Решение № 352 от 26.2.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 554/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от ДОПК.

Производството е жалба от С. Н. Д. от гр.Търговище, [ЕГН], против Решение № 220/19.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение жалбата му, срещу Разпореждане за присъединяване на публичен изпълнител с изх. № С240025-105-0389290/03.09.2024г. по ИД № 241558788/2024г., образувано срещу жалбоподателя, с което се присъединява като публичен взискател държавата-членка Германия, въз основа на постъпилото от нея искане с № 2399381/14.07.2024г.

В жалбата като основание се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на приложимите материални норми. Излага се становище, че в преписката по изпълнителното дело, като основание за принудително изпълнение е приложено само Известие за вноски/оценка от Германия, което не е посочено като изпълнително основание в чл. 209, ал. 1 от ДОПК. Навежда се, че по преписката не е приложено първоначалното изпълнително основание, издадено в Германия, съгласно чл. 269а, ал.1 от ДОПК. Излага се твърдение, че оспорващият не е уведомен за издаденото срещу него изпълнително основание, съгласно което да дължи осигурителни вноски за период от 01.01.2012г. до 31.12.2014г., преди пристъпване към принудителното му удовлетворяване и за нарушаване на правото на оспорващия, съгласно чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Излагат се подробни доводи, обосноваващи че принудително изпълнение на публични вземания за задължителни осигурителни вноски не следва да се прилага, съгласно чл. 269а, ал. 2 от ДОПК. Моли се оспорените актове да бъдат отменени като незаконосъобразни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият не се явява лично. Представлява се от адвокат Ст.М., която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представя писмени бележки, в които излага подробни доводи, обосноваващи издаване на оспорения акт в нарушение на чл. 35 от АПК, поради неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая и при неспазване на материалния закон. Излага становище, че акта не съдържа реквизита по чл. 196, ал. 1, т. 3 от ДОПК – фактическите и правните основания за издаването му, тъй като в него липсват мотиви на органа, защо решава да окаже взаимна помощ на държава-членка на ЕС, в случая Германия, за събирането на задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях. Навежда, че директорът на ТД на НАП – Варна е ограничен да окаже взаимна помощ на ДЧ, съгласно разпоредбата на чл. 269а, ал. 2, т. 1 от ДОПК за вземания за задължителни осигуровки. Излага се становище, че съгласно посочената разпоредба взаимна помощ с държавите от ЕС не се осъществява при събирането на вземания за задължителни осигурителни вноски. Излага се твърдение, че до връчването на единния инструмент по смисъла на чл. 269к от ДОПК за предприемане на изпълнителни мерки, т.е. до започване на принудителното изпълнение оспорващият не е бил уведомяван за издаване на акт, с който процесните суми да са му начислени, като по делото липсват писмени доказателства същият да е бил уведомен за такъв акт, както в Германия, така и в България. Излага се становище, че в приложеното по делото Известие за вноски/оценка от 16.04.2024 г. на германската институция, не е индивидуализирано първоначалното изпълнително основание, както и качеството на длъжника - физическо или на юридическо лице. Излага доводи, обосноваващи че в конкретния случай данъчната администрация на Германия, а не българската следва да събере от жалбоподателя задълженията по дължимите от последния осигурителни вноски. Моли жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по оспорването – Директорът на ТД на НАП – Варна в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл. юрисконсулт М.Д., която излага становище за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи обосноваващи, че оспореното Решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че органът е получил искане за събиране на задължение, като последният не следва да изисква повече от посочената в този европейски формуляр R017 информация. Навежда се, че видът и самият размер на задължението не са предмет на проверка от страна на публичния изпълнител. Навежда че в изпратеното искане обр. R017 не се съдържат данни, че вземането е за вноски, поради което не следва да се приема, че е за задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 269а от ДОПК. Излага доводи, обосноваващи, че в производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Моли се жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на оспорващия.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В ТД на НАП – Варна, дирекция „Събиране“, офис Търговище е било образувано ИД № 241558788/2024г., срещу жалбоподателя за принудително събиране на публични задължения за глоби по фиш от Община Шумен в размер на 70.00 лв.

Във връзка с направено искане за събиране /обезпечителни мерки от държава-членка – Германия, под № 2399381/14.07.2024г. за принудително събиране на дължими осигурителни вноски за периода 01.01.2012г.-31.12.2014г. в размер на 79243.60 лв. - главница и 97711.70 лв. лихва за просрочие /към 12.09.2024г./, съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, публичният изпълнител с Разпореждане за присъединяване с изх. № С240025-105-0389290/03.09.2024г., е присъединил държавата-членка Германия като взискател в посоченото изпълнително дело за предявеното вземане. Органът е приел, че задълженията по искането от Германия под № 2399381/14.07.2024г. са установени по основание и размер с акт от 16.04.2024г., който е бил връчен на 25.04.2024г., съгласно приложената разписка за връчване. Прието е от органа, че от страна на взискателя за последен път задълженото лице е било търсено на 16.10.2019г. без успех. В искането за събиране е посочено, че от страна на длъжника не е правено възражение.

Постановление за присъединяване с изх. № С-240025-105-0389290/03.09.2024г. на публичен изпълнител, е обжалвано по административен ред пред Директора на ТП на НАП – Варна, офис Търговище със жалба с вх.№ 9246/11.09.2024г.

По подадената жалба на Директорът на ТП на НАП – Варна, офис Търговище е постановил Решение № 220/19.09.2024г., с което жалбата е оставена без уважение.

Жалбоподателят е представил за сведение Решение №132 от 23.01.2025 г. постановено по АД № 555/2024 г. по описа на съда. Преценката на съда е основана, без да е налице влязъл в сила съдебен акт (това не е задължително), с който акта за присъединяване е преценен по отношение неговата законосъобразност. Такава е дължима в настоящото производство. Отмяната или не на наложени обезпечителни мерки е неотносима в случая и не задължава съда автоматично да отмени и атакувания акт в настоящото производство, позовавайки се на силата на пресъдено нещо. Съдебните решения на българския правораздавателен орган отделно не водят до прекратяване на производството спрямо жалбоподателя в друга ДЧ и недължимост на вземането. Различният правен спор и постановено решение не обвързва като мотиви и краен резултат, макар и постановен между едни и същи страни, но на друго основание и за различни атакувани действия от органа по изпълнение.

Видно от съдържанието на легалния превод от немски на български език, на Писмо-Известие за вноски/оценка от 16.04.2024г., изпратено от екип по принудително изпълнение Лудвигсхафен – Германия до жалбоподателя, се установява, че задължението на посоченото лице е за социалноосигурителни вноски за периода 01.01.2012г. до 31.12.2014г. от 40 516.61 евро, както и за такса за забавено плащане върху последната сума от 49 023.50 евро за периода от 31.01.2012г. до 31.03.2024г., всичко в общ размер на 89 540.11 евро.

С Разпореждане за присъединяване с изх. № С240025-105-0389290/03.09.2024г. се установява, че към ИД № 241558788/2024г. образувано срещу жалбоподателя се присъединява като публичен взискател държавата-членка Германия въз основа на постъпилото от нея искане с № 2399381/14.07.2024г. От съдържанието на разпореждането е видно и се установява, че от страна на самия орган като вид на задължението е посочено „осигурителни вноски“.

От приложената по делото справка за задължения от ИС на ТД на НАП, по делото се установява, че към 12.09.2024г. по ИД № 241558788/2024г. е налице задължение на жалбоподателя в общ размер на 177 025.30 лева, от които главница от 79 313.60 и лихви от 97 711.70 лева. Видно от същата справка част от посочените задължения е и задължението по искането за събиране под № 2399381/14.07.2024г. на държава-членка – Германия, което е в общ размер на 176 955.30 лева, от които 79243.60 лева размер на главница и размер на лихви -97711.70 лева.

С оспореното в настоящето производство Решение № 220/19.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - Варна, е оставена без уважение жалба, срещу Разпореждане за присъединяване на публичен изпълнител с изх. № С240025-105-0389290/03.09.2024г. по ИД № 241558788/2024г. образувано срещу жалбоподателя, с което се присъединява като публичен взискател държавата-членка Германия, въз основа на постъпилото от нея искане с № 2399381/14.07.2024г.

Решаващият орган е изложил от фактическа страна, че съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета, публичният изпълнител е присъединил взискателя за предявеното вземане с единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, които подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване. В европейския формуляр-искане са посочени изискуемите реквизити - установените по основание и размер задължения с акт от 16.04.2024г, който е връчен на жалбоподателя на 25.04.2024г. съгласно приложената разписка. Посочено е, че за последен път задълженото лице е било търсено на 16.10.2019г. без успех. В искането за събиране е посочено, че не е правено възражение.

От правна страна е изложено, че в чл. 269а от ДОПК изрично е посочено, че взаимна помощ с компетентните органи на държави членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на определени публични вземания. Разпоредбите на Глава XXVII „а“ не се прилагат по отношение на вземания за задължителни осигурителни вноски; такси, които не попадат в обхвата на ал. 1 т. 4 и т. 5; вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес; вземания по влезли в сила присъди или други санкции, наложени в наказателно производство, които не попадат в обхвата на ал. 1 т. 4.

След присъединяването на Република България към Европейския Съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. С Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите-членки, докато в Регламент (ЕО) № 987/2009 се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.

Регламент /ЕО/ № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета установява процедурата за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., като в т. 20 от преамбюла е посочено, че за целите на разпоредбите за взаимна помощ по отношение на събиране на предоставени, но недължими обезщетения, събиране на предварителни плащания и вноски, прихващане и съдействие за събиране, компетентността на държавата-членка, получила искането е ограничена до действията, свързани с мерките за изпълнение. Всички останали действия попадат в кръга на компетентността на държавата-членка, отправила искането. Мерките за изпълнение, взети от държавата-членка, получила искането, не предполагат признаване от тази държава-членка на вземането по същество или на основанието му.

В чл.84 от основния Регламент №883/2004г. е посочено, че събирането на осигурителни вноски, дължими на институция на една държава-членка и възстановяването на недължими обезщетения от институцията на една държава-членка, може да бъде извършено в друга държава-членка в съответствие с процедури, гаранциите и привилегиите, приложими към събирането на осигурителни вноски, дължими на аналогичната институция на последната държава-членка и връщането на недължими обезщетения. По тази причина, задълженото лице, следва да подаде отделна жалба до компетентните институции на страната - заявител, съобразно чл.81 §1 от Регламент /ЕО/ №987/2009г. относно възраженията си за дължимост на осигурителните вноски и техния характер - дати са задължителни или не. В този смисъл е разпоредбата на чл. 269м, ал.1 от ДОПК. Видно от същия текст националният орган не е компетентен да се произнася по първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка.

На следващо място, сочи и разпоредбата на чл.269м от ДОПК, когато срещу вземането е депозирана жалба до местния запитан орган, следва да се уведоми жалбоподателят, че той може да подаде жалба пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава-членка, която в случая е Германия.

Прието е, че публичният изпълнител е изпълнил задълженията си произтичащи пряко (посочено в с.з.) от чл.84 на Регламент №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и чл. 269 и сл. от глава Двадесет и седма “а“ от ДОПК- процедура за взаимна помощ с държави-членки на ЕС по искане от Германия под № 2399381/14.07.2024г., за принудително събиране на дължими осигурителни вноски за периода 01.01.2012г.-31.12.2014г. в размер на 79243.60 лв. главница и 97711.70 лв, /към 12.09.2024г./ лихва за просрочие срещу С. Н. Д., [ЕГН], от гр.Търговище, [улица], вх.А, ет.6, ап.18, и към настоящия момент не са налице основания за отмяна или изменение на извършените действия. Направените възражения за изтекъл давностен срок са неоснователни.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 7 – дневен срок от връчването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 266 от ДОПК, а именно директорът на компетентната териториална дирекция, в случая директорът на ТД на НАП - Варна. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, реквизити. Процесното разпореждане за присъединяване е издадено от оправомощен по смисъла на чл. 217, ал. 2 от ДОПК орган, в рамките на неговите правомощия.

При издаване на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила довели и до неправилно приложение и на материалния закон, поради следните съображения:

По силата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, в производствата по събиране на публични вземания, могат да се присъединяват публични взискатели, като присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми. В конкретния случай с Разпореждане за присъединяване, е допуснато присъединяване на публичен взискател към изпълнителното производство по изпълнително дело за вземане на държава - членка на ЕС по процедура за взаимна помощ за вземането, произтичащо от публични задължения на жалбоподателя. Разпореждането е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна към висящо изпълнително дело.

Съгласно националната уредба - чл. 269а, ал. 1 от ДОПК, взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането публични вземания, както следва: 1. данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз; 2. възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително сумите, подлежащи на събиране във връзка с тези действия; 3. такси и други публични вземания, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта; 4. имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1 - 3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт; 5. такси за издаване на удостоверения и други документи, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на данъци, акцизи и мита; 6. лихви и разноски, свързани с вземанията по т. 1 - 5.

Взаимната помощ при събирането на вземанията се осъществява чрез искане за събиране на вземане – чл. 269в, ал. 1 от ДОПК, придружено от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване – чл. 269к, ал. 1 от ДОПК.

Съгласно чл. 269л, ал. 1 от ДОПК, по искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка. Разпоредбата на чл. 269и, ал. 1 от ДОПК, въвежда забраната за отравяне на искане за събиране на вземане, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5 от ДОПК.

Осъществените действия по присъединяването са извършени в релевантното искане и изрично е отразено, че вземането не е обжалвано, като в производството по обжалване пред административния орган и образуваното съдебно производство не са представени доказателства, установяващи обстоятелството, че жалбоподателят е предприел надлежни действия по обжалване на акта, с който са определени задълженията. В хода на производството пред административния съд, респ. жалбоподателят не е изпълнил задължението си да установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, за обжалване на акта, с който са установени задължения. По делото не се представиха доказателства, установяващи обстоятелството, че към датата на издаване на разпореждането за присъединяване актът, с който е било установено вземането в Германия е бил обжалван. Факта не се спори, напротив същия се признава.

По силата на чл. 269м, ал. 1 от ДОПК, когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка (в случая Германия), е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка. Това от своя страна обосновава извода, че единствено компетентни да се произнесат по евентуално оспорване на изпълнителното основание са съответните органи на запитващата държава-членка на ЕС (Германия). В тази връзка, съгласно чл. 269м, ал. 3 от ДОПК, когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган. По делото няма данни производство по оспорване на посочените в единния инструмент задължения, да е започнало или проведено пред компетентните органи в Германия, нито същите да са уведомили органите на НАП. При наличието на такова уведомяване би било налице посоченото основание, т. е. изпълнението да се спре за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган.

Съгласно ал.1 от чл. 269м, от ДОПК дори и пред местният орган /публичният изпълнител/ да е подадена жалба срещу изпълнителното основание, то той не е компетентен да я препрати на запитващия орган. Единственото, което може да стори местният орган е да уведоми жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка.

Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ДОПК при образувано изпълнително производство и наличие на просрочени задължения по данъчно – осигурителната сметка на длъжника, публичният изпълнител пристъпва към съответни действия по принудително изпълнение, включително присъединяване на публичен взискател с разпореждане на публичния изпълнител. Именно такъв е и настоящият казус – налице са подлежащи на изпълнение вземания, които публичният изпълнител обаче неправилно и незаконосъобразно е присъединил към образуваното по-рано изпълнително производство.

Тъй като изпълнителното основание е издадено в държава-членка на Европейския съюз и събирането му се осъществява в процедура по взаимна помощ на Държави-членки на Европейския съюз при събиране на публични вземания, съобразно разпоредбата на чл. 269л, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК по искане на запитващ орган от друга държава-членка, местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1 от същия кодекс, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в друга държава членка. Изпълнителното производство е образувано въз основа на искане за събиране на публично вземане, изпратено от компетентните данъчни власти на Република Германия, от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в които се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган.

В конкретния случай вземането не попада сред изчерпателно изброените в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК.

Липсва от страна на административния орган позоваване на специалната правна уредба на процедура за взаимна помощ с държавите членки на Европейския съюз при събиране на публични вземания, съблюдавайки и изискванията на Директива 210/24/ ЕС на Съвета по отношение на нейния обхват. Прието е, че са налице основания за образуване на изпълнително дело, респ. присъединяване към образувано такова, без да е необходимо да бъдат представяни допълнително каквито и да било доказателства относно наличието на изискуемо и установено по размер публично вземане.

Замолената държава следва обаче да извърши проверка дали правилно е определен компетентния в съответната държава - членка орган и дали се касае за публично вземане, попадащо в обхвата изрично и изчерпателно очертан в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК.

Правилата, разписани в глава 27б от ДОПК са насочени към постигане на резултатите, поставени от Директива 2010/14 на Съвета относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки. Правото на ЕС е основано на принципа на взаимно доверие между държавите членки, като се има предвид, че позволява създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. Този принцип налага по-конкретно що се отнася до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права. Прилагането на системата на взаимна помощ, въведена с Директива 2010/14, зависи от наличието на такова доверие между съответните национални органи. На национално ниво този принцип е гарантиран посредством разпоредбата на чл. 269к от ДОПК, съгласно която събирането на вземането в запитаната държава членка се основава на "единен инструмент", с който запитващият орган предава на запитания орган данни, съдържащи се в първоначалния документ, позволяващи приемането на мерки за изпълнение в запитващата държава членка, както и изрично е посочено, че не е необходим никакъв акт за признаването, допълването или заместването на този документ в запитаната държава членка.

Когато получи искане, отговарящо на изискванията на Директива 2010/24/ЕС на Съвета, придружено от съответния единен инструмент органът по приходите в замолената държава следва да извърши пр оверка дали правилно е определен компетентният в съответната държава - членка орган и дали се касае за публично вземане, попадащо в обхвата изрично и изчерпателно очертан в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК. Такава проверка не е извършена от публичния изпълнител прието е, че това е компетентният орган в замолената държава, както и че се касае за публично вземане, за което може да бъде изпълнена тази процедура, макар и вземането да не попада в обхвата на чл. 269а, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Основният довод, е че сочените текстове от съответните Регламенти са пряко приложими.

В Преамбюла т.8 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (текст от значение за ЕИП и за Швейцария) е предвидено, че на държавите-членки, техните компетентни органи и институциите за социална сигурност следва да се осигури възможност да се споразумеят помежду си за опростени процедури и административни договорености, които считат за по-ефективни и по-добре съобразени с особеностите на съответните им системи за социална сигурност. Тези договорености обаче не следва да засягат правата на лицата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004. Подобна договореност и процедури не се сочат.

В Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година, относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки в член 2 е посочен следния обхват:

1. Настоящата директива се прилага за искове, свързани с: а) всички данъци и мита от всякакъв вид, събирани от или от името на държава членка или нейните териториални или административни единици, включително местните органи, или от името на Съюза; всички данъци и мита от всякакъв вид, събирани от или от името на държава членка или нейните териториални или административни единици, включително местните органи, или от името на Съюза; б) възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), включително сумите, които трябва да бъдат събрани във връзка с тези действия; възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), включително сумите, които трябва да бъдат събрани във връзка с тези действия; в) налози и други мита, предвидени в общата организация на пазара за сектора на захарта. налози и други мита, предвидени в общата организация на пазара за сектора на захарта.

2. Приложното поле на настоящата директива включва: а) административни санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде поискана взаимопомощ в съответствие с параграф 1, наложени от административните органи, които са компетентни да събират съответните данъци или такси или да извършват административни разследвания във връзка с тях, или потвърдени от административни или съдебни органи по искане на тези административни органи; административни санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде поискана взаимопомощ в съответствие с параграф 1, наложени от административните органи, които са компетентни да събират съответните данъци или такси или да извършват административни разследвания във връзка с тях, или потвърдени от административни или съдебни органи по искане на тези административни органи; б) такси за удостоверения и подобни документи, издадени във връзка с административни процедури, свързани с данъци и такси; такси за удостоверения и подобни документи, издадени във връзка с административни процедури, свързани с данъци и такси; в) лихви и разноски, свързани с вземанията, за които може да бъде поискана взаимопомощ в съответствие с параграф 1 или букви а) или б) от настоящия параграф. лихви и разноски, свързани с вземанията, за които може да бъде поискана взаимопомощ в съответствие с параграф 1 или букви а) или б) от настоящия параграф.

3. Настоящата директива не се прилага за: а) задължителни социалноосигурителни вноски, дължими на държавата членка или на подразделение на държавата членка, или на институции за социална сигурност, създадени публичноправно; задължителни социалноосигурителни вноски, дължими на държавата членка или на подразделение на държавата членка, или на институции за социална сигурност, създадени публичноправно; б) такси, които не са посочени в параграф 2; такси, които не са посочени в параграф 2; в) задължения от договорен характер, като насрещна престация за комунални услуги; задължения от договорен характер, като насрещна престация за комунални услуги; г) наказания, наложени въз основа на публично обвинение или други наказания, които не са обхванати от параграф 2, буква а). наказания, наложени въз основа на публично обвинение или други наказания, които не са обхванати от параграф 2, буква а).

Пример за това, че съответните държави имат свобода в националната си уредба е Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки и чл.16 където е предвидено следното:

1. По искане на запитващия орган запитаният орган предприема обезпечителни мерки, ако това е позволено от националното му законодателство и в съответствие с административните си практики, за да гарантира събирането на вземанията, когато вземането или инструментът, позволяващ принудително изпълнение в запитващата държава членка, е оспорен към момента на подаване на искането или когато вземането все още не е предмет на акт, позволяващ принудително изпълнение в запитващата държава членка, доколкото в подобна ситуация са възможни и обезпечителни мерки съгласно националното законодателство и административните практики на държавата членка молба.

Документът, изготвен за разрешаване на обезпечителни мерки в запитващата държава членка и отнасящ се до искането, за което се иска взаимопомощ, ако има такъв, се прилага към искането за обезпечителни мерки в замолената държава членка. Настоящият документ не подлежи на акт на признаване, допълване или замяна в замолената държава членка.

В случая в националната ни уредба, подлежащите на принудително събиране вземания са изчерпателно изброени в чл.269а, ал.1 ДОПК, а самото вземане е извън обхвата и на Директивата.

Позоваването на член 84 §1 Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (текст от значение за ЕИП и за Швейцария): събирането на осигурителни вноски, дължими на институция на една държава-членка и възстановяването на недължими обезщетения от институцията на една държава-членка, може да бъде извършено в друга държава-членка в съответствие с процедурите, гаранциите и привилегиите, приложими към събирането на осигурителни вноски, дължими на аналогичната институция на последната държава-членка и връщането на недължими обезщетения не води до по-различни изводи, предвид тълкуването й.

Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 година относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки в член 18 са предвидени ограничения на задълженията на запитания орган:

1. Запитаният орган не е длъжен да предостави помощта, предвидена в членове 10—16, ако събирането на вземането би създало сериозни икономически или социални затруднения в замолената държава членка, доколкото действащите в тази държава членка законови, подзаконови и административни практики позволяват такова изключение за национални вземания.

По отношение на привилегиите, на които се позовава административния орган следва да се има предвид, че това е намерило регламентация в член 13 от цитираната Директива:

Изпълнение на искането за възстановяване 1. За целите на събирането в замолената държава членка всяко вземане, по отношение на което е направено искане за събиране, се третира като вземане на замолената държава членка, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго. Запитаният орган използва правомощията и процедурите, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби на замолената държава членка, които се прилагат към вземания, отнасящи се до същия или при липса на такива, до подобен данък или мито, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго.

Ако запитаният орган счита, че на негова територия не се събират същите или подобни данъци или мита, той използва правомощията и процедурите, предвидени в законовите, подзаконовите или административните разпоредби на замолената държава членка, които се прилагат за вземания относно данъка, събиран върху доходите на физическите лица, освен ако в настоящата директива не е предвидено друго.

Замолената държава членка не е задължена да предоставя преференции за вземания на други държави членки, предоставени на подобни вземания, възникнали в тази държава членка, освен ако не е договорено друго между съответните държави членки или не е предвидено в законодателството на замолената държава членка. Държава членка, която предоставя преференции по вземания на друга държава членка, не може да откаже да предостави същите преференции на същите или подобни вземания на други държави членки при същите условия.

В случая неправилно е прието и тълкувано, че чл.84 от основния Регламент дава право на привилегия и текста дава основание да се пристъпи към принудително изпълнение, защото е пряко приложим.

Приложимо е българското право и специалните норми, каквито представляват тези по чл. 269а и сл. от ДОПК. Следва да се отбележи, че същите не са в противоречие с цитираните общностни норми, напротив възпроизвеждат ги. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че разпоредбата на чл. 269а, ал. 1 от ДОПК изчерпателно и конкретно посочва видовете вземания, по които може да се окаже взаимопомощ между държавите и именно това налага предварителна преценка дали вземането попада в обхвата изрично и изчерпателно очертан в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК.

Единният инструмент подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване, което съответства на чл. 12, т. 1 от Директива 2010/24/ЕС. При постъпило искане, на основание чл. 269л, ал. 1 ДОПК местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1 ДОПК, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка. Директива 2010/24/ЕС почива на принципа на взаимно доверие и изискванията, свързани с гладкото функциониране и ефикасността на системата за взаимна помощ, създадена с нея. Тоест запитаната държава не дължи преценка относно вземането и единният инструмент подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване. Гореизложеното становище е застъпено и в Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 20.01.2021 г. по дело С-420/19 Macsu-ja Tolliamet срещу Heavyinstall OU и заключението на генералния адвокат G. Pitruzzella, изложено в т. 46, а именно, че в съдебната практика е видно, че Директива 2010/24/ЕС, която се основава на принципа на взаимно доверие между държавите членки, не предоставя на инстанциите на запитаната държава право да контролират актовете на запитващата държава членка. Освен това компетентните органи на запитващата или запитаната държава членка могат най-добре да тълкуват националното си законодателство и съответно да вземат решение относно законосъобразността на даден акт.

Съгласно чл. 14 от Директива 2010/24/ЕС на Съвета от 16 март 2010 г., споровете относно вземането, първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитващата държава членка или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка и споровете относно валидността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, са в компетентността на компетентните инстанции на запитващата държава членка. Следователно - в случай, че лицето оспорва материалноправната и процесуалноправната законосъобразност и желае да упражни правото си на защита, срещу ЕИПИМСВ или актът, с който е установено вземането, следва да извърши процесуални действия, насочени към компетентната служба. В настоящия случай от страна на публичния изпълнител в Република България не следва да се извършва проверка относно актуалното наличие на задължение в запитващата държава, както и неговия размер към момента на образуване на изпълнителното производство, доколкото съгласно принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване от всяка държава членка се изисква да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че другите държави членки зачитат правото на Съюза и по-специално признатите от него основни права. Изложеното би било приложимо в хода на едно правилно развило се производство предмет на което е събирането на публично вземане в обхвата на чл.269а, ал.1 ДОПК и обхвата на чл.2 от Директивата.

Принципът на взаимно признаване е закрепен в член 10, параграф 1 и член 13 от Директива 2010/24, съгласно, които държавите членки поначало са длъжни да събират вземанията, за които има отправено искане и които са предмет на инструмент за предприемане на изпълнителни мерки. Това становище е застъпено и в Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 26 април 2018 г. по дело С-34/17 E. Donnellan срещу Revenue Commissioners и в заключението на генералния адвокат Е. Tanchev. представено на 8 март 2018 г., съгласно което, когато получи искане, отговарящо на изискванията на Директива 210/24/ЕС, придружено от съответния единен инструмент, органът в запитаната държава може да извърши проверка дали правилно е определен компетентният в съответната държава членка орган и в настоящия случай - дали се касае за публично вземане, попадащо в обхвата изчерпателно очертан в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК и в обхвата на чл.2 от Директивата. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки за събиране на вземания, попадащ в обхвата на Директива 2010/24/ЕС е годно изпълнително основание и подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК, а в случая той не визира посоченото публично вземане очертан о в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК и в обхвата на чл.2 от Директивата.

В случаите на взаимна помощ администрацията на запитаната държава замества администрацията на запитващата държава и осъществява производството по реда и условията на националното законодателството на запитаната държава.

Посоченото налага следните изводи, че положителна процесуална предпоставка е при постъпило искане да се проверяват следните обстоятелства: дали искането за взаимна помощ се отнася за вземане, изрично посочено в чл. 269а, ал. 1 от ДОПК, т.е. не се включват вземания за задължителни осигурителни вноски, вземания с договорен характер или наказателни санкции, наложени в резултат на наказателно преследване и извън обхвата на вземанията, за които се допуска взаимна помощ; по чл.269т ДОПК се отнася до изискуеми вземания, чийто общ размер надхвърля левовата равностойност на 1 500 евро; не е изтекъл 5-годишен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо (падежа на вземането) до датата на първоначалното искане за взаимна помощ.

Възможностите, които дават приложимите Регламенти в обхвата на сътрудничеството не са основание, което дава възможност за събиране на всяко публично вземане, защото то трябва да е изрично предвидено. Така например, за вземания по смисъла на чл.75, §1, изречение първо от Регламента за изпълнение: „вземане“ означава всякакви вземания, свързани с неоснователно платени или предоставени вноски или обезщетения, включително лихви, глоби, административни санкции и всякакви други такси и разходи, свързани с вземането в съответствие със законодателството на държавата-членка, която извършва вземането, но редът, предвиден в разпоредбите на Глава двадесет и седем „а“ от ДОПК, не е приложим по аргумент от чл.269а, ал.2, т.1 от ДОПК. В случая, ако следваме логиката на посочените норми от Регламенти от страна на административния орган бихме стигнали до абсурда, че Директива 2010/24 им противоречи и по конкретно предвиденото в чл.3 от нея.

При наличие на съмнение - предвид допустима неточност в превода на български език е следвало да се предприемат допълнително процесуални действия свързани с изясняването, искането дали попада сред изчерпателно изброените публични вземания по чл.269а, ал.1 ДОПК и в обхвата на чл.2 от цитираната Директива (доказателствата представени от страна на ответника не сочат това, а обратното). Позоваването на общностни норми, без да бъдат тълкувани в тяхната взаимовръзка и вложен смисъл, е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения настоящият състав намира, че следва да бъде постановено решение, с което жалбата против Решение № 220/19.09.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна следва да бъде уважена.

Независимо от констатираните нарушения на процесуалните правила, преписката не следва да се връща на административния орган, защото допуснатите такива са неотстраними предвид чл.269а, ал.2, т.1 от ДОПК и Директива 2010/24 и изключението предвидено в чл.3 от същата, както и въз основа на представените писмени доказателства, които обосновават извод за неприложимост на разпоредбите по отношение на посоченото вземане.

При уважаване на жалбата оспорващата страна има право да получи направените от нея разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. По настоящото дело жалбата е уважена изцяло и на разглеждане подлежи направената претенция за разноски, подкрепена с приложен списък на разноските, в който са отразени 1100 лева – адвокатско възнаграждение. По изложените ответната страна следва да бъде осъдена да заплати 1010 лева, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и 10 лв. държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът