Решение № 33 от 6.2.2023 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 307/2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс ( АПК ) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи ( ЗМВР ). Образувано е по жалба на Р.С.В. ••• против заповед № 349з-1398 от 18.04.2022 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, с която на инспектор Р.С.В. – разузнавач V ст. в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 ( шест ) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за описано в заповедта деяние, извършено на 16.11.2021 г. в нарушение на т. 71 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕКПДСМВР), утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25.07.2014 г. ( обнародван в ДВ, бр.67 от 12.08.2014 г.), квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. В жалбата и чрез пълномощника си адв. В.Д. жалбоподателката излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство, в нарушение материалния закони и несъответстваща на целта на закона, поради което иска да бъде отменена и да й бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директорът на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото – гл. юрисконсулт Р. м., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено фактическа стрА.следното: Жалбоподателката Р.С.В. е служител на ОД на МВР гр. Стара Загора на длъжност разузнавач V ст. в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Стара Загора ( кадрова справка на л. 55 ). Лицето Т.Д.П., ЕГН ••••••••••, подала по ел. поща сигнали № 82102-2069 от 24.11.2021 г. ( л. 64 ) и № 812102-2073 от 24.11.2021 г. ( л. 66 ), адресирани до министъра на вътрешните работи с копие до директора на Дирекция „Инспекторат“ в МВР, в които посочила, че на личния мобилен телефон на приятеля й В.Т.В., ЕГН ••••••••••, чрез приложението „Viber “ била получена информация относно задграничните им пътувания, прикрепена в прикачени файлове към сигналите ( л. 65 и 67 ), според която с лек автомобил „Ауди“, рег. № •••, двамата са излизали от Република България, както следва: на 02.10.2021 г. през ГКПП „Капитан Петко Войвода“, като са се завърнали в страната през същия ГКПП на 03.10.2021 г. в 10: 03 часа; на 12.11.2021 г. в 16: 38 часа през ГКПП „Кап. Андреево шосе“, като са се завърнали в страната през същия ГКПП на 13.11.2021 г. в 15: 41 часа. Без да е изрично посочено, изложеното в сигналите навежда на извода, че тази информация, ползвА.според П. като компромат, е била изпратена на мобилния телефон на приятеля й от лицето Р. Ж., от която той имал две деца, поради което се иска да бъде извършена проверка как Ж. се е снабдила с информацията, съхранявА.в ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) на МВР, кой и как я е придобил и изнесъл извън рамките на МВР, респективно – откриване и санкциониране на служителя, който го е направил. На 03.12.2021 г. била изготвена справка от журнала на Интегрираната информационна система ( ИИС ) „Справки“ ( Граничен контрол ) на МВР за служителите, които през периода от 03.10.2021 г. до 24.11.2021 г. са извършвали справки за лицата Т.П. и В.В., според която ( л. 69 ) през този период са били извършени общо 6 справки за задграничните пътувания на посочените лица, като всички те са били извършени от жалбоподателката Р.В. на 16.11.2021 г. между 14: 17 часа и 15: 10 часа, и с писмо рег. № 5290р-20480 от 03.12.2021 г. ( л. 68 ) същата била изпратена от директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ ( ДКИС ) на директора на Дирекция „Инспекторат“ на МВР. Въз основа на събраната информация ВПД директор на Дирекция „Инспекторат“ на МВР изготвил становище рег. № 4575р-3366 от 18.12.2021 г. ( л. 63 ), с което предложил на министъра на вътрешните работи материалите да бъдат изпрати на директора на ОДМВР-Стара Загора, като компетентен дисциплинарно наказващ орган, за вземане на отношение по наличните данни за извършени от жалбоподателката Р.В. нарушения на т. 71 и т. 75 от ЕКПДСМВР, съставляващи дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С писмо рег. № 4575р-3426 от 14.12.2021 г. на ВПД директор на Дирекция „Инспекторат“ на МВР ( л. 62 ) сигналите, подадени от П., ведно със становище рег. № 4575р-3366 от 18.12.2021 г. и писмо рег. № 5290р-20480 от 03.12.2021 г. с приложената към него справка от ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) на МВР, били изпратени по компетентност на директора на ОДМВР-Стара Загора и с негова заповед № 349з-2 от 04.01.2022 г. ( л. 23-24 ), връчена на жалбоподателката Р.В. срещу подпис на 04.01.2022 г., като са й били разяснени правата и задълженията й в дисциплинарното производство (л. 24), на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР била разпоредена проверка за изясняване на постъпилите данни, че на 16.11.2021 г. в периода от 14: 17 ч. до 15: 10 ч. от нея са били извършени 6 броя справки за задграничните пътувания на лицата Т.П. и В.В., които са били получени на личния мобилен телефон на последния чрез приложението „Viber “ и са били използвани „като компромат“ от Р. Ж. – нарушение на т. 71 ( „Служебната информация, с която разполага държавният служител, не може да бъде използвА.с користна цел, нито да бъде разгласявА.пред други лица освен по предвидения от закона ред“ ) и т. 75 ( „Държавният служител не придобива и не разгласява служебна информация, съдържаща текст, графични и художествени изображения, аудиозаписи, видеозаписи и други, извън установения от закона ред, както и не вписва неверни данни в документи, издавани, съхранявани или изисквани за нуждите на МВР“ ) от ЕКПДСМВР, дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, като проверката била възложена на Комисия в състав – председател: гл. инспектор Ангелина Недялкова Баракова – началник сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОДМВР-Стара Загора, и членове: ст. инспектор Димитър Георгиев Д. – началник група „ППФКС“ в сектор „ПИП“ към отдел „КП“ при ОДМВР-Стара Загора, и комисар В. И.Г. – началник отдел „Разследване“ при ОДМВР-Стара Загора, и било указано за резултата от проверката комисията да изготви писмена справка, която да се докладва в срок до 31.01.2021 г. Жалбоподателката Р.В. не е поискала да бъде подпомагА.в защитата си по дисциплинарното производство от посочен от нея служител на МВР или от адвокат – чл. 205, ал. 3 от ЗМВР. С писмена покА.рег. № 349р-191 от 04.01.2022 г., връчена й на 04.01.2022 г. – л. 34, тя била поканена в срок до 10.01.2022 г. да представи писмени обяснения по случая. В постъпилите от нея такива – рег. № 349р-554 от 06.01.2022 г. ( л. 38 ), същата заявила, че лицето В.В. й е познато във връзка с изпълнение на служебните й задължения, произтичащи от длъжностната й характеристика за заеманата длъжност, като посочила, че е извършвала справки на лица по различни ДП ( досъдебни производства ), включващи пълни проверки на същите в информационните масиви на МВР, както и общодостъпна информация в свободното интернет пространство. В.В. бил засичан от нея като лице, свързано с лица от криминалния контингент по линия „Данъчни престъпления" – Й.Г.Й.и А.П.А. от гр. Казанлък. На 04.10.2021 г. получила постановление от инспектор СнежА.Петрова – старши разследващ полицай, във връзка с извършване на ОИМ по отношение на лицето Й/Й., регистрирано под № 349р-30341 от 29.09.2021 г., като дни преди това била уведомена устно за предстоящите ОИМ, които трябвало да извърши, във връзка с ДП № 349зм-104/2016 г. Резултатите от същите били отразени в ДЗ ( докладна записка ) pe г. № 349р-31100 от 05.10.2021 г. Посочила още, че по отношение на Йосифов е извършвала множество проверки на задграничните му пътувания във връзка с искане за обявяване на лицето за издирване – pe г. № 349р-31602 (по ДП 349зм-104/2016 г.) и pe г. № 349р-692/08.01.2021 г. (по ДП № 349зм-158/2020 г.), чийто резултати били отразени съответно в ДЗ рег. № 349р-32508 от 15.10.2021 г. и ДЗ № 349р-246 от 22.01.2021 г. Заявила също, че: е извършвала проверка по отношение на лицето В.В., а впоследствие и на неговия спътник – Т.П., но не си спомня за конкретната дата на месец ноември 2021 г. (дали е била 16.11.2021 г.), за което била представила подробни обяснения във вид, съобразен с разпоредбите на ЗЗКИ; че не познава лично В.В., Т.П. и Р. Ж., но поради това, че Казанлък е малък град, била чувала по отношение на едно от лицата истории, които нямали връзка с извършваната проверка; че не е предоставяла информация, станала й известна във връзка с изпълнение на служебните й задължения, нито по отношение на някое от посочените лица, нито по отношение на което и да било друго лице, освен по законоустановения ред; че не е предоставяла паролите си за достъп до информационните масиви на МВР, като потвърдила, че в конкретния случай справките са били извършвани лично от нея. Жалбоподателката представила и писмени обяснения № RB202305- 001-06/02-100 от 07.01.2022 г., с които впоследствие комисията, извършваща проверката, се запознала съгласно изготвения за целта протокол рег. № 349р-6038 от 23.02.2022 г. – л. 54. Изискани били също и съответно постъпили писмени сведения от лицата В.Т.В., Т.Д.П. и Р. К. Ж.. В обясненията си – рег. № 349000-628 от 11.01.2021 г. ( л. 41 ), В.В. заявил, че от съжителството си на семейни начала с Р. Ж. имал две деца – А.и В.В., но тъй като Ж., с която вече не живеели заедно, имала съмнения, че той има отношения с Т.П., предприела мерки чрез свои познати да направи проверка в МВР дали двамата – той и П., са напускали заедно страната. На 16.11.2021 г. получил снимка по „Viber" от Р. Ж., на която видял свои лични данни и тези на Т.П., както и данни на личния си автомобил с информация кога и къде е напускал страната. Впоследствие получената снимка била препратена от него на Т.П., която подала сигнал за това към органите на МВР. Посочил също, че между Р. Ж. и Т.П. е имало разговор по този въпрос, но доколкото му е известно, нямало изнудване от ничия страна. От Р. Ж. разбрал също, че информацията за задграничните му пътувания с П. била придобита от нейна приятелка от полицията, която той не познавал. В обяснението си – рег. № 349000-1076 от 14.01.2022 г. ( л. 42 ), Т.П. заявила, че с В.В. предприели пътуване до Гърция и Турция на 12.11.2021 г., от което се върнали в страната на 13.11.2021 г. Няколко дни по-късно В. получил снимка на телефона си, на която били отразени техни съвместни пътувания. Изпращач на снимката била Р. Ж., с която В. е живял на семейни начала и от която имал две деца. На 23.11.2021 г. в 18, 32 часа В. й препратил снимката по Вайбър. Същата наподобявала снимка от монитор и тя предположила, че се касае за информация от информационните масиви на МВР, тъй като съдържала и данни за предходно тяхно пътуване до Гърция на 02.10.2021 г. Заявила също, че й е станало неприятно, виждайки своите данни, и на следващия ден подала жалба до министъра и Инспектората на МВР, понеже сметнала, че служител от системата е злоупотребил с въпросната информация и я е предоставил на Р. Ж., която от своя стрА.я използвала „като компромат“ срещу двамата. Посочила, че е разговаряла с Ж. и я уведомила за подадената жалба, а тя й казала, че това не я интересува, но не е била изнудвА.от Ж.. Към обясненията си П. приложена копие на снимката – л. 43, идентична с приложената към сигнала й до министъра на вътрешните работи с копие до директора на Дирекция „Инспекторат“ в МВР. В обяснението си – рег. № 349000-1077 от 14.01.2022 г. ( л. 44 ), Р. Ж. заявила, че В. е мъжът, с когото живеела на семейни начала 12 години, и познава Т.П., както и че разбрала, че двамата имат връзка от 2-3 години, за която В. категорично отричал. Това била причината да наеме частен детектив, от когото получила снимка с последното задгранично излизане на П. и В. в Турция. Твърди, че намерила детектива в интернет, но не може да посочи името му, както и че е изпратила получената от него снимката на В.В., тъй като той отричал за връзката си с П., а по-късно разговаряла и с Т.П., която не отрекла за пътуването им и потвърдила връзката си с него, като я и информирала, че е пуснала жалба за въпросната снимка. Заявила също, че не познава служители на МВР и е получила снимката от детектива, който й обяснил, че е проследил П. и В., както и че по никакъв начин не е изнудвала П. или В.. Във връзка даването на писмените си сведения Ж. ангажирала като адвокат, който да я представлява по преписката, пълномощника на жалбоподателката – адв. В.Д. ( л. 45 ). Изискани били и съответно постъпили заповедта, с която на жалбоподателката Р.В. е бил предоставен достъп до АИС на МВР, в това число до ИИС „Справки“ – Граничен контрол: Справка за пътуване на лица, Справка за пътуване на ПС и Справка за съвместно пътуване ( л. 46-48 ), протокол за запознаване на служителите от сектор ПИП с разпоредителни документи на МВР, в т.ч. и с Инструкция за реда за обработване на лични данни в МВР № 8121з-1280 от 07.10.2021 г., подписан и от жалбоподателката – л. 53, протокол на служителите от сектор ПИП при ОДМВР-Стара Загора, присъствали на проведено на 29.10.2021 г. обучение без откъсване от работа на тема „Опреснително обучение върху Етичен кодекс на държавните служители на МВР“, сред които и жалбоподателката – л. 52, и кадрова справка за жалбоподателката ( л. 55 ), според която същата е на работа в МВР от 02.11.2012 г., като на настоящата й длъжност е от 27.09.2013 г., преминала е шест курса за повишаване на професионалната й квалификация, награждавА.е била два пъти с „Писмена похвала“ – през 2015 г. и 2021 г., и по време на службата си не е била наказвана. По предложение на комисията, на която било възложено извършване на проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР – рег. № 349р-3200 от 28.01.2022 г. ( л. 59 ), със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора рег. № 349р-3200 от 28.01.2022 г. – л. 25, с която жолбоподателката е била запозната срещу подпис на 28.01.2022 г. в 16, 30 ч. – л. 26, срокът за приключване на проверката е бил удължен до 25.02.2022 г., поради неполучена от Дирекция КИС – МВР официална справка по отправено запитване рег. № 349р-2779 от 25.01.2022 г. ( л. 49) относно служителите на МВР, извършвали справочни дейности за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П. в периода 01.01.2021 г. – 16.11.2021 г. Последната – л. 51, удостоверяваща извършени на 16.11.2021 г. от жалбоподателката 6 броя справки за задграничните пътувания на В. и П., постъпила по преписката на 01.02.2022 г. с писмо рег. № 5290р-1442 от 26.01.2022 г. – л. 50. На 24.02.2022 г. въз основа на събраните до момента доказателства проверяващата комисия изготвила обобщена справка рег. № 349р-6229 от 24.02.2022 г. – л. 31-33, в която изразила становище, че на 16.11.2021 г. между 14: 17 часа и 15: 10 часа жалбоподателката Р.В. в качеството си на служител на ОДМВР-Стара Загора, на когото във връзка с изпълнение на служебните задължения е предоставен достъп до АИС на МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) – Справка за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, извършила справочни дейности за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П., като е била единствен служител на МВР, извършил посочените справочни дейности за тези лица, предвид което и тъй като достъп до тази информация имат само определените със заповед служители на МВР, с оглед на съвпадението на данните от ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) с тези от снимката, изпратена по „ Viber “ от Р. Ж. на В.В., може да се направи обосновано предположение, че жалбоподателката има отношение към информацията в тази снимка. Предвид това и тъй като не било установено от една стрА.по какъв начин информацията за пътуванията на В. и П., с която жалбоподателката се е запознала, е станала достояние на Ж., а от друга стрА.данните за пътуванията на тези лица в изпратената от Ж. на В. снимка не са във вид, в който се визуализират при извършване на справочни дейности в автоматизираната информационна система за задграничен контрол от служители на МВР, комисията приела: за неустановено, че жалбоподателката е използвала служебно известната й информация за задграничните пътувания на В. и П. с користна цел ( първата хипотеза на т. 71 от ЕКПДСМВР ) и че е извършила нарушение на т. 75 от ЕКПДСМВР; за установено, че на 16.11.2021 г. жалбоподателката е предоставила данни за задграничните пътувания на В. и П. в нарушение на втората хипотеза на т. 71 от ЕКПДСМВР: „Служебната информация, с която разполага държавния служител, не може… да бъде разгласявА.пред други лица освен по предвидения от закона ред“, с което извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, поради което предложила да й се наложи предвиденото за това нарушение наказание „порацание“. На 24.02.2022 г. в 15: 17 часа на жалбоподателката била връчена покА. ( л. 35 ) да се яви, за да се запознае с обобщената справка на проверяваща комисия и материалите от дисциплинарното производство, съответно да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, както и да представи доказателства за твърденията си, което тя направила на 25.02.2022 г. в 09, 20 часа – л. 33 и 39. Със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора рег. № 349з-868 от 10.03.2022 г., с която жалбоподателката била запозната срещу подпис на 11.03.2022 г. – л. 27, на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР проверката била върната на проверяващата комисия, като й било разпоредено да бъде поканена инспектор В. да предостави разпечатка от мобилните оператори за входящите и изходящите обаждания от всички използвани от нея мобилни телефони за периода 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. Поканата в тази насока била връчена на жалбоподателката срещу подпис на 11.03.2022 г. в 11: 35 часа – л. 36, и на 18.03.2022 г. тя представила допълнителни писмени обяснения, с които отказала за да предостави исканата й информация, позовавайки се на неприкосновеността на личния живот на гражданите, свободата и тайната на кореспонденцията им и другите съобщения – чл. 32 и чл. 34 от Конституцията на Република България ( КРБ ), както и на разпоредбите на чл. 5 и чл. 6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР ( ИДДПМВР ). На 30.03.2022 г. проверяващата комисия изготвила обобщена справка рег. № 349р-20233 – л. 28-30, в която, позовавайки се на събраните в хода на проверката доказателства, отново приела за неустановено, че жалбоподателката е използвала служебно известната й информация за задграничните пътувания на В. и П. с користна цел ( първата хипотеза на т. 71 от ЕКПДСМВР ) и че е извършила нарушение на т. 75 от ЕКПДСМВР, и за установено, че на 16.11.2021 г. е извършила нарушение на втората хипотеза на т. 71 от т. 71 от ЕКПДСМВР: „Служебната информация, с която разполага държавния служител, не може… да бъде разгласявА.пред други лица освен по предвидения от закона ред“, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, като в допълнение към мотивите, изложените в тази насока в предходната обобщена справка – л. 31-33, посочила още, че: действията на жалбоподателката по конкретните досъдебни производства, цитирани от нея в писмените й обяснения на л. 38, във връзка с които тя твърди, че е извършила справки за задграничните пътувания на В. и П., са били изпълнени около месец преди извършване на справките; получената снимка от В., а по-късно и от П., на датата, на която жалбоподателката е извършила справочни дейности за задграничните им пътувания, отразява съвместните им пътувания на 03.10.2021 г. и на 12.11.2021 г., които данни са фигурирали в системата към тази дата – датата на извършване на справочните дейности от жалбоподателката; представената от П. снимка на данните за нейните и на В. пътувания не са във вид, в който се визуализират на монитор при извършване на справочни дейности в автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители на МВР, но систематизирането им е в същата поредност и последователност на имена, наименования, дати, часове и местоположение, т.е. изпратената снимка по „ Viber “ на В., съответно – на П., са доближава максимално до визуализацията от монитора при извършване на справочни дейности в автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители на МВР, като са премахнати само данните за служителя, извършващ справката, ЕГН на лицата и данните за документите им за самоличност. С оглед на изложеното от нея в последната й обобщена справка проверяващата комисия предложила на директора на ОДМВР-Стара Загора да наложи на жалбоподателката за нарушението, което комисията е приела, че е извършила, дисциплинирано наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. На 05.04.2022 г. в 10: 20 часа на жалбоподателката била връчена покА. ( л. 37 ) да се яви, за да се запознае с последната обобщена справка на проверяваща комисия и материалите от дисциплинарното производство, съответно да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, както и да представи доказателства за твърденията си, от която възможност тя не се възползвала – л. 20, поради което на 11.04.2022 г. в 14: 42 г. отново била поканена да стори това, но от директора на ОДМВР-Стара Загора – л. 22, и на 11.04.2022 г. жалбоподателката подала писмени обяснения – л. 21, с които потвърдила писмените си обяснения, давани до този момент в хода на проверката, и заявила становището си, че не е извършила деяние, представляващо нарушение на т. 71 от от ЕКПДСМВР, за което проверяващата комисия е предложила да й се наложи дисциплинарно наказание „порицание“, и поискала справедливо произнасяне от директора на ОДМВР-Стара Загора, базирано на всички събрани в хода на проверката доказателства. С оспорената заповед № 349з-1398 от 18.04.2022 г. директорът на Областна дирекция на МВР гр. Стара Загора, позовавайки се на посочените по-горе доказателства, събрани в хода на проверката, след анализ на същите и споделяйки фактическите и правни изводи на проверяваща комисия, обективирани в обобщената й справка на л. 28-30 ( с две допълнения: че приема за възможно справките в АИС да са били извършени от жалбоподателката във връзка и със служебен интерес, но че това според него не изключва възможността тези данни да са били разгласени пред трети лица – В.В., Т.П. и Р. Ж., както и че видът, в който те са били предоставени на посочените лица, би могъл да се придобие при прехвърлянето им във формат WORD), наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 ( шест ) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, за описаното в същата деяние, извършено на 16.11.2021 г. в нарушение на т. 71 от ЕКПДСМВР, утвърден с МЗ № 8121з-348 от 25.07.2014 г. ( обнародван в ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.) – втората хипотеза: „Служебната информация, с която разполага държавния служител, не може да… бъде разгласявА.пред други лица освен по предвидения от закона ред“, квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ( „Дисциплинарните нарушения са: неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“ ) във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от същия закон ( „Дисциплинарно наказание "порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“ ), като жалбоподателката е била предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание дисципланарно-наказващият орган ( ДНО ) в изпълнение на чл. 206, ал.2 от ЗМВР ( „При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата“ ) се е позовал на тежестта на извършеното нарушение, приемайки, че с него е бил уронен престижа на МВР, настъпилите от нарушението последици – били засегнати интересите на гражданите, като им било причинено неудобство, обстоятелствата, при което е било извършено деянието – по повод изпълнение на служебни задължения предвид служебно предоставен достъп до АИС ГК, формата на вината, приемайки, че деянието е било извършено умишлено – служителят съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им ( т.е. евентуален умисъл ), и цялостното поведение на жалбоподателката по време на службата й, отразено в кадровата й справка – награждавА.два пъти с „Писмена похвала“ и липса на наказания. В допълнение ДНО изрично е посочил, че от анализа и оценката на събраните доказателства не се установява наличието на обстоятелствата по чл. 198 от ЗМВР, тъй като отклонението от изискванията за дължимото поведение не е незначително ( т.е. нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР ). Оспорената заповед е била съобщена на жалбоподателката срещу подпис на 18.04.2022 г., видно от отбелязването в нея – л. 17. В хода на съдебното производств0 бяха представени от пълномощника на жалбоподателката и приети като писмени доказателства Приложения А към фактурите за ползваните от нея мобилни услуги през периода 09.09.2021 г. – 08.11.2021 г. и разпечатки от входящите и изходящите й повиквания през периода 09.09.2021 г. – 08.12.2021 г., касаещи мобилен № 0887477688, т.е. посочения от жалбоподателката на л. 17, 24 и 27. Изложената фактическа обстановка обуславя следните изводи: Оспорването е направено в законово установения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 211 от ЗМВР ( на 03.05.2022 г. жалбата е депозирА.пред административния орган, а обжалваната заповед е връчена на 18.04.2022 г., като 1 и 2 май са били почивни дни ) от легитимирано лице с правен интерес против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, предвид което жалбата е процесуално допустима. РазгледА.по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган в лицето на директора на ОД на МВР гр. Стара Загора. С нея на жалбаподателката в качеството й на инспектор – разузнавач V ст. в група „Противодействие на престъпления във финансово-кредитната система“ на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР –порицание. Според разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководителите на структурите по чл. 37 могат да налагат всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, а за служителите на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. В случая ДНО е ръководител на структура на МВР по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР – директор на Областна дирекция, в частност – на ОД на МВР гр. Стара Загора, служител на която по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е жалбоподателката, заемаща изпълнителска длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 6 от ЗМВР съгласно Приложение № 1 към Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-140 от 24.01.2017 г. Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая в оспорената заповед е посочено, че жалбоподателката е извършила нарушение т. 71 от ЕКПДСМВР ( втората хипотеза), съставляващо дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, като описанието на деянието от обективна стрА.почива на обстоятелствата, посочени в заповедта, и се изразява най-общо в това, че на 16.11.2021 г. жалбоподателката в качеството си на служител на ОДМВР-Стара Загора с предоставен достъп до АИС на МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) – Справка за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, извършила справочни дейности за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П., след което разгласила така придобитата от нея служебна информация не по установения от закона ред. Посочени и обсъдени са и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението – данните в дадените от жалбоподателката и от лицата В.В., Т.П. и Р. Ж. писмени обяснения/сведения, снимката, получена от В. и препратена на П., заповедта и протоколите за предоставения на жалбоподателката достъп до АИС на МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) – Справка за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, за запознаването й с разпоредителни документи на МВР, в т.ч. и с Инструкцията за реда за обработване на лични данни в МВР, и обучението й на тема „Опреснително обучение върху Етичен кодекс на държавните служители на МВР“, както и справките за извършените от нея справочни дейности за задграничните пътувания на В. и П.. Посочени са също вида и срока наказанието, обстоятелствата, които са взети предвид при определянето му, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При издаване на оспорената заповед не са били допуснати съществени нарушение на приложимите в случая административно-производствени правила. Дисциплинарното производство е било образувано, протекло и приключило в съответствие с чл. 205 и сл. от ЗМВР, а доколкото за изясняване на относимите обстоятелства и факти ДНО е разпоредил извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР – и при спазване на правилата от Инструкция на министъра на вътрешните работи № 8121з-877 от 06.07.2022 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, в сроковете по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196 от ЗМВР и чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като в хода на дисциплинарното производство на жалобоподателката са били осигурени процесуалните й права за участие в производството по чл. 205, ал. 3 – 4 и чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е и материално законосъобразна. Изложените в нея фактически основания за издаването й съответстват на посочените от ДНО разпоредби, обуславящи ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, и кореспондират със събраните по делото доказателства. В случая няма спор, че жалбоподателката е имала достъп до АИС на МВР, в т.ч. ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) – Справка за пътуване на лица и Справка за пътуване на ПС, и на 16.11.2021 г. между 14: 17 часа и 15: 10 часа е извършила справочни дейности за задграничните пътувания на лицата В.В. и Т.П., както и че на същата дата В. е получил на мобилния си телефон чрез приложението „ Viber “ снимка с тези данни, изпратена му от лицето Р. Ж.. Независимо че не е безспорно установено защо жалбоподателката е извършвала справочни дейности за пътуванията на В. и П. – със служебна цел, както тя твърди в обясненията си, или по друга причина, и макар да не е установено как Ж. се е сдобила с тези данни, то фактът, че изпратената от Ж. по „ Viber “ снимка се отнася за две пътувания на В. и П. извън страната – на 02.10.2021 г. и 13.11.2021 г., а в този период до датата на изпращане на снимката от Ж. на В. единственият служител на МВР с достъп до ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ), извършвал справочни дейности в тази насока, е жалбоподателката, като последните са били извършени на 16.11.2021 г., т.е. когато в ИИС „Справки“ ( Граничен контрол ) вече са били генерирани данни за последното пътуване на В. и П. извън страната, преценен в съвкупност с факта, че снимката е била изпратена от Ж. на В. на датата, на която жалбоподателката е извършила справочните дейности, и обстоятелството, че данните в получената от В. снимка – л. 65 и 67, ако и да не са във вид, в който се визуализират на монитор при извършване на справочни дейности в автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители на МВР – л. 51 и 69, са систематизирани в същата поредност и последователност на имена, наименования, дати, часове с точност до секундите и местоположение ( ГКПП ), т.е. доближават се максимално до визуализацията им на монитора при извършване на справочни дейности в автоматизираната информационна система за граничен контрол от служители на МВР ( премахнати са само данните за служителя, извършващ справката, ЕГН на лицата и данните за документа им за самоличност ), изключват от една стрА.достоверността на твърденията на Ж., че е получила тези данни от нает от нея частен детектив, още повече, че тя не сочи името на последния и конкретните обстоятелства по наемането му ( името на детектива, кога го е наела, как му е било заплатено за услугата и т.н. ), а от друга стрА.обуславят като единствено възможен извода, че тези данни са били предоставени от жалбоподателката на Ж. или на трето лице, предоставило ги от своя стрА.на Ж., т.е. жалбоподателката ги е разгласила не по установения от закона ред. Не водят до различен от изложения извод данните от представените в съдебно заседание разпечатки от входящите и изходящите й повиквания през периода 09.09.2021 г. – 08.12.2021 г., касаещи мобилен № 0887477688, посочен от жалбоподателката на л. 17, 24 и 27, тъй като последният е само един от двата мобилни номера, посочени в хода на дисциплинарното производство като ползвани от нея – другият номер е 0887976788 и е посочен от жалбоподателката на л. 26, но разпечатки за входящите и изходящите й повиквания от него за този период и в частност на 16.11.2021 г. не са представени – нито в хода на дисциплинарното, нито в хода на съдебното производство. Ето защо съдът намира, че противно на твърденията на жалбоподателката и пълномощника й, деянието, съставляващо нарушение на т. 71 от ЕКПДСМВР ( втората хипотеза), за извършването на което жалбоподателката е била наказА.дисциплинарно, е доказано по категоричен начин в хода на дисциплинарното производство, както и че с оглед на изложеното по-горе същото правилно е било квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Законосъобразно ДНО е наложил на жалбоподателката предвиденото за този вид нарушение дисциплинарно наказание – „порицание“, съобразявайки се при определяне на срока му и позовавайки се на всички относими обстоятелства по чл. чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при това – позоваването не е формално, а конкретно. В тази насока не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателката и пълномощника й, че противно на приетото от ДНО с деянието си жалбоподателката не е уронила престижа на МВР, както че не ставало ясно в какво се изразява неудобството, причинено на гражданите според ДНО. След като става въпрос за неправомерно деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то със същото по дефиниция се уронва престижа на службата, тъй като подобно поведение е в разрез с основополагащите за полицейските служители принципи, норми и задължения, които съгласно ЕКПДСМВР съпътстват и регламентират тяхната дейност, отличаваща се с изисквания за висок обществен, нравствен и професионален дълг. Дейността на МВР е насочена не само към противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението, но и към защита на правата и свободите на гражданите – чл. 2, ал.1 от ЗМВР, и сред основните принципи, при които се осъществява, са спазване на Конституцията и законите, зачитане и гарантиране на правата и свободите на гражданите и защита на информацията и източниците за нейното придобиване – чл. 3, ал. 1 от ЗМВР, поради което разгласяването не по установения от закона ред на служебно придобита информация за личния живот на гражданите, каквито са задграничните им пътувания ( кога, с кого, как и къде ), безспорно засяга интересите им и им причинява психическо неудобство, тъй като последните не могат да разчитат, че информацията за личния им живот, която службите на МВР съхраняват, обработват и ползват, няма да бъде използвА.за цели извън предписаните от закона. С оглед на изложеното неоснователно е и възражението, че ДНО е нарушил принципа за съразмерност – последният е визиран в чл. 6 от АПК и нарушаването му съставлява основание за отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК, а не по т. 5 от АПК, както се сочи в жалбата – решение № 11084 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13845/2014 г., V о., още повече, че наложеното наказание е за минималния предвиден от закона срок – шест месеца. В заключение следва да бъде отбелязано, че в административната преписка и в частност в мотивите на оспорената заповед не се съдържат данни с издаването на последната ДНО да е преследвал друга цел извън или освен дисциплинарното наказване на жалбоподателката за извършеното от нея дисциплинарно нарушение с предвиденото за него от закона дисциплинарно наказание, т.е. оспорената заповед не е била издадена в несъответствие с целта на закона, съставляващо основание за отмяната й по чл. 146, т. 5 от АПК. С оглед на гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна – издадена е от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. При този изход на делото и предвид своевременно заявеното искане от ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който според съда се явява адекватен на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство. Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд, VIII състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК