пл. - до 60 % и Кинт – 2.0 /л. 5 от делото/. С Писмо изх. № 9200-458/ 20.06.2023г. на О. С. са предприети действия по съобщаване на Заповед № АБ-69/ 15.06.2023г. на участниците в административното производство. Видно от Известие за доставяне /л. 7 от делото/ заповедта е съобщена на оспорващия Д. на 10.07.2023г. а жалбата срещу нея, е подадена чрез адм. орган и е с вх. № 9400-2076/ 21.07.2023г. В хода на съдебното производство, с оглед установяване на активната легитимация по жалбата, оспорващият е представил Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 2361, дело № 163/ 2021г., вписан в СВ с вх. рег. № 3286, Акт № 49, том 11 от 05.11.2021г. /л. 64- 68 от делото/ видно от който, той се легитимира като собственик на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], който видно от Скици /л. 71 и 76- 80 от делото/ е съседен /пряк съсед/ на процесния [ПИ]. 307.5. Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № 11-00-1781/1/ 02.11. 2023г., след смъртта си И. И. Г. е оставила за свои наследници по закон: заинтересованите страни Д. Г. и Б. З. /л. 83 от делото/. По искане на оспорващия, РИОСВ – [населено място], представи и съдът прие като доказателство по делото преписката по издаване на Писмо изх. № 4483/1/ 14.11.2022г. по реда на Глава шеста от ЗООС и чл. 31 от ЗБР, поправено с Решение № 19/ 2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка, издадени от Директора на РИОСВ – [населено място] /л. 134- 152 от делото/. По делото е изслушано заключение на допусната съдебно- техническа експертиза, изготвено от вещото лице - арх. В. С., което съдът кредитира изцяло като обективно, достоверно и компетентно, и от което се установява, че показателите за застрояване на ПИ с идентификатор № 57176.307.5 по КККР на [населено място], [община], м. “Нишан Таши“ в плана - ПЗ, одобрен с процесната заповед, съответстват на разпоредбите на чл. 19, ал. 1, чл. 16, т. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и с тези по предварителния проект на ОУП на [община]. Показателя за озеленяване в ПИ посочен в графичната част на ПЗ и в обяснителната записка на ПУП /л. 21 от делото/ е 40 % при необходимо минимално озеленяване 30% по ОУП. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ озеленяването в имоти, попадащи в устройствена зона Жс е в граници Позел. в % от 30 до 50. Достъпът до ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] се осъществява по общински път с [идентификатор] и по полски път с [идентификатор]. След запитване в О. С. се установило, че не са провеждани процедури по чл. 21 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ за транспортен или друг вид достъп до имот с [идентификатор]. За територията на процесния ПИ нямало одобрен ОУП и следващи ПУП за транспортна и техническа инфраструктура, необходими за провеждане на процедури по чл. 21 от ЗОбС. В административната преписка, приложена по делото, нямало план- Схеми за ВиК и Ел. захранване, както и транспортна схема. В становище с изходни данни за проектиране на “У.“ ЕООД – [населено място] изх. № 1975/ 17.11.2022г. били посочени: съществуващ водопровод по общински път 57176.2.199, който не е собственост на “У.“ ЕООД – [населено място], водопровод по общинска улица [населено място] и нов водопровод през полския път с [идентификатор] до [имот номер]. Скицата представлявала схема с нанесени съществуващи водопроводи и нов довеждащ водопровод до имота по полския път. В писмото на “У.“ ЕООД – [населено място] се посочвало, че в района няма изградена канализация. Заустването на битовите отпадни води трябвало да се извършва във водоплътна изгребна яма, разположена в имота, показана в плана- ПЗ. Условията, при които се съгласувал ПУП- ПЗ от “Електроразпределителни мрежи Запад“ Е. били посочени в Становище изх. № 1204902517/ 23.12.2022г. и в Писмо изх. № 1204826687/ 03.11.2022г. Предпроектното проучване на л. 29 от делото било необходимо за присъединяване на обекта: “Жилищно строителство“ в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] и изисквало изграждане на нов трафопост в ПИ и електропроводно отклонение от нов или съществуващ ЖР стълб на въздушна електропроводна линия ВЕЛ 20 KV Бистрица п/ст Сандански до трафопоста. На скица № К00029/ 17.12.2001г. на [ПИ] в землището на [населено място] издадена от ПК в съседния [имот номер] - нива на ползвател на [община] - л. 46 от делото били нанесени посоката на ВЕЛ 20 KV и местоположението на най- близкия ЖР стълб до имота с [идентификатор]. Нямало приложена изготвена ел. схема за присъединяване на обекта в имота към електроразпределителната мрежа. Необходимата мощност при реализиране на предвиденото с оспорваната заповед средно застрояване в [ПИ] по КККР на [населено място] се определяло с Наредба № 3 за Устройство на електрическите уредби и електропроводни линии, Раздел II Битови потребители, като чл. 243, ал. 1 предвиждал, че изчислителните електрически товари за битовите електропотребители се определят в зависимост от степента на участие на отделните енергоносители - ел. енергия, газ, централизирано топлоснабдяване, локални отоплителни системи и индивидуално топлоснабдяване, в енергоснабдяването на бита, а ал. 4, че за жилища с разгъната застроена площ над 120 кв.м., стойността на максималния товар се определя в инвестиционния проект за съответната сграда - част електрическа. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за О. С. няма одобрен ОУП. ОУП се изработвал в две фази. Имало изготвен проект за ОУП, който е на фаза “предварителен проект“, при който започвали процедури по съгласуване със съответни инстанции, според териториите. Този етап не подлежал на одобрение. Процедурата по одобряване на ОУП била много тежка. Окончателният ОУП се одобрявал след обществено обсъждане, съгласуване от всички инстанции. Ако постъпили възражения, след отразяване и промени във връзка с обявяване на ОУП, тогава била налице фазата “окончателен проект“. Окончателният проект на ОУП се правил за цялата територията на общината, включително и землища, населени места. Когато имало изготвен ОУП за територията на общината имало ред в закона, по който той се съгласувал със съответните инстанции, и след като това било налично, се правило обществено обсъждане в общината, за да могат жители и заинтересовани лица да изразят мнението си, а постъпилите възражения, се разглеждали на Експертните съвети. Ако имало промени те се отразявали и едва тогава ОбС, одобрявал ОУП, като той влизал в сила от приемането му, нямало ред за обжалване по съдебен път. ЗУТ бил категоричен, че когато няма одобрен ОУП, а има изработени ПУП- ове дали за цяла територия, дали за населено място или за определени територии на землища, те можели да изпълняват функциите на ОУП. Не можело когато няма одобрен ОУП, нищо да не се прави, да не се процедира, като при земеделските земи. ПУП се изработвал след промяна предназначението им. В случая, О. С. предоставила удостоверение до Комисията за земеделските земи към Областна дирекция Земеделие – [област], че промяна предназначението на земеделската земя е допустима, съгласно предварителния проект на ОУП. Първоначално, на базата на инвестиционното намерение за жилищна сграда и от практиката, проектантите от част “Електро“ знаели, че предвидената мощност от 15 Kw е достатъчна за жилищна сграда от 160 кв.м. Мощността се определяла впоследствие, с изготвяне на инвестиционния проект, който бил следваща фаза, след одобряване на ПУП. В нея се изготвял проект по част “Електро“ и в зависимост от натоварванията, се уточнявала мощността. Настоящият етап на планиране не изисквал допълнително детайлизиране. С ПУП се доказвала възможността за захранване на имотите с ел. енергия, вода и евентуално канал. На следващия етап, при изготвяне на инвестиционните проекти, специалните жилищни сгради, с площ над 120 кв.м., се детайлизирали. Новата сграда, която предстояло да се изгради в процесния имот щяла да отговаря на необходимите отстояния от границата с Д., още повече, че процесният имот бил с огромна площ – 1 680 кв.м. Ситуирането на сградата, също предстояло на последващ етап и би следвало главният архитект да се съобрази и спази нормите за отстояния от границите на имота на оспорващия. Въз основа на гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл. 168 от АПК във вр. с чл. 146 от АПК и 169 от АПК, А. съд – [област], достигна до следните правни изводи: Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, посочена в чл. 131, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ регламентира в 5 точки, различни хипотези, в които е налице непосредствено засягане на недвижимите имоти от предвижданията на подробния устройствен план. В настоящия случай оспорващия, като собственик на ПИ с идент. № 57176.2.58 по КККР на [населено място], [община] /Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим [имот номер], том I, рег. № 2361, дело № 163/ 2021г., вписан в СВ с вх. рег. № 3286, Акт № 49, том 11 от 05.11.2021г. /л. 64- 68 от делото/, съседен на процесния имот - с идент. № 57176.307.5 по КККР на [населено място], има личен и пряк правен интерес от оспорване на конкретния акт, тъй като видно и от фактическите твърдения на страните, и от съдържанието на оспорения акт, а и видно от приобщеното заключение на вещото лице арх. С., А. Д. е собственик на имот, съседен, на имота, предмет на плана, тъй като с последния, се променя предназначението на имота - предмет на плана - от “земеделска земя“ в “зона за Жилищно строителство“- т.е. е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Жалбата е насочена срещу годен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата срещу оспорения акт, е основателна по следните съображения: С оглед препращането от чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, на основание чл. 146 във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва служебна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания, посочени в нормата. С оспорената заповед е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ с [идентификатор], в местността “Нишан Таши“ по КККР на [населено място], [община], според приложената графична част, като ПИ е отреден за застрояване в зона Жс за “Жилищно строителство“. Съгласно чл. 129, ал. 2, изр. 1 от ЗУТ, доколкото одобреният ПУП- ПЗ е за поземлен имот, извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, издаването на подобен акт е в компетентността на Кмета на общината, поради което и следва да се приеме, че оспореният акт изхожда от компетентен административен орган. Оспорената заповед обаче страда от други пороци - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената от закона форма, противоречие с материалния закон, и с целта на закона. Според постоянната практика на ВАС по подобен вид дела, устройственото планиране на територията на страната се осъществява чрез териториални устройствени схеми. След тях се изработват общи устройствени планове за територията на отделни общини, следват устройствените планове за общини или части от тях и на последно място - ПУП за отделни имоти. Трайна е практиката, че “неурегулирана територия“ е територия, в която ПИ не са урегулирани с ПУП. Логичен е при това положение изводът, че “бъдещото урегулиране“ предпоставя наличието на общ устройствен план, тъй като съставна част на ОУП е техническата инфраструктура, елемент от която са визираните в чл. 60 ал. 1 от ЗУТ улици. ОУП определя преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. В случая, процесната заповед е издадена и има за предмет поземлен имот, който се намира извън границите на урбанизираните територии и представлява земеделска земя, като с нея той за пръв се отрежда /предвижда/ – “за жилищно строителство“ – “средно свободно застрояване“. Съгласно текста на чл. 59, ал. 1 от ЗУТ, послужил като основание за издаване на оспореният акт, в приложимата редакция, ДВ, бр. 6/ 2023г., действаща към датата на издаване на оспорения акт, извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и 3. Следователно липсата на действащ ОУП е пречка за изработването на ПУП за имот, който е извън регулираните територии. В случая е безспорно, а това се установява и от заключението на вещото лице, че няма изготвян ОУП нито за територията на [община], нито за [населено място], а има само предварителен проект за ОУП, който обаче очевидно не може да е равнозначен на действащ ОУП. Това е в противоречие с принципите на устройство на територията. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ, предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на ОУП, в хипотезата на чл. 59 от ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60 от същия закон. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 от ЗУТ с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на ОУП – в този смисъл е и трайната практика на Върховния административен съд /ВАС/ по подобни казуси– напр. Решение № 286/ 11.01.2023г. пост. по адм. д. № 5244/ 2022г., по описа на ВАС, II отд., Решение № 6910/ 28.05.2018г. пост. по адм. д. № 13628/017г. по описа на ВАС, II отд., Решение № 12324/ 18.11.2015г. пост. по адм. д. № 6553/ 2015г., по описа на ВАС, II отд., Решение № 5615/ 24.04.2014г. пост. по адм. д. № 2175/ 2014г. на ВАС, II отд. и др. Въпреки твърденията на ответника в противна насока и на проц. представител на заинт. страна, настоящият състав на съда намира, че не само не е налице общата хипотеза на чл. 59, ал. 1 в казуса, предвид изложеното по- горе, но и изключенията от това правило по чл. 109, ал. 2 и 3 от ЗУТ. Хипотезата на чл. 109, ал. 3 от ЗУТ нито е посочена като основание за издаване на процесната заповед, нито са налице изчерпателно посочените в 10 точки основания за изработване на ПУП без действащ ОУП за един поземлен имот или за група поземлени имоти извън границите на урбанизираните територии, тъй като не са налице: обекти с национално значение; национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост; обекти с регионално значение; общински обекти от първостепенно значение; обекти - публична собственост; обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите; обекти на техническата инфраструктура; специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната; недвижими културни ценности; обекти по чл. 12, ал. 3. Хипотезата на чл. 109, ал. 2 от ЗУТ, също не е посочена като основание за издаване на процесната заповед, но следва да се посочи, че и нейния фактически състав не е налице в казуса, поради следното. Горецитираната разпоредба, предвижда, че ПУП за урбанизираните територии по ал. 1, т. 1 и 2 /населени места с техните землища, както и на структурни части от населени места с непосредствено прилежащите им части от землищата; населени места и селищни образувания или на части от тях, обхващащи част от [жк], един или повече квартали/ може да се създава и когато няма ОУП, а за териториите по ал. 1, т. 3 - само за цялото землище. В случаите, когато плановете за регулация и застрояване обхващат цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, те изпълняват и ролята на ОУП за съответната територия. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл. 109, ал. 2 от ЗУТ. На първо място следва да се посочи, че тази норма е приложима само при изработването на ПУП за урбанизираните територии, а процесната територия, не е урбанизирана. На второ място, в случая се касае за изработването на ПУП– ПЗ за конкретен имот, а сочената норма, визира изработването на такъв в по- голям обхват - за населени места с техните землища, както и на структурни части от населени места с непосредствено прилежащите им части от землищата; населени места и селищни образувания или на части от тях, обхващащи част от [жк], един или повече [жк], т.е. изобщо е невъзможно по реда на чл. 109, ал. 2 изработването на ПУП за един имот. На трето място- в случаите на чл. 109, ал. 1, т. 3 – ПУП на землища или на части от землища, без ОУП, може да се изготвя само за цялото землище /отново не за конкретен имот/. На четвърто място- не е налице и хипотезата на чл. 109, ал. 2, изр. 2 - в случаите, когато плановете за регулация и застрояване обхващат цялото населено място и/или землището му или цялото селищно образувание, те изпълняват и ролята на ОУП за съответната територия. Експертът е категоричен, че ОУП няма изобщо одобряван нито за [община], нито за конкретното населено място – [населено място], нито е налице пък одобряван ПУП- ПЗ за цялото населено място и/ или землището му, за да играе евентуално той ролята на ОУП, по силата на чл. 109, ал. 2, изр. 2 от ЗУТ, още повече и както неколкократно вече се посочи, че в случая се касае за “неурбанизирана територия“. Като основание за издаване на административния акт в заповедта, е посочен и текста на чл. 21 от ЗОЗЗ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОЗЗ, за всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, а за линейните обекти на техническата инфраструктура – трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. За определянето на площадките и трасетата се изискват и влезли в сила решения или становища, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Съобразно ал. 2 на същия член, едновременно с основната площадка или трасе се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки и трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка, за терени за временно ползване и други, свързани с изграждането и/или с ползването на обекта. Ал. 3 пък посочва, че за обекти, за които транспортният достъп се осъществява по селскостопански пътища и се предвиждат дейности, свързани с използването на транспортни машини с габарити или други технически характеристики, различни от предвидените за селскостопанските пътища, промяна на предназначението на земята за пътя се извършва по общия ред едновременно с основния обект. Ал. 4 сочи, че когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най- малко две площадки или трасета, с изключение на земите, които се предлагат за добив на подземни богатства, и в други случаи, определени с правилника за прилагане на закона, а ал. 5 изисква когато за обектите се изисква предлагането най- малко на две площадки или трасета, площадките да се определят със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, а трасетата за линейните обекти на техническата инфраструктура - с предварителен проект с варианти на трасето по чл. 126, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. Липсват доказателства О. С. да е провеждала процедури по чл. 21 от ЗОЗЗ както и да е одобрявала ПУП за транспортна и техническа инфраструктура за ПИ. Налице е и нарушение на чл. 108, ал. 2 от ЗУТ. Съобразно посочената норма, ПУП се придружава от планове за вертикално планиране, планове- схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с ПУП, като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план- схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията. Видно от неоспореното заключение на вещото лице арх. С., в казуса /т. 3/, тя сочи, че в административната преписка приложена по делото няма план- Схеми за “ВиК и Електрозахранване, както и на транспорта схема“, т.е. процесния ПУП е одобрен без изискващите се задължителни такива три схеми, което определено не може да се приеме за несъществено нарушение на правилата на ЗУТ. Налице са и други съществени нарушения при одобряване на ПУП-ПЗ. Становище изх. № 4483/1/ от 14.11.2022г. на РИОСВ – [населено място] е издадено по уведомление за инвестиционно предложение вх. № 4483/ 25.10.2022г. на РИОСВ – [населено място]. Заявените параметри на инвестиционното предложение не съответстват на предвижданията на ПУП, одобрен с процесната заповед. В Становище изх. № 4483/1/ от 14.11.2022г. изрично е записано, че същото се отнася само за заявените параметри на инвестиционното предложение и при промяна на същото възложителят е длъжен да уведоми незабавно РИОСВ за промените. При това положение следва да се приеме, че одобрения ПУП-ПЗ не е съгласуван с РИОСВ – [населено място], защото в същото е посочено че “Формираните отпадъчни води в ПИ ще се заустват в съществуващата канализация в района“. В същото време, в Становище изх. № 1975/ 17.11.2022г. на “У.“ ЕООД, в т. 2 е записано, че “в района няма изградена канализация“. В одобрения ПУП-ПЗ пък е посочено, че отпадните води ще бъдат заустени във водоплътна изгребна яма. При това положение остава абсолютно неясно как точно ще се осъществи заустването на формираните отпадъчни води – в канализацията в района /която липсва/ или в изгребна яма, което обстоятелство ответникът изобщо не е изследвал. В Уведомление за инвестиционно предложение вх. № 4483/ 25.10.2022г. на РИОСВ – [населено място] е заявено захранване с питейна вода, което ще се осъществи от водопровод, минаващ по съществуващ път с [идентификатор], граничещ с имота, а битовите отпадни води ще се заустват в съществуващата канализационна мрежа по път с [идентификатор], а от приложената справка към изслушаната експертиза на граничещите с имота пътища се установява, че изобщо няма път с [идентификатор], граничещ с имота, което също съставлява несъответствие на одобрения ПУП. Всички изложени по- горе съображения за допуснати груби процесуални нарушения на правилата за изготвяне и одобряване на ПУП- ПЗ, респ. допуснатото противоречие с приложимите материални норми и целта на закона – ЗУТ, във връзка с устройственото планиране, сочат на липса не само на правните, но и на фактическите основания за издаване на адм. акт, което води до категоричен извод за неговата незаконосъобразност. При този изход на делото и според правилата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващия следва да се присъдят сторените от него разноски, като същите следва да бъдат възложени в тежест на [община]. Същите са в общия размер на сумата от 3 078. 00 лв. от която: 10. 00 лв.- внесена държавна такса; 1 668. 00 лв.- възнаграждение на вещото лице арх. С. /депозит и довнасяне/ и 1 400. 00 лв.- адвокатско възнаграждение /за което няма сторено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания/. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, А. съд – [област],