Решение № 662 от 22.6.2022 г. на Районен съд - Бургас по дело № 5150/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „•••“ ЕООД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. “Меден рудник“, бл. ••• представлявано и управлявано от К.Ж. С. против НП № РД- И-025/25.10.2021 г. издадено от маг. Фармацевт Б. Я.К- ИД на Изпълнителна агенция по лекарствата, с което за нарушение на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и чл. 288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000лв. С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, за жалбоподателя се явява надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Сочи доказателства. Прави искане за разноски. В съдебно заседание, процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за разноски. Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: При извършена проверка от служители на ИАЛ на 06.10.2021г. в аптека „•••“ ЕООД, с Разрешение за дейност № АП-534/18.10.2013г., намираща се на адрес: гр. Бургас, ж.к „Меден рудник“- зона А, ...., секция...., било установено, че „•••“ ЕООД - търговец на дребно с лекарствени продукти, управлявано от К.Ж. С., е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката на горепосочения адрес да се извършват от неправоспособно лице - лице без фармацевтично образование. При контролна покупка, извършена на 06.10.2021 г., Т. К. Ш.- служител в аптеката на дружеството, с ЕГН: ••••••••••, е отпуснала (продала) на инспектор от ИАЛ една опаковка от лекарствен продукт, с режим на отпускане „по лекарско предписание“ - Azax 500 mg film-coated tablets x 5, парг. № ADTL007A, годен до: 240531, PC: 03800233970135, SN: 00000000065D3A и една опаковка от лекарствен продукт, с режим на отпускане „без лекарско предписание“ Strepsils orange with vit C 1.2 mg/0.6 mg/100 mg lozenges x 24, парт. № KN078, годен до: 11/2023, без да притежава необходимото фармацевтично образование. За продажбата бил издаден фискален бон номер 0000081737 от 06.10.2021 г., издаден от “•••” ЕООД, гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл..... БИК •••, аптека......., гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл....... Т. К.Ш.е лице без фармацевтично образование / неправоспособно лице/. По време на проверката, за нея бил представен Трудов договор от 01.12.2020, сключен с „•••“ ЕООД, на длъжност „продавач-консултант“ и Диплома № 4160 за завършено полувисше медицинско образование - специалност „медицинска сестра“. За направените констатации бил съставен Констативен протокол от 06.10.2021 г. С оглед гореизложеното, против дружеството – жалбоподател бил съставен АУАН от 06.10.2021 г, който бил подписан от управителя, без възражения. Въз основа на съставения акт, АНО издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН, с което за нарушение на чл. 220, ал. 1, във връзка с чл. 219 и чл. 288, ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000лв. При извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на НП. Както съставения АУАН и издаденото наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в същите е отразена датата на установяване на нарушението, описано е самото нарушение с всички негови съставомерни признаци и обстоятелствата, при които е извършено, както и правилно е посочена съответстващата им правна квалификация. По делото не се оспорва факта, че свидетелката Ш. няма фармацевтично образование. Твърди се, че при отпускането на лекарствата закупени от свидетелката е присъствала магистър фармацевт – управителя С.. Показанията на актосъставителя потвърждават констатациите извършени в хода на проверката в аптеката, започнала с извършването на контролна покупка на лекарствени продукти, на отпускането на които не е присъствал магистър фармацевт и приключила с проверка на документи, при които било установено, че лицето извършило отпускането на лекарствените продукти е без фармацевтично образование. По делото са приложени писмени доказателства подкрепящи установеното в хода на проверката, а именно – касов бон, доказващ извършено отпускане на лекарствени продукти, заплащането им, обстоятелството, че лицето Шедева извършило отпускането им е в трудовоправни отношения с дружеството-жалбоподател и че същото е без фармацевтично образование. При така установеното от фактическа страна от правна страна, настоящият състав на съда намира, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 220, ал. 1 във вр. с чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 288, ал. 1 от ЗЛПХМ. Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ, аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични продукти, санитарно-хигиенни материали и биоциди от главна група 1 „Дезинфектанти“, продуктови типове 1 и 2, и от главна група 3 "Контрол на вредители", продуктови типове 18 и 19, съгласно Приложение V от Регламент (ЕС) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (OB, L 167/1 от 27 юни 2012 г.). Съгласно нормата на чл. 220, ал. 1 от ЗЛПХМ, дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от магистър-фармацевт. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, работещите в аптеката могат да извършват дейности по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ само според притежаваната от тях квалификация. По делото е безспорно установено, че Т.Ш. е лице без фармацевтично образование и назначена на длъжност „продавач-консултант“, като лице нямащо въобще необходимото образование, няма право да извършва продажба на лекарствен продукт. ЗЛПХМ регламентира правата и задълженията на магистър- фармацевтите и помощник-фармацевтите, като лица, извършващи дейностите по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ. Длъжността „продавач-консултант“, не е регламентирана, като имаща каквото и да било отношение към тези дейности. Нещо повече, съобразно разпоредбата на чл. 220, ал. 3 ЗЛПХМ, помощник-фармацевтът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на магистър-фармацевта с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти, докато лице без необходимото образование не притежават никаква правоспособност свързана с дейности по отпускане на лекарствени продукти. Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 ЗЛПХМ е императивна по своя характер и не търпи други изключения, освен вече цитираното по чл. 220, ал. 3 ЗЛПХМ. Лице, което не притежава необходимото образование не може да отпуска лекарствени продукти, независимо от присъствието или контрола на магистър –фармацевт. Възражението, че не Шедева, а управителя, в качеството си на магистър – фармацевт е извършила отпускането е голословно, а по съществото си представлява превратно тълкуване на регламентираната в разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ЗЛПХМ дейност. “•••” ЕООД, като търговец на дребно с лекарствени продукти, е допуснал дейностите, посочени в чл. 219, да се извършват от неправоспособно лице, поради което правилно и законосъобразно е наказан с имуществена санкция, която наказващия орган в случая е определил в минимално предвидения от закона размер – 5 000 лева. В случая правилно е прието от съда, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност на случая. За да е налице „маловажен случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Конкретният случай не разкрива такава по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите нарушения от този вид. При реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на наказателното постановление. Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата, да бъде оставена без уважение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което жалбоподателят следва да заплати на АНО, направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определи в размер на 100 /сто/ лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд