РЕШЕНИЕ

№ 647

гр. Велико Търново, 04.12.2023 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело № 20234100100366 по описа за 2023 година Обективно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.52 от ЗЗД ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.

Ищцовата страна М. С. А. с ЕГН••••••••••, чрез нейния настойник М. К. Г.(съгласно Заповед№804/18.05.2021Г., изд. от Кмета на Общ.Стражица, на основание чл.44 от ЗМСМА, чл.153 ал.2 от СК, Заявление№3549/14.05.2021Г. и Удостоверение с изх.№3549/18.05.2021Г., изд. от Органа по настойничество и попечителство при Общ.Стражица и чрез адв.Р. М. от САК) твърди в исковата си молба, че на 10.05.2021Г., около 17 h50min., на път III-405, км. 3+400 м., водачът О.Р.Е. на лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№..., движейки се с несъобразена скорост губи управление над превозното средство, нарушава правилата за движение и реализира ПТП, при което самокатастрофира. При инцидента е причинена смъртта на С.А.Т. - пътник в автомобила. За произшествието е съставен Констативен протокол№13/10.05.2021Г. за ПТП с пострадали лица. Образувано е и ДП№104/2021Г. по описа на РУМВР гр.Стражица. Починалата С.А.Т. е майка на М. С. А., която изключително тежко понася нейната загуба. Твърди се, че М. А. и нейната майка били силно привързани една към друга. Майката с много желание и любов отглеждала своята дъщеря М. и имали изградена силна емоционална връзка помежду си, обичали се, като детето се чувствало щастливо и спокойно в присъствието на своята майка. До настъпване на пътния инцидент майката никога не се била отделяла от своето дете, като двете живеели в едно домакинство. Основни грижи за малолетната полагала пострадалата, която получавала помощ и подкрепа от своята майка. Пострадалата обгрижвала дъщеря си, като градила планове за съвместното им бъдеще. Пътният инцидент е преобърнал живота на М. А.. След смъртта на своята майка детето често се разплаквало, търси своята майка, като отказва да се храни и често се буди нощно време. Малката М. е станала напрегната, изнервена, често изпадала в депресия като след инцидента отказвала да се среща с приятелите си и да споделя техните игри. Несъмнено претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия и живот. Към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№... е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД„Армеец“АД, с полица№BG/11/..., валидна от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г. Съгласно чл.380 от КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени вреди. Съгласно чл.429 ал.1 т.1 от КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. На 30.05.2022Г. ищцовата страна отправила молба-претенция с вх.№100-1610/30.05.2022Г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач-ответника ЗАД„Армеец“АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Въпреки, че изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което пораждало правният интерес на ищцата на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред. Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове по чл.432 ввр. чл.429 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.2 от КЗ ввр. чл.86 от ЗЗД и чл.84 ал.3 от ЗЗД, за: сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди(претърпени болки, страдания, неудобства и психически стрес, вследствие смъртта на майка С.А.Т.), вследствие реализирано ПТП на 10.05.2021Г. около 17h50min., на път III-405, км. 3+400 м. от О.Р.Е. – виновен водач на лек автомобил на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК№..., , който риск е покрит със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗАД„Армеец“АД, обективирана в полица№BG/1/..., със срок на валидност от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г., ведно с обезщетение за забавено плащане, считано от датата на уведомяване на застрахователя посредством молба-претенция за настъпилото произшествие – 30.05.2022Г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски и моли съда да определи адв.възнаграждение за процесуалния представител при условията на чл.38 ал.2 ввр. чл.1 от ЗАдв. ввр. чл.36 от ЗАдв., съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и броя на предвидените съдебни заседания в неговия ход.

Ответникът З.А.Д.А. с ЕИК: ...(чрез юрисконсулт Б. Д.) оспорва предявените искове. Оспорва всички твърдения в исковата молба, заявени по основанието на предявените претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало на основание застрахователен договор, обективиран с полица№BG/11/..., валидна от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г. относно лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№.... Оспорва: -отговорността на водача О.Е. по основание и по размер, като същият не бил реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП; -причинно- следствената връзка между ПТП и смъртта на С.Т., както и причинната връзка между смъртта и претендираните неимуществени вреди; -вредите като факт от обективната действителност и като размер; -наличието на вина като субективно отношение и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача О.Е. към момента на настъпване на ПТП от 10.05.2021Г.;

-наличието на противоправност на поведението на О.Е. - въз основа на твърденията в исковата молба и приложените към пея доказателства не би могъл да се направи безспорен извод относно нарушението на правилата по ЗДвП от страна на водача; -фактическите твърдения, че водачът на автомобила е управлявал с превишена скорост/с несъобразена скорост и е загубил контрол върху управлението на МПС и е самокатастрофирал; -причинната връзка между поведението на водача и настъпилото ПТП, респ. настъпилата смърт на С.Т.(автопроизшествието не било резултат от действията на водача О.Е., а следствие от други каузални фактори: удар от друго МПС; засичане от друго МПС; неравности и увреждания на пътното платно и др.); -причинната връзка между уврежданията, които С.Т. е получила вследствие ПТП и настъпилата смърт от една страна, а от друга, че смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с неимуществените вреди; -фактическите твърдения в исковата молба за настъпили негативни психо-емоционални последици(вид, тежест, интензитет и размер) и състояния на ищцата след смъртта на С.Т.; -фактическите твърдения, че починалата полагала за ищцата грижите, посочени в обстоятелствената част на исковата молба; - твърденията за вида и характера на отношенията между ищцата и починалата приживе майка, така и за негативните психо-емоционални преживявания на ищцата след смъртта; -предявените вземания за обезщетение за неимуществени вреди, като такива вземания не били възниквали; - посочения в исковата молба механизъм на ПТП, като внезапното отклонение на траекторията на движение на движение на МПС било причинено от непредвидимо за водача и непредотвратимо от него спукване и/или съществено спадане на налягането на една от гумите на автомобила; -размера на исковите претенции за неимуществени вреди, като счита, че същият е съществено завишен и несъответстващ на обичайно присъжданите суми за обезщетения; -акцесорните претенции за лихви върху претендираната главница. При условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалата пътувала без поставен обезопасителен колан. В случаите на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, отговорността па застрахователя била функция на отговорността на водача. Ищцата не е титуляр на вземане за застрахователно обезщетение. Рискът не бил покрит, а посоченото ПТП от 10.05.2021Г. и евентуално причинените от него вреди не представлявали застрахователно събитие. Моли съда да отхвърли предявените искове. При условията на евентуалност, моли да се отчете прекомерността на размера на предявения иск за неимуществени вреди. Претендират се разноските по делото(в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение).

Съдът, след като събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и преценявайки ги в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на ГПК, приема за установено следното:

На 10.05.2021Г., около 17 h50min., на път III-405, км. 3+400 м., водачът О.Р.Е. на лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№..., движейки се с несъобразена скорост губи управление над превозното средство, нарушава правилата за движение и реализира ПТП, при което самокатастрофира. При инцидента е причинена смъртта на водача на автомобила, на С.А.Т.(пътник в автомобила), на К.С.К.(пътник в автомобила). За произшествието е съставен Констативен протокол№13/10.05.2021Г. за ПТП с пострадали лица. Образувано е и ДП№104/2021Г. по описа на РУМВР гр.Стражица.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза в резултат на претърпяно ПТП на 10.05.2021Г., като пътник в лек автомобил, седящ на задната седалка вдясно от шофьора, пострадалата и впоследствие починала С.А.Т. е получила следите травматични увреждания: разкъсно-контузна рана на челото вдясно; охлузвания и рани по дясната половина на лицето; охлузвания, травми и рани по шията вдясно; дясна гръдна половина с охлузвания около ключицата и рана с размери 12x14сm; кръвонасядане на дясна гърда; охлузвания около пъпа 5x6сm; няколко хематома с диаметър по 3с m; дясна мишница и предмишница - множество охлузвания и рани; фрактура на дясна предмишница; охлузна рана 5x8сm по гърба на лява китка; фрактура на костите на черепния свод двустранно със засягане на твърдата и меката мозъчни обвивки; двете мозъчни полукълба челно и странично са с разкъсвания и размачквания; многофрагметна фрактурата на костите на базата на черепа; наличие на частични разкъсвания и кръвоизливи в стволовите структури на главния мозък; данни за начално вклиняване на главния мозък в големия тилен отвор; дълбоки кръвонасядания в дясната предно- странична област на шията; разкъсвания на белия дроб с наличие на течна кръв в двете гръдни половини; разкъсвания в областта на хилусите и в областта на счупените ребра; фрактура на I-во и II-ро ребро в дясно по предна аксиларна линия; фрактура на I-во до VI-то ребро вляво по парастерналната линия с разкъсване на пристенната плевра вляво; околосърдечната торбичка е с нарушена цялост разкъсана; наличие на разкъсване на стената на лява камера; наличие на около 300 мл кръв в коремната кухина; дифузна руптура на капсулата на черния дроб засягаща и паренхима в дълбочина. Според вещото лице описаните травматични увреждания представляват тежка съчетана травма на главата, тялото и крайниците изразяваща се в увреждане на главния мозък, черепните кости, гръдната клетка, белите дробове двустранно, черния дроб, корема с наличие на хемоперитонеум и не са съвместими с живота, като са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и настъпилата смърт. Смъртта настъпила в рамките на 1 минута след претърпяното ПТП, за което се съди по малкото количество кръв в корема(300 ml) и около белите дробове(200ml). Сърцето е спряло своята функция в момента на катастрофата, поради което то не е изтласквало кръв към вътрешните органи и не се е стигнало до обилни кръвоизливи. Според вещото лице някои травми получени от удари в твърди тъпи предмети - вътрешните части на купето, като силата с която тялото се удря в тези части е с изключително висок интензитет и сила, дължащ се на инерционните сили, въздействащи върху тялото на пострадалата в момента на процесното ПТП, вследствие високата скорост(около 130km/h), a друга част от получените травми са получени и при изпадане на тялото от купето на автомобила и последвали удари в земната повърхност. Пак според вещото лице, щом пострадалата е изпаднала от купето на автомобила, вероятно е била без коректно поставен обезопасителен колан. Данни за това не е имало и в материалите в досъдебното производство(дали коланът на задната седалка е бил закопчан в правилна позиция). Ако пострадалата е била с поставен предпазен колан вероятно нямало да изпадне от автомобила по време на процесното ПТП. В същото време, при скорост на автомобила около 130km/h дори и с поставен предпазен колан биха се предизвикали изключително тежки увреждания върху организма, вследствие и деформацията на купето - сплескването на тавана до височината на седалките. По този начин намаляването на обема и пространството в кабината на автомобила предизвикали тежки увреждания върху главата и тялото на пострадалата, които биха довели до летален изход. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

В заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза вещото лице описва механизма на реализираното ПТП 10.05.2021Г., като водачът на лек автомобил „Опел Корса“ с ДК№... О.Р.Е. се движи по посока към гр.Стражица със скорост от около 139 km/h и губи контрол над автомобила, излизайки от платното за движение на разстояние от 24.05m северозападно след ОР2, като навлиза в затревения банкет западно от платното за движение и след 20.50m се удря в дърво, намиращо се на западния банкет със скорост от около 13 1km/h. В момента на реализиране на удара в дървото автомобилът се изправя със задната си част нагоре, а предната надолу, при който удар се деформира цялата дължина на тавана около 34 cm навътре към масовия му център. Последвало е сложно транслационно и ротационно движение на масовия център на лекия автомобил „Опел Корса“, като след извършване на един пирует със задната си част нагоре, а предната надолу, същият преустановява движението си по таван, след изразходване на кинетичната си енергия до стойност 0, западно извън платното за движение. Като причини за реализиране на процесното ПТП са посочени: -движение с технически неправилно избрана скорост на движение преди ПТП от около 139km/h, от страна на водача на автомобила при максимално разрешена скорост за този участък - не по-висока от 90km/h; -нарушен контрол над траекторията на движение на автомобила в района на ПТП; -възможно е и установеното понижено налягане на задна дясна гума да е допринесло за промяната на траекторията на движение на автомобила. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.

Според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-психологическа експертиза злополуката от 10.05.2021Г. е силно събитие в живота на М. С. А.. Детето е развило силна стресова реакция на страх и ужас. Попило е атмосферата на силно страдание и мъка, изпитвани от значимите възрастни заради загубата на близките хора в катастрофата. След злополуката споделя за психотравматични симптоми - станала плачлива, ранима, избягваща разговори за случилото се, загубила желанието за радост, често се връщала в спомените и съжалявала за загубеното присъствие, планове и надежди за бъдещето. Смъртта на майка си преживяла като поредното в живота и изоставяне след това от баща и в ранното и детство, според вещото лице е последица да се оформи травма, която ще се актуализира и ще повлиява реакции н отношения към други личност и събития и в зрялата и възраст. Силното страдание изразила чрез отказа да поема храна, витамини, лекарства. След заминаването във Ф.Р.Германия, благодарение на подкрепящата семейна и социална среда на баба и и дядо и, на работата е психолог, детето постепенно започнало да се храни, да се връща към обичайните си детски занимания. Психологическото изследване установило, че М. А. е в нормално психологическо състояние.

По делото са ангажирани гласни доказателства. Св.С.И.П., св.А.ина Й.Й.а и св. Силвия Т.А.ова(трите живеят в с.Царски извор Общ.Стражица) са категорични показанията си, че С.А.Т. била грижовна майка и се стараела да не липсва нищо на детето М.. Сама(без баща) отгледала детето. За известен период майката била на работа във ФР.Германия. След произшествието и смъртта на С.Т. детето изпаднало в паника, постоянно плачела за майка си. Сега детето М. живеела при баба си М. К. Г. във Ф.Р.Германия. Баба й също полагала доста грижи, за да я успокои. Детето се вкопчило в нея, като спасителна лодка. Съдът кредитира свидетелските показания и им дава вяра, които са плод на непосредствени впечатления. Същите не влизат в противоречие с останалия доказателствен материал и кореспондират с обективната истина, макар истината да е достъпна само ретроспективно…

Към момента на реализираното ПТП(10.05.2021Г.), О.Р.Е. управлявал лек автомобил„Опел Корса“ с ДК№... е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД„Армеец“АД, с полица№BG/11/..., валидна от 16.06.2020Г. до 15.06.2021Г. М. С. А.(чрез нейния настойник М. К. Г. и адв.Р. М. от САК) отправила молба- претенция до застрахователя ЗАД „Армеец“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - молба вх.№100-1610/30.05.2022Г. Не се спори, че не е постигнато споразумение и не е извършено плащане по така заявената претенция.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.432 от КЗ, при застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди.

Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. По смисъла на чл.432 от КЗ ищцата, в качеството и на увредено лице, има право да претендират обезщетение на претърпените от нея щети пряко от ответника- застраховател. Искът е предявен с правно основание чл.432 от КЗ, като се цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, но отговорността се търси по силата на закона, а не по силата на застрахователно правоотношение, тъй като такова между ищцовата страна и ответника няма. Независимо от това, ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки/юридически факти/: 1.)застрахованият виновно да е увредил ищцата, като и е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2.)наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.

С Тълкувателно решение от 21.06.2018Г. по тълк.дело№1/2016Г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление№4/25.05.1961Г. и Постановление№5/24.11.1969Г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В конкретния случай дъщерята на починалото лице не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалата. При положителен отговор следва да се определи и размера на обезщетението, както и съдът да се произнесе по въпроса за съпричиняването. С прекия иск на увреденото лице по чл.432 от КЗ се заявяват претенции за обезщетяване на неимуществени вреди. Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди/в случая смърт/ и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице – дъщеря на починалата.

За основателността на предявените искове по делото следва да бъде доказано кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата. Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Вредата подлежи винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно деяние. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищците следва: -да докажат противоправно поведение на соченото за делинквент, причинило процесното ПТП, лице, от което е настъпила смъртта на С.А.Т.; -да установят и характера и интензитета на търпените вреди по повод смъртта на близкия им. Ответникът, релевирал възражения за съпричиняване, с които цели да намали отговорността си, следва да докаже съпричиняване на вредоносния резултат като твърдяното в процеса.

Безспорно се установи по делото настъпването на ПТП на 10.05.2021г. Доколкото няма постановена присъда/споразумение, които да са задължителни за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки съдът намира за безспорно установени от събраните по делото доказателства. Вещото лице е направило характеристики на пътя в района на ПТП: д вулентов(по 3.8m), двупосочен път извън населено място - дребнозърнест нормално износен асфалт и без неравности и дупки в участъка на ПТП; суха пътна настилка – прав участък от пътя(от юг към север/към гр.Стражица); -в северна посока в края на уширението на западния банкет на 4.3m oт западния край на платното за движение, налично дърво с диаметър 80cm.; -максимално разрешена скорост в района на ПТП до 90km/h; -светлата част на денонощието и без данни за намалена видимост(не по-малка от 150m в участъка). В настоящия случай от събраните писмени доказателства и от заключението по назначената съдебна автотехническа експертиза бе установено по несъмнен начин, че причината за настъпването на описаното ПТП са единствено субективните действия от страна на водача на лекия автомобил „Опел Корса“, който е нарушил задълженията по чл.20 ал.1, ал.2 от ЗДвП, водачът да контролира непрекъснато управляваното превозно средство и при избиране скоростта на движението му да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и да намали скоростта, а в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Водачът е допуснал нарушение и на чл.8 от ЗДвП, задължаващ водачите на ППС да използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Избраната от водача лекия автомобил „Опел Корса“ скорост на движение от около 139km/h(при максимално разрешена за участъка скорост не по-висока от 90km/h) е причината на нарушен контрол върху правилната траектория на движение на МПС. Автомобилът е бил поставен в състояние на безконтролно и неуправляемо движение, тъй като водачът е управлявал със скорост, надвишаваща съобразената с наличната в случая пътна обстановка такава. Така, след като автомобилът преминал през лентата за насрещно движение, напуснал платното за движение и предизвикал ПТП(според вещото лице по допуснатата и приета съдебна автотехническа експертиза скоростта на автомобила към момента на удара в дърво от около 131кm/h). В момента на реализиране на удара в дървото автомобилът се изправя със задната си част нагоре, а предната надолу, при който удар се деформира цялата дължина на тавана около 34cm навътре към масовия му център. Отразеният механизъм на ПТП установява по безспорен начин, че събитието е настъпило в резултат противоправното поведение на водача на автомобила, който в нарушение на правилата за движение(чл.20 ал.1, ал.2 от ЗДвП, чл.8 от ЗДвП) са причинил ПТП. В резултат на ПТП настъпва фаталния край за водача на автомобила и пътуващите в него пътници, измежду които С.А.Т.. Безспорно установена се явява и причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат, От страна на дружеството-застраховател е оспорен протокола за ПТП. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК. Когато не е оспорен в процеса, той се ползва не само с обвързваща съда доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието им изявление на длъжностното лице, но и с материална доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия(Решение№85/28.05.2009Г. по т.дело№768/2008Г. - IIт.о. ВКС;

Решение№24/10.03.2011Г. по т.дело№444/2010Г. - Iт.о. ВКС; Решение№98/25.06.2012Г. по т.дело№750/2011Г. - IIт.о. ВКС). При оспорване съдържанието на протокола, предвид характера му на официален свидетелстващ документ, доказателствената тежест за установяване неговата неверност се носи от оспорващата го страна. От страна на дружеството-застраховател не са ангажирани доказателства за неверност на протокола за ПТП. Вещото лице също така потвърждава, като достоверен описания в протокола за ПТП механизъм на настъпване на ПТП, както и на неговата динамика. Не са налице обстоятелства, които да оборят обосноваността на изводите на вещото лице, като писмените доказателства и данните от експертизата се подкрепят и взаимно допълват. Това противоправно вредоносно поведение е обуславящо за възникване на отговорността на ответника, застраховал гражданската отговорност на причинителя на вредите. Доводи, с които се отрича противоправността на поведението на застрахования при ответника водач, са недопустими на този етап от производството.

Съгласно ППВС№4/1968Г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При причиняване на смърт за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от значение са възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия и редица други конкретни обстоятелства, в т.ч. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, тъй като се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, изключително ниската им възраст, което обстоятелство прави страданието още по-дълготрайно и силно, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер. Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в свидетелски показания и приема за доказан факта, че детето е било в изключително близки и хармонични отношения с майка си, живеели са заедно, в едно домакинство и основно майката е полагала грижи и за дъщеря си. Детето е преживяло изключително трудно и тежко загубата на майка си, което несъмнено е довело до значителни психологични и физиологични негативни емоции и несъмнено ще остави трайна травма в психиката на детето. Съдът приема, предвид необоримата житейска презумпция, че най-тежката загуба в живота на малолетното дете е загубата на неговата майка, поради което претърпяната от ищцата травма никога няма да отшуми. Обстоятелството, че детето е било на сравнително ниска възраст към датата на ПТП не е обстоятелство, което да доказва невъзможността то да съобрази и възприеме емоционално изключително трагичното събитие, настъпило в живота му, което и да обуслови по- нисък размер на обезщетение. Настоящият състав намира, че в конкретния случай справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от малолетното дете болки и страдания по повод загубата на майка си следва да бъде определено в размер на 150000.00лв., при съобразяване, че паричната сума никога не може да възстанови непрежалимата неочаквана загуба на майка, която остава за цял живот.

В процесния случай ответникът навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.А.Т., която е била в движещо се с висока скорост МПС, без да положи необходимата грижа, за да се обезопаси, като не била поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Съпричиняването на вредоносния резултат има, когато поведението на пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за допринасяне за настъпването на вредите е фактическият конкретен принос на пострадалия към вредоносния резултат, а не допуснато от негова страна формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат, т.е. з а наличието на съопричиняване не е необходимо поведението на пострадалото лице да бъде виновно и противоправно, а е достатъчно същото да е в причинна връзка с реализираното увреждане, като обективно е създало предпоставки и/или възможност за неговото настъпване(т.7 от ППВС№17/18.11.1963Г.).

Oт материалите по делото и според вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза пасажерът С.А.Т. се е возила на задната седалка на лекия автомобил „Опел Корса“. Установило се тотално деформиране на конструктивната цялост на купето на автомобила(тотално разрушено), както и тялото на С.А.Т. е открито извън купето на автомобила, без да се установи, дали С.А.Т. пътувала в автомобила с правилно поставен предпазен колан. Използването на предпазен колан принципно предотвратява придвижването на намиращите се в превозното средство хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора или е други пасажери. В момента на реализиране на удара в дървото автомобилът със скорост около 131km/h се изправил със задната си част нагоре, а предната надолу, при който удар се деформира цялата дължина на тавана(около 34cm) навътре към масовия му център. Според вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза описаните травматични увреждания представляват тежки съчетани травми на главата, тялото и крайниците изразяваща се в увреждане на главния мозък, черепните кости, гръдната клетка, белите дробове двустранно, черния дроб, корема с наличие на хемоперитонеум и не са съвместими с живота, като са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и настъпилата смърт(в рамките на 1 минута след претърпяното ПТП). Някои травми били получени от удари в твърди тъпи предмети - вътрешните части на купето, a друга част от получените травми са получени и при изпадане на тялото от купето на автомобила и последвали удари в земната повърхност(извод: щом пострадалата е изпаднала от купето на автомобила, вероятно е била без коректно поставен обезопасителен колан). В същото време, при скорост на автомобила около 130km/h, дори и с поставен предпазен колан биха се предизвикали изключително тежки увреждания върху организма, вследствие и деформацията на купето - сплескването на тавана до височината на седалките(34cm), довело до намаляването на обема и пространството в кабината на автомобила предизвикало тежки увреждания върху главата и тялото на С.А.Т., които са довели до летален изход. От изложеното следва, че дори поведението на С.А.Т. да е било противоправно(преки доказателства в тази насока не са ангажирани) - в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП, нейното поведение няма доказана по категоричен начин пряка причинна връзка с настъпилия летален изход. Предвид изложеното, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъде оставено без уважение. С оглед на това, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ за основателен до размера от 150000.00лв., като в останалата му част до пълния предявен размер от 200000.00лв., същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Безспорно е също, че по общите правила за деликта и съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, делинквентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, обаче дадена в чл.429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за „Гражданска отговорност“ следва да се приеме, че по силата на законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в чл.429 ал.3 от КЗ. С други думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане съществува, но същата(по силата на КЗ) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното събитие, т.е. не е налице законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до уведомяването му за това. Именно в този смисъл е нормата на чл.429 ал.2 т.2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429 ал.3 от КЗ(посочени са две условия, ограничаващи размера на претенцията за лихви: -тя да не надхвърля рамките на застрахователната сума/лимити на отговорността/; -да се начисли от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна). Горните изводи не могат да се игнорират от правилото на чл.497 ввр. чл.496 от КЗ. Тези норми установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не е обусловена от поведението на делинквента, нейният размера вече не е част от застрахователната сума, и не може да бъде ограничаван от размера на последната, съобразно чл.497 ал.3 ввр. чл.492 от КЗ. При изложените изводи законната лихва за забава, която следва да се присъди на увреденото лице-ищец върху определенoто обезщетение е от датата на сезиране на застрахователя – 30.05.2022Г. до окончателното и изплащане.

Съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по чл.38 ал.1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Осъществената от пълномощника-адвокат на ищеца защита се изразява в изготвяне на искова молба и процесуално представителство в едно съдебно заседание, като е поискано присъждане на възнаграждение. В тази връзка и съгласно чл.7 ал.2 т.5 oт Наредба№1/09.07.2004Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв.Р. М. от САК следва да бъде присъдена сумата 10650.00лв., представляваща адвокатско възнаграждение(за един адвокат), която да се заплати от ответното дружество.

Ответникът претендира присъждането на разноските по делото(заплатени възнаграждения за вещи лица – 400.00лв. и юрисконсултско възнаграждение). Обстоятелството, че на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищците са освободени от такси и разноски в случая е неотносимо, защото посочената разпоредба урежда освобождаването от предварително заплащане на разноските, дължими от ищците в хода на съдебното производство(ДТ, възнаграждения за вещи лица, разноски за явяване на свидетели и др.). Дължимите в тези случаи разноски се заплащат от сумите, предвидени в бюджета на съда - чл.83 ал.3 от ГПК. От друга страна, в чл.78 от ГПК се урежда отговорността за разноски между страните по делото и се въвежда като критерий за разпределението им съразмерността на направените разноски по производството с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Изрично е предвидена отговорност за разноски на осъдената страна спрямо бюджета, ако делото е решено в полза на лице, освободено от разноски по производството - чл.78 ал.6 от ГПК. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл.78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна, независимо от наличието на предпоставките по чл.83 ал. 2 от ГПК, като при отхвърляне на иска, ищците може да бъдат осъждани за разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК(съразмерно на отхвърлените искове). Според чл.78 ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. По реда на чл.78 ал.8 от ГПК ввр. чл.37 ал.1 от ЗПП ввр. чл.25 ал.1, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ(за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00лв. до 360.00лв.), а за защита по дела с материален интерес над 10000.00лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50% от максимално предвидения размер по чл.25 ал.1 от наредбата, съобразявайки се с осъществената защита от страна на упълномощения от ищеца юрисконсулт, то съдът определя размер на възнаграждението от 450.00лв. На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да заплати на ответната страна сумата 212.50лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№366/2023Г. на ВТОС – съразмерно на отхвърлените искове.

При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВТОС сумата 6000.00лв., представляваща ДТ по чл.1 от Тарифа за ДТССГПК, сумата 750.00лв., представляваща разноски(възнаграждения за вещи лица); сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.