Решение № 156 от 10.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9232/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба от П. Е. М. срещу електронен фиш /ЕФ/ серия К № 6210036, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева. Жалбоподателят сочи, че издаденият фиш е незаконосъобразен, като привежда аргументи в посока на твърдяното. Моли съда да отмени издадения електронен фиш. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител. Не излага допълнително доводи в подкрепа на жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Възразява по прекомерност на адвокатски хонорар. След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна: На 13.07.2022 г. в 20.05 часа в гр.София по бул.“Сливница“ до № 211, с посока на движение от бул.“Кн.М.Луиза“ към бул.“Хр.Ботев“, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място, е засечена скорост на движение на МПС лек автомобил марка „М.”, рег. №....... Отчетената скорост на движение е 72 км./ч., при грешка в измерване на скоростта от 3 км/ч, при разрешена такава 50 км./ч., т.е. констатирано е превишение на разрешената скорост от 22 км./ч. Техническото средство, с което е установено движението с превишена скорост, е видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 – MD 1192. Същото е одобрено и вписано в регистър. За собственик на посочения автомобил се сочи жалбоподателят. Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер на 100.00 лева на на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба; справка от Български институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол от проверка; заповеди за компетентност, снимков материал. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка. При така установените факти съдът намира следното от правна страна: При нарушение, установено и заснето с техническо средство, съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Касае се за своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (фикцията по чл.189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015г., нормативният акт е съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на термина „автоматизирано“ техническо средство, дефиниран в § 6, т.65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е било заснето с техническо средство за видеоконтрол. С цитираната по-горе разпоредба от ЗДвП е въведено изискване автоматизираните технически средства и системи да бъдат одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията /ЗИ/. Според чл. 26, ал. 1 от ЗИ контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка. Председателят на Българския институт по метрология одобрява типа на средствата за измерване и издава удостоверение от одобрен тип, когато след изпитване и оценяване на типа е установено съответствие на типа на средствата за измерване с изискванията към тях /чл. 32, ал. 1 от ЗИ/. Следователно, мобилните системи за видеоконтрол след законодателните изменения представляват годно средство за констатиране и заснемане на нарушения на установените ограничения на скоростта при спазване на въведените изисквания контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. В настоящия случай не се установяват нарушения на тези правила за работа със сочената система за видеоконтрол, като измерената скорост на движение на автомобила е 72 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км/ч. Не възникват съмнения относно достоверността на отразеното. От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 75 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, и при приспаднат толеранс в полза на водача е установена сколост от 72 км./ч., т.е. превишение с 22 км./ч. По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението, затова съдът не цени наведените доводи в обратна посока. По делото е приложена справка за регистрация на МПС - лек автомобил - съгласно която жалбоподателят е собственик на същия. Издаденият по отношение на собственик на МПС, при управлението на което е осъществено нарушението, електронен фиш подлежи на анулиране, когато се установи конкретното физическо лице, фактически водач на същото, към датата и на мястото на нарушението. В случая такива данни не са посочени по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Ето защо съдът приема, че негов адресат е жалбоподателят, в качеството му на собственик на превозното средство. Правилно и законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба. С оглед на изложеното съдът счита, че атакуваният електронен фиш е издаден при спазване разпоредбите на закона и като такъв следва да бъде потвърден. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд