Решение № 35 от 17.9.2020 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 133/2020 г.

Производството е по реда на чл.345, ал.1, пр.1-во, във вр. с чл.341, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Същото е образувано по жалба от В. Л. М. частен тъжител и граждански ищец по нчхд№ 79/2019 г. по описа на Районен съд гр.Брезник, против определение от 21.02.2020 г.по същото дело, с което по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК е осъден а да заплати на подсъдимия Б. Р. С. сумата от по 400лв. за направени от него разноски за участието на защитникът му адв.Р. М. по делото. В жалбата се релевират съображения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съдебният състав намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение ще следва да потвърдено. Това е така по следните съображения: Настоящето дело е приключило с определение № 104 от открито съдебно заседание на 11.12.2019г., с което на осн. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК по изложени мотиви, съдът е прекратил производството, определението не е обжалвано и е влязло в сила. С молба с вх. рег. № 349 от 20.02.2020г. от подсъдимия- Б. Р. С., чрез защитника си адв. Р. М. от АК - П. е поискано да бъдат възложени на частния тъжител В. Л. М., сторените от подсъдимия разноски в производството за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., съгласно представения по делото договор за правна помощ. По делото защитника на подсъдимият Б. Р. С. - адв. Р. М. е представила договор за правна помощ с клиента си за сумата от 400лв, която видно от същият е изплатена веднага и изцяло в брой. С оглед, че делото е прекратено, то и молбата е основателна на основание чл. чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро, вр. чл. 190, ал. 1 НПК. Законосъобразно съдът е приел, че ще следва да постанови частния тъжител В. Л. М. да заплати на подсъдимия Б. Р. С. сумата от 400лв., представляваща направени от него разноски за защитник му адв. Р. М. от АК - П. по н.ч.х. дело № 79/2019г. по описа на Брезнишкия районен съд. Съдът няма правомощие да ревизира договорената сума за адвокатско възнаграждение между подсъдимите и защитника, чиито услуги са ползвали, след като помежду им има надлежно сключен договор. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е недопустимо в наказателния процес, доколкото липсва съответна правна норма в НПК. Това важи и в случаите, в които за съвместно разглеждане в наказателното производство е допуснат и граждански иск срещу подсъдимите, тъй като той се подчинява на правилата на НПК, а доколкото няма съответни правила, се прилага ГПК /чл.88, ал.1 НПК/. Правилно съдът е приел, че по отношение на разноските в чл. 189 и чл.190 НПК има ясно разписани правила и именно те се прилагат в случая. Предвид горното и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените от Б. С. разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на частния тъжител. В този смисъл постановеното от РС-Брезник определение е законосъобразно и обосновано. Водим от гореизложеното и на основание чл.345, ал.1, пр.1-во от НПК Пернишкият окръжен съд