Решение № 18434 от 30.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4101/2025 г.

Производството представлява система от действия, които подготвят крайния акт и няма пречка мотивите да се съдържат и в друг акт, предхождащ издадения. Съществува изискване тези действия да доведат до действителната и законосъобразна воля на органа. Целта е да се съберат доказателства и тези доказателства да подпомогнат административния орган при решаването на определен въпрос. Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед, издадена в нарушение на изискванията на чл.59 т.4 АПК, съгласно който административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването т.е. същият следва да е мотивиран. Това е един от съществените реквизити на всеки административен акт. Те позволяват на адресата на акта да научи въз основа на какво е формирана волята на административния орган, респективно на това да организира защитата си срещу административния акт. Съгласно т.2 от ТР 4/2004 год. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В конкретния случай, административният орган е посочил, че чуждият гражданин е преминал незаконно границата на РБ, позовал се е на приложената Докладна записка от Дирекция КПМЗ – че спрямо чужденеца е наложена ПАМ-“ Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, а след издаване на заповедта оспорващият е подал молба за закрила, заявен за реадмисия. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверката за законосъобразност на акта При издаването на Решението, Председател на ДАБ към МС на РБ е спазил процесуално- правните разпоредбите на ЗУБ и материално- правните разпоредби. Правната регламентация на настаняването на търсещи закрила в центрове от затворен тип се съдържа в нормата на чл. 45г. от ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)-настаняването в център от затворен тип продължава до отпадане на съответното основание по чл. 45б, ал. 1 / а това са -когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип- за установяване или проверка на неговата самоличност или националност; за установяване на фактите и обстоятелствата, на които се основава молбата за международна закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност чужденецът да се укрие; когато това се налага с цел защита на националната сигурност или обществения ред, за установяване на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за международна закрила и прехвърляне на чужденеца в компетентната държава, и когато е налице опасност чужденецът да се укрие. По аргумент от нормата на чл.45г, ал.2 от ЗУБ Директорът на център от затворен тип, в който е настанен чужденец, търсещ международна закрила, извършва ежемесечно проверка за наличие на основанията за настаняване и ги докладва на председателя на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице. Председателят на Държавната агенция за бежанците или оправомощено от него длъжностно лице преразглежда решението за настаняване по чл. 45в, ал. 1 при установяване на нови данни и обстоятелства или по искане на чужденеца, търсещ международна закрила, и се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок. Решението по ал. 3 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Решението на съда е окончателно. Неприключването на производството в предвидения по този закон срок не по вина на чужденеца, търсещ международна закрила, не може да бъде основание за продължаване на настаняването в център от затворен тип. По силата на ал.6-когато по административен или съдебен ред се установи, че настаняването в център от затворен тип е незаконосъобразно, чужденецът се освобождава незабавно. Чужденците, търсещи международна закрила, се преместват от един център в друг само при необходимост. В тези случаи се уведомяват лицата, които им предоставят правна помощ. От своя страна чл. 45в от ЗУБ сочи, че чужденец, търсещ международна закрила, се настанява в център от затворен тип с мотивирано решение на Председателя на Държавната агенция за бежанците или на оправомощено от него длъжностно лице. Решението по ал. 1 се взема след преценка за принадлежността на чужденеца към уязвима група. Решението по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за настаняването, реда и срока за обжалване, както и възможността за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство. Препис от решението се връчва по реда на чл. 76. Решението на органа по ал. 1 може да бъде обжалвано по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като жалбата не спира изпълнението му. Решението на съда е окончателно. От доказателствата по делото се установява, че оспорващият е влязъл на територията на РБ, като има издадена Заповед за налагане на ПАМ-“ Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ и е подал е Молба за закрила след като е бил заловен и спрямо него има издадена Заповед за връщане, не принадлежи към уязвима група, налице е опасност от укриване. Легално определение за сериозна опасност от укриване е дадено в §1, т.15 от ДР на ЗУБ според която " Сериозна опасност от укриване на чужденец" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че чужденецът ще се опита да се укрие. Такива данни може да са налице, когато чужденецът: не може да бъде намерен на разрешения му адрес, напуснал е без разрешение определената му зона или център за настаняване, не се е явил без уважителна причина пред длъжностно лице от Държавната агенция за бежанците в изпълнение на приложена мярка по чл. 45а, нарушил е забраната за влизане в граничната зона, направил е опит да напусне или е напуснал страната, както и други данни. От друга страна, с разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането, С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието " опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на " опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. Анализирайки всички събрани доказателства законосъобразно ответникът по оспорването е издал оспореното Решение и настанил оспорващият в ПЗТ до отпадане на основанието или до приключване на производството за предоставяне на закрила. Вярно, е че в мотивите на заповедта е посочено, че оспорващият се настанява в ПЗТ за установяване на фактите и обстоятелствата по молбата му за международна закрила, като също така е вярно, че е проведено интервю от Интервюиращ орган на дата 10.04.2025 година, но това само по себе си не води до извод, че е отпаднало основанието за настаняване-каквото е посочено в разпоредителната част на Решението- до отпадане на основанието. Доколкото до приключване на устините състезания не са представени доказателства за отпадане на основанието за настаняване, то провеждането на интервю не води до извод, че е отпаднало основанието. Вярно е, че чл. 45а от ЗУБ задължава ответника да прецени дали може по отношение на лицето да се приложи по-леката мярка "задължително явяване на всеки 2 седмици", но при пристъпване към по-тежката мярка "настаняване в помещение от затворен тип" се съобразява, че първата мярка би била неефективна. Конкретно след като решението е постановено именно при наличието на опасност от укриване и до отпадане на основанието, настаняването не е самоцелно, т.е не е постановено само защото лицето е търсещо закрила, което изрично се забранява от чл. 45б, ал. 2 от ЗУБ, при което е налице и съответствие на акта с целта на закона- да се настаняват чужденци, търсещи международна закрила в помещение от затворен тип до отпадане на основанието за това и когато са налице основания за настаняването им поради причина, че съществува опасност да се укрият- какъвто е процесният случай, още повече, че настаняването е временно и за възможно най-кратък срок. Посоченото в Решението или до приключване на производството с влязъл в сила акт е при условията на алтернативност. Решението за настаняване в помещение от затворен тип на търсещия закрила е законосъобразно, а жалбата е неоснователна. Страните не са заявили претенция за присъждане на разноски. Воден от гореизложеното на основание чл.45в от ЗУБ, вр. с чл.172 от АПК, Административен съд-София-град