Решение № 122 от 26.8.2024 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 250/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.М. С. от АК-Враца, в качеството му на служебен защитник на подс. Т. Й. Ч. против присъда № 20/13.11.2023г. постановена по НОХД № 266/2022г. по описа на Районен съд-Козлодуй.

С обжалваната присъда № 20/13.11.2023г. постановена по НОХД № 266/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, състав на съда е признал подсъдимия Т. Й. Ч. за виновен в това, че на 01/02.04.2022г. в гр.Козлодуй, ••• в съучастие, като извършител с Д. П. П. от гр.Бяла Слатина, обл.Враца, е отнел чужда движима вещ - лек автомобил "Сеат Леон" е peг. № РА ••• КН паркиран /с поставен ключ в контактно гнездо/, под навес пред дом •••, на стойност 3000.00 лв., собственост на М. М. К. от гр.Козлодуй, от владението и без съгласието на К. с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден е влязла в сила на 30.12.2020г. присъда /определение/ по НОХД № 598/2020г. по описа на PC- Бяла Слатина, за друго такова престъпление и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7 и т.12, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК във вр. чл.54, ал.1 НК е осъден на 1/една/ година "лишаване от свобода".

На основание чл.57, ал.1, т.2, б."в" ЗИНЗС така определеното наказание в размер на 1 /една/ година "лишаване от свобода", подсъдимият следва да изтърпи при първоначален "строг" режим.

На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение за ефективно изтърпяване наказание, наложено на подсъдимия Т. Ч. с Определение № 260011/01.02.2020 г. по ЧНД № 606/2020 г. по описа на PC-Бяла Слатина, а именно 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода", влязло в законна сила 17.02.2021 г., поради извършване на деянието по настоящето НОХД в определения изпитателен срок. На основание чл.57, ал.1, т.2, б."в" ЗИНЗС така приведеното наказание следва да изтърпи при "строг" режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 НК е приспаднато времето, през което подс.Ч. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 23.11.2020 г. до 30.12.2020 г., като един ден задържане, се зачете за един ден лишаване от свобода.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

В жалбата се навеждат доводи, че присъдата е неправилна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства, поради което моли да бъде отменена като незаконосъобразна. Твърди се, че са нарушени правата на подсъдимия, тъй като съда не е допуснал поискания от защитата свидетел.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимия Т. Ч. бъде признат невиновен по повдигнатото му обвинение.

От страна на прокуратурата не са постъпили писмени възражения по депозираната въззивна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Враца счита, че присъдата е обоснована и законосъобразна и пледира същата да бъде потвърдена. Приема, че първоинстанционният съд е направил подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, които по несъмнен начин установяват участието на подсъдимия Ч. в деянието.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Т. Ч. - адв.Д. М. от АК-София поддържа въззивната жалба. Счита присъдата за незаконосъобразна и необоснована, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин, а почива единствено на показанията на св.Д. П., съучастник в деянието, предмет на настоящето наказателно производство, на когото е наложено наказание по НОХД № 256/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, и които са изключително противоречиви и взаимно изключващи се.Навежда доводи, че твърдяната от св. П. продажба на лекия автомобил е извършена в късните часове на 01.04.2022г., като предполага изключителна невъзможност въобще да бъде съставен такъв договор с форма на действителност доказваща продажба. Според защитата, процесният автомобил не е бил във владението на пострадалия, както твърди обвинението и което обстоятелство е съществен елемент от състава на престъплението по чл.195 НК.Навеждат се и доводи, че липсва и умисъл у подсъдимия за извършване на деянието по чл.195 НК, за което му е повдигнато обвинение. Пледира обжалваната присъда да бъде отменена и подсъдимият Ч. да бъде оправдан.Алтернативно, въззивния съд да приеме, че са налице отменителните основания по чл.334, ал.1, т.1 НПК и да върне делото за разглеждане на първоинстанционен друг състав.

Подсъдимият Ч. даде обяснения пред въззивната инстанция.

В правото си на лична защита и на последна дума, излага становище, че се солидаризира с аргументите на защитника си, твърди, че е невинен и моли да бъде оправдан.

Въззивният съд като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 15-дневен срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Врачанският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени във въззивния протест и изслуша становищата на страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото доказателствени материали в тяхната съвкупност и поотделно, и след като провери атакуваната присъда, както по отношение изложените оплаквания, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Т. Й. Ч. е роден на ••• в гр.Бяла Слатина, българин, български гражданин, жител и живущ в •••, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН ••••••••••. Свидетелят Д. П. П. е от •••. Двамата се познавали и поддържали близки приятелски отношения.

Свидетеля В. Ж. Я. живеел в ••• и притежавал л.а."Сеат Леон" с рег. № РА ••• В края на месец декември 2021г. на неустановена по безспорен начин дата, св.

Я. продал на св.Д. П. л.а."Сеат Леон" с рег. № РА ••• КН. Двамата не изготвили договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на подписите както се изисква по закон, а се разбрали да сторят това на по късен етап. Св.Д. П. заплатил цената на автомобила на св.В. Я. и владението върху вещта преминало в него.

Св.Д. П. малко след като закупил лекия автомобил решил да го продаде, като направил обява и качил същата в приложение за продажби онлайн "Маркет плейс". В обявата продавачът - св.

Д. П., оставил телефон за контакти с номер •••. Св.М. К. от гр.Козлодуй видял така поместената обява и се свързал със св. П., който не познавал. Двамата разговаряли помежду си на посочения телефон и се уговорили св.Д. П. да докара лекия автомобил до гр.Козлодуй за оглед и тест, и се договорили за сумата от 1300.00 лв., като св.М. К. съобщил на св.П., че когато събере цялата сума, ще му се обади, за да докара автомобила в гр. Козлодуй и да се извърши продажбата.

На 01.04.2022г. св.К. имал налична договорената сума и се обадил по телефона на св.П. да докара автомобила в гр.Козлодуй за осъществяване на покупко-продажбата.

Същият ден, св.П., заедно със своя приятел подс.Ч., тръгнали за гр. Козлодуй.

С тях пътували и други техни приятели, от които св. А. Р., но с друг лек автомобил, марка "Фолксваген Голф". Трябвало след като продадат автомобила на св.П., да се върнат тримата до гр.Бяла Слатина с втория автомобил.

Срещата се осъществила на паркинга пред магазин Лидл в гр.Козлодуй, като св.М. К. пожелал да тества автомобила и след като установил, че има проблем със запалването на автомобила, заедно със св.П. отишли до дома на св.К., находящ се в гр.Козлодуй ••• •••, за да вземат и му поставят друг акумулатор.

След отстраняването на проблема, двамата се върнали отново на паркинга пред магазин Лидл, и тогава св.К. заплатил на св.П. в брой и на ръка сумата от 1300.00 лв. и 30.00 лв. за гориво, каквато уговорка имали.

Св.К. се прибрал в дома си със закупения лек автомобил "Сеат Леон" с рег. № РА ••• КН, който паркирал под навес пред дома си около 23.45 ч. – 23.50 ч., с поставен ключ в контактното гнездо. При закупуването на лекия автомобил на св.К. е предоставен само малкия талон за регистрация част 2, тъй като големият се намирал при св.В. Я.. На 02.04.2022 г. към 08: 00 ч. сутринта св.К. установил, че автомобила е изчезнал, за което подал сигнал на тел.112.

Свидетелите Д. П., А. Р., М. И. и подсъдимият Т. Ч., с получената сума от 1 300.00 лв. посетили в центъра на гр.Козлодуй игрална зала, където изхарчили парите. След което, тръгнали за гр.Бяла Слатина с автомобила на св.А. Р., момчето, което пътувало с тях - М. И. поискал да се прибере, но подсъдимият Ч. и св.П., не пожелали да се прибират, като св.П. поискал да минат до дома му, за да вземе пари и двамата пожелали Р. да ги върне отново в гр.Козлодуй. Не съобщили на св.Р. защо искат да се върнат, но той предположил, че искат да отидат отново на казино, за да играят. Подс.Ч. и св.П. взели решение, първо да вземат само акумулатора на автомобила, но след това решили да извършат кражба на продадения вече л.а."Сеат Леон" с рег. № РА ••• КН и като го продадат отново да си възстановят парите. За гр.Козлодуй тръгнали тримата - св.П., подс.Ч. и св.Р., който управлявал лекия автомобил. След полунощ били в гр.Козлодуй и св.П. казал на св.Р. да ги остави на кръстовище, което било в близост до дома на св.К.. На св.Р. казали да ги изчака около 5-10 минути, ако не се върнат да се прибира като св.Р. останал да ги чака 10-15 минути, звънял им няколко пъти, но те не вдигали телефоните си, след което му паднала батерията и той тръгнал да се прибира.

До домът на св.К. отишли само двамата - подс.Ч. и св.П., като на място установили, че лекият автомобил е паркиран под навеса и ключът е оставен на таблото. Подс.Ч. и св.П. избутали лекия автомобил от под навеса, за да не се вдигат шум и двамата се качили в него и потеглили за гр.Бяла Слатина. По пътя се отбили в с.•••, в дома на подс.Ч., свалили бронята и регистрационните номера, след което двамата посетили казино.

Подс.Ч. след като се прибрал преместил процесния лек автомобил на друг адрес в с.•••, •••, където живеел неговият дядо.

При извършените процесуално – следствени действия в с.•••, •••, в дома на подсъдимия Ч., са намерени и иззети 2 бр. регистрационни табели с рег. № РА ••• КН, а от адрес в с.•••, •••, в дом обитаван от подсъдимия Ч., са намерени и иззети 1 бр. лек автомобил "Сеат Леон", с номер на рама VSSZZZ1MZ3R140681.

С Протоколно определение от 07.09.2022г. по НОХД № 256/2022 г. по описа на РС - Козлодуй е одобрено споразумение, по силата на която св.Д. П. П. е признат за виновен за деянието по настоящето наказателно производство.

На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценителна експертиза, видно от която пазарната стойност на противозаконно отнетия л.а. е в размер на 3000.00 лв. като минималната работна заплата за страната през посочения период е в размер на 710.00 лв.

От Община Козлодуй са предоставени записи от охранителни камери за видео- наблюдение и е назначена и изготвена видео-техническа експертиза, от която е установено движението на лек автомобил "Сеат Леон" с рег. № РА ••• КН. При извършения преглед и изследване на видеофайловете е установено, че във времевия интервал от 22: 41: 57ч. на 01.04.2022г. до 01: 29: 22ч. на 02.04.2022г. в обхвата на камерите са заснети лек автомобил, сив на цвят, с рег. № РА•••КН и лек автомобил, тъмен на цвят с рег. № ЕН•••ВН. Автомобилите са заснети от камери монтирани по пътната мрежа на Община Козлодуй. От лекия автомобил тъмен на цвят, във времевия интервал от 00: 58: 31 ч. до 00: 58: 59 ч. на 02.04.2022г. са слезли две лица, които са били облечени в тъмни дрехи и едното лице е слязло от предна дясна врата на лекия автомобил. На гърба на дрехата на едно от лицата имало щампа. Извлечените изображения на двете лица не са годни за лицево-идентификационно изследване. Причина за това е ракурса на заснемане и отдалечеността на камерите.

На досъдебното производство е назначена и изготвена съдебна одорологична експертиза от която е установено мирисова следа под № 1- от предна лява /шофьорска/ седалка и волан на лек автомобил "Сеат Леон", с протокол за изземване на следи от миризми № 0004480 от 02.04.2022г., която е идентична и съвпада със сравнителния мирисов материал под № 3 на лицето Т. Й. Ч., ЕГН ••••••••••, с.•••, обл.Враца, •••, иззета с протокол за изземване на мирисов материал от лица на 12.04.2022г.

На досъдебното производство е назначена и изготвена ДНК експертиза, според която от изследваната отривка от волан е установена смес на клетъчен материал, от повече от две лица, поради което не може да бъде интерпретирана и сравнявана с посочените лица.

Горната фактическа обстановка е приета за установена от районния съд, като е направен цялостен анализ на събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите: М. М. К., А. Е. Й., Е. Х. П.а, В. Ж. Я. и обясненията на подс.Ч., дадени в съдебно заседание, както и приобщените такива от досъдебното производство; събраните писмени и веществени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; протоколи за претърсване и изземване; справка КАТ - регистрация; протокол за доброволно предаване; протокол за доброволно предаване; разписка; одорологично изследване; съдебно-оценителна експертиза; съдебно- видеотехническа експертиза, ДНК експертиза, справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия Ч. и др. Възприетата от първостепенния съд и споделена от настоящата инстанция фактическа обстановка се основава на обективния анализ на доказателствата, направен от районния съд. При липсата на допуснати съществени процесуални нарушения при събиране, проверка и анализ на доказателствата, несъгласието на защитата със съдържанието на процедурно законосъобразно изведената фактология по престъпната дейност е по същество оплакване за необоснованост, но въззивният съд намира, че същото е неоснователно. Анализът на доказателствената съвкупност, проведен от първоинстанционния съд и подробно отразен в мотивите към обжалваната присъда е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият въззивен съдебен състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за необходимо да го преповтаря. Първостепенният съд, в изпълнение на задължението си по чл.305, ал.3 от НПК е обсъдил всички доказателства, събрани по делото, като е изложил подробни съображения кои от тях възприема за достоверни и защо, и кои не, както и на кои основава своите правни изводи.

Възражението на подс.Ч. за това, че съдът превратно е тълкувал събраните в хода на съдебното следствие доказателства, основно се гради върху показанията на св.П., според които на 01.04.2022г. в гр.Козлодуй е продал процесния лек автомобил на св.К. и след това на 02.04.2022г., в съучастие с подсъдимия Ч., е извършил кражба на същия от владението на св.К.. От показанията на св.Д. П., който е свидетел-очевидец, но и съизвършител на престъплението, се установява механизмът на деянието. Свидетелят пряко пресъздава възприетите от него факти и обстоятелства във връзка с хронологията на случилите се събития с инкриминираната вещ. Показанията на св.П. са последователни, обстойни и съответстващи на изведената по делото фактическа обстановка, като са в синхрон и с останалите събрани по делото доказателства, и най – вече със заключенията на изготвените видеотехническа и одорологична експертизи. Въззивния състав не приема за достоверни обясненията на подс.Ч., дадени както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция. Същите, правилно са възприети от първоинстанционния съд като защитна позиция на подсъдимия, а не достоверно отражение на действителността, особено поради факта, че са налице безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кредитирани от районния съд показания на разпитаните по делото свидетели. Показанията на св.Д. П. се подкрепят както от показанията на свидетелите М. К., Е. П.а, В. Я. и най-вече от тези на св.А. Р., който също е пътувал с лек автомобил с подс.Ч. и св.П. вторият път, когато са се върнали до дома на св.М. К. и извършили инкриминираното деяние, така и от приобщените писмени доказателства, събрани в хода на ДП – протоколите за претърсване и изземване, които са одобрени по предвидения от НПК ред, от съответния първоинстанционнен съд.

Фактическите констатации на съда не се променят и след изслушване във въззивното производство на обясненията на подсъдимия Ч.. Настоящият съдебен състав подложи отново на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи относно фактите по делото.

Безспорно е установено по делото, че подс.Ч. в съучастие със св.П. е отнел чужда движима вещ, а именно процесния лек автомобил "Сеат Леон" с рег. № РА ••• КН от владението на св.К. и без негово съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като на подс.Ч. му е било известно, че процесният л.а. е бил закупен от св.К., макар и не по надлежния законов ред и съответно заплатен от последния. Разгледани заедно и поотделно данните от събраните по делото и подробно обсъдени в мотивите на районния съд доказателствени източници съпоставими поотделно и в своята цялост, водят до единствено възможния извод, че деянието е извършено в съучастие под формата на съизвършителство от подс.Ч. и св.П. и то по начина, описан в обвинителния акт и възприет в мотивите от обжалвания съдебен акт. В тази връзка, въззивният съд намира, че престъплението е доказано както откъм неговото авторство, така и откъм предмета и начина на извършването му, поради което не приема за основателно оплакването на подсъдимия и защитата му, че деянието не е доказано.

На база така приетата фактическа обстановка и направен доказателствен анализ, съдът е направил надлежно обосновани и законосъобразни правни изводи, а именно, че подсъдимият Т. Й. Ч. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.7 и т.12 във вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.28, ал.1 от НК.

От обективна страна престъплението е извършено от подс.Ч. чрез отнемане на процесния л.а. "Сеат Леон" с peг. № РА ••• КН, като е установено, че подс.Ч. е бил наясно, че лекият автомобил е чужда собственост, но въпреки това е предприел описаните по-горе действия, с които е отнел чужда движима вещ, намираща се във владение на св.К. без съгласието му и с намерение противозаконно да я присвои. Неоснователни са възраженията на защитата относно начина на прехвърляне на собствеността върху процесния лек автомобил и обстоятелството, че договорът покупко-продажба на МПС не е сключен по надлежния законов ред, тъй като за съставомерността на деянието по чл.194 и сл. от НК от гледна точка на предмета на престъплението е нужно да бъдат установени две обстоятелства: вещта да не е изключителна собственост на дееца, т. е. да бъде чужда, както и той да не упражнява фактическа власт върху нея, като ирелевантно е дали вещта се отнема от владението на собственика или на лице, което е само неин владелец или държател; без значение е и самоличността на притежателя й /Решение № 247/20.12.2019г. по н. д. № 969/2019г. на ВКС, III н.о.; Решение № 60151/11.11.2021г. по н. д. № 664/2021г. на ВКС, I н.о./.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че подс.Ч. не е участвал в отнемането на процесния лек автомобил. Доказателствените източници са непротиворечиви относно главния факт от предмета на доказване - авторството на престъплението, а именно, че подс.Ч. е извършил инкриминираното деяние. В тази връзка, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта и обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца, т.е. когато деецът придобие възможност безпрепятствено да се разпорежда с вещта. Не е необходимо да бъде установено дълготрайно владение, нито деецът да е успял да укрие вещта, да се е разпоредил със същата като със своя или да е обезпечил някаква полза от отнемането й. За да има качеството на извършител/в случая съизвършител/, не е необходимо деецът да участва в двете фази на изпълнителното деяние. Лицето, което пази докато друг съучастник пряко отнема вещите, а след това заедно с него се отдалечава от местопроизшествието, целейки установяване на трайна фактическа власт, е съизвършител. Това е така, защото той обективно е участвал във втората фаза на изпълнителното деяние - в трайното установяване на фактическа власт върху предмета на престъплението.

В случая, дори да се приеме защитната теза на подс.Ч., че не е участвал в първия акт на изпълнителното деяние - прекъсването на владението на св.К. върху процесния лек автомобил и отнемането на същия, то безспорно е участвал във втория му акт - установяване на фактическа власт върху него. Дори и св.К. да е паркирал процесния лек автомобил с поставен ключ в контактното гнездо, под навес пред дом •••, това също не е основание подс.Ч. или което и да е лице да го отнеме, тъй като е чужда собственост, намираща се във владение на конкретно лице и то без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои. Не е необходимо за своенето на вещта, да е била укрита или пък да е оставена на място, върху което деецът упражнява трайна фактическа власт /дом, вила, двор и т.н./. Достатъчно е, че деецът е лишил досегашния владелец на вещта от възможността да се разпорежда с нея и то на мястото, където именно този владелец е преценил, че тя трябва да се намира. /Решение № 509/22.11.2012 г. по н. д. № 1835/2012 г. на ВКС; Решение № 154/27.03.2014 г. по н. д. № 372/2014 г. на ВКС/.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.195, ал.1, т.12 НК, предмет на престъпното посегателство е отнемането на лек автомобил.

Но според настоящия въззивен състав е неправилна преценката на районния съд, че са налице предпоставките по чл. 28 от НК, обуславящи осъществяване на квалифициращия белег по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК на престъплението, при условията на "повторност". Справката за съдимост сочи, че подсъдимия е осъждан, както следва:

1. с определение постановено по НОХД №166/2020г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като подс. Ч. е признат за виновен, в извършени на 28.10.2019г. деяния, като непълнолетен, съставляващи престъпление по чл.343в, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК, чл.343б, ал.1 НК и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК и на основание чл.23, ал.1 му е наложено едно общо наказание "пробация", определението е влязло в сила на 20.05.2020г.

1. с определение постановено по НОХД №579/2020г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като подс. Ч. е признат за виновен, в извършени на 10.06.2020г. деяния, като непълнолетен, съставляващи престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 НК и по чл.343в, ал.2, вр. с ал.1 и на основание чл.23, ал.1 му е наложено едно общо наказание "пробация" и "обществено порицание", определението е влязло в сила на 23.12.2020г.

1. с определение постановено по НОХД №598/2020г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, като подс. Ч. е признат за виновен, в извършени на 22.11.2020г. деяния, като непълнолетен, съставляващи престъпления по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63, ал.1, т.4 НК, чл.339, ал.1 НК вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК, вр. с чл. 26, ал.1 НК и по 354а, ал.3, т.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 НК и на основание чл.23, ал.1 му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода", в размер на 1 година и 6 месеца, което на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 НК е отложено за 3 годишен изпитателен срок и пробационна мярка по чл. 67, ал.3, вр. с чл.42а, ал.2, т.3 НК, като определението е влязло в сила на 30.12.2020г.

1. С определение постановено по ЧНД №606/2021г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 НК са групирани осъжданията на Ч. по НОХД №579/2020г. и по НОХД №598/2020г. и двете по описа на Районен съд – Бяла Слатина, като на Ч. е определено едно общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.69, ал.1, вр. с чл.66, ал.1 НК е отложено за 3 -годишен изпитателен срок и пробационна мярка по чл. 67, ал.3, вр. с чл.42а, ал.2, т.3 НК, като определението е влязло в сила на 17.02.2021г.

Коментираните осъждания субсумират съставите на престъпления по чл. 343в, 343б, 354а, чл.198 НК. Безспорно е, че не са налице предпоставките на чл. 28 от НК.За да бъде квалифицирана кражбата като повторна по смисъла на чл.195, ал.1, т.7 НК трябва да е извършена, след като дееца е бил вече осъждан с влязла в сила присъда за кражба на имущество, обществена или лична собственост в немаловажен случай. В случая, кражбата не е извършена при условията на повторност, тъй като Ч. е осъждан за друг вид престъпление против обществената или лична собственост, каквото е грабежа. Кражбата и грабежът не са еднакви, а различни по вид престъпления, поради което инкриминираната кражба не може да бъде повторна. Не може да се приеме, че е налице и маловажен случай, предвид стойността на предмета на престъплението към момента на извършване на деянието и личността на подсъдимия, които се отличават с висока обществена опасност, поради което липсват данни, които да квалифицират деятелността като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. При тези съображения, подс. Ч. трябва да бъде оправдан по обвинението за кражба по чл.195, ал.1, т.7 НК и присъдата на първостепенния съд да бъде изменена в тази й част.

От субективна страна деянието по чл.195, ал.1, т.12 НК е извършено от подс.Ч. при пряк умисъл като форма на вината, тъй като същия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, разпореждайки се с него като със свое, което намерение явно е проявено в действията му, изложени по-горе/. Твърдението на защитата на подс.Ч., че не е знаел за кражбата се опровергава от доказателствата по делото, тъй като е установено, че веднага след отнемането на процесния лек автомобил, той е закаран в дома му в с.•••, като незабавно с цел да се прикрие установяването и идентификацията е свалена освен регистрацията и бронята на автомобила, а впоследствие подс.Ч., дори без знанието на св.П., го премества в дома на дядо му, т.е. разпоредил се е с него като със свой с цел да го укрие и продаде по- късно на части.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната присъда е напълно справедлива и в частта й относно наложеното на подс.Ч. наказание. При преценка на обстоятелствата от значение за индивидуализиране на наказателната отговорност на дееца, която да е адекватна на извършеното престъпление и личността му, районният съд е обсъдил както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността му обстоятелства като е отдадено нужното значение на всяко едно от тях без да подценява, което й да е било. Първоинстанционният съд е направил правилна преценка, че за извършеното престъпление наказателната репресия спрямо извършителя трябва да е адекватна на деянието и неговата обществена опасност, както и тази на личния профил на самия извършител. Отчетени е обремененото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че деянието е извършено с цел противозаконно облагодетелстване и то в изпитателния срок на предходното осъждане, младата възраст на подс.Ч., доброто процесуално поведение, материалното положение - безработен. Отчетени са и обстоятелствата, че извършеното деяние е с висока степен на обществена опасност, каквато е и на самия деец, тъй като е лице с утвърдени криминални нагласи и няма отрицателно отношение към извършеното деяние, осъществено при наличието на два квалифициращи признака.

Въззивният съд споделя и разсъжденията на първоинстанционният съд по отношение липсата на предпоставки за определяне на наказанието с приложението на чл.55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характера си обстоятелства, които да обусловят приложението на този законов текст.

За извършеното от подс.Ч. престъпление в чл.195, ал.1 от НК е предвидено наказание "Лишаване от свобода" от една до десет години.

Първостепенният съд е анализирал доказаните по делото обстоятелства, от значение за формиране на решението на съда за определяне на наказанието в посочения размер от една година "лишаване от свобода" като правилно районният съд е приел, че наказанието следва да се изтърпи ефективно при първоначален "строг" режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б."в" ЗИНЗС. Законосъобразно с обжалваната присъда е постановено подс.Ч. да изтърпи отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание и наказанието "лишаване от свобода", определено по ЧНД № 606/2020г. по описа на PC-Бяла Слатина за срок от една година и шест месеца, при първоначален "строг" режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б."в" ЗИНЗС.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, правилно от районния съд, е приспаднато времето, през което подс.Ч. е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 23.11.2020 г. до 30.12.2020 г., като един ден задържане, се зачетен за един ден лишаване от свобода. Наказателната репресия спрямо дееца не е самоцел. Тя е съобразена с изискването на чл.36 от НК за постигане целите на наказанието, за поправяне на дееца и да действа превантивно върху обкръжаващата го социална среда.

Правилно в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.

Неоснователно се явява оплакването на защитата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подс.Ч., тъй като съдът не е допуснал поискания от защитата като свидетел М. И.. Въззивният съд не констатира такова в хода на съдебното производство пред РС-Козлодуй, доколкото видно от Протокол № 252/13.09.2023 г., лицето е допуснато като свидетел по делото, а от Протоколно определение № 372/13.11.2023 г., с вх. № 7480/04.10.2023 г. по делото е депозирано писмо от РУ-Бяла Слатина, с което се уведомява съда, че е установено лицето М. Н. И., с ЕГН ••••••••••, постоянен адрес с.•••, •••. По данни на бащата на М. И. той е в Германия, поради което е заличен като свидетел по делото и неговите показания не са използвани при постановяване на атакуваната присъда.

По тези съображения въззивният съд прие за неоснователни възраженията на защита на подсъдимия за несправедлива присъда, а същата се приема като законосъобразна и справедлива. Жалбата на подсъдимия Ч. и доводите развити в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция от защитника му са несъстоятелни и не почиват на доказателствата по делото, поради което се оставят без уважение.

Имайки предвид посоченото до тук, че подс. Ч. трябва да бъде оправдан по обвинението за кражба по чл.195, ал.1, т.7 НК при повторност и присъдата на първостепенния съд да бъде изменена в тази й част, ВрОС намира, че атакуваната присъда в останалата си част е правилна, законосъобразна и обоснована. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а законът е приложен точно и правилно. Процесуалните права на страните не са ограничени и липсват основания за отмяната й в тази насока.

Водим от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл.338 от НПК‚ Врачански окръжен съд