Решение № 460 от 5.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 501/2024 г.

Производството е по реда на чл.318 НПК. Производство е образувано по въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс.К. Р. И. против присъда№ 24 от 7.12.2023 г., по н.о.х.д.188/2023 г. по описа на ОС – гр. Перник. С присъдата подс. К. Р. И. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.354а ал.1 изр. 1 пр.4 и пр.5 вр.чл.26 ал.1 НК и при условията на чл.54НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 7000 лв. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода „. В полза на държавата са отнети веществените доказателства по делото. Съдът е възложил на подс. К. Р. И. направените по делото разноски в размер на 777.45 лв. Във въззивната жалба и допълнението към нея защитата на подс. И. оспорва присъдата като неправилна и необоснована, защото е нарушен материалния закон и неправилна са преценени доказателствата по делото. Конкретно се посочва, че не е безспорно установено, че на 13.02. и 14.02. 2023 г. подс.И. е бил установил фактическа власт, т.е. е държал в дома си високо рисково наркотично вещество с цел разпространение.В допълнението на жалбата се конкретизират оплакванията като се твърди, че обвиненията не са доказани.Сочат се допуснати нарушения при извършване на процесуално следствените действия по събиране и изготвяне на писмените доказателства, и по намиране и изземване на веществените доказателства по делото. Поради тези съображения се предлага, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК, да бъде постановена оправдателна присъда като подс.И. бъде признат за невиновен. Не се посочва необходимост от събиране и проверка на доказателства от въззивната инстанция В съдебно заседание подс.И. редовно призован се явява лично и с упълномощен от него защитник. Защитникът на подс.И. подържа въззивната жалба.Изразява становище, че съдебния акт е немотивиран и необоснован.Предлага в условията на алтернативност да бъде намалено наказанието на подс.И. като се съобрази количеството на наркотичните вещества, които са били за лична употреба. В право на лична защита подсъдимият се присъединява към становището на защитата като заявява, че е наркоман и намереното наркотично вещество е било за негова употреба. Прокурорът оспорва жалбата.Счита, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна.Посочва, че са спазени процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо. Предлага присъдата на ОС Перник да бъде потвърдена. В право на последна дума подсъдимият моли да бъде уважена жалбата му и да бъде изменена присъдата. Софийски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото, оплакванията на защитата и провери изцяло обжалвания съдебен акт намира следното: Въззивната жалба е неоснователна. При извършената служебна проверка на присъдата този съд устанави, че неправилно подс.И. е осъден за това, че в инкриминирания период, в условията на продължавано престъпление е държал с цел разпространение наркотични вещества, именно, че е осъществил състава на чл. 354а ал.1 пр.4 НК. Наложеното наказание е справедливо, защото правилно са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. При определяне на размера на наказание съдът е отчел и размера на инкриминираното наркотично вещество. Твърдението на подсъдимито лице в право на лична зашита, че е наркоман се потвърждава от приложените по делото писменни доказателства л. 94 и л.95 д.п., но в конкретния случай се опровергава от събраните по делото доказателства.По делото е приложен протокол за претърсване и изземване в дома на подсъдимито лице л.65 от 20.05.2022 г. е видно, че не са намерени наркотични вещества в дома на подсъдимото лице. Въззивният съд счита, че при посочване на датата на този протокол е допусната техниническа грешка, защото разрешението за това процесуално следствено действие е дадено с определение № 38 от 22.02.2022 г., приложен на л.63 д.п. С него всъщност от дома на подсъдимото лице са иззети два мобилни апарата. От годните доказателства, които решаващия съд е поставил в основата на фактическите си изводи е установено, че на двете инкриминирани дата, включени в продължаваното престъпление по чл. 354а ал.1 НК, за което подс.И. е признат за виновен, е разпространявал наркотични вещества като ги е продал на св. Я. М. и Ц. П.. Искането за определяне на наказание при условиятата на чл. 66 ал.1 НК е изцяло неоснователно, защото е в противоречие с материално правните изисквания на закона. Съгласно изскванията на чл.66 ал.1 НК едно от условията за прилагането на този текст е лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер.Видно от справката от ГД на местата за лишаване от свобода подс.К. И. е осъждан многократно на лишаване от свобода като последно е бил освободен от Затвора на 17.06.2020 г. Подс. И. е извършил настоящето инкриминирано деяние преди да е изтекъл срока от три години съгласно изискванията на чл.86 ал.1 т.2 НК за настъпване на реабилитация на лицето, поради което е незаконосъобразно да бъде определено наказание при условията на чл.66 ал.1 НК. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на чл. 371 т.1 НПК.Разпитани са, по искане на защитата и подсъдимия, свидетелите Я. М. и Ц. П., а по преценка на съда св. К. К. и К. А.. Приетата от съда фактическа обстановка е правилна и обоснована, защото почива на законосъобразно събрани доказателства в досъдебното производство и тези проверени от съда в хода на съдебното следствие.Съдът е приел следното: Под.К. И. бил познат на хората в град ••• като лице, което продавало наркотични вещества.Лицата, които искали наркотици се обаждали по телефона на подсъдимият и той им определял среща в неговото жилище, намиращо се гр. •••, ул. “•••“ бл. •, вх. •, ет. •, ап. • или в близост до блока. Цената за за 1 грам „пико“ била била 60 лева, а за половин грам 30 лв. На 13.02.2022 г. св.Ц. В. П. се обадил на подсъдимия с намерение да си закупи 1 грам „пико“ /метамфетамин/. Св.Ц.П. отишъл до дома на подс. И. за да си вземе 1 грам „пико“ като му казал, че няма пари да го плати. Подсъдимият дал пакетче от сгъната хартия, което св.Ц.П. прибрал в задния си десен джоб на панталона. Двамата се разбрали св.Ц.П. да плати закупеното на следващия ден. В ОД на МВР - гр. Перник била получена информация, че подс.К. И. разпространява наркотици в кв. „•••“ в града.Във връзка с получения сигнал на 14.02.2022 г. била проведена полицейска операция, като в нея взели участие полицейските служители св.М. Д., К. К., Р. П., М. Г. и К. А.. Св.К. К. бил разпределен д а наблюдава жилището на подсъдимия, а останалите полицейски служители наблюдавали отвън. На 14.02.202 г. в часовете около обяд св.Я. М. М. се обадил на подс.К. И. , като последния му казал, че ще си бъде в къщи след половин час.Св.Я. М. помолил св. М. С. да го закара до жилището на подсъдимия. До там двамата отишли с управлявания от св. С. л.а. „Мерцедес “ с ДК№ ••••••••.Св.С. паркирал в близост до базар „Сезони“.Св.Я. М. слязъл и отишъл пеша до блока на подс.К. И..След като св.М. почукал на вратата подсъдимият отворил и му подал пакетче от сгъната сива хартийка, съдържащо „пико“. Св.Я. М. му дал банкнота от 50 лева и си тръгнал.Поставил в автомобила закупения наркотик в пластмасовата кора между двете предни седалки.След като двамата свидетели потеглили в посока центъра на гр. •••. Свидетелят К. К. – полицейски служител съобщил за тях на своите колеги. Полицейските служители М. Д., Р. П., М. Г. и К. А. тръгнали след автомобила, а К. К. останал да наблюдава жилището на подсъдимия.На разклона за кв. „Иван Пашов“ полицейските служители спрели автомобила на св.М.С..Служителите се легитимирали и попитали пътниците дали носят в себе си или в колата има забранени от закона вещи. Св М. С. отрекъл, но св.Я. М. казал, че между двете предни седалки е оставил наркотични вещества. Двамата свидетели били задържани. Св.Я. М. бил откаран в 01 РУ на МВР – Перник.Св К. А. се качил в автомобила на св.М. С., който го закарал на паркинга на ОД на МВР - Перник. Извършен бил оглед на автомобила, при който в пластмасовата кора между двете предни седалки била намерена и иззета сгъвка от алуминиево фолио, сива на цвят, обвита с ластик, съдържаща кафеникаво прахообразно вещество.Бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествието от 14.02.2022 г. и фотоалбум л.40 и л.48 от д.п.В частта, в която са описани намерените наркотични вещества протокола е бил одобрен с определение № 26 от 15.02.2022 г. от съдия в Окръжен съд Перник по реда на чл.161 НПК, като действие извършено в условията на неотложност.В протокола като лице запазили местопроизшествието са записани св. М. Д. и св. К. А.. Вечерта на 14.02.2022 г. Св.Ц. П. отишъл в дома на подс. К.И. и му дал 50 лв. за купения предишвия ден наркотик.Действията на подс.И. и св. П. били наблюдавани от служителя на полицията св.К. К.. Св. П. си тръгнал с управлявания от него автомобил „Форд Фокус“ с ДК№ ••••••••. Св.К. К. съобщил на колеги си, които участвали в полицейската операция.Те последвали автомобила на св.Ц.П.. Свидетелят слязъл да си купи бира, когато служители на полицията го попитали дали в себе си има забранени от закона вещества. Извършен бил обиск и иземване от лицето, при който в заден десен джоб на панталона му била намерена и иззета хартиена сгъвка от списание, съдържаща кафеникаво прахообразно вещество.Бил изготвен протокол от 14.02.2022 г., който е одобрен от съдия с определение № 27 от 15.02.2022 г.л.44 д.п. Св.Ц.П. бил задържан. На 22.02.2022 г. било извършено претърсване и изземване в апартамента на подс.И. с предварително разрешение на съдия от ОС –Перник. Такова е дадено с определение № 38 от 22.02. 2022 г. Не били намерени и иззети наркотични вещества. С протокола за претърсване и изземване били иззети 2 броя мобилни телефони - мобилен телефон „Samsung А 53“, с два имея - 1МЕ1 (слот 1) 355490893409692 и 1МЕ1 (слот 2) 357873393409692 и мобилен телефон „Samsung А 21 S“, също с два имея - 1МЕ1 (слот 1) 355864348281650 и 1МЕ1 (слот 2) 359218528281657. С разпореждане № 128 от 8.06.2022 г., приложено на л. 204 д.п., издадено от съдия от ОС Перник е изискана справка от „Йеттел България „ЕАД за това на кого са регистрирани телефоните иззети от подс.И. с посочени номера на сим картите.От получения отговор, приложен на л. 205 д.п., е видно, че сим карта със сериен номер 89359050000529415872 с мобилен номер 3598•••••••• и сим карта със сериен номер 89359050000528634978 с мобилен номер 3598•••••••• са със собстеник К. И. И..От тази справка се установява, че са на подс.И., видно от посоченото ЕГН, но подсъдимия не е дал правилно в договара бащиното си име. Видно от заключението по изготвената физико-химическа експертиза по протокол № 22/НАР-137 от 21.03.2022г., намереното в лекия автомобил кафеникаво прахообразно вещество представлява метамфетамин с нето тегло 0, 7318 гр. и съдържание на активен компонент метамфетамин 17, 1 %. Намереното у св.Ц. П. кафеникаво прахообразно вещество представлява метамфетамин с нето тегло 0, 2377 гр. и съдържание на активен компонент метамфетамин 17, 1 %. По делото е изготвен протокол за оценка на наркотичните вещества от 16.11.2022 г., приложен на л. 209 д.п., от който е видно, че стойността на иззетите наркотични вещества е 24.23 лв. Стойността на наркотичното вещество била опредЕ. „по метода на математическото изчисление и съгласно Приложение № 2 от МП № 23 от 29.01.1998 г „. В хода на досъдебното производство е изготвена и техническа експертиза на иззетите от К. И. мобилни телефони. Въз основа на данните от същата е изготвена и докладна записка рег. № 31 Зр-11958/27.07.2022г., от която е видно, че в телефона на подсъдимия има записани имена на лица и съответстващи им телефонни номера, като за девет от тези лица има данни, че употребяват наркотични вещества. Тази фактическа обстановка съдът е приел въз основа на разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство- служители на полицята: М. Д., Р. П., М. Г., К. А., К. К., Ц. П. и Я. М., приетите по реда на чл. 283 НПК протоколи за извръшени процесуално следствени действия на досъдебното производство, писмените доказателства и събраните в два тома веществени доказателствени средства. Изводите на съда, че разпитанти служители на полицията, които са участвали в проведите мероприятия по установяване и задържане на лицата не са в нарушение на чл. 118 НПК въззивният съд намира за правилни.Тези свидетели са изпълнявали служебните си задължения и са възпроизвели пред съда своите лично възприети от тях факти.Затова независимо, че са присъствали някои от извършваните процесуално следствени действия техните показания следва да бъдат ценени при крайните фактически изводи за разкриване на обективната истина по делото.Такива вписани присъствия има за св. К. И. и св.К. А., което е видно от протокол за претърсване и изземване в дома на подс.И., но не като поемни лица, св.М. Д. и К. А. са присъствали на огледа на местопроизшествието, което е вписано в протокола за оглед на местопроизшествието л. 40 д.п. Това разбиране е съответно на практиката на на върховната инстанция по въпроса залегнало в множество решения по този въпрос, като например Р 503 от 17.10.2024 г.по н.д. № 472/2024 г., НК, I НО на ВКС. Неправилно съдът е приел и използвал при крайните си фактически изводи докладна записка рег. № 31 З р-11958/27.07.2022г., в която е посочено, ч е в телефона на подсъдимия има записани имена на лица и техните телефонни номера, като за девет от тези лица имало данни, че употребяват наркотични вещества – приложена на л.199 д.п. изготвена от св. Р. П..На първо място докладната не е писменно доказателствено средство по смисъла на чл.127 и сл. НПК. Освен това тя съдържа информация, която няма отношение към инкриминираното деяние.На следващо място лицето Р. П. е разпитано като свидетел, защото е участвало в оперативните мероприятия проведени по отношение на подс. К. Р. И..Ето защо съдът намира, че посочената докладна следва да бъде изключена от писмените докзателствени средства. Законосъобразно събраните по делото ВД събрани със СРС, които имат отношение към обвинението на подс.И. са тези по искане на директора на ОД МВР - гр. Перник рег. № RB202317-001-07/06-01/26.01.2022 г. за използване на СРС чрез оперативните способи "наблюдение", "подслушване", "проследяване" и документирането им по смисъла на чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 11 от ЗСРС по отношение на подс. К. Р. И. П о това искане било издадено разрешение от Заместик Председателя на Окръжен съд - гр. Перник рег. № 2/02.02.2022 г. за срок от два месеца, считано от 05.02.2022 г. за използването и на СРС "наблюдение", "подслушване", "проследяване" и документиране. Събраната информация със СРС относима към предмета на делото е тази приложена в том 3 на класифицирана информация.От ВДС "звукозапис", изготвен след експлоатиране на СРС чрез метода "подслушване" е видно, че е регистрирана активна телефонна комуникация между подсъдимия К. И., използващ телефонен № +3598•••••••• и абонат с телефонен № +3598••••••••, ползван от свидетеля Я. М., както и между подсъдимия К. И. и абонат с телефонен № +3598••••••••, ползван от свидетеля Ц. П. за времето от 6.02.2022 г.год. до 14.03.2022 год. Видно от протокола е, че между подсъдимия и всеки един от свидетелите са се състояли по няколко разговора през няколко дни. Така например К. И. се е чувал по телефона с Я. М. на 06.02.2022 г., на 10.02.2022 г., на 13.02.2022 г както и на 14.02.2022 г. При всеки един от разговорите лицата се уговарят Я. М. да „мине“ до дома на К. И.. В разговора, проведен между лицата на 13.02.2022 г.. Я. М. казва, че е останал много доволен от „това“, както и, че го бил похвалил на „едно приятелче“ и пита К. И. дали утре към обяд ако минат ще може да уреди нещо. К. И. отговаря „Че го измислиме нещо“. На следващия ден /14.02.2022 г./ отново е проведен разговор между двамата, като свидетелят, използващ тел. № +3598•••••••• му казва „Те тука ме взема точно приятелчето и си пътувам към тебе некъде“, „Идем са след пет - десет минути“. Именно след това обаждане и след като отива до дома на подсъдимия, свидетелят Я. М. и свидетелят М. С. са спрени за проверка и задържани, като в автомобила, в който са били е открито наркотично вещество. От протокола, отразяващ изготвянето на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС се установяват и няколко разговора между подсъдимия К. И. и свидетеля Ц. П.. При всеки от тях лицата се уговарят Ц.П. да „мине“ да види подсъдимия. Така се уговарят и при последния разговор, проведен на 14.02.2022 г., при който Ц.П. казва, че се спуска към Драгичево, а К. И. отговаря „Па, айде ела да такова, да те видим преди да излезнем“ Именно след този разговор и срещата между двамата на входа на жилището на К. И., на Ц. П. е извършен личен обиск, при който у последния е намерено наркотично вещество. Издадените разрешения за използване на СРС по искане рег. № RB421115-001-08/29-1 от 04.04.2022 г. за използване на СРС и издаденото разрешение от Зам. Председателя на Окръжен съд - гр. Перник рег. № 8/07.04.2022 г. за срок от два месеца, считано от 08.04.2022 г. Макар и законосъобразни нямат отношение към предмета на делото. Без отношение към инкриминираните деяния на подс.И. са и използваните от съда при фактическите констатации извадените от протокола за изготвяне на веществено доказателствено средство „звукозапис“ при прилагане на специално разузнавателно средство „подслушване“ от 24.02.2022 г Въз основа на приложеното по делото свидетелство за съдимост и справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието съдът е направил изводите си, че подс.И. е многоратно осъждан. По – голяма част от осъжданията на подс.И. са с давност от преди повече от десет години. Отношение към настоящето инкриминирано деяние на подс.И. има последно изтърпяване на лишаване от свобода. От справка на МП ГД“Изпълнение на наказанията „ приложена на д.п. л.31 подс. К. И. е е постъпил в Затвора ••• за изтърпяване на наложеното му наказание 9 /девет/ месеца „Лишаване от свобода“, постановено по НОХД № 1169/2019 г. по описа на Районен съд гр. Перник. К. И. на 8.11.2019 г и е освободен от затвора на 17.06.2020 г., като са му зачетени 1 месец и 21 дни от работа.При тези фактически данни както беше посочено по – горе не е изтекъл срока за реабилитация на лицето. Въззвният съд намира, че неправилно подс. И. е осъден, че в инкриминираният период е осъществил и изпълнителното деяние „държане на наркотични вещества с цел разпространение “.Това обвинение не е доказано тъй като обстоятелството, че свидетели Ц.П. и Я. М. са заявили, че в продължение на месеци са си купували наркотични вещества от подсъдимото лице.Не доказват това изпълнително деяние както е приел съда и събраната информация със СРС, че подсъдимият води активна комуникация с лица от криминалния контингент на града, за които е установено, че са наркозависими или наркоразпространители.Предишните осъждания на подс.И. не установяват по безспорен и категоричен начин, че е било установена трайна фактическа власт върху разпространените наркотични вещества, с оглед разбирането в практиката, че ги е владял до степен да може ги ползва и да се разпорежда с тях.Неправилни са изводите на съда, че предходно осъждане за престъпление по чл. 354 а ал.3 НК е доказателство, както и приетите еспертизи, без да е посочено кои от тях има предвид съда, че е държал наркотични вещества с цел разпостранение. Изводите почиващи на посочените доказателства са недопустимо предположение, на които не може да почива присъдата.Намерените наркотични вещества с оглед събраните по делото доказателства установяват, че подс.И. е разпространил като е продал наркотични вещества на свидетелите Ц. П. и Я. М.. В този смисъл подс.И. следва да бъде оправдан като присъдата в тази част следва да бъде изменена. От обективна и субективна страна подс.И. е осъществил състава на престъплението по чл. 354а ал.1 изр. първо предл. 5 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като в периода от 13.02.2022 г. до 14.02.2022 г. в гр. •••, ул. “•••“ № •, вх. •, ет. •, ап. •, в условията на продължавано престъпление и без надлежно разрешително /съгласно чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)/ е разпространил наркотични вещества като продал на Ц. В. П. - метамфетамин с нето тегло 0, 2377 гр. със съдържание на активен компонент "метамфетамин" от 17, 1%, на стойност 5.94 лева и на Я. М. М. - метамфетамин с нето тегло 0.7318 гр. със съдържание на активен компонент "метамфетамин" от 17, 1%, на стойност 18, 29 лева. От субективна страна престъплението е умишлено като подсъдимото лице е предвиждало и искало настъпването на общественоопасните последици. Правилни са изводите на съда, че са налице само отегчаващи вината обстоятелства, поради което не са налице обективни условия за обсъждане възможността да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 НК, а условно такова притиворечи на материалния закон. Затова като е наложил наказание "лишаване от свобода" от три години и шест месеца и глоба в размер на 7000 лв е определил справедливо наказание, което би постигнало целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Законосъобразно е постановено и съгласно чл.57 ал.1 т.2 б.б. ЗИНЗП да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. Правилно съдът е постановил, че следва на основание чл. 354а ал. 6 от НК да се отнема т в полза на държавата наркотичните вещества - метамфетамин, които следва да бъдат унищожени. Законосъобразни са изводите на съда, че подлежат на отнемане в полза на държавата телефонните апарати, чрез които е била осъществявана комуникацията на подсъдимия при разпространение на процесните наркотични вещества с цел разпространението.Приложил е чл. 53 ал.1 б.„а“ НК за отнемани на - мобилен телефон „Samsung A 21 S“ с два имея - IMEI /слот 1/ 355864348281650 и IMEI /слот 2/ 3592218528281657. Правилни са и изводите, че вещественото доказателство - мобилен телефон „Samsung A 53“ с два имея - IMEI /слот 1/ 355490893409692 и IMEI /слот 2/ 357873393409692, следва да бъдат върнати на подсъдимия. С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК правилно са възложени направените разноски по делото на подс.К. И. в размер на 777.45. При извършената проверка на основание чл. 313 НПК съдът установи, че в първото по делото заседание на 23.11.2023 г.съдът е дал ход на делото, но не го е докладвал по реда на чл.276 НПК.Това нарушение съдът намери, че не е съществено, защото не са нарушени правата на подсъдимото лице. Подс.И. е бил запознат с обвинението, заявил е пред съда, че е получил препис от обвинителния акт и по принцип е участвал пълноценно в съдебното производство със защитник и след като е заявил, че желае да бъде проведено производството по реда на чл.337 т 1 НПК. В този смисъл е практиката на върховната инстанция по този въпрос и конкретно отразеното в Р 501060 от 11.05.2023 г. по н.д. № 546/2022 г., трето наказателно отделение на ВКС. Други, освен посочените по – горе съществени процесуални нарушения, които да са основание за изменение или отмяна на проверявания съдебен акт не бяха установени. Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК, АС – София, девети въззивен състав: