Решение № 2216 от 2.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12924/2021 г.

Предявени са искове от Е. Е. С. срещу „ЗАД А.“ АД, като следва: иск по чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане на сумата от 80000.00 лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 20.04.2019г. в гр.София, причинено в резултат на виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ••••••••, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) с ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2021г. до окончателното плащане; иск по чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 1360.00 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 26.10.2021г., до окончателното плащане. Ищецът твърди, че на 20.04.2019г. е настъпило ПТП в гр.София, на бул. „Околовръстен път“, при разклона за бул. „България“ в посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Братя Бъкстон“, при което водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ •••••••• е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил удар с л.а. „Мерцедес“ с рег.№ •••••••, в който ищецът пътувал на задна дясна седалка с поставен предпазен колан. Пояснява, че след произшествието бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, поради П.учени от удара травматични увреждания, изразяващи се в счупване на палец на лява ръка, наложило обездвижване чрез гипсиране, изкълчване на лява гръдно-ключична става, сътресение на мозъка със загуба на съзнание, увреда на шията, разкъсно-контузна рана на главата и множество охлузвания и натъртвания, които му причинили интензивни болки в първите две седмици до месец. Заявява, че болките в счупената фаланга отшумели за седем месеца, тези в дясното рамо търпял около десет месеца, но болките в областта на изкълчената ключица и врата, макар и намалели, не отшумявали, поради което и до днес приемал обезболяващи медикаменти. Твърди, че в резултат на търпените болки и страдания от травматичните увреждания не е могъл да се обслужва самостоятелно през първите два месеца, да работи пълноценно в период около шест месеца, което довело до емоционално и психическо страдание, породено от страх относно възможността за пълно възстановяване, до раздразнителност и потиснатост, наложени от социалната изолация и търпяната болка, както и тревожност от риска да загуби работата си. Заявява, че за произшествието е било образувано н.о.х.д.№ 9230/2020г. на СРС, по което водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ •••••••• бил признат за виновен за настъпилото събитие, явяващо се транспортно престъпление по непредпазливост, в резултат на което пострадал е ищецът. Поддържа, че отговорността на водача на увреждащото МПС е била застрахована по договор за задължителна застраховка ГО в ответното дружество, поради което отправил извънсъдебна претенция до „ЗАД А.“ АД за обезщетяване на вредите, но с писмо от 13.07.2021г. дружеството е отказало изплащането на такова. Предвид изложените факти, предявява искове за осъждане на ответника да заплати горепосочените суми, съставляващи обезщетение за причинените от застрахователното събитие имуществени и неимуществени вреди. Претендира разноски. Ответникът не оспорва, че е страна по валидно застрахователно правоотношение по договор ГО за л.а. „Фолксваген Голф“ към датата на ПТП. Счита, че произшествието е настъпило както по вина на водача на този автомобил, така и поради виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес“, който се е движел с превишена скорост в участъка непосредствено преди удара и в лентата за движение, предназначена само за завиване надясно, макар да се е движел направо. Уточнява, че за това МПС е бил валиден към датата на събитието договор за застраховка ГО с „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, което дружество по искане на страната е било привлечено в процеса като трето лице помагач на страната на ответника с определение от 04.01.2022г. (л.148 от делото). Оспорва твърдените от ищеца травматични увреждания и търпените от това неимуществени вреди да са резултат от произшествието. При условията на евентуалност оспорва размера на търсеното обезщетение като завишен. Възразява направените разходи за лекарства да са били необходими и свързани с лечението на причинените при произшествието травми. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с твърдение, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, както и че не е провеждал предписаното му лечение, с което е допринесъл за влошаване на здравето си. Претендира разноски. В допълнителната искова молба ищецът е оспорил направеното от „ЗАД А.“ АД възражение за съпричиняване на вредата от негова страна, като поддържа, че е пътувал на задна дясна седалка на л.а. „Мерцедес“ с правилно поставен предпазен колан. В срока за отговор ответникът „ЗАД А.“ АД е предявил обратен иск срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД за сумата от 24000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от процесното ПТП, който иск е предявен частично от сумата 40000.00 лева, ведно със законната лихва от 13.07.2021г. до окончателното плащане, както и за сумата от 408.00 лева – обезщетение за причинените на ищеца от същото събитие имуществени вреди, който иск е предявен като частичен от сумата 1360.00 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2021г. до окончателното плащане. Претенцията на „ЗАД А.“ АД се обосновава с твърдението, че пътно-транспортното произшествие от 20.04.2019г. е настъпило при независимо съпричиняване от страна на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ •••••••, за който автомобил към датата на събитието е бил валиден договор за задължителна застраховка ГО с ответника по обратния иск, поради което и в случай на осъждане на „ЗАД А.“ АД да обезщети ищеца и при условие, че това обезщетение бъде платено, то „ДЗИ - О.З.“ ЕАД би останал задължен към „ЗАД А.“ АД за част от вредите. Така предявеният иск, който намира правното си основание в чл.411 КЗ, е бил приет за съвместно разглеждане от съда с определение от 04.01.2022г. По него ищецът претендира присъждане на разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по обратния иск „ДЗИ – О.З.“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва претенцията. Твърди, че водачът на застрахования при него л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ••••••• няма вина за произшествито, в който смисъл оспорва механизма на същото и счита, че то е настъпило при изключителна вина на водача на л.а. „Фолксваген Голф“. Евентуално, оспорва търпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и поддържа възражението за съпричиняване от страна на Е. Е. С. вреди с твърдение, че не е бил с поставен колан. Признава наличието на валиден към датата на събитието договор за застраховка ГО за л.а. „Мерцедес“, сключен между собственика му и „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Претендира разноски. При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното: Представен е констативен протокол № К-224/20.04.2019г., съставен от дежурен инспектор ПТП при ОПП на СДВР, в който са отразени участващите в произшествието автомобили и техните водачи, валидните към датата на произшествието договори за застраховка ГО за всеки автомобил, както и данни за пострадалите. В него общо е посочено местонастъпване на удара, без изводи относно това в резултат на чие неправомерно поведение е произтекъл. Протоколът удостоверява наличие на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „Фолксваген Голф“ с ответника по главния иск, както и валиден договор за застраховка ГО за л.а. „Мерцедес“ с ответника по обратния иск, както и телесно увреждане на пътника Е. Е. С., настанен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с работна диагноза сътресение на мозъка и фрактура на ляв палец. Видно от приетата епикриза пострадалият С. е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за времето от 21.04.2019г. до 23.04.2019г. в отделение по неврохирургия за лечение на сътресение на мозъка, рана в дясна теменна област, която е била зашита, и фрактура на ляв палец, за което е била поставена гипсова имобилизация. Представени са също 14 броя амбулаторни листа за периода 02.05.2019г. - 21.10.2020г. за извършени на пострадалия прегледи по повод оплаквания от болки в областта на раменния пояс и шията, както и главоболие. Приложени са резултати от образни изследвания на гръбначния стълб, а също и съдебно-медицинско удостоверение от м.07.2019г. относно констатираните след инцидента увреждания, за които са налични следи при изследването. В него е посочено, че пострадалият е с ограничени движения, наложени от изкълчването на ключичната става, както и в резултат на констатирани дистрофични промени на шията, за които не може да се направи извод, че имат травматичен произход. В приложение по делото се намират и предписания са прием на лекарства. Приети са документи от МЦ „А. 2003“ ЕООД по повод проведена от пострадалото лице рехабилитация. Представени са фактури за закупени от ищеца продукти, както следва: фактура от 21.04.2019г. на стойност 58.40 лева, заплатени за закупена шийна яка; фактура от 22.04.2019г. на стойност 28.00 лева, разходвани за закупуване на стабилизатор за палец – ляв; фактура от 23.04.2019г. за заплатена потребителска такса към Клиниката по неврохирургия на „УМБАЛСМ „Пирогов“ за сумата от 11.60 лева; фактура от 30.04.2019г. на стойност 20.00 лева, заплатени за сваляне на конците от раната на главата; фактура от 12.06.2019г. на стойност 18.30 лева за лекарствен продукт; фактура от 19.06.2019г. за сумата от 50.00 лева за извършен преглед и консултация; фактура от 19.06.2019г. за сумата от 60.00 лева за дентални услуги, наложени от счупването на зъб при инцидента; фактура от 22.06.2019г. на стойност 54.90 лева за закупени лекарства; фактура от 26.06.2019г.на стойност 100.00 лева за извършен преглед; фактура от 16.08.2019г. за сумата от 120.00 лева, разходвани за преглед; фактура от 19.11.2019г. за сумата от 100.00 лева за преглед и консултация с извършване на функционални тестове; фактура от 17.12.2019г. на стойност 40.39 лева за медикаменти; фактура от 21.10.2020г. за сумата от 40.00 лева за преглед; фактура от 22.10.2020г. на стойност 238.00 лева за извършено лечение с ултразвук; фактура от 07.01.2021г. за сумата от 30.00 лева за неврологичен преглед; 16 бр. касови бонове, издадени за периода 23.04.2019г. - 04.10.2021г. на обща стойност 341.32 лева, представляващи разходвани средства за лекарствени продукти. Общата стойност на разходите по приетите документи е 1370.91 лева. Приета е справка от НЗОК, видно от която ищецът Е. Е. С. не е П.учавал лекарства, частично или напълно заплащани от НЗОК за периода преди 20.04.2019г. В проведеното на 28.03.2023г. съдебно заседание са представени допълнително документи за проведени изследвания и разходвани средства за медикаменти, които разходи не се претендират по делото, но доказателствата за тях се прилагат в подкрепа на твърдението, че лечението продължава и към настоящия момент, а предписанията на лекарите се изпълняват стриктно от пострадалия ищец. Приложено е решение, постановено по н.о.х.д.№ 9230/2020г. на СРС, 99 състав, с което съдът е признал С. П. В. за виновен в това, че на 20.04.2019г., като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ••••••••, е нарушил виновно задължението си по чл.25, ал.1 ЗдвП, като движейки се по бул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „Братя Бъкстон“, предприел необезопасена маневра завой надясно за навлизане в отклонението за бул. „България“ и при независимо съпричиняване с И. Е. П. - водач на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ •••••••, е причинил по непредпазливост телесни увреждания на Е. Е. С. – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр.чл.343, ал.1, пр.3 НК. С решението този водач е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му е било наложено административно наказание глоба. Актът на съда е влязъл в сила на 23.04.2021г. Видно от мотивите му, ударът е настъпил на разклона с бул. „България“ при предприета от водача на л.а. „Фолксваген Голф“ маневра за преустрояване в най-дясна пътна лента за навлизане в разклона, в която лента се движел л.а. „Мерцедес“, при което настъпило приплъзване странично за двата автомобила, поради удар между лявата дясна част на преустроявяващия се автомобил и предната лява част на движещият се направо и с превишена скорост л.а. „Мерцедес“, който се намирал в лента, предназначена само за завиване надясно. Противоправното поведение на подсъдимия се изразявало в предприемане на неподсигурена маневра – завиване надясно за навлизане в разклона, без пропускане на движещия се в най-дясна лента автомобил. Съответно съпричиняването от страна на водача на л.а. „Мерцедес“ (спрямо когото наказателното производство е било прекратено по искане на пострадалия) се изразявало в шофиране с превишена скорост и в пътна лента, предназначена само за завиване надясно, въпреки, че този водач имал намерение да продължи направо, за което била предназначена съседната лява лента. Приета е справка от Информационната система на ГФ, видно от която към датата на събитието е бил валиден договор за застраховка ГО, сключен между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ и „ЗАД А.“ АД с крайна дата на покритие – 07.04.2020г. Обстоятелството се признава от ответника. Не се спори и се признава от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, че към датата на ПТП за л.а. „Мерцедес“ е бил валиден договор за застраховка ГО с ответника по обратния иск. Спорни по делото са механизма на ПТП, вината на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, наличието на поведение у пострадалия ищец, съпричиняващо вредоносния резултат, характер и размер на вредите и пряката им причинно-следствена връзка със събитието, както и наличие на поведение у водача на л.а. „Мерцедес“, имащо отношение към настъпване на застрахователното събитие. За изясняване на спорните по делото въпроси е приета комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, от която се установява, че: В платното за движение по бул. „Околовръстен път“, в което са се движили автомобилите непосредствено преди произшествието в посока от бул. „Черни връх“ към бул. „Братя Бъкстон“ са обозначени четири ленти, разделени една от друга с единична непрекъсната линия, с изключение на крайна дясна пътна лента, отделена от съседната с двойна непрекъсната линия. Именно в тази най-дясна пътна лента се движел л.а. „Мерцедес“ преди удара, като посоката му на движение била направо, въпреки че тази лента била предназначена за завиване надясно. В ляво от този автомобил и в платното, което се явява най-дясно за движение направо, се намирал л.а. „Фолксваген Голф“, който предприел завой надясно за навлизане в отклонението за бул. „България“, при което не съобразил местоП.ожението на движещия се в най-дясна пътна лента л.а. „Мерцедес“ и причинил приплъзващ удар между лявата част на л.а. „Мерцедес“ и дясна странична част на л.а. „Фолксваген Голф“. Ударът е настъпил в най-дясна пътна лента в посоката за движение, отделена от другите ленти с двойна непрекъсната линия и предназначена единствено за завиване надясно по разклона за бул. „България“. След удара л.а. „Мерцедес“ се отклонил вдясно, преминал през канавката на пътя и се преобърнал по таван; Скоростта на л.а. „Мерцедес“ в момента на удара била 72.70 км/ч, а на л.а. „Фолгсваген Голф“ - 100.17 км/ч. при ограничение за пътния участък от 80 км/ч. При така избраната скорост на движение, водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал техническата възможност да предотврати удара с неправилно завиващият надясно л.а. „Фолксваген Голф“, предприемайки аварийно спиране. Ударът не би бил избегнат и ако л.а. „Мерцедес“ също бе предприел спасителен завой надясно, макар това да се отрича с оглед обективните находки, тъй като при скорост над 100 км/ч водачът би загубил устойчивост на автомобила, ако бе предприел такава маневра; Към момента на удара ищецът Е. Е. С. е пътувал на задна дясна седалка в л.а. „Мерцедес“, който автомобил бил фабрично оборудван с предпазни колани за задните седалки; П.учените при произшествието травматични увреждания на този пътник се изразявали в мозъчно сътресение (с последица зашеметяване и объркване), отзвучали за около 3 до 5 седмици, с интензивно главоболие през първата седмица и появяващо се и досега главоболие при по-продължително мускулно натоварване на шийния апарат, изискващо периодично провеждане на физиотерапия за подобряване на тонуса на мускулатурата; контузия и разкъсно- контузна рана в областта на дясна теменна област на главата; контузия на носа; охлузване на дясна ябълчена област на лицето; счупване на корона на шести долен зъб в дясно; травма на шийния отдел с множество изкълчвания и навяхвания на ставите и ставните връзки (без счупване и разместване), което е отзвучало за около 6-8 седмици; счупване на палеца на лява ръка с остатъчна ограниченост на движението на левия палец; навяхване, разтягане и луксация на лява ключично-гръдна става, увреждане на дясна ключична става (което се поддържа в открито заседание), оздравителният процес за които е настъпил след 2-3 месеца, като е налице видима деформация в областта на увредената ключица, а процесът е необратим, т.е. пълно възстановяване не може да настъпи. Така П.учените травматични увреждания, съобразени с мястото на пътника в автомобила, механизма на произшествие и траекторията на л.а. „Мерцедес“ след удара – отклоняване вдясно и преобръщане, са дали основание на вещите лица да приемат, че ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан; Всички предписания на лекуващите лекари са били изпълнени от пострадалия пътник, а закупените медикаменти и помощни средства – необходими за оздравителния процес; Налице е белег с дължина 3 см на главата в дясната теменна област – резултат от зашиване на П.учената при произшествието разкъсно-контузна рана в тази област. Приета е повторна комплексна СМАТЕ, вещите лица по които са извели заключение, че в резултат на удара ищецът е П.учил мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнанието, което е причина пострадалият да изпитва главоболие, зашеметяване, гадене и световъртеж непосредствено след свестяването си. Увредата на шийния отдел от удара е настъпила при наличие на предшестваща инцидента остеохондроза, дорзална остефитоза и лордоза на пациента, което по същество е увреждане на междупрешлените дискове, което е довело до удължаване на възстановителния процес до 12 месеца, въпреки носената шийна яка. Понастоящем ищецът е с възстановен обем на движенията. В областта на лява стерно-клавикуларна става е налице подутина с костна плътност, която не се поддава на репозиция при натиск, но при палпация е болезнена. Така П.учената луксация не подлежи на лечение, но не се отразява на нормалния ритъм на живот на пострадалия. Движенията в лява раменна става са в пълен обем. Счупването на левия палец е напълно отшумяло – ставата е с пълен обем на движение. В частта на останалите увреди няма отклонения от първоначалната експертиза. Обоснован е извод, че всички вреди са резултат от процесното ПТП. Разпитан свидетеля Д. В. е заявила, че съжителства с ищеца от 2012г., като непосредствено след инцидента видяла пострадалия Е. С. в болница „Пирогов“ с болки в тялото и главата, заради което бил придвижван за прегледите в инвалидна количка. Посочва, че след престоя в болница се лекувал вкъщи, където бил подпомаган от нея и майка му, тъй като не можел да се обслужва сам. Уточнява, че не можел да излиза около месец, в рамките на който шевовете от раната на главата били свалени, а самата рана заздравяла, но болките в ключицата останали и при прегледите пояснили, че няма да настъпи пълно възстановяване. Свидетелства за силни болки в главата, шията и рамото през първия месец, като болките в шията останали и били почти ежедневни, което причинявало главоболие, а това от своя страна му пречило на работния процес и го потискало, още повече, че възнаграждението за работата му зависело от постигнатия резултат. Потвърждава за белег в теменната област на главата и за остатъчна болка в областта на ключицата. Указва, че след инцидента ищецът преустановил социалните си контакти и ограничил приятелствата си. Разпитан свидетеля К.Т., майка на ищеца, е заявила, че научила за инцидента от приятелката му и видяла сина си рано сутринта в болницата, където го намерила с превързана глава и ръка, подут и в синини. Посочва, че след изписването му си взела отпуск, за да се грижи за него, тъй като не можел сам да се обслужва, прилошавало му, едва ставал и то само до тоалетна, бил на легло със силни болки в главата и крайниците. Уточнява, че при произшествието е П.учил увреждане на шията, заради което носил шийна яка, но болките останали, а отлепената гръдна става все още била в това П.ожение и не било ясно дали някога ще заздравее. Пояснява, че уврежданията го сринали емоционално и психически. Разпитан свидетеля С. В., водач на л.а. „Фолксваген Голф“, е заявил, че непосредствено след удара е отишъл до л.а. „Мерцедес, който преди това се преобърнал, и видял лица да помагат на пострадалия Е. С. да излезе, като същият изглеждал зашеметен и се свестил след като го посипали с вода. Указва, че друг човек, който не бил измежду пътувалите в колите, е взел ищеца, за да го закара в болница. Непоследователно излага факти, предхождащи удара, като признава, че непосредствено преди него се преустроявал за десен завой, в който момент станало приплъзването между двата автомобила, както и че това го изненадало, тъй като преди това л.а. „Мерцедес“ отстоял в лявата му част, а не в дясната. Разпитан свидетеля И. П., водач на л.а. „Мерцедес“, е заявил, че непосредствено преди удара и докато се движел по „Околовръстен път“ в посока от Драгалевци за Бояна, бил ударен от л.а. „Фолксваген“, който се появил от лявата му страната, в резултат на което се завъртял, ударил се в крайпътната канавка, от което колата се преобърнала три пъти и спряла по таван. Настоява, че е шофирал в трета лента за направо, а не в крайна дясна лента, както и че е управлявал автомобила в ограничението за района – 80 км/ч. Потвърждава, че пострадалият ищец е бил с поставен колан, тъй като когато отишъл при него, колата била по таван, а пътникът висял на колана си. Разпитан свидетеля А. Н. е заявил, че е бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Фолксваген Голф“, като пътували по „Околовръстен път“ в посока Павлово. Уточнява, че първо л.а. „Мерцедес“ ги изпреварил и се преустроил в тяхната лента за движение, след което те изпреварили същия този автомобил, а когато завили надясно за бул. „България“ се ударили в л.а. „Мерцедес“, който се претъркулил два – три пъти. Заявява, че ударът е настъпил при разклона за бул. „България“, както и че непосредствено след удара видял човек на задна дясна седалка от другия автомобил, който не реагирал, но след като го П.ели с вода, се свестил. Настоява, че се движели в крайна дясна лента, предназначена за навлизане в разклона. Разпитан свидетеля К. А. е заявил, че е бил пътник на предна дясна седалка в л.а. „Мерцедес“ при процесното ПТП, при което ищецът се е возил на задна дясна седалка с поставен предпазен колан, което извежда от факта, че след удара е видял този пътник да виси на колана, тъй като самото превозно средство е било преобърнато по таван. Сочи, че този пътник е изглеждал зашеметен, поради което водачът Е. П. го е освободил и му помогнал да излезе, след което бил закаран с друг автомобил в „Пирогов“. Не е категоричен в коя лента за движение са били преди удара. Счита, че са били в лентата, предназначена за движение направо, като сочи, че дясната на тях лента е била аварийна. Приета е съдебно-психологическа експертиза, вещото лице по която е установило, че процесното ПТП било психотравматизиращо събитие за ищеца, което се отразило неблагоприятно на неговото психическо състояние, тъй като причинило шок, страх, тревожност, раздразнителност, притеснение и безсъние. Допълнителни притеснения били причинени поради съмнението, че няма да може да се труди пълноценно и да издържа семейството си. При извършеното амбулаторно изследване било констатирано, че ищецът също е с главоболие, проявявал лабилност и изнервеност от ситуацията. Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи: По допустимостта на исковата претенция Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си срещу застрахователя на деликвента пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията извънсъдебно), откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. По делото са налице данни за заявено пред ответника искане за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца вреди, както и отказ на „ЗАД А.“ АД от 13.07.2021г. да определи и изплати обезщетение, което прави исковата претенция на Е. С. допустима. По отношение на основателността на исковете по чл. 432, ал.1 КЗ За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка ГО между деликвента и ответника; настъпване на застрахователно събитие - ПТП, което да е резултат от виновното и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС; вида и размера на причинените вреди, които стоят в пряка причинно-следствена връзка от произшествието. В тежест на ответника е било да установи плащане, съответно наличие на обстоятелства, изключващи или намаляващи отговорността на застрахователя. Така разпределена е била и доказателствената тежест на страните с доклада по делото. От приложените писмени доказателства съдът счете за доказано настъпването на застрахователно събитие – ПТП, както и че същото е резултат от противоправното и виновно поведение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ ••••••••, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е предприел необезопасена маневра за завиване надясно, без да пропусне движещият се в дясно от него и с посока на движение направо л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ••••••• и с това е допринесъл за настъпилия удар. Механизмът на ПТП е установен с приетата по делото АТЕ, както и с постановеното от наказателния съд решение по образуваното наказателно производство, което решение има последиците на влязла в сила присъда. Решението е задължително за гражданския съд относно настъпването на събитието, противоправността на деянието и виновността на дееца (чл.300 ГПК). С него е прието, че виновен за произшествието е водача на л.а. „Фолксваген Голф“, който е нарушил правилото на чл.25, ал.1 от ЗДВП, неправилно преустроявайки се за десен завой, без да съобрази местоП.ожението на дясно стоящия л.а. „Мерцедес“ и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Е. Е. С., при независимо съпричиняване на резултата от страна на водача на л.а. „Мерцедес“. Установи се от приложената справка от Информационната система на ГФ, че за л.а. „Фолксваген Голф“ е бил валиден към датата на ПТП договор за задължителна застраховка ГО със „ЗАД А.“ АД, по силата на който ответникът е приел да отговаря пред трети лица за нанесените им вреди от деликтното поведение на водача му. Устави се също, че като пътник на задна дясна седалка ищецът Е. Е. С. е П.учил следните травматични увреждания – мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнанието, счупен ляв палец, изкълчена лява гръдно-ключична става, контузия на шията и главата, които увреждания са му причинили болки и страдания, интензивни в първите две седмици до месец и възстановени към настоящия момент, с изключение на изкълчването на ключичната става, която не е възможно да бъде фиксирана трайно. Като последица от това увреждане, понастоящем ищецът търпи болка в увреденото място при натиск и е налице костно образувание, като увредата изключва тежко физическо натоварване. Съдът намира, че търпяната болка в областта на шията и предизвикваното от това продължително главоболие е резултат от причинената при удара травма на шийните прешлени, доколкото главата е свободно движеща си и при удар и преобръщане на автомобила е било причинено разтягане на шийния апарат с изкълчвания, без фрактури. Възстановяването от това увреждане е затруднено предвид по-рано развилите се при пострадалия дегенеративни изменения в прешлените, в резултат на което търпяната болка е била по-остра и по-трудно овладяна – до 12 месеца. Последица от процесното ПТП са и останалите увреди – счупен ляв палец, рана в теменната област на главата, охлузвания по тялото, а също и мозъчно сътресение, като без оглед на това дали ще се приеме, че е налице кратка загуба на съзнанието или не, то последиците са еднозначни – световъртеж, гадене, болки в главата, зашеметяване. Травмите на пострадалия са отшумели до три месеца, като единствено болките в шията и предизвиканото от това главоболие са продължили повече, при допускането че самото възстановяване е било затруднено от предходни увреждания на шийните прешлени. Всички тези травми са довели до разстройство на здравето, които са повлияли и на психическото и емоционално състояние на увредения, като са му причинили стрес, шок, силни болки, последвани от неудобства в битов план, наложени от невъзможността за самостоятелно обслужване, раздразнителност и потиснатост от факта, че не може да работи пълноценно и да следва обичайния си ритъм на живот, притеснения дали ще опази работата си – така в заключение на СПЕ и свидетелските показания. Предвид изложеното – настъпило ПТП, поради виновното нарушаване на правилата за движение по пътищата от застрахован при ответника деликвент, и причинените от това деяние травматични увреждания на ищеца, исковата претенция се явява основателна. Недоказано е възражението на ответника, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. По смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди – така решение № 165/26.10.2010г. по гр.д. № 93/2010г. на ВКС, II ТО, ТР № 1/23.12.2015г. на т.д.№ 1/2014г. на ОСТК на ВКС. За определяне наличието и степента на съпричиняване е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и вредите, т.е. необходимо е приносът да е конкретен, да е доказан, а не хипотетично предП.агаем (решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016 г. по т. д. № 36/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о.). Такива предпоставки не бяха установени по делото. Напротив, от приетата като неоспорена от страните КСМАТЕ се изясни, че с оглед механизма на ПТП (отклоняване на автомобила вдясно след удара, преминаване през пътната канавка и преобръщане по таван) уврежданията на ищеца са такива, П.учени при фиксиране на тялото с обезопасителен колан и биха били много по-тежки, ако пострадалият не е бил с поставил колан. От показанията на разпитаните свидетели също се доказа, че Е. С. е пътувал с правилно поставен колан, като същите изрично подчертаха, че въпреки шока от изживяното са възприели, че този пътник е намерен да виси на колана на преобърналия се автомобил и е следвало да бъде освободен от него, за да го изведат извън превозното средство. Изхождайки от доказателствата по делото и принципите, изведени в ППВС № 4/1968г. относно критериите за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: възрастта на пострадалия - 32 години, характера на вредите - изкълчване на лява гръдно- ключична става, довела до ограничения в движението на раменния пояс и с остатъчна деформация; счупване на ляв палец, мозъчно сътресение, главоболие, увреда на шийни прешлени, рана в теменната област на главата, нуждата от хоспитализирането му за овладяване на първоначалното страдание – проследяване на последиците от мозъчната травма, зашиване на раната на главата, имобилизиране на счупения палец, предписанието за домашен режим, нуждата от спазване на дневен режим за шест месеца, ограничило работния режим, нуждата от чужда помощ непосредствено след изписване от болницата, провеждането на рехабилитация като задължителна част от оздравителния процес, забраната за натоварване, предписването на обезболяващи, съдът намери, че справедливият размер на дължимо обезщетение е в размер на 40000.00 лева. Сумата следва да се присъди ведно със законна лихва от 13.07.2021г. до окончателното плащане, като съображенията за това са следните: Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Застрахователят обаче отговаря от един по-късен момент. Съгласно разрешението, даденото с Решение на ВКС № 128/04.02.2020г. по т.д.№ 2466/2018г. на I ТО по така поставения въпрос, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка ГО в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от момента на увреждането. Разрешението е дадено с оглед изискването на чл.380 КЗ пострадалият да отправи първо претенция до застрахователя и ако той откаже уважаване на искането му или не се произнесе до три месеца, за пострадалия се поражда правото на иск пред съда. В този смисъл, тримесечният срок е такъв, след изтичането на който искът на пострадалия пред съда се явява допустим, но не е срок за отложено плащане на претенцията. Това обосновава извод, че застрахователят е изпаднал в забава, считано от датата, на която е бил уведомен за настъпилото събитие от ищеца с предявяване на извънсъдебната претенция от него, която предхожда заявената от ищеца начална дата на лихва за забавено плащане на дължимо обезщетение. При спазване на диспозитивното начало в процеса, съдът следва да присъди лихвата именно от посочения в исковата молба по-късен момент – 13.07.2021г. Съдът намира за доказано, че направените от пострадалия разходи за лечение са били необходими за правилното му и своевременно възстановяване, вкл. направените разноски за рехабилитационни процедури, като всички те са сторени по лекарско предписание, поради което се явяват пряк резултат от събитието и подлежат на обезщетяване – така в приетата СМЕ. Предвид изложеното, претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1360.00 лева се явява основателна и доказана по размер, предвид установеното в хода на делото, че сторените разходи по закупуване на помощни средства, медикаменти и провеждане на процедури надхвърлят този размер. Търсената върху сумата законна лихва се присъжда от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.10.2021г. до окончателното плащане. Доколкото всички предписания на лекарите са били изпълнени от пострадалия, който продължава да търси начини за пълно възстановяване, то неоснователно се явява възражението за съпричиняване, основано на твърдението за неП.ожена достатъчна грижа от ищеца, опровергано и с представените в хода на процеса писмени документи. По отношение на основателността на обратния иск по чл.411 КЗ За уважаване на така предявения от „ЗАД А.“ АД срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД иск ищецът е следвало да докаже, че процесното ПТП е съпричинено от водача на застрахования при ответника по договор ГО л.а. „Мерцедес“ с рег.№ •••••••. При анализ на събраните по делото доказателства съдът прие, че предявения обратен иск се явява основателен. Видно от решението по н.о.х.д.№ 9230/2020г. на СРС, вредоносния резултат е следствие от противоправното поведение и на двамата водачи – на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ •••••••• и на водача на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ •••••••. Видно от заключението по АТЕ противоправното поведение на управляващия л.а. „Мерцедес“ се състои в неправилното движение в най-дясна пътна лента, предназначена в съответния участък само за завиване надясно за разклона за бул. „България“, което е указано с пътна маркировка и пътни знаци и е отделена от другите ленти с двойна непрекъсната линия. Нарушението на правилата се състои в това, че водачът на този автомобил не е имал намерение да завива надясно, а се е движел направо, което му е било забранено в този участък, като освен това е шофирал с превишена скорост. Вещите лица са категорични в изводите си, че ударът е настъпил именно в най-дясната лента за движение, в която траекториите на неправилно преустрояващия се от лява лента за завой надясно л.а. „Фолксваген Голф“ и движещият се направо и с превишена скорост л.а. „Мерцедес“, стоящ в платното за завиване надясно, се пресичат. Еднозначни са и изводите, че водачът на л.а. „Мерцедес“ не е имал намерение да завива вдясно предвид поддържаната в участъка скорост, която не би позволила маневрата. При това П.ожение, твърдението на „ЗАД А.“ АД, че причинените при произшествието вреди на пострадалия Е. Е. С. се дължат и на противоправното поведение на управляващия л.а. „Мерцедес“ е доказано, поради което и предявеният под условие иск срещу третото лице помагач се явява основателен. Съдът основава изводите си на двете експертни заключения, които са изградили механизма, водени от обективни находки – местонастъпване на произшествието, параметри на участъка, пътна маркировка и знаци, деформации на участващите в произшествието автомобили, установеното им местоП.ожение след удара и др. Ето защо, същите се явяват обективни и обосновани. По тази причина съдът не възприема за достоверни показанията на свидетелите А., Н. и П., тъй като всеки от тях защитава тезата, която би оневинила водачите относно допуснатото от тях нарушение на ЗдвП, като тези показания взаимно си противоречат и са отречени от вещите лица. С оглед горното, съдът приема, че поведението на двамата водачи има равностойно отношение към настъпилия вредоносен резултат, тъй като произшествието не би настъпило, ако един от двамата водачи не бе допуснал нарушение. То е произтекло именно като последица от направените от тях конкретни нарушения в съответния участък от пътя и в конкретното време на настъпването му. Съпричиняването на събитието от страна на застрахования в „ДЗИ – О.З.“ ЕАД деликвент съдът определя на 50 %, воден от допуснатите от двамата водачи нарушения и връзка между тези нарушения и резултата. Предвид изложеното, ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000.00 лева по предявения от него иск в размер на 24000.00 лева, заявен като частичен от 40000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от причинените болки и страдания на пострадалия от процесното ПТП Е. Е. С., както и да заплати сумата от 408.00 лева по предявения от него иск в размер на 408.00 лева, заявен като частичен от 1360.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от пострадалия Е. Е. С., при условие, че сумите бъдат заплатени от ищеца „ЗАД А.“ АД на Е. Е. С. по уважените срещу него главни искове. По разноските По главните искове: Ишецът Е. С. е бил освободен от заплащане на такси и разноски по делото на основание чл.84, ал.1, т.4 ГПК. Същият е направил разноски по водене на делото в размер на 3000.00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, от което в тежест на ответника „ЗАД А.“ АД следва да се възложат 1525.20 лева, съобразно уважената част от исковата претенция. Търсеното от ищеца като разход адвокатско възнаграждение не се намалява от съда по направеното от насрещната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като не се явява прекомерно с оглед цената на исковете и праговете, уредени в НМРАВ, ДВ бр.68/31.07.2020г., явяваща се приложим закон. Разходите на ответника са в размер на 1185.00 лева, от които 980.00 лева за вещи лица, 5.00 за издаване на съдебно удостоверение и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение. От тях в тежест на ищеца се възлагат 582.55 лева, съобразно отхвърлената част от исковата претенция. Разноски се присъждат в тежест на ищеца, тъй като, макар освободен от заплащането на разноски по направените от него искания, същият е винаги задължен за разноските на насрещната страна. При компенсиране на разходите ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 942.65 лева. Ответникът „ЗАД А.“ АД следва да заплати и държавните такси по уважените искове, които са, както следва: 1600.00 лева по иска за неимуществени вреди и 54.40 лева по иска за имуществени вреди, или общо 1654.40 лева, които следва да преведе по сметка на Софийския градски съд. Ответникът следва да заплати в П.за на съда и сторените разноски от бюджета на съда, съразмерно на уважената част от претенцията на ищеца. Тези разноски възлизат на 1500.00 лева, от които „ЗАД А.“ АД следва да внесе 762.60 лева. Ответникът е направил разходи в размер на 45.00 лева за призоваване на свидетели, като средствата не са били разходвани, поради което сумата следва да се върне на страната. По обратния иск Разноските на ищеца „ЗАД А.“ АД са 1210.00 лева, от които 1010.00 лева държавна такса и 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение. От тях, в тежест на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД се възлагат 1011.68 лева, съобразно уважената част от претенцията. Разходите на ответника по обратния иск са 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение, от които в тежест на ищеца се присъждат 32.78 лева, съобразно отхвърлената част от претенцията. При компенсиране на разходите, ответникът следва да заплати на ищеца по обратния иск сумата от 978.90 лева. Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,