Решение № 712 от 6.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 39/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е образувано по жалба на Р. И. С. от [населено място] срещу Заповед № Д-Е-П-Л-8 от 28.11.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (Д „СП“) – [община]. Жалбата е мотивирана с доводи за незаконосъобразност на заповедта поради липсата на мотиви – фактически основания, и поради противоречието й с материалния закон. В частност, жалбоподателката не е „недобросъвестна“ по смисъла на чл. 14а ЗСП, нито е упражнявала дейност като едноличен търговец. Сама по себе си регистрацията на съпруга й като едноличен търговец не е основание да бъде лишена от право на целева помощ за отопление. Съображения са доразвити в хода по същество чрез пълномощник. Ответникът е оспорил жалбата по основателност, като е мотивирал становището си за законосъобразност на заповедта с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП – ДВ, бр. 98/17.11.2020 г., която въвежда като условие лицето или семейството да не е регистрирано като едноличен търговец. Условието е формално и в случая е изпълнено, доколкото съпругът на жалбоподателката е регистриран като едноличен търговец. Без значение дали е упражнявал търговска дейност. В хода на производството са събрани писмени доказателства за спорните между страните факти и въз основа на техния анализ съдът прие следното по фактите: С оспорената заповед, след извършена проверка въз основа на Заповед № ЗСП/ДЕП/5616 от 19.10.2023 г. (л. 70) за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи, директорът на Д „СП“ – П. е лишил жалбоподателката от право на целева помощ за отопление по Наредба № РД07/5 от 16.05.2008 г. до възстановяване на дължима сума за получени социални помощи най-късно до 28.11.2024 г. (л. 8). Повод за проверката е подадено от съпруга на жалбоподателката заявление вх. № ЗСП/ДЕП/5616/13.09.2023 г. (л. 76) за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2023/2024 г. (л. 76). Помощта в размер на 546, 95 лв. е отпусната със Заповед № ЗСП/Д-Е-П/5616 от 20.09.2023 г. (л. 74), след което и въз основа на констатациите при проверката на 22.11.2023 г., че съпругът на жалбоподателката е регистриран като едноличен търговец – ЕТ „Х. П.“ (констативен протокол на л. 69), е издадена Заповед № Д-Е-П-ВС-30/28.11.2023 г. по чл. 14а, ал. 3 ЗСП за възстановяване от жалбоподателката на „неправомерно получена социална помощ“ в размер на 623, 55 лв. (л. 61), отпусната по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-Е-П/7001/25.10.2022 г. със Заповед № ЗСП/Д-Е-П/7001/31.10.2022 г. Заповед № Д-Е-П-ВС-30/28.11.2023 г. е връчена на жалбоподателката на 28.11.2023 г., като на същата дата е издадена оспорената заповед, с която е лишена от право на целева помощ за отопление по Наредба № РД07/5 от 16.05.2008 г. до възстановяване на сумата или в срок до 28.11.2024 г. Оспорената заповед е обжалвана пред директора на РДСП – [област], който с Решение № 01-РД04-0729/22.12.2023 г. (л. 52) я е потвърдил. Решението е връчено на жалбоподателката чрез упълномощения в производството представител на 30.12.2023 г. (известие на л. 92). Не е спорно в производството, че съпругът на жалбоподателката Х. С. е регистриран като едноличен търговец ЕТ „Х. П.“, като за периода от 01.01.2020 г. до 01.01.2024 г. в ИС на НАП няма данни за подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за изплатени доходи, няма регистрирани трудови договори (удостоверение от ТД на НАП – [област] от 07.02.2024 г. на л. 100). Безспорно е също, че при подаване на заявление-декларация вх. № ЗСП/ДЕП/7001/25.10.2022 г. жалбоподателката е декларирала, че няма регистрация като едноличен търговец и собственост на капитала на търговски дружества (л. 103). При установените факти, обсъдени във връзка с основанията по чл. 146 вр. чл. 168, ал. 1 АПК, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е подадена от адресата на оспорената заповед и в срока по чл. 149, ал. 3 АПК - на 09.01.2024 г. (пощенски плик на л. 12), считан от съобщаването на решението на директора на РДСП - [област] по чл. 97, ал. 1 АПК на 30.12.2023 г. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – чл. 13, ал. 2 ЗСП, в предписаната от закона писмена форма, като съображенията относно дължимата за възстановяване сума от недобросъвестно получени социални помощи са фактическите основания и условие от хипотезата на чл. 14, ал. 5 ЗСП. Неотносими са съображенията в оспорената заповед за регистрацията на съпруга на жалбоподателката като едноличен търговец, доколкото недобросъвестността й при получаване на социална помощ поради това обстоятелство следва да бъде установена с акт по чл. 14а, ал. 3 ЗСП, а не с акта по чл. 14, ал. 5 от същия закон. Въпреки това, доколкото са изложени и съображения в приложното поле на чл. 14, ал. 5 ЗСП, възражението по формата на заповедта е неоснователно. Издаването на заповедта се предхожда от проверка по реда на чл. 14а ЗСП, със съставен за резултатите констативен протокол и издадена заповед по чл. 14а, ал. 3 ЗСП за възстановяване на получената от жалбоподателката друга социална помощ по Заповед № Д-Е-П-ВС-30/28.11.2023 г. В тази връзка процедурата е спазена, но заповедта по чл. 14а, ал. 3 ЗСП не е влязла в сила към датата на издаване на оспорената заповед по чл. 14, ал. 5 ЗСП. Изпълнението на условието по чл. 14, ал. 5 ЗСП следва да е установено с влязъл в сила акт – арг. от чл. 14, ал. 3, т. 3 ЗСП и чл. 14а, ал. 3 ЗСП. За случаите на констатирани при проверка по чл. 14а, ал. 1 ЗСП недобросъвестно получени средства от социални помощи законът предвижда издаването на заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва (чл. 14а, ал. 3 ЗСП), която е индивидуален административен акт с конститутивно действие. Заповедта по чл. 14а, ал. 3 ЗСП едновременно и констатира недобросъвестност при получаване на социалната помощ, с оглед което след влизането й в сила би било изпълнено условието за лишаване от помощи на лицето по чл. 14, ал. 5 ЗСП. Именно поради правилото на чл. 14б, ал. 1, изр. 2 ЗСП, че оспорването на заповедта за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ по чл. 14а, ал. 3 ЗСП, както в случая на Заповед № Д-Е-П-ВС-30/28.11.2023 г., спира изпълнението й, след влизането й в сила е изпълнително основание и се дължи възстановяване на получената социална помощ – чл. 268, т. 1 АПК, и съответно би било изпълнено условието по чл. 14, ал. 5 ЗСП (вж. в този смисъл Решение № 1365 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 843/2018 г., VI о.). В случая не е спорно, че Заповед № Д-Е-П-ВС-30/28.11.2023 г., връчена на жалбоподателката на 28.11.2023 г., е оспорена по съдебен ред – в производство по адм.д. № 38/2024 г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт към хода на устните състезания по настоящото дело (изявление на процесуалния представител на ответника в съдебно заседание на 22.02.2024 г. и служебно известен факт, известен и на страните, които са страни и в производството по адм.д. № 38/2024 г.). Следователно към датата на издаване на оспорената в настоящото производство заповед – 28.11.2023 г., не е установено с влязъл в сила акт жалбоподателката недобросъвестно да е получила социални помощи и не е било изпълнено материалноправното условие по чл. 14, ал. 5 ЗСП за лишаването й от право на целева помощ. Затова и оспорената заповед е издадена в противоречие със закона в смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и следва да бъде отменена (чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК). Отделно, недобросъвестността не е доказана. Обстоятелството, че съпругът на жалбоподателката е вписан като едноличен търговец и този факт не е деклариран при подаване на заявлението-декларация от 25.10.2022 г. не е основание да се счита недобросъвестна при получаване на отпусната й за отоплителен сезон 2022/2023 г. целева помощ. Съгласно редакцията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП – ДВ, бр. 98/17.11.2020 г., във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, условие за отпускане на целева помощ за отопление е лицата или семействата да не са регистрирани като еднолични търговци, което не е изпълнено за съпруга на жалбоподателката. Разпоредбата обаче в действаща й към 28.11.2023 г. редакция – ДВ, бр. 44/2023 г., в сила от 01.06.2023 г., която е следвало да бъде съобразена от органа по правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, поставя като условие лицата или семействата да не осъществяват дейност като еднолични търговци. Формалната регистрация като едноличен търговец е неотносим факт при действието на закона към датата на издаване на оспорената заповед от 28.11.2023 г. и като отпаднало условие по чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП (ДВ, бр. 44/2023 г.), е неприложима към преценката за недобросъвестност на жалбоподателката в хипотезата на чл. 14, ал. 5 ЗСП. Доколкото целевата помощ за отоплителен сезон 2023/2024 г. е отпусната със Заповед № ЗСП/Д-Е-П/5616 от 20.09.2023 г. по подаденото от съпруга заявление, след отмяна на оспорената в производството заповед не се налага изпращане на преписката на органа по реда на чл. 173, ал. 2 АПК. При този изход от спора по делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането за разноски на жалбоподателката – държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия в проведеното едно съдебно заседание, следва да бъде определено на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, съдът