Решение № 7111 от 24.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 9787/2025 г.

Производство е по реда на чл. 240 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на неприсъствено решение № 12176/23.06.2025 г., постановено по гр.д. № 67635/2023 г. по описа на СРС, ГО 60 състав., подадена от ответника по делото Т. А. С.. Молителят твърди, че не е бил редовно уведомен за проведеното на 18.06.2025 г. о.с.з. Сочи, че не е редовно призован за о.с.з. на основание чл.41, ал.2 ГПК, както е приел първоинстанционният съд, тъй като не са били спазени изискванията на чл.47, ал.1 ГПК - адресът е посетен само два пъти и то през по-малко от един месец, каквото е изискването на закона, освен това не е залепено уведомление на входната врата. Ето защо и счита, че са налице основанията на чл.240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на неприсъственото решение. Насрещната страна – „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва молбата, като счита, че не са налице предпоставките за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по молбата. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в молбата основания за отмяна, достигна до следните фактически и правни изводи: На основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание. Видно от приложеното гр.д. № 67635/2023 г. по описа на СРС, ГО, 60 състав, на 23.06.2025 г. е поставено неприсъствено решение спрямо ответника Т. А. С., с което исковете с правно основание чл. 422 ГПК са уважени изцяло. Същото е връчено на ответника С. на 01.07.2025 г., като молбата за отмяна е подадена на 25.07.2025 г. Следователно, същата се явява допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в законоустановения едномесечен срок. Разгледана по същество молбата е основателна. Видно от материалите по делото, препис от исковата молба е връчен на ответницата на 29.01.2025 г. С определение от 29.05.2025 г. е насрочено о.с.з. за 18.06.2025 г. Призовката е изпратена на адреса на ответницата и същият е посетен от призовкар на 03.06.2025 г. и на 10.06.2025 г., но адресатът не е намерен и призовката е върната. С разпореждане от 18.06.2025 г. съдът е приел, че съобщението е редовно връчено на основание чл.41, ал.2 ГПК. В проведеното о.с.з. е даден ход на устните състезания, като съдът е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, което е постановено на 23.06.2025 г. На основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. Съгласно т. 11г от ТР 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 г. в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното производство, но за прилагането на последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК страната следва да е била предупредена от съда. По делото не са налице доказателства за надлежно удостоверено обстоятелство за отсъствие на страната за повече от един месец по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК. Във върната в първоинстанционното производство призовка за призовване на ответницата за о.с.з. на 18.06.2025 г., е налице отбелязване, че никой не е открит на адреса при посещения на 03.06.2025 г. и на 10.06.2025 г., но това изобщо не е достатъчно за прилагане на последиците по чл. 41, ал. 2 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика, при удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължително време, за приложение на фикцията следва да бъдат удостоверени най-малко три посещения на адреса в продължение на един месец по различно време, поне едно от които е в неприсъствен ден, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса (така решение № 66/15.07.2020 г. по гр. д. № 4885/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО). В случая и двете удостоверени посещения са в работни дни и са в рамките едва на седем дни. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че призоваването на ответницата в първоинстанционното съдебно производство е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, поради което същата е била лишена от възможност да участва в делото лично или чрез упълномощен процесуален представител. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предвид липсата на редовно призоваване за съдебно заседание - отменително основание по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, постановеното неприсъствено решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. По разноските: Предвид даденото задължително тълкуване по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът