Решение № 3863 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1259/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез М. М., главен юрисконсулт в отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – София, против Решение № 315 от 01.08.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 745/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 737950-[рег. номер]/14.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри на „Е.-Г.“ Е••• на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, като на основание чл. 28 от ЗАНН съдът е предупредил „Е.-Г.“ Е•••, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за маловажност на процесното неизпълнение. Като аргумент се изтъква, че, предвид характера на засегнатите от неизпълнението обществени задължения, формалният му характер не изключва наказуемостта му, респективно не представлява основание за освобождаване от отговорност по реда на чл. 28 от ЗАНН. Твърди се, че имуществената отговорност на касационния ответник е ангажирана законосъобразно – в съответствие с материалния и процесуалния закон, при наличието на безспорни данни за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и неговото авторство. По изложените в жалбата аргументи се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не изпраща представител. Изложените в касационната жалба аргументи са доразвити в депозирано по делото писмено становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и се релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение евентуално претендирани за присъждане от насрещната страна при съответния изход от спора. Ответникът по касационната жалба „Е. - Г.“ Е•••, в съдебно заседание, не изпраща представител – законен или упълномощен такъв. В депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, моли да бъде оставено в сила. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради което счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено. Административен съд - Благоевград, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, като съобрази доводите на страните и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображения: С обжалваното решение Районен съд – Благоевград е отменил Наказателно постановление (НП) № 737950-[рег. номер]/14.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 6 от Наредбата за общите задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри на „Е.-Г.“ Е••• на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, като на основание чл. 28 от ЗАНН съдът е предупредил „Е.-Г.“ Е•••, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че визираното в НП неизпълнение на задължението по 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, макар и безспорно доказано от обективна страна, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Тези изводи на съда са мотивирани с аргумента, че от процесното неизпълнение не са настъпили вредни последици, че същото има инцидентен характер, както и с оглед наличието на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Решението е правилно. Фактическите положения по случая са установени правилно от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а правните му изводи кореспондират на установената правилно фактическа обстановка и се споделят изцяло от настоящия състав на касационната инстанция. Имуществената отговорност на „Е.-Г.“ Е••• е ангажирана за това, че при извършена проверка на 02.06.2023 г. от инспектори по приходите при ЦУ на НАП в обект – игрална зала, находяща се в [населено място], [улица], в която се организират хазартни игри с игрални автомати от „Е. - Г.“ Е•••, е установено, че месечният отчет за игрални автомати в игрална зала № 6 за месец юни 2022 г. не е подписан от посочения служител в образеца – Т. И. - управител. За резултатите от проверката е съставен Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри сер. АА № 0016716 от 02.06.2023 год. (л. 11 от първоинстанционното дело), като констатираните при проверката факти са квалифицирани като нарушение по чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, във връзка с което е съставен АУАН сер. AN № [рег. номер]/19.06.2023 г., връчен на представляващия дружеството управител. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното пред районния съд Наказателно постановление (НП) № 737950-[рег. номер]/14.11.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП, с което на „Е.-Г.“ Е••• на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева. Съгласно разпоредбата на чл. 14 ал. 1 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ организаторът е длъжен да води следните отчети: 1. дневен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 13; 2. месечен отчет за игрални автомати в игрална зала по образец съгласно приложение № 14; 3. месечен отчет за премии джакпот в игрална зала по образец съгласно приложение № 15 и 4. отчет за изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра или турнир в игрална зала по образец съгласно приложение № 16. Съгласно чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец. Видно от Приложение № 14 към чл. 14, ал. 1, т. 2 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ месечният отчет за игрални автомати в игрална зала трябва да съдържа подписите на крупието и на управителя на игралната зала. По делото е представен месечен отчет за игрални автомати в игрална зала № 6 за месец юни 2022 г., от който е видно, че в същия ръкописно е изписано името и фамилията на управителя на игралната зала – Т. И., но липсва подпис на същото лице. В случая изводите на админстративнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касационният ответник е осъществил от обективна страна състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и правилни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото доказателства и закона. В настоящия случай, не е спорно, че „Е.-Г.“ Е••• има качеството на организатор на хазартни игри в игрални зали по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта, съгласно представеното Удостоверение за издаден лиценз № 000030-2196/16.03.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП (л. 12 – л. 13 от първоинстанционното дело) за игрална зала, находяща се в [населено място], [улица]. Безспорен е фактът, че касателно процесния месечен отчет не е изпълнено изискването на чл. 14, ал. 6 от Наредбата в неговата цялост, тъй като същият не съдържа подписа на управителя на игралната зала – Т. И.. Нарушението е осъществено чрез бездействие при регламентирано активно поведение от страна на касационния ответник - необходимост да води отчетност по предвидения в посочената по-горе наредба ред. Деянието е формално и е довършено със самото неполагане на подпис от управителя, поради което посоченото неизпълнение на задължение изпълва състава на нарушение по чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ от обективна страна. Независимо от това, обаче, настоящата съдебна инстанция възприема изцяло и изводите на първоинстанционния съд досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН в процесния казус. Правилото на чл. 28 ЗАНН е приложимо за всички случаи на маловажни административни нарушения, без да е предвидено в специалния закон. За всеки конкретен случай на административно нарушение административнонаказващият орган е овластен да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на нарушителя от отговорност чрез предупреждение, респективно съдът да упражни контрол на тази преценка при възникнал спор. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, при преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Противно на тезата на касационния жалбоподател, обстоятелството, че конкретното нарушение е формално, не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН. В настоящия казус, отчитайки всички обстоятелства по извършване на нарушението, районният съд правилно е приложил закона, приемайки, че приложим досежно процесното неизпълнение е редът по чл. 28 от ЗАНН, предвид маловажността на случая. Липсата на попълнен отчет по Приложение № 14 безспорно е нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ, съгласно която данните в съответните отчети по ал. 1 се попълват своевременно, точно и пълно и се подписват от всички служители, посочени в съответния образец, но изискванията за своевременно, точно и пълно попълване на данните, подписани от всички служители, в различна степен обезпечават отчетността. Затова и обществената опасност на конкретното деяние може да се обсъжда от гледна точка на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В конкретния случай месечният отчет по чл. 14, ал. 1, т. 2 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ е попълнен своевременно, точно (не са налице данни за неточни данни) и съдържа всички изискуеми по образеца реквизити (производствен № на игралния апарат, подробни показатели на електронните и електромагнитните броячи, постъпили и изплатени суми и съответните разлики). Единственият порок на процесния месечен отчет за игрални автомати в игралната зала в [населено място], [улица], съобразно констатациите на контролните органи е, че в него не присъства подписът на управителя на игралната зала, а само този на крупието, т.е. в отчета липсва само един реквизит съгласно изискванията на образеца по Приложение № 14. С оглед обществената опасност не без значение е кое конкретно изискване от кумулативно изброените в разпоредбата не е спазено. В случая не се касае за неточни и непълни данни, невярно или непълно отразяване на информацията по същество в месечния отчет. От друга страна, липсата на подпис на отчета от управителя само по себе си няма за цел, доколкото контролните органи не твърдят обратното, избягване изпълнението на други задължения, невярно и непълно отчитане дейността на касационния ответник, съответно ощетяване или застрашаване на фискалните интереси на държавата. Следователно няма други вредни последици. Единствената последица е засягане на отчетността, която обаче не се поддържа от контролните органи, не се твърди, че отчетността не може да бъде обезпечена и при липсата на подпис на отчета от управителя, след като данните в него са точни и пълни. В тази връзка липсата на вредни последици следва да се преценява като обстоятелство по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Това обстоятелство, ведно с липсата на данни за други влезли в сила НП за същите нарушения спрямо „Е.-Г.“ Е•••, безспорно сочи, че нарушението е „явно маловажно“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. В тази връзка, следва да се отбележи, че в процесното наказателно постановление административнонаказващият орган не е обсъдил обществената опасност на деянието във връзка със законовата възможност за избягване на санкция при първо нарушение с прилагане на института по чл. 28 от ЗАНН. Ето защо, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че, с оглед обществената опасност на нарушението, преценена според вредните му последици за защитените от правната норма обществени отношения, случаят може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Споделят се от настоящата инстанция и изводите на първоинстанционния съд, че защитените с разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от НОЗПОРФКОХИЗОСОВХИ обществени отношения са накърнени в незначителна степен, в този смисъл наложената минимална санкция по чл. 108, ал. 1 от ЗХ се явява несъразмерно тежка последица спрямо извършеното нарушение, поради което целите на санкцията по приложимата материалноправна норма могат да бъдат постигнати не само с налагане на административно наказание по ЗХ, но и с други мерки, включително с предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което е приложимо и съразмерно според данните за случая. Непременното изтърпяване на наказание не е адекватно на целите по чл. 12 от ЗАНН, когато спецификите на случая по изложените съображения могат да бъдат постигнати и чрез отправяне на предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН. Ето защо, като е отменил процесното НП, прилагайки предвидения в чл. 28 от ЗАНН ред спрямо конкретното неизпълнение, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН Административен съд – Благоевград