Решение № 181 от 16.4.2024 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1837/2023 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Комплексен онкологичен център – Велико Търново“ ЕООД с ЕИК 104524994 със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Бузлуджа“ №1, представлявано от И. И. Н. против Наказателно постановление № АА-02-1 от 13.08.2020 г. издадено от Председател на Агенцията за ядрено регулиране, с което за нарушение на чл. 16, т.7 и чл.77, ал.1 от Закон за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) на основание чл.147, ал.1, вр. чл.148, ал.2 от ЗБИЯЕ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. В жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление изцяло. Заема се становище за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон – издаване на наказателното постановление извън сроковете по чл.34 от ЗАНН, липса на задължителни реквизити на наказателното постановление – дата на нарушението, трите имена на наказващия орган, погрешно посочен срок за обжалване, липса на уведомяване на жалбоподателя за правата му по чл.79б от ЗАНН. Алтернативно претендират за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ю.к. ••. Поддържа жалбата, моли за отмяна на НП. Не се претендират разноски. Въззиваемата страна се представлява от главен ю.к. •• – оспорват жалбата и пледират за потвърждение на обжалваното НП. Не се претендират разноски. Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Административно наказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) рег. № АА-01-1 от 10.10.2023 г. с актосъставител Х. П. А. на длъжност главен експерт в Дирекция „Радиационна защита“ към Агенция за ядрено регулиране в присъствието на свидетеля К. Г. Ш.. АУАН не е подписан от нарушителя. В административната преписка не се съдържан доказателства за връчване на АУАН или осъществяване на процедурата по чл.43, ал.4 от ЗАНН. Не са направени възражения – нито в акта нито в писмен вид. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП. В НП се приема за установено, че на 01.08.2023 г. при проведена планирана проверка от инспектор на АЯР в „Комплексен онкологичен център Велико Търново“ ЕООД е установено, че изведените от употреба радионуклидни генератори Mo-99/Тс-99m се съхраняват в хранилището на обекта „Отделение по нуклеарна медицина“ към „Комплексен онкологичен център Велико Търново“ ЕООД, но техния брой не съответства на броя на използваните радионуклидни генератори в обекта. Част от използваните радионуклидни генератори са били разглобявани и „колонките“ с радиоактивно вещество са отделяни от оловната защита и изхвърляни като общ болничен отпадък. Генерираните радиоактивни отпадъци в резултат на използването на радионуклидни генератори Мо-99/Тс-99m в обект „Отделение по нуклеарна медицина“ не са предавани на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. „Комплексен онкологичен център Велико Търново“ ЕООД с управител д-р И. Н. не е предприел необходимите мерки и действия, свързани с безопасното съхраняване и безопасното управление на радиоактивните вещества, както и на получените радиоактивни отпадъци, до предаването им за управление на лице, получило лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци. Генерираните радиоактивни отпадъци, в резултат на използването на радионуклидни генератори в обект „Отделение по нуклеарна медицина“ не са предавани на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. При така описаната фактическа обстановка, наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл. 16, т.7 и чл.77, ал.1 от ЗБИЯЕ и на основание чл.147, ал.1, вр. чл.148, ал.2 от ЗБИЯЕ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица, съобразно изричните норма на чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗБИЯЕ. При извършена служебна проверка съдът констатира наличие на съществени неотстраними процесуални нарушения при осъществяване на административнонаказателната процедура. Съдът констатира нарушение на процедурата по връчване на АУАН. Видно от представената преписка в заверено копие от въззиваемата страна е, че актът не е подписан от нарушителя. Предвид обстоятелството, че нарушителят е ЮЛ това следва да стори представителят му – д-р И. Н. или упълномощено лице. В текста на акта е посочено, че той е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН т.е. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Не е ясно коя точно от хипотезите е имал предвид актосъставителя, тъй като по преписката не са налице доказателства нарушителят да е търсен, да е поканен или да е отказал да се яви за съставяне на акта. Още повече, става въпрос за ЮЛ с известен по делото адрес на седалище и управление. Не са налице по преписката и доказателства за изпълнение на процедурата по чл.43, ал. 4 и сл. от ЗАНН. По преписката изобщо не са налице доказателства нарушителят да е бил търсен, поканван или по някакъв начин известяван за съставяне на акта или за неговото връчване. Изложеното представлява съществено процесуално нарушение, накърнило сериозно правото на защита на жалбоподателя още в началната фаза на административнонаказателното производство. Той е бил изначално лишен от участие в началната фаза на процеса, като не е могъл да се запознае с акта, да направи своите възражения и да участва в производството осъществявайки пълноценно процесуалните си права. Налице е нарушение по чл.42, т. 3 и т.4 от ЗАНН в АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление. Нито в АУАН, нито в обжалваното НП не е посочена датата на извършване на нарушението. В приетата за установена фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление се посочва единствено, че на 01.08.2023 г. е била извършена планирана проверка, при която са констатирани описаните факти. Твърди се, че по преписката е бил съставен констативен протокол РД- 38-57 от 07.08.2023 г. Той е съставен след образуване на административно наказателното производство, докато съгласно чл. 101, ал.3, т.2 от ЗБИЯЕ направените в него фактически констатации могат да служат за основание да бъде издаден АУАН за констатираните нарушения. Независимо от установеното в констативния протокол № РД-38-57 от 07.08.2023 г. станал повод за образуване на административно наказателното производство в АУАН и НП следва да е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено включително и дата и място на неговото извършване. В описания констативен протокол също липсва посочване на датата на извършване на твърдяното нарушение. От описаната в него фактология може да се направи предположението, че деянието е извършено в периода 2018 – 2019 г., съобразно вписаните там констатации от показанията на рентгеновите лаборанти Павлова и Н.а. Относно електронния регистър за отчет и контрол е направена констатация, че от 2020 г. до настоящия момент би следвало да се съхраняват в обекта изведени от употреба радионуклидни генератори Мо-99/Тс-99m. но тази констатация не е относима към предмета на доказване по настоящото производство, тъй като касае друг вид нарушение, за което не е налице административно обвинение в обжалваното наказателно постановление, касаещо отчетността при съхранение на посочените елементи. Липсата на посочване на датата на извършване на нарушението препятства преценката относно важни елементи от предмета на доказване на делото и спазването на процесуалните срокове, по конкретно тези по чл.34 от ЗАНН. Ако се приеме обаче, че нарушението е извършено в периода 2018 – 2019 г., каквито фактически констатации са налични в констативен протокол № РД-38-57 от 07.08.2023 г., то сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са изтекли още преди образуването на административно наказателното производство. От друга страна според съда АУАН и НП не съдържат надлежно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е извършено. За да е налице такова е необходимо направеното описание да е достатъчно подробно и ясно, за да може от него да се изведат всички съставомерни признаци на твърдяното нарушение. В настоящия казус това не е така. Направеното описание на нарушението в обстоятелствената част на обжалваното НП е лишено от конкретика. Твърди се че изведените от употреба радионуклидни генератори Mo-99/Тс-99m се съхраняват в хранилището на обекта „Отделение по нуклеарна медицина“ към „Комплексен онкологичен център Велико Търново“ ЕООД, но техния брой не съответства на броя на използваните радионуклидни генератори в обекта. Част от използваните радионуклидни генератори са били разглобявани и „колонките“ с радиоактивно вещество са отделяни от оловната защита и изхвърляни като общ болничен отпадък. Генерираните радиоактивни отпадъци в резултат на използването на радионуклидни генератори Мо-99/Тс- 99m в обект „Отделение по нуклеарна медицина“ не са предавани на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Не се сочат колко радионуклидни генератори Мо-99/Тс-99m е следвало да се съхраняват в обекта на контрол, за да се твърди, че техния брой не съответства на използваните. Няма твърдение и какво точно е било установено – не е посочен брой на наличните, брой на използваните, брой на съхраняваните, брой на заведените по електронния регистър радионуклидни генератори. Всичко това са обстоятелства които са от съществено значение, както за преценка дали деянието е съставомерно, така и ако това е така за обществената му опасност. Твърди се също, че не са взети необходимите мерки и действия, свързани с безопасното съхраняване и безопасното управление на радиоактивните вещества, както и на получените радиоактивни отпадъци, до предаването им за управление на лице, получило лицензия за експлоатация на съоръжение за управление на радиоактивни отпадъци. Следва да се има предвид, че съгласно чл.77, ал.1 от ЗБИЯЕ лицата, в резултат на чиято дейност се генерират радиоактивни отпадъци, са длъжни да ги предават на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" в сроковете, определени в Наредба за условията и реда за предаване на радиоактивни отпадъци на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", където подробно са описани реда, условията и сроковете в които това следва да се извърши. В обжалваното НП липсва описание какво точно от предписаното поведение в Наредбата не е било извършено, за да е налице съставомерност на твърдяното нарушение. Липсата на конкретика в описанието води и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като го препятства да я организира по адекватен начин. Констатираните процесуални нарушения са съществени, неотстраними в съдебната фаза на процеса, довели са до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. От материална страна: Съдът приема, че в настоящия казус не следва да обсъжда делото по същество, тъй като констатираните процесуални нарушения по чл.42, т. 3 и т.4 от ЗАНН в АУАН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление, касаят описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, поради което според съда в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не са налице достатъчно фактически твърдения от които да може да се направи извод за съставомерността им по отношение на процесните нарушения по чл. 16, т.7 и чл.77, ал.1 от ЗБИЯЕ. Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва де се отмени изцяло. По делото не са направени искания за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът