Решение № 23652 от 9.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6035/2025 г.

Производството е по чл.45б и чл.95а, ал.2 от Закона за убежището и бежанците. Образувано е по жалба на Д. С. Х. [ЛНЧ] търсещ закрила от [държава] съдебен адрес: [населено място], [жк], [улица], ПЗТ на РПЦ- София на ДАБ при МС, против Решение № РПЗТ-40/22.05.2025 г. на председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което жалбоподателят е настанен в помещение от затворен тип до окончателното приключване на производството по закрила. В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, а при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, защото не са връчвани на жалбоподателя преписи от предупредителните протоколи описани подробно в обжалваният акт и не е разбрал съдържанието им.По изложените в жалбата съображения се иска съдът да отмени решението. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява – представлява се от адв. Л., която поддържа жалбата. Ответната страна, редовно призована, не се представлява, не е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. СГП, редовно уведомено, не се представлява. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ ГРАД КАТО СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО: В Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е получено писмо с вх. № КП-04-3408/22.05.2025 г. от Главна дирекция „Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, с което е предоставена информация за [Наименование], роден на [дата]., [ЛНЧ]. От информацията ставало ясно, че жалбоподателя е установен на 21.05.2025 г. от служители в ГПУ-Свиленград в землището на [населено място], общ. Свиленград. Оспорващият се движел в посока от Република България към Република [държава]. За същото на чужденеца е съставен предупредителен протокол и е изведено от граничната зона. На същия ден, около 19: 00 часа жалбоподателя Х. отново бил установен в граничната зона без основателна причина, вследствие на което е задържан от органите на ГДГП. След извършена проверка в информационните масиви и документния архив на ДАБ при МС се установило, че [Наименование]е подал молба за международна закрила и е регистриран в РПЦ-Харманли на ДАБ при МС на 04.10.2024 г. с имена Д. С. Х., роден на [дата]., [държава], [ЛНЧ]. С решение № 12127 от 27.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС на чуждия гражданин е отказано предоставянето на международна закрила в Република България. Сирийският гражданин се е възползвал от правото си да обжалва индивидуалния административен акт и към настоящия момент производството му за международна закрила не било приключило. При откриване на процедурата по молбата за закрила на Д. С. Х. били връчени указания за реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която се следва и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, като информацията е била преведена на разбираем за него език - арабски. На чужденеца предоставили и информация за задълженията на лицата, настанени в центровете на ДАБ при МС, за което същият подписал декларация. Чужденецът е уведомен за задължението си да не напуска без съответно разрешение определената му зона на движение, както и да не навлиза в граничната зона на Република България без надлежно разрешение с разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. Сирийският гражданин е информиран, че при констатирано нарушение ще му бъде съставен предупредителен протокол, получил е и копие на указанията и карта на Република България с определените зони, срещу подпис. Освен това посочената информация била поставена на видни и общодостъпни места в териториалните поделения на ДАБ при МС, с превод на различни езици, включително и на езика на жалбоподателя Административният орган, след като получил информацията на 22.05.2025г. от ГДГП - МВР установил, че жалбоподателя, чието производство за международна закрила се провежда в РПЦ-Харманли, е задържан в граничната зона на страната от служители на ГПУ- Свиленград на 21.05.2025 г. около 04: 00 ч., в нарушение на чл. 30, ал. 1; т. 6 и т. 11 от ЗУБ. Решаващият орган бил уведомен, че за установеното нарушение на Х. е съставен предупредителен протокол, с който лицето е предупредено, че при второ нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗУБ, спрямо него ще бъдат предприети мерки за настаняване в помещение от затворен тип. Независимо от това, чуждият гражданин повторно е навлязъл в граничната зона на Република България на 21.05.2025 г. около 19: 00 часа и отново това нарушение било констатирано с протокол. С оглед на посочените факти, АО установил, че жалбоподателя не е изпълнил своето задължение, като с действията си е нарушили изискванията на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, като е напуснали определената му зона на движение и е навлязъл в граничната зона на страната два поредни пъти без разрешение. Поради което на основание чл.95а, ал.2 от ЗУБ е настанен в помещение от затворен тип до приключване на производството с влязло в сила решение. Съдът изиска протоколите, на базата на които е задържан жалбоподателя и от писмо изх. № КП-04-4656/04.07.25 г., става ясно, че такива протоколи липсват и не били открити, нито в отдел „Международна закрила, кв. Овча купел“, регистрационно приемателен център-София, нито в сградата на ДАБ-МС, в тази връзка липсвал и предупредителен протокол по чл. 95а от ЗУБ. Жалбата от 04.06.2025 г. по отношение на връчване от 22.05.2025 г. е в срок, от адресат на акта, засегнат неблагоприятно, поради което следва да се разгледа по съществото й. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО: Съгласно чл. 95а, ал. 2 от ЗУБ чужденец се настанява в център или помещение от затворен тип до приключване на производството с влязло в сила решение, поради констатирано второ нарушение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. Ответникът е посочи като правни основания чл.45б от ЗУБ и чл.95а от ЗУБ. Видно от чл.45б, ал.1 т.2 от ЗУБ - чужденец, търсещ закрила може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип за установяване на факти и обстоятелства, на които се основава молбата за закрила, когато това не може да се извърши по друг начин и има опасност лицето да се укрие. Визирана е и нормата на чл. 95а от ЗУБ, че се настанява до приключване на производството по закрила, която се намира в Глава „Административно-наказателна отговорност“. Въз основа на изложеното съдът намира, че ответникът е компетентен орган, но е допуснал съществено процесуално нарушение като е приел, че са налице и двете основания. Разпоредбата на чл.45б от ЗУБ касае настаняване по изключение за възможно най-кратък срок, когато още няма произнасяне по молбата за закрила и има опасност лицето да се укрие, поради което се настанява, за да се изяснят фактите, което е видно и от наименованието на съответния раздел, който е мерки на чужденци търсещи закрила, където е правната норма. Тази разпоредба не е приложима за оспорващия. В случая е относима нормата на чл. 95а от ЗУБ. Видно от ал.1 нарушенията на чл. 30, ал. 1, т. 11 се установяват от органите на Министерството на вътрешните работи с констативен протокол, изготвен в три екземпляра – за съответната структура на Министерството на вътрешните работи, за Държавната агенция за бежанците и за чужденеца. Съответно при констатирано второ нарушение на чл. 30, ал. 1, т. 11 чужденецът, търсещ закрила, се настанява в център или помещение от затворен тип до приключване на производството по този закон с влязло в сила решение. Тази разпоредба се намира в главата „Административно-наказателна отговорност“ и протокола на МВР има значението на акт за установяване на нарушение. Тези факти в производството за закрила не се нуждаят от изясняване, както по смисъла на чл.45б от ЗУБ, а има действията на чужденеца, които разкриват системност по отношение на неспазването на нормите на закона. Правилно е възражението на защитата, че трябва да има протоколи и същите следва да са връчени вкл. на разбираем за лицето език. Следва да има гаранция, че при първото спиране лицето е било уведомено на разбираем за него език за последиците. Същите при второ нарушение – каквото се твърди, че е станало същия ден, пряко ще рефлектират върху правната сфера на лицето, тъй като ще ограничат свободата му на свободно предвижване. Тази мярка е за немалък и неопределен период от време-докато трае съдебното оспорване. По принцип задържането е кратковременно и това е неговата цел. Докато при оспорването – лицето упражнявайки правата си на жалба, ще се постави в позиция да търпи неблагоприятните последици. Видно от полученото писмо изх. № КП-04-4656/04.07.25 г., по разпореждане на съда, за констатираните нарушения и съставени протоколи, ответникът който също трябва да има екземпляри от протоколите, е записал, че такива липсват, не са намерени, което противоречи на отразеното в обжалвания акт. Не се спори, че в решението е отбелязано, че с писмо с вх. № КП-04-3408/22.05.2025 г. от Главна дирекция „Гранична полиция" (ГДГП) - МВР, е предоставена твърдяната информация за жалбоподателя, но то също не е представено, както и протоколите. Изложеното е необходимо, за да може да се прецени как е направено уведомяването на лицето. Разбрало ли е същото, че при повторно нарушение от същия вид ще му се наложи мярката по чл.95а от ЗУБ. Видно е от преписката, че въз основа на писмото на ГДГП е изготвена докладна записка от директор на дирекция в ДАБ до Председателя за издаване на решения за настаняване на 4 лица. Тази докладна записка е на л.14, но тя не замества посочените протоколи. Същите не са представени, както и писмото на ГДГП, поради което съдът направи извода за процесуална незаконосъобразност на акта. С оглед изложеното - жалбата е основателна и трябва да се уважи като се отмени решението. По делото не са представени доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение, предвид това съдът оставя искането без уважение. ВОДИМ ОТ ГОРЕИЗЛОЖЕНОТО, СЪДЪТ