Решение № 844 от 10.11.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 3683/2025 г.

Производството е образувано по повод жалба на "Х.Т.•" ЕООД с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление •••••••••••••••••, представлявано от управителя Д.И.И., против Наказателно постановление № 849716-F814251/11.09.2025 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал. 5 ЗДДС. Със жалбата са релевирани защитни съображения за приложимост на чл.28 ЗАНН, т.к. се касае за единичен случай и ненастъпили вредни последици за фиска. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител. Отстояват се в писмено становище допълнителни съображения и съждения в аспекта на приложимост на чл.28 ЗАНН-нарушението е отстранено преди издаване на АУАН и НП, дружеството не е развивало дейност, не са настъпили вреди за фиска. За Административно - наказващият орган, се явява гл. юрисконсулт Д.Ч., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и счита чл.28 ЗАНН за неприложим с развита в тази връзка аргументация. Моли за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е било връчено на управител на жалбоподателя на 26.09.2025 г., а жалбата е депозирана на 10.10.2025 г. по реда на чл.60, ал.1 ЗАНН, видно от пощенското клеймо на л.9). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: На 17.03.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че задълженото лице е регистрирано по ЗДДС на 01.11.2018 г. и съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС има задължение да подава справка-декларация за всеки данъчен период в предвидените срокове. Посочено е, че като регистрирано лице, което е длъжно да подава справка-декларация, не е подало такава в предвидените срокове, установени в чл.125, ал.5 ЗДДС –справка декларация по ЗДДС за данъчен период месец януари 2025 г. Справката –декларацията по ЗДДС следва да се подаде до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася- срока за подаване на тази справка декларация е до 14.02.2025 г. Към датата на съставяне на АУАН, СД по ЗДДС за м.януари 2025 г. е подадена по инернет и подписана с КЕП след законоустановения срок на 10.03.2025 г. с вх.№02004347939. Нарушението било констатирано в Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Б., офис Б., с адрес •••••••••••••••••, след изтичане на последния възможен срок за подаване на СД по ЗДДС- 14.02.2025 г. чрез извършване на съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях СД по ЗДДС. Описано е още, че до лицето била изпратена покана от 07.03, 2025г. за явяване в ТД на НАП Б., за съставяне на АУАН за несвоевременно подаване на справката-декларация, както и за подаване на СД по ЗДДС. В указания срок не се явило упълномощено от жалбоподателя лице или законния представител на дружеството жалбоподател и актът бил съставен в негово отсъствие по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН, като впоследствие бил връчен на управителя на въззивното дружество на 21.03.2025 г. Нарушението съгл. правните изводи в АУАН е квалифицирано по чл.125, ал.5 ЗДДС. Въз основа на съставения акт на 11.09.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.179, ал.1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 900 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна и надеждна доказателствена основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.И от изложението в жалбата, съдът формира заключение, че изначално липсват спорни моменти по очертаната фактическа обстановка, т.к.жалбоподателят по същество не оспорва пропуска да депозира справка-декларацията в законоустановения срок. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 21-22 – Заповед № ЗЦУ 30- 875/23.06.2025 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от Заповедта. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Според съда е спазен и лимитираният от законодателя минимален съдържателен стандарт, за ясно, пълно и непротиворечиво фактическо описание на белезите на нарушението в унисон с разпоредбите на чл. 57, ал.1, от ЗАНН и чл.42, ал.1 ЗАНН. Посочено е, за кой данъчен период е следвало да се подаде справка-декларация по ЗДДС, за /м.януари 2025 г./, както и крайният срок за това – до 14.02.2025 г./присъствен ден, петък/. Отразено е обстоятелството, че такава декларация не е била подадена в законоустановения срок – т. е. посочени са всички съставомерни признаци на състава по 179, ал.1 ЗДДС, за който е ангажирана отговорността на дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, и чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Предвид изложеното съдът приема, че липсват компрометиращи по своя ефект съществени процесуални нарушения или отклонения от административно-производствените правила, които да накърняват на формално основание законосъобразността на ревизираното НП. По приложението на материалния закон: Според настоящия състав противоправното деяние, е доказано. Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. Разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС вменява задължение на данъчните субекти, регистрирани по ЗДДС да подадат справка-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. По делото не се спори относно обстоятелството, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС на 01.11.2018 г. Като такъв е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца, следващ отчетния –до 14.02.2025г. справка-декларация за данъчен период- м.01.2025 г. С бездействието си дружеството -жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение. Фактът на забавеното подаване не се оспорва от дружеството-жалбоподател, като възраженията му са насочени основно към приложимост на института на маловажния случай, и с оглед липсата на настъпила щета за фиска, тъй като дружеството жалбоподател не извършва облагаема икономическа дейност и декларацията е с нулев резултат. Тези възражения настоящият състав намира за неоснователни, като без значение е обстоятелството, че не е настъпил вредоносен резултат от забавеното изпълнение на публичноправното задължение, тъй като такъв изначално не е предвиден от законодателя в състава на нарушението по чл.125, ал.5 ЗДДС. / така виж Решение № 796 от 25.07.2023 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1191/2023 г./ Към датата на извършване на нарушението дружеството е регистрирано по ЗДДС и е следвало да подаде в срок, изискуемата справка-декларация за цитирания данъчен период. Това задължение се отнася за всички данъчно задължени лица, които са регистрирани по ЗДДС. Сред хипотезите, нормирани в чл.179, ал.1 ЗДДС, законодателят предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност за това, че справка-декларацията не е подадена в регламентирания законов срок. В чл.179, ал.1 ЗДДС законодателят е предвидил за лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, или декларацията по чл. 125, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, административно наказание имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. В закономерна връзка административнонаказващият орган е приложил санкционния състав по чл.179, ал.1 ЗДДС, дефинирайки административното наказание имуществена санкция в законоустановения минимум -500 лв. Съдът намира, че наложената санкция в законоустановения миминимум е съответстваща на критериите за обективна справедливост на чл.27 ЗАНН и би допринесла за постигане на целите на чл.12 ЗАНН, респ. липсват възможности за нейната корекция. Преди всичко при индивидуализация на административното наказание, съответният решаващ орган извършва и една прогноза относно индивидуалните корективни потребности на съответния нарушител и превантивните перспективи за бъдещо законосъобразно отправление и организиране на независимата икономическа и данъчно-отчетна дейност, както и за минимизиране потенциалните рискове от бъдещи форми на неправомерно поведение, което в случая е отчетено чрез определяне на административното наказание в предвидения в чл.179, ал.1 ЗДДС минимум. Приложимостта на маловажния случай по см. на чл.28 ЗАНН е обща и във всеки отделен случай следва да бъдат обсъдени предвидените от закона предпоставки за формиране на съответен правен извод. Възприето е в устойчивата практика на касационната инстанция, че сами по себе си обстоятелствата за липса на реално осъществяване на независима икономическа дейност от търговското дружество и в тази насока липса на вреди, настъпили за фиска, поредността на нарушението като първо, макар да не изключват автоматично прилагането на разглежданата норма, следва да се вземат предвид при обсъждането на приложимостта и във всеки конкретен случай, но като такива, стоящи извън тези, обосноваващи извод за маловажност. В практиката на касационната инстанция виж Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето, че с разпоредбата на чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за прилагането на законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за отделния случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за субективизъм и произволност, респ.за селективен подбор на факти и едностранчивото им адаптиране към отделните параметри на казуси с предмет, идентични нарушения – в случая по чл.179, ал.1 ЗДДС, е възприет подход, според който нарушения на просто извършване, които се осъществяват чрез бездействие, т.е. тяхната съставомерност е налице без необходимостта да са възникнали посочени в закона общественоопасни последици, включително вреда за фиска, следва да са били извършени при наличието на други допълнителни смекчаващи обстоятелства, които да подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като маловажен. В случая наред с типичните за категорията нарушения по чл.179, ал.1 ЗДДС смекчаващи обстоятелства- добросъвестно поведение на санкционираното лице, изразяващо се в подаване на декларацията със закъснение, акуратността му при изпълнение на данъчните задължения, както и фактът, че нарушението е първо за него, по мнение на настоящия състав не се констатират изключителни обстоятелства от категорията на тези по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, което не позволява квалифициране на случая като маловажен. Изцяло в този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, опредметена в Решение № 10442 от 18.12.2024 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 2030/2024 г. по напълно аналогичен от фактическа страна казус: “Дори да се касае за първо по вид нарушение, това не обосновава извод за ненаказуемост или маловажност на същото. Обстоятелството, че нарушението е формално и не се отразява на фикса по никакъв начин не намалява придадената му от законодателя степен на обществена опасност. Процесния случай не разкрива признаците на маловажност на административното нарушение и поради това, че подадената справка-декларация е нулева, тъй като разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС предвижда, че задължението за подаване на справка декларация и информация от отчетните регистри не отпада и когато не следва да се внася или възстановява данък както и в случаите когато регистрираното лице не е извършвало дейност, но не е поискало да бъде дерегистрирано по ЗДДС“ Настоящата редакция на чл.125, ал.4 ЗДДС е аналогична и обосновава споделимост на горния правен извод: „Справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период.“ В този смисъл, налице е именно типичен случай на нарушение от съответния вид, което не се отличава по степен на обществена опасност и правна укоримост от визирания от законодателя общ мащаб, при въвеждане на състава на чл.179, ал.1 ЗДвП в нормения комплекс на ЗДДС. Именно в този контекст размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, според съда отчита реалната тежест и значение на всички изложени и от въззивника обстоятелства, относно липсата вредоносен резултат, свързан с ощетяване на фиска. Поради това и имуществената санкция не би се явила непропорционална и прекомерна форма на административна репресия спрямо тежестта на нарушението, а напротив –преценена е от съда като съобразена с вида и тежестта му Предвид всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, следва да се потвърди. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е в действащата актуална редакция /в сила от 01.10.2025 г.) от Наредбата, а именно за сумата от 130 лева. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част наказващият орган – в случая това е НАП, със седалище гр. С..