Решение № 141 от 1.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1381/2023 г.

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С присъда № 260019 от 10.05.2023 г. постановена по НОХД № 2645/2016 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД е признал подсъдимата В. К. Т. за виновна в това, че за периода от 01.09.2005год. до 30.08.2010 год. в гр.София, при условията на продължавано престъпление - с общо шестдесет и три деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на Длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „Б” от НК - „•••” в Направление „СОД” - СДВР (съгласно Съглашение № 13 569/ 13.10.1993 г. към Трудов договор № 8877/13.10.1993г.), също и „касиер“ на СОД-СДВР в периода 01.09.2005г.-31.12.2006г., „•••” в група „Счетоводна отчетност на СОД- СДВР” (съгласно Допълнително споразумение № АТД-122/ 10.11.2006 г.), „•••“ в група „Счетоводна отчетност на СОД”, сектор „Финансово осигуряване” на СДВР (съгласно Допълнително споразумение № 8638/ 27.04.2010 г.), както и счетоводител на ВСК - СДВР, е присвоила чужди пари - сумата общо в размер на 402 828.82 лв., собственост на СДВР, като неправомерно завишавала месечните възнаграждения на служителите под формата на допълнителни възнаграждения или неправомерно начислявала обезщетения за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношенията, без документална обоснованост, в резултат на което генерирала излишъци за сметка на бюджета на СДВР, които присвоила по различни начини:

• сума общо в размер на 268 078, 85 лева присвоила чрез получаване в брой от касата на СДВР, като получавала парите от името на служителите, чийто възнаграждения неправомерно е завишила или на които неправомерно е начислила обезщетения;

• сума общо в размер на 109 263, 13 лв. присвоила като манипулирала данните в дискетите с информацията за изплащане на заплатите по банков път, представяни пред банка „ДСК” ЕАД, при което посочвала свои лични и на сина си банкови сметки за превод на неправомерно начислените в повече парични суми, при което били преведени 52 730 лв. по нейни банкови сметки и 56 533.13 лв. по банкови сметки на сина й М. Г. Т.;

• сума общо в размер на 25 486, 84 лв. присвоила като неправомерно начислените в повече суми за възнаграждения начислявала и удържала за изплащане на лизингови вноски и вноски по заеми към ВСК, от които сума в размер на 7 729, 82 лева за изплащане на лизингови вноски по сключени от нея договори за закупуване на стоки от „Евролизинг- МО” ЕООД, сума в размер на 5933.93 за погасяване на нейни лични заеми към ВСК, сума в размер на 5552.09 лв. за погасяване на заеми на сина й М. Г. Т. към ВСК, сума в размер на 800.00 лв. за погасяване на заем на А. М. К. към ВСК, сума в размер на 350.00 лв. за погасяване на заем на В. Б. С. - Т. към ВСК, сума в размер на 5121 лв. за погасяване на заем на С. Г. Г. към ВСК; всички връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, тъй като разкрива изключително висока обществена опасност на деянието и дееца, предвид продължителния период на извършването му, способът и начинът, по който е осъществено, отражението му сред обществото, изразяващо се в злепоставяне на доброто име на институцията, което е довело до разколебаване на доверието на гражданите в държавния орган.

Поради това и на основание чл.203, ал.1 и ал.2 вр. чл.201 вр.чл.26, ал.1 от НК, чл.55, ал.1, т.1 от НК Софийски градски съд е осъдил подсъдимата В. Т. на 5 /пет години/ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е наложил и кумулативно предвиденото наказание КОНФИСКАЦИЯ НА ЧАСТ ОТ ИМУЩЕСТВОТО, а именно на лек автомобил, марка „Ауди 80“ с per. № •••••••, идентификационен номер на рама WAUZZZ89ZJA304693, двигател № JN324853 и на лек автомобил „БМВ 120 Д“ с регистрационен номер ••••••••, тъмно сив металик, с идентификационен номер на рама WBAUG51080JU05748, двигател № 204D491205760, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК вр. с чл. 49, ал.2 НК, както следва: лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 НК за срок от 7- седем години да заема отчетническа държавна и обществена длъжност; лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 НК за срок от 7- седем години да упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, в т.ч. дейност, свързана пазене и управление на стоково-материални ценности, като продавач, касиер и счетоводител.

Съдът е определил, на основание чл. 57, ал.1, т.З ЗИНЗС първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Постановил е, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода спрямо подсъдимата да се полагат съответни медицински грижи.

Подс. В. Т. е осъдена да заплати разноските по делото, както следва: сумата от 7634 лева, представляваща разноски за вещи лица от досъдебното производство - по сметка на СГП, сумата от 8872, 15 - по сметка на СГС.

Срещу присъдата на окръжния съд е внесена в срок въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимата адвокат А. И.. В жалбата се заявява, че присъдата е неправилна поради нарушение на материалния закон, постановена е при допуснати нарушения на процесуалните правила и определеното наказание е явно несправедливо.

Според защитника, процесуалният подход на съда при анализа на доказателствата е бил неправилен, в резултат на което присъдата е постановена при липса на безспорни доказателства за извършено престъпление с конкретната правна квалификация. Съдът безкритично възпроизвел фактическата обстановка твърдяна от обвинението, съответно и с обвинителната правна квалификация.

Във въззивната жалба се определя като неправилен правният извод, че подсъдимата е била длъжностно лице, както и че в конкретния казус не е налице хипотезата на „особено тежък случай“. Изтъква се, че само размерът на инкриминираната като присвоена сума не може да определи случая като особено тежък.

Отделно се твърди, че вината на подсъдимата Т. не е била доказана по несъмнен начин.

Формулирано е искане за отмяна на присъдата на СГС и връщане на делото за ново разглеждане в първата инстанция, алтернативно- за изменение на присъдата, чрез преквалифициране на продължаваното престъпление, вменено на подсъдимата по чл. 202, ал.2, т. от НК или по чл. 206, ал.3 от НК, с намаляване размера на наказанията, а относно наказанието „лишаване от свобода- с прилагане на чл.66 от НК.

Доказателствени искания не са формулирани във въззивната жалба.

Против присъдата е подаден и въззивен протест от прокурор при СГП. С протеста се атакува съдебния акт само в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“. Поддържа се, че не са налице основания за прилагане на чл. 55 от НК при определяне размера на това наказание, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Представителят на обвинението предлага на САС да измени присъдата в атакуваната част, като определи наказание в минималния предвиден за това престъпление размер от 10 години. Не са отправени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява подсъдимата В. Т. и нейният служебен защитник адвокат А. И.. Прокурорът от Апелативна прокуратура София поддържа, че присъдата на Софийски градски съд, с която подсъдимата В. К. Т. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 203, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК е правилна и законосъобразна. Според представителя на обвинението така постановената присъда кореспондира с всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и с приетите по делото експертизи. Изцяло се споделят мотивите, изложени към присъдата на Софийски градски съд, като прокурорът счита, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, се установява по един безспорен и категоричен начин.

По отношение на определения размер на наказанието прокурорът от САП заявява, че не поддържа протеста в тази му част, определеното наказание е съобразено с фактите по делото, а именно, че действително са налице изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, като на първо място едно от тях е психическото състояние на подсъдимата, на следващо място – продължителността на съдебния процес на наказателното производство срещу нея и на следващо място – тежкото й семейно положение. Ето защо, определеното наказание в размер на пет години лишаване от свобода, заедно с определеното наказание лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК в размер на седем години, както и наказанието конфискация на част от имуществото на подсъдимата е достатъчно и би изпълнило целите, визирани в чл. 36 НК. В обобщение обвинението предлага да се потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимата а. И. поддържа въззивната жалба и оспорва протеста, доколкото той не е оттеглен, а само не е поддържан. Твърди, че присъдата е неправилна, защото не е бил извършен обективен и всестранен преглед на събраните доказателства от досъдебното производство; както и че принципът на непосредственост е бил нарушен. Множеството свидетели, които били разпитани по посочения от обвинението списък, не били запознавани в съдебно заседание с първичните счетоводни документи – ведомости, авансови списъци, ордери. С оглед отдалечеността на периода, в който се твърди, че деянията са били извършени и свидетелите са разпитвани, се наложило прочитане показанията им в съдебната фаза, въпреки, че същите обективно нямали спомен. Защитникът изтъква, че по делото са били назначени и изслушани множество експертизи с голямо съдържание и сложност, като по тях са били заменявани вещите лица, при което заключенията им изразявали мнението само на един или на част от тях. Това аргументира според адвоката извод за нарушаване правото на защита, респ. съществено процесуално нарушение, което мотивира според защитата отмяна на съдебния акт и неговото връщане на първа инстанция за ново разглеждане.

На отделно място се твърди нарушение на материалния закон, тъй като незаконосъобразно дейността на подсъдимата не е била оценена като дейност на техническо изпълнение, а в качество на длъжностно лице, поради това че е работила като •••. Според адв. И. видно от събраните по делото доказателства е, че за всеки един служител парите са били предварително от преброявани от други лица, слагани в надписани пликове и тези, които са били дежурни и е трябвало по[1]късно да дойдат, за да не им се депозират парите – или са им връчвани лично, или чрез посредници, техните началници, които не са били дежурни по това време. Според адв.И., дори да са били извършвани деянията, то квалификацията им следва да е по чл. 206, ал. 3 НК, а не по чл. 203 НК. Най-важното възражение, което защитата навежда е за липсата на едно от двете кумулативно изисквани обстоятелства в чл. 203 НК – особено тежък случай. Не се оспорва, че сумата, която се твърди, че е присвоена, е в особено големи размери.

Относно наказанието – адмирира се подходът на първостепенния съд за прилагане на чл.55 от НК в конкретния случай, но се пледира за намаляване на наказанието, за да се позволи приложението на чл. 66 от НК. Изтъква се напредналата възраст на подсъдимата, която освен че е смекчаващо вината обстоятелство, поставя под съмнение в конкретния случай, че тя ще се поправи и превъзпита. Според защитника налице е комбинация от изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Моли съда да даде шанс на подсъдимата.

В лична защита подсъдимата Т. заявява, че се присъединява към казаното от защитника, изразява съжаление, твърди, че за 14 години, откакто се води това производство, се е научила от грешките. Твърди, че е жертва на системата на МВР. Моли въззивния съд за снизхождение.

В последната си дума подсъдимата моли за „условно“ осъждане.

Софийският апелативен съд обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК. По внесеното обвинение против В. Т. и въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното производство пред първата инстанция, както и на приобщените от съда доказателства събрани в досъдебното производство, първостепенният съд, при постановяване на присъдата пълноценно е изследвал фактите и изключително подробно възпроизвел установената и приета от него фактическа обстановка. Не е подминат нито един относим детайл. Изложението на фактите в мотивите на присъдата е дотолкова подробно и обширно по обем /лист 2155- лист 2208 от НОХД, с въведена информация в табличен вид за онагледяване и конкретни единични суми по периоди/, че САС намира за напълно ненужно да го инкорпорира повторно и изцяло във въззивния съдебен акт, още повече, че напълно се съгласява с фактическите констатации на градския съд. В такъв случай, съгласно утвърдената съдебна практика, при осъществяване на цялостна въззивна проверка на присъдата и при съгласие относно фактите, въззивната инстанция може да изложи релевантните към предмета на произнасяне обстоятелства, без да копира фактическата обстановка от проверяваната присъда, описанието на която е на разположение на контролната инстанция и на страните.

Решаващият състав на Софийски апелативен съд намира за установено следното, в пълно съвпадение с възприетото от СГС, възпроизведено в краткост:

Подсъдимата В. К. Т. била наета по трудово правоотношение със СДВР в периода 01.09.2005год. до 30.08.2010г. В този период СДВР бил самостоятелно юридическо лице в системата на МВР и директорът му бил второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по бюджета на МВР. Със заповед на министъра на вътрешните работи от 01.01.2006г. началникът на направление „Сигнално-охранителна дейност“ бил определен за третостепенен разпоредител с бюджетни кредити към директора на СДВР. Към това направление било обособено самостоятелно финансово звено. От 01.01.2007г. в СДВР бил структуриран отдел „Сигнално-охранителна дейност“, като финансовото обслужване на отдела преминало към финансовата служба на СДВР.

Въвеждането, обработката, съхраняването и ползването на информация по труда и работната заплата /трудово възнаграждение, трудов и осигурителен стаж, обезщетения по КСО, КТ и ЗМВР, дължими данъци и други/ на служителите от МВР, се извършвало чрез Автоматизираната информационна система „Труд и работна заплата“ / АИС „ТРЗ“/. Редът за това към посочения по- горе период е определен в Инструкция № 1-95 от 19.07.2005г. за организацията и технологията на работа с АИС“ТРЗ". Съгласно чл.6 от инструкцията основанието за въвеждане и актуализация на данните за служителите в системата са първичните деловодни документи, съхранявани в съответното функционално звено. Определени били потребителски профили в зависимост от функциите на потребителите в системата по отношение правото им на достъп по данните в АИС „ТРЗ“. Съгласно инструкцията, обработването и въвеждането на данните, свързани със съставяне на ведомостите, както и изготвянето на справки и служебни бележки, са дейности, за които отговаряло длъжностно лице „•••“, което се намирало в съответното финансово звено- в конкретния случай за процесния период това била подс.В. Т.. Същата била първоначално назначена на работа в СДВР-МВР със Заповед № 360/01.03.1976г. на длъжност „технически сътрудник II степен“. За периода 1976г.-1992г. многократно била преназначавана като технически сътрудник и счетоводител. Със споразумение № 13569/13.10.1993г. била назначена на длъжност „•••“ в направление СОД- СДВР. С допълнително споразумение № АТД-122/10.11.2006г. била назначена на длъжност „•••" в група „Счетоводна отчетност" на СОД-СДВР.

С допълнително споразумение, N ° 8638/27.04.2010 г. била назначена на длъжност „•••“ в група „Счетоводна отчетност“ на СОД, сектор „Финансово осигуряване на СДВР“.

В зависимост от функциите на потребителите на системата били дефинирани потребителски профили, с които се осигурявал достъп до АИС”ТРЗ"/. Съгласно чл.6, ал.1 от цитираната Инструкция за организацията и технологията на работа с АИС „ТРЗ“, основанието за въвеждане и актуализация на данните за служителите в системата са първичните деловодни документи, съхранявани в съответното финансово звено, а именно: заповедите за назначаване, преназначаване, уволнение, трудовите договори, допълнителните споразумения към тях, болничните листове, заповедите за допълнително възнаграждение, документи за пътни пари, документи за неработоспособност на служител, заповеди на министъра на вътрешните работи за промяна на трудовите възнаграждения на служителите на МВР, всички първични деловодни документи за назначаване, преназначаване, уволнение и ежемесечните данни за начисления и удръжки на служителите. Въвеждането на информация за първичните деловодни документи в АИС „ТРЗ“ съгласно чл.8 от посочената инструкция следвало да се извършва от •••а, който отговаря за съответното структурно звено.

Отделно от това, служебните задължения на В. Т. били разписани и в длъжностна характеристика за длъжността „•••“, озаглавена „Функционални задължения за длъжност „•••“ в сектор „ФО“ на СДТЕ“, която й била връчена срещу подпис. Съгласно длъжностната характеристика на В. Т. било възложено: да въвежда информация в АИС“ТРЗ“ за промени в месечните възнаграждения и удръжки и следи за точното им отразяване във ведомостите за заплати на служителите на СОД-СДВР; сравнява размера на заплатите за длъжност, категория и др. спрямо заповедите; вписва данните за трудов стаж и получаваната заплата на държавните служители в книжките за прослужено време и получавана заплата; изготвя удостоверения за трудов стаж, издава служебни бележки; изготвя ведомости за изплащане на обезщетения по ЗМВР и КТ; при необходимост изготвя ръчни сторнировъчни ведомости и рекапитулация на месечните заплати; прави корекции по записите в НОИ за възстановяване осигурителни права на върнати на работа служители по съдебен път; изготвя разходни документи за аванс отпуска, депонирани заплати, ПКО при внасяне на дължими суми по заплати и др.; въвежда ежемесечно данни в АИС „ТРЗ“ за постъпили болнични листа и отговаря за представянето им в НОИ за обезщетения; води книга за напуснали, преназначени и уволнени служители; подава информация в АИС „ТРЗ“ за пътните пари при отпуск на служители и следи за еднократното им изплащане, води тетрадка; изготвя списък-ведомост за изплащане на вещево доволствие на служители; съхранява месечните ведомости за аванс и заплата; представя документи, справки, ведомости и финансови книжа на началника по паричното доволствие и изпълнява други задачи, възложени от ръководството. Описаните задължения се отнасяли за една и съща длъжност с едни и същи функционални задължения, но с различно наименование. В длъжностната характеристика не било изрично посочено задължението на В. Т. в качеството й на ••• да депозира изготвените ведомости за аванс и заплата на хартиен и електронен носител ведно с платежните нареждания в обслужващите СДВР банки за превеждане на трудовите възнаграждения на служителите, които ги получават по банков път. Това задължение й било допълнително вменено е изрични заповеди на Главния счетоводител. На В. Т. били вменявани и допълнителни функционални задължения като касиер на Главна каса за конкретни дни. За периода 01.09.2008г.- 31.08.2010г. В. Т. изпълнявала и длъжността счетоводител на взаимоспомагателната каса на служителите от СДВР.

За периода 01.09.2005г.- 31.08.2010 г. В. Т. в качеството си на „•••" и „технически изпълнител /по заплащането на труда/“, изпълнявала дейности по въвеждане на данни в АИС „ТРЗ“ за начисляване на основно трудово възнаграждение и други полагаеми се допълнителни възнаграждения, съответно аванс и заплата, на служителите от НСОД-СДВР, а след 01.01.2007г. - от ОСОД- СДВР. За целта, В. Т. имала издаден персонален идентификатор за работа с АИС „ТРЗ“ и лична парола за достъп до системата. За периода 29.08.2005г.-16.09.2010г. права и задължения за въвеждане на данни в системата за служителите от НСОД-СДВР, в последствие от ОСОД-СДВР имала единствено подсъдимата с издадения й потребителски профил.

Съгласно създадената организация на работа и в съответствие с вменените й задължения В. Т. ежемесечно въвеждала в АИС „ТРЗ“ сумите и данните, които формират дължимото възнаграждение на служителите от НСОД- СДВР и ОСОД-СДВР. Същата въвеждала както размера на основната работна заплата, така и размера на полагаемите се на всеки служител допълнителни възнаграждения за съответния месец - за положен извънреден труд, за патрулно- постова дейност, допълнително материално стимулиране, нощен труд, специфични условия на груд, пари за път по време на платен годишен отпуск, пари за храна, полагаеми обезщетения, дължими данъци и удръжки, в резултат на което се формирала и общата сума на възнаграждението му за съответния месец. Т. въвеждала начина на плащане на възнаграждението - еднократно или на два пъти /с аванс/, съответно на каса или по сметка /по банков път/. За целта били определени дни за въвеждане на аванс в системата, след което се спирал централизирано достъпа на външните оператори /трудовиците/ и се правела 1 централизирана обработка на данните в изчислителния център на МВР. След обработката им се изпращали за изпълнение в МВР, разпечатвали се авансовите списъци, приготвяли се файлове за банките, обслужващи служителите и справка за финансиране на аванса на министерството. След това отново се разрешавал достъпа на трудовиците до базата за въвеждане на актуални данни. В края на месеца процедурата се повтаряла във връзка с изготвяне на списъците за заплата. При така създадената организация на работа, компютърните файлове с начислените месечни трудови възнаграждения на служителите от СДВР, съответно като аванс и заплата, се изпращали от Дирекция „Компютърни информационни системи“ /ДКИС/-МВР на електронна поща в СДВР. В електронните файлове се съдържали поименните списъци на служителите от СДВР, вкл. и от ОСОД-СДВР, както и информация относно сумата, която следва да се изплати, формирана на база въведената от трудовиците информация. Изпратените файлове се получавали по електронен път от С. С. - главен специалист в сектор „Финансово осигуряване” при СДВР, който съгласно функционалните си задължения отговарял за паричното доволствие. След получаването на посочените файлове, същите се записвали на толкова на брой дискети, колкото са търговските банки, обслужващи СДВР по отношение на изплащането по банков път на възнагражденията на служителите. Информацията от дискетите се разпечатвала и на хартиен носител. Изготвяли се платежните нареждания с определената за плащане обща сума за всяка банка, подписвани от главния счетоводител и директора. Записаните дискети с ведомостите на хартиен носител и платежните нареждания се предоставяли на трудовиците от сектор „Финансово осигуряване" /ФО/ при СДВР, отговарящи за определени структурни звена на дирекцията, които ги носели в съответните банки. Една от обслужващите банки била „Банка ДСК“ ЕАД, където единствено не се изисквало представяне на ведомост на хартиен носител, а единствено във вид на файл. записан на съответен материален носител г- дискета, поради което в тази банка се предавали само дискетата и шатежното нареждане, в което била посочена общата за изплащане сума за месеца, включваща начислените възнаграждения на всички служители, обслужвани от банката. Съгласно въведеното разпределение, носенето на дискетите и документите в „Банка ДСК“ ЕАД било вменено на В. Т.. В. Т. имала вменени задължения и за изплащането на възнагражденията на служителите на каса. За периода 01.09.2005г.-31.12.2006г. сумата за плащане на трудовите възнаграждения на каса /аванс и заплата/ В. Т. получавала с подписан от нея РКО и изплащала възнагражденията на служителите от НСОД-СДВР с полагане на подпис от съответния служител във ведомостта. За времето от 01.01.2007г. до 30.09.2008г. след преструктурирането на НСОД в отдел към СДВР, Т. получавала средствата за изплащането им на каса отново с РКО, но като служебен аванс в качеството си на подотчетно лице, от касиер на Главна каса. Изплащала възнагражденията на служителите срещу подпис във ведомостта и се отчитала пред Главния касиер с авансови отчети. Така на В. Т. били вменени задължения и на касиер. От 01.10.2008г. средствата за аванс и заплата, получавани от служителите на каса. се изплащали от касиерите на Главна каса.

От 09.10.1998г. до 20.04.2012г. М. Г. Т. - син на поде. В. Т., започнал работа като служител на СДВР - техник, в последствие - механик по СОТ в ОСОД- СДВР.

През 2005г. В. Т. решила да присвоява суми от бюджета на СДВР. За целта същата начислила допълнителни парични средства към работната заплата на служителите от НСОД- СДВР, в последствие ОСОД-СДВР, като ежемесечно завишавала действително дължимите суми за трудови възнаграждения на служителите, включително на себе си и сина си М. Т.. Този резултат подсъдимата постигнала чрез вписване във ведомостите за заплати на недължими суми за допълнителни месечни трудови възнаграждения /добавки/, които суми начислявала:

• За извършване на патрулно-постова дейност - на техници от СОД-СДВР, в чийто задължения не влиза охрана на обществения ред и съответно не се полагат такива допълнителни възнаграждения, вкл. и над допустимия максимален размер на добавката; За допълнително материално стимулиране - в месеци, в които такива допълнителни възнаграждения не се изплащат или начислявала по- големи суми от действително полагащите се съгласно протоколите за индивидуални оценка на служителите;

• За положен извънреден труд - без да е полаган, съответно без да са спазени изискванията на вътрешно-ведомствените актове, които регулират изплащането му и без наличие на съответните протоколи за полагането му;

• За положен труд на официални празници на лица, работещи по трудово правоотношение /ЛРТП/ - без да е полаган, съответно без наличие на първични деловодни документи;

• За положен нощен труд на ЛРТП - без да е полаган, съответно без наличие на протоколи и първични деловодни документи;

• За специфични условия на труд - без наличие на писмена заповед;

• За пари за път по време на полагаем годишен отпуск - повече от веднъж за съответната календарна година;

• Завишен размер на основна заплата - без основание и без наличие на първични деловодни документи;

• Завишен размер на процент прослужено време - като е въвеждала по- голям стаж от действителния;

• За храна - в двоен размер или на лица, на които не се полагат пари за храна;

• Завишен размер на отпуск по болест за сметка на работодателя;

• За обезщетения за неползван платен годишен отпуск на служители с прекратени служебни и трудови правоотношения - без наличие на основание.

Допълнителните месечни трудови възнаграждения били начислявани от подс. Т. без документална обоснованост, в резултат на което без основание завишавала брутните възнаграждения на служителите за сметка на бюджета на СДВР.

Разликата между действително полагаемите се възнаграждения на служителите, вкл. собственото й възнаграждение и това на сина й и начислените такива по ведомост, представлявала формиран от В. Т. излишък, който тя присвоявала по няколко различни начина. Общо присвоената от нея парична сума за периода от 01.09.2005г. до 30.08.201 Ог. е в размер на 402 828, 82 лева, както следва:

1. чрез касата на СДВР - присвоила 268 078, 85 лева; 2. по банков път чрез „Банка ДСК“ ЕАД - присвоила 109 263, 13 лева; 3. чрез удръжки за погасяване на заеми към ВСК - присвоила 17 757, 02 лева, от които 5933, 93 лева за погасяване на лични заеми, 5552, 09 лева за погасяване на заеми на М. Т. и 6271, 00 лева за погасяване на заеми на други лица;

4. чрез удръжки за плащане на вноски по лизингови заеми - присвоила 7729, 82 лева за плащане по сключени от нея лизингови договори с „Евролизинг-МО“ ЕООД.

Общо присвоената от В. Т. сума от 402 828, 82 лева представлява 1678, 45 минимални работни заплати към края на инкриминирания период. За 2010 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 240, 00 лева. Съгласно ТР № 1/1998г. на ВКС, сумата е в особено големи размери, тъй като надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за страната.

1. Първият от посочените по-горе механизми за присвояване на парични суми - чрез касата на СДВР, е свързан с въвеждането от страна на подсъдимата Т. на данни за получаване на аванс на каса от служителите, на които начислявала недължими възнаграждения. По правило това били служители, които не получавали аванс, а получавали цялото си трудово възнаграждение в края на месеца като заплата. След начисляването на по-голяма сума трудово възнаграждение за съответния месец на дадените служители, разликата между действително дължимото и начисленото по ведомост възнаграждение, Т. въвеждала за получаване под формата на аванс и съответните служители били включвани във ведомостта за аванс. През периода, през който поде. Т. изпълнявала функциите и на касиер и изплащала сумите на служителите по ведомост срещу подпис, същата се подписвала на ведомостта вместо посочените служители и лично физически взимала вписаните суми. След 01.10.2008г. когато сумите се изплащали от касиер на Главна каса, В. Т. намерила начин да продължи да взима парите в излишък лично, като заявявала на касиера /св. Х. Д. или св.Т. А./, че посочените служители са я упълномощили устно да получи вместо тях начислените в авансовите ведомости парични суми, тъй като не могат да дойдат да си ги получат лично. Тъй като В. Т. била дългогодишен служител и се ползвала с добра репутация и доверие сред колегите си, поисканите от нея парични суми от името на посочените служители й били предавани от касиера на Главна каса без наличие на изрични писмени пълномощни за това. При получаване на сумите В. Т. се подписвала в авансовата ведомост от името на съответните служители. Съгласно изготвената по ДП графическа експертиза /т.26/, Т. положила подписа си в авансовите ведомости от името на 98 служители, за повечето многократно, в повече от една ведомост/. Така подс. Т. получила и присвоила посочените във ведомостите суми, както следва:

През септември 2005г. подсъдимата Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2155, 00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на служители от СДВР, конкретно посочени и с отразяване на точната „надчислена“ сума в таблица, инкорпорирана в мотивите на присъдата.

През м.октомври 2005г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2155, 00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 19 служители от СДВР, конкретно посочени с отразяване на точната „надчислена“ сума в таблица, в мотивите на присъдата.

През ноември 2005г. поде. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2055, 00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на 18 служители на СДВР, поименно посочени с отразяване на съответна сума в таблица, в мотивите на присъдата.

През декември 2005г. подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2055, 00 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 18 служители на СДВР, поименно посочени с отразяване на съответна сума в таблица, в мотивите на присъдата.

През януари 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1905 лева, които присвоила, като авансът бил начислен на името на 17 служители на СДВР, поименно посочени с отразяване на съответна сума в таблица, в мотивите на присъдата.

През февруари 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 2005 лева, които присвоила, като авансът бил начислен на името на 17 служители на СДВР, поименно посочени с отразяване на съответна сума в таблица, в мотивите на присъдата През март 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1755 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 15 служители, посочени в мотивите на проверявания съдебен акт.

През май 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1405 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители, посочени в мотивите на проверявания съдебен акт.

През юни 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1605 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 13 служители, посочени в мотивите на проверявания съдебен акт.

През юли 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в размер на 1605 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 13 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През август 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 11 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През септември 2006 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През октомври 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През ноември 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През декември 2006г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1305 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 12 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

Неосуетеното присвояване за визирания по-горе продължителен период явно окуражило подсъдимата, която започнала да присвоява все по-големи суми, с начисляване на допълнителни недължими плащания към по-голям брой неподозиращи служители на СДВР, както следва:

През януари 2007г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2405 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 23 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През февруари 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2775 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 25 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През март 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2555 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 25 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През април 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 3035 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 30 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През май 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 3905 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 35 служители, посочени в таблица в мотивите на проверявания съдебен акт.

През юни 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 4385 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 41 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През юли 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 4535 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 36 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През август 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 4135 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 33 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През септември 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 5935 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 40 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата. Видно от изчисленията, освен чрез включване на още служители с начислени в повече плащания, подсъдимата завишила и размера на завишената сума за всеки един от тях, за да получи по-голяма сума месечно.

През ноември 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 36355 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 25 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През декември 2007 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 4885 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 31 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През януари 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 5485 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 35 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През февруари 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 7135 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 40 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През март 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 7635 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 42 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През април 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 7935 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 44 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През май 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер от 8035 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 45 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През юни 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер от 10035 лева, които присвоила. Авансът бил начислен вече на името на 55 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През юли 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 7935 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 44 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През август 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 8135 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 46 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През септември 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс, този път в общ размер на 10 535 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 47 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През октомври 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс, този път в общ размер на 10 750 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 58 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През ноември 2008 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс, в общ размер на 10 100 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 51 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През декември 2008г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс на един служител – Н. Х. Д., в размер на 100.00 лева, като присвоила паричната сума.

През януари 2009 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс на същия служител, в размер на 100.00 лева, като присвоила паричната сума.

През февруари 2009 г. подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 1200 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 4 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През март 2009 г. подс. Т. получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 2300 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 7 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През април 2009 г. подсъдимата получила неправомерно начислен от нея аванс в общ размер на 3500 лева, които присвоила. Авансът бил начислен на името на 8 служители, посочени в таблица в мотивите на присъдата.

През юни 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 11 служители на СДВР в общ размер на 6250.00 лева, като присвоила паричната сума.

През юли 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 8 служители на СДВР в общ размер на 6200.00 лева, като присвоила паричната сума.

През август 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на девет служители на СДВР в общ размер на 7700 лева, като присвоила паричната сума.

През септември 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на осем служители на СДВР в общ размер на 6800 лева, като присвоила паричната сума.

През октомври 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на шест служители на СДВР в общ размер на 3600 лева, като присвоила паричната сума.

През ноември 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 10 служители на СДВР в общ размер на 6200.00 лева, като присвоила паричната сума.

През декември 2009 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 10 служители на СДВР в общ размер на 6200.00 лева, като присвоила паричната сума.

През януари 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 10 служители на СДВР в общ размер на 4800 лева, като присвоила паричната сума.

През февруари 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 7 служители на СДВР в общ размер на 2900 лева, като присвоила паричната сума.

През март 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 9 служители на СДВР в общ размер на 3800 лева, като присвоила паричната сума.

През април 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 10 служители на СДВР в общ размер на 3620 лева, като присвоила паричната сума.

През май 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 11 служители на СДВР в общ размер на 3900 лева, като присвоила паричната сума.

През юни 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на 12 служители на СДВР в общ размер на 4800 лева, като присвоила паричната сума.

През юли 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на двама служители на СДВР в общ размер на 750 лева, като присвоила паричната сума.

През август 2010 г. подсъдимата неправомерно начислила аванс на петима служители на СДВР в общ размер на 1750 лева, като присвоила паричната сума.

Общо за целия разглеждан период подсъдимата В. Т. получила срещу подпис във авансовата ведомост от името на съответните служители общо 245 885, 00 /двеста четиридесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и пет/ лева, които взела в свое разпореждане и похарчила за лични и на семейството й нужди. Паричните средства били формирани чрез въвеждане от нея на данни в авансовата ведомост на недължим аванс без документална обоснованост, без знанието на лицата, на които е начислен и без да е получен от тези лица. Служителите от СОД-СДВР, на чието име бил начислен авансът, не били информирани за действията на подсъдимата, тъй като по принцип не получавали аванс. Отделно от това, служителите на СДВР не установявали липса на дължими суми от трудовото си възнаграждение, тъй като подсъдимата присвоявала неправомерно формирани от нея излишъци, чиято стойност надхвърля определеното трудово възнаграждение. Съмнения за нередност не възниквали и у изпълняващите длъжността касиер на Главна каса, тъй като нямало служител, който да се яви и да потърси начисления по ведомостта аванс, получен от негово име от подс. Т.. 2. Освен чрез начисляване на недължим аванс на визираните 98 служители, подсъдимата получила неправомерно и сумата от общо 22 193, 85 лева, като вписала във ведомостта парични суми за неизползван платен годишен отпуск на общо 14 служители с прекратени трудови и служебни правоотношения. За да осъществи присвояването на отделните суми, подс.Т. подхождала по идентичен начин – ползвайки се с доверието към нея обяснявала на касиера при Главна каса, че служителите нямат възможност да дойдат лично и са и възложили да получи сумите вместо тях. Във ведомостта подсъдимата се подписвала от името на служителя, на чието име била начислена сумата. След получаването на паричните суми подсъдимата изразходвала същите за лични и семейни нужди. С добавянето на посочената сума общият размер на присвоени средства възлязъл на 268 078, 85 лева.

Така получените от нея парични средства тя изразходвала за лични и на семейството й нужди.

3. Освен чрез касата на СДВР подсъдимата присвоявала средства и по друг способ - по банков път. Отново подсъдимата начислявала недължими в повече парични суми към възнагражденията на служителите, както и недължимо начислени от нея суми за неползван платен годишен отпуск на напуснали служители.

За осъществяване на този план, В. Т. и синът й М. Т. били титуляри на банкови сметки в „Банка ДСК“ЕАД. В. Т. имала открити две банкови сметки в лева, а М. Т. имал открити също две банкови сметки в лева –с посочени IBAN номера в мотивите на присъдата. През инкриминирания период „Банка ДСК“ ЕАД била една от банките, обслужвали СДВР и именно на В. Т. било вменено задължението да носи в банката дискета с файла за начислените възнаграждения и обезщетения на служителите в СДВР. „Банка ДСК“ ЕАД не изисквала представяне на ведомостите на хартиен носител, поради което подсъдимата следвало да носи в банката единствено дискетата и платежното нареждане с вписана обща за плащане сума. Това й позволявало с генерираните от нея в информационната система суми, които били в повече от дължимите към възнагражденията на служители от ОСОД-СДВР, да задължи сметката на СДВР, като същите бъдат преведени по нейна или на сина й банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. За целта, когато подсъдимата получавала дискетата със записания файл от С. С., изпратен му от ДКИС-МВР, подсъдимата манипулирала информацията в същия преди да го занесе и предаде в банката.

Вместо към банковите сметки на служителите, на името на които Т. начислявала недължимо завишените суми, подсъдимата посочвала сметките в банка ДСК, на които били титуляри тя или сина й М. Т.. За целта подсъдимата посочвала в данните на представяната пред „Банка ДСК“ ЕАД дискета, че определена парична сума се превежда от заплатата на съответния служител като „влог по сметка”, като определената за това сума всъщност била именно разликата над действително дължимото възнаграждение. Банковата сметка, по която била превеждана тази разлика, също била посочена от подсъдимата, като тя отбелязвала не банкова сметка с титуляр съответния служител, а своя банкова сметка, както и банкова сметка, открита на името на сина й М. Т.. Корекциите по индивидуалните партиди на служителите, както и промяна на банковите сметки, по които били извършвани трансферите на паричните средства, били извършвани от Т. в рамките на общата сума, предвидена за изплащане на възнагражденията на служителите, посочена в платежното нареждане. Тези корекции всъщност представлявали вътрешно преразпределение на паричните суми в рамките на общата сума на възнагражденията за съответния месец, изразяващо се насочване на част от тях към банковите сметки на подсъдимата и сина й, а другата част - реално дължимото трудово възнаграждение- към банковите сметки на съответните В резултат на неправомерни начисления по отношение на труда и работната заплата на служителите от ОСОД-СДВР, извършени от В. Т. в качеството й на ••• в СДВР и извършените в последствие манипулации на записите, въз основа на които били превеждани възнагражденията на служителите от отдела, по сметки на В. Т. и М. Т. в „Банка ДСК“ЕАД постъпвали ежемесечно суми от бюджета на СДВР, многократно надвишаващи техните месечни трудови възнаграждения. Посоченият механизъм на присвояване чрез превод на недължими от СДВР парични суми по контролирани от нея банкови сметки В. Т. използвала в периода от 01.10.2008г. до 30.08.2010 г., за което време присвоила общо 109 263, 13 лева, от които 52 730, 00 лева чрез превод по банкови сметки на нейно име и 56 533, 13 лева чрез превод по банкови сметки на името на сина й М. Т.. В мотивите на проверяваната присъда са подробно, поименно и изчерпателно отразени всички отделни суми /по 23 пункта/, присвоени чрез надчисляване на суми на името на конкретно посочени лица, като първостепенният съд е отразил периодите на извършените преводи по месеци, както и разпределението на неправомерно получените суми по сметките на подсъдимата и на нейния син М. Т.. След собствена проверка на установеното по експертен път и въз основа на писмените доказателства, които ще бъдат обсъдени по-нататък, въззивният съд напълно възприема фактическите констатации на СГС в тази част.

Тук според въззивния съд трябва да се отбележи очевидната липса на последващ финансов контрол от страна на СДВР. Несъмнено работодателят-бюджетна организация е получавал последваща информация за извършените банкови транзакции, заявени за плащане с представянето на дискетата и платежното нареждане. През един значително продължителен срок тази информация /която несъмнено се е съхранявала в масивите на СДВР, тъй като е станала обект на анализ при извършване на вътрешната финансова проверка постфактум и при изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза/ не е била контролирана и съобразявана. До голяма степен липсата на контрол е стимулирала продължаващата престъпна активност на подсъдимата, която е съзнавала безотчетността и безнаказаността на своите действия във времето.

4. Наред с изложеното, подсъдимата Т. осъществявала присвоителни действия и по друг способ – чрез пряко погасяване на нейни лични финансови задължения по сключени договори за лизинг. Начинът на присвояване включвал начисляване на недължими суми над определените възнаграждения на 14 служители на СДВР, отразяването на тези недължими суми като „удръжки по заеми за текущи нужди“ на същите служители, след което превод на съответните суми по сметки на „Евролизинг- МО“ ЕООД по три договора за лизинг, сключени с нея самата. Сумите, изчислени в повече над дължимите възнаграждения са посочени в мотивите на присъдата с посочване имената на служителите, както и с отразяване на внесените по сметката на„Евролизинг-МО“ ЕООД суми по периоди и размер.

По този начин подсъдимата присвоила, чрез разпореждане към трето лице- лизингодател, в неин личен интерес, сумата общо в размер на 7729, 82 лева.

5. Друг начин на присвояване на парични средства от В. Т., използван от същата за периода 01.09.2005.-30.08.2010г., бил чрез удръжки за плащане на вноски по заеми към Взаимоспомагателната каса на СДВР. За целта в периода 01.09.2008г.-30.08.2010г. подсъдимата начислявала в повече от реално дължимите суми за допълнителни възнаграждения на 16 служители от ОСОД-СДВР. Разликата между действителния размер на възнагражденията и начислената от нея сума подсъдимата начислявала в АИСТРЗ като „удръжки за заем към ВСК“ - общо в размер на 8651, 00 лева. Т. начислявала и удържала за всяко едно от посочените лица различни по размер суми ежемесечно в продължение на период от няколко месеца. Сумите били осчетоводени като удръжки от възнаграждението на посочените по-горе 16 служители за погасяването на заем към ВСК и били формирани от разликата между действително полагащи се и неправомерно начислени от подсъдимата допълнителни възнаграждения за патрулно-постова дейност, допълнително материално стимулиране, извънреден труд, нощен труд, специфични условия на труд, пари за път по време на платен годишен отпуск, пари за храна- всички без документална обоснованост. Съществено е, че посочените служители от ОСОД-СДВР не били членове на ВСК и нямали задължения към касата. Неправомерно начислените от Т. удръжки за погасяване на заем към ВСК са подробно описани в мотивите на присъдата. В качеството си на касиер на ВСК, подсъдимата следвало да води поименни картони за служителите, които са членове на ВСК.

6. Наред с изложеното, през същия инкриминиран период - от 01.09.2005 г. до 30.08.2010 г. подсъдимата погасявала и свои лични действително изискуеми задължения към взаимоспомагателната каса, както и такива задължения към ВСК на нейния син М. Т.. Т. начислявала недължими допълнителни възнаграждения на себе си за извънреден труд в празнични и почивни дни, както и на сина си М. Т. - за извънреден труд, патрулно-постова дейност и допълнително материално стимулиране.

Общо начислените по този начин недължими допълнителни възнаграждения за периода са в размер на 9106, 02 лева, от които на обвиняемата 3783, 93 лева и на М. Т. 5322, 09 лева. След съответното начисление на недължими суми с формално посочените по-горе основания, подсъдимата ги удържала за изплащането на парични задължения по сключени от нея и М. Т. заеми към ВСК.

Така, по описания по-горе начин подсъдимата Т. присвоила през инкриминирания период 01.09.2005.-30.08.2010г общо 17 757, 02 лева, представляваща сбор на присвоената сума в размер на 8651, 00 лева - обща стойност на начисления и удръжки от трудовото възнаграждение на изброените по-горе 16 служители за изплащането на недължими от тях суми към взаимоспомагателната каса и сумата от 9106, 02 лева - обща стойност на неправомерно начислените към трудовото възнаграждение на поде. Т. и св. М. Т. допълнителни възнаграждения, изплатени за погасяването на действителни задължения на подсъдимата и М. Т.. На 13.09.2010 година св. И. Ц.- служител в СОД- СДВР се явил при •••а с искане за издаване на служебна бележка за размера на трудовото му възнаграждение. Тази дейност по заместване била осъществявана временно от св. А. В., която замествала подсъдимата по време на отпуск. По този повод св. В. констатирала нереално високо трудово възнаграждение. В същото време на св. В. й бил известен дохода на техниците при „С0Д“ - СДВР, поради което се усъмнила в достоверността на въведените в системата данни и отказала да издаде исканата от нея служебна бележка. В разговор със св. И. Ц. св. В. го попитала дали взима аванс, като получила отрицателен отговор. Във връзка с постъпилия сигнал св. В. уведомила за случая св. Е. М. - началник сектор ПУБ - СДВР. В отговор й било разпоредено да разпечата платежни бележки относно дохода на същия служител за две години назад. След като изпълнила указанията на св. М., св. В. установила, че на св.Ц. ежемесечно са били начислявани суми, които не е следвало да получава.

Свидетелката Е. М. запитала подсъдимата Т. на какво се дължат констатираните разлики, при което последната дала неубедителни обяснения- че са били допуснати грешки. Св. М. разширила обхвата на вътрешната проверка спрямо други служители при СДВР, като отново констатирала подобни несъответствия. За случая св. М. уведомила началника на отдел „СОД“ СДВР. При последвало ново изслушване на подсъдимата, Т. признала пред св. М., че е извършвала неправомерните начисления, тъй като имала нужда от пари, като дала сведение за начина на присвояването в съставена от нея писмена справка от 29.09.2010 г. Тази писмена справка била докладвана от св. М. на директора на СДВР, който от своя страна издал заповед за състав на комисия, която да проучи изнесените данни. След извършена вътрешна проверка от служители в дирекция „Ревизионна“, същата приключила с доклад, въз основа данните на който е било образувано досъдебно производство.

По доказателствата:

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от градския съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (в този смисъл Решение № 181/2012 г. на ВКС, I н. о., Решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., Решение № 513/2013 г. на ВКС, I н. о., Решение № 371/2016 г. на ВКС, III н. о.). В конкретния случай това е така, нещо повече – извършеното в мотивите на присъдата обсъждане (с дължимата проверка) на доказателствата е толкова пространно, подробно и изчерпателно, че настоящият съдебен състав намира, че опитът да се възпроизведе, преразкаже или резюмира този анализ би бил неудачен и непълноценен, като в голяма степен би омаловажил вложените значими и мащабни усилия на първоинстанционния съдебен състав. Осъщественият доказателствен анализ на градския съд е последователен, изчерпателен и детайлен до най-малката подробност и съставлява значителна трудност да се добави или изключи каквато и да е част от него в изложението на въззивната инстанция. Затова, като приема, че мотивите на присъдата съставляват пример за качествено и пълноценно правораздаване, без да бъдат преповтаряни изводите на СГС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:

Фактическата обстановка е разкрита след цялостен и подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Всички те са били пълноценно съобразени и преценени от първостепенния съд, за да се изгради вътрешното му убеждение. Първоинстанционният съдебен състав старателно е отграничил кои гласни доказателствени средства допринасят за изясняване на фактическата обстановка, съответно- кои от тях не разкриват факти от съществено значение в обхвата на предмета на доказване. Въззивният съдебен състав напълно се съгласява с тези констатации на първия съд.

За да систематизира доказателственото си обсъждане, съдът в първата инстанция е обособил разпитаните множество свидетели условно в групи, според тяхното служебно качество или според кръга от обстоятелства, за които са дали показания – служители на СДВР със служебно качество в пряко взаимодействие с длъжността на подсъдимата Т. или участвали в извършената постфактум вътрешна проверка; служители на „СОД“-СДВР, на чиито партиди са били надчислявани присвоените суми. САС приветства този систематичен подход на първия съд, тъй като позволява, от една страна да се отсее релевантната към обвинението информация и от друга страна да се извърши успешно съпоставка с останалите групи доказателства и доказателствени средства – писмени доказателства експертни заключения и др. Като пряк доказателствен източник са ценени показанията на свидетелката Е. Р. – IT специалист и ••• в Д“КИС“ на СДВР. Вниманието на първия съд спрямо тези показания е напълно оправдано- тяхното съдържание има пряко отношение към дължимия отговор на защитните твърдения на подсъдимата Т., че не само тя, но и други лица са имали достъп до компютъра и, както и техническа, фактическа възможност и способност да манипулират информацията в системата за изчисляване на възнагражденията за положен труд във ведомството. За да обоснове правилния краен извод, че само подсъдимата е била лицето, което е осъществявало тази намеса с въвеждане на неправомерни начисления за недължими възнаграждения /които след това е присвоявала/, градският съд е приложил комплексен сравнителен подход при анализа на докадателствата. Извършена е съпоставка между показанията на свид. Р. и показанията на свидетелите М., Г. и К., както и е отчетена кореспонденция между заключенията на извършените компютърно-технически експертизи – първоначална едночленна в ДП и допълнителни такива, някои от които назначени в съдебната фаза за доизясняване на всички относими факти от техническа страна. Не са налице основания за ревизия на изводите на първоинстанционния съдебен състав относно доказателствената стойност на заключенията по назначените компютърно-технически съдебни експертизи /КТЕ/. Експертните изводи са обсъдени последователно, в хронологичен план и в съпоставка със свидетелските показания на посочените по-горе свидетели. Както бе посочено, съществено значение има съответствието между показанията на св. Р. и заключенията на КТЕ. В резултат на съвместното им сравнително обсъждане въззивният съд на свой ред може да обоснове следните обобщени изводи:

На първо място, без съмнение подсъдимата В. Т. е имала осигурен и непрекъснат достъп до изготвената първоначално в АИС и нанесена на материален носител информация за дължимите по периоди възнаграждения на служителите в СДВР, като е притежавала не само възможнос, но и способността да я манипулира, след като си осигури този достъп, чрез завишаване на стойностите на възнагражденията и начисляване на незаявен „аванс“, в който са били включени именно надчислените суми.

На второ място, находките отразени в заключенията на първоначалната КТЕ установяват потребителските имена на всички лица с достъп до системата и във времеви план. Извършеният от СГС анализ на тази информация формира извод, че в инкриминирания период именно подсъдимата Т. е била лицето, което е осъществило достъп и намеса в информацията. Достъпът на свид.Р. с нейния потребителски акаунт не е бил до необходимото ниво на намеса, както и правилно първият съд е приел, че е бил осъщестявван за изпълнение на задачите на възложената от ръководството вътрешна проверка след разкриване на финансовата злоупотреба. Подробно в мотивите на присъдата са възпроизведени и обсъдени експертните изводи на третата, четвъртата и шестата допълнителни КТЕ, от съвкупния анализ на които се ограничава кръга на лицата с достъп и възможност за намеса в информацията, като конкретно по отношение на такава нерегламентирана намеса се свежда до личността на подсъдимата.

Със заключението на шестата допълнителна КТЕ е потвърдена писмената информация, предоставена на 23.12.22г. в писмо от дирекция „Комуникационни информационни системи“ на МВР, че създаването на файлове за заплати в системата е било възможно само и единствено на централно ниво в дирекция „Комуникационни информационни системи“. Касае се за техническо обезпечаване, което е било актуално и към инкриминирания период, и към момента на изготвяне на заключението. Тази част от заключението на ДКТЕ от 27.01, 2023г. е самостоятелен източник на доказателства за това, че трудовиците, сред които е била и подсъдимата, са могли да въвеждат данни съобразно това, което им предоставено като право на достъп, да създават файлове в АИС-ТРЗ и да извличат файл от тази система, за да го запишат на работния си компютър. Така извлечен файлът, обаче, е бил във формат, в който информацията не е била защитена и е било възможно технически да бъде променена на служебния компютър на подсъдимата.

От показанията на св. Г., се установява, че след въвеждането на АИС „ТРЗ” информацията за заплати, аванси, обезщетения, удръжки и др. били въвеждани и съхранявани първоначално само на хартиен носител, но впоследствие само в електронна форма, като •••ът е бил задължен да въведе данните от съответен документ (заповед, протокол за положен извънреден труд) и др. АИС „ТРЗ” е функционирала така, че всеки ••• е имал функционална възможност да осъществи достъп до системата за нанасянето на съответни изменения в определен период от време преди ведомостите да бъдат предадени за отпечатване в Д „КИС” на МВР.

Фактът, че именно трудовиците са били отговорни за въвеждането на изходни данни в АИС”ТРЗ”, като цифри за отработени часове, проценти и дати, които имат отношение към формирането на трудовото възнаграждение на служителите към съответния отдел на СДВР, се установява и от обясненията на подсъдимата, дадени от нея в с.з. от 07.04.2023г На трето място, по експертен път и чрез показанията на свидетелите Р., М., Г. и К. се изяснява практиката за кореспонденция с обслужващата банка ДСК и ролята на подсъдимата в тази дейност. Установява се, че на Т. е била предоставяна възможността да носи или предоставя на банката незащитена срещу манипулиране информация от АИС за дължимите трудови възнаграждения, като в периода до фактическото представяяне на тези данни пред банката подс.Т. е имала възможност да извършва промени и допълнения относно сумите и се е възползвала от това в инкриминирания период.

От показанията на свидетелите М., Г., Г., В., както и в кореспондиращите им по съдържание обяснения на подсъдимата се установява, че в качеството и на „•••“Т. е разполагала със самостоятелност и че фактически са и били възложени много широк обхват от задължения и отговорности, нещо повече – тя фактически е осъществявала функциите на касиер, следваща по значимост по своите функции след главения касиер /касиер на Главна каса/. В показанията си св. С. Г. /••• на СДВР до 15.02.2007г./ заявява, че си спомня подсъдимата още от периода септември-октомври 1984 г., когато самата св. Г. постъпила на работа в 0”С0Д’‘.Г. посочва, че към 15.02.2007г. подсъдимата Т. работела на длъжност „•••” в сектор О „СОД”, а във връзка с издадена за това заповед - и като касиер. Св. Г. съобщава, че необходимостта от поддържането на каса произтичала от факта на множество клиенти на Отдел „СОД” - СДВР, които предпочитали да заплащат предоставяната им услуга в брой. Източник на доказателства за възложени на подсъдимата служебни задължения за управлението на оперативна каса са и показанията на св. И. К.. Работното място на подсъдимата в началото на 2007г. според св. Г., се намирало в кабинет, който се намирал срещу стаята, в която се помещавала главната каса на СДВР. По- късно, независимо от настъпилите промени в кадровия състав на финансовия отдел на СДВР, подсъдимата продължила да изпълнява своите задължения в самостоятелен кабинет, като изпълнението на служебните й задължения било обезпечено технически с персонално зачислена компютърна конфигурация. В този смисъл конкретни данни се извличат и от показанията на св. Д. М., от показанията на св. Е. М., от писмените доказателства, както и от показанията на св.В.. Съдът в първата инстанция, въз основа на така цитираните свидетелски показания мотивирано е приел за установено, че организацията на работа е изключвала фактическата възможност друг служител на СДВР да осъществява достъп до системата на АИС „ТРЗ” през служебния компютър на подсъдимата. В тази част показанията на св. М. кореспондират с тези на св.Г.. Въз основа на същите свидетелски показания са установи, че работното място на подсъдимата се е намирало в непосредствена близост, т.е. на един и същи етаж с кабинетите на главна каса и счетоводителите на СДВР и се е ползвало самостоятелно от нея.

Изследвано в съдебната фаза е обстоятелство от съществено значение за установяване на авторството на деянието – на кои лица е било вменено да извършват заявки за получаване на служебен аванс. Според показанията на св. Г. /•••/, св.Р. и обясненията на подсъдимата се установява, че именно трудовиците са извършвали такива заявки. В мотивите на проверяваната присъда обосновано на свидетелските показания на същите свидетели, както и на св. Г., Хр.Д., св.А. се приема, че практиката е допускала безконтролно и необективирано никъде заявяване на аванси, вкл. и устно от служителя, което е позволило на подсъдимата да твърди пред главна каса, че е получила такива заявки.

На следващо място, въз основа на свидетелските показания на цитираните свидетели, както и на свидетелите С. С., И. К. и К., съдът в първата инстанция е формирал извод и относно съществено обстоятелство, имащо значение за обстановката при която подсъдимата е осъществявала продължаваната си престъпна дейност и има самостоятелно отражение при индивидуализацията на отговорността на подсъдимата. Установява се, че на практика през инкриминирания период е съществувало фактическо положение на доминантна позиция от страна на подсъдимата във финансовия сектор на СДВР, което е било наложено с устни разпореждания от неустановено по делото лице и което фактическо положение е било поддържано или неглижирано с мълчаливото съгласие на ключови фигури в този сектор, каквито са били св. С., св. Е. М. (••• на СДВР за част от инкриминирания период. В отделни случаи подсъдимата по силата на устна заповед изпълнявала някои правомощия на главния касиер.

Съдът в първата инстанция е обсъдил пространно установените със свидетелските показания на тези свидетели обстоятелства, че подсъдимата Т. е упражнявала разширени правомощия при изпълнението на определени дейности, несвойствени за общо установените задължения на „•••“ в нейната длъжностна характеристика. Само и единствено подсъдимата е имала изключителни правомощия да борави с чувствителна информация, пряко относима към организацията на изплащането на трудовите възнаграждения по банков път - тя и главният специалист Ст. С. с уточнението, че последният не е бил оторизиран да осъществява кореспонденция тъкмо с банка „ДСК“, в която са били разкрити инкриминираните банкови сметки на името на подсъдимата и нейния син и за които банкови сметки се установи, че са били използвани при престъпната й дейност за присвояването на парични средства по банков път. Единствено подсъдимата е била допускана до главна каса, за да взема от там пари в брой за авансови плащания по авансови списъци, както и да подписва авансовите списъци вместо съответните служители на 0“С0Д“-СДВР, които са били титуляри на вземането.

Удачно и процесуално издържано, съдът е приобщил чрез прочитането им, показанията на св. Д. – •••, от които се установява, че подсъдимата Т. е била „вторият човек“ след главния касиер, който е имал пълномощно да тегли заплати на служители от общата сметка на СДВР, както и да внася в нея парични средства, когато главният касиер е бил възпрепятстван да го направи. Градският съд е констатирал липсата на документални свидетелства за възлагането на тези изключителни правомощия на подсъдимата със заповед или по друг начин, но подобни изключения от общо установените задължения по длъжностна характеристика не са били правени по отношение на останалите трудовици в СДВР, които са работили изключително в рамките на правомощията си, вписани в типовата длъжностна характеристика Напълно обоснован и споделен от въззивния съд е формираният от СГС въз основа на свидетелските показания фактически извод, че в продължение на години не е била извършвана нито внезапна, нито планова проверка за основанията, на базата на които се извършват начисления и удръжки към трудовите възнаграждения на служителите на СДВР. Подсъдимата е изпълнявала своите служебни задължения в условията на пълна безконтролност и възложено и прекомерно доверие, с което тя е злоупотребила.

Значително място в извършеното с мотивите доказателствено обсъждане е отделено от градския съд за анализ на показанията на групата свидетели, участвали в извършената след разкриване на неправомерните начисления вътрешноведомствена проверка и на писмените доказателства, отразяващи резултатите на тази проверка. Въпреки, че по убеждение на въззивния съдебен състав тази група доказателства има косвен характер за доказване на авторството, с оглед провеждането на проверката преди и извън разследването, несъмнено доказателствените източници за констатациите от проверката имат важно значение преди всичко за установяването на работната обстановка и създадената работна организация, в условията на която подсъдимата е била мотивирана да отпочне престъпната си дейност и е осъществявала такава през продължителния инкриминиран период. САС намира за ненужно да обсъжда повторно и пространно тази част от доказателствената съвкупност, именно защото съдът в първата инстанция е сторил това с надвишаваща стандартите подробност и изчерпателност, поради което въззивната инстанция, в унисон с цитираната съдебна практика на върховната съдебна инстанция напълно се солидаризира с мотивите на присъдата в тази част, без да ги възпроизвежда в съдебния си акт.

Извършеният от СГС доказателствен анализ е изключително подробен и е обективиран в мотивите на присъдата на над 200 листа. Близо половината от този обем е отделен за качествено, последователно и изчерпателно обсъждане показанията на групата свидетели, формирана от кръга на служители, с използването на личните данни на които са били начислявани и впоследствие получени неправомерно от подсъдимата парични суми над полагащите им се възнаграждения. Това се свидетелите св. А. Л. Й., А. Л. Й., А. Н. С., А. С. М., А. С. С., А. Н. М., Б. А. Н., Б. И. С., В. С. Н., В. С. Т., В. Т. П., В. Т. В. (към инкриминирания период с фамилно име В.), В. И. И., В. М. О., В. В. С., В. Б. С., В. Н. С., В. П. И., В. П. К., В. Д. К., В. С. Г., В. М. П., Г. М. М., Г. А. И., Г. В. В., Г. Д. Д., Г. Г. А., Г. П. Г., Д. В. П., Д. С. К., Д. А. Г., Д. В. М., Д. В. А., Д. Т. М., Д. Р. Х., Е. Н., Е. П. Г., Е. В. З., Е. Д. Н., Е. К. Д., Е. С. С., З. А. З.- София, И. Б. Б., И. И. Ц., И. С. М., И. В. Д., И. Г. Г., И. Й. Т., И. К. А., И. К. К., И. К. Ч., И. Н. П., И. Т. Т., И. М. С., И. Т. К., Й. С. Д., Й. С. К., Й. Ч. Й., К. А. Ф., К. Ц. К., К. Б. Й., К. П. В., К. Р. Г., К. Я. Б., Л. С. Г., Л. Г. Д., Л.р Г. Г., Л.р К. К., Л. Д. Д., М. Б. М., М. А. М., М. К. П., М. Е. Р., М. Г. Д., М. М. Т., М. Ц. Ч., М. П. В., Н. Г. С., Н. В. В., Н. Д. Р., Н. Д. Р., Н. П. Б., Н. Х. А., Н. Х. Д., О. А. (Д.), О. В. Г., П. Г. С., П. Л. Б.. П. Б. Б., П. Е. П., П. Й. И., Р. Й. П., Р. Л. М., Р. Г. Г., Р. Х. В., Р. В. М., С. И. (К.), С. А. С., С. Н. К., С. Н. Г., С. И. С., С. Т. С., Т. Л. Т., Ц. К. Н., Ц. М. Ц., Ц. П. Н., Ч. Т. Т., Ю. А. Д., Ю. К. Т.. С оглед пълното съвпадане на становището на въззивната инстанция с изводите на първостепенния съд относно доказателствената стойност на обсъдените показания от тази група, за пореден път САС изразява съгласие с доказателствения анализ в мотивите на присъдата и намира за безпредметно да го преповтаря в настоящото изложение. Още повече, че страните не оспорват обстоятелства, заявени в показанията на тези свидетели. За законосъобразно и пълноценно осъществяване на възложеното на въззивната инстанция задължение за проверка правилността на присъдата, в тази част въззивният съд следва да посочи следното:

Показанията на всеки един от цитираните свидетели са приобщени в първата инстанция по установения процесуален ред, като тези от тях, които не са разпитани пред съда са прочетени при стриктно спазване на процесуалните правила. Градският съд не се е задоволил с безкритичното им възпроизвеждане, а е извършил проверка чрез сравнителен анализ с писмените доказателства, както и констатирал съвпадането им с експертните изводи на приетата по делото почеркова експертиза, в чието заключение е било извършено изследване на положени върху ведомостите подписи /вж. следващия абзац/. За една част от тези подписи е установено авторството на подсъдимата, а за останалата част такова съвпадане не е констатирано, но категорично е установено, че положените подписи за получател на сумата не са положени от конкретния служител /свидетел/. Това напълно кореспондира със заявеното от всеки от свидетелите, че фактите относно надчислени и получени суми над дължимите им се възнаграждения не са им били известни. Всеки от свидетелите заявява личните си и непосредствени възприятия както относно възможното си персонално познанство с подсъдимата, така и относно начина, по който е получавал възнагражденията си. Така проверени в съпоставка с останалия доказателствен материал, показанията на тази група свидетели се кредитират и от въззивния съд, както мотивирано е приел и съдът в първата инстанция.

Не е неглижирано и обстоятелството, че за част от свидетелите почерковата експертиза е констатирала, че именно същите са подписвали ведомостта, включително и срещу завишените /надчислените суми. Съставът на СГС е обсъдил тези констатации, като в частта на мотивите си, излагаща анализ на правната страна, аргументирано е приел, че това не изключва вмененото с обвинението участие /авторството/ на подсъдимата при присвоителните действия, като е отбелязал, че може да се касае или до кражба на подпис от страна на подсъдимата, или до действително усвоен от посочените свидетели аванс, като от съществено значение е фактът на липсващо намерение за връщане или заместване нито от страна на подсъдимата, нито от страна на съответния служител. Градският съд е приел за възможно тя да е осъществила активните действия за разпореждане с имуществото и в чужд интерес- така, както е направила в полза на своя син.

Авторството на деянието се установява, освен чрез анализа на така цитираните по-горе свидетелски показания, КТЕ и частично- от обясненията на подсъдимата, но също така и с помощта на цитираното вече по-горе заключение на съдебно- почерковата експертиза (л.211 - л. 224, том 26, ДП). Заключението на почерковата експертиза обхваща част от инкриминирания период, чиято продължителност е от 01.09.2005 г. до 30.08.2010 г. Изследваните с тази експертиза документи са авансовите списъци за инкриминирания период, в частност - подписите, положени върху тях. Същите подробно са описани в т. 4.1. като обект на експертизата. При описанието им са конкретизирани периода, за който се отнася съответният авансов списък, както и лицата, чиито подписи са изследвани. В т. 4.2. от експертизата подробно са изброени документите, които са били ползвани като сравнителен материал, вкл. условно свободни и експериментални образци от почерка и подписа на служители на СДВР, разпитани в качеството им на свидетели. Като свободни и условно свободни образци от почерка и подписа на подсъдимата са били изследвани подробно описаните счетоводни документи, част от които в оригинал, друга част индигирани копия или химизирани копия (РКО, мемориален ордер, платежно нареждане и др.). В т. 8 от заключението на почерковата експертиза подробно е описано естеството на изследването, като са били взети предвид двете основни свойства на почерка - устойчивост и индивидуалност.

В зависимост от резултатите от експертното изследване, отразени в заключението на експертизата, са описани четири случая: първият - на съответствие на изследваните подписи с лицата, посочени като техни автори; вторият - на липсващ подпис в авансовата ведомост; третият - на подписи, които не са положени от лицата, посочени като техен автор и са положени от подсъдимата В. Т. и подписи, които не са положени от лицата, посочени като техен автор, но за които не е възможно да се установи дали са положени от подсъдимата В. Т. или от друго лице поради факта, че са произволно измислени, като част от тях са графически несъпоставими с подписа на подсъдимата В. Т., както и с подписа на други лица.

Пряк източник на доказателства за това, че именно подсъдимата е положила част от подписите срещу имената на служители на СДВР, посочени в авансовите списъци, е т. 9, б. „г” от заключението на експертизата. Съдът констатира, че е налице съответствие между част от инкриминираните периоди, за които се твърди, че съответни служители не са получавали аванс и констатациите в тази част от почерковата експертиза, която е установила, че за същите периоди подписите в авансовите списъци не са положени от посочения във ведомостта служител. За част от инкриминираните периоди е установено, че подписът в авансовия списък за съответния период срещу името на съответния служител на О „СОД” - СДВР е положен от подсъдимата, а за друга част от периодите - не е установен автор на подписа нито в лицето на съответния служител, от името на когото е бил положен, нито в лицето на подсъдимата. Главните касиери обаче са дали категорични и еднопосочни показания, че след въвеждането на забрана трудовиците да извършват касови плащания (т.е. от началото на 2009г.) ведомостите са били съхранявани при тях и от този момент нататък подписите винаги били полагани от подсъдимата вместо служителите на СГСОД“- СДВР на базата на рекапитулацията в авансовия списък.

СГС е изпълнил задължението да извърши сравнителен анализ между изводите в заключението на почерковата експертиза в съпоставка с показанията на съответните служители на СДВР, както и да провери дали това заключение кореспондира с писмените доказателства и със заключението на съдебно-счетоводните експертизи. Като е намерил кореспонденция между тези доказателствени източници, които взаимно допълват правно относимите факти, съдът с основание е кредитирал експертното заключение.

Писмените доказателства, приобщени по делото са получили подробен опис в мотивите на присъдата /л.2210 от НОХД/, като тяхното повторно изброяване във въззивния съдебен акт се явява ненужно. Важна част от тях са докладът от извършената вътрешна проверка с приложенията към него, типовата длъжностната характеристика на подсъдимата и други документи, утвърждаващи възложени на същата трудови функции, протокол относно извършена проверка на главна каса, заповеди за определяне на за възлагане на извънреден труд и дежурства. Писмените доказателства са обсъдени от първия по своето съдържание и доказателствена стойност винаги в съпоставка с други доказателствени източници, за да се установи съвпадане относно релевантни за предмета на обвинението факти.

Въззивният съд счита, че всички тези обективирани в заключенията на КТЕ, и почерковата експертиза находки, съпоставени с показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимата в частта им относно възложените и трудови функции и отговорности, писмените доказателства относно трудовата и длъжностна специфика на дейността на подсъдимата създават една цялостна картина и служат за годна и пълноценна доказателствена основа за установяване на фактическата обстановка, възприета от първата инстанция в проверяваната присъда. Към това допринасят и заключенията на назначените в ДП и в съдебната фаза на наказателното производство съдебно-счетоводни експертизи. С помощта на този способ за събиране на доказателства се изясняват и обясняват обстоятелствата, свързани с втория, третия и четвъртия описан по-горе способ за присвояване, използван от подсъдимата /в отделните експертизи – за отделни периоди и специфика на присвоителните действия/ така и действителния размер на присвоените парични суми.

Със заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза (том 4 от ДП) изготвена от вещи лица Б., Н. и М. е установен частично механизмът на присвояване на чужди парични средства. Съобразно поставената задача тази експертиза е работила относно периода от 29.08.2005 г./погрешно отразен 2004 г. в Мотивите на СГС/ до 16.09.2010 г., . Заключението посочва общ размер на присвоени суми за периода 01.09.2005-30.09.2010 г. – 393, 414, 24 лева. В него се съдържа констатация, че правото да въвежда основни и месечни данни за служителите на НСОД - СДВР и ОСОД - СДВР за посочения период имала единствено подсъдимата Т., което се установява и от електронните следи за ползвания от нея идентификатор в АИС „ТРЗ“ - VaToneva". Установен е и втори механизъм на манипулации на данните от счетоводната система, свързан с неправомерно начислени и изплатени по авансова ведомост суми на различни служители на НСОД - СДВР и ОСОД - СДВР, без на подсъдимата да са били предоставени протоколи за положен извънреден труд. Третият механизъм на манипулация, установен с тази експертиза, е свързан с неправомерно начисление на добавка за патрулно-постова дейност в общ размер на 69 138, 58 лева, четвъртият механизъм - с начисленията на възнаграждения за положен извънреден труд в официални празници в размер на 11697, 36 лева; петият механизъм - с начисления на суми за пари за път по време на полагаем платен годишен отпуск в размер на 2 229, 80 лева; шестият - неправомерни начисления за допълнително материално стимулиране в размер на 1563 лева, седмият - неправомерни начисления за специфични условия на труд в размер на 746, 28 лева, осмият - неправомерни начисления чрез завишаване размера на основната заплата в размер на 476, 95 лева, деветият - неправомерни начисления на процент за прослужено време в размер на 353, 71 лева.

В мотивите на присъдата СГС е извършил съпоставка и открил кореспонденция между обсъжданото заключение на тази тройна ССЕ от ДП и свидетелските показания на свидетелката Д. Г., които нееднократно подробно е обсъдил, като е мотивирал основанието да кредитира експертното заключение поради това.

Решаващият съдебен състав на Софийски градски съд е проявил последователен и детайлен подход при обсъждането на заключенията на съдебно- счетоводните експертизи – съдът започва с обсъждане на първата тричленна ССчЕ в досъдебното производство /цитирана по-горе/, преминава към обсъждане заключението на едночленната експертиза изготвена от в.л П. А. /л.58 – л.71 от том 26 от Сл.дело № 169/2012 г/, след което се провежда последователен и обстоен анализ на констатаците в тричленна „окончателна“ допълнителна експертиза с вещи лица А., С. и М.. Въз основа на заключението на тройната съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещите лица П. А., Д. С. и Е. М. (л. 75- л.94, том 26 ДП), приета в съдебното производство /след замяна на вещото лице Д. С. с ВЛ С. П./, е устантовено от първия съд като непълно, само за периода от 01.09.2005г. - 31.12.2006г.

Въз основа на заключението на следващата тройна допълнителна съдебно- счетоводна експертиза (л.149, приета в съдебното производство след замяна на вещото лице Д. С. с ВЛ С. П., е установено, че като следствие на извършените от В. Т. неправомерни начисления за периода от 01.09.2005г. до 30.09.2010 г. без правно основание са изразходвани парични средства в общ размер на 407 364, 08 лева /вкл. с удържаните и внесени ДДФЛ и осигуровки за сметка на работодателя/, като с посочената сума е нанесена вреда на бюджета на МВР. Съдът в първата инстанция е установил съвпадането в експертните констатации на вещите лица по извършените експертизи.

Втората тройната допълнителна ССчЕ (л.149-л.171, том 26 ДП) в голямата си част потвърждава и възпроизвежда част от изводите на предходните експертизи, т. напр. относно рекапитулацията на присвоените по банков път суми, по механизъм на покриване на заеми от ВСК, относно присвоените суми чрез касата на СДВР и размера на отклонението суми за погасяване на лични лизингови заеми (л.93, л. 155. том 26 ДП). От друга страна на базата на детайлно проучените извлечения от сметките на подсъдимата и М. Т. (л.156-л.160, том 26 ДП) експертизата е достигнала до извод за рекапитулация на присвоените суми по месеци с начин на присвояване по банков път чрез банка..ДСК“ АД (л.164 - л.165, том 26 ДП). СГС е установил и по отношение на това заключение, че част от експертизата е възпроизведена и в последващите заключения на вещите лица, като допринася за установяването и доказването относно размера на присвоените суми по банков път.

С основание, след извършения цялостен анализ, градският съд е приел, че най пълно и изчерпателно е заключението на допълнителната тройна СИЕ, изготвена от вещите лица П. А., Д. С. /заменен в съдебна фаза с в.л. П./ и Е. М. (том 33 ДП). СГС е стъпил на това заключение за да приеме за доказан, в кореспонденция с другите писмени доказателства, компютърно-технически експертизи, общият размер на присвоените от подсъдимата по касов и по банков път парични суми- сумата от 402 828.82 лв., собственост на СДВР. С помощта на заключението от тази експертиза е напълно изяснен механизмът на неправомерно завишаване на месечните възнаграждения на служителите под формата на допълнителни възнаграждения или неправомерно начисляване на обезщетения за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на правоотношенията, без документална обоснованост за това, както и връзката между тези неправомерни начисления с генерирането на излишъци за сметка на бюджета на СДВР. Становището на първия съд, че това заключение следва да бъде ползвано като един от основните източници на доказателства поради компетентност, добросъвестност на вещите лица и изчерпателен отговор на всички поставени въпроси напълно се споделя от въззивната инстанция.

В проверяваната присъда е отделено внимание на заключението на съдебно- психологическата и психиатрична експертиза на подсъдимата Т., което обосновано е прието и кредитирано от градския съд и въз основа на което са формирани пълноценни изводи относно процесуалната пригодност на подсъдимата и за нейното психическо състояние и медицински статус, което има съществено значение при индивидуализацията на наказанието.

В обобщение, въззивният съд не установи допуснати процесуални нарушения от СГС при приемане на доказателства и последващия доказателствен анализ, напротив – изразява адмирации към изключително последователния подход на първостепенния съдебен състав, подробността, задълбочеността и детайлността на доказателственото обсъждане. В оценъчната част от доказателствената си дейност окръжният съд е обсъдил с повече от необходимата прецизност и аналитичност както относимостта на отделните доказателства и доказателствени източници към включените в предмета на доказване обстоятелства, така и съответния принос на всяка една група от доказателствените източници за установяването на конкретните, релевантни на обвинението, факти. Първият съд недвусмислено и убедително е посочил въз основа на кои доказателствени източници е приел за установени съответните релевантни факти, като тази негова дейност не страда от пороци.

Относно правната квалификация на престъплението:

Апелативният съд в настоящия въззивен състав изцяло се солидаризира с мотивите на първата инстанция, възприела правната квалификация на престъплението, за което подс. Т. е предадена на съд по чл. 203, ал.1 и ал.2, вр.с чл. 201, вр.с чл.26, ал.1 от НК.

На първо място, следва да се акламира последователния подход на първия съд, който, преди да пристъпи към материалноправно обсъждане за наличието на всички елементи от състава на престъплението, е обсъдил съществен процесуален въпрос, свързан с компетентността на разследващия орган в досъдебното производство, съобразно наличието на длъжностно качество на подсъдимата и характера на повдигнатото и обвинение. Съобразено е обстоятелството, че в началния етап на разследването същото е било провеждано и против нейния сън М. Т., който в е упражнявал длъжност на държавна служба в системата на МВР. Убедително съставът на градския съд е защитил становище /което САС споделя/, че подсъдимата, бидейки длъжностно лице, не е осъществявала функции като държавен служител в същата система, следователно и компетентността на разследващия орган за извършване на процесуални действия по разследването е била различна. Напълно законосъобразен е изводът на съда, че с възлагането на разследването на следовател не е допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед разширените правомощия и по-високия ранг и професионална компетентност на разследващия, както и че с това не са били нарушени в никакъв случай процесуалните права на подсъдимата. В тази насока становището на съда е пълноценно и пространно аргументирано в мотивите на присъдата.

На следващо място, безспорно подсъдимата В. Т. е имала качеството на длъжностно лице през целия инкриминиран период. Това следва от спецификата на възложените и функции по длъжностна характеристика, от една страна, както и от характера на фактически възложените и широк кръг правомощия, свързани с управление на имуществото на службата, в която работи- треторазреден бюджетен разпределител на държавните средства. Действията по определяне размера на възнагражденията на служителите в бюджетното предприятие и по изплащане на средствата за тези възнаграждения несъмнено осъществява дефиницията за разпореждане с чужди средства с публичен произход, извършвано от подсъдимата срещу възнаграждение. Без съмнение, разпореждането със средства предоставени от бюджета на СДВР от обективна страна съответства с дефиницията на чл. 93, т.1, б.“б“ от НК.

Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие и др., изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ /в случая парични суми/, в свой личен интерес или в интерес на другиго; във всяко противозаконно действие вещта да бъде отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото. За да е налице длъжностно присвояване, деецът превръща държането на имуществото от името и за сметка на лицето или организацията собственик, посочени в чл. 93, т. 1, б. "б" НК, във владение за себе си, като отнема възможността на собственика да се ползва от имуществото и сам извлича облаги за себе си, а чрез фактически или правни действия може да се разпорежда и в полза на друго физическо или юридическо лице без да има право за това /в този см. Решение № 469/2005 г. На ВКС- ІІ н.о./.

В тази насока САС изразява съгласие със становището, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна действия на присвояване не само, когато е получавала средства лично и в случаите, когато неправомерно начисляваните суми за възнаграждения са били получавани в полза на нейния син М. Т., но и в изолирани случаи – от служители на СДВР, на които такъв завишен размер не се е следвал, но са получили парите. Подсъдимата, при осъществяване на разпоредителните действия е съзнавала, че нито тя, нито нейния син или други служители имат правно основание за получаване на начислените парични суми. Средствата /описани подробно по периоди и суми/ са излезли от патримониума на държавното учреждение и са постъпили в полза на посочените лица, с което всяко от отделните деяния е било извършено в рамките на процесния период на продължавана престъпна дейност.

За да се подведе поведението на подсъдимото длъжностно лице под състава на чл.201 от НК /респ. и по квалифицираните състави, какъвто е настоящият случай/ в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по време, място, начин на извършване. Това е сторено по настоящото производство, като съдът в първата инстанция е отграничил всички способи, по които се е осъществил престъпният замисъл на подсъдимата. Разпореждането може да бъде осъществено с фактически или с правни действия, всяко от които представлява противозаконно разпореждане с чуждите пари, вещи или други ценности. Конкретните действия, в които се е изразило осъществяването на изпълнителното деяние „присвояване”, трябва да са инкриминирани и те подлежат на доказване в производството. В настоящото производство, във всеки от описаните начини за начисляване на неправомерно завишени суми за възнаграждения се откриват обективните и субективни елементи от състава на длъжностното присвояване- независимо, дали става въпрос за „надчисляване“ с последващо изтегляне в брой срещу подпис върху ведомост или за насочване на средствата към банкови сметки на подсъдимата или нейния син, или за пряко погасяване с неправомерно надвишените суми на текущи задължения на Т. или сина и М. Т.. От субективна страна длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление и може да се извърши само при пряк умисъл. Доказателства за наличието на такъв умисъл по делото изобилстват. От свидетелските показания се установяват активните действия на подсъдимата, която в продължение на години си е „извоювала“ положението да се ползва с безусловно доверие сред колегите си, вкл. и сред ръководните служители. Това е улеснило престъпната и активност и е окрилило Т. да извършва все по-дръзка намеса в базите данни, създавани с оглед определяне на възнагражденията. Действително, в началото на инкриминирания период се констатира Т. да е извършила надчисляване на суми, които не е успяла да получи лично и средствата са били усвоени от титулярите на възнаграждението – служители на СДВР. Това, както удачно посочва първостепенния съдебен състав, разкрива процеса на натрупване на „опит“ и експериментиране с различни присвоителни способи от страна на подс.Т., но не разколебава извода, че деянията са били извършвани от нея с прякото намерение паричните средства да бъдат усвоени от бюджета и да не бъдат връщани. В този смисъл, няма изобщо индиции за някакво намерение за „самокредитиране“ от страна на подсъдимата, напротив – наблюдава се ескалация в престъпните и посегателства към средствата от бюджета на държавното учреждение, упоритост да се преодолеят пречките за получаването, породени от промяна в регулацията относно начина на изплащане /по банков път вместо в брой/. Умишленият характер на действията на Т. се потвърждава и от доказателствата относно начина, по който същата е представяла дискети с информацията на обслужващата СДВР търговска банка и вписването на собствената и на сина и банкова сметка в тези бази данни.

С оглед изложеното, въззивният съд установява, че от обективна и субективна страна са налице всички елементи от престъпния състав на присвояването, които подсъдимата с деянието си е осъществил. Безспорно, в качеството и на „•••“ и съобразно задълженията и отговорностите, вменени и по силата на трудовото правоотношение и описани във връчената и подписана длъжностна характеристика /а и допълнителните широки правомощия, възложени от очевидно безхаберното финансово ръководство на учреждението/, подс.Т. е притежавала качеството на длъжностно лице, по дефиницията на чл. 93, т.1, б.“б“ от НК.

От обективна страна, подсъдимата е присвоила парични средства в особено големи размери, чрез установяване на фактическа власт върху тях и физическото им усвояване – лично или в полза на трето лице. В конкретния случай, САС установява, ч е престъпният резултат е формулиран стойностно, т.е. установен е размерът на присвоеното имущество. Както правилно е преценил първостепенният съд, разграничителният признак „особено големи размери“, съобразно величината на минималната работна заплата за страната към инкриминирания период е бил налице за суми, многократно /над 11 пъти/ надвишаващи съставомерния критерий за „особено големи размери“, като в конкретния случай, в условията на продължавано престъпление Т. е присвоила парични суми в общ размер от 402 828, 82 лева. Собствеността на средствата е установена т.е. безспорно подсъдимата с деянията си е присвоила чуждо движимо имущество в такива, особено големи размери. Присвояването е било извършвано с множество отделни деяния през непродължителни отрязъци от време, упорито, за един твърде продължителен общ инкриминиран времеви период. Както удачно отчита първият съд, подсъдимата е усвоила многообразие от начини и средства за присвояване, усъвършенствала е уменията си да манипулира както данните, така и в личен план колегите си, за да се възползва от доверието, което и е било оказвано като дългогодишен служител.

Следва напълно да се сподели установеното от първоинстанционния съд, че за да осъществи престъпния си замисъл, подсъдимата е извършила други престъпления, които не са наведени с актуалното обвинение по настоящото производство. Това са редица документни престъпления – създаване нанеистински документи, документална намеса в създадени такива документи. Без съмнение, тези престъпления са имали за цел да улеснят, всъщност да направят въобще възможно и неподозирано присвояването. Законосъобразно, СГС е отчел липсата на съответно обвинение по този квалифициран състав, като е приел, че при индивидуализацията на наказанието обстоятелствата относно извършване на улесняващи престъпления следва да се съобразят като такива отегчаващи отговорността на подсъдимата.

Налице е и квалифициращия признак „особено тежък случай“, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. От защитата се оспорва извода на съда за установена висока степен на обществена опасност на самия деец, като се изтъкват неговите добри характеристични данни. Софийският апелативен съд убедено счита, че с оглед на установените обстоятелства относно различните механизми на извършване на престъпното отнемане, продължителността на инкриминираната дейност и стойността на отнетото имущество, която значително надхвърля критериите за особено големи размери, то личността на подсъдимата /към периода на вменената и престъпна активност/ следва да се оценява твърде критично. Злоупотребявайки с оказаното и доверие и възложената и имуществена отговорност, Т. е проявила изключителна настойчивост и изобретателност при отнемането на поверените и за разпореждане парични средства, което е сторила многократно, поемала е последователно значителен риск, с отделни престъпни деяния, през дълъг времеви период. В никакъв случай не може да се сподели тезата за инцидентен характер на престъпната проява, напротив – касае се за обмислено и организирано продължавано престъпление, което очевидно е изисквало целенасочени съзнателни усилия от страна на извършителката. Ето защо, чистото съдебно минало на подсъдимата към момента на извършване на присвояването, семейната и ангажираност и данните за трудовата и ангажираност не са достатъчни да вземат превес при личностната оценка и да обосноват извод за занижена степен на обществена опасност на дееца. Установената фактическа обстановка визира престъпно поведение с изключителен по своите мащаби характер и изява. Налице е съвпадение, в конкретния случай, с хипотезата, визирана в цитираното от първостепения съд Решение № 3/15.06.2009г. по н.д. № 571/2008 г.на ВКС – 3 н.о., като въззивният съд намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се дефинира престъплението, извършено от подсъдимата В. Т. като „особено тежък случай“, по см.на чл.93 т.8 от НК.

Както бе изложено по-горе, от субективна страна, въззивният съд счита за безспорно доказано, въз основа на обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства, че подсъдимата Т. пряко е целяла постигането на неразрешения резултат от присвояването, като е извършила съзнателно всички действия, за да премине движимото имущество- собственост на държавното учреждение, в нейна или на нейния син фактическа власт. В условията на пряк умисъл, подсъдимата е създала организация, експериментирала, въвела и използвала различни способи да присвоява особено значителните по размер парични суми в български лева, като е направила необходимото да остане незабелязана при усвояването им в свой или чужд личен интерес, както и същевременно, да осуети разкриването на престъплението, като чрез съставяне и използване на неистински документи да приведе банковата информация, счетоводна и отчетна документация в привидно съответствие, обосновавайки нереално завишените отделни стойности на отнетите средства.

Относно наказанието:

Софийски апелативен съд извърши проверка за правилността на присъдата по отношение индивидуализацията на наказанието, определено по вид и размер – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 5 години, както и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото и – две моторни превозни средства, лек автомобил, марка „Ауди 80 и лек автомобил „БМВ 120 Д“, с посочени индивидуализиращи данни; както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК вр. с чл. 49, ал.2 НК, както следва: лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 НК за срок от 7- седем години да заема отчетническа държавна и обществена длъжност; лишаване от право по чл. 37, ал.1, т.7 НК за срок от 7- седем години да упражнява дейност, свързана с пазене или управление на чуждо имущество, в т.ч. дейност, свързана пазене и управление на стоково-материални ценности, като продавач, касиер и счетоводител.

За престъплението, в извършването на което подсъдимата е призната за виновна с първоинстанционната присъда, се предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от 10 до 20 години, като в ал.2 на чл.203 НК наказанията конфискация и лишаване от права се налагат кумулативно.

Въпреки пълното съвпадане на решаващите изводи относно правната квалификация и установените многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават приложението на чл. 55 ал.1, т.1 от НК, въззивният съд не споделя напълно мотивите на първостепенния съдебен състав относно размера на наказанието. Настоящият въззивен съдебен състав намира за нужно да се подчертае, че правната оценка на престъплението, вкл. и оценката относно обществената опасност на дееца, следва да се отдава към момента на извършването /довършване на продължаваното престъпление/.

Но преценката за размера на наказанието, което следва да се наложи се дължи към датата на съдебното произнасяне, т.е. да бъде актуална с наличното положение на подсъдимото лице. Това е така, с оглед законодателно заложените цели на наказанието – на първо място да се поправи и превъзпита осъденият; да се въздейства предупредително спрямо него и да му се отнеме възможността да извършва други престъпления и на трето място – да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. За постигане на тези цели несъмнено следва да се дава сметка за личността на осъдения и състоянието, в което следва то да понесе наложеното наказание, за обективната и субективна възможност да се постигне поправяне, превъзпитание и за реалната годност на осъдения да извърши ново престъпление.

При постановяване на присъдата градският съд е отчел пълноценно и изчерпателно четири изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

На първо място от хуманна гледна точка, с основание се отчита психичното състояние на подсъдимата. Същата страда от дълги години от тежко психично заболяване – рекурентно депресивно разстройство, без прогноза за оздравяване. Това заболяване е станало причина за отлагане на делото в минал период на съдебно разглеждане пред първата инстанция.

Н а второ място аргументирано е съобразено тежкото лично и семейно състояние на подсъдимата Т.. Скоро след инкриминирания период на извършване на престъпните деяния, подсъдимата е загубила съпруга си, починал през 2012 г. през 2015 година е починала и нейната дъщеря и единствен неин близък е останал синът и М. Т.. Той е страдал от биполярно афективно разстройство и още през 2010 г. е направил опит за самоубийство чрез скачане от 13 етаж на сграда и е бил в състояние на 40-дневна кома, подложен на продължително лечение, след което е загубил семейните си връзки със създаденото от него семейство и е поставен на грижите на подсъдимата и към момента на въззивното произнасяне, като страда от непсихотично разстройство на съзнанието със затруднения в паметта.

Неизбежно се налага извод, че в личната съдба на подсъдимата, много преди тя да понесе закъснялото правосъдие по реда на наказателното производство, са настъпили твърде тежки житейски наказания, които не подлежат на възстановяване и заличаване и с които на Т. предстои да се бори в остатъка от житейския си път.

На трето място, още с присъдата е отчетен твърде продължителният период на провеждане на наказателното производство, считано от довършване на престъплението – 12 години към постановяване на първоинстанционния съдебен акт и близо 15 години към настоящото въззивно произнасяне. Съдът в първата инстанция справедливо и обосновано е отчел, че това забавяне е обективно, дължи се на различни фактори (сложност и обем на делото, извънредна епидемиологична обстановка; тежко заболяване на подсъдимата), но никога самата подсъдима не е ставала причина за забавянето на наказателния процес със свое недобросъвестно поведение, напротив – с процесуалното си поведение тя е способствала за ускоряване разглеждането на делото.

Към така изтъкнатите от първия съд обстоятелства с изключителен характер въззивният съд следва да допълни още едно обстоятелство, което вече придобива съществено значение за определяне размера на наказанието и най-вече – за начина на изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“. Това е фактът на напредналата възраст на подсъдимата Т.. Към датата на въззивното произнасяне тя навършва 72 години, в каквато възраст предстои да започне изтърпяване на наказанието. Не може да не се съобразява тази възраст в съчетание с тежкото психическо заболяване, от което страда Т.. В залеза на житейския си път тя ще започне да търпи поправителното и превъзпитателно въздействие на наказанието и предстои да и се оказва влияние да не извършва други престъпления. Софийски апелативен съд в този съдебен състав намира, че възможностите за допълнително и градивно поправяне и превъзпитание в пенитенциарна среда спрямо възрастната осъдена с психично заболяване са силно ограничени. В тази насока възраженията и доводите на защитника на подсъдимата, изразени в съдебно заседание пред въззивния съд са основателни. Същото се отнася и до заложената цел за генерална превенция на наказанието- посланието, което отправя наказание от 5 години лишаване от свобода спрямо тази конкретна личност, по мнение на решаващия въззивен състав, не може да се възприеме еднозначно, в позитивен смисъл, от обществото.

В мотивите на своята присъда, съставът на СГС пространно е изложил отегчаващи отговорността обстоятелства, които обосновават снижаването на размера на наказанието от законово определения минимум 10 години, но само към средния размер, изчислен между минимума за престъплението и минимума на наказанието лишаване от свобода заложен в чл. 39 ал.1 от НК. Това са вредите, които подсъдимата с деянията си е нанесла на трети лица-служители на МВР; документните престъпления, които не са вменени на Т. с обвинението, но тя ги е извършила, за да улесни присвоителните си действия.

САС споделя тези разсъждения на първата инстанция, но намира, че и при отчитане на тези обстоятелства е налице възможност за намаляване на размера на наказанието под средния размер, определен между минимума по чл. 203, ал.1, ал.1 НК и минимума по чл. 39, ал.1 НК. Решаващо влияние за формиране на този решаващ извод на въззивния съд оказва както фактът, че са изминали още близо 3 години след произнасяне на присъдата до настоящото въззивно произнасяне, но и още една група обстоятелства, изтъкнати от СГС в мотивите- създадената в държавното учреждение СДВР през инкриминирания период безконтролна среда по отношение финансова дисциплина и отчетност. Съставът на СГС блестящо и подробно е аргументирал и защитил /л.278 – л.281 от мотивите на присъдата/ тезата, че именно в такава среда на безхаберие и липса на текущ и последващ финансов контрол, подсъдимата е била мотивирана за отпочне и извършва за продължителен период своята престъпна активност.

В обобщение, относно наказанието лишаване от свобода САС намира, че са налице основания за допълнително намаляване на определения от СГС размер, от 5 години, както е приел градския съд, на 3 /три години.

Това становище на въззивната инстанция задължава съда да се произнесе по отношение на наличието на предпоставките за прилагане института на условното осъждане /отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за изпитателен срок/. Софийският апелативен съд счита, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимата В. Т. да бъде изолирана от обществото в затвор, напротив – следва да и се даде възможност да полага грижи за своя болен син, в състояние след загуба на своите съпруг и дъщеря, в материално състояние след извършена конфискация на част от имуществото и, като се въздържа от противоправни деяния в определен от съда изпитателен срок. Този срок, според САС следва да бъде в максимален размер от 5 години. Установените от градския съд добри характеристични данни на подсъдимата и данните за продължителния и трудов стаж и навици са аргументи, който обуславят извода, че противно на закономерните очаквания за ефективност на наказанието ефективното изтърпяване на наказанието би могло да въздейства негативно на процеса по формиране на правно съзнание, както и би прекъснала връзката на Т. със семейството и като цяло с обществото, която връзка на самостоятелно основание създава предпоставки за поправяне и постигане на трайно правомерно поведение.

Законосъобразно и изцяло кореспондиращо с обекта на престъпно посегателство, респ.с характеристиките на заеманата от дееца длъжност в инкриминирания период е и налагането на наказанието „лишаване от право да заема отчетническа и материално-отговорна длъжност в държавния или обществения сектор, както и да упражнява професия или дейност на материална отговорност. Намаляването на размера на наказанието лишаване от свобода обуславя съответното намаляване и на срока за лишаване от права от 7 години, както е приел СГС, на 5 години.

По възраженията на страните:

Възраженията на защитата на подсъдимата са в две насоки: относно правната квалификация на престъплението по чл.203, ал.1 от НК, вместо по чл.202 от НК или по предложената от защитника квалификация по чл. 206 от НК; че подс.Т. не е била длъжностно лице; както и относно размера на наказанието и постановеното ефективно изтърпяване.

Първото възражение на защитника се явява неоснователно. Както бе изложено по-горе, решаващият състав на градския съд пространно и убедително е мотивирал присъдата си в частта, с която приема, че на подсъдимата са били възложени с длъжностната характеристика и чрез допълнително възлагане, професионални функции, които я окачествяват като длъжностно лице. В тази насока са излрожени мотиви и в настоящото решение. Несъмнено, присвояването е в особено големи размери, но също така, с оглед настъпилите тежки общественоопасни последици и с оглед личността на подсъдимата, преценявана към инкриминирания период на нейна престъпна активност, са налице кумулативно предвидените квалифициращи елементи на състава по чл. 203, ал.1 от НК. Мотивите на присъдата са повече от аргументирани. Преценката за обществената опасност на подсъдимата е извършена относно релевантния за квалификацията период, през който подс.Т. е работила като дългогодишен активен и компетентен служител в системата на МВР, ползвала се с изключителна автономност и доверие от ръководството - с което тя е злоупотребила.

Възражението на защитата относно подходящия размер на наказанието е основателно – по изложените по-горе съображения. Налице е основание за смекчаване на санкцията относно наказанието лишаване от свобода, за което САС излага мотиви. Това се отнася и за доводите, наведени от защитника относно възможността за отлагане изтърпяването на наказанието.

По отношение възражението на прокурора от СГП, изложено във въззивния протест, което не се поддържа от представителя на АП София- за явна несправедливост на наказанието, САС намира, че това въззивно основание не е налице, по изложените по-горе съображения. Не са налице основания за определяне на наказанието в хипотеза на чл.54 от НК- не могат да бъдат пренебрегнвати всички обстоятелства, изтъкнати от СГС и в настоящото решение, които са множество, но и изключителни по своя характер.

С оглед установяване виновността на подсъдимата и осъждането и по повдигнатото обвинение, законосъобразно е произнасянето на СГС в частта, с която подс. Т. е осъдена да заплати разноските по наказателното производство.

В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда в настоящата инстанция се налага извод на въззивния съд, че не се установява, при разглеждането на делото пред първата инстанция и при постановяване на присъдата да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито нарушения на материалния закон, съставляващи основания за отмяна на атакувания съдебен акт. Налице е основание за изменение на присъдата единствено в частта относно размера на наложените наказания – „лишаване от свобода“, чрез намаляване на неговия размер и отлагане изтърпяването му за изпитателен срок, както и при съобразяване императивната норма на чл. 49, ал.2 – за намаляване срока на наказанието лишаване от права по чл.37, ал.1, т. 6 и т.7 от НК, съобразно изложените по-горе мотиви.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1, във вр. с чл. 334, т.3 и на осн.чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд