РЕШЕНИЕ

№ 212

гр. Велико Търново, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело № 20244100100886 по описа за 2024 година Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Ищецът И. Х. Б.(чрез адв.Христо Р.К. от ВТAK) твърди в исковата си молба, че на 16.08.2023г. около 23h09min. в гр.В.Търново на ул.„Магистрална“ кръстовище с ул.„Славянска“ водачът М. С. М.”при управление на лек автомобил „Мицубиши Каризма с ДK№ при предприемане на маневра - завиване на ляво, не пропуска движещият се насреща мотоциклет „Ямаха Р1" с ДК управляван от водача И. Х. Б., при което настъпва ПТП, вследствие на което му причинил телесни повреди, пневмоторакс на бял дроб, множество травми на главата и тялото, комоцио с опасност за живота. След настъпването на пътния инцидент Б. е бил откаран в Спешно отделение към МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново. Постъпил е за лечение в „Отделение за анестезиология и интензивно лечение“ към МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново за периода: 17.08.2023г.-21.08.2023г. И. Хр.Б. бил изписан от болничното заведение на 21.08.2023г. с окончателна диагноза „Травматичен шок“. Вследствие на извършения преглед и констатиране на влошено здравословно състояние, на И. Хр.Б. бил издаден болничен лист за отпуск, поради общо заболяване от 19.09.2023г. до 29.09.2023г. Установени били следните травматични увреждания: в областта на клепачите на дясното око се установяват кръвонасядания с моравожълт цвят с лек оток на същите, довели ди стесняване на очната цепка; в областта на горния клепач на дясното око се установява разкъсно-контузна рана с размери 1.0/0.1см, покрита със засъхнала кафява коричка; в областта на дясната мишница, в горната й една трета, се установява охлузна рана с размери 7/4см, покрита със засъхнала кафява коричка и с оток в меките тъкани; в областта на лявата мишнична зона по предно-задната и повърхност, в средната и 1/3 се установява охлузна рана с размер 8/3см, покрита със засъхнала кафява коричка и оток на меките тъкани; в дясната област на скротума се установява разкъсно-контузна рана с размер 2.1/0.2см, покрита със засъхнала кафява коричка и с оток в меките тъкани; по гърба на ходилото на десния крак се установява хир.обработена разкъсно- контузна рана с размер 4.5/0.2см и зашита с четири бода. Съдебният лекар заключил, че установените наранявания довели до нарушаване на клиничното му здраве, проявено и съпроводено със: -закрита черепно-мозъчна травма е с проява и протичане на картина на мозъчно сътресение(липсата на част от спомена за случилото се) като проява на разстройството на здравето, временно опасно за живота му, съпроводено с болки и страдания; -травматичният бял дроб с проявата на двустранен върхов пневмоторакс, е довело до състояние на разстройството на здравето, временно опасно за живота му, съпроводено с болки и страдания; -травматичните увреждания на меките тъкани по главата, тялото и крайниците са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота му, съпроводено с болки и страдания по време на възстановителния оздравителен процес. Твърди се, че и понастоящем Б. не е възстановен напълно и продължавал медикаментозното лечение. Твърди се, че освен претърпените физически болки и страдания и до момента при Б. е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно разстройство. Освен претърпените неимуществени вреди Б. направил разходи във връзка с лечението си, изразяващи се в заплащане на медицински преглед и медицински услуги – имуществени вреди, които са в причинно- следствена връзка с ПТП общо 391.81лв. Виновният за настъпилото събитие водач М. С. М., попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска отговорност" - BG/22/123000302180, валидна от 23.01.2023г. до 22.01.2024г., издадена от ЗK”Лев Инс”АД за лек автомобил „Мицубиши Каризма с ДK№ Образувано било ДП№843/17.08.2023г. по описа на РУМВР В.Търново. За И. Хр.Б. бил налице несъмнен правен интерес от претендиране на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на ЗK”Лев Инс”АД по повод настъпилото ПТП, следствие на което му били причинени телесни повреди. Била подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетението по чл.380 ал.1 от КЗ. В писмо от 20.12.2023г. ответното дружество отказва да заплати претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Предявени са обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: сумата 50000.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от И. Х. Б. неимуществени вреда при ПТП, реализирано на 16.08.2023г. в гр.В.Търново, на ул.“Магистрална“ кръстовище с ул.„Славянска“ от М. С. М. - виновен водач на лek автомобил „Мицубиши Каризма“ с ДК№ който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗK”Лев Инс”АД, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 20.12.2023г.(датата на отказа) до окончателното изплащане на задължението; сумата 391.81лв., представляваща обезщетение за претърпените от И. Х. Б. имуществени вреда при ПТП, реализирано на 16.08.2023г. в гр.В.Търново, на ул.“Магистрална“ кръстовище с ул.„Славянска“ от М. С. М. - виновен водач на лek автомобил „Мицубиши Каризма“ с ДК№ВТ1, който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗK”Лев Инс”АД, изразяващи се в заплащане на медицински преглед и медицински услуги, ведно със законната лихва върху претендираната сума. Претендира направените по делото разноски и моли съда да определи адв.възнаграждение за процесуалния представител при условията на чл.38 ал.2 ввр. чл.1 от ЗАдв. ввр. чл.36 от ЗАдв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и броя на предвидените съдебни заседания в неговия ход.

Ответникът ЗK”Лев Инс”АД(чрез юрисконсулт юрисконсулт А. Г.) оспорва оспорва предявените искове за обезщетения за неимуществени и имуществени вреди – по основание и размер. Оспорва твърдяния механизъм, както и настъпилите увреждания същите да са в причинно- следствена връзка с твърдяното ПТП, както и че вина за настъпилото ПТП има водача М. С. М.. Напротив, счита, че вина за реализираното ПТП има водачът-мотоциклетист, управлявал мотор с превишена за участъка и конкретните пътни условия скорост, в нарушение на чл.20 от ЗДвП., което поведение е причина за настъпване на транспортния инцидент. Поради движение със скорост, несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, както и предприетите от останалите участници в движението и обозначени маневри за посоката на движение, ищецът се поставил в невъзможност да предотврати настъпването на транспортния инцидент. Твърдя, че произшествието е било предотвратимо за ищеца. Навежда твърдение, че ищецът, който към дата на ПТП е бил на възраст от 22г. е бил неправоспособен да управлява мотоциклет с обем на двигателя от 1000куб см, какъвто е и “Ямаха Р1”, тъй като минимално изискуемата възраст за Категория А е 24г. Пострадалият ищец не бил имал уменията да борави с уредите на управление на такъв мотоциклет, като по този начин със субективните си действия е създал всички предпоставки за настъпване на ПТП, което настъпило единствено следствие поведението на пострадалия, който не бил съумял да преустанови движението на управлявания от него мотоциклет при възникнала на пътя опасност поради липса на необходимите умения. Оспорва твърдението, че действията водача М. М. били допринесли към настъпването на произшествието. Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, за ищеца И. Б. настъпили телесни травми и здравословни състояния като посочените в исковата молба, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност. При приемане на ищеца в болницата било установено, че се намира в добро общо състояние, в съзнание. Установени били единствено множество разкъсно-контузни рани по лице, шия, дясно стъпало и скротум, които по своя смисъл са леки телесни увреди. Не бил издаден и болничен лист за нетрудоспособност, поради липса на необходимост от такъв. Пострадалият бил изписан в най-кратък срок за домашно лечение. Представеният болничен лист от 19.09.2023г. за срок от 10 дни с диагноза множество открити рани по главата и е с дата месец по- късно след настъпването на ПТП. Навежда твърдение, че пострадалият бил без правилно поставена предпазна каска, с оглед установените разкъсно-контузни рани по лицето, както и твърдяната черепно-мозъчна травма. Твърденията за травми от такъв характер обуславяли твърдението, че ищецът е управлявал МПС без правилно поставена каста или изобщо без предпазна каска. Оспорва твърденията за появата за двустранен върхов пневмоторакс. Оспорва твърденията, че следствие ПТП на ищеца били причинени такива увреждания, че същите да са представлявали опасност за живота му. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва претенцията за имуществени вреди и по размер. Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди като неоснователен. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищеца на направени по делото разноски, в случай, че е заявено искане за освобождаване от заплащане на ДТ и от разноски, и в случай, че това искане бъде уважено. Възразява срещу искането за присъждане на адв.възнаграждение за процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл.78 ал.1 ГПК, като оспорва и размера на претендираното адв.възнаграждение по чл.78 ал.5 от ГПК. Претендира съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

На 16.08.2023г. около 23h09min. в гр.В.Търново на ул.„Магистрална“ кръстовище с ул. „Славянска“ водачът М. С. М. при управление на лек автомобил „Мицубиши Каризма с ДK№, при предприемане на маневра - завиване на ляво, не пропуска движещият се насреща мотоциклет „Ямаха Р1" с ДК№ управляван от водача И. Х. Б., при което настъпва ПТП, вследствие на което му причинил телесни повреди, пневмоторакс на бял дроб, множество травми на главата и тялото, комоцио с опасност за живота.

След настъпването на пътния инцидент Б. е бил откаран в Спешно отделение към МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново и постъпил е за лечение в „Отделение за анестезиология и интензивно лечение“ към МОБАЛ„Д-р Ст.Черкезов“АД гр.В.Търново за периода: 17.08.2023г.-21.08.2023г. И. Хр.Б. бил изписан от болничното заведение на 21.08.2023г. с окончателна диагноза „Травматичен шок“. Вследствие на извършения преглед и констатиране на влошено здравословно състояние, на И. Хр.Б. бил издаден болничен лист за отпуск, поради общо заболяване за периода: 19.09.2023г.-29.09.2023г. Установени били следните травматични увреждания: в областта на клепачите на дясното око се установяват кръвонасядания с моравожълт цвят с лек оток на същите, довели ди стесняване на очната цепка; в областта на горния клепач на дясното око се установява разкъсно-контузна рана с размери 1.0/0.1см, покрита със засъхнала кафява коричка; в областта на дясната мишница, в горната й една трета, се установява охлузна рана с размери 7/4см, покрита със засъхнала кафява коричка и с оток в меките тъкани; в областта на лявата мишнична зона по предно-задната и повърхност, в средната и 1/3 се установява охлузна рана с размер 8/3см, покрита със засъхнала кафява коричка и оток на меките тъкани; в дясната област на скротума се установява разкъсно-контузна рана с размер 2.1/0.2см, покрита със засъхнала кафява коричка и с оток в меките тъкани; по гърба на ходилото на десния крак се установява хир.обработена разкъсно-контузна рана с размер 4.5/0.2см и зашита с четири бода. Съдебният лекар заключил, че установените наранявания довели до нарушаване на клиничното му здраве, проявено и съпроводено със: -закрита черепно-мозъчна травма е с проява и протичане на картина на мозъчно сътресение(липсата на част от спомена за случилото се) като проява на разстройството на здравето, временно опасно за живота му, съпроводено с болки и страдания; -травматичният бял дроб с проявата на двустранен върхов пневмоторакс, е довело до състояние на разстройството на здравето, временно опасно за живота му, съпроводено с болки и страдания; -травматичните увреждания на меките тъкани по главата, тялото и крайниците са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живота му, съпроводено с болки и страдания по време на възстановителния оздравителен процес.

На 17.08.2023г. в РУМВР-В.Търново е започнато досъдебно производство ДП№ЗМ- 843/17.08.2023г. по описа на РУМВР-В.Търново(прок.преписка№5577/2023г. на ВТРП) за това, че на 16.08.2023г. около 23.00ч. в гр.В. Търново, на кръстовище ул. „Магистрална“ и ул.„Славянска“, настъпва ПТП с участие на лек автомобил „Мицубиши Каризма с ДK№, собственост и управляван от водачa М. С. М., движещ се от посока гр. София към ул. „Славянска“ и мотоциклет „Ямаха Р1" с ДК№ВТ, собственост и управляван водачa И. Х. Б., движещ се в посока от гр.Варна в посока гр.София, като в резултат на ПТП на водача И. Х. Б. е причинена по непредпазливост средна телесна повреда - пневмоторакс, контузия на бял дроб, настанен в реанимация на МОБАЛ”Д-р Ст.Черкезов” гр.В.Търново с опасност за живота - престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.II ввр. чл.342 ал.1 от НК. В хода на разследването по досъдебното производство били извършени редица процесуално-следствени действия. При огледа на ПТП били иззети двете МПС и оставени впоследствие на отговорно пазене на основание чл.110 от НПК в „М База с.Шереметя“ на ОДМВР В.Търново. Били назначени автотехническа и техническа експертизи. Според справка от 31.10.2024г. на РУМВР-В.Търново образуваното ДП№ЗМ-843/2023г. по описа на РУМВР- В.Търново(прок.преписка№5577/2023г. на ВТРП) се намира на производство, провежда се разследване и не е приключило.

От изложената фактическа обстановка към датата на реализираното ПТП(16.08.2023г.) се установява, че: ищецът Б. е бил пълнолетен - на 22г.10м., правоспособен водач на мотоциклет, за управлението на който се изискват навършени минимум 20 години - ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години(чл.151 ал.1 т.4 б.“а“ от ЗДвП - Протокол№521/15.06.2021г. - категория А2). Същият притежава СУ MПC №286167990 със срок на валидност до 27.07.2033г. за категории „А1“, “В“, “В1“„, АМ“, „А2“, „А“, съгласно разпоредбата в чл.150а от ЗДвП.

Не се спори, че М. С. М. имал сключена застраховка застраховката „Гражданска отговорност“ - BG/22/123000302180, валидна от 23.01.2023г. до 22.01.2024г., издадена от ЗK”Лев Инс”АД за управлявания от него лек автомобил „Мицубиши Каризма с ДK№В. И. Хр.Б. подал заявление до ЗK”Лев Инс”АД за изплащане па обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Образувана била щета№0000-1000-04-23-7977/19.12.2023г., като с уведомително писмо с изх.

№11447/20.12.2023г. ответното дружество отказва да заплати претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и поискало допълнителни документи. Поисканите допълнителни документи не били представени от И. Хр.Б.. Не се спори, че не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, причините за реализиране на процесното ПТП от субективен характер са, че водачът на лекия автомобил “Мицубиши“ извършил технически неправилна маневра завой наляво, като е пресякъл траекторията на движещия се направо, в собствената си лента, мотоциклет. Лекият автомобил “Мицубиши“ се намирал в спряло положение в средната лента на западната част на кръстовището по ул.“Магистрална“ преди да започне изпълнението на маневра завой наляво по посока от запад към север, към ул.“Славянска“. В конкретния случай лекият автомобил “Мицубиши“ изпълнява маневра завой наляво, като разстоянието, което ще измине е в параметрите на около 7м до северната мерна линия на северната лента на ул.“Магистрална“, където се е намирала предната част на автомобила в момента на удара. Вещото лице посочва, че при направения оглед установило - регулиране на движението чрез светофарна трисекционна уредба, която към момента на ПТП била постоянна, мигаща, жълта светлина; -преди кръстовището - пътни знаци Б3 „Път с предимство„ и В26 „Забранено движението със скорост по-висока от означената – 30km/h. Вещото лице определя скоростта на мотоциклет “Ямаха“ преди настъпването на ПТП – 45km/h, като по този начин водачът на мотоциклета не бил имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез използване на спирачната уредба на ПС. Скоростта на мотоциклет “Ямаха“ към момента на удара с лекия автомобил “Мицубиши“ е около 20km/h. Според вещото лице опасната зона за спиране на мотоциклета „Ямаха“ е 35.3м(за лекия автомобил “Мицубиши“ в казус не се изчислявала, по причина, че автомобилът започвал равноускорително движение преди удара от спряло положение при скорост от 0km/h). Изразява се становище, че вода чъ т на мотоциклет на мотоциклет “Ямаха“ не бил имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез използване на спирачната уредба на превозното средство. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебна медицинска експертиза в резултат претърпяно ПТП на 16.08.2023г. пострадалият И. Х. Б.(водач на мотоциклет), ударен от лек автомобил, получил множество травми и охлузвания на тялото и крайниците, изразяващи се в: травматичен шок; постравматичен оток и хематом на дясна орбита; разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око 1см; охлузване и хематом на дясна мишница горна и средна трета 7смх4см; охлузване и хематом на лява мишница задна повърхност средна трета с размери 8смх3см; оток, хематом и разкъсно-контузна рана на скротума вдясно 2.1смх0.2см; рана на гърба на дясното ходило с оток и хематом на околните тъкани приблизително 4.5смх0.2см; мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма с наличие на ретроградна амнезия; травматичен пневмоторакс /частичен върхов/ без открита рана в гръдната кухина; травматичен бял дроб без открита рана на гръдната кухина. Според вещото лице травматичните увреждания може да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалия и установени в хода на проведеното досъдебно производство(при претърпяно ПТП, като водач на мотоциклет, ударен от лек автомобил и последвало падане върху тъпа твърда повърхност - асфалтова повърхност). Множеството травматични увреждания са наложили хоспиталиция по спешност в Отделение по Анестезиология и интензивно лечение на МОБАЛ„Д-р Стефан Черкезов“АД, където същият е бил поставен на постоянно мониториране на всички жизнени показатели. Наличието на частичен върхов пневмоторакс двустранно, доказано със съответните инструментални изследвания - КАТ на бял дроб, обуславило състояние временно опасно за живота до момента на пълно възстановяване на белодробната функция, поради затрудняване на дишането и намаляване оксидацията на кръвта. Налице е намаляване на дихателния капацитет на белия дроб, който се обуславя и от доказаната контузия на белия дроб в резултат на тъпа травма от падане върху твърда асфалтова повърхност. На пострадалия Б. били причинени болка и страдания и затруднения в движението на снагата и шията за срок между 2-3месеца(нормален период за пълно възстановяване на увредения бял дроб и засегнатите части от гръбначния стълб - торакален и шиен отдел). Първоначално ищецът изпитвал болки и страдания с изключително висок интензитет, като същите са копирани с мощни аналгетици венозно и мускулно в интензивното отделение. След отпадане на състоянията, застрашаващи живота и овладяване на общото състояние(стигнало се до пълна резобция на върховия пневмоторакс и задоволително възстановяване на дихателната функция) на петия ден пострадалият бил изписан от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, като продължил лечението домашно- амбулаторно. Във връзка с изпитваните от него постоянни болки в областта на главата, шията и гърба, И. Хр.Б. провел консултации с невролог и неврохирург, в които е изразено състоянието му и последващото медикаментозно лечение. Около месец след претърпяното ПТП пострадалият Б. провел консулт с неврохирург, поради продължаващите оплаквания от болки в шията и гърба и наличното главоболие със световъртеж. Обективното състояние по време на прегледа, доказало наличие на цефалгичен синдром, ретроградна амнезия, лекостепенен вертигинозен синдром и набелязан вертибрален синдром в торакална и цервикалната област на гръбначния стълб. Предписано било съответното лечение, което пострадалият Б. провеждал 3месеца след претърпяното ПТП. От приложената епикриза при приемане в спешно отделение било видно, че пострадалият Б. бил с поставена на главата каска(уврежданията в областта на лицето са причинени от счупване на визьора на каската при падането върху асфалтовата повърхност). Закритата черепно-мозъчна травма протекла с картина на мозъчно сътресение и налична ретроградна амнезия, като се класифицира като разстройство на здравето, временно опасно за живота, за периода за налична загуба на съзнание, което обхваща инцидента и минутите след него. Вещото лице констатирало по време на прегледа(извършен на 23.01.2025г.) наличие на цикатрикс на гърба на дясно стъпало, покрит с розов епител. Умерено изразена палпаторна болка в поясната и торакалната област, която се копирала с аналгетици. Налице било пълно функционално възстановяване на засегнатите при травмата органи и системи. Определя срок за пълното възстановяване - 2-3месеца. Счита, че лечението било проведено по правилата за добра медицинска практика в Р.България и нямало данни за последвали усложнения и влошаване на здравословното състояние на пострадалия Б.. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца. Св.Валентина Д.Б.а(майка на И. Б.) разбрала за инцидента от брата на И. Б.. Синът и бил в шок, като постъпил в Интензивно отделение на 16.08.29023г., а го изписали на 21.08.2023г.(понеделник). Освен външните травми имал комоцио и травма на белия дроб. След изписването И. Б. се движел трудно и с подкрепа. Пет-шест дни не можел да се движи. Пиел вода със сламка и се хранел с течна храна(не можел да дъвче). Болял го врат, глава. Не му бил спаднал оттокът на окото. Родителите му се редували да го гледат. Така било около месец и половина. След настояване на прекия му началник Б. тръгнал на работа(без да се е възстановил напълно), защото не искаше да си губи работата. Тръгна на работа без да се е възстановил напълно. Все още не бил възстановен, като се оплаква, че го боли гърбът, когато стои прав или извършва физическа работа. След инцидента през първите нощи се будел през нощта и се наложило да го успокояват. Сега го било страх да кара мотор, като преди това ходел с баща си и с другите двама братя на мотосъбори. Св.Белослав Хр.Б.(брат на И. Б.) описва механизма на случилото се ПТП. И. Б. управлявал мотор, а св.Белослав Хр.Б. управлявал след него автомобил. Срещу тях се движил автомобил „Мицубиши“, който спрял на кръстовището в лентата за извършване на ляв завой. Когато И. Б. навлязъл в кръстовището, лекият автомобил „Мицубиши“ започнал да прави ляв завой, като въпреки опитите на И. Б. възникнало ПТП. Счита, че Б.и са се движили с нормална скорост, като имало ограничение 30km/h за самото кръстовище. Шофьорът на автомобила „Мицубиши“ нямал ясна представа за пътната обстановка и си мислел, че имал предимство. След катастрофата, когато слязъл от автомобила, първите въпроси били защо не били спрели на светофара(„в 23h светофарът не работи, примигвал жълто“). И. Б. получил комоцио, травма на белия дроб, сцепена вежда или скулата…Св.М. С.М. участвал в ПТП на 16.08.2023г. около 23: 15часа(тъмната част на деня) с участието на мотоциклет при управление на лекия автомобил „Мицубиши“. ПТП се реализирало на ул.„Магистрална“ - кръстовище с ул. „Славянска“. Бил спрял автомобила(в посока към училище „Асен Златаров“), пуснал ляв мигач, погледнал, видял 2-3 автомобила, които пропуснал, превключил на първа скорост и потеглил с 5- 10km/h. Когато тръгнал да завива не видял нищо на пътя си. Тогава с периферното си зрение видял за миг мотоциклета(идвал от посока Варна). Всичко се случило много бързо. Твърди, че имал СУМПС от 4 години, като други ПТП, респ. сериозни нарушения не бил имал. Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени впечатления. Същите не влизат в противоречие с останалия доказателствен материал и кореспондират с обективната истина, макар истината да е достъпна само ретроспективно…

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия иск против застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ. Съобразно чл.432 ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Разпоредбата на чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за осъждане на застрахователя да плати застрахователно обезщетение само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Следователно правото на ищеца да предяви иск пред съда възниква само ако преди това ищецът е предявил претенцията си пред застрахователя, но той: 1.)не е платил в тримесечен срок; 2.)отказал е да плати; 3.)предложил е или е изплатил обезщетение, но ищецът не е съгласен с размера му. Нормата определя допустимостта на иска, т.е. това е процесуална предпоставка за допустимост на иска, от категорията на абсолютните, за които съдът е длъжен да следи служебно и в този смисъл нормата е императивна. Провеждането на уредената в разпоредбата на чл.380 от КЗ процедура, предвиждаща задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, към която норма чл.498 ал.3 от КЗ препраща, е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, т.е. за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди. По делото е установено, че преди подаване на исковата молба ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. В този смисъл, съдът намира, че уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в срока по чл.498 от КЗ и за ищеца се открива възможност да предяви претенциите си пред съда. С оглед изложеното, предявените искове са допустими.

По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние(да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина). Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи/правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени средства.

Безспорно се установи по делото настъпването на ПТП на 16.08.2023г. При преценка дали е налице противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил „Мицубиши“, настоящият съдебен състав приема следното: На 16.08.2023г. около 23h09min., в гр.В.Търново по ул.“Магистрална”, по посока от изток към запад(гр.Варна-гр.София), в северното еднопосочно платно за движение, в северната/дясна лента се движи направо към кръстовището с ул.“Славянска“, регулирано със светофарна уредба(към този момент е работила с постоянна жълта мигаща светлина ) мотоциклет “Ямаха“ с ДКуправляван от И. Х. Велев, със скорост на движение от 45km/h(при ограничение преди кръстовището наложено с пътен знак В26 - до 30km/h). При достигане на 32.2м(преди момента на удара) в цитираното кръстовище лек автомобил “Мицубиши“ с ДК№ВТ управляван от М. С. М. потегля от спряло положение в средната лента на западната част на кръстовището, с цел да извърши маневра завой наляво по посока от запад от гр.София към север към ул.“Славянска“. След изминаване на около 7.0м в режим на маневра завой наляво от спряло положение, достигайки скорост от около 9.0km/h, вследствие на равноускорително движение, траекторията на лекия автомобил “Мицубиши“ пресича траекторията на движещия се направо мотоциклет “Ямаха“ и настъпва удар между двете МПС. Ударът за автомобила е страничен, изразен в пространството между двете десни врати, а ударът за мотоциклета е челен, изразен в предната му част/предно колело. Вследствие на ПТП телесни повреди е получил водача на мотоциклета. Изложеният механизъм се основава на заключението на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза и материалите от ДП№ЗМ-843/2023г. по описа на РУМВР- В.Търново(прок.преписка№5577/2023г. на ВТРП).

Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца П. по отношение на увредената Дафинка Боянова Колева, тези предпоставки съдът намира за безспорно установени от събраните по делото доказателства. В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза бе установено по несъмнен начин, че причината за настъпването на описаното ПТП са субективните действия от страна на водача на лекия автомобил “Мицубиши“, предприел завой наляво от спряло положение, при която е трябвало да пропусне правилно движещия се направо от техническа гледна точка в северната лента за движение(дясна по посока от изток към запад и предназначена за неговата посока на движение ) мотоциклет “Ямаха“, чийто водач не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Водачът на лекия автомобил “Мицубиши“нарушил задълженията по чл.25 ал.1, ал.2 от ЗДвП, koгато при предприемане на каквато и да е маневра, като да излезе от реда на паркираните превозни средства, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В резултат на ПТП И. Б.(водач на мотоциклета) получил описаните травматични увреждания.

Безспорно установена се явява и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Причинната връзка по дефиниция е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя от своя страна е следствие на конкретното действие на делинквента; вредата закономерно произтича от деянието. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва отговорността за деликт. За да е налице причинно-следствена връзка е необходимо да се установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо(не случайно) за резултата. В цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието. За съда е несъмнено, че ако ПТП от 16.08.2023г. не се бе осъществило, т.е. застрахованият лек автомобил “Мицубиши“ не се бе блъснал в мотоциклета “Ямаха“, вследствие на описания механизъм реализиране на ПТП - извършване на маневра завой наляво от спряло положение, като водачът застрахованият лек автомобил “Мицубиши“ не е пропуснал правилно движещия се направо в северната лента за движение(предназначена за неговата посока на движение) мотоциклет “Ямаха“, то водачът на мотоциклета не би получил уврежданията. При това положение, липсва съмнение, че деянието е било предпоставка за настъпването на вредата, а тя от своя страна е следствие от противоправното поведение на водача на автомобила. Деянието е решаващо, необходимо за настъпването на резултата. Без противоправното поведение на водача, ищецът не би бил увреден. Според чл.45 ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на непозволено увреждане.

Нормата на чл.432 ал.1 от КЗ сочи, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя и за основателността на иска е необходимо доказване на следните предпоставки: 1.)валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2.)отговорност на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреда на ищеца, причинна връзка, противоправност и вина. В случая са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Тези изводи обуславят основателност на исковата претенция. Предвид това, отговорността за причинените на ищеца неимуществени и имуществни вреди следва да се поема от ответното дружество- застраховател.

При преценка по чл.52 от ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на телесните увреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно и според ПП№4/23.12.1968г. на ВС е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост(Решение№99/08.10.2013г. по т.дело№44/2012г. - IIт.о. ВКС;

Решение№66/03.07.2012г. по т.дело№619/2011г. - IIт.о. ВКС), при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС№4/1968г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност(Решение№93/23.06.2011г. по т.дело№566/2010г. – IIт.о. ВКС; Решение№158/28.12.2011г. по т.дело№157/2011г. Iт.о. ВКС и др.), за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ. справедлив. В случая като обстоятелства обосноваващи сравнително по-висок размер на обезщетението следва да се отчетат:

-наличието на множество травми и охлузвания на тялото и крайниците, изразяващи се в: травматичен шок; постравматичен оток и хематом на дясна орбита; разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око; охлузвания и хематоми на лява и дясна мишница; оток, хематом и разкъсно-контузна рана на скротума; рана на гърба на дясното ходило с оток и хематом на околните тъкани; мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма с наличие на ретроградна амнезия; травматичен пневмоторакс/частичен върхов/ без открита рана в гръдната кухина; травматичен бял дроб без открита рана на гръдната кухина. Множеството травматични увреждания наложили хоспиталиция на ищеца. Наличието на частичен върхов пневмоторакс двустранно, обуславило състояние временно опасно за живота до момента на пълно възстановяване на белодробната функция, поради затрудняване на дишането и намаляване оксидацията на кръвта. Налице било намаляване на дихателния капацитет на белия дроб, който се обуславя и от доказаната контузия на белия дроб в резултат на тъпа травма от падане върху твърда асфалтова повърхност. На пострадалия Б. били причинени болка и страдания и затруднения в движението на снагата и шията за срок между 2-3месеца(нормален период за пълно възстановяване на увредения бял дроб и засегнатите части от гръбначния стълб - торакален и шиен отдел). Установено било и наличие на цефалгичен синдром, ретроградна амнезия, лекостепенен вертигинозен синдром и набелязен вертибрален синдром в торакална и цервикалната област на гръбначния стълб, за което било предписано и проведено съотвеното лечение - 3месеца след претърпяното ПТП, който срок се определя и от вещото лице за сравнително пълното възстановяване на пострадалия.

За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, страдания и други негативни преживявания са ангажирани и гласни доказателства, като са разпитани св.Валентина Д.Б.а(майка на И. Б.) и св.Белослав Хр.Б.(брат на И. Б.). Показанията са базирани на лични и непосредствени впечатления, същите са убедителни и не се констатират вътрешни противоречия или противоречие с останалите събрани доказателства, в т.ч. и с мотивационната част на съдебно-медицинска експертиза относно характерните за травматичните увреждания физическо състояние и страдания на пострадалия И. Б. следователно няма основание тези показания да не се кредитират от съда. Въз основа на преценката на събраните гласни доказателства се установява, че в периода на хоспитализация на ищеца И. Б. непосредствено след настъпване на ПТП, същият е бил в невъзможност да се обслужва сам и се е нуждаел от непрекъснати грижи, като родителите се грижили за него. След изписването му от болничното заведение ищецът се прибрал в дома си в недобро състояние, при което грижи за него продължили да полагат родителите му. И. Б. започнал работа без да се бил възстановил напълно, като се оплаквал, че го боли гърбът, когато стои прав или извършвал физическа работа. Св.Валентина Д.Б.а съобщава на съда и за промяна в психо-емоционалното състояние на ищеца – през първите нощи получавал паник-атаки. Надлежно установените релевантни факти и обстоятелства за определяне размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС№4/1968г. по приложението на чл.52 от ЗЗД, в т.ч. възрастта на пострадалия(22г.10м. към датата на ПТП), начинът, по който са получени и вида на уврежданията, проведените оперативни интервенции, негативни преживявания от невъзможността да се обслужва сам и да разчита на близките си за един непродължителен период от време, отражението на претърпяната психическа травма върху психо-емоционалното му състояние, обосновават извод за физически болки и страдания със съществен интензитет и значителни негативни емоционални преживявания, които ищецът е претърпял, към момента продължава да търпи, но с по-малък интензитет, като последица на причинените увреждания. Получените от ищeца травми в резултат на ПТП са нарушили начина му на живот. Като съобразява така събраните доказателства съдът приема, че като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата 35000.00лв.

По възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат, релевирани от ответника.

Съобразно основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия(т.7 от ППВС№17/18.11.1963г.). Принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди(Решение№169/28.02.2012г. по т.дело№762/2010г. - IIт.о. ВКС;

Решение№154/22.05.2012г. по т.дело№316/2011г. - IIт.о. ВКС).

В процесния случай ответникът навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца Б.: -пострадалият И. Б. към датата на ПТП е бил на възраст от 22г. и е бил неправоспособен да управлява мотоциклет с обем на двигателя от 1000куб.см, какъвто е и “Ямаха Р1” и не бил имал уменията да борави с уредите на управление на такъв мотоциклет; - водачът-мотоциклетист Б. управлявал мотоциклета с превишена за участъка и конкретните пътни условия скорост(несъобразена с пътната обстановка, характера и интензивността на движението, както и предприетите от останалите участници в движението), в нарушение на чл.20 от ЗДвП, което поведение е причина за настъпване на транспортния инцидент.

Щом се твърди за наличие на съпричиняване, това предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Както се посочи по-горе(констатирано от служебно изисканите справки) към момента на реализираното ПТП И. Б. е бил пълнолетен(на 22г.10м.) и правоспособен водач на мотоциклет, за управлението на който се изискват навършени минимум 20 години - ако водачът притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две години(чл.151 ал.1 т.4 б.“а“ от ЗДвП - Протокол№521/15.06.2021г. - категория А2). Същият притежава СУ MПC №286167990 със срок на валидност до 27.07.2033г. за категории „А1“, “В“, “В1“„, АМ“, „А2“, „А“, съгласно разпоредбата в чл.150а от ЗДвП. Придобиването на съответната правоспособност и изискването за минимална възраст на водача са свързани със създаването на гаранции за притежаване на опит, знания и умения, които да способстват безопасното движение по пътищата. По делото не е установено по пътя на доказването, че неправомерното поведение на водача на мотора се дължи на липса на опит и умения. За установено в случая настоящият състав приема допуснатото от И. Б. шофиране с несъобразена за конкретните пътни условия скорост, макар в рамките на позволената за участъка - нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.2 ввр. ал.1 от ЗДвП.

Водачът на мотоциклета е имал възможност своевременно да възприеме спрелия в насрещната му средна лента(на западната част от кръстовището – посока от запад към север) автомобил, явно готвещ се да завива, но не е съобразил движението си с наличието на този автомобил. Няма как да се приеме извод за липса на вина за настъпване на ПТП у водача- мотоциклетист, след като той има противоправно поведение и движението му не е съобразено с пътните условия и разпоредбите на ЗДвП. За да се приеме, че водачът на ПТП няма вина за настъпилия инцидент следва да бъде утановено, че същият е управлявал мотоциклета си при спазване на разпоредбите на ЗДвП и не е бил длъжен и не е предвидил движението на лекия автомобил “Мицубиши“, който е предприел маневра завой наляво от спряло положение. За да бъде безвиновно поведението на един водач на МПС, въпреки достигнат противоправен резултат – увреждане, следва този водач да е изпълнил предписанията на правилата за движение, но да не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на деликта. В случая скоростта, с която водачът е управлявал мотоциклета “Ямаха“, е несъобразена с пътните условия, което е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП(Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.) и на чл.21 ал.2 ввр. ал.1 от ЗДвП(При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава определени стойности на скоростта в km/h, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в чл.21 ал.1 от ЗДвП, това се сигнализира с пътен знак(в конкретния случай В26 „Забранено движението със скорост по-висока от означената – 30km/h). В случая, водачът на мотоциклета “Ямаха“ е възприел спрелия за маневра ляв завой лек автомобил “Мицубиши“, но не е съобразил движението си с него, като освен това се е и движил със скорост 45km/h(преди настъпването на ПТП) - по-висока от означената(30km/h) с пътен знак В26, установено от заключението(неоспорено от страните) на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза. Обстоятелството, че се движи по път с предимство не го освобождава от задължението да съобрази скоростта си с пътната обстановка и движението на автомобилите, както и е бил длъжен и е можел да предвиди възможността лекият автомобил “Мицубиши“ да потегли за извършване на маневрата, за която се е престроил в средната пътна лента. Виждайки готвещият се да маневрира л е к автомобил “Мицубиши“, водачът на мотоциклета “Ямаха“ е бил длъжен да намали скоростта си, така че при предприемане на завой наляво от страна на лекия автомобил “Мицубиши“ да може да спре и да предотврати ПТП. Съдът приема, че водачът на МПС е действал виновно при форма на вина небрежност, тъй като той съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата, без да цели настъпилия вредоносен резултат, но като е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Ето защо, съдът приема, че водачът на водачът на мотоциклета “Ямаха“ е действал виновно и противоправно, тъй като е нарушил законови разпоредби.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая основна вина за настъпването на произшествието има лек автомобил “Мицубиши“, като намира, че приносът на пострадалото лице-водач на мотоциклета “Ямаха“ е в размер на 25%. При това положение, размерът на така определеното обезщетение следва да бъде намален съобразно приетия размер на съпричиняване от страна пострадалия, при което следващото се на ищеца-пострадал обезщетение възлиза в размер по 26250.00лв. С оглед на това, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ за основателен и доказан до размера от 26250.00лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 50000.00лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Основателен се явява и искът за сумата 391.81лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 16.08.2023г., изразяващи се в разноски за лечението на И. Х. Б. изразяващи се в заплащане на медицински преглед и медицински услуги, обективирани в представените удостоверение и фактура с касов бон; касови бонове(7бр.) за закупени медикаменти и заплатени медицински услуги и фактура№1497/15.09.2023г. ведно с касов бон. Вещото лице дава заключение, че може да се направи извод, че документите за извършени плащания относно медицински преглед и медицински услуги са свързани с травмите настъпили от инцидента и последвалото лечение. Същата сума следва да бъде заплатена в полза на ищеца Б. от ответното дружество.

Няма спор, че отговорността на застрахователя е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. С оглед изричната разпоредба на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, който препраща към чл.496 ал.1 от КЗ или срокът за заплащане на обезщетението е три месеца от поканата по чл.380 от КЗ, която в случая не се спори, че е получена от застрахователя. Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. Според чл.429 ал.2 т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определените обезщетения не от датата на сезиране на застрахователя, а от 20.12.2023г.(датата на отказа на ответното дружество, което тогава е задължило пострадалия-заявител да представи допълнителни документи). Съдът е компетентен да се произнесе само в рамките на това, за което е сезиран.

Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.2 т.4 oт Наредба№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа в полза на адв.Христо Р.К. от ВТАК следва да бъде присъдена сумата 3000.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение, която да се заплати от ответното дружество.

Ответникът претендира присъждането на разноските по делото, като представя списък по чл.80 от ГПК(заплатени възнаграждения за вещи лица – 950.00лв.(600.00лв.+350.00лв.); юрисконсултско възнаграждение – 540.00лв.; разноски за свидетел – 20.00лв.; ДТ за съдебно удостоверение - 5.00лв.). Обстоятелството, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищецът е освободен от такси и разноски в случая е неотносимо, защото посочената разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищеца в хода на съдебното производство(ДТ, възнаграждения за вещи лица, разноски за явяване на свидетели и др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се урежда отговорността за разноски между страните по делото и се въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78 ал.6 от ГПК. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал.2 от ГПК, като при отхвърляне на иска, ищецът може да бъде осъждан за разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК(съразмерно на отхвърлените искове). Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. По реда на чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ(за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 360.00лв.), а за защита по дела с материален интерес над 10000.00лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50% от максимално предвидения размер по чл.25 ал.1 от наредбата, съобразявайки се с осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то съдът определя размер на възнаграждението от 540.00лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ответната страна сумата 715.00лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№886/2024г. на ВТОС – съразмерно на отхвърлените искове.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТОС сумата 750.00лв., представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК(1050.00лв.+50.00лв. и след приспадане на внесената от ищеца ДТ 350.00лв.), сумата 350.00лв., представляваща разноски(възнаграждение за вещо лице); сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът