Решение № 3384 от 1.11.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 799/2024 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 от АПК. Образувано е по жалба на зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" София, чрез юрисконсулт Ц. Ц., срещу разпореждане [номер]/07.10.2024г. по адм. дело № 720/2024г., с което й е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 304, ал. 1 от АПК за неизпълнение на Решение № 40/20.02.2023 г. по а. д. № 135/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново, оставено в сила с решение № 489 от 16.01.2024г. по адм. дело № 3610/2023г. по описа на Върховен административен съд. В жалбата се твърди неправилно наложена санкция на административния орган поради липса на предвидените в закона условия за това, а именно неизпълнение на съдебно решение. ВАС не бил определил срок за изпълнение, а само указал ново произнасяне. Позовава се на необходимост от извършване на допълнителни административни проверки и предприети действия по издаване на ново уведомително писмо, съобразявайки мотивите и указанията на съда, както и постъпили документи от МЗХ. Изложени са подробни съображения за вменените задължения със съдебния акт, предприетите действия и неправилната преценка на органа за неизпълнение на съдебното решение. Моли се за отмяна на разпореждането. Настоящият тричленен състав на Административен съд Велико Търново намира жалбата за процесуално допустима – подадена от лице с активна процесуална легитимация, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, до компетентния да разгледа спора съд, в срока по чл. 306, ал. 5 АПК. Като взе предвид становището на жалбоподателя и след преценка на доказателствата по делото, настоящият състав намира разпореждането за издадено от компетентен орган по аргумент от чл. 306, ал. 2 АПК, в необходимата форма, при спазване на процедурата по чл. 306, ал. 1 – ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 304, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, оспореното разпореждане представлява допустим и валиден съдебен акт. Произвоството е образувано по повод на подадено искане от П. Т. Г. от [населено място], чрез адв. [населено място] да бъде наложено наказание на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за неизпълнение на влязлото в сила Решение № 40/20.02.2023 г. по АД № 135/2022 г. на АСВТ, задължаващо последния да издаде нов акт по подадено искане за финансово подпомагане от молителя за кампания 2020 година. В искането се твърди, че посоченото съдебно решение е влязло в сила, след като е потвърдено с Решение № 489/16.01.2024 г. по АД 3610/2023 г. на ВАС, но не е изпълнено, доколкото на Г. не е връчено ново уведомително писмо, нито са изплатени заявените за кампания 2020 г. суми за финансово подпомагане. В рамките на предоставената възможност по чл. 306, ал. 3 от АПК зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е депозирал писмено становище, с което е възразил срещу подаденото искане. Посочил е, че решението на АСВТ е влязло в сила 16.01.2024 г. и в изпълнение на същото са предприети последващи действия за издаване на ново уведомително писмо, както е разпоредено от съда с влязлото в сила решение, но за целта е необходимо да се извършат редица процесуални действия – допълнителни проверки, които да установят наличието или липсата на правно основание за заявените от повече от едно лице площи, които не е възможно да приключат в толкова кратки срокове. В тази връзка представя доказателства за инициирани допълнителни проверки, които обуславят резултата от новото произнасяне по заявлението за подпомагане. Ето защо счита, че не е налице неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт и моли искането за налагане на глоба да се отхвърли. П. Т. Г. от [населено място], общ. В. Търново е оспорил по съдебен ред Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 с изх. № 02-040-6500/393 от 11.03.2022 г. на зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в частта, с която е намалена исканото със заявлението подпомагане по Схема за единно плащане на площ със сумата от 6 529.51 лв., по Схема за преразпределително плащане със сумата от 4 524 лв. и по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания със сумата от 2 162.02 лв. Въз основа на тази жалба е образувано АД 135/2022 г. по описа на ВТАС. С Решение № 40/20.02.2023 г. по това дело ВТАС е отменил Уведомителното писмо в обжалваната част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за кампания 2020 година съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Това решение на ВТАС е оспорено по касационен ред от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, като е образувано АД 3610/2023 г. по опис на ВАС. С Решение № 489/16.01.2024 г. по това дело касационната жалба е оставена без уважение и решението на ВТАС е потвърдено. Посоченото касационно решение е необжалваемо и като такова е влязло в сила на същата дата – 16.01.2024 г. Същото е изпратено, ведно с влязлото в сила решение на ВТАС от първоинстанционния съд за изпълнение на администрацията на 30.01.2024 г. По повод на подадено искане от П. Т. Г. от [населено място] да бъде наложено наказание на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за неизпълнение на влязлото в сила Решение № 40/20.02.2023 г. по АД № 135/2022 г. на АСВТ, задължаващо последния да издаде нов акт по подадено искане за финансово подпомагане от молителя за кампания 2020 година. В искането се твърди, че посоченото съдебно решение е влязло в сила, след като е потвърдено с Решение № 489/16.01.2024 г. по АД 3610/2023 г. на ВАС, но не е изпълнено, доколкото на Г. не е връчено ново уведомително писмо, нито са изплатени заявените за кампания 2020 г. суми за финансово подпомагане. образувано и приключило е АНП № 146 по описа за 2024 година на Административен съд - Велико Търново, по което с разпореждане [номер] от 13.03.2024г. е оставено без уважение искането на П. Т. Г. от [населено място], чрез адв. [населено място] да бъде наложено наказание на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за неизпълнение на влязлото в сила Решение № 40/20.02.2023 г. по АД № 135/2022 г. на АСВТ. За да осъди зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ да заплати глоба в размер на 200, 00 лева за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт съдебният състав по адм. дело № 720/2024г. приема, че са налице предпоставките по чл. 304, ал. 1 от АПК. Липсата на определен срок по реда на чл. 174 от АПК, в случаите, когато съдът задължава органа да издаде административен акт, не означава, че административният орган не е обвързан въобще със срок за произнасяне, а се прилагат сроковете, определени с нормите на чл. 57, ал. 1-7 от АПК, с които разпоредби законодателят е определил сроковете за издаване на всички административни актове въобще, за които няма определен друг специален срок за тяхното издаване. С нормата на чл. 57, ал. 8 от АПК е предвидено и задължението на административния орган незабавно да уведоми заявителя в случай на забавяне на произнасянето. Тези разпоредби АПК са императивни – гарантират упражняване от административните органи на правомощията им по разумен начин, добросъвестно и справедливо, при осъществяване на процесуалните действия в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. В конкретния случай, съгласно представените доказателства, последните предприети действия за изпълнение на съдебното решение са от 24.06.2024 г. /докладната записка на зам. изпълнителния директор от същата дата/. Липсват данни след този момент адм. производство да е спирано по реда на АПК или поради извършването на административни проверки или проверки на място на основание ЗПЗП или приложимите наредби. От 24.06.2024 г. към датата на постановяване на настоящото разпореждане безспорно не е налице произнасяне по подаденото от П. Г. заявление и са изминали повече от 3 месеца, като не са представени доказателства през този период да са били извършвани действия, които да са наложили удължаване на сроковете за произнасяне, а всички срокове по чл. 57 от АПК са изтекли. Пред настоящия състав е представено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 изх. № 02-040-6500/393#12 от 21.10.2024г. От така представеното писмено доказателство е видно, че касаторката изпълнява съдебното решение едва след като й е наложена глоба и то при проведено предходно съдебно производство по чл. 304 от АПК. Почти десет месеца след възникване на задължението за изпълнение на съдебния акт той е изпълнен от административния орган, за което неизпълнение правилно е наложено административно наказание. Демонстрираното незачитане на съдебния акт за продължителен период от време правилно е санкциониран от компетентния орган, поради което и липсват основания за преразглеждане на наложеното наказание. Фактът за изпълнение на задължението след налагането на санкцията, не води до извод за незаконосъобразност на оспореното разпореждане, тъй като към момента на издаването му изпълнение на съдебното решение липсва. Няма данни, че допълнителните проверки, които ДФЗ е извършил на основание чл. 41, ал. 8 от ППЗП са приключили след налагане на санкцията и уведомителното писмо не е могло да бъде издадено в срока даден от докладчика с разпореждане [номер]/18.09.2024г. по адм. дело № 720/2024г., ведно с писмените обяснения и възможност за сочене доказателства в 14-дневния срок от съобщаването му. Въз основа на тези мотиви жалбата се явява неоснователна и обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от горните съображения съставът на Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав