Решение № 220 от 22.4.2024 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 2684/2022 г.

Производството е образувано по предявен от Р. Т. М., поч. в хода на процеса, като на осн. чл. 227 ГПК на нейно място е конституиран нейния процесуален правоприемник М. К. Д. от гр. К., С. област, против Т. К. В. от гр. Ц., обл. Б. и Н. К. В. от гр. Б. иск, с който се иска провъзгласяване нищожността на спогодба, одобрена от съда в о.с.з. на ••• г. по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц.. В първоначалната искова молба и допълнителните такива се твърди, че починалата ищца и нейния правоприемник по документи са съсобственици с ответника Т. К. В. на дворно място с административен адрес в гр. Ц., ул. „•••, с идентификатор № ••• по КК на гр. Ц., общ. Ц., обл. Б.. В това дворно място имало построена двуетажна жилищна сграда, от която по документи ищеца бил собственик на първи жилищен етаж с идентификатор № •••.1, а ответника Т. К. В. бил собственик на втори жилищен етаж с идентификатор № •••.2. Твърди се, че в същото дворно място имало построена лятна кухня с баня към нея, обща тераса над двете, подпокривно пространство над двата етажа и външна тоалетна, като всички имоти били в съсобственост и не били разделени. На 03.07.2013 г. починалата в хода на процеса ищец изпратила на останалите двама съсобственици нотариални покани за доброволна делба на общите им имоти, които били получени на с. дата. Твърди се, че ответниците след получената покана извършили действия, които я ощетявали и за които разбрала по-късно. Без нейно знание и съгласие подали молба в кадастъра за издаване на идентификатори на отделните етажи на собствената им къща и на прилежащата към първия етаж лятна кухня с баня и тераса отгоре, всички находящи се в дворното място с идентификатор № ••• по КК на гр. Ц., общ. Ц., обл. Б.. Твърди се, че за издаването на идентификаторите починалата не била уведомена по надлежния ред от СГКК- Б., до подаване на първоначалната искова молба. Чрез представяне на удостоверение издадено през 1977 г. от община- Ц., което тя не била виждала и което не отговаряло на фактическото положение от 2013 г., били издадени отделни идентификатори на двата жилищни етажа на къщата и на лятната кухня. На основание това удостоверение, външната баня била записана като санитарен възел към лятната кухня и на нея бил даден статут на отделен обект. В същото време долния етаж на къщата бил записан като жилищен, без баня и тоалетна, каквито били изискванията на закона за обособяване на жилище. Фактът, че външната баня и външната тоалетна били ползвани от обитателите на долния етаж бил потвърден от сина на ответника Т. В. в обясненията му пред съда по ч. гр. д. № ••• г. по описа на РС- Ц., с предмет обезпечеване на доказателства. В начолото на 2019 г. вещите на М. били изхвърлени от ответника Т. В. на двора, била сменена бравата и лятната кухня била заключена, както първата нямала ключ, като и отказвал достъп до нея. По искова молба на Н. В. срещу брат си Т. В. било образувано гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц., с предмет делба на техни съсобствени имоти. В посоченото дело били включени и допуснати до делба недвижими имоти на които собственик била М., но последната не била участник в делбата, като не била призована за участие, нито била уведомена за допускането и извършването й, като това били имотите описани в т.2.1, т.2.2 и т.2.3. В посоченото дело не бил включен и още един съсобствен имот и това било подпокривното пространство, като същото било достъпно и се ползвало от живущите и на двата етажа. През 2016 г. върху стълбищната площадка за втория етаж, която била построена върху тухлена зидария, ответника Т. В. построил пристройка- антре, без знанието и съгласието на собствениците и без строителни книжа. С построяването на същата на М. окончателно и бил отнет достъпа до подпокривното пространство на къщата, което се ползвало само от сем. В.и, независимо от факта, че били съсобственици. С решение № ••• г. по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц., съдът отхвърлил иска за делба по отношение на описаните в него имоти, което решение било обжалвано пред по-горната истанция. По отвод на съдилищата в Б. е разпоредено делото да се разгледа в ЯОС. С решение по в. гр. дело № ••• г., ЯОС приема, че допуснатия до делба недвижим имот ще се изключи от делбената маса, ако между съделителите от една страна и третото лице съсобственик от друга страна, не се извършило делба до съставяне на разделителен протокол. След постановяване на въззивното решение на ЯОС, РС- Ц. насрочил делото в о.с.з. за извършване на делба, във втората й фаза, като между двамата ответници е постигната спогодба на ••• г., която е одобрена от съда. Отделно от това се твърди, че в делбата не били допуснати всички съсобствени имоти, имало разлика в квадратурите на имотите посочени в делбата, което било недопустимо и основание за обявяването на нейната нищожност. Твърди се, че неучастието в делбата на съсобственик са нарушени правата му по Конституция и законите на Р.България. Счита се, че посочената по-горе спогодба, одобрена от съда по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц. е нищожна. Иска се уважавяне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция. В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответвиците, чрез пълномощник адвокат. Предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни, като се иска оставянето им без разглеждане, евентуално тяхното отхвърляне. Твърди се, че след смъртта на общия наследодател, поч. през 1972 г., оставил за свои законни наследници- •••та си М. А.а, поч. на ••• г. и двете си дъщери С. Т. В., поч. на 07.03.2002 г. и наследена от синовете си Т. и Н. В. и Р. Т. М., поч. на ••• г. и наследена от сина си М. К. Д.. С договор за покупко- продажба № •••, т.I, н.д. № ••• г. наследодателя на страните Т. Г.М. придобил правото на собственост върху дворно уреголирано място в гр. Ц. в парцел •••, кв.18 с площ от 195 кв.м., ведно с построената в него къща и самостоятелен санитарен възел с площ от 1.80 кв.м. и друга сграда за обитаване, наречена лятна кухня с площ от 16.25 кв.м., състояща се от санитарен възел и складово помещение. Осмвет това наследодателя придобил „лозе“ в землището на гр. Ц., местност „Вургарски път“ с площ от 4 дка. Твърди се, че след смъртта на М. А.- ••• на наследодателя, дъщерите им С. В. и Р. М. предприели действия за снабдяване на документи за собственост, с цел уреждане на имуществените си отношения, които не били спорни между тях. По тази причина и във връзка с обособяването на два самостоятелни имота, които да бъдели нанесени в КК, същите сключили договор за разпределение реалното ползване на лозето, както подписите им били нотариално заверени от ••• в Районен съд- Ц. на 04.09.1997 г., с рег. № ••• Въз основа на този договор и нанасяне в картата на ЗЗП- Ц. била издадена скица № ••• г. на Общината, в който частта на наследодателката на двата ответника била обособена в имот пл. № ••• с площ от 975 кв.м., като частта на Р. М. била обособена в имот № ••• с площ от 975 кв.м., но същите не били оформени с надлежни документи. Независимо от това наследодателката на двамата ответника продължила да живее на втория жилищен етаж от къщата в гр. Ц., ул. •••, като в този етаж от 1975 г. живеели като семейство с нейния съпруг и баща на ответниците, последните били родени и отгледани там, като там починали и родителите им. Майка им С. В. продължила да ползва до края на живота си и постройките за допълващо застрояване в двора, а именно- външния клозет и лятната кухня, последната състояща се от баня и складово помещение, като в същите имало вещи, като след смъртта на наследодателя им останали складирани в тези помещения. Сестра й Р. М. след завършване на средното си образование в гр. Ц. през 1940 г., отишла да следва и работи в гр. С.. Посещавала гр. Ц. само по време на почивките и отпуски през годината, като отсядала единствено на първия етаж, като това продължило и след смъртта на баба им М. А. през 1996 г. След смъртта на майка им през 2002 г. ответниците заключили техния тори етаж, в който останали вещите на техните родители. Само те двамата имали достъп и ключ до втория етаж и периодично го посещавали. Ответника Н. В. живеел в гр. Б., като при посощение на имота нощувал в него на втория етаж. В тази връзка се твърди, че нито Р. нито нейния син имали ключ от втория етаж, никога не били пребивавали там, не било имало вещи на дядо им и баба им на втория етаж, вещите им били на първия такъв, докато не били изхвърлени при ремонт на този етаж през 2016-2017 г. от Р. М.. През пролеттта на 2013 г., при издвършване на инцидентна справка в КК и КР на гр. Ц., ответниците установили, че дворното място с къща и допълващо застрояване с адм. адрес в гр. Ц., ул. „••• бил записа на непознато лице М. Т. А.а, без да бил отразен в документите за собственост, като тяхната баба се казвала М. П. А.. Твърди се, че през месец юли 2013 г. ответниците получили нотариална покана от Р. М., с която ги канила да уредят отношенията си по повод наследствени имоти, включително и такъв в местността „Арапя“. Тази покана изненадала ответниците, с оглед на това, че М. и сина й никога не били имали претенции и искания за втория етаж, както и за лозето в м. „Вургарски път“, като същите нямали да имат претенции за имотите, владяни от ответниците повече от 10 години. През лятото на 2013 г. докато Р. М. почивала в гр. Ц., се снабдили с удостоверения за данъчни оценки, удостоверения за наследници, за идентичност на имената и със скици за имотите. След това обаче същата си заминала за гр. К. и въприк настояванията на ответниците собствеността им не била уредена, като им било заявено, те да се оправят както могат, а тя щяла да си оправи нещата по- късно. Твърди се, че предвид създалата се ситуация и след като ответниците имали и други наследствени имоти, получени в наследство от баща им и при вече подготвени документи, Н. В. завел срещу Т. В. иск за делба на всички имоти, включващи имотите останали в наследство от баща им и тези придобити по наследство от дядо им, чрез тяхната майка и с придобивно давностно владение, текло необезкоявано и несъмнено от 1973 г. По иска за делба било образувано гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц., което приключило, като отношенията между съсобствениците останали и след това много добри. През 2015 г. Р. М. се снабдила с КНА за собственост по наследдство и давностно владение, както за имота предмет на делбата, така и за лозето. В тази връзка била подписана от Р. М. от една страна и ответниците от друга страна декларация от 21.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите, като всяка от страните декларирала, че била запозната с документите за собственост, а именно съдебната спогодба на гр. дело № ••• г. на РС- Ц. и КНА за собственост на Р. М., като изрично в декларацията било отразено, че никой от деклараторите няма претенции към другите декларатори. Тази декларация изцяло и безпрекословно спазвала изискваната форма за договор за действителност на доброволна делба по чл.35, ал.1 ЗС. С оглед на това, се твърди, че исковата претенция на ищците за нищожност на делбата по посоченото гр. дело от 2013 г. било недопустимо, като не били налице предпоставките за нищожност по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, а именно, неучастие на някой от съделителите в делбата за наследство. Отделно от това се счита, че имотите предмет на делбата са придобити и по давностно владение. В тази връзка се твърди, че не отговаряло на истината твърдението, че в делбата не бил включен и друг наследствен имот, а именно подпокривното пространство на сградата в гр. Ц., ул. „•••. В тази връзка се твърди, че ако един самостоятелен обекх на собственост не бил поделен, то това не водило до нищожност на делбата по чл.75, ал.2 ЗН и на второ място се твърди, че подпокривното пространство не подлежало на делба, с оглед на това, че не представлявало сомастоятелен обект на собственост. Също така изцяло неверни били твърденията, че достъпът до подпокривното пространство бил възприпятстван от собственика на втория етаж. До него никога не било имало пряк свободен достъп, като за достигането до него се минавало през вътрешна капандура. Между втория етаж и подпокривното пространство нямало плоча, двете били разделени с гредоред и камъш. Не отговаряло на истината твърдението, че в имота била налице тераса, която не била включена в делбата, като това била плоча на допълващо застрояване, като пряк достъп до нея имал само собственика на втория етаж. Твърди се, че не отговаряло на истината твърдението, че процесните имоти предмет на делбата по гр. дело, били ползвани общо от С. В. и Р. М., като втория етаж живяло семейството на С. В., като само те са го ползвали, като след извършването на дебата бил извършен ремонт от Т. В.. Твърди се обаче, че първия етаж бил сънаследдствен между наследниците на С. В. и Р. М., като до 2015 г. се ползвал от всички. В тази връзка се твърди, че съгласно житейката логика ако Р. М. намирала съдебната делба за нищожна поради неучастието си в нея, то иск по чл.75, ал.2 ЗН, щяла да заведе още през периода 2013- 2015 г., а не през 2015 г. да се снабдяла с КНА и да подпишат нотариално заверената декларация. Твърди се, че разликата в квадрабтите на имотите по никакъв начин не представлявало основание за нищожност на делбата. Ето защо се иска оставянето на иска за нищожност на делбата без разглеждане като недопустим или неговото отхвърляне ато неоснователен и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като с иска за нищожност на делбата по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц. била налице хипотезата за злоупотреба с право по чл.8, ал.2 ЗЗД, чл.57, ал.2 КРБ и чл.3 ГПК. В с.з. ищеца лично и се представлява от пълномощници адвокати, сочат доказателства и претендират за уважаване на предявения иск. В с.з. от ответниците се явява лично Т. В., като и двамата представляват от пълномощник адвокат, чрез който сочат доказателства и пледира за отхвърляне на исковете. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: В настоящия случай не се спори между страните, че С. Т. В., поч. през 2002 г. и Р. Т. М., поч. в хода на процеса през 2022 г. са наследници по закон на Т. Г.М., поч. през 1972 г. и М. П. А.а, поч. през 1996 г. В тази връзка също така страните не спорят, че наследодателят им Т. Г.М. с договор за покупко- продажба от 09.12.1948 г. правото на собственост върху нива за лозе, находяща се в землището на гр. Ц., в местността „Вургарски път“ от 4 дка и дворно уреголирано място, находящо се в гр. Ц. от 195 кв.м., заедно с построената върху него къща. Страните също не спорят, че с протокол № 7 от ••• г. по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц. е одобрена постигнатата между Н. К. В. и Т. К. В. спогодба с описаните недвижими имоти. Също така стрените не спорят, че КНА за право на собственост върху недвижим имот, признато чрез обстоятелствена проверка- чл. 587, ал.2 ГПК от 21.12.2015 г. Р. Т. М. е призната като собственик по давностно владение и наследство на описаните в него имоти. Представени са данъчни оценки и скици на имота, както и декларация и удостоверения с нотариална заверка на подписите относно собствеността на наследниците на Т. Г.М.. Представени са нотариални покани изпратени от Р. Т. М., до ответниците с които ги кани да извършат доброволно делба на всичките им наследствени имоти, получени от същите. Представен е също договор, с нотариална заверка на подписите от който се установява, че С. Т. В. и Р. Т. М. са постигнали съгласие за разпределение и реалното ползване на НИ, получен в наследдтво от наследодателя им Т. Г.М., а именно на лозе от 2000 кв.м. в гр. Ц., м. „Вургарски път“, като първата получава половината от лозето в западната му част, а втората половината за ползване в източната част. Също така страните не спорят, че с Решение № ••• г. по в.гр. дело № ••• г. по описа на ЯОС, е отменено решение № ••• г. по гр. дело № ••• г. на ЦРС, в частта, с която иска за делба между Н. К. В. и Т. К. В. по отношение на недвижим имот, представляващ лятна кухня със застроена площ от 16, 25 кв.м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 1, 80 кв.м., находящи се в дворно място в гр. Ц. с идент. № •••, е отхвърлен и вместо това е постановил, като е допуснал делбата между Н. К. В. и Т. К. В. по отношение на недвижим имот, представляващ лятна кухня със застроена площ от 16, 25 кв.м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 1, 80 кв.м., находящи се в дворно място в гр. Ц. с идент. № •••, при квоти по ¼ ид.ч. за всеки един от тях, като допуснатия до делба недвижим имот щял да се изключи от делбената маса, ако между съделителите от една страна и третото лице съсобственик от друга, не се извършила делба до съставянето на разделителния протокол. Представена е декларация от 21.12.2015 г. подписана от Р. М. от една страна и ответниците от друга страна, с нотариална заверка на подписите, като всяка от страните декларирала, че била запозната с документите за собственост, а именно съдебната спогодба на гр. дело № ••• г. на РС- Ц. и КНА за собственост на Р. М., като изрично в декларацията било отразено, че никой от деклараторите няма претенции към другите декларатори. Приети са писмени доказателства, заверени копия за вярно с оригинала по ч. гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц., приети са заверени копия от наториално дело № ••• г. на нотариус с рег. № ••• на НК, приложена е и справка от СВ на РС- Ц. от която се установява, че на дати 04.09.1997 г. и 05.09.2997 г. не било извършено вписване на договор за разпределение на ползване от 1997 г. Приети са и справка от регистър за справки, изготвени от СВ в гр. Ц.. По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите П. К. Г.- В., П. К. К., А. Л. Д. и Й. М. К.. От показанията на свидетелката П. К. Г.- В. ( ••• на ответника Т. В.) се установява, че познава имота на ул. „••• в гр. Ц. от най ранната си възраст. Там живеели семейство В.и, като К. В. бил •••, а •••та му С. В. била •••. Знаели, че същите живеели на втория етаж, като къщата била на два етажа с външно стълбище за втория етаж. През 1987 г. сключила граждански брак с Т. В. и тогава за първи път влязла в имота. Там на втория етаж живеели свекъра и свекървата, като на първия етаж баба М., но нея я нямало защото била на гости в гр. К.. През лятото баба М. и леля Р. М. живеели на първия етаж, като никога не било имало спорове между свекърва й С. В. и сестра й леля Р. за ползване на етажите. След като 1996 г. починала свекърва й, а седмица след това починала и баба М. се установило и тя разбрала, че нямат документи за собственост за етажите. Едноетажната постройка била с две помещения, като западното било баня където имало бойлер с дърва, както свекърва й перяла големи пътеки, губери, като то не било за живеене и до него имало складово помещение. Едноетажната постройка била обслужваща сграда, като в другото помещение имало пералня на свекърва й и отсреща имало талпи на които се нареждали буркани със зимнина. След като свекърва й починала на 07.03.2002 г., дошла леля Р. от гр. К. и след погребението се заключил етажа. От време на време там ходил Н. В., който живеел в гр. Б., като те също влизали да вземат вещи. От етажа ключ имали Т. и Н., от втория етаж. През 1992 г. свекъра й получил инсулт на лозето, като отишли да го затворят със ••• си и там имало барака. Лозето се намирало в местност „Вургарски път“ в Ц., в непосредствена близост имало голямо военно поделение и било около 2 дка. Тя заедно със супруга си ползвали лозето, както преди това го работил свекъра й. СКлед неговата смърт те продължили да го ползват, но само половината от един декър, като и към настоящия момент продължавали да го ползват. След като тя отишла да работи в гр. Б., ••• й продължил да го ползва, като имали овошки, като тази част която ползвали била оградена. След като баба М. починала, почнали да оправят документите и всеки да получи своето. През следващата или по-следващата година когато починал свекъра й имало договор за разпределение за ползване който била виждала и за който от общината им казали, че трябва да си направят реална делба за ползване и всеки имот да имал номер. Отношения между С. и синовете им били между майка и синове. Свекърва й преди да почине имала множество заболявания, като •••та на Н. В. била лекар. Заедно с нея яводили по болници, където оставала на лечение. Не се налагало в болничното заведение да ползва човек, който да бъде постоянно до нея. Генералния ремонт на етажа бил извършен, когато ••• й получил в дял, но през цялото време леля Р. била трудно подвижна и с количка. Баща й, тя и ••• й Т. оправяли етажа, когато се обадила леля Р., че идвала, като отношенията между сестрите били изключително добри. Знаела, че между първия и втория етаж нямало плоча, като противоземетръсните мероприятия ги правил М. и било гразно, като издълбал първия етаж и залял с някакви чудесии. Банята и тоалетната на втория етаж си били там, като са качиш по стълбите се отваряла входната врата, правило се една – две крачки, виждало се капандура 50/70 см., продължавало се, завивало се на ляво и се продължавало ислед като хсе минело се достигало до санитарните възли на втория етаж. Леля Р. ходила през лятото за месец и половина- два, като отсядала на първия етаж, като документите си ги оправили те, като по делбата имало адвокати. Не била съдействала и не била изготвяла документи, като през 1997 г. трябвало да бъде делба. Документа за разпределението на ползване го била виждала, като бил заверен от М.К., който бил ••• в М.Т., като бил починал. Той идвал от М.Т. като командирован и съда там не бил толкова натоварен и имало дела които били разгледани от него. В периода 1995- 1997 г. била ••• в РС- Ц., където основала съда, като селд това напуснала и чрез конкурс започнала като ••• в ОС- Б.. Видяла ремонтите които правил М., като прозорците били изкъртени и всичко се виждало, като се имало чувството, че къщата ще падне. След като починала баба М. разбрала, че имота бил наследствен и всеки си знаел етажа, което било толкова логично. Нямало тоалетна и баня на първия етаж, като после се построили, като в един момент видяла, че има баня. Едноетажната пострайка била на М. и била на западното помещение, което преди това било санитарно помещение, като искали и тоалетната. Тоалетна се построила, като складчето било на Т. В., като той го палзвал отделно. М. направил баня, като през 2013 г. Т. и Н. са започнали съдебна делба на имотите останали им в наследство от баща им и майка им. Т. получил втория етаж от къщата на ул. „Ц.С.“ и ½ ид.ч. от едноетажната постройка, клозет и от дворното място, като Н. получил това което било от баща им и друг не бил участвал в тази делба. Те се били разбрали и всеки си знаел етажа, като отношенията им били безпроблемни. Свидетелля П. К. К. ( без родство със страните) посочва, че познавал Т. В. и •••та му, като и всички останали, като били от един град. Имота се намирал в централната част на града, като се знаели по фамилии. Имота представлявал къща на два етажа, като втория етаж се качвало по външни стълби. В момента никой не живеел в имота, като кой живеел в имота ги знаел от дете. На първия етаж бил дядо Т. М. с леля М., като на втория етаж живеела леля С. и К. В.и. Те му били учители и всички починали. С леля Р. се започнал през 2006 г., като на центъра имал мазазин и тя ходила там с други жени, където се събирали и си приказвали. Не живеела в гр. Ц., мисли, че някъде по Софийко, като нямали други къщи. Имали лозе, което граничило с оградата на поделението в м. „Вургарски път“, като в последствие било заградено половината. Тази част която била до поделението била обрасла в дървета, като този парцел в западната част бил обработваем, имало и зелена барака, но сега я нямало. Т. ползвал тази обработваемата част, като виждал и •••та му там, преди около 4-5 години. Този имот бил ограден с телена ограда, а другия никой не бил го обработвал и не било влизано отдавна. Втория етаж продължавало да се ползва от Т. В., като там ходил със сина му през 2006 г. Бил влизал на втория етаж и се ползвал от Т. В.. Р. която споменал била майката на М., като през 1971 г. започнали да строят тяхната къща и от баща си бил чувал, че Т. М. бил казвал, че втория етаж ще е на С. В., защото тя си живеела в Ц., а долния на другата му дъщеря Р.. Документи не бил виждал, това го бил чул от баща си. Нямал роднинска връзка с П. В., като си спомнял С. В. която му била ••• и доколкото си спомня нямала нужди от грижи. Р. когато ходила била в инвалидна количка. Също така познавал и брата на Т., Н. като не бил го виждал в имота, той имал имот в центъра до училището. Не знаел кактви ремонти бил извършил Т. В. и когато бил влизал етажа бил в нормално състояние. Последно бил влизал там през лятото на 2023 г. и тогава видял М. за първи път. Същия изнасял нещо от салона на стаята, като имало и жена с две деца които били отвън. До нея имало постройка, за която знаел, че е на Т. В. с бяла дограма, а до него една замазана, тя била едноетажна постройка. Зелената барака я нямало в имота, като била стара от лагерите. Знаел, че Т. и Н. били правили делба, като втория етаж бил на Т.е а Н. взел къщата в центъра която била от баща им. Допълнителната пострайка в годините назад била тухлена и тази част която била до къщата имало дърва и инструменти се слагали там. Толаетната не била в тази постройка, като имало външна тоалетна, която си стояла още там. Крайната била баня, като граничила със съседния двор, било лятна баня и не бил влизал там. Не знаел как се ползвала тази постройка и не знаел как си били разпределяли разходите за ремонти. Свидетеля А. Л. Д. ( без родснво със страните) посочва, че познава М.. В имота в Ц. за първи път ходил, след казармата около 1992 г. Познавал и майка му на М., като живеели в К., но лятото ходили там. Същата ползвала първия етаж, а на втория била ляля му, сестрата на майка му. Лелята я видял около 2000 г. за последно, като след смъртта й бил ходил много пъти, зая да кара майката на М. до там, защото той бил в чужбина. Майката на М. била в адекватно състояние, но била трудно подвижна и с инвалидна количка. Посочва, че бил влизал на втория етаж, около 2006 г., като видял част от багажа който разчиствал М. на първия етаж в стая на втроия етаж, в първата стая. След като се прибрал М. от Канада вещите му пречили и част от тях качил на втория етаж, посочва части за окачен таван. На втроия етаж се бил качвал, защото имало проблеми с покрива, като от втория етаж имало една стълба, по която да се качиш на тавана. За втория етаж се качвало по външна стълба и се влизало в помещение, което фактически било първото помещение, като там била стълбата за тавана. Нямало ветрешна връзка между двата етажа, като проблема бил разместени керемиди. М. викнал майстор да оправи керемидите. На втроия етаж бил влизал след смъртта на леля му, във връзка с преместването на сателитна чиния, като взели ключеве от майка му. Синовете на лелята ги бил виждал там, но преди смъртта на майка им, като единия го бил виждал само веднъж. След смъртта на лелята на М. бил виждал само единият от синовете й който ходил да види леля си за малко. На втория етаж след смъртта на лелята никой не живеел, като за последно ходил в имота миналата година. От вън било изменено имало надстроявано и достроявано. Самата къща била измазана, но била стара мазилка и от влагата на морето падала и трябвало постоянно да се ремонтира. Тоалетната е банята били извън етажа на къщата. В двора имало външна тоалетна, като до въпросната баня, до къщата имало едно постройка, съединена с къщата с плоча, горе с втория етаж съединена, като там била първо банята, след това имало някакво помещение, не знаел как му викат, като М. си държал дървата и велосипеда там. Банята се ползвала от майка му, М. и гостите на първия етаж. Леля С. не била ползвала банята, тя си имала такава на втория етаж, както първия етаж не била ползвала банята и тоалетната. Ремонтни дейности М. правил много и когато се качвал на втроия етаж имало счупено стъкло, като нищо там не било правено. За последно на втория етаж се бил качвал около 2012 г., като къщата не била давана под наем. Нямал информация някой да бил пречил на М. и майка му да ползват имота, същия правил ремонти, но след смъртта на леля му. Знаел, че къщата била с неуредена собственост и М. се падал някакъв наследник и той му бил казвал за неуредената собственост. Двете сестри били в много добри отношения, като леля С. слизала отгоре и си говорили. За последно ходил миналата година, като в имота били правени ремонти. За последна за антената се бил кавал 2006- 2012 г., както не бил се качвал да прави ремонти. Качил се на тавана, където видял, че свети, като това не била таванско а подпокривно пространство, като не бил се качвал в цял ръст за да прецени колко било високо. Не бил стъпвал защото не било плоча, като нещата които качил М. на втроия етаж стоели много време, но какво станало с тях не знаел. Спомнял си единствено, че пода бил дървен и много прашасъл. Били части за окачен таван, а не отпадък, като М. ги купил от банка и не ги окачил, защото заминал за чужбина. М. искал като прави ремонт да ги ползва за тавана, но сега какво се било случило не знаел. Отношения на С. В. със синовете й били нормални, като при идвали и внуците й. Свидетелката Й. М. К. ( без родство със страните) посочва, че познава страните. Живеела в гр. С., но много често била ходила в Ц., при леля Р., майката на М.. За последно била ходила, след като сестрата на леля Р., леля Таня била починала, като това било 2004-2005 г. След тези години били минавали покрай имота, но не били отсядали там. Когато ходили леля С. била на втория етаж, а леля Р. долу, като не била се качвала на втория етаж. От външни стъби се стигало до втория етаж, от вътре не можело, като имота бил на двете сестри. При леля Таня идвали само внуците й, знаела, че има синове, но не ги била виждала. Вънка се готвило, като имало баня, тясно помещение което само те ползвали, като сестрай не го ползвала. М. се опитвал да прави нещо, но били полвинчати работи, като в началото чистил двора, защото не можело да се влезе било боринясало. Подът бил в ужасно състояние, допълнителната постройка била неизмазана, като някакво помещение се ползвало за склад, където М. слягал натурии и др. работи. Отношенията между сестрите били добри, като С. се оплаквала, че не била добре, но не идвали, като те я обгрижвали с М. и майка му. Знаела, че М. имал някакъв проблем с това допълнително застрояване, като построил нещо което трябвало да се махне и нямало ток. След това синът и минавал да види леля Р., като казвал, че правили много хубав ремонт. М. правил всичко необходимо имота да бъде обитаван и да създаде нормални условия за живот. Била виждала баба му, но в гр. К., при леля Р. и М. които се грижели за нея. Споменала, че искала да даде нещо от имота на М., но не дала защото не бил оправен. Свидетелката посещавала имота в периода 1992- 2004 г. през летните месеци, като през останалото време не била ходила. След като пичанала леля С. на втория етаж никой не живеел, тя се отбивала след 2015 г. но не била оставала там. Приложено е и ч. гр. дело № ••• г. по описа на Ц. районен съд. Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Правното основание на предявения иск е чл. 75, ал.2 ЗН, за провъзгласяване нищожността на спогодба, одобрена от съда в о.с.з. на ••• г. по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц.. От изнесените обстоятелства от ищеца и неговия правоприемник в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявеният иск е с правно основание чл.75, ал.2 от ЗН е допустим, тъй като е предявен от наследник по закон на Т. Г.М., срещу страните по одобрената спогодба за делба от съда в о.с.з. на ••• г. по гр. дело № ••• г. по описа на РС- Ц.. Съгласно т.1 от ТР № 3 от 19.12.2913г. по тълк. Д.№ 3/2013г. на ОСГК на ВКС – допустимо е искът за установяване нищожност на одобрена спогодба за делба по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН да бъде предявен самостоятелно в отделно исково производство. В тази насока следва да се отбележи, че правото да се иска признаване на делбата за нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН и/или извършване на нова делба принадлежи на участниците в съсобствеността- на лишения от участие съсобственик и на всеки друг съсобственик. Реализирането на това право се извършва в нов процес с участие на всички носители на правото на собственост. В този смисъл са разясненията, дадени в тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. дело № 1/2004 г., т. 1 и тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, както и константната съдебна практика, обективирана в решение № 115 от 07.11.2014 г. по гр. дело № 2203/2014 г., решение № 484/01.02.2011 г. по гр. д. № 317/2010 г. на ВКС, второ г. о. и др. Задължение на съда е да следи за конституиране в производството на необходимите задължителни другари. Постановеното решение без участието им е недопустимо. В настоящия случай безспорно е установено, като посоченото обстоятелство не се спори и от страните, че делбата на процесните имоти в гр. Ц. на ул. „Ц.С. № 7 и лозе находящо се в землището на гр. Ц., са извършени без участието на Р. Т. М.. С оглед на това, такава делба не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността. Състоянието на съсобственост продължава да съществува, затова всеки от съсобствениците има правата, които произтичат от съсобствеността и неговата идеална част в нея. По тази причина решението по нищожната делба не формира сила на пресъдено нещо и не е процесуална пречка по смисъла на чл.299 ГПК да бъде извършена нова делба с участието на всички съсобственици. Всеки от тях може да се позове на нищожността на делбата по чл. 75, ал.2 ЗН и да предяви нов иск за делба, който ще е допустим /срв. ППВС 7/1973 г. т. 7/. Задължителното другарство - представлява частен случай на необходимото другарство, който поражда необходимост в процеса да участват всички другари като условие за неговата допустимост. Делбата е особено исково производство и задължителното другарство на всички съсобственици се основава на естеството на спора и невъзможността влязлото в сила решение, постановено по дело за делба, без участието на съсобственик, да породи правни последици. До настоящия момент практиката на ВКС в този смисъл е константна и не е изоставена с ТР 3/2017 г. на ВКС, ОСГК, което се отнася за другарството на съпрузите само по исковете за собственост. Задължителното другарство обуславя съвместната процесуална легитимация на съсобствениците. За нея съдът следи служебно и има задължение да даде указание на участващите съделители, всеки от които е ищец по своето право на делба и съответно ответник по правото на делба на останалите, да конституират като съделители в делбата лицата, за които има данни по делото, че притежават права върху делбените имоти. В разглеждания случай по делото има достатъчно данни, от които може да се заключи, че съсобственик на делбения имот е и Р. Т. М., като същата е наследила ½ ид.ч. от наследството на наследодателя си Т. Г.М. и тя е следвало да участва в делбата. Съдът приема за неоснователно възражението на ответниците за упражняване на давностно владение на имотите предмет на спогодбата. В тази връзка дори и да се приеме, че е налице някакво разпрезделение на обектите, то може да бъде единствено по отношение на правото на ползване, но не и по отношение на правото на собственост. По отношение на тавана следва да се отбележи, че подпокривното пространство (таванът) на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива, е обща част от сградата. Дори таванът - обща част от сградата, да има нужната височина, пространство, обем, до който има нормален достъп от стълба и от което могат при спазване съответните законни изисквания да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, е обща част по предназначение. Подпокривното пространство (таванът), който е обща част от сградата, не може да бъде обект на прехвърлителни сделки и съдебна делба, нито да се придобива с дамвностно владение, докато не бъде променено предназначението му. Поради изложеното таванът като обща част на етажните собственици следва техните права в съсобствеността. Т.е. те имат дял в общите части, съразмерен между стойностите на помещенията, които притежават. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.69 З, не намира приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В посочената хипотеза в тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Съдебната практика приема, че това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, което трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно, но във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани ( Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС ). В тази връзка следва да се отбележи, че са налице две групи свидетели, като тези на ответниците твърдят, че е налице еднолично ползване от сънаследника Т. К. В., като другата група свидетели тези на ищеца свидетелстват точно в обратната посока. С оглед на това, съдът приема, че не е доказано възражението на ответниците за придобИ.е на посочените в спогодбата имоти по давност. Не може да бъде направен и извод за явно манифестирано намерение за своене на процесните имоти пред другия съсобственик, като не представляват достатъчно доказателства за това обстоятелство и показанията на разпитаните свидетели. Не се установява, че ответниците са довели до знанието на съсобственика Р. Т. М. субективното си намерение да счита имотите, предмет на спогодбата за изцяло свои. С оглед на това и при липса на доказателства, че ответниците са довели до знанието на другия съсобственик намерението си да придобие нейната идеална част от посочените имоти в съсобствеността за тях, следва да се приеме, че възражението им за изключителни собственически права върху имотите, за които се твърди придобИ.е по давност, е неоснователно. По отношение на представената декларация от 21.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите между страните. Същата е съставена след одобряването на съдебната спогодба от съда и не променя факта, че съделителката Р. М. не е участвала в делбата. В тази връзка следва да се отбележи, че съществен елемент от нотариалното производство, по реда на което се извършват сделки е волеизявлението. В настоящия случай извършването на нотариалното удостоверяване не е породило вещно- прехвърлителното си действие в обема на правата на страните, с оглед на това, че постигната между страните спогодба одобрена от страна е изначало нищожна, поради неучастието на сънаследник в нея. С оглед на това съдът намира предявения иск за основателен и като такъв следва да се уважи. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направени по делото разноски. В настоящия случай се претендира разноски в размер на 2994, 64 лв. за настоящата инстанция, съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК, като от страна на пълномощника на ответниците е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В настоящия случай с оглед на това, че иска е предявен на 18.03.2021 г. приложение за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение намира Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения изм. и доп. ДВ бр.68/31.07.2020 г. В настоящия случай приложение намира разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1, като платеното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. е под миниума и възражението за прекомерност се явява неоснователно. Водим от горното ЯРС