Решение № 41 от 17.2.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 1243/2021 г.

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК. С решение от 12.04.2021 год. на СГС, НО, 4 състав по НОХД № 2219/20 год. по описа на съда, обв.С. Ш. И. е признат за виновен в това, че на 26.10.2019 год., около 06.00 ч. в гр.Кърджали, бул.“Беломорски“, пред №80, до закусвалня „Диаз 2“, при управление на МПС- л.а. „Рено Клио“ с рег.№ ••••••••, с посока на движение от кв.“Веселчани“ към автогара „21-ви век“, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в чл.20, ал.1 от ЗДвП-„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“-не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал и е предизвикал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост е причинил на М. И. А. от гр.Кърджали средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се в следното травматично увреждане-разместено счупване на костите на дясната подбедрица, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от тридесет дни, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК във вр. с чл.378, ал.4, т.1 от НПК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2000 лв. На основание чл.343г във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 във вр. с чл.78а, ал.1 във вр. с ал.4 от НК и във вр. с чл.378, ал.4, т.1 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на решението в сила. Осъден е да заплати сторените по делото разноски. В срока за обжалване е постъпила жалба от обв.И., чрез защитникът му, с доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради което прави искане да бъде отменено.Твърди, че обвинението е неконкретизирано и неясно, а при постановяване на решението си съдът не се е съобразил с изискването на чл.303, ал.1 от НПК, според който присъдата не може да почива на предположения. В съдебно заседание е приет препис-извлечение от акт за смърт на С.И., представен от защитникът. Представителят на САП изразява становище, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и се прекрати наказателното производство. Софийски апелативен съд, като прецени доводите на страните и представените във въззивното производство доказателства, намира за установено следното: Срещу С. Ш. И. в СГС е внесен обвинителен акт за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1 от НК, по който е образувано НОХД № 2219/2020 год. На 12.04.2021 год. съдът е признал обв.С.И. за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 2000 лв.На основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от правоуправление за срок от една година, считано от влизане на решението в сила.Решението е обжалвано от обвиняемия, чрез неговия защитник, с искане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Въз основа на така подадената жалба е образувано ВНОХД № 1243/21 год. по описа на САС, НО, ІІ-ри въззивен състав. Междувременно, след постановяване на решението, но преди приключване на образуваното въззивно производство, е настъпила смъртта на обв.С.И. предвид представения и приет от САС препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 2373/01.12.2021 год. на Район „Младост“ към Столична община, според който смъртта на С.И. е настъпила на 01.12.2021 год. С оглед на изложеното САС счита, че са налице предпоставките на чл.334, т.4 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК за отмяна на първоинстанционното решение и прекратяване на наказателното производство по делото.Не следва да бъде изследвано съществото на обвинението, защото смъртта на обвиняемия е довела да прекратяване на наказателното правоотношение, което стои в основата на повдигнатото обвинение и в този смисъл липсата на субект на наказателна отговорност представлява безусловно правно основание за отмяна на атакуваното решение и прекратяване на воденото срещу С.И. наказателно производство.