Решение № 537 от 11.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 29, ал. 1 Закона за особените залози. Образувано е по жалба на „Т.Б. Д” АД, вписана в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията, с ЕИК: ••••••• срещу отказ № 20240313103858/20.03.2024г. на Агенцията по вписванията, Централен регистър на особените залози, постановен по заявление № 20240313103858 за вписване на обстоятелства относно Договор за особен залог по партидата на залогодателя: Е., ЕИК/БУЛСТАТ •••••••. Жалбоподателят намира отказа на длъжностното лице за вписване на обстоятелства по вписан залог като неправилен и незаконосъобразен, тъй като предмет на предмет на залога са настоящи и бъдещи вземания, която са индивидуализирани и определени в достатъчна степен, а не съвкупности от вземания, като в тази насока неправилно са дадени указания от длъжностните лица. Намира и че отказът е неясен и немотивиран. Моли обжалваният отказ да бъде отменен. Агенция по вписванията не е подала писмено становище по жалбата. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: В чл. 29 от от Закона за особените залози /ЗОЗ/ е предвидено, че отказът да бъде извършено вписването подлежи на обжалване пред окръжния съд по местоживеенето, съответно по седалището на заявителя, в 7-дневен срок от връчването му. Съгласно чл. 29, ал. 2 ЗОЗ, жалбата се подава чрез съответния регистър, който вписва жалбата в партидата на залогодателя и изпраща незабавно подадена жалба заедно с приложенията към нея на съда заедно с постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му на заявителя. В разглеждания случай съответният регистър е Централен регистър на особените залози /ЦРОЗ/, доколкото касае промяна в обстоятелства по първоначалното вписване в регистъра на особените залози на договор за особен залог. Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу отказ на длъжностното лице, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗОЗ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. По същество съдът намира жалбата за основателна. На първо място, заявлението за вписване на промени в обстоятелствата е подадено от оправомощено по чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗОЗ лице, което се установява от вписаните по партидата на заявителя обстоятелства. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗОЗ длъжностното лице по вписванията проверява: 1. подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра; 3. заявлението подадено ли е от оправомощено лице; 4. към заявлението приложени ли са всички документи, съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона установяват ли се от представените документи по т. 4, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря ли по външните си белези на изискванията на закона; 6. представена ли е декларацията по чл. 27, ал. 4; 7. документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система и 8. платена ли е дължимата държавна такса. В конкретния случай, излизайки извън обхвата на дължимата проверка, на заявителя са дадени указания за сключване на допълнителен анекс към договора за особен залог за вписване договора за залог, като залог на съвкупности от вземания, каквото обстоятелство и воля не произтича от документите, представени към процесното заявление, нито от отправеното искане за първоначално вписване. Според чл. 4 от Закона за особените залози /ЗОЗ/, при условията и по реда на този закон могат да се залагат по т. 3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) вземания, безналични ценни книжа и дялове на колективни инвестиционни схеми, а по т. 8. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2017 г.) съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа, както и дялове на колективни инвестиционни схеми. Според чл. 4, ал. 2, заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Следователно, законът изрично разграничава и предвижда възможност за това предмет на залога да са вземания или съвкупности от вземания и във волята на страните е коя от правните конструкции ще избере по отношение на сключения и заявен за вписване договор за особен залог. В конкретната хипотеза, видно от представения договор от 05.03.2024 година, предмет на залога са вземания по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗОЗ, като страните са се възползвали и от опцията заложеното имущество да обхваща и бъдещи вземания. На следващо място, вземанията, върху които се учредява особен залог, са определяеми и в тази връзка – индивидуализирани, тъй като бъдещите вземания се индивидуализират с пораждащите ги договори между залогодателя и посочените трети лица. Тоест, същите са определяеми, тъй като реферират към конкретни юридически факти – източник на права и задължения – договори за изкупуване на електроенергия и вземания по банкови сметки. Следователно, заявените за вписване обстоятелства относно особен залог произтичат от валиден договор за особен залог и съответстват на изискванията на закона. Ето защо, са били налице предпоставките за извършване на исканото вписване на обстоятелствата по процесното заявление. Постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен от съда и на длъжностното лице по регистрация да бъдат дадени указания да впише исканите обстоятелства. Така мотивиран, съдът