Решение № 9368 от 18.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9173/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145-чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 77, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Производството е образувано по жалба на М. И. Ш. А., сирийски гражданин, роден на [дата]., [държава], чрез адвокат Т. Л., със съдебен адрес: [населено място], [улица], партер, срещу Решение № 9267/05.09.2024 г. на Заместник- председател при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на [държава] /ДАБ-МС/, с което е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на чужденеца. Жалбоподателят счита, че оспорения акт е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Подробни съображения излага в депозираната пред съда жалба. В съдебно заседание, жалбоподателят редовно уведомен се явява лично, представлява се от адвокат Люфтиева, като моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт, като върне административната преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Ответникът – Заместник - председател при Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на [държава], редовно уведомен не се явява, представлява се от юрисконсулт Х., който моли съда да отхвърли депозираната жалба, като потвърди оспорения административен акт като правилен и законосъобразен. Не претендира разноски. Прокурор Р. от Софийска градска прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Административен съд София-град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Оспореният акт е връчен надлежно на своя адресат на 13.09.2024 г., а жалбата, въз основа, на която е образувано настоящето производство е депозирана до съда на 16.09.2024 г. в преклузивния 7-дневен срок. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Съдът намира, че за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на процесното решение, тъй като последното непосредствено засяга законни интереси на жалбоподателя и създава за него задължения. Предвид, което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като взе предвид оплакванията, изложени в жалбата и след като извърши проверка на оспорвания административен акт на всички основания за законосъобразност, съдът достигна до следните изводи: Решение № 9267/05.09.2024 г. е постановено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗУБ. По делото в тази връзка е представена Заповед № ЦУ-РД05-241/23.04.2024 г. на П. на ДАБ при МС, съгласно която на Д. К., Заместник – председател на ДАБ при МС са делегирани правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗУБ /л.10/. Решението е поставено в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Не е спорно между страните, че жалбоподателят М. И. Ш. А. е чужденец, търсещ закрила по смисъла на определението, дадено в §1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. Този факт се установява и с приетите по делото: Молба за предоставяне на закрила с вх. № ОК-13-505/14.03.2024 г. по описа на ДАБ при МС. Не е спорно, че към депозираната молба за закрила от страна на чуждия гражданин е предоставена в оригинал на карта на лице с предоставена субсидиарна закрила, издадена от [държава] на 14.11.2024 г. с валидност 14.11.2024 г., както и че истинността на този документ е потвърдена от жалбоподателя по време на проведеното с него интервю, обективирано в Протокол за проведено интервю с рег.№УП23360/20.03.2024 г. В хода на проведеното интервю от страна на М. И. Ш. А. е заявено, че пребивава в [държава] от началото 2019 г., и има предоставена международна закрила там, и поради тази причина му е издадена и лична карта. В тази връзка до Заместник – председател на ДАБ при МС е изготвено Предложение рег. № УП23360/29.07.2024 г., с което въз основа на установеното в хода на проведеното интервю, е посочено, че предоставянето на международна закрила в друга държава – членка на ЕС е предпоставка за прекратяване на административното производство в [държава], съгласно нормата на чл. 15 от ЗУБ и че в случая са налице основания по чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. В тази връзка е отправено предложение за прекратяване на образуваното производство по международна закрила /л.11-12/. С Решение № 9267/05.09.2024 г. на Заместник – председател на ДАБ при МС, издадено на основание чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ е прекратено производството за предоставяне на международна на М. И. Ш. А.. Съгласно нормата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, производството по предоставяне на международна закрила се прекратява, когато: чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава - членка на Европейския съюз. Текстът на нормата е императивен, и при установяване на конкретното обстоятелство, административният орган действа в условията на обвързана компетентност - правото и задължението на административния орган при наличието в предвидената в хипотезата на съответните в правната норма факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно, както е и в процесния случай. Обстоятелството, че след датата на издаване на оспореното решение, е изтекла предоставената на чужденеца закрила в [държава] не е основание за отмяна на акта. Това обстоятелство е предпоставка за подаване на нова молба за предоставяне на международна закрила. Меродавно и от съществено значение е наличието на факта, че към издаване на оспорения в настоящето съдебно производство административен акт е наличието на предоставена на жалбоподателя международна закрила в друга държава-членка на ЕС. Съдът, намира, че в настоящия случай спрямо жалбоподателя не са налице предпоставките за приложение на Регламент „Дъблин“. В случая от съществено значение е дали към датата на издаване на оспореното решение са били налице визираните в нормата на чл.15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ предпоставки. Безспорно от доказателствата по делото се констатира тяхното наличие. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение е законосъобразно, без да са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК и не са налице сочените основания за неговата отмяна. Жалбата като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София – град,