Решение № 460 от 2.5.2023 г. на Районен съд - Перник по дело № 1143/2023 г.

Производството е по реда на чл.10 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие. Образувано е по молба на М. В. О., лично и като майка и законен представител на малолетното дете Н. С. С., срещу С. С. С., за защита по реда на чл.4 и сл. от ЗЗДН. В съдебно заседание пострадалата М. В. О. лично и чрез адвоката предоставящ и правна помощ - адв. С., поддържа молбата и моли за издаване на заповед за защита. Ответникът С. С. С. не е изразил становище по молбата за защита. Дирекция „Социално подпомагане“- гр. Перник в съдебно заседание представител не изпраща. В депозиран по делото социален доклад сочат, че е необходимо съдът да постанови решение, в което да бъдат защитени в най-голяма степен правата и интересите на малолетното дете Н. С. С.. По допустимостта: Съдът намира молбата за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна - по смисъла на чл.3, т.2 от ЗЗДН – молителката и ответника са били във фактическо съпружеско съжителство, за което няма спор по делото, и е подадена в законовия едномесечен срок от акта на насилие, и в този смисъл съдът я намира за процесуално допустима. След като прецени събраните по делото доказателства, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното: От приложената по делото справка за съдимост от 10.04.2023 г. се установява, че ответникът има четири осъждания, като последното му осъждане е за извършено от него деяние на 06.06.2013 г., изразяващо се в отнемане на чужда движима вещ – златен синджир с висулка детелина и златно колие, от владението на П. С. М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила – издърпал синджирчето с висулката, след което блъснал с ръце в гърба пострадалата, вследствие на което тя паднала на тротоара – престъпление по чл.198, ал.1 от НК. За това му деяние на ответника било наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Осъждането на ответника е с присъда от 23.09.2013 г. по НОХД № 16159/2013 г. на СРС, влязла в сила на 05.02.2014 г. По отношение на предходните три осъждания, в приложената справка има отбелязване, че ответникът е реабилитиран по чл.88а от НК, а за последното му осъждане няма отбелязване да е реабилитиран. Независимо от това, настоящият съдебен състав следва да приеме, че ответникът не е осъждан, тъй като за последното му осъждане е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1, вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, поради това, че към датата на приключване на съдебното дирене по делото е изтекъл срока по посочените разпоредби от НК, и няма данни след влизане в сила на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години, с влязла в сила присъда на 05.02.2014 г., С. да е извършил ново умишлено престъпление, за което да се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Пострадалата М. В. О. и ответникът С. С. С. нямат сключен граждански брак, но са съжителствали на съпружески начала от 2019 г. до 14.01.2023 г., в жилище находящо се в (адрес). От съвместното им съжителство на 24.08.2020 г. е родено общото им дете Н. С. С.. Няма спор, че на 14.01.2023 г., около 22: 30 часа, в обитаваното от страните жилище, след възникнали по между им пререкания, ответникът нанесъл на молителката около пет удара с юмрук в областта на главата, при което и причинил телесни увреждания, изразяващи се в рана, покрита с тъмно-кафеникава коричка, с размери около 2/1 см, в челната окосмена област на главата, както и рана в лявата теменна област на главата с размери 1/0, 3 см., за което на молителката и било издадено медицинско удостоверение. Не се спори, че за нанесените на О. телесни увреждания, е било образувано и досъдебно производство. На 13.03.2023 г., преди обяд около 11: 00 часа ответникът позвънил на молителката и поискал да му даде колата си, но тя му отказала. Казала му, че се готви с детето да посети болницата, с което разговорът по между им приключил. След около 10 минути ответникът отново позвънил на молителката, като и предложил да й върне сума пари, която тя му била заела по-рано, при което О. се съгласила да се видят. В същия ден, около 12: 00 часа, молителката и детето се намирали в МБАЛ „Р.Ангелова“ – гр. Перник. При тях дошъл и ответникът С., който бил видимо неадекватен, говоренето му било затруднено, изглеждал замаян, и отново поискал от молителката да му даде колата, но тя му отказала, и поискала от С. да и върне парите. Тогава С. в присъствието на детето казал на молителката: „Ще съжаляваш. Няма да видиш една стотинка от мен.", след което си тръгнал. Около 12: 25 часа, молителката и детето били все още в болницата и чакали, когато ответникът отново и позвънил по телефона и й казал: „Ще имаш фойерверки в къщата и колата.", като и казал и думи свързани с това да внимава какво прави, къде ходи и с кого. Около минута след приключване на разговора, ответникът отново позвънил по телефона на молителката, като и казал: „Искам да ти каем внимавай какво ме заплашваш само.". В същия разговор я помолил да го остави да живее, при което тя му отговорила, че го е оставила, а той продължил с изразите: „Ма ше те остава бе шлякай се бе курволяк мръсен, шлякай се къде искаш.". При това му поведение О. го попитала дали иска с друго да я заплаши, а ответникът уклончиво и отговорил: „То ше дойде от само себе си". След приключване на разговора, детето било прегледано от лекар, и О. заедно с детето си тръгнали към къщи. По пътя за дома им, около 12: 45 часа, ответникът отново позвънил по телефона на молителката, като я попитал дали се е прибрала, а тя му отговорила, че все още не се е прибрала, при което той и казал: „Еми искам да ти каем, че всеки път като те питам нещо откровено, като сме имали една любов истинска и ме излъжеш, че получаваш точно ей това, да знаеш.". Думите му учудили О., и тя го попитала какво има предвид, а той отговорил: „Еми ще разбереш.". Когато стигнала пред дома им, молителката видяла, че четирите гуми на паркирания пред блока лек автомобил марка: •••••••, с per. № •••••, нейно собственост, били срязани, при което подала сигнал на тел.112, и по случая било образувано ДП № 161/2023 г. по описа на 01 РУ при ОД на МВР – Перник, пр. пр. № 892/2023 г. на РП – Перник, за което не се спори между страните. От поведението на ответника О. изпитва паника страх както за собствения си живот и здраве, така и за живота и здравето на детето, тъй като една от заплахите, които ответникът отправил в същия ден била, че ще има „фойерверки в дома й“, в който тя живеела заедно с детето. От приложения и неоспорен социален доклад се установява, че съвместния живот на страните бил съпроводен от конфликти по между им, но ответника не е посягал на О. до 14.01.2023 г. С детето се държал добре. След раздялата, О. и С. продължили да поддържат контакт по между си, по повод грижите за общото им дете, за което разговаряли по телефона, а ответникът общувал с детето. Пред социалния работник, О. споделила, че иска детето да има нормални отношения с бащата и да не прекъсва връзката по между им, тъй като самата тя е израснала без баща. От социалния доклад се установява, че комуникацията между страните във връзка с грижите за детето продължила до 13.03.2023 г., когато ответникът се държал грубо и непристойно с О., което му поведение се изразявало предимно в отправени заплахи по телефона, и срязани гуми на личния автомобил на молителката. В доклада е посочено, че С. С. е на метадонова програма, като в миналото е имал проблем с наркотиците. За да отбележат тези обстоятелства Д „СП“ – Перник в доклада са посочили, че информация за наркотичната му зависимост се съдържала в изготвен от тях социален доклад по гр. дело № 8380/2015 г., касаещо родителски права по отношение на другото дете на ответника, родено от друга негова връзка. Основните грижи за детето Н. С. се полагат от майката, която е обезпечила неговите потребности на добро ниво. По отношение на трудовата заетост и доходите на страните в доклада се сочи, че към момента на неговото изготвяне, ищцата нямала сключен трудов договор, а ответникът от 2001 г. полага труд по трудово правоотношение, но от месеци е в отпуск за временна неработоспособност, за което получава обезщетение от НОИ. Относно емоционалните връзки и стабилност на детето, в доклада е посочено, че всеки от родителите по своему проявява привързаност към детето, и всеки един от тях твърди, че се старае да предпазва детето да не става свидетел на скандали и напрежение. Майката М. О. е споделила пред социалния работник, че с подадената до съда молба за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН, нямала за цел да отдели детето от бащата, като съзнавала, че Н. има нужда от контакти с баща си. В хода на проведеното социално проучване страните са съдействали на Д „СП“ – Перник, като са предоставили необходимата информация, но с оглед издадената от съда заповед за незабавна защита, двамата нямали комуникация по между им. В заключение се сочи, че няма данни за прояви на агресия или упражнено насилие от страна на бащата към детето. Описаният акт на насилие от 13.03.2023 г. се изразявал предимно в заплахи, отправени в телефонен разговор към майката, и с цел запазване психическото и емоционалното състояние на детето, се сочи, че е недопустимо то да става свидетел на насилие в семейството. Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че на 13.03.2023 г. ответникът С. С. С. е извършил действия по отношение на пострадалата М. В. О., представляващи психическо и емоционално насилие, изразяващо се в отправени закани: „Ще имаш фойерверки в къщата и колата.", срязани четири гуми на личния автомобил на молителката, както и изречени груби обидни думи: „Ма ше те остава бе шлякай се бе курволяк мръсен, шлякай се къде искаш.". Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от представената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от същия закон съставлява достатъчно доказателство за основателността на молбата. Ответникът не е оспорил фактите и обстоятелствата, изложени в молбата, и в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, а съгласно ал.2 от същата разпоредба за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие Съдът намира, че по отношение на малолетното дете - Н. С. С. ответникът не е извършил акт на насилие. Това е така, тъй като в присъствието на детето от представените декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН лично от молителката и като майка и законен представител на малолетното дете, е видно, че в присъствието на детето ответникът е изрекъл думите: „Ще съжаляваш. Няма да видиш една стотинка от мен.", които не могат да се възприемат като заплашителни, а същите изразяват лично мнение на ответника изречено на глас от него, в присъствието на детето, и в тях не се съдържат груби цинични изрази, нито пък съдържат закана и/или заплаха по отношение на молителката. При това положение и не може да се приеме, че в присъствие на детето ответникът е извършил акт, който да се приеме за акт на извършено насилие по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗДН. Няма данни детето да е чуло и възприело проведените между родителите му телефонни разговори, в които безспорно се съдържат обидни думи, груби изрази и закани, но по отношение на О.. От приетия социален доклад се установява, че ответникът има добро отношение към детето и се стреми да го предпазва, да не става свидетел на пререканията между него и майката. С оглед на тези обстоятелствата, молбата в частта, в която се иска от съда да наложи мерки за защита по реда на ЗЗДН и по отношение на детето се явява неоснователно, и като такава следва да бъде отхвърлена. В горния смисъл съдът намира, че на молителите следва да бъде издадена заповед за защита, с която да се наложат мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, като се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на пострадалата, както и забрана да приближава на по-малко от 100 метра пострадалата, жилището, находящо се адрес: (адрес), както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата М. В. О., ЕГН ••••••••••, за срок от десет месеца, считано от влизане на решението в сила. За да наложи този срок на горепосочената мярка съдът отчете обстоятелството, че процесния акт на домашно насилие спрямо пострадалата макар и извършен в един ден, то се състои от няколко отделни акта, като същия не е изолиран случай спрямо молителите, а датира от м.01.2023 г., когато и е нанесъл и телесни увреждания, за което е образувано и досъдебно производство, който акт и макар и да не е предмет на настоящото дело, то съдът следва да го вземе предвид при определяне срока, за който на молителката да бъдат наложени мерки по ЗЗДН. Съдът намира, че настоящия акт на насилие е извършен от ответника в един кратък период от време – от около два месеца, като проявява упорство в упражняваното домашно насилие, и намира, че тази мярка за защита ограничава в минимална степен правата на ответника, но защитава максимално молителката от възможни последващи действия от ответника. Освен това съдът намира, че това е период от време, през който ответникът би могъл да преосмисли поведението си, като създаде устойчиви навици. Съдът не налага мярката по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН, тъй като няма данни ответникът и молителката да живеят в едно жилище. На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът намира, че следва да наложи на ответника глоба в размер на 300.00 лева, която е малко над минималния размер на предвиденото в закона наказание. Глобата съдът определя в този размер с оглед социалното състояние на ответника, който работи, реализира доходи от трудова дейност, и макар от приетия социален доклад да се установява, че е в отпуск за временна неработоспособност, няма данни за нейната продължителност, както и причината за това, поради което и съдът намира, че ответникът е в състояние да реализира доходи. По разноските: На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, и с оглед изхода от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Перник държавна такса в размер на 25.00 лева. Предвид гореизложеното, Пернишкият районен съд