Решение № 2152 от 12.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 1424/2025 г.

Производството е образувано по жалба на „Електроразпределение Север“ АД против наказателно постановление (НП) № НП-60/18.12.2024 г., издадено от председател на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което на основание чл. 215, ал.4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че е уведомил КЕВР, че предоставеният тримесечен срок е недостатъчен за изпълнение на дадените указания, тъй като е необходимо да се извърши реконструкция на мрежа по реда на ЗУТ. Релевира аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото в обстоятелствената част на НП са посочени две отделни нарушения, без да е ясно за кое от тях е наложена имуществената санкция, както и датата на извършването му. Излага доводи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което не е обсъдено и съобразено от АНО. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като се позовава на съдебна практика. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Б., излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП, като също посочва наличието на съдебна практика по сходни казуси. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна съдът установи следното:

По повод подадена от М.С.М. жалба с вх. № Е-11М-00-3 от 23.01.2024 г. с Решение № Ж-245 от 20.03.2024 г. КЕВР е дала на „Електроразпределение Север” АД следните задължителни указания:

1. в двуседмичен срок от получаване на решението „Електроразпределение Север” АД да предостави на Комисията план-график за изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването по отношение на напрежението на обекта на М.С.М. на ул. „Витоша” № 2Б, с. Ушинци, общ. Разград;

2. в тримесечен срок след изпълнение на указанията по т. 1 на обекта по т. 1 „Електроразпределение Север” АД да постигне качество на електрическата енергия, отговарящо на показателите, определени в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители;

3. в седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 2 „Електроразпределение Север” АД да предостави на Комисията доказателства за извършеното, включително и копия на протоколи от измерваме на качеството на доставяната електрическа енергия.

На 27.03.2024 г. решението било връчено на М.С.М. и на „Електроразпределение Север” АД, като не било обжалвано в законоустановения срок и влязло в сила на 11.04.2024 г. В изпълнение на указанията, дадени с т.1 на решението, с писмо с вх. № Е-11М-00-3/10.04.2024 г. „Електроразпределение Север” АД предоставило на КЕВР план-график за изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването по отношение на напрежението на обекта на М.С.М. на ул. „Витоша“ № 2Б, с. Ушинци, общ. Разград. Жалбоподателят уведомил КЕВР, че за подобряване на качеството на доставяната електрическа енергия до обекта е планирано извършването на реконструкция на МрНН кл.Б с. Ушинци, като било подчертано, че реконструкцията се извършва по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ) и е възможно срокът, указан в т. 2 от решението, да се окаже недостатъчен за спазването на всички необходими законови процедури и срокове, продължителността на някои от които зависи от трети лица.

С писмо изх. № Е-11М-00-3/27.09.2024 г. било изискано от дружеството- жалбоподател да представи в 3-дневен срок от получаването му доказателства за изпълнение на дадените от Комисията задължителни указания с Решение № Ж-245 от 20.03.2024 г. В отговор с писмо с вх. № Е-11М-00-3/01.10.2024 г. „Електроразпределение Север” АД уведомило КЕВР, че продължава с изграждането на енергийните съоръжения, като е посочило изпълнените етапи на строежа трета категория и са приложени съответни документи – поръчки за доставка на електромерни табла и разрешение за строеж № РС 130/18.07.2024 г. Посочено е също така, че реконструкцията на мрежата ниско напрежение от ТП 1 Ушинци е в обхвата на републикански път Русе-Варна, поради което следва да бъдат определени дати за работа от ОПУ-Разград, като се очаква до края на м. ноември 2024 г. да започнат строително-монтажните работи по обекта.

След извършване на проверка на постъпилите документи контролните органи приели, че срокът за изпълнение на задължителните указания по т. 2 от Решение № Ж-245 от 20.03.2024 г. е изтекъл на 10.07.2024 г., като в срок до 17.07.2024 г. „Електроразпределение Север” АД не е предоставило на КЕВР доказателства за изпълнение на т. 2 от решението, включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № Е- 17/14.10.2024 г. С оглед направените констатации свидетелят Е. С. К. – заемащ длъжността главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, съставил срещу „Електроразпределение Север” АД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Е-КРС-41/20.11.2024 г. за извършено нарушение на чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката. Актът бил съставен в присъствие на представител на нарушителя и му бил връчен препис от същия. Срещу акта не постъпило възражение в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП № НП- 60/18.12.2024 г. от председателя на КЕВР, с което на основание чл. 215, ал.4 от Закона за енергетиката на „Електроразпределение Север” АД била наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. НП било връчено на 07.01.2025 г. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е. С. К., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – решение № Ж-245 от 20.03.2024 г. на КЕВР, констативен протокол № Е-17/14.10.2024 г., известия за доставяне, пълномощно, писмо с вх. № Е-11М-00-3/10.04.2024 г., писмо изх. № Е-11М-00-3/27.09.2024 г., писмо с вх. № Е-11М-00-3/01.10.2024 г., разрешение за строеж № РС 130/18.07.2024 г., поръчки за доставки, писмо от „Електра МС“ ООД, заповед № 3-Е-283/09.10.2024 г. и заповед № 3-Е- 1218/28.10.2022 г. на председателя на КЕВР. Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля К.. Съдът даде вяра на показанията му като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че не е изпълнил т.2 и т.3 от решението в срок, а излага доводи за обективната си невъзможност да стори това, както и за допуснати съществени процесуални нарушения.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите от тях длъжностни качества и правомощията им, произтичащи от разпоредбите на чл. 225 от ЗЕ и заповедта на председателя на КЕВР.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП, обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Следва да се отбележи, че вменената като нарушена разпоредба на чл.215, ал.4 от ЗЕ касае неизпълнение на решение на Комисията, което в случая макар и да съдържа няколко точки със съответни етапи и срокове, преследва обща крайна цел. Освен това не е налице неяснота в обжалваното НП относно броя на извършените нарушения, като АНО изрично е приел, че дружеството е изпълнило т.1 от решение № Ж-245 от 20.03.2024 г. на 10.04.2024 г., именно на база на което са изчислени и сроковете за изпълнение на следващите предписания. В АУАН и НП е посочено, че „Електроразпределение Север“ АД не е изпълнило задължителните указания по т. 2 от решението, като пояснението, че не е представило и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия, което се предпоставя от изпълнението на указанието по т.2, не внася неяснота относно волята на АНО, а се касае за допълнително изложени факти и обстоятелства, които по никакъв начин не препятстват дружеството да организира защитата си. Правилно е посочен срокът, до който е следвало да бъде изпълнено всяко от предписанията, което обуславя и датата на извършване на нарушението, която несъмнено е изводима и от изложените обстоятелства в НП. Съдът намира, че не е налице каквато и да било пречка жалбоподателят да разбере за какво нарушение е ангажирана адмнистративнонаказателната му отговорност, а единствено процесуално нарушение в тази насока би било съществено такова.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че „Електроразпределение Север“ АД формално е осъществило състава на вмененото му нарушение от обективна и субективна страна (предвид обстоятелството, че се касае за ЮЛ, то отговорността е безвиновна). Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, който не изпълни влязло в сила решение на комисията, се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв. или с имуществена санкция от 20 000 до 60 000 лева. От събраните по делото доказателства категорично се установи, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си в срок до 10.07.2024 г. да предостави на КЕВР доказателства за изпълнение на т. 2 от Решение № Ж-245 от 20.03.2024 г. (да постигне качество на електрическата енергия, отговарящо на показателите, определени в т. 3.2.1. 3. 2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители), включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия (които биха били дължими в 7-дневен срок от изпълнение на т.2, т.е. до 18.07.2024 г.), с което от обективна страна е нарушило разпоредбата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ. Указанията по т. 1 от решението са били изпълнени на 10.04.2024 г. От този момент е започнал да тече тримесечният срок за изпълнение на указанията по т. 2 от решението на КЕВР, който е изтекъл на 10.07.2024 г. и на следващата дата – 11.07.2024 г. нарушението се явява извършено. Правилно е определен срокът за предоставяне на доказателствата и протоколите, а именно седемдневен срок след изтичане на срока за изпълнение на указанията по т. 2 и който срок е изтекъл на 17.07.2024 г., съответно на 18.07.2024 г. указанието по т.3 се явява неизпълнено. Решението на КЕВР, с което са дадени задължителните указания, не е било обжалвано в законоустановения срок пред административния съд, а същото е подлежало и на незабавно изпълнение от жалбоподателя. След като решението на КЕВР е влязло в сила, то настоящият състав не следва да преценява неговата законосъобразност, а единствено да прецени дали то е било изпълнено.

Независимо от изложеното обаче настоящият съдебен състав намира, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, вр. на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, тъй като предвид смекчаващите обстоятелства неизпълненото към държавен орган задължение се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. В случая не следва да се разглежда липса или незначителност на вредните последици, доколкото нарушението е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на съставомерен резултат. От доказателствата по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е уведомило КЕВР още с представяне на план- графика, че е възможно предоставеният тримесечен срок да се окаже недостатъчен предвид извършването на планираната реконструкция по реда на ЗУТ, а и впоследствие в писмо с вх. № Е-11М-00-3/01.10.2024 г. детайлно са посочени извършените до момента действия и съгласувателни процедури с АПИ, довели до издаване на разрешение за строеж от гл.архитект на Община Разград. С оглед на това не се установява забавяне на реконструкцията на въздушната мрежа поради бездействие на „Електроразпределение Север“ АД, а същото се дължи на естеството на строежа и процедурата, регламентирана в ЗУТ. Следва да се съобрази също така, че това е първо нарушение на дружеството, доколкото не са ангажирани доказателства в обратната насока.

С оглед гореизложеното съдът намира, че в процесния случай налагането на административно наказание - имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на „Електроразпределение Север“ АД за нарушение на чл. 215, ал. 4 от Закона за енергетиката макар и в минималния предвиден в закона размер е прекомерно тежко и не отговаря на целите, заложени в чл. 12 ЗАНН (в този смисъл Решение № 3577 от 2.06.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 2225/2023 г.). Предвид това на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗАНН, съдът намира, че следва да отмени НП и да предупреди дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на този съдебен акт, за него ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на делото, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски. Претендирани са по списък разноски за адвокатско възнаграждение от 2640 лева с ДДС, като са представени доказателства за тяхното заплащане. При направеното възражение за прекомерност, с искане за намаляване на тези разноски от страна на наказващия орган, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа и с оглед на размера на имуществената санкция – 20 000 лева, приложи разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата наредба, предвиждаща минимално възнаграждение от 1 300 лева плюс 9% за горницата над 10 000 или 2 200 лева е минималното адвокатско възнаграждение. § 2а от РД на наредбата предвижда, че за регистрираните адвокати по ЗДДС дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което означава, че минималното адвокатско възнаграждение с 20% ДДС ще се равнява на 2 640 лева или точно толкова, колкото е претендираното. Затова възражението за прекомерност не следва да бъде уважено, а по аргумент на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението и организацията, чийто орган е издал НП - КЕВР следва да бъде осъдено да заплати в полза на жалбоподателя претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лева с ДДС.

Така мотивиран, съдът