Решение № 5033 от 1.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8272/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 7384/11.05.2023 г., поправено с решение № 11581/03.07.2023 г. СРС, 65 с-в, по гр.д.№ 13812/2022 г. е осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на „Екохимпром“ ООД на основание чл.405, ал.1 КЗ сума в общ размер на 1 727, 86 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпили вреди върху л.а. „Ленд Ровър“, модел „Рейндж Ровър“ с рег.№ ••••, от която: 275, 85 лв. с ДДС за вреди от застрахователно събитие, настъпило на 25.07.2021 г., сумата от 1 018, 80 лв. с ДДС за вреди от застрахователно събитие, настъпило на 26.07.2021 г., сумата от 433, 20 лв. с ДДС-за вреди от застрахователно събитие, настъпило на 28.07.2921 г. със законната лихва от 14.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Срещу решение № 7384/11.05.2023 г. е постъпила въззивна жалба от ответника „Дженерали застраховане“ АД с оплаквания, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението му, че не е започнало покритието по застрахователния договор по отношение на застрахования автомобил.Поддържа становище, че съгласно т.51 вр. т.51.3 от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от договора за застраховка, ищецът е бил длъжен да предостави автомобила за оглед / с изключение на нови МПС/ с комплект ключове, което в конкретния случай не е сторено.Твърди, че като не е изпълнил това свое задължение, ищецът е препятствал влизането в сила на договора за застраховка и същият не е породил действие, както и задължение на застрахователя да заплати вреди съгласно т.56.1 от ОУ.Решението е постановено и в противоречие със събраните доказателства.Твърди, че АТЕ е изготвена въз основа на твърдения на ищеца за начина на настъпване на всяко застрахователно събитие.Излага оплаквания, че съдът не се е съобразил с установеното от вещото лице, че щетите по предна дясна врата, задна дясна врата и заден калник не са получени от твърдяното събитие и не е съобразил, че и трите събития са се осъществили без присъствието на свидетели.Съдът не е съобразил и факта, че е икономически неизгодно останалите две щети да се поправят с два различни ремонта.Неправилно съдът е присъдил ДДС без наличие на доказателства, че такова се дължи.Въззивникът излага оплаквания, че съдът неправилно е определил начина на обезщетяване, като е дерогирал клаузата на т.78.3 от ОУ на Каско на МПС и не е отчел платеното застрахователно обезщетение по доброволен път в размер на 1 439, 00 лв. без ДДС за щетите, доказани по основание и размер.Неправилно съдът е приел за доказани твърдените застрахователни събития, настъпили в непосредствена близост, за които няма свидетели и неправилно е определил размера.Излага оплаквания, че съдът е кредитирал свидетелските показания на лице, което е силно заинтересовано от изхода на делото.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.Излага твърдения, че обжалваното решение е законосъобразно.Твърди, че съдът е обсъдил възражението на ответника за липса на застрахователно покритие и на влязъл в сила застрахователен договор, като е изложил мотиви, че липсва изрично искане на застрахователя за представяне на автомобила отново за оглед и заснемане.Доколкото възражението е правоизключващо, ответникът носи доказателствена тежест за установяване на полжителния факт, от който черпи възражението си.Дори да се приеме, че такова искане е било направено, ответникът е следвало в 1-месечен срок да прекрати договора.Оспорва възраженията във въззивната жалба, че съдът не е съобразил заключението на експертизата за доказаните вреди, като твърди, че съдът е кредитирал изводите на автоексперта, които не са били оспорени от страните, като вещото лице е разгледало подробно трите ПТП-та, възможните механизми за настъпването им, реализираните от тях повреди по процесния лек автомобил и необходимите суми за възстановяването им.Невярно е и възражението на въззивника, че съдът не е отчел, че щетите следва да се отремонтират с един ремонт, тъй като по делото е доказано, че ремонтът на всички щети е извършен наведнъж.Поддържа становище, че обстоятелството, че свидетелят е в трудово правоотношение с ищеца не го прави автоматично заинтересован от изхода на делото.Твърди, че застрахователят не е правил възражение за извършено плащане на сума в размер на 1 439, 88 лв., нито е представил доказателства в тази връзка.Възражението срещу присъждането на ДДС върху присъденото обезщетение е направено едва с въззивната жалба и е преклудирано.Същото е и неоснователно, тъй като видно от представените писмени доказателства ДДС е бил начислен на ищеца и той го е заплатил.Изразява становище, че първоинстанционният съд подробно се е мотивирал по какъв начин е определил и изчислил размера на застрахователното обезщетение.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.Ищецът- „Екохимпром“ ООД твърди, че на 23.11.2020 г. между „ОББ“ АД като застрахован и „Дженерали застраховане“ АД като застраховател е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица № 0312200131027854 с обект-товарен автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер“ с рег.№ ••••.На 26.11.2020 г. е подписан добавък № 2 към застрахователния договор, с който е отразена промяна в собствеността по отношение на застрахованата вещ от банката към лизингополучателя „Уърлд Транспорт Оувърсийз България“ ЕООД.На 30.07.2021 г. е сключен добавък № 4 към полицата, с който е отразена промяната на собствеността на автомобила с нов собственик-ищцовото дружество.Срокът на застраховката е 12 месеца, уговорената застрахователна премия е разсрочена на четири вноски, първите две от които са платени от праводателя му, а последната е платена на 24.08.2021 г. от ищеца.През м. юли 2021 г. са настъпили няколко на брой щети по различни части на автомобила, за които ищецът на 30.07.2021 г. е предявил три претенции по застраховка „Каско на МПС“ до ответника, по които при ответника са образувани три щети.Преписката по щета № 210906657 от 30.07.2021 г. е образувана във връзка със събитие от 25.07.2021 г., при което процесният автомобил е бил паркиран на ул. „Дрин“ № 15 в гр.Пловдив, където е престоял около 2 часа.Около 17, 30 ч. водачът я е намерил ударена в задната част.Преписка по щета № 210906499 от 30.07.2021 г. е образувана във връзка със събитие от 26.07.2021 г., при което автомобилът е бил паркиран на затворен паркинг, находящ се в гр.Пловдив, ул. „Отец Паисии“, площад „Чалъковци“.При връщането при автомобила водачът го е намерил ударен от дясната страна.Щета № 210906492 от 30.07.2021 г. е образувана във връзка със събитие, настъпило при движение по автомагистрала „Тракия“ в посока Пловдив-София, като от изпреварващ автомобил в лявата лента за движение са изхвърчали камъни, ударили предния калник и предната дясна броня на автомобила и са го наранили.С писмо от 06.08.2021 г. застрахователят е уведомил ищеца, че автомобилът не е предоставен за оглед при подписване на застрахователната полица, което представлява съществено задължение по застрахователния договор и не може да се установи дали настъпилите вреди по автомобила не са били налични преди влизането в сила на застрахователния договор.Ищецът заявява, че процесният автомобил е бил отремонтиран в автосервиз „Ангелов“-Пловдив, като е заплатена сумата от общо 1 439, 88 лв. без ДДС или 1 727, 86 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 1000045967/08.10.2021 г.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 727, 86 лв.-застрахователно обезщетение по трите щети със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а при условията на евентуалност-при отхвърляне на главния иск-да осъди ответника да му заплати сумата от 1 321, 92 лв.-недължимо платена премия по договор за застраховка „Каско на МПС“ със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Ответникът-„Дженерали застраховане“ АД е оспорил исковете с твърдения, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран, че не е доказан механизма на процесните застрахователни събития, че ищецът не е изпълнил съществено задължение по застрахователния договор, оспорил е и размера на претенцията. Видно от застрахователна полица № 0312200131027854 на 23.11.2020 г. между „ОББ“ АД и „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с покритие по клауза „Пълно каско“ със срок на действие от 25.11.2020 г. до 25.11.2021 г. и със застрахователна премия в размер на 5 287, 68 лв., платима разсрочено на четири вноски. На 26.11.2020 г. е подписан добавък № 2 с отразена промяна в собствеността на автомобила. Видно от договор за покупко-продажба на МПС от 18.06.2021 г., сключен с нотариална заверка на подписите „Екохимпром“ ООД е закупил от „Уърлд Транспорт Оувърсийз- България“ ЕООД товарен автомобил „Ландровер“, модел „Рейндж Ровер“ с рег.№ ••••. Представено е и свидетелство за регистрация на МПС част I, в който като собственик е записан „Екохимпром“ ООД. На 30.07.2021 г. е подписан добавък № 4, в която като застрахован е посочен новият собственик на автомобила-„Екохимпром“ ООД.Посочено е, че промяната на собствеността е извършена на 30.07.2021 г. и че всички останали условия на застрахователна полица № 0312200131027854 остават непроменени. На 30.07.2021 г. ищецът е поискал от ответното дружество оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ за три различни застрахователни събития, настъпили съответно на 25.07.2021 г., 26.07.2021 г. и 28.07.2021 г. С писмо от 06.08.2021 г. „Дженерали застраховане“ АД е уведомил ищеца, че съгласно т.51 вр. т.51.3 от ОУ по застраховка „Каско на МПС“ в сила от 01.10.2020 г., които са неразделна част от застрахователния договор, при сключване на застраховката застрахованият е длъжен да предостави МПС за оглед /с изключение на нови МПС/ с комплект ключове, като в конкретния случай автомобилът не е предоставен за оглед при сключване на полицата, което представлява неизпълнение на съществени задължения по застрахователния договор от страна на застрахования. Видно от т.51.1 вр. т.51.3 от ОУ за застраховка „Каско на МПС“ при сключване на застраховката застрахованият е длъжен да представи МПС за оглед /с изключение на нови МПС/ с комплект ключове. В т.56.1 от ОУ е предвидено, че периодът на застрахователно покритие и застрахователният период съвпадат и започват от часа и датата, посочени за начало в полицата, при условие, че е платена застрахователната премия или първата й вноска и е извършен оглед на МПС. От заключението на АТЕ на в.л.Й.Й. е установено, че от описания механизъм на събитието на 25.07.2021 г. в искането за оценка на вреди, отразените в искането видими увреждадия се налага извода, че щетите по задна брроня на автомобила могат да настъпят в паркирано състояние на процесното МПС.По отношение на ПТП от 26.07.2021 г. щетите по предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник на лекия автомобил могат да настъпят в паркирано състояние на процесното МПС, но не и при едно и също събитие.Уврежданията в предната част на зядна дясна врата и предна дясна врата представляват увреждане на лаковото покритие с форма на окръжности с диаметър около 0, 5 см, получени при съприкосновение с твърд и сравнително остър предмет.Същите могат да настъпят вследствие на злоумишлени действия, но не могат да настъпят вследствие на събитието, довело до увреждането на заден десен калник и задната част на задна дясна врата.Уврежданията по заден десен калник и задната част на задна дясна врата представлява хоризонтално увреждане на лаковото покритие, получено при съприкосновение с твърд предмет и могат да настъпят в паркирано състояние на автомобила и съприкосновение с друг движещ се автомобил или предмет.По отношение на събитието от 28.07.2021 г. от описания механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в искането за оценка на вреди видими уврежания се налага извода, че щетите по предния капак и предната броня на л.а. „Ланд Ровер Рейндж Ровер“ с рег.№ ••••, могат да настъпят при движение по АМ „Тракия“ и съприкосновение с отхвръкнали малки камъчета от преминаващ автомобил.За ПТП от 25.07.2021 г. стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 456, 00 лв.За ПТП от 26.07.2021 г. стойността за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени към същия момент възлиза на 1 152, 00 лв., а за ПТП от 28.07.2021 г.-на 746, 40 лв.Ако ремонтът на трите щети е извършен наведнъж сумата възлиза на 2 234, 40 лв.От представения снимков материал не може да се определи датата на настъпване на процесните събития.Стойността на уврежданията на база средни пазарни цени на доверени сервизи към датата на ПТП възлиза на 434, 16 лв. за ПТП от 25.07.2021 г., а по експерта оценка към датата на ПТП-252, 80 лв., съответните стойности за ПТП от 26.07.2021 г. възлизат на 1 100, 88 лв. и 686, 40 лв. за ПТП от 26.07.2021 г. и на 715, 68 лв. и 450, 40 лв. за ПТП от 28.07.2021 г.Ако ремонтът по трите щети е извършен наведнъж цените на доверени сервизи са общо 2 135, 52 лв., а по експертна оценка-1 349, 60 лв.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че експертната оценка показва стойността за ремонт и е най-ниското ниво на плащане на всяка застрахователна компания, която включва стойност, определена по Методиката на застрахователя и минималното количество труд.Сумата от 8 лв./час не може да бъде използвана за ремонт на МПС в нито един сервиз. По делото е разпитан свидетеля В.П., който твърди, че работи в „Екохимпром“ ООД на длъжност „техник“.Задълженията му включват пътувания в страната три пъти в седмицата.Дружеството има служебни автомобили, сред които и „Рейнд Ровер“, който е придобит през лятото на 2021 г.Състоянието му е било отлично.Свидетелят е управлявал този автомобил, както и колегите му и управителят.Ищецът е имал три произшествия с този автомобил.Първото е било в неделя през лятото на м.07.2021 г.Използвал е автомобила за лични цели, отишъл е в едно заведение в гр.Пловдив и е паркирал на ул. „Дрин“.Когато е излязъл от заведението е отворил багажника и е видял по задната броня една драскотина, която е била около една педя, умишлено направена с ключ.На следващия ден в понеделник в 8, 00 ч. е паркирал на ул. „Отец Паисии“ на страничен паркинг.Отишъл е в заведението и като се е върнал при колата е видял, че тя е ожулена от дясната страна-задната врата, предната врата и задния калник, като е било видно, че е от друг автомобил, тъй като на вратте под дръжките е имало ожулване от кола.На следващия ден е шофирал по магистралата и при изпреварване от друг автомобил от него е изхвърчал камък и е видял, че има нарушено покритие на боята, имало е няколко големи драскотини по бронята, чул се е силен удар.Лично той не е уведомявал никой за щетите.Практиката е, когато се натрупат щети, да ги завеждат наведнъж при застрахователя.Всички щети по автомобила са отстранени в сервиз „Ангелов“-гр.Пловдив. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице застрахователно правоотношение, като се е позовал на разпоредбите на чл.413-чл.415 КЗ.Съдът е изложил мотиви, че процесните застрахователни събития са възникнали след промяната на собствеността, както и че застрахователят не се е възползвал от правото си да прекрати договора в 1- месечен срок след узнаване на промяната в собствеността.Приел е, че ответникът не е направил изрично искане за предоставяне на автомобила за оглед и заснемане, нито е доказал точното съдържание на чл.56 от ОУ, действал към м.07.2021 г.При бездействие от страана на застрахователя при условие, че има знание за извършено прехвърляне на собствеността, съгласно чл.413-416 КЗ правото му да прави правоизключващи възражения за липса на действително правоотношение с новия собственик на застрахованото имущество е погасено.Съдът е изложил и съображения, че с подписване на добавък № 4 ищецът е изпълнил изискването за уведомяване на застрахователя за настъпилата промяна в собствеността на застрахованото МПС.Като се е позовал на събраните писмени и гласни доказателства съдът е счел, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка и настъпването на покрити застрахователни рискове.Анализирайки приетата АТЕ съдът е определил застрахователното обезщетение по средни пазарни цени към момента на настъпване на събитието без прилагане на коефициент на овехтяване, като е приспаднал вредите, за които вещото лице е констатирало липса на причинна връзка с процесните застрахователни събития.Съдът е изложил мотиви, че сумата по средни пазарни цени от алтернативни доставчици или експертна оценка не онагледяват средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като първата е съобразена с цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд, а експертната оценка е най-ниското ниво на плащане на всяка застрахователна компания, която включва стойност, определена по методиката на застрахователя и минимално количество труд. С оглед несбдването на вътрешното процесуално условие съдът не е разгледал евентуалния иск. Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на чл.405, ал.1, изр.1 ГПК и за определяне на застрахователното обезщетение по средни пазарни цени и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи и възражения на страните.При постановяването му не се установи да е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Неоснователно е възражението на въззивника за липса на покрит риск и действащ застрахователен договор.От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на настъпване на процесните застрахователни събития ищецът е бил собственик на процесното МПС.Застрахователят е бил уведомен за извършената промяна в собствеността най-късно на 30.07.2021 г., когато е подписан добавък № 4 към застрахователната полица и не е прекратил договора в срока по чл.414, ал.1 КЗ.Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.2 КЗ застрахователят не може да се позовава на ал.1, изр.2, когато е изтекъл срокът по чл.414, ал.1 КЗ за отправяне на предизвестие за прекратяване на застрахователния договор и той не го е прекратил. Неоснователно е и възражението, че застрахователният договор не е влязъл в сила поради непредоставяне на автомобила за оглед. Съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на застрахователно обезщетение или парична сума.Т.е. договорът влиза в сила със заплащане на застрахователната премия и посоченото условие в т.56.1 от ОУ, няма характеристиките на такова по чл.25 ЗЗД.Неизпълнението на задължението за предоставяне на автомобила за оглед и заснемане не се отразява на влизането в сила на застрахователния договор по имуществена застраховка „Каско“, щом цялата дължима премия или първата вноска от нея при договорено разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя /в този смисъл-Р № 30/28.04.2017 г. по т.д.№ 2334/15 г. на ВКС, II ТО; Р № 147/06.02.2017 г. на ВКС, II ТО/.След като застрахованият е заплатил цялата застрахователна премия при сключване на договора, същият е влязъл в сила. Основанията за отказ да се изплати застрахователно обезщетение са посочени в чл.408 КЗ.Съгласно посочената норма не всяко неизпълнение на договорните задължения води до изключване отговорността на застрахователя, а само такова, което е значително с оглед интереса на последния.Неизпълнението трябва да е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране. Застрахователят трябва да докаже, че виновното неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, като причинната връзка трябва да е безспорно установено, а не презумирана / в този смисъл е налице постоянна практика на ВКС-Р № 49/13 г., т.д.№ 840/12 г., ВКС, I ТО; Р 102/12 г., т.д.№ 615/11 г. ВКС, I ТО; Р № 15/12.04.12 г. по гр.д.№ 454/11 г., II ТО; Р № 185 по т.д.№ 350/12 г., I ТО; Р № 32/14 г., т.д.№ 1262/13 г., II ТО; Р № 313/06.03.2019 г. по т.д.№ 3012/17 г.н а ВКС, II ТО, както и цитираните по-горе съдебни решения на ВКС/.По делото липсват доказателства, че неизпълнението на изискването за предоставяне на автомобила за оглед е в пряка причинна връзка с настъпване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът неправилно е определил размера на застрахователното обезщетение.Видно от мотивите на решението съдът е приел, че следва да се приспаднат вредите, за които вещото лице е констатирало, че не са в причинна връзка с процесното събитие от 26.07.2021 г.-щетите по предна дясна врата и по детайл по предна част на задна дясна врата, като ги е определил на основание чл.162 ГПК на стойност 576 лв., които представляват увреждане на лаковото покритие.Оценката, дадена от АТЕ на вредите от ПТП от 26.07.2021 г. е за всички констатирани от това събитие щети, а не само за цитираните, които не са в причинна връзка със събитието, поради което оплакването, че съдът неправилно е присъдил цялата сума за възстановяване и на увреждания, които не са в причинна връзка с процесното ПТП, е основателно.Настоящият съдебен приема така определената от първоинстанционният съд стойност за възстановяване на увредените детайли по предната дясна врата и по предната част на задна дясна врата, която следва да се приспадне от присъдения размер или искът за заплащане на застрахователно обезщетение за щетите от ПТП, реализирано на 26.07.2021 г. следва да се уважи за сумата от 576 лв. Възражението за присъждане на ДДС върху обезщетението е заявено за първи път с въззивната жалба и се явява преклудирано.Същото е и неоснователно доколкото от събраните доказателства се установи, че същото е било начислено от сервиза, извършил ремонта на процесното МПС и е заплатено от ответника. Преклудирано, а и недоказано се явява и направеното с въззивната жалба възражение за извършено плащане на застрахователно обезщетение преди предявяване на иска в размер на 1 439 лв. без ДДС. С оглед на изложеното оплакванията във въззивната жалба се явяват неоснователни. Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен иска за сумата над 1 285, 05 лв. до уважения размер от 1 727, 86 лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК над 857, 42 лв. С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 64, 07 лв.- разноски за първата инстанция за АТЕ /150 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./ на основание чл.78, ал.3 ГПК, както и разноски за въззивната инстанция в размер на 34, 48 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /100 лв./ или общо 98, 55 лв.При определяне на разноските въззивният съд съобрази действително дължимата ДТ по въззивната жалба в размер на 34, 55 лв., а не неправилно определената такава от първоинстанционния съд в размер на 101, 44 лв. Разноски в полза на възизваемия за настоящата инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени. Водим от горното съдът