РЕШЕНИЕ

№ 5301

гр. София, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-5 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Янева-Д. при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Десислава Янева-Д. Гражданско дело № 20211100113930 по описа за 2021 година Предявени са от А. И. Л. против „М.“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.10.2020 г., около 16.30 в гр.София, при излизане от метростанция „••••••• автоматичната врата не отчела движението й, започнала преждевременно да се затваря, блъснала я и тя паднала на пода. При падането ищцата получила петрохантерна фрактура на лявата бедрена кост и фрактура на лявата гривнена стана. През периода 30.10.2020 г.-05.11.2020 г. била лекувана в УМБАЛ „С.М.“ ООД. За стабилизация на фрактурата на лявата ръка й били поставени две К – игли на дистален радиус. На 31.10.2020 г. била извършена операция, изразяваща се в открита репозция на фрактурата на бедрената кост с вътрешна фиксация, чрез поставяне на трохантерен и антиротационен винт. Поставена била и гипсова имобилизация на крака й. През възстановителния период ищцата изпитвала силни болки и неудобства, които я принудили да посети редица медицински специалисти през периода 23.12.2020 г..- 29.01.2021 г., през който провела и рехабилитация, вкл. през периода 15.01.2021 г. – 20.01.2021 г. била хоспотилизирана в МЦ “Аква -2003“ ЕООД, а през периода 22.01.2021 г. - 29.01.2021 г. постъпила в „Национална специалирина болница за физикална терапия и рехабилитация„ ЕАД за продължаване на рехабилитационните процедури. Вследствие на обездвижването на долния крайник ищцата за дълъг периосд от време не била в състояние да става от леглото и сама да се грижи за битовите си и физиологични нужди. Наложило се нейните близки да й помагат и да я обслужват денонощно. Самостоятелното й обслужване било затруднено и поради фрактурата на лявата ръка, която била водеща ръка за нея. Въпреки проведеното лечение ищцата не могла да се възстанови напълно. Налице било скъсяване на левия й крайник, което довело до затруднена и накуцваща походка и намален захват на лявата ръка. Вследствие на инцидента ищцата изживяла силен стрес, който се отразил на психиката й.

Оплаквала се от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня. Ищцата усещала, че вече не е същият пълноценен човек, какъвто била преди инцидента. Тревожела се че, ще остане инвалид до края на живота си. За лечението си извършила имуществени разходи на обща стойност от 1 866, 65 лв. по следните фактури: № 2000237060/31.10.2020 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, на стойност 1 730 лв., касаеща разходи за медицинско изделие, ведно с фискален бон и разписка; по фактура № 2000237061/31.10.2020 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, на стойност 40 лв., касаеща разходи за медицинско изделие, ведно с фискален бон; по фактура № 2000237323/05.11.2020 г., издадена от УМБАЛ „Софиямед“ ООД, на стойност 34, 80 лв., касаеща разходи за потребителска такса, ведно с фискален бон; по фактура № 4018004868/17.12.2020 г., издадена от „Л.З.“ ЕООД, на стойност 21, 25 лв., касаеща разходи за медицинско изделие, ведно с фискален бон; по фактура № 3000024265/29.01.2021 г., издадена от „НСБФТР“ ЕАД, на стойност 40, 60 лв., касаеща разходи за потребителска такса, ведно с фискален бон. Ищцата твърди, че вратата на вестибюла на метростанция „Дружба“, където е настъпил инцидентът, се стопанисвала от „М.“ ЕАД. Служителите на ответното дружество били длъжни да осигурят безопасното преминаване на ползвателите на метрото през входните и изходните врати на тази метростанция, като предприемат необходимите действия за поддържане на вратите. Самият факт, че при преминаването на ищцата през автоматичната врата, същата започнала да се затваря, доказвал противоправното бездействие от страна на служителите на ответника, които не изпълнили задължението си да осигурят безопасността на пътниците, преминаващи през нея. По изложените съображения, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на инцидента - 30.10.2020 г./дата, посочена в списъка с разноските/ до окончателното изплащане, както и сумата от 1 866, 65 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът „М.“ЕАД оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Оспорва да са осъществени елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва да е налице противоправно бездействие от страна на служители на „М." ЕАД, изразяващо се в неизпълнение на вменените им задължения да осигуряват безопасността пътниците в метрото. Твърди, че с грижата на добър стопанин изградил в Софийското метро действащи съвременни и надеждни системи за управление и контрол, които се поддържали денонощно в техническа изправност. В дружеството била внедрена Система за управление на качеството с област на приложение „Експлоатация на М.а“, отговаряща на изискванията на БДС ЕМ 150 9001: 2015. Автоматичните плъзгащи врати, монтирани на вход-изходите на метростанциите, вкл. и процесната, се обслужвали и поддържали от Отдел "ОВК" в Служба "Електромеханика" на Управление "Експлоатация" на ответното дружество.

Профилактиката им се извършвала 2 пъти годишно, като сроковете за това били предвидени в Годишния план за проверка на работата, ремонти и профилактика на съоръженията в Служба "Електромеханика", утвърден от изпълнителния директор на "М." ЕАД, който бил част от Системата за управление на качеството. Профилактиката на вратите през 2020 г. била планирана за месеците април и ноември. Поради извънредното положение в България, обявено в периода 13.03.2020 г. -13.05.2020 г., заради възникналата Ковид пандемия, първата профилактика била извършена на 10.06.2020 г., което било отразено в Книгата за повреди по съоръженията на МС "Дружба", в оперативния дневник на Отдел "ОВК" - Служба "Електромеханика" и в месечния отчет за извършената работа в Отдел "ОВК" - Служба "Електромеханика" за м. юни 2020 г. Ответникът, чрез своите служители, предприел необходимите действия за поддържане на вратите, така че да осигури безопасност и достъпност за пътниците, ползващи транспортната услуга. Оспорва да е налице виновно поведение - пряко или косвено - от страна наслужители на дружеството. Твърди, че автоматичните плъзгащи врати (АПВ) представлявали панели от стъкло, затворени в алуминиеви профили (плъзгащи се крила), окачени на хоризонтална носеща алуминиева релса, посредством ролкови колички, които в долната си част били ограничени от подови носачи. Ролковите колички били свързани посредством зъбен ремък към електродвигател, който задвижвал плъзгащите врати. Електродвигателят бил управляван от контролен блок, към който били свързани активиращи и защитни сензори. По време на работа автоматичните плъзгащи се врати се самотествали и ако възникнел някакъв дефект, спирали и подавали сигнал за грешка, чийто код се изписвал на контролния им панел. След отстраняване на проблема рестартирането им ставало ръчно. Автоматичните плъзгащи се врати възприемали подвижните обекти чрез оптични сензори за движение, които подавали сигнал към контролния блок и той задействал алгоритъма за движение. Поддържа, че процесната автоматична плъзгаща се врата работела в нормален режим както преди инцидента, така и по време на самия инцидент и дори след него - нормално реагирала при появата на пътниците. При излизане от турникета ищцата се движела успоредно на вратата, която се отворила, но в един момент Л. попаднала в т.нар. "мъртва точка" на сензора за движение и той освободил подвижните крила, които започнали да се затварят „със сила само 15 кг.“, за да може при оказана съпротива, контролерът да я засече и да прекрати затварянето на вратата. В момента на съпротивление обаче, десният крак на ищцата бил във въздуха, а в лявата си ръка държала пазарска чанта. Тя направила опит да се задържи за вратата, посягайки с дясната си ръка към движещото се крило, при което се завъртяла и паднала. В момента на съприкосновение с вратата ищцата била в неустойчиво положение, загубила равновесие и вратата не отчела необходимото съпротивление за прекратяване на затварянето. Ответникът оспорва и размера на исковете. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото медицински документи и заключенията на медицинската и техническата експертиза, които съдът кредитира, се установява, че на 30.10.2020 г., около 16.30 часа, в гр.София, при излизане от метростанция „Дружба“, през вестибюл В2, изход 5, ищцата е била ударена от от автоматичната врата, която не е отчела движението й, започнала е да се затваря преждевременно, вследствие на което е блъснала Л. и тя е паднала на пода.

Според заключението на медицинската експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и обективно дадено, при падането ищцата е получила счупване на лявата бедрена кост в горната й част – петрохантерно и счупване на двете кости на лявата предмишница в долния им край. Телесните повреди са в причинно-следствена връзка с гореописания инцидент. Проведено е било болнично лечение през периода 30.10.2020 г. - 05.11.2020 г. – 6 дни и от 22.01.2021 г. до 29.01.2021 г. – 7 дни; домашно-амбулаторно лечение от 05.11.2020 г. до 21.01.2021 г. - 2.5 месеца и от 29.01.2021 г. до около 3-4 месеца. През време на болничното лечение ищцата е оперирана два пъти. При първата операция е извършено открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост с интрамедуларен пирон и винтове, а при втората оперция е извършено открито наместване и фиксация на лявата лъчева кост с 2К – игли и гипс. По време на второто болнично лечение пострадалата е провела рехабилитация. Възстановителният период е продължил около 7-8 месеца. Ищцата е претърпяла непосредствено след произшествието болки и страдания с голям интензитет за около 7-8 дни, както и след сваляне на гипса на ръката за около 14-15 дни, след което е изпитвала болки с умерен интензитет за около 3-4 месеца от травмата на крака и за 2-3 месеца от травмата на ръката, а впоследствие интензитетът на болките постепенно е намалял. Ищцата би могла да изпитва болки в крака и в ръката и понастоящем при влажно и студено време, при по-голямо натоварване на ръката и при по-продължително ходене и стоене права на крака. С оглед на възрастта на пострадалата, характера и местоположението на травматичната увреда и давността на получаването й, може да се приеме, че ще изпитва болки до живот. Ищцата може да използва лявата си ръка и да се самообслужва. Налице е обаче намален обем на движенията на лявата гривнена става с 15 % и намалена сила на захват на лявата ръка. Това състояние е трайно и не може да се очаква подобрение. Самостоятелната походка на ищцата е възстановена. Налице е намален обем на движение на лявата тазобедрена става с 25 % общо за всички посоки на движение, не може да извърши клякане с левия крак. Това състояние е трайно и не се очаква подобрение. Разходите по представените от ищцата фактури са били необходими за лечение на получените от нея травматични увреждания – по фактура от 31.10.2020 г. за реконструктивен пирон - 1730.00 лв.; по фактура от 31.10.2020 г. за травматологичен сет - 40.00лв.; по фактура от 05.11.2020г. за потребителска такса - 34.80лв.; по фактура от 17.12.2020 г. за бастун - 21.25 лв.; по фактура от 29.01.2021 г. за потребителска такса -40.60лв.

От заключението на техническата експертиза, изготвено въз основа на представените по делото технически документи и след като се е запознало със записа на инцидента, което заключение съдът кредитира, се установява, че автоматичните плъзгащи врати (АПВ) представляват панели от стъкло, затворени в алуминиеви профили (плъзгащи се крила), окачени на хоризонтална носеща греда с релса, върху която, посредством ролкови механизми, електродвигател и подови носачи, се извършва линейно движение. Ролковите механизми са свързани посредством зъбен ремък към електродвигател, който задвижва плъзгащите врати. Електродвигателят е управляван от контролен блок, към който са свързани активиращи и защитни сензори. По време на работа автоматичните плъзгащи врати се самотестват и самодиагностицират и ако възникне дефект, спират работа и подават сигнал за грешка, посредством червена светлина на панела им за управление, като код за грешка се изписва на контролния им панел. След отстраняване на проблема рестартирането става ръчно от оператор. Автоматичните плъзгащи врати възприемат наличието на подвижни обекти чрез инфрачервени и радарни сензори за движение, които подават сигнал към контролния блок и той задейства алгоритъм, управляващ движението им. От видеозаписа, предоставен на вещото лице, същият е установил, че процесните автоматични пълзгащи се врати работят в нормален режим, както преди, така и по време на самия инцидент, както и след него - нормално реагират при появата на пътниците, т.е. когато вратата започне да се затваря, при поява на пътник, тя спира и започва да се отваря отново. Автоматичната врата, монтирана на изхода на вестибюл В2 на метростанция „Дружба“ в гр. София е двукрилно отваряща се от серията Тоrmax 2101 на производителя Тоrmaх Аutomatic. Оборудвана е с инфрачервен сензор тип „завеса“ от страната, предназначена за изход, и разположена централно. Също така отдясно (от страната на турникетите за изход) вратата е оборудвана и с допълнителен радарен сензор, работещ на микровълнов принцип, засичащ движение. По този начин се постига по- голяма чувствителност и обхват на вратата, дори и при странично захождане към нея. Въпреки това, при много остър ъгъл на заход, близък до успоредно движение по рамката на вратата, съществува така наречената „мъртва зона“ на сензорите, в която те са нечувствителни и не могат да засекат обект или както в конкретния случай – човек. Именно за да се неутрализират подобни въздействия и да се разшири обхвата на главния сензор, впоследствие е бил монтиран допълнителен сензор от радарен тип, който да подава допълнителен сигнал към контролния модул на автоматичната врата. Такъв допълнителен сензор не е бил монтиран към датата на инцидента. Допълнително вратите се оборудват при нужда и/или желание с фотоклетки на самата рамка на вратата, за да може да се отчете препятствие и така вратата да остане отворена до неговото отместване. На тази метростанция такива сензори липсват (не са предвидени изначално да бъдат поставени). Управлението на автоматичната врата се извършва посредством един брой 3-позиционен ключ, монтиран от вътрешната страна (откъм турникетите за достъп към мотрисите). Вещото лице е посочило позициите, в които могат да застанат автоматичните плъзгащи врати: режим затворени врати - вратите са затворени и без промяна на режима не могат да бъдат отворени; автоматичен режим - това е режим, при който, на база постъпилата информация от сензорите, вратите се отварят с дефинирано време и скорост на отваряне; отворен режим - вратите са отворени постоянно до промяната на режима, посредством управляващия ключ. Това е управлението, което може да се извършва от страна на служителите на „М.“ ЕАД. Всички други настройки се задават при монтажа на вратите от фирмата-изпълнител и след това не се променят, освен в специални случай, но това може да стане само и единствено от оторизирано лице на фирмата изпълнител. При експеримент, извършен от експерта на място, същият е установил, че при остър ъгъл на заход към вратите (почти успоредно на рамката им), извършен с много бавна скорост, те не могат да регистрират движението, тъй като преминаващото лице се намира в така наречената „мъртва зона“ на сензорите. При такава ситуация, ако пътник застане между крилата, при отворена врата, тя се затваря със сила, достатъчна да повали човек, който не очаква удара. Вещото лице, след като се е запознало със записа на инцидента, е установило, че, при излизане от турникета, ищцата се е движела почти успоредно на автоматичните плъзгащи се врати, които са се отворили, но в един момент е попаднала в т.нар. „мъртва зона“ на сензора за движение и той е освободил подвижните крила, които са започнали да се затварят. Вещото лице е посочило, че съществува защита, интегрирана вътре в модула за управление. При поява на съпротивление от обект - токът на електродвигателя се повишава, поради нуждата да преодолее това препятствие и да стигне крайното си положение. Повишаването на тока се отчита от електрониката, която подава информация към системата, че има обект между вратите и в този момент следва аварийно отваряне. Въпреки това, в момента на съпротивление, десният крак на ищцата е бил във въздуха, тъй като е направила крачка напред, а в лявата си ръка е държала пазарска чанта. Тя е направила опит да се задържи за вратата, посягайки с дясната си ръка към движещото се крило, при което се е извъртяла и е паднала. В момента на съприкосновение с вратата ищцата е била в неустойчиво положение, загубила е равновесие и вратата не е отчела необходимото съпротивление, за да прекрати затварянето. В обобщение вещото лице е посочило, че режимът на работа на вратите към 30.10.2020 г. е бил автоматичен. Процесните врати са били оборудвани със сензор, който е обхващал заложеното пространство пред тях, с изключение на мъртвите зони по периферията на вратите, но не и с фотоклетки, отчитащи присъствие между крилата на вратите. Към този момент не е бил монтиран допълнителен сензор за подобряване чувствителността в тези зони. По начина, по който е заходила ищцата, сензорът не е могъл да регистрира нейното движение, от което е последвало съприкосновение с крилото и падането й на пода.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД, който включва следните елементи: противоправно поведение, вина, настъпили вреди, причинно- следствена връзка между противоправното поведение и вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).

Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.

От техническата и медицинската експертизи и представените по делото медицински документи се установи, че на 30.10.2020 г., около 16.30 часа, в гр.София, при излизане от метростанция „Дружба“, през вестибюл В2, изход 5, ищцата е била ударена от автоматичната врата, която не е отчела движението й, започнала е да се затваря преждевременно, вследствие на което я е блъснала и тя е паднала на пода, при което е получила счупване на лявата бедрена кост в горната й част – петрохантерно и счупване на двете кости на лявата предмишница в долния им край. Инцидентът е станал на територията на метростанция „Дружба“, която се стопанисва от „М.“ ЕАД. М.ът е собственост на Столична община и обслужва железопътните линии за бърз превоз – метро - в град София. Основното му предназначение е осигуряване на бърз и безопасен превоз на пътниците.

Столична община е едноличен собственик на капитала на „М.“ЕАД, което дружество осъществява инвеститорска дейност и експлоатация на М.а в София. Именно служителите на „М.“ ЕАД отговарят за стопанисването на процесната автоматична плъзгаща се врата и за безопасносното преминаване на пътниците през нея. В конкретния случай ищцата твърди, че противоправното поведение на служителите на „М.“ ЕАД се е изразило в бездействие да осигурят безопасното преминаване на пътниците през автоматичната плъзгаща се врата. За да е противоправно бездействието, ответникът следва да е нормативно задължен да осъществи конкретно действие. В Търговския закон се съдържа обща уредба на превозния договор. Съгласно чл.369 от ТЗ, превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност, според вида на превозното средство. На територията на метростанциите се използват от пътниците различни автоматизирани съоражения, сред които са и автоматичните плъзгащи се врати. Законът за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ съдържа нормативна уредба, която цели да създаде условия, гарантиращи пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и вещите, когато продуктите са правилно монтирани, поддържани и се използват по предназначение/ чл.2, т.1 от ЗТИП/. Съгласно чл.4б, т.4 от ЗТИП, търговците са длъжни да предлагат само продукти, които съгласно изискванията на наредбите по чл. 7 и/или на мерките по прилагането по чл. 26а са придружени с инструкция и/или указание за употреба на български език. На основание чл. 7, ал. 1 ЗТИП е приета Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините, с която са въведени разпоредбите на Директива 2006/42/ЕО относно машините, изменяща Директива 95/16/ЕО / OB, L 157/09.06.2006/, р.24/. Всяка машина трябва да се придружава с оригинална инструкция за експлоатация - чл. 112, ал. 1 от наредбата, съдържаща минималния обем информация по чл. 115. Съгласно чл. 111, ал. 4 от наредбата, върху машината, в зависимост от вида й, се поставя информация, необходима за безопасното й използване, която трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 106 - да е под формата на лесноразбираеми символи или пиктограми, като всяка писмена или звукова информация и предупреждение да е съставена на официалния език на държавата членка, в която машината е пусната на пазара и/или в действие. Когато има остатъчни или потенциални рискове, производителят трябва да постави на машината допълнителни предупредителни устройства, надписи, знаци - чл. 110.

Ответникът се явява търговец, който участва в процеса на реализация на процесните автоматизирани плъзгащи се врати /виж § 1, т. 10 от ДР на ЗТИП/, чрез осъществявания от него автоматизиран режим на пропускане на пътниците. Той е бил информиран от предоставената му от производителя инструкция за експлоатация за начина на функциониране на тези устройства, за последиците от неправилното им използване и остатъчните рискове, които съществуват, въпреки че са приложени мерки за безопасност при проектирането и какви допълнителни мерки за защита могат да бъдат взети. В този смисъл съдът приема, че ответникът е знаел, че съществува „мъртва зона“ на сензорите, в която те са нечувствителни; че съществува опасност при успоредно движение край плъзгащата се врата и рязко захождане на пътника към нея, неговото присъствие да не бъде отчетено от автоматичното устройство на вратата. От заключението на техническата експертиза, което съдът кредитира, се установи, че режимът на работа на вратите към 30.10.2020 г. е бил автоматичен. Процесните врати са били оборудвани със сензор, който е обхващал заложеното пространство пред тях, с изключение на мъртвите зони по периферията на вратите. Вещото лице е установило, че при много остър ъгъл на заход, близък до успоредно движение по рамката на вратата, съществува така наречената „мъртва зона“ на сензорите, в която те са нечувствителни и не могат да засекат човек, застанал между тях. Според вещото лице, тази „мъртва зона“ може да бъде неутрализирана чрез монтиране на допълнителен сензор от радарен тип, който да подава допълнителен сигнал към контролния модул на автоматичната врата, както и чрез поставяне на фотоклетки, които да отчитат присъствието на човек между крилата на вратата. В конкретния случай обаче допълнителен сензор или фотоклетки не са били монтирани към датата на инцидента, поради което ищцата, която е подходила почти успоредно към вратата, е попаднала в т.нар“ мъртва зона“ и е била ударена от вратата. Едва впоследствие на процесната врата е бил монтиран допълнителен сензор от радарен тип. Без значение е обстоятелството, че поставянето на сензор се извършва от служители на фирма – изпълнител. Отговорността за безопасността на вратите е за служителите на „М.“ЕАД, които е трябвало да възложат на фирмата – изпълнител монтирането на допълнителен сензор от радарен тип, който да обезопаси максимално преминаването през вратата, вкл. и при попадане на пътника в т.нар „мъртва зона“, както и да информират пътниците за опасността, която съществува при остър ъгъл на заход към вратата от почти успоредно движение спрямо нея. Следва да се посочи, че от снимките на кадри от видоезаписа, които са възпроизведени в заключението на техническата експертиза/фиг.5 и фиг.6/, е видно, че самите турникети за пропускане на пътниците са разположени успоредно почти до самата плъзгащата се врата и предполагат успоредно движение на пътниците край нея и остър ъгъл на заход за излизащите от най-близко разположения турникет. Особено уязвими в тази ситуация са именно възрастни и бавно подвижни хора.

Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява безопасното функциониране на автоматичните плъзгащи се врати на територията на столичното метро, каквото ответникът не е осигурил, тъй като не е предприел действия по максимално обезопасяване на вратата, чрез поставяне на допълнителен сензор от радарен тип, който да подава допълнителен сигнал, при попадане на пътника в т.нар „мъртва зона“ на видимост на устройството, както и не е предупредил пътниците за съществуващата опасност от затваряне на вратите при неправилен заход към тях.

Вследствие на противоправното поведение на служители на ответника ищцата е получила телесни повреди, от които е претърпяла неимуществени вреди, установени от медицинската екстертиза по делото. Осъществен е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът е доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 74 г.; вида на телесните повреди – две средни телесни повреди, изразили се в счупване на лявата бедрена кост в горната й част – петрохантерно - и счупване на двете кости на лявата предмишница в долния им край; силният стрес, който е преживяла ищцата, и вида на проведеното лечение – болнично лечение общо 14 дни, през който период пострадалата е оперирана два пъти - при първата операция е извършено открито наместване и фиксация на лявата бедрена кост с интрамедуларен пирон и винтове, а при втората оперция е извършено открито наместване и фиксация на лявата лъчева кост с 2К – игли и гипс. Съдът отчете продължелността на възстановителния период –7-8 месеца, през който ищцата е провела и рехабилитация. Изпитвала е интензивни болки и страдания за 7-8 дни непосредствено след произшествието, както и за 14-15 дни след сваляне на гипса на ръката, след което болките са били с умерен интензитет за около 3-4 месеца от травмата на крака и за 2-3 месеца от травмата на ръката, като постепенно са намалели. Вещото лице заявява, че ищцата би могла да изпитва болки в крака и в ръката и понастоящем при влажно и студено време, при по- голямо натоварване на ръката и при по-продължително ходене и стоене права на крака. Съдът съобрази, че през време на лечебния и възстановителен период ищцата е била зависима в хигиенно- битовото си обслужване от чужда помощ. Самостоятелната й походка и способността й да си служи с лявата ръка са възстановени, но са останали трайни последици за нейното здраве. Налице е намален обем на движенията на лявата гривнена става с 15 % и намалена сила на захват на лявата ръка. Намален е и обемът на движение на лявата тазобедрена става с 25 % общо за всички посоки на движение, тя не може да извършва клякане с левия крак. Това състояние е трайно и не се очаква подобрение.

Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2020 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост, на 60 000 лв.

По иска за имуществени вреди:

От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че разходите по представените от ищцата фактури и касови бонове към тях са били необходими за нейното лечение – по фактура от 31.10.2020 г. за реконструктивен пирон - 1730.00 лв.; по фактура от 31.10.2020 г. за травматологичен сет - 40.00лв.; по фактура от 05.11.2020г. за потребителска такса - 34.80лв.; по фактура от 17.12.2020 г. за бастун - 21.25 лв.; по фактура от 29.01.2021 г. за потребителска такса -40.60лв.

Общата стойност на направените разходи е 1866.65 лв., поради което искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.

По законната лихва:

На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, ответникът дължи законна лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на деликта/30.10.2020 г. – дата, посочена в обстоятелствената част на исковата молба и в списъка с разноски/ до окончателното изплащане. Това се отнася и до претенцията за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от деликт, която също се дължи от датата на деликта, а не от датата, на която са направеи разходите./решение № 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, считано от по-късна дата – от датата на исковата молба до окончателното изплащане, поради което претенцията следва да бъде уважена, съобразно нейното искане.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер общо на 2944.67лв., от които 2474.67 лв. за държавна такса, 300 лв. за медицинска експертиза, 150 лв. за техническа експертиза, 20 лв. – такса в производство за обезпечаване на доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х.“, БУЛСТАТ •••••••, представлявано от управителя адвокат Г. Б. Х., ЕГН ••••••••••, с адрес за привозоваване: гр.София, район „Слатина“, ул. „••••••• на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 6719.20 лв. с ДДС за безплатна правна защита в исковото производство и 900 лв. с ДДС за безплатна правна помощ в производство по обезпечаване на доказателства по гр.д. № 53113/2021 г. на СРС.

Водим от горното, съдът