Решение № 343 от 16.10.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1325/2024 г.

Производството е по иск с правно основание по чл. 150 от СК. Ищецът – С. М. Б., като непълнолетен със съгласието на своята майка Р. И. А. твърди, че с влязло в сила Решение № 541 от 13.04.2011г., постановено по гр.д. № 3421/2010г. по описа на Районен съд П., ответникът бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от 01.04.2010г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска. От присъждане на посочената издръжка до днешна дата нейния размер не бил изменян, както по съдебен ред, така и от самия длъжник и понастоящем присъдената издръжка не била съответна на нуждите му, произтичащи от ежедневните потребности за храна, облекло, учебни пособия и всичко необходимо за условията на живот, необходими за развитието му. Твърди, че живеел в гр. К. и е ученик във средно училище. Освен ежедневно необходимите му средства за покриване на нуждите, лични и във връзка с учебния процес, разходвал и допълнителни такива за обучение, в това число езиково, спорт, други социални занимания и отдих. Освен присъдената издръжка в размер на 90.00 лева, ответникът не предоставял никакви други средства, с които да участва в издръжката му. Над платеното от него всички разходи, свързани с неговата издръжка, обучение, възпитание и начин на живот се поемали единствено от неговата майка Р. И. А.. Същата работела, но получавала минимално по размер трудово възнаграждение, с което покривала, както своята издръжка, така и почти пълния размер на необходимата за него, като това състояние било непосилно за нея. Посочва, че ответникът работел по трудово правоотношение и получавал размер на трудово възнаграждение около средния за страната. Плащаната от него издръжка била далеч под нормативно определения затова минимален размер, съставляващ 1/4 от MP3 за страната. Макар да имал и други низходящи нямал данни дали плаща издръжка на тях и в какъв размер. МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК, а именно - изменение на обстоятелствата, при които е определен размера на издръжка, която ответникът заплаща да измени същата, като я увеличите от 90.00 лева на 500.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът намира предявения иск за допустим, но за изцяло неоснователен, поради което моли същият да бъде отхвърлен. Оспорва наведените обстоятелства по отношение на описаните факти, във връзка с това, че не е давал допълнително средства за сина му. Оспорва всички тези факти и обстоятелства и всички, описани в исковата молба, които се отнасят до това, че не е давал допълнително средства за сина му. Възразява срещу основателността и размера на предявения иск, счита искането за издръжка за прекомерно високо. Твърди, че работи по трудов договор и месечното му възнаграждение е средно около 1800 лв., като основното му е 1480 и останалото били всеки месец различни надбавки. Живеел в собствено жилище - апартамент, който закупил през 2019г. с ипотечен кредит от банка, за който заплащал месечна вноска от 650 лв. Отделно, имал и друг кредит за отвършване на закупеното жилище и обзавеждане в размер на 20 000 лв. от •••••, като месечната му погасителна вноска била 550 лв. Освен ищеца С., твърди, че има още две деца, непълнолетни - Б., който е на 12 години и Л., която е на 7 години. Б. живеел с него, а за Л. изплащал всеки месец по 80.00 лв. на майка й, тъй като нямал достатъчно доходи. Отделно живеел на семейни начала с жена му на име Р., която е майка и на друго негово дете, което отглежда. Твърди за С., че същият ходел при майка му и баща му всяко лято, където се виждали двамата и стоял по няколко седмици. През 2023 г. лятото казал, че трябва да си слага брекети и му дали 3000 лв. за тях, като той му дал 1500 лв., а родителите му другите 1500 лв., за които теглиха потребителски кредит. Това лято, когато С. отишъл му дали още пари около 200 лв. за свалянето на тези брекети. Отделно винаги, когато били заедно му давал пари и му купувал каквото му е необходимо. Издръжката, която заплащал за него му се събирала чрез ДСИ, където всеки месец, чрез запор на заплатата, му удържали 210 лв., считано от 2017г. и до сега. Посочва, че заплатата му е крайно недостатъчна за издръжката на всичките му деца, работел нощен труд и постоянно бил в заеми, родителите му също трябвало да му помагат, за да смогва. Ето защо заявява, че претендирания размер бил прекалено висок, съобразно доходите му и моли съда, да отхвърли предявената искова претенция, като неоснователна. Претендира за направените по делото разноски. Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното: Не се спори между страните, а това се установява и от представеното удостоверение за раждане (л. 3 от делото), че родители на детето – С. М. Б. с ЕГН •••••••••• са Р. И. А. и М. К. Б.. Видно от Решение № 541 от 13.04.2011г., постановено по гр.д. № 3421/2010г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на 03.05.2011г., ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на детето С. М. Б. в размер на 90.00 лева, считано от 01.04.2010г. От представената Служебна бележка изх. № 31700-16193 от 07.10.2024г., касаеща доходите на ответника се установява, че средно месечния му нетен доход за периода месец април 2024г. – месец септември 2024г. възлиза на 1955 лева. Представени са копия от нотариален акт № 199, том ІІ, рег. № 2154, дело № 349/2020г. на нотариус Г.П. гр. П., погасителен план по договор за банков кредит № 078887.04 от 12.11.2020г. с ••••• и погасителен план за лизингови вноски към А.Ф., видно от които ответника е закупил жилищен имот за сумата от 80189.03 лева, обезпечен с ипотека от 12.11.2020г., като кредита е в размер на 126390 лева, с краен срок 25.11.2050г. и месечна вноска от 593.21 лева. Отделно дължи 18 погасителни вноски по договор за лизинг за автомобил от 24.08.2023г., всяка в размер на по 440.20 лева. От представените удостоверения за раждане, съдържащи се на лист 16- 17 от делото се установява, че ответникът е баща на още две малолетни деца - Б. М. Б., роден на 20.08.2012г. и Л. М.а Б.а, родена на 05.12.2017г. Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетел на страните. Свидетелят, осигурен от ищцовата страна – С.Д. А., баба на детето по майчина линия твърди, че С. и майка му живеят самостоятелно, обитавайки една стая и кухня в двора на имота на родителите на Р. А.. За този имот майката си плаща тока и водата. Твърди, че С. не контактувал с баща си, като същият не го е виждал от бебе, когато бил на 6-месечна възраст. Баща му не го е търсил и С. не ходел при него. Твърди, че бащата на С. му плащал издръжка в размер на 90 лева. Допълнителни пари не давал на детето, не му изпращал такива по празници, поводи, нито за учебна година. С. ходел на училище. Миналата година му сложили брекети, като първоначално бабата по бащина линия му дала 1000 лева, а те стрували 3100 лева. Останалата разлика я платила майката, която и към момента плащала. Брекетите още стояли сложени на С.. Твърди, че ответникът имал други деца, едното от които било при жена му, с която били разделени, а другото постоянно го гледала бабата по бащина линия. Твърди, че С. тази година бил при тях, ходели на море или на почивка. Към момента М. живеел с последната си жена и двамата гледат дете, което не било на ответника. Свидетелят, осигурен от ответната страна – М.А.П., леля на ответника твърди, че миналата година се видяли със С., заедно ходили на море. Твърди, че миналата година, дядото по бащина линия взел С. от тях с колата и го закарал в гр. П., където дето било при баба си и дядо си за 15 дни. Заедно отишли два дни (две нощувки) на море в Р.. Детето било при бабата и дядото, където нощувало, но през деня се качвало и при баща си, който живеел в близост. Свидетелят не знае дали детето е гостувало в П. други години, освен през 2023г. Твърди, че бабата по бащина линия през 2023 година дала 1000 или 1500 лева за брекети на С. и отделно му дала 200 лева. Чувала е, че са давали на детето пари - един път 20 лева и един път 50 лева. Твърди, че М. от втората си жена имал две деца – момче и момиче. Момичето го гледала бившата му жена, а момчето постоянно го гледала на бабата по бащина линия. Към момента М. живеел с друга жена, от две години бил с трета жена и имал едно дете – момиче, което било на 1 година. Твърди, че М. е бащата на това дете, като живеел заедно с жена си Р. и с детето, за което се грижел. М. работел от 3-4 години, като полицай. Други доказателства от значение по делото не са представени. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно и не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що се касае до размера на даваната издръжка и зависи от възможността на същия да предоставя такава - аргумент от чл. 140, ал. 2 от СК. Същевременно издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от процент от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК) или 233.25 лева към настоящия момент. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде изменена - увеличена, респективно намалена. За да се уважи искът по чл. 150 от СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Изискването на чл. 139 от СК, претендиращия издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това, детето с оглед ниската си възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК), поради липса на лица от първи ред. Обичайните за деца на възрастта на ищеца (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което детето се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални образователни и здравословни потребности на детето. Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна, възможностите на дължащия родител, а от друга - нуждите на детето, с оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на предназначението й. С оглед грижата за детето, на него следва да се осигурят такива битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би имали, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на конкретния случай. Към момента на определяне на месечната издръжка за детето с Решение № 541 от 13.04.2011г., постановено по гр.д. № 3421/2010г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на 03.05.2011г. е изминал период от почти от четиринадесет години. През изминалия период детето е пораснало, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, за образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива). Към датата на дължимост на издръжката детето е било на шест месеца, а към момента детето е на петнадесет години, през който период издръжката не е променяна и същата е под установения в чл. 142, ал. 2 от СК минимум. Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (ищецът да има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка). От това следва, че след приключване съдебното дирене по посоченото производство е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на нейния размер. Детето има завишени потребности за храна и облекло в сравнение с предходния момент. Отделно, за обучението му се реализират допълнителни разходи - на детето следва да се предоставят джобни суми за училище, за допълнителни учебни помагала. Това обстоятелство и фактът, че ответникът не е търсен през изминалите 14 години с искане за повишаване на издръжката, съответно - същият доброволно не е увеличил същата, отразявайки инфлационните промени в страната и нуждите на порасналото му дете, в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 2 от СК, обосновава определянето на по-висока издръжка, в искания размер. По отношение възможностите на дължащия родител, следва да се отбележи, че от представените удостоверения се установи, че същият реализира доходи над минимално определената за страната работна заплата. Съдът приема, че ответникът е в добро здравословно и трудоспособно състояние, доколкото липсват данни в обратна насока. Последният е във възраст, в която е в състояние да осъществява пълноценен и доходоносен труд. Съдът не приема довода на ответника, че същият не може да заплаща на непълнолетното си дете претендирания размер издръжка, поради липса на финансови средства, доколкото се грижи и за другите си малолетни деца. На последния е известно обстоятелството, че всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето, както и да осигурява условия на живот, необходими за развитието му. С други думи, липсата на средства не следва да освобождава дължащия издръжка родител. Ирелевантно е по делото е обстоятелството, че бащата е получил кредити, по които има задължения за вноски по ипотека и лизинг. При определяне размера на издръжката, съдът взе предвид, че майката е родителят, който активно ежедневно полага грижи за детето и носи тежестта от неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието му. Не са представени доказателства за получаваните от нея месечни доходи. След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на детето, обстоятелството, че преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майка му, съдът намира, че ответникът, следва да поеме сума в размер на 380.00 лева, като така определения размер ще гарантирана до някаква степен поемането на разноските по отглеждането на непълнолетното вече дете. Искът не следва да бъде уважен в пълен размер, доколкото родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжка на своето дете. С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 380.00 лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 500.00 лева исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на не влезлите в сила решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 380.00 лева. По отношение на разноските по делото. Право присъждане на направените по делото разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска. Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съразмерно с уважената част от исковата претенция на ищеца се следват разноски в размер от 380.00 лв. От страна на ответника не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а същият е ангажирал съда само с адвокатско пълномощно – 2бр., съдържащи се на л. 15 и л. 34 от делото. Поради констатираното, такива не се присъждат. Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължи по сметка на Районен съд - К. държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 417.60 лева, изчислена върху 36-месечните платежи. Мотивиран от изложеното, съдът