Решение № 540 от 11.9.2023 г. на Административен съд - Монтана по дело № 452/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/, във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Делото е образувано по жалба от А.Г.Д., с адрес ••• против Отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, по чл.24, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/, обективиран в Решение, издадено на основание чл.28, ал.2 от ЗДОИ, изх.№23053276/07.06.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София, по заявление, вх.№23069007 от 06.06.2023г. на жалбоподателя. В жалбата си счита решението за незаконосъобразно постановено, доколкото с предходно решение му е предоставена исканата информация, но не му е предоставен на хартиен носител Констативен протокол за извършена проверка №ПР2316893/ 18.05.2023г. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но в писмени бележки, вх.№3707/28.08.2023г. поддържа жалбата си, моли за отмяна на постановения отказ, не претендира разноски. Ответната страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – гр. София, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт С••• К••• намира жалбата за недопустима, респективно за неоснователна и настоява за отхвърлянето й по съображенията, изложени в съпроводително писмо, изх. № 23061879/ 03.07.2023г. по описа на ИА“ГИТ“-София към административната преписка. Като мотиви изтъква, че в конкретния случай претендираната информация не е обществена по см. на чл.2, ал.1 ЗДОИ, а по същността си исканият документ –посоченият по-горе протокол от проверка засяга дейността на определен работодател, проверяван от Д“ИТ“-Монтана, а не дейността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" –гр. София като задължен субект по чл.3 от ЗДОИ.Цитира съдебна практика на ВАС, съгласно която информация, съдържаща се в Протоколите от извършени проверки на ИТ, не е обществена информация, а касае личния интерес на заявителя, при което представлява служебна тайна/ такава е инфор м ацията, съдържаща се в п ротоколите от проверки на органите на ИА” ГИТ“/, не е свързана с целта на закона заявителя да си състави мнение за дейността на ИА "ГИТ", което обуславя отказа за предоставянето й. Освен това твърди, че исканата информация е била вече предоставена в предходно издадено решение №23050598/29.05.2023г. на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“, при което прерогатив на органа е формата под която ще бъде предоставена информацията. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна. Видно от известие за доставяне, оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 14.06.2023г./12/, а жалбата е депозирана на 28.06.2023г./л.4/. Не намира за основателни твърденията на процесуалния представител на ответника, че жалбата е недопустима, доколкото не отговаря на изискванията на чл.150, ал.1, т.6 АПК.Във всички случаи на обжалване, съдът проверява законосъобразността на ИАА, дори и при минимално въведени основания за отмяна, по силата на служебното начало. Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка и допълнително представените доказателства от жалбоподателя. Разпределена е доказателствената тежест, съгласно Разпореждане от 11.07.2023г. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е иницирано със Заявление, вх.№23069007 от 06.06.2023г. на жалбоподателя, депозирано до Изпълнителния директор на ИА"Главна инспекция по труда", гр. София, съдържащо искане за предоставяне по реда на ЗДОИ на обществена информация –предоставяне на хартиен носител на Констативен протокол №ПР2316893/18.05.2023г.на Д“ИТ-Монтана. По направеното с него искане изпълнителният директор на ИА "ГИТ" се е произнесъл с оспореното решение, като е оставил искането без уважение по съображения, че посочената информация не е обществена по см. на чл.2, ал.1 ЗДОИ, а по същността си представлява класифицирана информация или защитена от закона тайна/такава е информацията, съдържаща се в протоколите от проверки на органите на ИА”ГИТ“/, не е свързана с целта на закона заявителя да си състави мнение за дейността на ИА "ГИТ", което обуславя отказа за предоставянето й. Установено е по делото, че по предходно заявление, вх.№23064486/ 23.05.2023г.на същия жалбоподател, изпълнителния директор на ИА“ГИТ“-София, се е произнесъл с Решение, изх.№23050598/29.05.2023г., по искане на А.Г.Д., касаещо проверка по спазване на трудовото законодателство, по сигнал №23040954/20.04.2023г.на жалбоподателя, приключила със цитирания по-горе Констативен протокол №ПР2316893/ 18.05.2023г. на Д“ИТ-Монтана, както и установено е, че не са установени нарушения на трудовото законодателство по време на проверката, както и че няма наложени принудителни административни мерки спрямо участниците в административното производство, във връзка с проверката. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1-5 от АПК, намира от правна страна, следното: Оспореното решение е постановено от компетентен орган –изпълнителния директор на ИА "ГИТ", в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не се наблюдават съществени процесуални нарушения, допуснати по време на процедурата по постановяване на оспореното решение. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Съгл. легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, "обществена информация" е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона лица. В обхвата на понятието "обществена информация" по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В контекста на изложеното на първо място следва да бъде посочено, че заявлението за достъп до обществена информация е депозирано до задължен субект по см. чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като съгл. чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика, като съгласно чл. 399, ал. 2 от КТ осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение и съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, могат да прилагат принудителни административни мерки. В случая безспорно се касае за извършена проверка във връзка с подаден сигнал от жалбоподателя, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол№ПР2316893/18.05.2023г. на Д“ИТ-Монтана. На следващо място – за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е. да е свързана с обществения живот в Република България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти. В разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ се съдържат легалните дефиниции на "официална" и "служебна" обществена информация. Официална е информацията, която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). В контекста на изложеното, съдът приема, че поисканата информация е служебна такава по см. чл. 9, ал.2 от ЗДОИ. Независимо от изложеното дотук, съдът в настоящия си състав приема, че в конкретния казус са налице обстоятелства, изключващи възможността на жалбоподателя да бъде предоставена поисканата от него информация в пълен обем – както от обективно, така и от субективно естество.Съобразявайки разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, ответникът е приел, че основание за отказ съществува и когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), контролните органи на Инспекцията по труда са длъжни да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка с упражняване на контрола. Сведенията, съдържащи се в съставени протоколи от проверки са събрани във връзка с осъществен контрол по спазването на трудово законодателство и същите следва да бъдат пазени в тайна по реда на чл. 403, ал. 1, т. 1 от КТ. В този смисъл информация, събрана в хода на контролна дейност, е служебна тайна.Р азпоредбата на чл. 37, ал. 1, т.1 от ЗДОИ, регламентира основание за отказ когато исканата информация е класифицирана или съставлява защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В този смисъл обемът на предоставяната информация ще бъде подчинен само на посочената законова цел - да даде възможност на заявителя да си състави мнение за Инспекцията по труда като задължен субект и контролен орган по спазването на трудовото законодателство, относно това дали след подаден от заявителя сигнал е извършена проверка и в какви срокове. По тези съображения и във връзка с проверката е изпратена информация до жалбоподателя относно резултата от проверката в рамките на предходно подаденото заявление, приключило с предходно Решение №23050598/29.05.2023г., с което искането е уважено. Н алице е хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от същия закон, поради което правилно е постановен отказ от предоставяне на достъп. Наред с изложеното, нито със заявлението си, нито в хода на съдебното обжалване на постановеното решение жалбоподателя не е заявил легитимна цел за получаване на поискания достъп до обществена информация. Същият не е бил страна в административното производство и се явява трето лице, подало сигнал за инициирането му, но неучастващо в проверката. Поради изложеното съдът приема, че в случая с подаването на заявление за достъп до обществена информация може да се твърди наличието само и единствено на личен, частен интерес от страна на жалбоподателя за запознаване с исканата обществена информация. Всичко, което не се обхваща от демонстрирания личен интерес, следва да бъде заявено, мотивирано и обосновано, което не е сторено в този случай. Напротив - жалбоподателят не е обосновал съществуването на обществен интерес за получаване на копие на хартиен носител на посочени я от него документ - Констативен протокол №ПР2316893/18.05.2023г. на Д“ИТ-Монтана. Това признание на самостоятелно основание изключва приложението на ЗДОИ в конкретния казус, тъй като снабдяването с посочената информация е възможно и следва да стане по друг ред / в този см. Решение № 17083 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7228/2018 г., V о., докладчик съдията Д••• Ч••• /. В производството по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество по заявлението на жалбоподателя. Ето защо, като издаден о от компетентен орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, процесното решение издадено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сума в размер на 100. 00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Монтана, ІІ І състав,